Колеги,
За краткото време, което имах на разположение за да се запозная с Наредба 2 установех следното:
1. Предлаганите промени не решават проблемите с ремонтите на съществуващи сгради и с реконструкциите.
2. Останал е в същия вид чл.8 с който се задължаваме да спазваме неща, които не зависят от нас. Ние не избираме нито терените за строителство, нито очертанието на сградите в план. Тези задължения ни се вменяват на нас. Архитектите не се чувстват да спазват нашите наредби. Необходимо съдържанието на този член да бъде включено в ЗУТ за да има в действителност някакъв ефект.
3. Запазен е и чл.54 третиращ конзолните издавания. Странно в него е алинея 4, която следва след препоръките за максималните издавания и гласи че се допускат и по-големи при доказване чрез изчисления сеизмичната им осигуреност. Въпросът е колко по-големи. Може ли да бъдат например 10м. Някой ще каже - стига да се докаже, че ще издържат. Смятам, че в един нормативен документ трябва нещата да са фиксирани точно. В това отношение наредбата от 87г. бе по-добре направена. Това двусмислие на този член го обезсмисля. Практически той премахва
ограниченията за конзолите.
Според мен това е най важното, което ми направи впечатление след прочитане на предлаганата редакция на Наредба 2.
