От родители на деца от аутистичния спектър във връзка с дискриминиране на децата със соп в проекта за “зпуо”



Дата17.10.2017
Размер95.93 Kb.
#32600


ДО

ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА

ПО ОБРАЗОВАНИЕ ПРИ НС
П Р О Т Е С Т
ОТ РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР

ВЪВ ВРЪЗКА С ДИСКРИМИНИРАНЕ НА ДЕЦАТА СЪС СОП

В ПРОЕКТА ЗА “ЗПУО”
Уважаеми дами и господа,

След като се запознахме със стенограмата от първото гласуване на проекта за закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), на което се е обсъждала “философията” на закона, ние решихме да опитаме да стигнем до вас преди обсъждането му в пленарна зала и преди второто гласуване на проекта, когато ще се обсъждат предложенията за промяна на текстове от него.


Ние сме част от групата родители на деца със СОП (специални образователни потребности), внесли на 23.03.2012г. в НС писмо (ВхПГ-2194-С-53), между чиито адресати е и председателят на комисията по образование (приложение 1).
Причината да се обърнем към вас отделно от останалите родители на деца с други нарушения е, че проектът за ЗПУО крие риск от сегрегация и дискриминация на всички деца със СОП, но той е най-голям за децата от аутистичния спектър.

Основанията ни за това твърдение са следните:

1. Възможностите за стигматизиране и дискриминиране от закона и евентуални бъдещи подзаконови актове в сферата на предучилищното и училищното образование са заложени още в самата променена дефиниция на СОП. Ето какви са критериите в сега действащата нормативна уредба и в предложението за закон.




Правилник за приложение на “Закон за народната просвета”

Проект за ЗПУО

Допълнителни разпоредби

§ По смисъла на този правилник:
2. "деца и ученици със специални образователни потребности”

са деца и ученици със сензорни, с физически, с множество увреждания, с умствена изостаналост, с обучителни трудности, с езиково-говорни нарушения;



Допълнителни разпоредби

§1. По смисъла на този закон:

6. „специални образователни потребности” на дете и ученик са образователните потребности при сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания, умствена изостаналост, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства.



Критериите в правилника на действащия закон, които са идентични с тези в “Наредба № 1/23.01.2009г. за обучението на деца и ученици със СОП” не противоречат съществено на съвременния социален/образователен подход за определяне на децата със СОП, според който има само една обща категория – деца с обучителни трудности.

Този подход е в основата на широко разпространената и използвана от редица страни на Европейския съюз правна дефиниция за СОП, която намираме например в закона за образованието на Великобритания (Education Act 1996):


Деца със специални образователни потребности са децата,

които имат значително по-големи трудности в обучението отколкото мнозинството деца от същата възрастова група

или

които имат увреждане, затрудняващо използването на учебните заведения, предлагани за децата от същата възрастова група на съответната територия.


Добавените критерии към сегашната дефиниция на СОП обаче представляват крачка към възраждане на отречения от съвременната педагогика медицински подход, при който децата с обучителни трудности се подразделят в категории според техния “дефект”.

Не случайно до не много отдавна у нас дисциплината, занимаваща се с развитието, възпитанието и обучението на децата с нарушения се наричаше “дефектология”, а децата с обучителни трудности имаха една единствена алтернатива – специални училища или други затворени институции.

Акцентирането върху предполагаемите общи за дадения “дефект” (диагноза) обучителни трудности, а не върху силните страни на всяко дете със СОП не само не отговаря на концепцията за приобщаващо/включващо образование, но е отстъпление дори от концепцията за интеграция.

2. Добавените към дефиницията за СОП критерии са диагностични групи заимствани от Диагностичния и статистически справочник на американската психиатрична асоциация (DSM-IV) и/или Медицинската класификация на болестите на СЗО (МКБ-10), които имат съвсем различно предназначение. И двете класификации представляват “стандартно диагностично средство за целите на епидемиологията, здравния мениджмънт и клиниката” (СЗО).

Само една от тези три групи обаче, “разстройства от аутистичния спектър” (299.00-299.80 по DSM-IV) и точното й съответствие в МКБ-10 “генерализирани разстройства на развитието” (F84), е истинска диагностична група, т.е. представлява стигматизиращ етикет на “дефект” за всички деца от този много широк и разнообразен спектър.

Перифразирането на наименованията на останалите две групи, описателният характер на наименованията и малката популярност на тези нарушения като диагнози, правят риска от стигматизиране на децата от тези групи по-малък.

Нашето мнение е, че всичко, което може да характеризира децата от аутистичния спектър и децата от другите две групи като деца със СОП, се съдържа в сегашната дефиниция на СОП. Някои от тях имат сензорни, други езиково-говорни нарушения и всички  по-големи или по-малки нарушения на обучителните способности.


3. Формулировката на чл.193 в проекта за закон обяснява отчасти направените в дефиницията на СОП промени. Ето какво гласи той в последната редакция на проекта за ЗПУО, внесена в НС на 5.04.2012г.:


Чл.193 (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 36, ал. 1 може да се организират специални паралелки или групи.

Единствената разлика в текста на този член в сравнение с първото му публикуване на стената на МОМН (14.02.т.г.) е замяната на “тежка и умерена умствена изостаналост” с “умствена изостаналост”. Групата родители, аргументирала предложение за отпадане на чл.193 в писмото си от 23.03.с.г., тълкува тази промяна като наказателна мярка за това, че са се осмелили да изкажат становище, различно от това на експертите на МОМН.

Ние не се наемаме да твърдим, дали това е така, но ако направената в чл. 193 замяна би могла да се тълкува като уеднаквяване на този критерий с критерия в дефиницията за СОП, то запазването на диагностичната група “разстройства от аутистичния спектър” е ясна индикация за решимост за “справяне” с децата от спектъра чрез поставянето им в отделни паралелки/групи.

Отделната паралелка/група е само привидно включване/приобщаване за целите на статистиката и отчетността, а фактическо изключване не от, а вътре в масовото училище/детската градина, което не е нещо неопитвано и в други страни.

За децата от аутистичния спектър това обезсмисля обучението в масовото училище, защото за да проявят заложбите си, всички, включително тези от тях, с високо ниво на интелигентност и дори, белязаните с гениалност, трябва да бъдат сред деца “в норма”, от които да се учат на общуване.

Ако не бъде премахнат от чл.193 безусловният етикет “разстройства от аутистичния спектър”, много скоро след влизането на ЗПУО в сила, в избрани училища на големите градове ще има “специални” паралелки, които ще бъдат по-скоро “аутистични”. Сигурно в 9 от 10 случая преценката на екипите за личностово развитие за децата от спектъра ще бъде, че “целите на образованието не могат да се постигнат по друг начин”1.

И тук искаме да зададем един резонен въпрос на създателите на проекта за ЗПУО: “Защо от всички нарушения – психични, каквито състоянията от спектъра не са (шизофрения, психопатии, манийно-депресивни, афективни, фобийни, обсесивно-компулсативни и т.н.) и психологични (каквито са и другите две групи в новата дефиниция за СОП – дислексия, диспраксия, агнозия, хиперкинезия, различни типове невротичност, включитетелно такива с агресивност и т.н.) указателният пръст на закона е насочен само към децата от аутистичния спектър?”

Задавайки този въпрос, ние целим единствено да илюстрираме изборността по отношение на нарушенията от аутистичния спектър, а не да предизвикваме сравнения между проявите на отделните разстройства и свързаната с това вероятност от прилагане на чл.193 и още по-малко да искаме и тяхното включване в този член.

5. Визирането на диагностичната група “разстройства от аутистичния спектър” в чл.193 представлява нарушение на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация от 01.01.2004г. по два от признаците, изброени в ал.1 (“човешки геном” и “увреждане”).

Обръщаме внимание на това, че нито едно от останалите изброени в чл.193 нарушения, както и в променената дефиниция за СОП не е самостоятелна диагностична група.

И дали е случайност или съобразяване с международните и национални документи за защита от дискриминация различната терминология, използвана в действащите нормативни документи “Закон за народната просвета” и произтичащите от него правилник и наредба за СОП?

6. И още нещо – не предоставя ли достатъчна възможност за “постигане на целите на образованието” чл.97 (4):




За учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано в паралелка по индивидуален учебен план, може да се организира обучение в отделна група в зависимост от индивидуалните им потребности.

Друг е въпросът, ако чл.193 се отнася за случаите на сериозни нарушения в развитието и/или поведението на деца със СОП, изискващи лечение или специален подход, неприложими в масовите група/паралелка и пречещи на нормалното протичане на учебния процес. Но и при тази презумпция не би трябвало да има изброяване на нарушения.

В противен случай, би трябвало да се добавят много други нарушения и указателният пръст да се насочи към още по-голяма група деца, което няма как да не предизвика ответна реакция от правозащитните организации не само на национално, но и на международно ниво.

Повечето от нас имат освен дете от аутистичния спектър и по едно или повече деца “в норма” и разбираме притесненията на някои родители и учители от това, че децата със СОП могат да станат причина за нарушаване на учебния процес. Но децата с каквото и да е нарушение, водещо до определянето му като дете със СОП, включително децата от аутистичния спектър са твърде различни и като степен на когнитивност, и като поведение, и като други прояви на нарушението. Затова считаме, че в основата на решението за приемане/преместване на едно дете в специална паралелка трябва да е невъзможността за справяне с неговото поведение или други прояви на нарушението му в масова среда, а не неговата диагноза.


В Заключение, ние правим следните предложения за промени в проекта за ЗПУО:

1. Да се приеме правната дефиниция за СОП или се запази тази от действащата нормативна уредба за предучилищното и училищно образование.



2. Член 193 (1) да бъде формулиран така:


Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца със специални образователни потребности, имащи сериозни нарушения на поведението или развитието, които изискват лечение или значителна корекционна работа, в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.

(2) Децата със СОП постъпват или се преместват в групите или паралелките по ал.1 при писмено изразено съгласие от страна на родителите/настойниците.

(3) При коригиране на състоянието по ал.1 децата със СОП могат да продължат обучението си в масова група/паралелка.

Дами и господа народни представители,
Надяваме се да обсъдите внимателно нашите аргументи и предложения, които са плод не само на нашата загриженост за съдбата на нашите деца, но и на задълбочено проучване на документите на всички европейски институции, имащи отношение към образованието и защитата от дискриминация на децата със СОП. Надяваме се също в новия ЗПУО да няма дискриминиращи децата със СОП текстове, които да ни принудят да сезираме националните и международни правозащитни институции.
е-адреси за контакт: stanislava_popova@abv.bg

stela_petrova@abv.bg


1 Действителен неотдавнашен разговор между учителки на деца от първи клас:

  • г-жа А: “В моя клас имам едно аутистче. Ти имаш ли такива?”

  • г-жа Б: “Имам едно съмнително. Ама родителите му отказват да го заведат на диагностика. Страхуват се да не му излезе име. А колежката С. казва, че никой не може да й наложи да приеме аутист в класа си. Казва: ‘Всякакво друго, само не аутистче. Сляпо, глухо, сакато, Даунче, само не аутистче. Те може да са даже гениални, но са толкова обърнати навътре, че не е възможен никакъв контакт.’ ”

  • г-жа А: “Абе моето се е научило да чете на 4 години, пише почти без грешка, ама пречи ужасно. Като му скимне, излиза от час. Седи, седи и се провикне нещо. Ако не е ресурсната да го вземе в кобинета си, не мога да се съсредоточа да си предам урока както трябва.”

  • г-жа Б: “Спокойно с новия закон всички ще отидат в специална паралелка! Да ги обучават специални педагози! Нас нито някой ни е научил, нито ни плащат за това!”





Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница