От секс и интимност

Семейството като най- малката социална единица е подложено на вътрешни напрежения, предизвиквикани от промените, дължащи се на разтежа и развитието на неговите членове. То също така е обект на външен натиск, което изисква от него да се приспособява към социалните институции и към ценностите на заобикалящата го култура. Това приспособяване е било негова отговорност в продължение на векове, но в днешно време е доста по-трудно, поради бързите и резките промени в съвременното общество.

Всеизвестно е, че семейството като цяло и сферите на неговата дейност формират детската личност. Детето попива семейната атмосфера, включително и това, което става между “мама” и “татко”, т.е. ценностите и моделите на поведение.

Според изследванията над деветдесет и пет процента от хората живеят в различни форми на семейство. Обикновенос ъздаването на едно семейство започва с брак или с конкубинат (съвместно съществуване без брак), при което двама души са решили да съжителстват заедно, в следствие на възникналото между тях приятелство и/или любов. Брака е законна форма на семейството, чрез който държавата се опитва да контролира частния живот на хората. Причините поради, които човек сключва брак са свързани с това ,че семейството удоволетворява някои определени човешки потребности :

- от секс и интимност;

- от безопасност;

- от икономическо благополучие;

В различните етапи на брака се случва да възникнат проблеми от разнороден характер. Най- често става дума за разногласие между съпрузите, дължашто се на различия във възгледите относно възпитанието на децата или работата на жената извън семейството, на трудности в междуличностното общуване, на нарушена сексуалност, на непознаване на желанията и потребностите на другия, на безработица и т.н.

За подобряването на семейните взаимоотношения брачните могат да се обърнат към брачен консултант, който от своя страна да им окаже психологическа помощ посредством брачна консултация или терапия.

Брачната консултация се появява след втората световна война, като започва да се развива, след като хората разбират, че взаимоотношенията им могат да се подобрят чрез помощта на квалифицирана външна намеса.

Терапията на семейните двойки се провежда в клиники за психично здраве, ако се прецени,че емоционалното здраве на единия или двамата партньори е нарушено, или в обществените центрове, като в нашата страна повечето са от рода на неправителствени орнганизации. Всички терапии на двойките независимо от теоретичната си обосновка приемат, че както проблемите, така и източника на разрешението им се намират във взаимоотношенията между двамата парттньори. Брачната консултация различава три етапа на жизнения цикъл, през които преминава типичната двойка и през които могат да си преживеят различни типове проблеми.

1. 
   Ранен етап – Способността за физическо и емоционално развитие и писпособяване е от съществено значение за всекидневния живот и за поставянето на дългосрочни цели. Трудностите се появяват, ако единият или двамата партньори имат трудности да се отделят от родителите си, ако са разочаровани при изправянето им срещу реалността да живеят заедно или ако малките им деца нарушават динамиката на взаимоотношенията в двойката.
   

2. 
   Средин етап – Обикновено се стига до период на стабилност, по време на който съпрузите се познават добре, а децата им все по- малко зависят от своите родители. Проблемите стават очевидни, когато скуката, усещането за липса на постижение и родителската загуба превишат възможностите на двойката за адаптация и взаимно поддържане. Липсата на удоволетворение може да доведе до тайни любовни връзки, които още повече ще разрушеват целостта на връзката.
   

3. 
   Късен етап – В крайна сметка двойките се изправят срещу отсъствието но своите деца и трябва да се нагодят за живот единствено един с друг- нещо, което вероятно са успявали да избегнат с години. Болестите и старостта са все по- често срещани през този етап и това добавя допълнително напрежение във взаимоотношенията.
   

Предмет на истинската брачна терапия е т. нар. “болен брак”. Брачната дезадаптация на болния брак е много по- дълбока и е свързана с невротично заболяване на единия или на двамата партньори или с други личностови разтройства. Брачната терапия е показна при неврози, суицидни кризи, алкохолизъм, депресивни състояния, сексуални разтройства и др.

Брачната терапия се провежда индивидуално или групово. При индивидуалното й приложение двамата партньори се лекуват поотделно от един и същи терапевт или двама различни терапивти, които колаборират помежду си. Груповата брачна терапия е по- използвана. При нея групата се формира от няколко брачни двойки, като се ръководи от двама терапивти- обикновено мъж и жена. Срещите са един път седмично вечер в течение на 1-2 години. В крайния етап групата може да функционира като група за взаимапомощ без терапевт или с периодична супервизия от негова страна.

Важна предпоставка за брачната терапия от страна на терапевта на типичните кризи в развитието на брака и на специфичната психологична проблематика на брачното партньорство. Основна задача на терапивта е да разглежда “двойката пациент” в конкретния й социален кконтекст и да обърни внимание на характера на нейните интеракции. Целта на терапията не е запазването на брака на всяка цена, а постигането на промяна в отношенията на партньорите с по- добро взаимно разбиране и себепознание.

В процеса на групова брачна терапия съпрузите възстановяват прекъснатия помежду си контакт, виждайки се в поведението и конфликтите на други брачни двойки осъзнават собствените си конфликти и техните мотиви, изпробват нови стратегии на поведение, постигат адекватно възприятие на партньора си и на самите себе си, преценяват възможностите си за емоционално обновяване на отношенията си и за преприспособяването си един към друг.

Според това какви психотерапевтични подходи са използвани в брачните терапии те биват разгледани по следния начин.

Например в транзакционната терапия се обръща внимание на правилата, разбиранията, вземането на решения и комуникативните методи в двойката, които се изледват от терапевта или терапевтите. Целта на терапията е да помогне на партньорите да разберат начините, по които се ограничават, манипулират и унижават един друг, дори когато са възнамерявали да направят точно обратното. Взимат се избрани примери от ежедневния живот на двойката и се изледват в такава степен, че да им се разкрие и най- малката им подробност. Основното в този процес е, че когато веднъж се разкрият лошите навици, те много трудно ще се промъкнат обратно, поради което двойката вече може да намери нови и по- уравновесени начини за взаимодействие.

Използвайки теорията за ученето в поведенческата брачна терапия терапевтът помага на всеки един от партньорите да определи начините, по които конкретни лоши моменти от поведението и отношението на другия несъзнателно се стимулират и засилват в взаимния живот. Партньорите трябва да представят алтернативни начини на поведение и съответните награди, които ще последстват, ако това поведение се задейства. Поведенческия подход има доказана резултатност при промяна в повединието на клиентите. Например имаме следния проблем: когато работещия партньор се прибира вкъщи, на другия му се струва, че първия не му обръща внимание. Като изследват отблизо изводите, които всеки един от тях е направил, като се съгласят да отделят известно време да поговорят за деня си , когато се срещнат вечер, разговорът при партньорите започва да измества неразбирането, натякването и сръдните.

В психодинамичната брачна терапия, която се основава на психоаналитичното разбиране за несъзнаваната мотивация и очакване, терапевтът използва своите интерпретации, за да помогне на двойката да осъзнае в по- голяма степен заровените и избягвани факти. Аналитичния процес често е доста болезнен поради неудобния характер на нещата, които излизат на яве. Ранните преживявания и скритите конфликти на всеки човек се разиграват по разрушителен начинвъв взаимоотношенията му с другите. Примерно човек може несъзнателно да се опитва да накара своя партньор да приеме закоравелите, импотентни начини за изграждане на взаимоотношения, към коита е прибягвал по отношение на майка си, която е обичал, но го е разочаровала. Колкото да се опитва съпругата, винаги ще се чувства неловко и неспособна да задоволи самата себе си в отношенията им, т. е. тя никога няма да може да запълни нещата, които липсват у нейния партньор, възможно е даже да започне да чувства, че тези характеристики липсват у самата нея.

Върджиния Сатир, която е основоположник на семейната терапия и в частност брачната е световнопризната като психоаналитик и терапевт. Нейният подход се основава на развитието на взаимното приемане и разбиране между партньорите и на анализирането на отнощенията.

Според нея причините, поради които двама души сключват брак са свързани с желанието и на двамата партньори да прибавят нещо към своя живот. Тя нарича “особен” онзи , който се реши на женитба и в същото време смята, че това ще направи животът му нещастен. Основна предпоставка за възникването на желанието за развод е разочарованието от очакванията, че в брака всичко ще е наред, т. е. животът им да бъде обогатен с внимание, сексуално удоволетворение, деца, социално положение, чувсво за принадлежност, чувство, че сме необходими, материални блага и много още, за което се счита, че носи любов.

Сатир казва, че любовта е в това да обичаш и да бъдеш обичан и ако не е така , то това напомня за някъква патология. Наред с любовта се споменават и интелигентността, знанията, добросъвестността и компетентността като изисквания преди и по време на брака. Според нея съвсем малка част от неомъжените двойки (4-5процента) пристъпват към женитба, подготвени за всичко това. Степента на чувството за самоуважение зависи от начина по който човек оценява собсвения си опит от любовта и това, което очаква от нея. Високата степен на самоуважение е показател за ниска зависимост от желанието да те оценят и потребността да получаваш непрекъснати конкретни доказателства от срана на партньора. Ниската степен корелира отрицателно с потребността от оценка и доказателства, което предполага появата на нереални очаквания по отношения на възможностите на любовта. Задължително услувие е партньора да уважава неприкосновеността на другия. За описание на любовта Върджиния предлага откъс от книгата на К. Жибран “Пророкът”:

Сатир твърди, че изискванията на жената към мъжа се състоят в това да я обича най-много от всички хора на света, да я уважава, да яцени и да й говори по такъв начин, че да се чувства щастлива, че е жена, а в трудни моменти да бъде до нея и да я подкрепя и утешава. От своя страна мъжа изисква от жената да се грижи за неговите потребностти, да обича силата и тялото му, да го смята за ръководител и да е готова да го замести, когато той пожелае това. Причината за невъзможността за превръщане на тези мечти в реалност се крие в незнанието и в нереалистичните очаквания по отношение на любовта. Освен това сексуалното привличане не допринася много за опознаването личността на другия и неговите особености и желания, ако човек прави своя избор въз основата на физическото привличане, защото съществува голям риск да сбърка. Сатир говори за необходимостта от съвместимост между партньорите, за да имат удоволетворяващи взаимотношения. По този начин родителите успяват да предадат един здрав и задоволителен модел на своите деца, които в последствие ще организират нещата тека , че да имат брак подобен н а своите родители. Хората имат навика да следват определен семеен модел, който е възприет от техните родители. Според Сатир семейната двойка има три части: аз , ти и ние. Става дума за две личности , но за три страни, като всяка от тях е важна , всяка си си има собстве н живот и всяка улеснява съществуването на другата. Например” аз ти давам възможност да се чувствстваш, такъв какъвто си, ти ми даваш възможност да се чувствам какъвто съм, ние осигуряваме възможност на всеки един от нас да има по- изявено съществуване.”

Процесът на пълно фукциониране на всяка една от тези три страни е отговорен за процъвтяването на любовта в семейната двойка, която трябва всекидневно да се подхранва. Този процес се състои от решенията, които двойката взема заедно и от начина, по който тя изпълнява тези свои решения.Става въпрос за тези неща, които двамата трябва да вършат заедно и досега са вършили поотделно (бюджет, прехрана, развлечения, работа и религия). Именно чрез този процес се осъществява брака и от него зависи дали двойката ще бъде в състояние да се справи с трудностите. Разбирането на същността на процеса допринася за възвръщането на семейната хармония.

Главна съставна част на процеса е вземането на решение. При много двойки то се превръща в повод за възникването на конфликти. При вземането на решения всеки един от партньорите поставя на изпитание чувството за собствената си ценност. Понякога двойките се опитват да избегнат трудностите, свързани с вземането на решенията, като единият от партньорите се съгласява другият да вземе решениетя, а той само да изпълнява това което се реши. Друг изход се състои в това вземането на решенията да се редоставятна трето лице(свекърва, доверен човек извън семейството , децата и пр.).

Вържиния предлага да се отговори на следните въпроси:

Вземате ли решения, като приемате всичко?

Като обвинявате?

Като програмирате?

Като се държите по неуравновесен начин?

Като се преструвате на безразлични?

Кой взема решенията?

Как ги взема?

Пристъпвате ли към всяко решение честно, с реализъм и като исползвате способностите на всеки?

Показвате ли, че знаете разликата между компетентността да се управлява бюджетът и личностната ценност?

В. сатир предлага партньорите да се припомнят някои от техните скорошни (или) най- важни решения. Също така пердлага на семейната двойка да опитат да изиграят тези сцени с помощта на моделите и физическите пози на общуването и след това да определят сходните моменти в случаите.

Сатир прави разлика между това, което се случва преди и след брака. Според нея преди брака бъдещите съпрузи се срещат съгласно определен ритуал.Те организират своя живот така, че да могат да разполагат с време, през което да бъдат заедно. Когато се срещнат знаят , че другия е направил точен план за срещата , което у всеки у тях впечатлението, че е смятан от другия за много важна личност.

След брака обаче това чувство е подложено на бързи промени. Работата, семейството, приятелите и специфичните интереси на всеки един от партньорите, стават също толкова важни, колкото и необходимостта двамата да бъдат заедно. Всеки от тях смята, че неговата значимост в очите на дрегия е намаляля. В резултат на това се наблюдава спад в нивото на чувството на самоуважение и неразбирателството не закъснява. Също така често се случва дадена лице да се ожени само за една част от своя партньор и да очаква, че останалата част от неговата личност ще съответства на тази част. Илюзия е, че щом двама души се обичат, всичко ще върви добре. За изграждането на едно семейство е необходимо не само любов а и процес. Ако брака не удоволетвори надеждите и мечтите на партньорите, любовта си отива.

Сатир смята, че влюбените не са много склонни да си дават сметка за недастатъците на другия, като може би си мислят, че в такъв случай брака няма да се осъществи. Тя казва, че практически е невъзможно човек да живее с друг, без да се проявят неговите по- малко желани качества. За много хора това е горчиво разочарование.

В. Сатир споменава за т. нар. метод на кристалното топче, който партньорите използват за да накарат другия да говори за любов. То се проявява с мисълта ,че ако обичаш някого, той трябва да знае предварително какво искаш, какво мислиш, от какво имаш нужда.

Сатир се противопоставя на фактора сходство, който е необходим

за съществуването на любов между двама души. Според нея в началото на двамата партньори се интересуват от това, което е сходно между тях, но с годините техният интерес един към друг се поддържа от различията между тях. Но за да се използват добре различията, трябва редварително да се оценят истински сходствата. Хората се страхуват от различията, защото смятат, че те могат да породят конфликт, който се явява заплаха за връзката между партньорите. Конфликтът не винаги означава нарушение в семейството, той даже да благоприятства сближаването и да допринесе за укрепване на доверието. Сатир използва понятието”лоялна битка”, за обозночаването на умението да реагираш в конфликтни ситуации. Различията , за които тя говори са направили животът на човека интересен и пикантен. Което води със себе си трудностти и според авторката на тази идея проблемът се състои в това да подхождаме по творчески начин към тези различия, или по точно да превърнем различието в повод за натрупването на опит, вместо в предтекст на раздяла. Проявяващата благоразумие двойка се старае бързо да опознае различията, които съществуват между двамата партньори. Партньорите се општват да намерят начин за оползотворяване на тези различия, вместо да се оставят да станат техни жертви.

За преоткриването и подържането на хармоничен брачен живот В. Сатир предлага следните стратегии:

1. 
   да приемем факта, че хората не са идеални и малко хора съзнателно и доброволно приемат разрушително поведение. Да разберем, це партньорът е преди всичко човешко същество.
   

2. 
   да осъзнаем себе си, да влезем в контакт със самите нас и да бъдем в състояние да споделим с другия това, което преживяваме в момента, така че да установим с него едно взаимно доверие.
   

3. 
   да се научим да разчитаме на себе си. Никой друг не може да застане на мястото на човек, затова трабва сам да се изправи пред реалната деиствителност.
   

Използвана литература:

Реймънд Дж Корсини -“Енциклопедия по психология” ред.

Христо Д. Христозов -“Практическа психотерапия”

Брайс Ейвъри “Принципи на психотерапията”

Въджиния Сатир “Новото човекотворчество”

Върджиния Сатир -“Как да преоткрием семейната Хармония”