От всичко, което е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.



Дата20.08.2018
Размер102.78 Kb.
#81404

© Списание „Прозорец”3/2006

Култът към Ваал и нашата съвременност

Калин Михайлов

От всичко, което е за пазене, най-много пази сърцето си,

защото от него са изворите на живота. (Пр. 4:23, СИ).


Много от хората, у които се е запазил усетът за нравственост, смятат, че ако не са убили човек, не са лъгали повече, отколкото се е налагало, и не са крали никога през живота си (или поне не големи суми), ако са си плащали редовно данъците, грижили са се всеотдайно за близките си и са проявявали понякога състрадание към хората около себе си, са изпълнили изцяло своя човешки дълг и няма какво повече да се очаква от тях.

Нямам основания да се съмнявам в почтеността на повечето от тези хора, но имам сериозни основания да подозирам, че Бог ни преценява по друг начин. Много пъти съм мислил с какво може да се сравни Неговото отношение към нас. Представял съм си например следната история: една жена дълго търсила мъжа на своите мечти, убедена, че това е най-важното нещо в живота – да го намери. И докато го търсила, се впускала в “романи” с най-различни мъже, но всеки от тях я разочаровал, защото не можел да отговори на съкровените й очаквания. От приятелството с всеки мъж запазвала по нещо за спомен – нещо, на което много държала като на част от нейната история, от нейния живот. Особено се пристрастила към колекционирането на портрети – портретите на мъжете, с които е била. Поръчвала красива рамка за всеки портрет и ги подреждала на нощното си шкафче. Когато някой нов приятел възразявал срещу тази колекция, неизменният й отговор бил, че или трябва да приеме този факт, или ще се разделят. И понеже самият той не смятал да й бъде верен до гроб, преглъщал съществуването на неприятните за него реликви.

Но ето че един ден се появил Този, Който наистина можел да отговори на съкровените й очаквания – нейният жених. Той можел да я изтръгне от трескавия ритъм на търсенето и разочарованието, да й даде покоя на доверието и топлотата на нелицемерната загриженост. Тя била развълнувана и очарована от неизпитвано дотогава чувство, което я изпълвало до краен предел. Единственият проблем бил, че женихът й поставял категорично изискване – да избере между Него и скъпоценните реликви в нейната стая.

Мнозина от нас, християните, които сме призовани да бъдем "сол на земята" и "светлина на света", все още сме в положението на тази жена: намерили сме Христос, истинския възлюбен на нашата душа, и дори сме Му предали живота си, но какво да правим с онези скъпоценни реликви от миналото? Дали да не си запазим една малка, микроскопична стаичка в нашето сърце, от която само ние да имаме ключ и където да не пускаме никого? В тази мрачна и разхвърляна стаичка, с паяжини по стените и празни бутилки по масата, ще можем необезпокоявани от никого да се отдаваме на спомените и на болката от тях, ще можем да преживяваме несполуките и да оплакваме несбъднатите си мечти, с една дума: ще си прекарваме "страхотно" някой и друг час дневно в компанията на ония портрети, макар след това в сърцето ни да остава само горчилка, срам и чувство за вина.

Гедеон и идолът на неговия баща1


Други вярващи се озовават в положението на библейския герой Гедеон – човек, призован да бъде сол за израилската земя и светлина за израилския народ, угнетяван тогава от "многобройните като скакалци" мадиамци (виж Съд. 6 гл.). Когато четем как Господ изпраща Своя ангел и призовава Гедеон, за да избави чрез него Израил от ръцете на нашествениците, разбираме, че той има знание за чудните дела на Бога, има и страх от Бога в сърцето си, но Господ на неговите предци все още не е станал реалност в живота му и той не е облечен със сила от Него. За да може Гедеон да се превърне в "силния мъж", който ще надвива враговете с Божията мощ, той трябва да послуша Божия глас и да извърши решително дело: да унищожи жертвеника на бог Ваал в дома на баща си и да издигне олтар на истинския Бог – Бога, Който е извел с мощна ръка израилтяните от робството им Египет и ги е въвел в Обещаната земя. Независимо че първите действия на Гедеон са доста неуверени - като на човек, който още не е утвърден в своето призвание, - той изпълнява заповедта на Господа, макар и нощем (защото се страхува от "домашните на баща си и от градските жители") и резултатът от неговото послушание не закъснява: Господният Дух идва върху този човек, който е "най-малък в дома на баща си", дава му Своята сила и оттук насетне той може да поразява враговете на Израил "като един човек".

Защо ние, които се наричаме християни, вярващи, Божии деца, често нямаме сили да противостоим на днешните "мадиамци" и да водим победна война с невидимите врагове на нашите души? Историята с Гедеон показва, че причината може да не е само в някакви наши идоли, които сме скътали на потайни места в сърцето си, а и в готовността ни да толерираме идолопоклонството, допуснато от предците ни – бащи и майки, баби и дядовци. Мнозина от нас боледуват от разпространения сред вярващи и невярващи предразсъдък, че ако се откажем от идола на някой от нашите родители, ако се отграничим от него и всичко, свързано с него, ще посегнем на уважението към самия човек, а оттам – и на личността му2. Мисля си, че само хора, повлияни негативно от съвременната пропаганда за "толерантност", могат да слагат знак за равенство между убежденията на човека и самия човек. Христос постъпва по друг начин: Той разделя греха от грешника, човека – от неговите убеждения. Затова християнинът, ако иска да бъде Христов последовател, дължи уважение на всеки човек, но не е длъжен да приема всички убеждения на хората като равностойни пред истината.

Сигурно някой нетърпелив читател вече ме е апострофирал с възражението, че напразно хабя мисловна и словесна енергия: България отдавна е цивилизована християнска страна, а сега се е запътила и към люлката на християнската цивилизация Европа – за какви древни ханаански божества и култове към тях може изобщо да става дума? Не е ли историята с Ваал безнадеждно остаряла и отдавна забравена?
Някои измерения на култа към Ваал днес

Преди да отговоря на този въпрос, ще насоча вниманието към самия Ваал. Името му се споменава повече от 60 пъти в Свещеното Писание. Бил е почитан като божество от сирийци, филистимци и вавилонци, а някои учени намират следи от култа към него в Скандинавия и на Британските острови. Поклонението пред Ваал и неговата съпруга Астарта е свързано с култа към небесните светила (слънцето и луната), а също към плодородието и възпроизводителните способности на мъжа и жената. Самото поклонение е ставало на високи места, включително на някои планински върхове, и е било съпроводено със сексуални оргии, благоприятствани от традицията на сакралната проституция - освен жреци на Ваал е имало и специално подготвени за целта негови жрици. Така че той спокойно може да бъде наречен бог на разврата или на сексуалните оргии, а перверзният характер на сексуалните връзки, които съпътстват култа към него, е посочен сред основанията ханаанските народи да бъдат прогонени от земята, в която Бог въвежда Своя народ (виж напр. Вт. 9:4-7). В поклонението пред Ваал се вижда добре как действа един от принципите на всяко идолопоклонство: когато човек се отвърне от Твореца, той започва да се прекланя пред творението, пред нещо от онова, което Бог е сътворил. При култа към Ваал и Астарта изпъкват ясно последиците от извършената подмяна: когато започна да се прекланям пред възпроизводителните способности на мъжа и жената, постепенно стигам до поклонение пред самата сексуалност и пред органите, чрез които тя се осъществява.

Ако дадем малко повече свобода на въображението си и се опитаме да си представим какви биха били измеренията на този култ при бащата на един съвременен Гедеон, ще се убедим, че неговата история остава актуална и за нас днес.

Бащата на днешния Гедеон може да няма допотопен жертвеник на Ваал във вилата си в Бояна, но би могъл да притежава модерна рекламна агенция, чиито продукти с "еротична" закваска, "еротичен" подтекст и надтекст украсяват всеки по-забележителен градски булевард. Той може да участва във фирма за производство на "еротични" филми или да оглавява екип от енергични плейбои, който движи издаването на луксозно списание. И основната идея по страниците му е, че няма нищо лошо в това, да се любуваш на прелестите на някоя "звезда", която алтруистично се е съгласила да ги сподели с жадните за идеал читатели. А дали не е собственик на местния сексшоп? Мога да си го представя и като притежател на елитна частна клиника за безболезнени аборти, където на разколебаните и разстроени млади жени се предлага адекватна психологическа помощ, за да се справят със стреса и неудобствата, съпътстващи тази рутинна манипулация. И това са само няколко от по-безобидните хипотези. Бащата на съвременния Гедеон може дори да не е отговорен фактор в някой от секторите на подобен бизнес, а да е само "потърпевш", повлиян и станал зависим от стоката, към която е посегнал, редовен потребител на "благата", които му се предлагат щедро под път, над път и на път, на всеки реп и на всяка бензиностанция…

В едно от своите изказвания покойният папа Йоан-Павел II стига до сърцевината на проблема и със сексуализираната реклама, и с порнографията – при двете лошото не е, че показват прекалено много неща, а че показват прекалено малко! Твърде малко от пълнотата на човешката личност, а също и от пълноценността на човешката сексуалност – такава, каквато е в очите на Бога, Който я е замислил и сътворил.

Показателно е осакатяващото внушение на някои реклами за алкохолни питиета, а те "дефилират" всеки ден пред очите ни и пред очите на нашите деца. В тях не е пощадено нито женското, нито мъжкото достойнство: образът на жената присъства само като обект на неприкрита сексуална похот, а мъжът е приравнен с първосигнален консуматор на подсказаните от рекламата "прелестни" преживявания. Без да стават пуритани, в лошия смисъл на думата, т.е. хора, които отричат сексуалността и законното й място в човешкия живот, християните не могат да приемат за нормална и естествена една картина, създадена да събужда всекидневно най-примитивния сексуален "апетит", който всъщност води до пресищане на окото и убива истинския апетит – като при дъвченето на дъвка, когато се отделят стомашни сокове, но стомахът остава празен. В една непрекъснато еротизирана по изкуствен начин атмосфера почти не оцелява пространство за съкровеността на онези дълбоки и всеотдайни брачни взаимоотношения, благословени от Бога, при които сексуалната връзка между мъжа и жената добива прекрасната цялостност, заложена в нея.

Като всички богове само по име, но не и по същност (ср. І Кор. 8:5; Гал. 4:8), Ваал е лицемерен бог, който обича да прикрива истинския си лик под благовидна маска. Той винаги се опитва да представи своите действия, разрушителни за личността, семейството и обществото, като съзидателни и "оплодотворяващи". И както показа скорошният пример с нашумелия роман на Дан Браун "Шифъра на Леонардо", прави го доста успешно, със замах и „визия”. Но Бог неслучайно е избрал и призовал определени хора за Свои пророци, като ги е натоварил с неблагодарната задача да прогласяват истината, каквото и да им струва това. Йеремия, който заема почетно място между тези мъже и жени, отдавна е прозрял, че зад "съзидателното" лице на Ваал се крие разрушителният и кръвожаден Молох - друго ханаанско божество, с което той го отъждествява: "И построиха [става дума за "синовете Израилеви" и "синовете Юдини" – б. м., К. М.] високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огън за Молох — което не съм заповядал и не Ми е идвало наум да извършат тази мерзост и да въведат Юда в грях" (Йер. 32:35, Верен). Съвременните апологети на аборта и неговите "редови" привърженици едва ли биха използвали подобен език, за да опишат деянието, за което се застъпват, но всъщност съвсем не е трудно да си представим хилядите изтръгнати от утробата на майките си неродени деца като принесени в жертва на кръвожадния Молох, хвърлени безпощадно в неговата ненаситна, огнена паст. В своя ярък роман "Плода на изкуплението" американската писателка Франсин Ривърс изобразява убедително целия ужас, през който трябва да премине една жена, за да се освободи от "излишния" и неудобен за нея или за обкръжението й плод, както и разрушителните последици от това за отношенията между съпрузите, между родителите и децата3. В какво ли състояние биха били мнозина, ако в Христовото име милостта и прошката на нашия небесен Баща не покриваше и това човешко престъпление, вдъхновено от преклонението пред Ваал-Молох?
Ваал и богът на комунистическата утопия

Интересен е въпросът защо култът към Ваал се разпространява особено лесно при нас, защо това древно ханаанско божество е прието така радушно в живота на мнозина от нашите сънародници?

Моят отговор е, че територията за Ваал е освободена от друго божество, с което те действат в тандем - бога на комунистическата утопия (той няма собствено име). Сътрудничеството между двамата е продуктивно: единият създаде вакуум в душите, другият предлага да го запълни. В царството на тъмнината, което продължава да владее много области от живота на съвременния българин, единият проправяше пътеките на другия, вървеше пред него и подготвяше сърцата да го приемат. Единият държеше хората малки, но не като същества, смирени в съзнанието за собствената си ограниченост, а като неразгърнали се свободно личности, на чийто растеж е сложен "таван", другият стъпва върху комплексите на същите тези хора и на идващите след тях, за да им обещае, с помощта и на Мамон, че ще задоволи всичките им неосъществени желания и прищевки. А ако това се окаже невъзможно, подобни хора отново се връщат в прегръдките на първия бог, за да се отдадат носталгично на спомените по времето-безвремие на затвора-парник, в който са били обект на специално обгрижване. Резултатите от тези специални грижи са, че от сърцата и умовете на няколко български поколения бяха изличени понятията за святост и благочестие, умението да се различава добро от зло. Бе унищожена способността ни да изпитваме трепет в Божието присъствие, да благоговеем пред словото на живия Бог и пред Неговите чудни дела (нещо, което не липсва в живота на Гедеон).

От историята на този библейски герой разбираме, че не му е било лесно да застане срещу идола на своя баща – нужно е сам Бог да се намеси и да го насърчи в това дело, за да се изправи той срещу култа, който осквернява първо неговия дом, а сетне – и домовете на другите израилтяни. Забележително и насърчително е, че когато Гедеон чува Божието слово и го изпълнява, баща му Йоас застава зад своя син, а не зад Ваал и възмущението на съгражданите си.

За немалко хора в България богът на комунистическата утопия е бог на родителите им, а може да бъде и на съпруга или съпругата. И защото при култа към това божество идолите са преди всичко в сърцето на човека, неговите близки най-често се опитват да оневинят заблужденията му с аргументи, че "в това няма нищо чак толкова лошо", че всъщност той дори вече влиза в църква, че не виждат какво общо има между вярата и политическите убеждения. Но каква тежест имат всички тези аргументи на Божиите везни?

Бог знае, че отхвърлянето на култа към един фалшив бог не означава "зачертаване" на човека, който е участвал или продължава да участва в него, нито на нашата обич и уважение към този човек. Не означава и, че ние, покаяли се грешници, не искаме да имаме нищо общо с този човек – ако той е наш родител, продължаваме да бъдем негова плът и кръв. Когато отхвърляме идола на нашите близки, всъщност ги приемаме истински, без техните грехове и заблуждения.



Днешните политици покрай влизането ни в Европейския съюз много говорят, че е нужно да се прочете "страницата на миналото". Човек наистина трябва да прочете историята на своя народ и своята собствена история (а тя е история и на взаимоотношенията с предците му) през Божия поглед, за да може да затвори страниците й с мир и да върви напред. За нас като християни част от този прочит е в това, да се отречем от идолите, управлявали различни области на живота и личността ни, а също и от боговете, които стоят зад тези идоли. Тогава можем да предадем тези области под суверенната и блага власт на нашия Творец и да се превърнем в онези осветени съдове "за почетна употреба", за които говори така вдъхновено апостолът на езичниците Павел (виж ІІ Тим. 2:19–21, СИ).

1 Виж Payne, L. Vivre la presence de Dieu. Le Mont-Pelerin, Raphael, 2002, 242–251.

2 За опасността да превръщаме своите близки в идоли си позволявам да препратя читателите към моята статия "В Христос съм, следователно съществувам" от "Прозорец", 2006, № 1.

3 Ривърс, Фр. Плодът на изкуплението. Добрич: ИК "Менора Прес", 1999.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница