Отчет на министерството на транспорта по области: І. Транспортна политика ІІ. Развитие на транспортната инфраструктура. Програми и проекти ІІІ. Концесии

Целта на устойчивата транспортна политика на ЕС е транспортната система на съюза да отговаря на икономическите, социални и екологични нужди на обществото. Ефективните транспортни системи са важни за просперитета на Европа, оказвайки важно влияние върху икономическия растеж, социалното развитие и околната среда.

• 
  Повишаване безопасността и сигурността на транспортната система
  
• 
  Модернизация на транспортната система
  
• 
  Ускоряване на изпълняваните проекти по предприсъединителните фондове на Европейския съюз и подготовка на нови проекти
  
• 
  Повишаване качеството на транспортните услуги на населението
  
• 
  Усъвършенстване на взаимоотношенията с браншовите организации от транспортния сектор
  

Като последна година преди присъединяването на Република България към Европейския съюз, изминалата 2006 година бе от особена важност за развитието на страната ни. Министерството на транспорта концентрира усилията си към провеждане на една целенасочена, мотивирана и съобразена с европейските принципи транспортна политика. Опитахме се да постигнем по-добра координация в действията си и да обезпечим ефективната връзка между дейността на министерството и предварително дефинираните приоритети, която да гарантира развитието на транспортната система на Република България.

Не малко усилия в работата на Министерството на транспорта през 2006 г. бяха съсредоточени и към:

Дългосрочният стратегически подход е задължително условие за подобряване на състоянието на транспортната инфраструктура. Екипът на министерството си постави като първостепенна задача разработването на стратегически документ, който ясно да посочи приоритетите за развитие на инфраструктурата на страната ни в следващите 10 години. Одобрената през месец юли стратегия стана неразделна част от Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България за периода 2006- 2015 година.

В документа е анализирано и оценено състоянието на транспортната инфраструктура на страната към настоящия момент. Очертани са основните приоритети по отношение на поддръжката, развитието и модернизацията на транспортната инфраструктура и са набелязани мерки за постигането им. Определени са най-важните инфраструктурни проекти с приблизителна стойност, срокове за изпълнение и възможни източници за финансиране.

Разгледани са 3 периода за планиране:

• 
  Развитие на транспортната инфраструктура в краткосрочен план. Това са проекти в процес на изпълнение. В този период са включени и мерките за борба с последиците от природните бедствия, сполетели страната
  
• 
  Средносрочна програма с предвидени средства за планираните проекти по години в периода 2006 – 2009 г.
  
• 
  Дългосрочна програма, проектите в която са планирани за изпълнение в периода 2005 - 2015 г.
  

За всички инвестиционни проекти с национално значение са подготвени работни досиета, в които подробно са описани състоянието на проектите към настоящия момент, в т.ч. цели и обхват на проекта, бюджет, проектна готовност, бенефициент, изпълнител и др. Досиетата периодично се актуализират. За всеки проект е изготвен и линеен график, по който се следи спазването на предвидените срокове за изпълнение.

Общата стойност на планираните публични инвестиции в транспортния сектор до 2015 г. е 4711.899 милиона евро. Съществува баланс в инвестициите за железопътна и пътна инфраструктура, които са съответно 1808.993 млн. евро и 1724.385 млн. евро. За останалите сектори са предвидени инвестиции в размер 1178.385 млн.евро.
2. Бяха предприети краткосрочни мерки за подобряване критичното състояние на железопътната инфраструктура

В системата на железопътния транспорт през последните години се наблюдават тревожни процеси, породени от критичното състояние на главната железопътна мрежа, дължащи се на натрупани негативи в системата от предходните години, подсилени и от настъпилите природни бедствия, което не гарантира безопасното функциониране на железопътния транспорт в страната.

От обща дължина 3629 км главни ж.п. линии, 2470 км или 2/3 от тях са в рисково техническо състояние, поради неизвършени ремонти от предходни години. Природните бедствия през 2005 г. и началото на 2006 г. допълнително влошиха експлоатационната обстановка и техническото състояние на инфраструктурата. За да осигури минимум безопасност по железопътната мрежа се пристъпи към ограничаване на скоростите на движение на влаковете.

За ликвидиране на пораженията от природните бедствия бе разработен план за действие и оперативно ръководство на работата на кризисния щаб по възстановителните работи в участъци от железопътната инфраструктура.

Отчетено бе, че железопътната инфраструктура трудно изпълнява функцията си на основна държавна комуникация по стандартите, предвидени в техническите спецификации за оперативна съвместимост. Експлоатацията й в настоящето състояние създава рискове за безопасността; железопътните превозвачи не са в състояние да предложат качествени превози поради лошото състояние на железния път. Ниските скорости, увеличеното времепътуване, неизпълнението на графика за движение, високия размер на инфраструктурните такси не позволява ефективност, увеличаване на превозените обеми и ръст на приходите.

За целта ръководството на Министерството на транспорта изложи пред МС мотивирано предложение за предприемане на следните конкретни стъпки за преодоляване на критичното състояние на инфраструктурата:

• 
  предвиждане на директна субсидия за текущо поддържане на железопътната инфраструктура в Договора между Държавата и НК „Железопътна инфраструктура” в размер на от 30 до 50 млн. лева (без ДДС) годишно за периода 2007-2009 г.
  
• 
  поетапно увеличаване на капиталовите трансфери за железопътната инфраструктура на 80 млн. лева, годишно за периода 2007-2009 година необходими за основни ремонти и възстановяване на критични участъци по главните жп линии.
  
• 
  при оптимизиране на инфраструктурните такси, НК „ЖИ” да бъде компенсирана от държавата със съответната парична маса, която за запазване на устойчивостта на системата следва да е в границите между 10 и 30 млн.лв. годишно.
  

Екипът на министерството ускори работата по изпълнението на проекта и успя да разреши възникналите многобройни проблеми, с което проектът за развитието на летище София стана първият приключил широкомащабен инфраструктурен проект в последните 15 години. На 27 декември 2006 г. официално бе открита и въведена в експлоатация сградата на новият пътнически терминал на летище София. Новоизграденото съоръжение отговаря на всички съвременни изисквания за сигурност и безопасност. Новият терминал е проектиран за пътнико-поток от 2 600 000 души годишно и 26 000 тона карго-товари и поща, като в пикови часове могат да се обработват 2000 пътника. Пътниците се качват директно в самолетите, преминавайки през седем ръкава. Могат да бъдат обслужвани и най-големите класове самолети. Създадени са оптимални условия за привличане на транзитния трафик и осигуряване на минимално време за връзка между отделните полети. Проектът бе финансиран със заем от ЕИБ, безвъзмездна помощ от ИСПА, като общата стойност на договора за строителство е 111 милиона евро.

Проектът за нова пистова система и съпътстващи работи се финансира със средства от държавния бюджет на Република България, заем от Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и собствени средства на ДП “Ръководство на въздушното движение”, както и с летищни такси. Стойността на договора за строителство е 53 милиона щ. д. Въведената на 30 август 2006 г. в редовна експлоатация новоизградена пистова система за излитане и кацане е предвидена да обезпечава 20 самолетни движения на час. Новата писта е с дължина 3600 м и с ширина 45 м, което позволява да бъдат обслужвани всички видове самолети. Тя е разположена успоредно на 210 м от съществуващата. Изместването на началото на новата писта за излитане и кацане в източна посока спрямо съществуващата ще доведе до чувствително намаляване на броя на жителите, засегнати от наднормен шум, предизвикан от оперирането на самолетите на Летище София.

Довършването на оставащите строително-монтажни работи, ще се осъществят съгласно установен график без да се нарушава нормалната оперативна дейност на летището. Очаква се през месец май да бъдат завършени окончателно всички работи по проекта за реконструкция, развитие и разширение на Летище София.

През изминалата година, в интерес на проекта бяха предоговорени условията на кредитното споразумение с германската финансова групировка KfW и впоследствие споразумението беше подписано и ратифицирано от Народното събрание на 22.11.2006 г. Народното събрание ратифицира и финансовото споразумение с Френската агенция за развитие.

Проведени и оценени бяха търговете за строителство и супервизия на основния мост - на 2 октомври 2006 г. бе осъществено публично отваряне на офертите. В ход е процедура по подготовка и подписване на договорите за строителство и супервизия на основния мост, която се очаква да приключи в края на месец февруари 2007 г.

Обявени бяха търгове за строителство и супервизия на прилежащата инфраструктура – 20.12.2006 г. Подготвени бяха документите за отчуждаване на 200 от общо 317 имота, свързани с изграждането на прилежащата инфраструктура. Предстои да се финализират отчуждителните процедури за всичките 317 имота и да се изработи предложение относно административната структура на бъдещия мост

Успешно бе завършена тръжната процедура за избор на изпълнител за супервизия на проектирането и строителството за целия обект. Договорът със Супервайзъра бе подписан на 25.04.2006 г. На 25.05.2006 г. стартира изпълнението на договора за проектиране и строителство на Фаза 1 от проекта – участъка Пловдив (г. Крумово) – гр. Първомай.

Отчуждителните процедури по фаза І са приключени. Изготвен бе подробен идеен проект за фаза І, който бе одобрен на 01.12.2006 г. от Националния съвет по устройство на територията. На 20.12.2006 г. бяха обявени търгове за строителство на фаза ІІ (гр. Първомай-Свиленград) и сигнализацията.
5. Определянето на политиката за развитие на пътната инфраструктура отново стана отговорност на Министерството на транспорта.

С последните изменения и допълнения в Закона за пътищата, приети от Народното събрание, министърът на транспорта формира и провежда държавната политика при планирането и изграждането на пътната инфраструктура. По този начин Министерството на транспорта отново ще има възможност да работи по интегрираното развитие на транспортната система, което е основен принцип в европейската транспортна политика.

През последните години работата на министерството беше съсредоточена върху изпълнението на големите инфраструктурни проекти, започнало в края на 90-те години. Нашият екип даде началото на подготовката на нови мащабни инфраструктурни проекти, която е от решително значение за модернизиране на инфраструктурата и за максималното усвояване на европейските фондове. Бяха подписани финансови меморандуми по ИСПА (с обща стойност € 23,49 млн.) за подготовката на нови 6 железопътни проекта по най-важните направления в страната ни. Това са отсечките Видин-София, Пловдив-Бургас, Мездра-Горна Оряховица, София-Пловдив, София-Драгоман, София-Радомир. Започна подготовката за строителството на интермодален терминал в гр. София.

Те включват фериботен терминал Силистра, пристанищни терминали Балчик и Леспорт, както и летища за обществено ползване Варна и Бургас.

На 15 юни 2006 г. Министерският съвет определи за спечелил кандидат в неприсъствения конкурс за предоставяне на концесия на черноморските ни летища в Бургас и Варна обединението от FRAPORT AG Frankfurt Airport Services Worldwide – Германия, и "БМ Стар" – ЕООД, България ("Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД). За следващите 35 г., което е определения срок на концесията, концесионерът се ангажира да реализира следната инвестиционна програма в двете черноморски летища:

• 
  Инвестиции за незабавни подобрения за първите 12 месеца от срока на концесията – над 23 млн. евро;
  
• 
  Инвестиции за междинен план за развитие до 2009 г. – около 95 млн. евро;
  
• 
  Инвестиции общо за целия срок на концесията – над 403 млн. евро.
  

Обект на концесията е териториално обособена зона от „Пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе”, част от който ще бъде изграден от и със средства на концесионера. Предназначението на терминала е за обработка на: Ро-Ро товари, превозвани със сухопътни моторни превозни средства; поща и пътници. Пристанищната територия е с площ 65 189 кв. м.

Това е първата концесия в България, която се осъществява на принципа построй, оперирай и предай (BOT). Концесионният договор бе подписан на 3.02.2006 г. и влезе в сила от 23.02.2006г. За концесионер е избран „Минерал ин” АД, София – дружество с едноличен собственик на капитала на „Каолин” АД, Русе. Срокът на концесията е 35 години.
Пристанищен терминал Леспорт

Обектът на концесията е част от „Пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна”. Предназначението на терминала е за обработка на товари и поща. Пристанищната територия е с площ 124 000 кв. м.

Концесионният договор бе подписан на 08.06.2005 г. и влезе в сила от 30.05.2006 г. За концесионер е избран „БМ ПОРТ” АД, гр. Варна. Срокът на концесията е 30 години.
Пристанищен терминал Балчик

От 25 май 2006 г. е в сила и концесията на пристанищен терминал Балчик. Договорът за предоставянето на концесия на терминала бе подписан на 14.12.2005 г. Концесионер по договора е „ПОРТ-БАЛЧИК” АД. Терминалът е териториално обособена зона от пристанището за обществен транспорт с национално значение Варна. Отдаването на концесията е за срок от 25 години.

Министерството на транспорта извърши предварителни проучвания и работи активно по подготовката за предоставяне на концесии на съществуващите летищни и пристанищни терминали и по проекти за изграждане на нова транспортна инфраструктура от и със средства на концесионери. Това ще позволи поетапното стартиране на подготовката на нормативно изискуемите документи за предоставяне на концесии и на други транспортни обекти.

През м. октомври 2006 г. стартираха подготвителните действия за откриване на процедурите за предоставяне на концесии на нови 6 обекта: Летище Русе, Пристанищен терминал Видин-север и Фериботен комплекс Видин, Пристанищен терминал Видин-център, Пристанищен терминал Русе-запад, Пристанищен терминал Лом. Работи се и по подготовката за концесиониране на Централна ж.п. гара София и Централна ж.п. гара Пловдив. Прогнозата е частния капитал да инвестира в тези обекти близо € 60 млн.

Предвижда се Летище Горна Оряховица да бъде отдадено на концесия след предоставяне на управлението и експлоатацията на военната част от летището от Министерство на отбраната на Министерството на транспорта. Проучва се инвестиционния интерес към летищата Стара Загора, Габровница, Безмер и Узунджово и при установен интерес ще се предприемат стъпки за прехвърлянето им от МО към МТ. По отношение на Летище Пловдив на 22.11.2006 г. е постигна договореност на ниво министри за подготовка от страна на Министерството на отбраната на проект на решение на Министерския съвет за прехвърляне на част от територията на военното летище заедно с пистата за излитане и кацане на Министерството на транспорта до месец март 2007 г. Работи се и по разрешаване на проблемите със собствеността на сградния фонд и перона на летището, които са частна собственост.

По оперативни данни за 2006 година, спрямо същия период на 2005 г. летищата отчитат нарастване на приходите с 17 432 хил. лв. (13,93 %). За същия период е реализирана печалба в размер на 46 247 хил. лв. или увеличение с 10 333 хил. лв. (28,77 %). Основен дял се пада на „Летище София” ЕАД, което реализира печалба в размер на 28 730 хил. лв. и „Летище Бургас” ЕАД – 10 064 хил. лв.

През отчетния период, въпреки затрудненията в обработката на товари, поради лошите метеорологични условия – високи води и наличие на ледоход, довели до прекратяване корабоплаването по река Дунав, пристанищата отчитат увеличение на приходите с 8 664 хил. лв. (9,64 %). Реализираната печалба е в размер на 7 610 хил. лв. или увеличение с 3 685 хил. лв. (93,89 %). Основен дял се пада на „Пристанище Бургас” ЕАД, което отчита печалба в размер на 2 822 хил. лв. и „Пристанищен комплекс Русе” ЕАД – 2 391 хил. лв.