Отчет на научно-изследователската, издателската, учебната, стопанската и финансовата дейност



страница1/3
Дата31.12.2017
Размер0.63 Mb.
#38536
  1   2   3
отчет

на научно-изследователската, ИЗДАТЕЛСКАТА, учебната, СТОПАНСКАТА и финансовата дейност

на Институт за философски изследвания

за 2008 г.

Изтеклата 2008 беше трудна за България и в частност за Българската академия на науките. Република България се сблъска с големи трудности, свързани с усвояването на нормите и правилата, присъщи на страна пълноправен член на Европейския съюз. Към тези трудности се добави и настъпилата през годината световна финансова криза. Тези условия допълнително поставяха трудности пред развитието на науката в България и по-конкретно пред работата на Българската академия на науките. Наред с трудностите, дължащи се на недостатъчното финансиране на научните изследвания у нас и в частност в БАН, Академията беше изправена пред безпрецедентен натиск и опити за нейното ликвидиране. Същевременно, в самата Академия започна процес на нови реформи, свързани с тенденциите на развитие на науката преди всичко в Европейския съюз, а и по света; с изработването на нова дългосрочна стратегия за развитие на науката у нас и на научните приоритети в БАН; беше поставено и началото на дълъг процес на външно международно атестиране на БАН, който ще продължи и през настоящата година. Такива бяха условията и обстоятелствата, при които нашият Институт за филосфски изследвания трябваше да функционира и да върши своята работа. Предварително можем да кажем, че приведените по-долу данни убедително сочат, че Институтът успешно се е справил със задачите си през годината и макар и разбира се да има какво още да се усъвършенства и постига в неговата работа и функциониране, уверено можем да гледаме напред към новите предизвикатества, с които ще се сблъскаме през настоящата 2009 и през следващите години.

Настоящият отчет е представен в раздели по видовете дейности според изискванията на Централно управление на БАН.

Научно-изследователската работа на Института за философски изследвания е подчинена на проектния принцип, затова настоящият отчет, за разлика от отчетите от предходните години, започва именно с раздела за проектите.



І. ПРОЕКТИ:

2008 г. е началото на нов три-годишен изследователски период за проекти. През годината сътрудниците от Института са участвали в 51 изследователски проекта (от общо 105 проекта за периода 2004-2008), от които 38 (срещу 32 за 2007) са тези, по които се отчитаме пред БАН като базова организация. От тях 25 (срещу 20 за 2007) са вътрешно-институтските проекти; 7 са спонсорирани от Национален фонд научни изследвания (в това число и одобрените за финансиране два проекта в края на 2008); 6 са по линия на двустранното сътрудничество на Академията (тук следва да се отбележи, че наред с проектите с Белгия, Унгария, Чехия, Беларус, Русия, Турция от началото на 2009 г. имаме одобрени още два такива проекта – с Полша и Беларус, а други два са в процес на одобряване – с Молдова и Русия); 3 са по линия на пряко двустранно сътрудничество. Ако вземем пред вид общо международни проекти, в които по една или друга линия участват сътрудници на ИФИ, то броят на тези проекти за 2008 е 25 (срещу 18 за 2007) от общо 51 проекта, т.е. половината от общия брой на проектите, по които се е работило през 2008 г., а други 6 проекта са финансирани от други национални спонсори у нас. С други думи от всичките тези 51 проекта, две трети са национални и международни и само една трета са чисто вътрешно-институтски, докато за сравнение преди пет години това съотношение е било точно обратното: две трети институтски и само една трета с външно спонсориране.

Тези данни говорят за успешно реализиране на задачата пред Института да се увеличат външните за Института проекти и съществено да се разшири външното спонсориране на проектите, по които работим. С това е направена решителна крачка към реализирането на една от главните задачи пред Института в краткосрочен план, а именно всеки сътрудник от Института да участва в поне един проект на национално равнище и в поне един международен проект, което в по-дългосрочна перспектива да доведе до превръщането на всички вътрешноинститутски проекти във външни, т.е. в спонсорирани от извън бюджетна субсидия проекти. Реализирането на тези две задачи ще доведе до постигането на стратегическата цел на ИФИ: Институтът да се превърне в център за интелектуална дейност, привличащ в своята работа и в организираните от него форуми на учени и хуманитари от всички други дисциплини както от институтите на Академията, така и от университетите, както и на представители на изкуството, културата и на различни правителствени и неправителствени организации.

Конкретно, през 2008 работата по проектите в ИФИ се характеризира по следния начин по секции.



НАУЧНО- ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ ПРЕЗ 2008 Г. ПО СЕКЦИИ:

СЕКЦИЯ „СОЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ”:

Проект: „Сигурността като философски и интердисциплинарен проблем в условията на национални, европейски и глобални предизвикателства” (2008-2010 г.) – ръководител чл. кор. В. Проданов и членове ст.н.с. Борислав Градинаров, н.с. Ивелина Иванова, н.с. Ина Димитрова, н.с. Богдана Тодорова и д-р Петър Канев

Основни резултати от изследванията по темата:

През първата година от работата на проекта бе достигнато до следните научни резултати:



  • Философски анализ на понятието за сигурност и разкриване на неговия вътрешнопротиворечив характер, свързан със серия от дилеми, вътрешно вградени в него.

  • Трансформация на държавата от гледна точка на нейните функции по реализация на сигурността по посока едновременно на рязко разширяване на тези функции и същевременно пренасочване и реализацията им с различни други граждански и международни субекти.

  • Разработка на понятието за социетална сигурност и основните конфликти, пораждащи социеталната несигурност на Балканите.

  • Изясняване на историческите корени на съвременния дебат за сигурността, цената, която са имали в миналото позиции, които днес отново изглеждат привлекателни и самоочевидни, обвързаността на съвременните политики на сигурност с технологии и форми на изключване, които заплашват да увеличат тази цена, и обедненото понятие за права, върху които се основават тези политики на сигурност;

  • Критика на съвременните политики на сигурност, основана върху анализ на рисковете, историческата им цена и обедненото понятие за права, от което изхождат.

  • Критика на религията , задаваща у нас реална опасност от формиране на верски фундаментализъм, религиозен фанатизъм и тероризъм и издадена монография «Иджтихад срещу джихад. Рискове за българия от радикален ислям»

- Прилагане на метода Oral history в рамките на интердисциплинарно проучване на взаимоотношенията на малцинствата /примордиализмът и от гледна точка на философия на религията, без обременеността от политически нюанси. Бе проведено теренно проучване на мюсюлманите –шиити в района на Айтос и Хасково, по този метод. Обработени и анализирани интервюта.

По темата на проекта през годината са публикувани 12 работи, от които една монография, 3 студии и 8 статии. Една от тях е публикувана в чужбина.


Проект: „Шест десетилетия академична философия: история, етапи, поколения, проблеми, дискусии” (2008) с ръководител проф. Васил Проданов и членове ст.н.с. ІІ ст. Веселин Петров, ст.н.с. І ст. Димитър цацов, ст.н.с. І ст. Ангел Стефанов, ст.н.с. ІІ ст. Латьо Латев, ст.н.с. ІІ ст. Станка Христова, ст.н.с. ІІ ст. Иванка Стъпова, ст.н.с. ІІ ст. Правда Спасова, ст.н.с. ІІ ст. Соня Кънева, ст.н.с. І ст. Нина Димитроа, ст.н.с. Мартин Табаков.

Основни резултати от изследването по темата:

- За първи път на изследване се подлагат всички етапи от изследователската работа на Института в различни периоди и радикални промени в светогледната и геополитическа среда.

- Разкрита е непрекъснатостта и съответно различните етапи на развитие на изследователската проблематика в Института, основните достижения на Института и неговата роляя в българското общество.

- Създаден е методологически модел от шест координатни оси в контекста, на които да се изследват отделните етапи и ролята на различните поколения в историята на изследванията по философия в института.

- За първи път се прави опит за социологически модел на развитието на философията у нас в рамките, на които се оценяват нейните социални функции и социалните мрежи, чрез които те се осъществяват.

- Показва се методологическата порочност на съществуващи досега подходи при осмислянето на развитието на философията в Института и в страната като се формулира идеята, че ключово значение при нейното обяснение има концептуалната рамка на догонващата модернизация.


Проект: „Тенденции на равенство и неравенство в модерната и постмодерната епоха” (2008-2010 г.) – ръководител ст.н.с. І ст.дфн И. Кацарски и членове на екита член кор. проф. Васил Проданов, ст.н.с.ІІ ст. д-р Борислав Градинаров, н.с. д-р Стефан Гайтанджиев и докторант Димитър Ганов.

Основни резултати от изследването по темата:

- Установяване на устойчива структура на икономическото неравенство, възпроизвеждаща се през последните няколко столетия (Ст. н. с. Иван Кацарски).

- Установаване и изясняване на базисните институционални предпоставки, предопределящи динамиката на властовите отношения през последните две столетия (Ст. н. с. Иван Кацарски).

- Разкриване многообразните прояви на неравенството в контекста на изследване на кривата на Кузнец и формулиране на идеята за различни негови модели на проявление в условията на първа, втора и трета индустриална революция(Проф. Васил Проданов)

- Изследването на динамиката на неравенствата през ХХ век вътре в Балканските държави и помежду им (Проф. Васил Проданов).

- Обогатяване на базата данни, свързани с темата за равенството и неравенството (Ст. н. с. Борислав Градинаров)

- Очертаване на елементите и ролята, които имат субективните усещания за неравенството. За разлика от количествено-измеримите показатели, които масово се използват в сравнителен план, субективните представи за бедността изискват друг подход, свързан, както с проучване на актуалните нагласи, така и с повдигане на завесата върху формиралата се народопсихология ((Ст. н. с. Борислав Градинаров).

- Идентифициране възгледите за равенство и неравенство от епохата на ранната модернизация на българското общество и значението на тези възгледи при формирането на тогавашните социални институции (Докторант Димитър Ганов).


Проект: Трансформации на социалните науки в обществото, основано на знанието” – ръководител н.с. И. Димитрова /2008-2010/

Основни резултати от изследването по темата:

- Структуриране и набелязване на основните направления за научно-изследователска дейност.

- Анализ на понятието за интерпретация (в рамките на модул: “От философия на историята към философия на писането за история: трансформация на социалните функции на една дисциплина”).

- Резултатите от това изследване показват, че макар да е смятано за значително по-ранно, понятието интерпретативен подход придобива популярност през 1980-те години и че неговият произход е свързан с позитивизма, а не както обикновено се очаква с херменевтиката. Това на свой ред дава възможност да се очертаят ограниченията, вградени в понятието за интерпретативен подход, които подкопават опитите то да бъде приспособено към една постпозитивистка концепция за историческата интерпретация.

- Разработване на детайлизирана и социално-епистемологично конкретизирана концептуализация на виртуалното преформиране на продуктивността, която в предишен проект разкрих като фундаментална предпоставка на Кантовия критицизъм. За да се разкрие мощното влияние на Кантовото ‘янусово’ въображение в полето на социалната теория фокусът е поставен върху анализ на влиятелните теории за социо-културните функции на въображението на П. Рикьор (‘семантично въображение’), К. Касториадис (‘радикално/онтологично въображение’) и Н. Луман (‘автологично въображение’).

- Анализ на ситуацията и ролята на социалните и хуманитарни науки в променящия се пейзаж на сигурността: момент, в която парадигмата на сигурността произвежда изключението (the exception) или извънредното положение (state of exception) и го превръща в правило, т.е. ставаме свидетели на появата на нормативна концепция за човешкото, която произвежда, чрез процес на изключване, множество “животи, които не могат да бъдат живяни”, чийто правен и политически статус е суспендиран.

- Проучване на промените в българската наука в условията на преход



Външни проекти по темата на този проект и участие в такива проекти:

1. “Трансформации на социалните науки в обществото, основано на знанието”. Спечелен проект по програма “Млади учени” на Фонд “Научни изследвания” (2009-2011). Ръководител. Ивелина Иванова. Общата сума на финансирането на проекта е 48 хиляди лева



2. “Трансформации на социалните науки в обществото, основано на знанието.” Проект за междуакадемвично сътрудничество сътрудничество между ИФИ-БАН и Института по философия и социология на Полската академия на науките (2009-2011). Утвърден от двете академии. Координатор Ивелина Иванова

3.“Интегриране на младите учени от областта на социалните науки в европейското научно пространство”. Проект по програма “Човешки ресурси” на Европейски социален фонд 2007 – 2013, бюджетна линия № BG051PO001/07/3.3-02, координатор за ИФИ (базова организация на проекта – Институт по социология – БАН, ръководител – Кръстина Петкова, координатор за ИС – Мартин Канушев).

4. “Building a European Network of Mentoring Programmes for Women in Academy and Research”, проект, финансиран по 6-та рамкова програма на ЕС. Участник в екипа Ина Димитрова


Проект: „Математизирането на историята” (2008-2010), ръководител ст.н.с. В. Пенчев тригодишен проект, участници: ст.н.с. Николай Витанов, ст.н.с. Асен Димитров, н.с. Елка Янкулова, н.с. Кристиян Енчев.

Основни резултати от изследването по темата:

- Формулиране и обосноваване на хипотезата за възможността за откриване на квазиментални образувания на различни времеви скали на историческия процес посредством уейвлет-анализ – в книгата „Разумът в цивилизацията. Към философско обосноваване на цивилизационния подход в историята” („ИФИ-БАН”, 2008).

- Формулиране и обосноваване на хипотезата за възможността за съществуване на особени аритметични системи, при които не само втората, но и първата теорема на Гьодел за непълнотата да не е изпълнена.

- Обосноваване на необходимостта за овладяване на аудио-визуалния образ от философията като обобщение на текста и понятието в епохата на Интернет.


Проект: “Народът в българската публичност” (март 2006-март2009) - индивидуална планова работа на н.с. Ивелина Иванова

Основни резултати за 2008 по този проект:

През 2008 протече третият етап от работата по проекта, имащ за цел да приложи към събрания материал изработените в предходния теоретични и методологически рамки, да анализира и обобщи окончателните резултати от изследването. Получените досега резултати потвърждават основната хипотеза на изследователския проект, че зад различните употреби на понятието народ в много случаи се крият различни политики, различни представи за българската идентичност, за това как трябва да се развива българското общество и как трябва да се интерпретира българската история, които могат да бъдат проследени дори там, където на пръв поглед става дума за чиста наука (народопсихология, етнография, история, изследвания на национализма). Наред с това резултатите от изследването потвърдиха адекватността на доминиращото в съвременната политическа философия схващане, че народът трябва да бъде разглеждан като алтернативно на нацията понятие, невкоренено в идентичността и националната държава. Изследването позволи произходът на следосвобожденското понятие за народ да бъде открит в пренебрегвани и относително малко изследвани публични мрежи от рода на еснафите, както и да бъдат описани разривите, довели до изчезването на ред компоненти на възрожденското понятие за народ и заместването им със схващанията за народа като populus или plebs, функционирането на народопсихологическите дискурси в българската публичност от първата половина на ХХ в., сложните отношения между народопсихология, марксизъм, философия на историята и социална психология. Не на последно място, това позволява да бъде изградена нова гледна точка към теоретическите и практическите проблеми на мултикултурализма, засягащи философското им обосноваване и прилагането им в образованието.


СЕКЦИЯ „ЕТИКА”:

Проект „Благосъстояние и морал”. Ръководител: ст. н. с. д-р Елена Петрова. Участници в проекта: ст.н.с. ІІст. д-р Ст. Христова, доц. д-р Даниела Сотирова- Технически университет София, ст.н.с. ІІ ст. д-р Максим Лазаров, ст.н.с.д-р Николай Михайлов, н. с. д-р Георги Арабаджиев, докторант Десислава Николова, докторант Ахмед Юсуф.

Основни резултати:

Проучванията са концентрирани върху проблемното поле на общото благосъстояние известно в теоретичната литература с понятието well-being. Паралелно с това екипът от изследователи е насочил вниманието си и върху изясняването на основните характеристики на материалното благосъстояние, конотирано с понятието well-fare, което е приоритет на изследване на икономиката на благосъстоянието. Анализирането на материалното благосъстояние и неговото отражение върху живота на хората е изключително актуално поради настъпилата световна икономическа криза и рисковата ситуация , в която тя ги поставя.


Проект „От теория на моралния избор към етика на вземане на решение”. Ръководител: ст. н. с. д-р Станка Христова. Участници: Ст. н. с. д-р Е. Маринова, Докторант Иван Миков.

Основни резултати:

Посечени са причините и етапите на прехода от морален избор към вземане на решение. Посочени са особеностите на етиката на вземане на решение, условията на които трябва да отговаря адекватното етично решение, прокарана е разграничителна линия между морален избор и етично решение. Проучени са същността, видовете и основните характеристики на моралните чувства. Направен е анализ на емоционалните основания на рационалните морални решения (рационално и ирационално в моралния избор; емоционалност и морално съждение; емоционални стратегии и рационалност); на възникването и генезиса на моралните чувства; на мястото на моралните емоции в рационалните етически стратегии в условията на различни рискови ситуации. Етическите кодекси са анализирани като рационална процедура за удържането на цялостта на общността. Обсъдени са и възможностите чрез етични кодекси да се противодейства на рисковете, пред които е изправна етиката днес. Проучена е и спецификата на етическото кодексиране у нас.


Проект Морал и национална идентичност”, финансиран от МОН, втора година. Ръководител: Е. Маринова. Участници: ст. н. с. Д. Станков, ст. н. с. Е. Петрова, Ив. Миков – редовен докторант.

Анализирани са състоянието, характерът, методиката и резултатите на изследванията на морала и идентичността. Със средствата на контент анализа е анализиран научният и публичния дискурс за морала и идентичността. Разработен е теоретичен модел на изследването, като е определена теоретичната рамка, методите, апаратът и инструментариумът на изследването. Проведена е работна среща, на която е осъществено експертно обсъждане и тестване на модела. Разработен е план за научната дейност на работната група през останалото време на работа по проекта.



Анализирана е спецификата на социализационните процеси у нас, като на преден план е изведен моралът в условията на социален риск. Дискутира се също така проблемът за гаранциите за морално решение. От една страна се показва, че социалните отношения на взаимно уважение не са ефективно противодействие на рисковете на социализацията. От друга страна се коментират рамките на етическия кодекс като гарант на моралната регулация.
Е. Маринова. Международен (италиано-български) проектНеизвестният герой” - координатор за българската страна. Вж: http://eroemaicantato.org/

Това е проект по линия на научни проекти, разработвани в международно сътрудничество в рамките на преки междуинститутски договори и споразумения; в рамките на спогодби за НТС, програи на ЕС и на НАТО и др. международни организации.


СЕКЦИЯ „ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА”

Проект “Философски дискурси върху българската културна идентичност” (2008-2010)- ръководител ст.н.с. Л. Латев и участници: Ст.н.с.Іст.дфн А. Стойнев, Ст.н.с.Іст. дфн Д. Цацов, Ст.н.с.Іст.дфн Н. Димитрова, Ст.н.с. Емилия Петрова, Ст.н.с. Т. Батулева, Н.с. К. Жабилова.

Основни резултати:

Целта на проекта е да се очертаят основни полета в българската културна история, която най-силно резонират с формирането на българска идентичност през ХХ век. Съществена специфика е търсенето на собствено философските параметри на тези процеси, както и техните проекции върху по-цялостната духовна менталност у нас през ХХ век. Основните резултати са свързани с очертаване на първичната релефност на отделните философски дискурси.


Проект „Френската философия и българската философска мисъл. Антология” (2008-2010) – ръководител ст.н.с. Т. Батулева. Участник: Ст.н.с.Іст.дфн А. Стойнев.

Основни резултати:

Опит за цялостен историко-философски анализ на рецепцията на френския позитивизъм в края на ХІХ и началото на ХХ век, открояващ нейните различни степени и проекции и ролята й за зараждането на българската социология; за създаването на философско-исторически концепции (Ст. Михайловски, Н. Алексиев); за развитието на българската естетика (Б. Пенев, Ив. Шишманов, К. Кръстев и др).


Индивидуален проект на Н. Милков - „Die Berliner Gruppe: Vorgeschichte, Geschichte, Erbe“ (2008-2010), Fritz-Thyssen-Stiftung.

Основни резултати:

Изследването на предисторията, историята и наследството на т.нар. Берлинска група е посветено на един малко разработван проблеме в историкофилософската литуратура. На този етап са очертани някои теоретико-методологически измерения на този феномен.



СЕКЦИЯ “ЕСТЕТИКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ НА КУЛТУРИТЕ”:

ПроектОпределящи трансформации в естетическата парадигма на съвременната глобализираща се култура: естетизаци, политизация, визуализация, виртуализация”. Участват всички сътрудници на секцията, както и д-р Ана Цоловска, която е успешно защитил докторант на секцията и участник и в досегашните секционни проекти. Ръководител на проекта е ст.н.с. ІІ ст. д-р С. Кънева.

Резултати: През първата година се осъществява преди всичко проучване на научната литература и периодика, формулиране на изследователските задачи и обсъждане на първоначалните предварителни хипотези, уточняване на категориите и понятията, с които се оперира. Изключителната актуалност и значимост на така амбициозно формулираната тема предпоставят и задълбоченото изучаване на една огромна по обем научна информация, в което бяха съсредоточени и изследователските усилия на колектива през този първи етап.
ПроектБългарската култура между глобалното, регионалното и националното” с ръководител ст.н.с. дфн Ив. Стъпова, в който участват всички научни сътрудници на секцията работата започна с анализ на осъщественото във връзка с успешно проведената мащабна национална научна конференция под егидата на Министерство на културата „Българската култура между държавата и пазара”.

Резултати: Практически значимата задача на този проект е да продължи сътрудничеството както с Министерство на културата, така и с останалите съорганизатори, като се организира подобна конференция по формулираната тема. Същевременно по този проект е подготвено участие в конкурса на Фонд Научни изследвания. Предварителните материали са преведени на английски език и след включването в екипа и на новопостъпилите докторанти към секцията през идващата сесия на конкурса ще бъде представен този проект.
СЕКЦИЯ „АНТРОПОЛОГИЯ И ИЗСЛЕДВАНИЯ НА РЕЛИГИИТЕ”:

През 2008 г. секцията е работила по 16 проекта, от които 12 текущи и 4 приключили и е кандидатствала по 4 нови международни проекта.



Проект: Знанието като продукт и фундамент: философски проекти и образователни практики. Темата на индивидуалния модул е: “Религия и разум: модерни парадигми и гражданско образование. – ръководител ст.н.с. Н.Богомилова, ст.н.с.Ж.Янева, текущ

По темата „РЕЛИГИЯ И РАЗУМ: МОДЕРНИ ПАРАДИГМИ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ” (изпълнител ст.н.с. д-р Нонка Богомилова) за първата година е работено по историкофилософската реконструкция на модерната философска визия за същността и функциите на религията, приложима към образователния процес; търсен е философско-антропологичен подход към човека от гледна точка на раздвоението/синтеза на разум и религия в неговото своетоусещане и в процеса на обучение.



Основни резултати:

Анализиране на философско-антропологичната и социокултурната глъбина на съвременния европейски дебат за статуса и функциите на религията в гражданското образование в контекста на отношението знание – религия, и на тази основа предлагане на конкретни решения, касаещи избора на варианти и философията на учебните програми и помагала. Реконструкцията на някои ключови философски парадигми, които третират отношенията разум – морал – религия - образование би помогнала за осмислянето на процесите и оптимизирането на изборите в тази деликатна сфера. На основата на направения анализ се оформят принципи и прагматики за просветляване на теоретико-културната глъбина на дебатите, както и конкретни идеи, свързани с българския “case study”: ценностна философия, избор на варианти, учебни помагала и др


ПроектСоциокултурни и теоретични трансформации на идентичността в хипермодерния, глобализиращ се свят»ръководител ст. н. с. В. Личев и колектив: ст.н.с. Вл.Стойчев, н.с.Д.Данова, н.с.Л.Петров, текущ.

Основни резултати:

Върху конкретен материал се апробират теориите и концептите, имащи отношение към изследването на съвременната идентичност в наративен план. Основната идея е, че като социокултурен конструкт идентичностите не могат да бъдат описани и интерпретирани пълноценно от позициите само на една единствена теория или научна дисциплина. Ако в качеството си на разкази те могат да съществуват единствено на дискурсивно равнище, това означава, че към изследването им трябва да се подходи с помощта на комплексен апарат, в който да са съчетани най-малко постиженията на феноменологията, психоанализата и семиотиката.

В такъв случай пълната дефиниция на личностната идентичност изисква отчитането на контекста на живота, в качеството му на споделено с другите пространство. Групата налага на индивида част от своята идентичност посредством езика и институциите. Едно „аз” или едно „ние” никога не може да се определи без съотнасяне към някаква другост, различна от това „аз” или „ние”.

През м. декември членовете на колектива изготвиха съвместен проект по линия на ЕБР с Института по философия, социология и политически науки към Молдовската Академия на Науките на тема: „Социокултурни и институционални проблеми на сътрудничеството между Република България и Република Молдова”.



ПроектЛогически аспекти на интердисциплинарните и приложни изследвания, с индивидуален модул: Логика и интертекстуалност – участник към секция Логика ст.н.с.В.Личев, текущ.
ПроектДинамика на световните религии и значението на ортодоксалносттаръководител ст.н.с.Ст.Пенов и колектив: ст.н.с.дфн Н.Димитрова, ст.н.с.дфн Д.Цацов, ст.н.с. дфн Ив.Слаников, ст.н.с. А.Апостолов, ст.н.с. Е.Петрова, н.с. Л.Петров, текущ

Резултати:

Този проект разширява областта на търсене на решения за исконни и съвременно значими проблеми, свързани с областта на световни-те религии и взаимодействията: религия –личност - общество; секуларно и клерикално, религиозно и светско ; ортодоксална филиация на идеи – творчество; мирогледно-екзистенциални, психосоциални и геостратегически проблеми в съвременния свят. При опити за решаване на реални комплексни проблеми - очертаване полето на възможни проблемни ситуации и техните действителни решения.


ПроектБългарският неогностицизъм – критични прочити” /едногодишен проект/ на ст.н.с., дфн Нина Димитрова с обем 83 страници. Трудът бе разгледан от НИ група по Религиозно-философски парадигми.

Резултати:

Откроява се ясно незадоволителността на философските интерпретации на езотеризма у нас и изявява потребността от сериозно кричино отношение към едно явление, което днес все повече доказва своята жизнеспособност.


Проект Мобилност, научни кариери и ‘изтичане на мозъци’ от България в контекста на Европейското разширяване”, ръководител ст. н. с. Н. Сретенова.

Резултати:

С помощта на метода на ‘експертното интервю’ е потърсено компетентно мнение по политиките за управление на brain drain–a от широк спектър ключови действащи лица, които по презумпция са съпричастни към текущите процеси свързани с академичната емиграция от България. Тези процеси на практика е невъзможно да бъдат спрени, но е възможно в някаква степен да бъдат управлявани, ако има съответната визия и стратегия за това.


Проект “Религиозни и етнически модели в процесите на глобализация и регионализация и отражението им върху националната сигурност” – ръководител Б.Тодорова, колектив Йотов, Мудров, Мизов, Канев, текущ. НС на ИФИ на 19. 12. 2008 г. утвърди


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница