Бюджетна програма 0300.05.01 “Национален архивен фонд”

9.6 Бюджетна програма 0300.05.01 “Национален архивен фонд”

Дейността на ДАА за провеждане на държавната политика в областта на архивното дело е насочена към подобряване управлението на НАФ чрез осигуряването на необходимата нормативна база. Разработени и утвърдени от председателя са вътрешни административни актове, които уреждат дейността на агенцията и са пряко свързани с изпълняваната от нея политика и програма.

Опазването на документите е едно от най-важните условия за гарантиране правилното съхранение и доброто опазване на националното архивно наследство чрез осигуряване на специализирани архивохранилища. С наличния финансов ресурс ДАА практически не може да осигури планираното поетапното ремонтиране и оборудване на архивохранилищата на държавните архиви, съобразно стандартите за опазване на ценните документи на нацията. Поддържа се в електронен режим регистър на архивохранилищата в критично състояние. Поради крайно ограничените финансови възможности на ДАА не може да се изпълни изготвеният средносрочен план за ремонтни и строително-монтажни дейности с цел поетапно модернизиране на всички архивохранилища в критично състояние. Това поражда риск от най-висока степен от увреждане на документите, необходимост от тяхната скъпоструваща реставрация и консервация, както и за безвъзвратна загуба от НАФ.

През отчетния период се регистрира за поредна година недостиг на финансов ресурс за реализиране на ремонти на архивохранилища на отделите „Държавен архив”, като тези дейности са намалени до критичния минимум. В голяма част от архивохранилищата, следствие на валежите през пролетта, покривите са увредени и се нуждаят от ремонт. Крайно недостатъчни са и средствата за оборудване и поддържане на архивохранилищата на държавните архиви, съгласно изискванията на действащите стандарти. Липсата на необходимата финансова обезпеченост – за извършване на необходими ремонти и оборудване на архивохранилищата на държавните архиви – структурни звена на ДАА, значително увеличава риска от увреждане и загуба на националното документално богатство, както и до извършване на скъпо струваща реставрация и консервация на увредените документи.

ДАА е единствения орган на територията на Република България, който контролира опазването на документите в деловодните служби на държавните и общинските институции и осъществява научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване. Без промяна, въпреки поставянето на проблема през последните години, остава състоянието на архивохранилищна база “Биримирци” в гр. София, където има около 7 500 линейни метра ценни архивни документа в риск, за които е необходимо спешно предприемане на мерки за тяхното преместване в подходяща за целта сграда. Предстои комплектуване на ценни документи с постоянен срок на съхранение с фондообразователи, съгласно ЗНАФ в размер на около 5000 линейни метри. За реализирането на стратегическите цели на агенцията, е необходимо спешно изпълнение на преустройство и реконструкция на имот – публична държавна собственост, предоставен на Държавна агенция “Архиви” с Решение № 772 от 25 октомври 2011г. на Министерски съвет. Обектът се намира в гр. София, Столична община, район “Младост”, кв. 2, п-л І от НПЗ “Изток” част 1, местност “Къро” и представлява обособена част ІІІ от терен със специално предназначение и изградена върху него през 1986 г. масивна едноетажна сграда. Сградата е със застроена и разгъната площ 4619,11 кв. м., височина 10,20 м. и застроен бруто обем 47114, 92 куб. м.

След преустройство и реконструкция, в сградата ще се изгради архивохранилище за документи на хартиена основа, отговарящо на изискванията за съхранение на документи, съгласно приетите национални и международни стандарти. При изграждане на триетажна стелажна конструкция в сградата ще бъде обособена 13 857 кв. м. архивохранилищна площ.

Недостигът на финансови средства засегна и друга основна дейност за опазване на съдържанието на архивните документи – попълването на Застрахователния фонд на Агенцията със застрахователни микрофилмови копия – негатив. Това доведе през последните години до значително намаляване на броя изготвени застрахователни копия. Като трайна тенденция се отчита през последните години броят на документите, които се нуждаят от неотложна реставрация и консервация, каквато поради липса на кадри и ресурси не може да се извърши в необходимия обем. Крайно негативно влияние върху дейността на държавните архиви оказва липсата на архивни кутии, тубуси и папки (различни видове и размери) за научно-техническа обработка и дела на фондовете, доставката на каквито консумативи не е имало повече от 10 години.

Чрез приоритетната за държавните архиви дейност от 2012 г. по въвеждане на архивни описания и дигитални мастер обекти в централизираната база на Информационната система на държавните архиви (ИСДА), както и чрез тематичните сайтове, се разширяват възможностите за Интернет достъп на потребителите до научно-справочния апарат и до дигитални копия на архивни документи и техните метаданни. Базата данни на ИСДА се обогатява ежедневно в резултат на дейността на служителите на държавните архиви. С това търсенето и извличането на информация от всички потребители става все по-пълноценно и ефективно, а достъпът до архивни документи и техните копия – по-удобен и облекчен. От друга страна, постоянното обогатяване и усъвършенстване на базата чрез функционалностите на системата даде възможност да се повиши ефективността на труда на служителите от ДАА и да се подобрят процесите по управление и контрол в агенцията. Наличието на достатъчно пълна база с архивни описания, дигитални копия на архивни документи и техните метаданни в ИСДА, съвместими с международния стандарт ISAD (G), както и на специализирана функционалност на системата за експорт на данни в ХМL формат по най-разпространения професионален стандарт за архивно описание Encoded Archival Description (EAD), дават възможност за участие на агенцията в различни международни проекти, базирани на този стандарт и за обмен на данни с други архивни системи.

Популяризацията на националното архивно богатство е една от основните цели в дейността на ДАА. Многобройни са формите чрез които агенцията утвърждава своя авторитет като институция на паметта – издания, документални изложби, уебплатформа с тематични дигитални колекции, участията в медии, беседите и посещенията на ученици и студенти в архивите, пресконференции по актуални общественозначими теми, както и участията в специализирани международни прояви.

Традиционно агенцията си взаимодейства в национален план с всички министерства и ведомства, както и със сродни институции, а в международен – с МСА, ГЕА и ЕБНА, в които членува, както и с националните архиви на други страни, с научни и културни институции и организации. Продължава участието на експерти на ДАА в Техническите комитети към Института по стандартизация и конкретно в заседания на Технически комитет (ТК) 16 „Архивна, библиотечна и информационна дейност“ и на ТК 80 „Електронен обмен на данни в администрацията, търговията и услугите“.

• 
  Разработване на политиката в областта на архивното дело
  

Дейността на ДАА за провеждане на държавната политика в областта на архивното дело е насочена към подобряване управлението на НАФ чрез осигуряването на необходимата нормативна база. Съгласувана от дирекция „Модернизация на администрацията” на Министерски съвет е изготвената частнична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд. Подготвеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за НАФ беше публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации²⁹ и на административната интернет страница на ДАА.

Разработени бяха и вътрешни административни актове, свързани с дейността на Агенцията и изпълняваната от нея програма и политика, както следва:

• 
  Вътрешни правила за реда и условията за използване на символи, отличия и сертификати на Държавна агенция „Архиви”;
  
• 
  Вътрешни правила за дейността на Инспектората на Държавна агенция „Архиви”;
  
• 
  Вътрешни правила за пропускателния режим в сградите на Държавна агенция „Архиви”;
  
• 
  Вътрешни правила за организация на административното обслужване в Държавна агенция „Архиви”.
  

• 
  Вътрешните правила за заплатите на служителите в Държавна агенция „Архиви”;
  
• 
  Процедурата за работа с предложения и сигнали в Държавна агенция „Архиви”;
  
• 
  Правилника за реда и организацията на използването на архивни документи в Държавна агенция „Архиви”.
  

Ефективното и ефикасно функциониране на специализираната администрация на ДАА е свързано с дейността на Централната експертно-проверочна комисия (ЦЕПК), Централна експертна оценителна комисия (ЦЕОК), Постоянно действаща експертна комисия (ПДЕК) и Специализирана комисия за определяне на особено ценните и уникалните документи, предвидени в Закона за НАФ, както и експертните проверочни и експертните оценителни комисии към дирекциите “Централен държавен архив”, “Държавен военноисторически архив” и “Регионален държавен архив”.

През 2017 г. не са проведени заседания на Националния архивен съвет.

През отчетния период ДАА не е работила по изпълнение на проекти, финансирани с европейски средства.

През 2017 г. ДАА кандидатства и с проект за финансиране на представително издание по „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018” на Националния фонд “Култура”. Проектът предвижда отпечатването на български и английски език и в електронен формат на CD на албум „България и Европа”. В него ще бъдат публикувани документи от държавните архиви, които представят събития, обекти и личности в българската история, пряко свързани с европейското политическо, икономическо и културното влияние, съпроводени с анотации и кратки обяснителни текстове в научно-популярен стил. Целта е да бъде представена чрез архивния документ българската история и култура като част от общоевропейското развитие и да се създадат нови възможности за сътрудничество с архиви, библиотеки и други културни институции на страните членки на ЕС.

Проектът беше одобрен за финансиране и в началото на месец декември се подписа договор за изпълнение между ДАА и Национален фонд „Култура”. Предвижда се изданието да бъде разпространявано в рамките на планираните събития по време на Българското председателството на ЕС, свързани с културно-историческото наследство и най-вече на срещата на ГЕА и на конференцията на ЕБНА през месец юни 2018 г.

• 
  Съхранение и опазване на Националния архивен фонд
  

Основните резултати от предоставянето на тази услуга са насочени към гарантиране на наличието и физическата цялост на архивните документи и увеличаване на жизнения цикъл на оригиналите.

През отчетния период държавните архиви извършиха контрол и научно-методическо ръководство по организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции. По този начин агенцията гарантира запазването на ценните документи от НАФ. За поредна година тази основна, нормативно регламентирана от Закона за НАФ функция на държавните архиви, е недофинансирана, което не позволява ефективно и ефикасно изпълнение. Ограничените финансови средства налагат приоритетно изпълнение на дейността в периода от февруари до края на м. май, съгласно представените от архивите в началото на календарната година планове с финансов разчет. Липсата на необходимия финансов ресурс практически не позволява извършване на регулярен контрол за степента на изпълнение на дадените предписания и препоръки и поставя в риск попълването на НАФ с ценни документи. Реалната сума, изразходвана от структурните звена на ДАА през 2017 г. възлиза на 10 174.41 лв.

Действащите фондообразуватели на държавните архиви са 8 992 бр. При осъществяване на контролната си дейност по отношение на държавните и общински институции, фондообразуватели на държавните архиви през 2017 г. са извършени общо 1 191 броя проверки, от тях 799 основни, 375 контролни, 10 извънредни и 7 инцидентни. Общият брой на дадените предписания и констатации от всички видове проверки възлизат на 5 045. От тях до 31 декември 2017 г. са изпълнени 2 712, а степента на изпълнение на останалите 2 333 ще се констатира при последващи проверки. Проведени са 77/231 срещи с потенциални фондообразуватели от учрежденски и личен произход. От страна на държавните архиви е оказана експертна методическа помощ при съставяне и актуализиране на 631 номенклатури на делата/списъци на видовете документи на фондообразуватели. Внедрени са 371 номенклатури на делата. За подобряване на организацията на работата с документи в институциите са организирани и проведени различни форми на обучение (курсове, семинари и др.) – общо 331 бр. в 647 фондообразуватели.

През изминалата 2017 г. постъпиха предложения от 12 държавни архива (ЦДА, ДВИА, отдели „Държавен архив” – Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Перник, Русе, Смолян, Монтана, Плевен и Ловеч) за определяне на уникални и особено ценни документи. Проведени са 3 заседания на Специализираната комисия за определяне на особено ценните и уникални документи, съхранявани в ДАА и са разгледани общо 39 документа. От тях утвърдени като особено ценни са 15 и като уникални – 4.

В края на отчетния период, общият брой на утвърдените като особено ценни и уникални документи в системата на ДАА е 542 (особено ценни – 473, уникални – 69).

Новоутвърдените документи се вписват в административната интернет страница на Агенцията, рубрика Уникални и особено ценни документи, а така също и в Регистъра на НАФ по партидите на държавните архиви, секция Единични ценни документи. Предстои задължително микрофилмиране на тези документи, които не са заснети, дигитализиране и при констатирана необходимост извършване на консервация и реставрация.

• 
  Реставрация, консервация и микрофилмиране на архивни документи
  

Основна дейност на ДАА с решаващо значение за опазването на архивните документи е тяхната реставрация и консервация. През 2017 г. бяха реставрирани общо 53 852 листа при планирани 39 480. По-голямата част от тях бяха от първа, втора и трета степен на увреденост – 35 812 листа, при планирани за този тип реставрация 33 834 листа. На останалите 18 040 листа беше направена т.н. „малка реставрация” в архивите, която не изисква специализирано оборудване и умения. Централната лаборатория при дирекция „ДРКМ” извършваше реставрация на всички документи от ОДА – София и дирекция „ЦДА” от І-ва, ІІ-ра и ІІІ-та степен на увреденост и на най-сериозно увредените и застрашени документи от всички архиви в страната. От всички реставрирани листове, в Централната лаборатория по реставрация бяха реставрирани 17 270 листа при планирани 16 000, почти изцяло с най-тежката първа степен на увреденост, като значителна част от тях бяха в изключително тежко състояние. Освен документи на ОДА – София и ЦДА, централната лаборатория извърши реставрация на документи, съхранявани в отделите „Държавен архив” – Перник, Кюстендил, Благоевград, Бургас, Стара Загора и Ямбол. В лабораторията приоритетно бяха реставрирани архивни документи от списъка на особено ценните и уникални документи като старопечатни книги, съхранявани в отделите „Държавен архив” – Перник и Бургас чрез листоотливане и изготвяне на кожени подвързии. Чрез ламиниране бяха реставрирани силно деструктурирани документи на ЦДА. По спешност в лабораторията извънпланово бяха реставрирани и полистно дезинфекцирани архивни документи на необработени фондове на проф. Балкански и Българската екзархия. Освен това, Централната лаборатория извършваше реставрация в спешен порядък на архивни документи, заявени от потребители на архивна информация, както и за целите на популяризирането, дигитализацията и микрофилмирането.

Централната лаборатория по реставрация и консервация изпълнява и външни поръчки за реставрация и консервация на документи, съхранявани извън държавните архиви на основание чл. 28, ал. 2, т. 2 от Закона за НАФ и по цени, определени в Цените на услугите, предоставяни от ДАА (обн. ДВ, бр. 8 от 27 януари 2012 г., изм. ДВ, бр. 52 от 2015 г. в сила от 11 август 2015 г.). През 2017 г. по заявки на външни потребители бяха реставрирани общо 727 листа, от които: по заявка на Регионален исторически музей – Бургас – 700 листа; по заявка на Историческия музей – Свищов – 12 листа, и по заявка на Регионален музей – 6 листа и за физически лица – 9 листа. Централната лаборатория извърши обща дезинфекция на архивохранилища на община Ихтиман и РИОСВ – София по заявка на община Ихтиман.

Изключително ползотворна беше проведената през годината методическа среща на специалисти от реставрационните ателиета на РДА към ДАА и ДВИА, реализирана със спомоществователството на д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет”. Такава среща на специалистите по реставрация и консервация в ДАА беше крайно необходима и планирана от дълго време. Бяха обменени практики и уточнени изисквания за ежедневната практика на служителите по реставрация. На срещата присъстваха гости от архива на Република Косово, лектори от реставрационната лаборатория на Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” при СУ „Св. Климент Охридски”, реставрационния център на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, преподаватели и реставратори на частна практика. При наличие на финансови възможности ежегодното провеждане на курсове и обучения ще спомогне за повишаване на професионалната квалификация на специалистите от регионалните ателиета по реставрация и упражняването на контрол върху тяхната дейност от страна на централната лаборатория по реставрация при дирекция ДРКМ.

• 
  Дигитален архив на ДАА
  

Извън дейността по попълване на базата на дигиталния архив на ДАА през 2017 г. продължи работата по изпълнение на споразумението с Мемориала „Яд Вашем”. През годината бяха изготвени и обработени общо 90 234 дигитални образа, от които: във фотолабораторията на дирекция ДРКМ – 35 489 образа (на две работни станции, като втората е внедрена в експлоатация на 01.11.2017 г.), в ОДА – Варна – 24 014 образа (една работна станция) и в дирекция „ДВИА” – 30 731 образа (една работна станция). Трябва да се отбележи, че работата по споразумението е свързана не само със заснемането на архивни документи и обработка на заснетите образи, но и с подготовка и реставрация на самите документи на местата, където са инсталирани работните станции: ОДА – Варна, дирекции „ДВИА” и „ДРКМ” (разшиване, шиене, изглаждане, реставрационни дейности), както и с изготвяне и корекции на регистри и списъци в архивите, които съхраняват документите.

Общо за целия период на изпълнение на споразумението с Мемориала „Яд Вашем” от ДАА към 31.12.2017 г. в ДАА бяха изготвени 224 237 файла с дигитални образи от 2848 архивни единици с обем приблизително 8.5 ТБ

През 2017 г. останаха най-сериозните проблеми по разширяването и опазването на базата на дигиталния архив на ДАА. Постепенно започна решаването на някои от тях: бяха закупени и доставени на архивите 4 броя нови скенери: 3 броя плоски скенери формат А3 Microtek ScanMaker 9800XL plus, каквито се използват в ДАА за работа по дигиталния архив и един брой плосък скенер формат А4 Epson Perfection V850 Pro, подходящ за сканиране на стъклени плаки, диапозитиви и на отрязъци с кадри от 35 мм филми. Скенерите бяха разпределени в структурни звена с най-голяма степен на амортизация на сканираща техника: по един от трите скенера А3 съответно в отделите „Държавен архив” – Добрич и Пазарджик и в дирекция „ДРКМ”, а скенерът А4 за сканиране на плаки и отрязъци с кадри от филми – в дирекция „ДРКМ”. Освен това, през четвъртото тримесечие на 2017 г., по споразумението с Мемориала „Яд Вашем”, в дирекция „ДРКМ” беше доставена и влезе в експлоатация още една висококачествена дигитална камера NIKON D810 и съответната компютърна техника, с което беше оборудвана още една – четвърта работна станция.

Най-неотложния и приоритетен за решаване проблем е липсата на резервираност на цялата база на дигиталния архив срещу загуба на данните. Това означава, че съществува риск от загуба на данните – резултат от десетгодишна невъзстановима работа на цялата Агенция по изпълнение на своя основна стратегическа цел.

Втори неотложен за решаване проблем е изчерпването на свободния дисков масив за изготвяне и съхранение на дигиталните обекти към съществуващия дисков сторидж EMC VNX 5100. Към момента свободният масив е почти изчерпан и затова във всеки един момент дейностите по попълване на дигиталния архив могат да бъдат прекратени. По тази причина за 2017 г. беше планирано закупуването и доставката на нов дисков масив, което беше отложено за 2018 г. Следва да се има предвид, че средногодишното нарастване на обема дигитални обекти е около 1.9–2 ТБ, без в това да се включват приблизително 6–7 ТБ „стари” обекти (основно от масива на БКП), изготвени преди 2014 г. и без обемите, изготвени по споразумението с Мемориала „Яд Вашем”. Също така дигитализирането на един от най-търсените масиви – тези от колекцията „Симов”, което в момента се извършва интензивно, изисква значително по-голям масив поради спецификата на картите и плановете като архивни документи.

Трети нерешен проблем е липсата на свързаност на част от архивите – 11 държавни архива в ДАА с оптичната мрежа на държавната администрация. Това не само забавя силно работата по импортиране на дигитални образи в ИСДА при тези архиви, но и цялостната им работа в системата.

Остава и проблемът с амортизацията на част от сканиращата техника и произтичащите от това влошаване на качеството на изготвените образи и честите ремонти, които забавят силно работата. Въпреки посоченото поетапно решаване на този проблем – закупени и подменени 3 броя плоски скенери формат А3 и един скенер за плаки и отрязъци с кадри от филми формат А4, все още остава необходимостта от подмяна на 5 броя плоски стари скенери Microtek ScanMaker 9800XL формат А3, доставени през 2008 и 2009 г.: по един в отделите „Държавен архив” – Благоевград, Монтана, Ловеч, Търговище и един в дирекция „ДРКМ”.

Петият нерешен проблем е липсата на бук скенери за сканиране на книги, подвързани документи, голямоформатни документи, документи в застрашено физическо състояние и др., които за задължителни за всеки по-голям проект за дигитализация, особено за дигитализация на застрашени и уникални документи, каквито са архивните документи. Все още ДАА разполага само с един такъв скенер – Bookeye 3 с формат А1, доставен през 2008 г., което е крайно недостатъчно за всеки по-голям проект за дигитализация особено на архивни документи, и налага пренасяне на архивни документи от цялата страна в София. Причината за това си остава високата цена на тази техника, която е непосилна за бюджета на агенцията. Агенцията разполага вече с четири работни станции с висококачествени дигитални камери, разпределени както следва: два броя в София – дирекция „ДРКМ” и по един в ОДА – Варна и „ДВИА”, които са доставени в изпълнение на споразумението с Мемориала „Яд Вашем”. Тези станции подпомагат в значителна степен дигитализирането на голямоформатни документи, но не могат да заменят букскенерите като специално проектирана технология за сканиране на такива документи.

Анализът на данните от последните три години показва, че след решаването на двата тежки проблема с внедряването в експлоатация на софтуера за управление и изпълнение на процесите по дигитализация и с усвояването от служителите на единните за Агенцията изисквания и методика за дигитализация, както и с придобиването на достатъчно опит и умения на служителите за работа с тях, развитието на дигиталния архив се извършва по значително по-ефективен и качествен начин. Успешната стратегия за по-нататъшното развитие на дигитализацията като попълване на централизирана база на дигиталния архив на ДАА изисква: разрешаването на посочените технически проблеми, особено тези с липсата на резервираност на данните и изчерпването на посочения дисков маси; продължаване на управлението и изпълнението на процесите по попълване на дигиталния архив на ДАА като постоянно актуална, максимално пълна и концентрирана на едно място база директно чрез функционалностите на софтуера за дигитализация на ИСДА; стриктно спазване на утвърдената методика за дигитализация и описание на документите и на критериите за подбор на документи за дигитализация.

• 
  Издирване и комплектуване на архивни документи, обект на Националния архивен фонд
  

Тази услуга е насочена към обогатяване на състава и съдържанието на НАФ, като съставна част от националното културно-историческо наследство. Източници за попълване на НАФ са документите на държавните и общинските институции, документи от личен произход, както и документи и копия на документи за българската история от чуждестранни архиви. През отчетния период НАФ е обогатен с общо 877 учрежденски и лични фондове, спомени, частични постъпления и постъпления от чуждестранни архиви. От комплектуваните 450 учрежденски фондове по Списък № 1 и Списък № 2 – 94 са на фондообразуватели, които досега не са имали регистрирани фондове в държавните архиви. При фондовете от личен произход – новите са 67 от общо отчетени през 2017 г. 132 бр. През отчетния период в резултат на извършените комплектувания и научно-техническа обработка са оформени 28 278 архивни единици.

• 
  Обслужване на потребители
  

Посредством услугата се гарантират конституционните права на гражданите за достъп до документна и архивна информация. Чрез Информационната система на държавните архиви (ИСДА) е улеснен и значително разширен достъпът до научно-справочния апарат по съдържанието на архивните документи и до техните дигитални копия. В изпълнение на стратегическа цел 2, оперативна цел 2.2 от Стратегията на ДАА за 2016– 2020 г. и на Заповед № 256/15.11.2012 г., през 2017 г. са въведени и/или проверени и импортирани в ИСДА общо 511 850 описания, което поставя в риск от неизпълнение на планираното за 2019 г. приключване на процеса по въвеждането на невъведени данни. От външни лица по програми за заетост и доброволци в системата са въведени през отчетния период 2 001 а.е., които са включени към общият брой на въведените данни в ИСДА. Общият брой на въведените в ИСДА от м. септември 2012 г. до 31.12.2017 г. архивни единици е 4 742 642, като набраните от външни лица са 1 130 524 а.е. За попълване на системата с невъведени описания остават 912 275 а.е., а за импорт – 35 435 а.е. За попълване на фондовата наличност към 31.12.2017 г. са въведени данни за 54 205 спомени и частични постъпления, от които през отчетния период бяха въведени 989. Остават за въвеждане данни за 11 629 спомени и частични постъпления.

Във връзка с поддържането и управлението на Регистъра на НАФ (НЕРА) са въведени подадените от началото на годината общо 4 заявления. От тях вписване в регистъра са направили Историческия музей в гр. Тутракан и Народно читалище „Христо Смирненски-1946” – София. През отчетния период, спазвайки нормативно определените срокове, вписвания за притежаваните и/или съхраняваните от тях ценни документи са извършили следните музеи и библиотеки: Национален военноисторически музей; Регионалните исторически музеи в Благоевград, Плевен, Русе, Силистра; Историческите музеи в Каварна и Тутракан; Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” – Варна и Регионалната библиотека “Априлов-Палаузов” – Габрово.

Държавните архиви, структурни звена на ДАА, извършиха актуализиране на данните за обема на съхраняваните архивни документи, както и вписване на утвърдените от тях като особено ценни и уникални.

Главна дирекция „Архивна политика“ оказва методическа помощ на субектите по чл.чл. 7 и 8 от Наредбата за условията и реда за водене на Регистъра на НАФ при въвеждане на необходимите данни, както и последващ контрол.

През 2017 г. потребителите на архивна информация са 131 129. В държавните архиви са регистрирани 4 370 читатели. Посетителите на в сайтовете са 126 759, от които 63 779 в административната интернет страница на ДАА и 62 980 – в документалната платформа „Архивите говорят”. Чуждите граждани, ползвали документи в читалните на българските държавни архиви, са 93. Общият брой на посещенията е 235 273. От тях в читалните на държавните архиви са регистрирани 13 932 посещения, а в сайтовете – 221 341 (от тях: 120 384 – в административната интернет страница на ДАА и 100 957 – в документалната платформа „Архивите говорят”).

Разпределението на читателите в държавните архиви по цели на използването е следното: потребителите на архивна информация, посетили архивите с цел удостоверяване на имуществени права са 1 063, по изследователски теми – 1 198 и 267 – по други въпроси.

Издадените читателски карти са 1 226, от тях с намаление – 531.

Разпределението на читателите в държавните архиви по цели на използването е следното: потребителите на архивна информация, посетили архивите с цел удостоверяване на имуществени права са 1 672, по изследователски теми – 2 196 и 635 – по други въпроси.

Издадените читателски карти са 2 507, от тях с намаление – 1074.

Извършените справки през отчетния период възлизат на 11 725, като по имуществени въпроси те са 1672, по изследователски теми – 2 196 и по други въпроси – 635. Справките по кореспондентски път са 10 453.

Издаваните от ДВИА удостоверения за трудов стаж, за наборна военна служба, за ветерани от войните и др. наброяват 9972. Тази задача ангажира сериозен човешки и времеви ресурс за техническа обработка на удостоверенията (набор, отпечатване, проверка, корекция, подписване, подпечатване). Работата по експедицията на готовите удостоверения е кадрово необезпечена и налага ежедневно пренасочване на служители в съответните архивохранилища, което допълнително затруднява изпълнението на планираните задачи.

Значителен е броят (12 029) на извършените консултации и справки по телефона, на място и по е-поща за установяване местонахождението на документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.

Съществен показател за търсенето на архивна информация е количеството на използваните архивни единици. През отчетния период общият им брой е 157 326.

И през изминалата година незначителен е делът на архивните единици, използвани на микрофилм/микрофиш – 6 512. Единствено ЦДА и ДВИА отчитат използване на архивни единици на такъв носител. Причините са многократно изтъквани – недостатъчен брой и незадоволително техническо състояние на апаратите за четене на микрофилми или липса на такива, лошо качество на микрофилмите, нежелание на потребителите да ги използват.

Изготвените и предоставените на читатели копия на документи възлизат на 230 815.

Липсата на финансови средства за подмяна на амортизираната техника оказва негативно влияние върху дейността на всички държавни архиви по обслужването на потребителите на архивна информация, което поражда недоволство от тяхна страна при забавяне в срока за изготвяне на копия и/или при изготвяне на некачествени и нечетливи копия. Читателите отправят препоръки за Wi-Fi връзка във всички читални на държавните архиви, както и на физически ПОС терминали. В края на отчетната година, по реда на чл. 4, ал. 1 и 3 от Закона за ограничаване на плащанията, бяха внедрени освен наличният виртуален пос терминал и 9 бр. физически пос терминали – в Централно управление, в дирекциите „ЦДА” и „ДВИА”, както и в териториалните центрове на дирекциите „РДА” (в Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, Пловдив и София).

Служителите от ДВИА продължават да изпитват затруднения с юридическите лица на бюджетна издръжка (МВР, НОИ, съдилища и прокуратури), свързани с прилагането на Тарифата за таксите и Цените на услугите, предоставяни от ДАА. В същото време поради растящия брой искания за изготвяне на копия на документи, се отчита и необходимостта от техника, предназначена за по-интензивно натоварване, предвид кратките срокове за изпълнение на поръчките.

През 2017 г. продължи попълването на анонимните анкетни карти, с които се получава обратна връзка за качеството на предоставяните административни и специализирани услуги, както и за удовлетвореността на потребителите. Продължава тенденцията за намаляване броя на попълнените анкетни карти. В сравнение с 2015 г., когато брой им е 821, през 2016 г. – 675 бр., през отчетния период 623 бр. Не са постъпвали сигнали, жалби и оплаквания за неспазване на стандартите и качеството на административното обслужване.

С цел подобряване на качеството и разширяване на достъпа за потребители на архивна информация (администрация, физически и юридически лица), ДАА предоставя електронни услуги, които обхващат всички услуги, свързани с използването на архивните документи, съхранявани в държавните архиви. През отчетната година общият брой приети по електронен път и обработени заявления е 257, като най-голям дял от тях се отнасят до услугите, предлагани от дирекция ДВИА – Велико Търново – 215 броя.

През отчетния период, в резултат на предоставените от държавните архиви административни и специализирани услуги, по утвърдените от Министерски съвет Тарифа на таксите и Цени на услугите, са получени 173 635.56 лв. приходи (от държавни такси – 116 556.50 лв. и от услуги 57 079.06 лв.).

• 
  Популяризиране на националното документално богатство
  

През 2017 г., с финансовата подкрепа и съдействието на външни за архивната система институции, бяха осъществени стойностни издателски проекти.

С осигуреното финансиране от договора с Държавен фонд „Земеделие” през годината са отпечатани 10 бр. издания и календар: 5 бр. на сп. АП (кн. 2/2015, 1 и 2/2016 и 1 и 2/2017 г.); 2 бр. на ИДА (т. 109 и 110/2015 г.); 2 документални сборника от поредицита АГ - “Дубровнишки извори за българската история” и „Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Т. ІІ. (1948-1953 г.)”; 1 архивен справочник – „Пътеводител по фондове от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив”, част ІІ, К-Р; календар за 2018 г.

През отчетния период се отпечатани и документалния сборник „Йовковите архиви разказват”, съвместно издание с РИМ – Добрич и финансирано от Община Добрич и каталог на изложбата „Съюзени. Бавария и България в Първата световна война”.

С партньорството на ДАА, БАН и НБКМ, Националната художествена академия издаде луксозен илюстрован албум по случай своята 120-годишнина.

Работено е по 4 пътеводители по архивните фондове на държавните архиви от поредицата “Архивни справочници” за електронно публикуване в административната интернет страница.

Поради липсата на финансови ресурси, държавните архиви почти не плануват работа по подготовка на издания, а ако има такива, то изпълнението на издателските проекти е зависимо изцяло от външни фактори.

Приоритет в информационната и популяризаторската дейност продължава да е обогатяването и актуализирането на административната интернет страница и интернет платформата „Архивите говорят”. В началото на година е актуализирана информацията за фондовата наличност на архивите, списъците на фондовете и на фондообразувателите на административната интернет страница.

По повод Гергьовден – Денят на храбростта и Българската армия, Агенцията предостави публичен интернет достъп до списъците на загиналите военнослужещи в сайта “България в Първата световна война (1914-1918 г.)” и до новото разширено съдържание на сайта “Балкански войни (1912–1913 г.)” от интернет платформата “Войните на България (1878-1945 г.)”.

Към сайта „Народният съд 1944–1945 г.” стартира колекцията с документи за ІV и V състави. Съдържанието на сайта АртАрхив.bg се обогати с нови произведения на изобразителното изкуство. В сайта Фотоархив.bg бяха публикувани и са достъпни за потребители нови 3639 изображения.

През отчетния период, интернет платформата „Архивите говорят” се обогати с нов сайт „Старопечатни еврейски книги”, който стана публично достъпен на 9 юни по повод отбелязването на Международния ден на архивите.

През първото шестмесечие са реализирани 7 изложби. Изложбената дейност е резултат от съвместни инициативи с други институции и организации, тъй като самостоятелното й реализиране е затруднено от липсата на бюджетно финансиране.

И през 2017 г. успешно продължава тристранното сътрудничество между Самсунг България, ДАА и Джуниър Ачийвмънт България. Резултат от него са първите публично достъпни за България дигитални уроци с архивно съдържание по история, литература и изобразително изкуство, включени в платформата www.smartclassroom.bg, както и специално изработеният видеоклип „Историята на едни клик от теб“.

Във връзка с Българско председателство на Съвета на Европейския съюз през юни 2018 г. ДАА ще организира срещите на ГЕА и ЕБНА. За тяхната подготовка и провеждане е сформирана работна група. Представители на Агенцията са участвали в срещи на Министерството на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

ДАА продължава с добрите си контакти с архивните институции и организации в чужбина. За отчетния период са реализирани 19 участия. По линия на многостранното сътрудничество представители на Агенцията участваха в: редовната шестмесечна среща на ГЕА и ЕБНА във Валета, Малта и Талин, Естония; 19-та редовна среща на Международния център за архивни изследвания ИКАРУС, проведена в гр. Тарту, Естония; Третата международна конференция на архивите от славянските държави във Варшава, Полша. По линия на двустранното сътрудничество са организирани посещения на представители на Агенцията в Баварския главен държавен архив в Мюнхен, Бавария, Държавния архив на Косово, във Федералното архивно агентство на Русия и Руския държавен военен архив в Москва. По покана от Държавна агенция „Архиви“ на Република Косово в София, делегация на ДАА посети Косово през май 2017 г. През отчетния период в София бяха подписани споразумения за сътрудничество с националните архивни институции на Албания, Китай и Македония.

В края на м. април 2017 г. във Валета, Малта, на заседанието на управителните органи на Фондацията на портала на европейските архиви (АПЕФ), след заявено желание за присъединяване, ДАА като национална архивна институция и доставчик на съдържание към Портала, беше одобрена и обявена за присъединен субект към АПЕФ.

Отговорността е на председателя на Държавна агенция „Архиви”

Каталог: files -> common
common -> Отчет на основните параметри на бюджета Към 30. 06. 2017 г са отчетени приходи в размер на 4 535 940 лв при утвърдени 17 220 502
common -> Биография име (фамилно, лично, бащино) Цанева, Боряна Рангелова
common -> Бюджет за 2018 г. И АКТУАЛИЗИРАНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА за 2019 и 2020 Г
common -> Конспект по дисциплината "градивни елементи в силовата електроника" Видове мощни полупроводникови прибори в силовата електроника. Сравнителен анализ на възможностите им. Области на приложение
common -> Отчет на основните параметри на бюджета Към 30. 06. 2018 г са отчетени приходи в размер на

Изтегляне 4.13 Mb.

Сподели с приятели: