Отчет на програмата на република българия за председателството на



страница1/8
Дата15.10.2018
Размер0.97 Mb.
#88588
ТипОтчет
  1   2   3   4   5   6   7   8


Приложение

към т. 1
ОТЧЕТ

НА

ПРОГРАМАТА

НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЗА

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО

НА

СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2018 г.


ВЪВЕДЕНИЕ

Председателството на Съвета на Европейския съюз предостави възможност на България да постави в центъра на дневния ред на Европейския съюз ясни приоритети, които са от ключово значение за страната и Европейския съюз. Работихме за намирането на общи решения в отговор на очакванията на Европа и европейските граждани за повече сигурност, стабилност и солидарност, стремейки се в перспектива към утвърждаването на една силна, цифрова и единна Европа посредством консенсус, конкурентоспособност и кохезия.

Следвахме девиза на Българското председателство „Съединението прави силата“, който е отражение на българската история и държавност и на идеята за единна и солидарна Европа.

Българските представители работиха за приемането на балансирани решения с цел запазване на единството между държавите членки и изпълнение на стратегическите приоритети на Европейския съюз, като заедно с това насочиха всички свои усилия към постигане на конкретни резултати в рамките на 6-месечния период на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.).

Отчитайки значимата роля на Европейския парламент и на националните парламенти след Договора от Лисабон във формирането и изпълнението на европейския дневен ред, Българското председателство разчиташе на силно Парламентарно измерение като гарант за демократичната легитимност на европейските политики и представителството на интересите на европейските граждани.

В изпълнение на амбицията си да бъдем „отворено към гражданите“ Председателство, работихме в тясно сътрудничество с всички областни управители, кметове и представители на местната власт, както и с посланиците на европейската идея, идващи от неправителствения сектор, академичните среди и бизнеса, с което българските граждани имаха възможност да се докоснат до същността и целите на Българското председателство.

По време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз работихме по четири водещи приоритета:



  1. Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване;

  2. Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани;

  3. Сигурност и стабилност в силна и единна Европа, и

  4. Цифрова икономика и умения на бъдещето.

Благодарение на положените от всички участници в този процес усилия, както и на добрата координация в рамките на Съвета по европейските въпроси и на създадения Координационен борд по въпросите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, в много от секторите надхвърлихме предварително заложените цели.

Започнахме със 105 отворени законодателни досиета на 1 януари 2018 г., като впоследствие Европейската комисия представи още 30 нови предложения.

Равносметката от Българското председателство е:


  • 46 постигнати споразумения с Европейския парламент;

  • 39 постигнати „общи подхода“/мандати за преговори с Европейския парламент;

  • 58 Заключения на Съвета;

  • 1 Заключение на Председателството;

  • 6 Препоръки на Съвета;

  • 17 Доклада за напредъка, от които 5 Доклада на Председателството.

Отчетът на Програмата на Българското председателство е структуриран в две части:

1. Информация относно изпълнението на приоритетите на страната ни по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за периода 1 януари – 30 юни 2018 г.

2. Информация относно изпълнението на заложените приоритетни теми и досиета и степента на реализиране на целите, които си поставихме по тях във всеки един от 10-те формата на Съвета на Европейския съюз.

Като Приложение към отчета е представена и статистическа информация по всички досиета, по които българските представители работиха.



ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2018

Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване

Многогодишна финансова рамка след 2020 г.

Българското председателство осигури плавен и навременен старт на преговорния процес по следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., като организира задълбочен обмен на мнения между държавите членки преди публикуването на законодателното предложение на ЕК, както и след неговото представяне на 2 май 2018 г. Българското председателство изготви и разпространи доклад за напредъка на дискусиите по предложението за следваща МФР в Съвета, който представя основните въпроси, повдигнати по време на обсъжданията и ще послужи за бъдещите преговори по рамката. Българското председателство положи максимални усилия за реализиране на възможно най-голяма част от аналитичната фаза на преговорите по МФР, тъй като своевременното приключване на преговорите по следващата финансова рамка ще осигури навременното одобрение на законодателството за нея и секторните политики и стартирането на програмите, финансирани от бюджета на ЕС, още от първата година на следващия програмен период.



Кохезионната политика след 2020 г.

Българското председателство положи значителни усилия за открито обсъждане на бъдещето на Кохезионната политика и нейната роля за реализацията на приоритетите на Европейския съюз след 2020, като проведе няколко ориентационни дебата, по време на които държавите членки изразиха мнението си по стратегическите въпроси. Насочихме вниманието към стратегическата роля на Кохезионната политика като дългосрочна инвестиционна политика на ЕС за растеж, конкурентоспособност и създаване на работни места. Дебатът спомогна за сближаване на позициите и показа, че може да бъде постигнат консенсус в Съвета по въпроси като общото значение на политиката на сближаване, необходимостта от достатъчно финансиране за ограничен брой тематични цели, финансиране за всички региони с акцент върху по-слабо развитите, подобряване на връзката между Кохезионната политика и структурните реформи, запазване на БВП на глава от населението като основен индикатор за разпределението на средствата на национално и регионално ниво, опростяване на правилата и изпълнението на политиката, отчитане на значението на европейското териториално сътрудничество.

От голямо значение е и фактът, че в законодателните предложения на Европейската комисия за бюджетна рамка на Съюза и за политиката на сближаване след 2020 г. са намерили отражение голяма част от консенсусните моменти между държавите членки, постигнати по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Проведеният през месец април 2018 г. в Люксембург Съвет „Общи въпроси“, посветен на бъдещето на Кохезионната политика, се разглежда като ключов за нейното бъдеще. Съветът прие Заключения, посветени  на рационализиране на системата за предоставяне и изпълнение на Кохезионната политика и ЕСИФ след 2020 г., призоваващи за засилено прилагане на принципа на субсидиарност и пропорционалност в управлението и контрола на фондовете, опростяване на законодателство и гъвкаво програмиране на помощта, плавен преход между програмните периоди.

През м. юни в София се проведе конференция на тема „Кохезионната политика на ЕС: Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г.“, която осигури форум на най-високо ниво за представяне и обсъждане на законодателните предложения и бюджета за периода 2021-2027 г., непосредствено след публикуването им от Европейската комисия.



Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) - опростяване и модернизиране

Българското председателство организира ориентационни дебати в рамките на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство относно бъдещето на ОСП след 2020 г., след които през м. март бяха приети Заключения на Председателството относно бъдещето на ОСП след 2020 г. с широката подкрепа на 23 държави членки. В тях се поставя акцент върху добавената стойност на ОСП по отношение на предоставянето на обществени блага, като се подчертава необходимостта от определяне на подходящо ниво на подкрепа за бъдещата ОСП в контекста на преговорите относно бъдещата Многогодишна финансова рамка. Заключенията отразяват позицията на държавите членки за запазване на приоритетната роля на ОСП, тъй като само по този начин може да се гарантира, че политиката ще е в състояние да реализира заложените амбициозни цели, свързани с насърчаване на развитието на интелигентен и устойчив сектор на селското стопанство в отговор на предизвикателствата, свързани с климатичните изменения и опазването на околната среда, обезпечаване на продоволствена сигурност, качеството и безопасността на храните за всички граждани на ЕС, както и укрепване на социално-икономическата структура на селските райони и създаване на повече възможности за младите фермери. Значителна част от основните послания и акценти в Заключенията на Българското председателство, свързани с модернизирането и опростяването на политиката, намериха място в пакета от законодателни предложения на Европейската комисия за ОСП след 2020 г., публикуван на 1 юни 2018 г.



Икономически и паричен съюз

Работата по инициативите за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз бе сред основните приоритети на Българското председателство в областта на икономическата и финансовата политика. Отчитайки важността на структурните реформи за повишаване на устойчивостта на икономиките в ЕС, Българското председателство работи усилено по предложението на Европейската комисия за укрепване на Програмата за подкрепа на структурни реформи. Това законодателно предложение беше публикувано през м. декември 2017 г. като част от пакета за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз. То предвижда увеличаване на финансовия ресурс на Програмата за подкрепа на структурни реформи и адаптиране на общата й цел за стимулиране осъществяването на реформи във връзка с подготовката на държавите-членки на ЕС за присъединяване към Еврозоната. Постигнат беше „общ подход“ на Съвета по това законодателно предложение на база на разработен от Българското председателство компромисен текст, който ще се използва при преговорите с Европейския парламент по време на Австрийското председателство на Съвета на ЕС.

Следвайки получените насоки по време на срещата на лидерите в края на м. декември 2017 г. за приоритизиране на дейностите, по които има постигнато по-високо ниво на съгласие между държавите-членки на ЕС, Българското председателство постави пакета от предложения за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз на обсъждане от Съвета по икономически и финансови въпроси и насочи усилията си към мерките за завършването на Банковия съюз. В тази връзка бяха организирани интензивни дискусии и преговори по пакета за намаляване на рисковете в банковия сектор, включващ Регламентите за капиталовите изисквания и за единния механизъм за преструктуриране и Директивите за капиталовите изисквания и за възстановяване и преструктуриране на банките. В резултат на целенасочените усилия и на база на разработен компромис от Председателството, бяха преодолени различията между държавите членки и бе постигнат дългоочакваният „общ подход“ по Банковия пакет от законодателни предложения за банковия сектор, който представлява ключова стъпка към завършването на Банковия съюз.

По темата за задълбочаване на Съюза на капиталовите пазари, Българското председателство постигна споразумение за мандат за преговори с Европейския парламент по три важни досиета: предложението за Регламент относно общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване, предложението за Директива относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове във връзка с презграничното предлагане на колективни инвестиционни фондове, както и предложението за Регламент за улесняване на презграничното предлагане на колективни инвестиционни фондове.



Устойчива и ориентирана към бъдещето околна среда

Българското председателство постави силен акцент върху прехода към кръгова икономика и екоиновациите, насочени към ефективното използване на ресурсите и намаляване на вредното въздействие върху околната среда и здравето на гражданите на Европейския съюз. Ключов момент във всички проведени дискусии беше как да превърнем производството и употребата на пластмаси в истинска кръгова верига за създаване на стойност и как да подобрим повторната употреба и рециклирането на пластмасите. Първите крачки към така необходимата промяна в мисленето, което е основен фактор за постигането на кръгова икономика, са вече факт. Не само бизнесът, но и гражданите подхождат към „отпадъка“ не като край на продукта, а като „суровина“. Съветът на 25 юни 2018 г. прие Заключения относно изпълнението на Плана за действие на ЕС за кръговата икономика, чиято цел е намаляване на генерирането на отпадъци, увеличаване на рециклирането и запазване на стойността на продуктите, материалите и ресурсите в икономиката за възможно най-дълго време. Поставянето на проблемите, свързани с качеството на атмосферния въздух, за обсъждане на най-високо ниво беше признато и оценено високо не само от ЕК, но и от всички държави членки. Темата за качеството на въздуха, разгледано през призмата на екоиновациите, беше обект на дискусия и в рамките на проведения в началото на м. февруари 2018 г. съвместно с Европейската комисия 21-ви Европейски форум по екоиновации за качество на въздуха. Общо беше разбирането на всички участници, че екоиновациите имат ключова роля за преодоляване на проблемите с качеството на въздуха, осигурявайки по-чисти технологии, базирани на повече научни знания и ефективен мониторинг. Беше постигнато съгласие, че подобряването качеството на въздуха е не само екологичен, но и социално-икономически проблем. Решаването на този проблем изисква дългосрочен и интегриран подход на различни сектори от управлението и широка обществена подкрепа за дълбоки промени в политики, практики, начин на живот и мислене.

Окончателно беше прието предложението за Регламент за наблюдение и докладване на емисиите на въглероден диоксид и разхода на гориво на нови тежкотоварни превозни средства.

Културата като стратегически ресурс за по-доброто бъдеще на ЕС

Българското председателство разгледа културата в дългосрочна перспектива в контекста на дебата за бъдещето на ЕС. По време на заседание на Съвета на ЕС на 23 май 2018 г. министрите на културата се обединиха около идеята, че културата има потенциал да се утвърди като стратегически ресурс за бъдещето на Европейския съюз, особено в настоящата динамика на функциониране на демократичните общества и запазване на общоевропейските ценности.

Потвърждавайки необходимостта от утвърждаването на по-значима роля на културата в бъдещите програми и финансови инструменти на ЕС, министрите на културата подкрепиха запазването на програма „Творческа Европа“ като самостоятелна програма с увеличен бюджет с цел насърчаване на създаването и разпространението на качественото европейско творческо и художествено съдържание. Беше приет Регламентът за Младежкия оркестър на Европейския съюз, който ще даде възможност за продължаване на финансирането на Младежкия оркестър на ЕС до края на 2020 г. от програма „Творческа Европа“.

Българското председателство приоритизира темата за културното наследство, като предложи Заключения на Съвета относно извеждането на преден план на културното наследство в политиките на ЕС, които бяха приети на 23 май 2018 г.



Младите хора и бъдещето на Европа

Поставихме младите хора в центъра на дебата за бъдещето на Европа, като се стремихме към засилване на активното гражданско и политическо участие на младите европейци в изграждането на едно сигурно, единно и мирно общество чрез зачитане на европейските ценности.

В рамките на Съвета по образование през м. февруари 2018 г. министрите на образованието обсъдиха мерките, насочени към развитието на цифровите умения и дигиталното, новаторско и приобщаващо образование и обучение, както и необходимостта от учене през целия живот. Изводите от дебата послужиха за база на Заключения на Съвета относно „Към визия за европейско образователно пространство“, приети от Съвета по образование на 22 май 2018 г. и определящи приоритетите за европейското сътрудничество в сектора на образованието. Заключенията на Съвета задават основните принципи и насоки за следващия програмен период на Програма „Еразъм+“. Като ключови приоритети се очертават по-голям обхват на програмата и отварянето й към нови участници, както и такива, които досега са имали по-малък шанс за участие. За първи път беше очертана рамката на знаковата за ЕС инициатива „Мрежа от Европейски университети“, давайки ясна насока за финансирането им и критериите за участие. Със Заключенията на Съвета държавите членки се приканват да обменят информация относно образованието и обучението на децата на заетите в друга държава членка граждани на ЕС с цел да се гарантира равен и качествен достъп до образование навсякъде в ЕС. Заключенията припознават важната роля на приетия в София План за действие за дигиталното образование и уменията, които подчертават необходимостта от адаптиране на училището и уменията на учителите към цифровата ера, както и насърчаване на творческите и предприемаческите умения.

Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение относно предложението на Комисията за предоставяне на Европейския корпус за солидарност на собствени бюджет и правна уредба до 2020 г. Корпусът е основна част от усилията да се укрепи ролята на младите хора и да им се даде възможност да станат ангажирани, активни членове на обществото, даващи приноса си за изграждането на устойчива и сплотена Европа в бъдеще.

В резултат от активната работа на млади хора от цяла Европа в рамките на процеса на структурен диалог, по време на Българското председателство бяха разработени и представени 11 Европейски младежки цели, които залегнаха в разработената от Европейската комисия нова Европейска стратегия за младежта. Целите съчетават идеите и мненията на близо 50 000 младежи от континента и поставят акцент върху свързаността, заетостта, качественото образование, развитието на младите в селските райони, участието и диалога.

По време на Българското председателство бяха приети и Заключения на Съвета относно ролята на младите хора в изграждането на сигурно, сплотено и хармонично общество в Европа, за ролята на младежта в преодоляване на демографските предизвикателства в Европейския съюз. Също така беше приета Препоръка за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване, която е важен елемент от системите за професионално образование и обучение и се очаква да донесе съществени ползи, както за работодателите, така и за обучаващите се. Приети бяха Препоръките относно насърчаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение и за ключовите компетентности за учене през целия живот.

На Съвета по конкурентоспособност (част „Научни изследвания“), проведен на 29 май 2018 г., се постигна „общ подход“ по Регламента относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2019-2020 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Програмата на Евратом ще заздрави рамката за научни изследвания и иновации в областта на ядрената енергетика и ще съгласува научноизследователските усилия на държавите членки, като по този начин ще предотврати спирането на важни научноизследователски проекти. Ще се осигури възможност за финансирането на нови проекти, свързани с ядрена безопасност и иновации в сектора. Приетите на същия Съвет Заключения относно ускоряване циркулацията на знание в ЕС, ще осигурят необходимите ресурси за по-нататъшно подобряване и укрепване на научните постижения и транснационалното и междусекторно сътрудничество в изследванията в преговорите за бъдещата Девета рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации за следващия програмен период след 2020 г. Благодарение на Българското председателство са препоръчани нови мерки за разширяване на свободния достъп до научни резултати от страна на местните власти, бизнеса и други организации.

В допълнение, по време на Българското председателство беше постигнато и съгласие по реформата на избирателното право на ЕС. Новите правила имат за цел засилване на участието на гражданите в изборите за Европейски парламент, подобряване на ефективността на системата за провеждане на изборите за ЕП и на функционирането на ЕП. Беше приет Регламентът за правилата за финансирането на европейските политически партии и фондации, една от целите на който е засилване на прозрачността, което да гарантира адекватно използване на европейско финансиране. Беше одобрен мандат за преговори с ЕП по Регламента за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), който цели подобряване на инструментариума на ЕГИ за привличане на гражданите по-близо до ЕС.



Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани

Чрез своите последователни усилия, започнали още преди началото на Председателството, България допринесе за поставянето на темата за Западните Балкани на водещо място в дневния ред на ЕС. В тясно сътрудничество с Европейската комисия беше лансиран нов подход, потвърждаващ ангажимента на ЕС към Западните Балкани и страните от региона чрез съчетаване на инструментариума на политиката за разширяване с проектната дейност по линия на свързаността (транспортна, енергийна и дигитална инфраструктурна свързаност, задълбочено сътрудничество в сферата на сигурността, образователна свързаност, инициативи, насочени към младите хора, и разширяване на контактите между гражданите и бизнеса). Този подход намери израз и в публикуваната през м. февруари 2018 г. от Европейската комисия Комуникация „Надеждна перспектива за разширяване за Западните Балкани и засилен ангажимент на ЕС към тях“. Председателството инициира различни формати на засилен диалог със страните от региона, които бяха канени и участваха в поредица от форуми на политическо и експертно ниво във формат както „ЕС – Западни Балкани“, „ЕС – страни-кандидати за членство“, така и „България – Западни Балкани“.

Централно събитие на Българското председателство беше Срещата на лидерите на държавите членки и на Западните Балкани (София, 17 май 2018 г.) – първата от този тип след Срещата в Солун от 2003 г. Във фокуса беше свързаността във всички нейни аспекти, както и съвместният отговор на общите предизвикателства пред сигурността, като нелегалната миграция, организираната престъпност и тероризма, хибридните заплахи, киберсигурността и дезинформацията. Софийската декларация потвърди европейската перспектива на региона, както и индивидуалния подход при политиката на разширяване на Съюза, въз основа на изпълнението на съответните критерии. Приложеният към декларацията Приоритетен дневен ред предвижда редица конкретни мерки за засилено сътрудничество в различните области, от значение както за свързаността, така и за успеха на интеграционния процес. Веднага след срещата в София бяха подписани и първите споразумения в области като дигиталната и енергийната свързаност.

При отчитане на позициите на всички държави членки и на напредъка, констатиран от Европейската комисия в редовните доклади (април 2018 г.) Председателството успя да осигури консенсус по първите след 2015 г. Заключения на Съвета по политиката на разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране (приети на 26 юни 2018 г.). От особено значение за по-нататъшното стабилизиране и развитие на региона е решението за започване на преговори за присъединяване към ЕС с Република Македония и с Албания през юни 2019 г. след постигане на необходимия напредък в съответните области и провеждане на първите междуправителствени конференции с тези страни до края на 2019 г.



Каталог: static -> media -> ups -> categories -> attachments
ups -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
attachments -> Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад
attachments -> Примерен правилник за вътрешния ред в етажната собственост раздел I общи положения Ч
attachments -> Отчет за изпълнение на целите за 2017 г. Наименование на администрацията: Министерство на околната среда и водите
attachments -> Програма за трансгранично сътрудничество „ черноморски басейн 2014-2020 резюме на програмата
attachments -> Програма за трансгранично сътрудничество „ черноморски басейн 2014-2020 резюме на програмата
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството североизточен район


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница