Годишен отчет за дейността на ИП “Бета Корп” АД за 2006 г.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДРУЖЕСТВОТО.
“Бета Корп” АД е учредено през 1994 г. и регистрирано с решение по ф.д. № 23513/1994 на СГС. На основание Решение №77-ИП/23.04.1997 г. на КЦКФБ, Решение №1-ИП/12.01.2000 г. на ДКЦК и Решение №82-ИП/01.02.2006 г. на КФН , “Бета Корп” АД получава разрешение (пълен ЛИЦЕНЗ № РГ-03-0006/13.02.2006 г.) за извършване на дейност като инвестиционен посредник на територията на РБългария и в чужбина. По силата на Лицензия № 006/10-02-2000 г., дружеството извършва и сделки с чуждестранна валута за собствена сметка и за сметка на клиенти.
“БЕТА КОРП” АД има двустепенна система на управлиние. Надзорен съвет в сътав: Юрий Станчев – Председател, Албена Брашнарова – Зам. председател и Николай Касидов – член. Управителния съвет е в състав: Атанас Бойчев – Председател, Борислав Попов – Зам. председател и Михаил Миков – член. Дружеството се представлява от Председателя на УС, от Зам. председателя на УС заедно и по отделно.
Предметът на дейност на ИП “Бета Корп” АД е:
Извършване на територията на Република България на: а) инвестиционни услуги и дейности по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗППЦК, вкл. приемане и предаване на нареждания във връзка с ценни книжа и посредничество за сключване на сделки във връзка с ценни книжа; изпълнение на нареждания за покупка или продажба на ценни книжа за сметка на клиенти; сделки с ценни книжа за собствена сметка; управление, в съответствие със сключен с клиента договор, на индивидуален портфейл, включващ ценни книжа, по собствена преценка без специални нареждания на клиента; предоставяне на индивидуални инвестиционни консултации на клиент, по собствена инициатива или по искане на клиента, по отношение на една или повече сделки, свързани с ценни книжа; поемане на емисии ценни книжа и/или предлагане за първоначална продажба на ценни книжа при условията на безусловно и неотменимо задължение за записване/придобиване на ценните книжа за собствена сметка; предлагане за първоначална продажба на ценни книжа без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на ценните книжа за собствена сметка; б) допълнителни услуги по смисъла на чл. 54, ал. 3 ЗППЦК: съхраняване и администриране на ценни книжа за сметка на клиенти, включително попечителска дейност (държане на ценни книжа и на пари на клиенти в депозитарна институция) и свързаните с нея услуги като управление на постъпилите парични средства/предоставените обезпечения; предоставяне на заеми за извършване на сделки с ценни книжа, при условие че лицето, което предоставя заема, участва в сделката при условия и по ред, определени с наредба; консултации на дружества относно капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги, свързани със сливания и покупка на предприятия; сделки с чуждестранни средства за плащане, доколкото те са свързани с предоставяните инвестиционни услуги; инвестиционни изследвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с ценни книжа; услуги, свързани с дейността по поемане на емисии ценни книжа и/или предлагане за първоначална продажба на ценни книжа.
Извършване и в чужбина на сделки по чл. 54, ал. 2, т. 1-4, 6 и 7 и ал. 3, т. 1 ЗППЦК; извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин.
ОСНОВНИ ЦЕЛИ.
Основната цел на “Бета Корп” АД е запазване позициите на дружеството като един от водещите инвестиционни посредници на българския финансов пазар, който предлага разнообразни и комплексни услуги на своите клиенти, разширяване на вида на предлаганите услуги, привличане на нови клиенти.
ПАЗАРНА ИНФОРМАЦИЯ.
Общ преглед и очаквано развитие на пазара Макроикономическата стабилизация и растежът на българската икономика са основа за дейността както на ИП, така и на неговите потенциални клиенти. От друга страна, макроикономическата среда носи риск, въздействащ по различен начин, в различна степен и с различна продължителност върху дейността на клиентите на ИП и рефлектиращ върху дейността на ИП.
Освен темпа на инфлация и променливостта на валутния курс, друг важен измерител за стабилността на българската икономика е динамиката на елементите на платежния баланс. Развитието на платежния баланс през последните години показа устойчива тенденция към увеличаване на външнотърговския стокообмен. В дългосрочен план оздравяването на платежния баланс на страната е пряко свързано със засилване експортния потенциал на икономиката и подобряване на нейната ефективност.
Външното финансиране и притокът на чуждестранни инвестиции са от особено значение за българската икономика, както за обслужване на външния дълг на страната, така и във връзка със способността на икономиката да генерира траен растеж. Очакванията са за увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, както вследствие на промени в законодателството, улесняващи външното финансиране и инвестиции, така и в резултат на подобряване на икономическата среда в България.
В следващата таблицата са посочени основни макроикономически показатели за периода 2006 – 2008 г.:
Таблица 1
През последните няколко години капиталовия пазар в България отбеляза значителен ръст както по отношение на оборотите, така и по отношение на броя на привлечените инвеститори. Появата на сравнително голям брой нови инвеститори – институционални и индивидуални, доведе до нарастване както на цените, така и на изтъргуваните обеми ценни книжа (виж Таблица 2). През 2006 паричната капитализация достигна 15 мрд. лв. с което отбеляза ръст от 82% в сравнение с предходната година. Въпреки че, активите на банковата система все още надхвърлят многократно не само оборота, но и капитализацията на БФБ, фондовият пазар се превръща в сериозен източник на финансиране. Все по-активно се обсъжда идеята за БФБ да бъде интегрирана като част от по-голям, регионален или общоевропейски пазар, давайки им по този начин възможност за излизане на по-голям пазар.
Таблица 2: Основни показатели на БФБ-София за периода 2000-2005 г
Причините за положителните тенденции, наблюдавани в сектора са разнообразни, но по-важните са:
новината за приемане на България в Европейския съюз укрепи сигурността за стабилизиране и растеж на българската икономика, ръста на сделките се увеличи неколкократно в периода септември-декември;
утвърждаване на професионално съсловие /инвестиционни банкери, брокери, консултанти и др./ с утвърдено име, професионална подготовка, репутация и опит;
окрупняване на пазарните субекти, както по линия на институционалните инвеститори, така и по линия на капитализация на дружествата, търгувани на борсата;
подобрена инвестиционна култура. По – обширно предоставяне на информация и алтернативи за инвестиране от страна на медиите и специализирани консултации;
подобряване техническото обслужване на клиентите на капиталовите пазари и развиване на възможностите за електронна търговия с ценни книжа;
промяна в насочване на спестяванията от банкови депозити към инвестиционните продукти, пенсионните фондове, застрахователните услуги;
ръст на спестяванията;
увеличаване размера на чуждестранните портфейлни инвестиции;
укрепване на доверието към капиталовия пазар и нарастване на възможностите за реализиране на печалби и доходи от борсови операции;
С приемането на България в Европейският съюз тези положителни тенденции ще се запазят и през следващите няколко години и оборотите и ликвидността да продължат да нарастват, а на пазара ще се появят много нови инвеститори – както институционални (инвестиционни дружества и договорни фондове, пенсионни фондове, застрахователни компании), така и идивидуални. Очакваме и значително засилване на интереса на чуждестранни портфейлни инвеститори към българските ценни книжа. Нарастналото търсене, а оттам и ликвидност според нас ще доведе и до нарастване на предлагането, както чрез листване на нови компании на борсата, така и чрез пускане на нови емисии акции и облигации от сегашните емитенти. Нашите прогнози обаче са, че предлагането ще нараства със значително по-бавни темпове от търсенето поради следните причини:
банковото финансиране е по-достъпно отколкото набирането на средства чрез емисии на капиталовия пазар. Освен това то се предпочита от голяма част от собствениците, защото не „застрашава” собствеността им върху дружеството;
публичното дружество има доста повече задължения и трябва да спазва доста по-високи стандарти за разкриване на информация, публичност и отчитане на интересите на миноритарните акционери, което не винаги се харесва на мажоритарния акционер;
големите компании нямат интерес да се финансират на БФБ поради малкия за тях размер на местния пазар;
Огромната част от структуроопределящите за икономиката предприятия не се търгуват на борсата