Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2012 г



страница1/15
Дата13.03.2017
Размер3.25 Mb.
#16760
ТипОтчет
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15





Министерство на здравеопазването

Регионална здравна инспекция - Добрич

ОТЧЕТ

ЗА ДЕЙНОСТТА НА

РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ-ДОБРИЧ ЗА 2012 г.

Април 2013 год.

град Добрич
През 2012 год. РЗИ-Добрич осъществява дейност в съответствие с поставените от Министерството но здравеопазването стратегическа цел и основни задачи, а също с начертаните регионални приоритети за област Добрич.
ЗДРАВНО-ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЛАСТ ДОБРИ

Численост на населението

Демографското развитие на страната ни е национален и социален преоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на активна и последователна политика на институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво. Разработената национална стратегия 2006-2020 година е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, способности и умения.

Днешното демографско състояние на българското население е резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Една част от тях са свързани с общи тенденции в демографското развитие на европейските страни, други – със специфичните особености на историческото, икономическото и културно развитие на Република България.

Влияние върху демогравското развитие на страната оказват общите за развитите страни демографски процеси – намалена брачност и раждаемост, засилена урбанизация, както и специфичните за развиващи се страни и страни на преход, увеличена смъртност и интензивна емиграция. В резултат на тези процеси България изпадна в сериозна демографска криза

Анализът на здравно-демографските процеси дава стабилна база за определяне и прогнозиране на здравните потребности, а също така и на обема и вида на здравните услуги, които са необходими за удовлетворяването им.

От особено значение за определяне на здравно-демографската характеристика на населението и тенденциите на общественото здраве е оценката на неговата възрастова структура. Промените във възрастовата структура на населението оказват съществено влияние върху показателите за обществено здраве, особено върху общите коефициенти на раждаемост, смъртност, заболеваемост и болестност и др., и в крайна сметка върху здравните потребности на населението.

Към края на 2011 година населението в област Добрич е 188 974 души. В градовете живеят 68,87 %, а в селата – 31,13 %. Жените представляват 50,86 % от населението на областта. С развитието на демографските процеси в България през последните години се утвърдиха неблагоприятни тенденциии за намаляване броя на населението. Негативно влияние оказват ниската раждаемост и относително високата смъртност. Тази тенденция е валидна и за област Добрич. Населението през разглеждания тригодишен период намалява през всяка следваща година – от 199 705 през 2009 година до 188 974 през 2011 година.

Структурата на населението – градове/села; мъже/жени за 2011 година се разпределя както следва: в градовете живеят 130 158 души, което е 68,87 % от цялото население на областта, в селата живеят останалите 58 816 души, или 31,13 %. Броят на жените е 96 122, което представлява 50,86 % , мъжете са 92 852 или 49,14 %.

Във възрастовата структура се увеличава относителният дял на лицата над 60-годишна възраст и намалява делът на децата до 17 годишна възраст. Особено силно е изразено застаряването на населението в селата, където близо 33% от хората са над 60-годишна възраст.
Население на област Добрич към 31.12.2011г. – (за тригодишен период)


Год.

Население в областта - общо

мъже

Отн. дял

жени

Отн. дял

В градо-вете

Отн. дял

В селата

Отн. дял

2009

199 705

97 382

48,76

102323

51,24

133 648

66,92

66 057

33,08

2010

197 424

96 188

48,72

101236

51,28

132 664

67,19

64 760

32,81

2011

188 974

92 852

49,14

96 122

50,86

130 158

68,87

58 816

31,13

Население по общини в област Добрич към 31.12. 2011 г. – (за тригодишен период)



община

общо

мъже

Отн.. дял

жени

Отн. дял

В градо-вете

Отн. дял

В селата

Отн. дял

БАЛЧИК




























2009

21 832

10 916

50,0

10 916

50,0

12 196

55,86

9 636

44,13

2010

21 766

10 912

50,13

10 854

49,87

12 127

55,71

9 639

44,29

2011

20 286

10 149

50,02

10 137

49,98

11 609

57,22

8 677

42,78

Г. ТОШЕВО




























2009

16 714

8 229

49,23

8 485

50,77

7 130

42,65

9 584

57,35

2010

16 276

8 019

49,26

8 257

50,74

6 979

42,87

9 297

57,13

2011

14 993

7 398

49,34

7 595

50,66

6 890

45,95

8 103

54,05

ДОБРИЧКА




























2009

24 292

12 110

49,85

12 182

50,15







24292

100

2010

23 864

11 864

49,71

12 000

50,29







23 864

100

2011

21 980

11 069

50,35

10 911

49,65







21 980

100

КАВАРНА




























2009

15 861

7 679

48,41

8 182

51,59

11 397

71,85

4 464

28,15

2010

15 657

7 550

48,22

8 107

51,78

11 340

72,42

4 317

27,58

2011

15 297

7 432

48,58

7 865

51,42

11 518

75,29

3 779

24,71

КРУШАРИ




























2009

5 296

2 678

50,56

2 618

49,44







5 296

100

2010

5 118

2 593

50,66

2 525

49,34







5 118

100

2011

4 538

2 311

50,92

2 227

49,08







4 538

100

ТЕРВЕЛ




























2009

17 458

8 700

49,83

8 758

50,17

6 667

38,18

10 791

61,82

2010

17 297

8 597

49,70

8 700

50,30

6 682

38,63

10 615

61,37

2011

16 128

8 105

50,25

8 023

49,75

6 028

37,37

10 100

62,63

ДОБРИЧ-ГР




























2009

92 672

44 330

47,83

48 342

52,17

92 672

100







2010

92 031

43 984

47,79

48 047

52,21

92 031

100







2011

90 715

43 902

48,39

46 813

51,61

90 715

100







ШАБЛА




























2009

5 580

2 740

49,10

2 840

50,90

3 586

64,26

1 994

35,74

2010

5 415

2 669

49,28

2 746

50,72

3 505

64,72

1 910

35,28

2011

5 037

2 486

49,35

2 551

50,65

3 398

67,46

1 639

32,54

Население на област Добрич към 31.12.2011 г. по възраст



(брой)

Възраст (в навършени години)

Общо

Мъже

Жени

В градовете

В селата

Общо

188974

92852

96122

130158

58816

0

1699

883

816

1134

575

1-4

7116

3715

3401

4756

2360

5-9

8738

4463

4275

5736

3002

10-14

8578

4379

4199

5631

2947

15-19

9801

5023

4778

6602

3199

20-24

10754

5757

4997

7505

3249

25-29

11551

6102

5449

8427

3124

30-34

11973

6180

5793

8636

3337

35-39

13807

7087

6720

10145

3662

40-44

14229

7313

6916

10455

3774

45-49

13157

6762

6395

9621

3536

50-54

13434

6617

6817

9968

3466

55-59

14194

6821

7373

10249

3945

60-64

14548

6823

7725

9984

4564

65-69

12136

5290

6846

7700

4436

70-74

8658

3635

5023

5138

3520

75-79

7171

2995

4176

4162

3009

80-84

4224

1684

2540

2469

1755

85-89

1884

666

1218

1118

766

90-94

372

131

241

209

163

95-99

62

15

47

31

31

100+

2

1

1

2

0

Възрастова структура на населението в Област Добрич към 31.12.2011




Години

Възрастови групи

Общо

0-17

% от

общия


брой

18-59

% от

общия


брой

60+

% от

общия


брой

Общо


2009

199 705

34 273

17,16

117 955

59,06

47 477

23,78

2010

197 424

33 654

17,04

115 639

58,57

48 131

24,39

2011

188 974

31 910

16,85

108160

53,96

48904

29,19

В градовете


2009

133 648

22 583

16,90

83 942

62,80

27 123

20,30

2010

132 664

22 209

16,74

82 270

62,01

28 185

21,25

2011

130158

21 178

16,21

78 489

60,01

30 491

23,78

В селата


2009

66 057

11 690

17,70

34 013

51,50

20 354

30,80

2010

64 760

11 445

17,67

33 369

51,52

19 946

30,81

2011

58 816

10 732

18,25

29 671

40,53

18 413

41,22

фиг. 1 Възрастова структура на населението в област Добрич - 2011 година (в %)


Изводи: Процесът на демографското остаряване на населението, макар и с бавни темпове, продължава. Относителният дял на лицата над 60-годишна възраст е 29,2 %, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години през 2011 год. е 16,8 % Застаряването на населението поражда редица здравни, социални и икономически проблеми. Увеличените потребности от здравни грижи и социално подпомагане водят до увеличаване на разходите в тези сфери и необходимост от по-големи ресурси.


Забележка: Данните за населението се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.

Раждаемост

През 2011 година в област Добрич са родени 1843 деца, които в сравнение с 2010 са повече с 16 деца. Коефициентът на раждаемост в областта от 2003 година нараства плавно до 2009 година, като през 2011 год. е 9.8, в градовете той 9.4, а в селата – 10.5 на хиляда (диаграма на раждаемост).

От демографска гледна точка спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост при жените в родилна възраст и на наляването на техния брой.

Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) спада до 1.12 деца през 1997 г., което е най ниската стойност на този показател в демографската история на България. Теоретично определения минимум за осигуряване на просто възпроизводство на населението е 2.1 живородени деца.

Повъзрастовите показатели за плодовитост на жените показват, че най-висока е плодовитостта сред жените на възраст от 20 до 29 години. Сравнително висока е плодовитостта сред жените на възраст 30 – 34 години и сред по-младите майки от 15 до 19 години.

Настъпилите изменения в показателя средна възраст на жените при раждане на дете трябва да се приемат като положителна тенденция в намаляването на ранната раждаемост в страната, въпреки че броят на децата, родени от малолетни и непълнолетни майки, продължава да е много висок.

През 2011 година в лечебните заведения на област Добрич са извършени 1224 аборта, което е по-малко от предходната година със 79, по структура абортите се разпределят: 86,7 % са по желание на жената, 3,1 % са по медицински показания и 10,1 % са спонтанни. Сериозен е проблема с абортите на момичета между 15 и 19 години, когато съществува реална възможност за увреждане на детеродните способности на бъдещата жена.

фиг. 2 Раждаемост в област Добрич и страната (на 1000)



Раждания и аборти в област Добрич

година

Брой

На 1000 жени от 15 до 49 години

Раждания

Аборти

Раждания

Аборти

2011г.

1862

1224

45,36

29,81

2010г.

1844

1293

40,15

28,15

2009г.

2128

1452

45,17

30,82





Изводи:

Върху раждаемостта съществено влияние оказват недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, снижаването на жизнения стандарт, високото ниво на безработица сред младите възрастови групи, намаляването и застаряването на фертилния контингент, измененията във фертилното поведенние и психологическата нагласа за малко деца в семейството и др. От таблицата за раждания и аборти се вижда какво е съотношението мужду тях 45,36 към 29,81 на хиляда жени във фертилна възраст (от 15 до 49 години).




Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Обща смъртност

Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението. Смъртността е един от най-важните индикатори на общественото здраве, чиито динамика и структура се влияят значително от социално-икономическото развитие на дадена страна или регион, от развитието на медицинската наука и образование, от ефективността на профилактиката, лечението и рехабилитацията, от обезпечеността със спешна, извънболнична и болнична помощ, от стила и начина на живот на населението в различните възрастови групи, от отношението на индивидите към собственото здраве и здравето на другите членове на обществото, социалната група, семейството. Причините за смърт в продължение на две десетилетия запазват относително устойчива структура в страната, респективно в областта.

Като основни причини за нарастване на общата смъртност в област Добрич през последните години могат да се посочат:


  • задълбочаващо се застаряване на населението с нарастване на дела на старшите групи с по-висока повъзрастова смъртност;

  • неблагоприятни промени в повъзрастовата смъртност, изразяващи се в нарастване на смъртността в активната възраст от социално значими заболявания, особено сред мъжете;

  • рискови фактори, свързани с начина на живот на населението – тютюнопушене, нерационално хранене, обездвиженост, стрес и др.;

  • социално икономически и екологични фактори на средата.

фиг. 3 Обща смъртност в област Добрич и страната (на 1000)


Структура на общата смъртност по причини

През 2011 година в област Добрич са умрели 2924 души, със 74 по-малко от предходната година. Коефициентът за смъртност е 15,5 на хиляда. Продължава да се наблюдава силно изразена мъжка свръхсмъртност. През 2011 г. на 100 жени умират 110 мъже, като показателят за смъртност сред мъжете е 17,3 срещу 13,7 на хиляда при жените. В структурата на смъртността по причини през 2011 година не се наблюдават съществени промени. Основна причина за умиранията остават болестите на органите на кръвообращението, чийто интезитет е 1001,6 на сто хиляди, а относителният им дял – 64,4 %. Честотата на умиранията от болести на органите на кръвообращението при мъжете е значително по-висока. С най-голяма честота сред тези болести са умиранията от мозъчно-съдови болести и исхемична болест на сърцето. На второ място са умиранията от новообразувания, чийто интезитет е 249,3 на сто хиляди и относителен дял 16,0 %.



В структурата на останалите причини за смърт следват: външни причини за заболеваемост и смъртност с показател 53,7 на сто хиляди, болести на храносмилателната система 59,0 на сто хиляди, болести на дихателната система 58,5 на сто хиляди, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде и др., които представляват 48,9 на сто хиляди.

Чувствителната разлика в смъртността на градското и селското население е резултат преди всичко на по-интензивния процес на остаряване на населението в селата.

№ на класа

НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10

2011 г. - област

2010 г. - област

брой

на 100000 от населението

Относителен дял ( % )

брой

на 100000 от населението

Относителен дял ( % )

 

ОБЩО I – XIX клас

2924

1547,3

100

2998

1518,5

100

I

Някои инфекциозни и паразитни болести

15

7,9

0,5

16

8,1

0,5

II

Новообразувания

469

249,3

16,0

393

197,9

13,1

III

Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм

4

2,1

0,1

4

2,0

0,1

IV

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата

68

36,1

2,3

110

55,4

3,6

V

Психични и поведенчески разстройства

4

2,1

0,1

4

2,0

0,1

VI

Болести на нервната система

17

9,0

0,6

24

12,1

0,8

VII

Болести на окото и придатъците му



















VIII

Болести на ухото и мастоидния израстък





















Болести на органите на кръвообращението

1884

1001,6

64,4

1943

978,5

64,8

Х

Болести на дихателната система

110

58,5

3,7

126

63,5

4,2

ХI

Болести на храносмилателната система

111

59,0

3,8

78

39,3

2,6

ХII

Болести на кожата и подкожната тъкан

1

0,5

0,03










ХIII

Болести на костно-мускулната сис­тема и на съединителната тъкан

1

0,5

0,03










ХIV

Болести на пикочо-половата система

34

18,1

1,2

43

21,7

1,4

ХV

Бременност, раждане и послеродов период



















ХVI

Някои състояния, възникващи през перинаталния период

6

3,2

0,2

11

5,5

0,4

ХVII

Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации

7

3,7

0,2

9

4,5

0,3

ХVIII

Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде

92

48,9

3,1

133

67,0

4,4

ХIX

Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини

101

53,7

3,4

104

52,4

3,5

ХХ

Външни причини за заболеваемост и смъртност


101

53,7

3,4

104

52,4

3,5


Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.

Фиг. 5 Структура на общата смъртност по причини за умирания в област Добрич през 2011 г.

Детска смъртност

Започналото плавно снижение на детската смъртност през 2005 година и продължило до 2008 година, от 2009 се увеличава на 12,8, а през 2011 година е 8,7 на хиляда живородени. Коефициентът на смъртност при момчетата е по-голям от този при момичетата (9,6 на хиляда живородени) при момчетата, (7,9 на хиляда живородени) при момичетата. Основните причини за умиранията на децата под 1- годишна възраст през 2011 година са: някои състояния, възникващи през перинаталния период - 42,3 % от всички умрели деца, вродени аномалии - 26,9 %, както и симптоми, признаци и неуточнени състояния – 11,5 % .



фиг. 4 Детска смъртност в област Добрич и страната (на 1000 живородени деца)

Детска смъртност (умрели деца до 1г. възраст) в област Добрич


година

общо

В градовете

В селата

брой

На 1000 живородени

брой

На 1000 живородени

брой

На 1000 живородени

2011

16

8,7

10

5,4

6

3,2

2010

26

14,2

18

14,8

8

13,1

2009

27

12,8

17

12,1

10

14,2

Перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност в област Добрич



Година

Перинатална ДС

Неонатална ДС

Постнеонатална ДС

2011

14,5

5,9

2,7

2010

4,4

4,4

5,8

2009

4.7

8.5

12.8


Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.


Детска смъртност по причини


№ на класа

НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10

2011 г. - област

2010 г. - област

брой

на 1000 живородени

относителен дял ( % )

брой

на 1000 живородени

относителен дял ( % )

 

ОБЩО I – XIX клас

16

8,7

100

26

14,2

100

I

Някои инфекциозни и паразитни болести










1

0,5

3,8

II

Новообразувания



















III

Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм



















IV

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата



















VI

Болести на нервната система





















Болести на органите на кръвообращението

3

1,6

18,7

1

0,5

3,8

Х

Болести на дихателната система










2

1,1

7,6

ХI

Болести на храносмилателната система










1

0,5

3,8

ХVI

Някои състояния, възникващи през перинаталния период

6

3,2

37,5

11

6,0

42,3

ХVII

Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации

5

2,7

31,2

7

3,8

26,9

ХVIII

Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде

2

1,1

12,5

3

1,6

11,5

ХIX

Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини



















ХХ

Външни причини за заболеваемост и смъртност




















Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Структура на детската смъртност по причини –

Детската смъртност е най-информативният показател за икономическото, социално и здравно благополучие на дадено население, а измененията в интензитета на детската смъртност настъпват сравнително бързо в съответствие с промените на социално-икономическите условия на живот, жизнения стандарт, повишаването на образователното и културно равнище на населението и пр.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница