Отчет за дейността на Сметната палата през 1998г

І. Контролна дейност на Сметната палата

1. 
   Извършени проверки от Сметната палата
   

В изпълнение на плана за контролната дейност през 1998 г. на отделенията и областните поделения се възложиха със заповеди 377 проверки. До 31.03.1999 г. с решения на Сметната палата са приети 455 акта за констатации за приключили проверки, от които 207 акта са за проверки, започнали в края на 1997 г. или обжалвани по предвидената в закона процедура.

Проверките обхванаха отчета за изпълнението на държавния бюджет и бюджета на фонд “Обществено осигуряване” за 1997 г., бюджетите, извънбюджетните сметки и фондове на министерства и ведомства, държавни висши училища, органи на съдебната власт, общини, райони и областни администрации за 1997 г. и 1998 г., както и управлението на предоставеното им имущество. Обект на проверка бяха също бюджетните разходи на БНБ за 1997 г., управлението и обслужването на държавния дълг, законосъобразността на операциите за финансиране на бюджетния дефицит до въвеждането на валутния борд и на взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет в условията на валутен борд.

Осъществени са и проверки на постъпленията от приватизационни сделки по съответните фондове и тяхното разпределение и на фондове с национално значение – Държавен фонд “Земеделие”, фонд “Тютюн” и Национален компенсационен жилищен фонд, както и проверки за усвояването на средствата по Програма “Социален диалог”, Програма В7-5000 на Европейския съюз за спешна социална помощ (втори и трети транш) и други международни програми.

За резултатите от проверките са изпращани доклади до министъра на финансите и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, в изпълнение на изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗСП. Повечето първостепенни разпоредители с бюджетни кредити са уведомявали Сметната палата за предприетите мерки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения в определения с чл. 27, ал. 2 от ЗСП едномесечен срок. Тя не е била уведомявана в този срок главно в случаите, когато изпълнението на мерките е изисквало повече време – промяна в закони и подзаконови актове, организационни и структурни промени и други.

При констатирани данни за вреди или за престъпления, актовете за констатации са изпращани с решения на Сметната палата на органите на държавния финансов контрол или на прокуратурата, съгласно чл. 31 от ЗСП, за търсене на имуществена или наказателна отговорност.

През 1998 г. за пръв път се осъществиха проверки и заверки на годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия, в изпълнение на изискванията на чл. 29 от ЗСП и чл. 52, ал. 2 от Закона за счетоводството.

Отделенията и областните поделения извършиха проверки и заверки на годишните отчети за 1997 г. на 381 бюджетни предприятия, чиито ръководители са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, както и отчетите им за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове за първите три тримесечия на 1998 г.

Резултатите от проверките и заверките на годишните отчети са обобщени в доклади, приети от Сметната палата и изпратени до Народното събрание и министъра на финансите.

През отчетния период се извършиха и проверки за спазването на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОбП) по силата на чл. 61 от същия закон и във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗСП. Извършени са 52 проверки за спазването на ЗВДОбП, част от които са осъществени заедно с проверките на изпълнението на съответните бюджети или бюджетни сметки. За установените нарушения на ЗВДОбП с решения на Сметната палата са изпращани доклади до министъра на финансите за предприемане на действия съгласно закона.

През 1998 г. продължи практиката на съвместни проверки от отделенията и областните поделения на Сметната палата, както и извършването на комплексни проверки на цели бюджетни системи. Увеличиха се текущите проверки, с цел засилване на превантивността на контролната дейност на Сметната палата.

2. 
   Основни резултати от проверките на Сметната палата
   
   1. 
      По отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г.
      

При проверката се установи, че държавният бюджет е отчетен в съответствие с изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ). При отчитането на изпълнението на републиканския бюджет е допуснато разместване, сливане или изключване на стойности по параграфите на Единната бюджетна класификация за 1997 г.

На основата на резултатите от проверката е изготвен доклад, който ще се представи на Народното събрание при приемането на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г. в изпълнение на чл. 41, ал. 3 от ЗУДБ.

2. 
   По бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата, висшите училища и съдебната власт.
   

В системата на съдебната власт бяха извършени 30 проверки на бюджетите и бюджетните сметки на съдилища, прокуратури, следствени служби и места за лишаване от свобода.

3. 
   По бюджетите на общините
   

• 
  При тези проверки са констатирани следните по- съществени слабости и нарушения: недобро взаимодействие между общинските и данъчните администрации при планирането и събирането на приходите по бюджетите; извършване на незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи поради неритмично получаване на субсидиите и неправилни управленски решения; предоставяне на безлихвени заеми от бюджетите на общините на общински фирми без разрешение на общинските съвети, част от които не са възстановени в края на годината; извършване на бюджетни разходи за необщински структури; неспазване на определените приоритети за здравеопазване, образование, социални грижи и помощи; допускане на преразходи по отделни параграфи, които са одобрявани впоследствие от общинските съвети; отдаване под наем на публична общинска собственост по наемни цени, които не са съобразени с пазарните условия; преотдаване за стопански цели на трети лица общински имоти, предоставени за безвъзмездно ползване; незаконосъобразно постъпване на приходи от продажба на общинско имущество по извънбюджетни сметки вместо по бюджетите на общините и други.
  

3. 
   По бюджета на фонд "Обществено осигуряване"
   

• 
  Недостатъчен е осъществяваният контрол от Националния осигурителен институт (НОИ) на законосъобразността на приходите и законосъобразността и целесъобразността на разходите по бюджета на фонд “Обществено осигуряване”.
  
• 
  Недостатъчен е контролът по отпускането на средства от НОИ въз основа на документи, издавани от органи извън неговата система.
  

• 
  Извършени са разходи за лечебно хранене и рехабилитация, които не са резултатни и ефективни. Те не съдействат за намаляване на временната и трайната нетрудоспособност.
  

На териториалните поделения на НОИ е предложено:

• 
  да потърсят нови форми и методи за разширяване обхвата на фирмите, които са обект на обществено осигуряване;
  
• 
  да се предприемат мерки по събирането на дължимите суми;
  
• 
  да се синхронизират действията с общините, данъчните служби, инспекциите по труда и бюрата по заетостта;
  
• 
  да се потърсят възможности за съвместни проверки с районните инспекции по труда.
  

3. По бюджетните разходи на Българската народна банка и управлението на държавния дълг

През 1998 г. се извърши контрол и анализ на:

• 
  обслужването и управлението на държавния дълг и законосъобразността на операциите за финансиране на бюджетния дефицит;
  

• 
  измененото взаимоотношение между БНБ и Министерството на финансите (МФ) във връзка с въвеждането на валутен борд и законосъобразността на операциите по изпълнение на Договора между БНБ и МФ за реструктуриране на дълга от 30.06.1997 г.;
  

• 
  законосъобразността на формиране на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ в условията на въвеждане на международните счетоводни стандарти, изпълнението на дължимата вноска на БНБ към държавния бюджет за 1997 г. и споразумението между МФ и БНБ от 29.04.1998 г.
  

На базата на създадения в Сметната палата регистър на споразуменията с външни кредитори‚ гарантирани от държавата с решения на Народното събрание‚ се извърши текущ контрол по тяхното управление и обслужване. Определянето на обектите за конкретните проверки и изготвянето на кредитни досиета е следствие от анализа на данните от регистъра.

3. 
   По изпълнението на извънбюджетните сметки и фондове
   

По-важните слабости и нарушения, установени при тези проверки са следните: разкриване на извънбюджетни сметки без нормативно основание; несвоевременно закриване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание и превеждане на средствата по тях по съответните бюджети; неправилно набиране и разходване на средства по реда на извънбюджетните сметки; смесване на извънбюджетни с бюджетни средства и финансиране на извънбюджетни разходи със средства от бюджета; неотчитане на приходи и разходи по международни програми и проекти по реда на извънбюджетните сметки; неутвърждаване на извънбюджетни сметки и фондове от министъра на финансите или от общинските съвети; несвоевременно закриване на извънбюджетни сметки и превеждане на средствата по тях по съответните бюджети; занижен контрол при разходването и отчитането на предоставените средства по международни програми и споразумения и липсата на счетоводна отчетност за тяхното управление и други.

3. 
   По приходите от приватизацията
   

При тези проверки бяха установени следните слабости и нарушения: невнасяне в срок на парични постъпления от приватизацията по извънбюджетната сметка на МФ, с което е забавено разпределянето на средствата по фондовете, определени с чл. 6, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП); неизвършване на текущ контрол от органите по чл. 3, ал. 1 от ЗППДОбП върху размера и срочността на постъпленията от приватизацията и на плащанията на отделните вноски от покупната цена при разсрочено плащане, както и на следприватизационен контрол за поетите от купувачите договорни задължения и за изплащането на задължения към бюджета и социалното осигуряване; несвоевременно начисляване и търсене по съответния ред на дължимите неустойки за неизпълнение на поетите приватизационни условия и други.

През 1998 г. Сметната палата продължи да развива отношенията си с Народното събрание и неговите постоянни комисии. Стремежът й бе по-активно да участва в работата на комисиите, като им предоставя експертни становища по законопроекти и тематично обобщена информация от проверките.

Сметната палата изготви и представи в Народното събрание становища по законопроектите за държавния бюджет и бюджета на фонд “Обществено осигуряване” за 1999 г. Внесени бяха доклади по отчета за бюджетните разходи на БНБ за 1997 г. и по обслужването на вътрешния държавен дълг на Република България и взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет през 1997 г.

В Народното събрание са внесени 14 тематични доклада. В тях са обобщени резултатите от извършени проверки на отделни бюджетни системи и са направени препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения при проверките, които могат да подпомогнат законодателната и изпълнителната власт при вземане на управленски решения за подобряване изпълнението на бюджетите в съответните системи. Отделни доклади и актове за констатации са предоставени с решения на Сметната палата на президента на Република България, на министър-председателя и на отделни министри.

Сметната палата участва със свои представители в работата на парламентарните комисии при обсъждането на законопроекти, свързани с държавния бюджет, бюджетите на общините и реформата в бюджетната сфера.

През годината Сметната палата подпомага министерства, ведомства и други държавни органи при подготвянето на нормативни актове. Тя изрази становище по законопроекта за обществените поръчки, по промените в Закона за счетоводството и данъчните закони, както и по проекти на правилници за прилагане на закони, наредби и други. Голяма част от предложенията са взети предвид от институциите при изработване на окончателните варианти на нормативните актове. Продължи практиката на съгласуване със Сметната палата на подзаконови актове по изпълнението и отчитането на държавния бюджет, разработвани от Министерството на финансите.

Сметната палата осъществи срещи с представители на държавните органи, на които се анализираха резултатите от проверки на приватизационни сделки, извършени от органите по чл. 3, ал. 1 от ЗППДОбП и взе експертно участие в проекта за подпомагане на българското правителство при приватизацията на държавни предприятия. Нейни представители бяха включени в работни групи с други държавни органи и международни институции по привеждането на бюджетната система на единна разплащателна сметка (трежъри систем), по подготовката за присъединяване на Република България към Споразумението за Световната търговска организация по държавните поръчки, борбата с изпирането на пари и други.

През годината се разшириха взаимоотношенията на Сметната палата с неправителствени организации и структури като Националното сдружение на общините, Фондация за реформа в местното самоуправление, инициатива “Коалиция 2000” и други.

Международната дейност на Сметната палата през 1998 г. бе приоритетно насочена към развиване и задълбочаване на взаимоотношенията с Европейската сметна палата и структурите на Европейския съюз за изпълнение на поетите ангажименти в Националната стратегия за подготовка на Република България за членство в Европейския съюз и Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност (NPAA) в частта за финансовия контрол.

Сметната палата разработи с помощта на експерти от СИГМА Стратегически план за развитието си до 2002 г., чието изпълнение започна в началото на 1999 г. Планът предвижда хармонизиране на методологията на одита със стандартите за одитиране на Международната организация на върховните контролни институции (ИНТОСАЙ) и указанията за тяхното прилагане в европейските страни, както и усвояване на одитните практики на Европейската сметна палата и на сметните палати на страните-членки на Европейския съюз. В плана е отделено също така значително място на повишаването на квалификацията и управленските и административните способности на персонала на Сметната палата.

Председателят на Сметната палата взе участие в срещата на председателите на Върховните контролни институции на страните от Централна и Източна Европа и Европейската сметна палата във Варшава, на която бе приета стратегия за институционална подготовка във връзка с присъединяването към Европейския съюз.

Сметната палата участва със свой представител в работната група на Върховните контролни институции на страните от Централна и Източна Европа и Европейската сметна палата за подготовка на критериите за външен одит в условията на интеграцията в Европейския съюз.

Представители на Сметната палата взеха участие в: Третия конгрес на Европейската асоциация на регионалните сметни палати (ЕВРОРАЙ) в Страсбург; международна конференция по предотвратяване на финансови злоупотреби в Лондон; аналитичния преглед на законодателството в областта на бюджета и финансовия контрол в София и Брюксел; семинари по хармонизирането на стандартите за одит и планирането на одита в гр. Веленце, Унгария; по проблемите на контрола на обществените поръчки и целевите фондове във Варшава; по правни въпроси на интеграцията в Страсбург.

По покана на министъра на финансите на провинция Мекленбург-Форпомерн (Германия), представител на Сметната палата посети провинцията за проучване на опита по въвеждането на единната система на разплащане в бюджетната сфера.

През годината се установиха контакти със сметните палати на Гърция, Румъния и Украйна.

Продължава да е неуреден въпросът с представителството на Сметната палата в ИНТОСАЙ и европейската й структура - ЕВРОСАЙ. Сега България се представлява в двете международни организации от Главно управление "Държавен финансов контрол", като орган на изпълнителната власт. Това изолира Сметната палата от дейността на международната общност на върховните контролни институции. Въпросът за представителството на Сметната палата в ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ следва да се реши от правителството в съответствие с поетите ангажименти в Националната стратегия за подготовка на Република България за членство в Европейския съюз и изискванията на ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ за членство в тях на независими от изпълнителната власт върховни контролни институции.

IV.Организационна дейност и ресурсно осигуряване на Сметната палата

1. 
   Организационна дейност
   

Проведени са 47 редовни и извънредни заседания. На тях са приети: Стратегическия план за развитието на Сметната палата до 2002 г.; годишния план за контролната дейност; актове за констатации за извършени проверки от отделенията и областните поделения; становища по законопроектите за държавния бюджет на Република България и бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г.; доклади по отчетите за изпълнението на държавния бюджет и бюджетните разходи на БНБ за 1997 г.; доклади за резултатите от извършени проверки в отделни бюджетни системи, обслужването и управлението на държавния дълг и взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет през 1997 г.; становища по законопроекти и други нормативни актове, свързани с държавния бюджет.

На заседания са решавани също така въпроси на: организационната структура и щата на Сметната палата за 1998 г.; отчета за изпълнението на бюджета на палатата за 1997 г. и бюджета й за 1999 г.; обучението на персонала, включително и за участие в международни образователни програми; евроинтеграцията и международната дейност; усъвършенстването на вътрешната нормативна база на контролната и административната дейност; социално-битовото осигуряване на персонала; възлагането на държавни поръчки за нуждите на Сметната палата и областните поделения и др.

2. 
   Кадрово осигуряване и квалификация на персонала
   

В края на отчетния период персоналът възлезе на 412 души, от които 308 души или 75 на сто са контролни органи. Административните служители в Сметната палата бяха 70 души, а в областните поделения - 34 души.

През годината се засили дейността по обучението и повишаване на квалификацията на служителите на Сметната палата. Проведоха се 12 семинара с участието на ръководството на Сметната палата и инспектори от отделенията и областните поделения. Те бяха насочени главно към въпросите на проверките и заверките на годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия, промените в Закона за счетоводството, подобряването на взаимодействието с органите на прокуратурата и усъвършенстването на контролната дейност на Сметната палата. Проведоха се и два семинара за разработването на Стратегическия план за развитието на Сметната палата с участието на експерти от СИГМА. В различни форми на обучение бяха включени и административните служители в Сметната палата и областните поделения.

3. 
   Материална база и финансово осигуряване
   

С Решение № 710 от 28.12.1998 г. на Министерския съвет на Сметната палата се предостави безвъзмездно за управление един етаж от сградата на ул. “Антим І” № 17, за което все още не са издадени съответните документи. С това се забавят ремонтните работи и изграждането на Учебния център и библиотеката, предвидени в Стратегическия план.

Съществуват също така и проблеми с неизяснена собственост на предоставените помещения на някои сектори на областните поделения. Част от тях ползват помещения в сгради на общински или областни администрации, което не съответства на независимия статут на контролните органи.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. Народното събрание определи на Сметната палата субсидия от републиканския бюджет в размер на 3 915 000 хил. лв. На основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и във връзка с ПМС № 14 от 1998 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1998 г., министърът на финансите увеличи субсидията с 217 362 хил. лв., като част от нея в размер на 1 894 хил. лв. не бе преведена.

През м. декември 1998 г., на основание чл. 34, ал. 3 и чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, министърът на финансите разреши ползването на преходния остатък по бюджета за 1997 г. в размер на 153 785 хил. лв., който не беше използван поради късното превеждане на средствата.

През 1998 г. са разходвани 4 117 128 хил. лв. или 99.7 на сто от коригираната субсидия (4 130 468 хил. лв.). Неусвоената субсидия от 13 340 хил. лв. и остатъкът по бюджета за 1997 г. са възстановени в републиканския бюджет в края на годината.

Отчетът за касовото изпълнение на бюджета и годишният счетоводен отчет на Сметната палата за 1997 г. са заверени от отделение "Висши държавни органи и Министерство на външните работи" към палатата, при спазване на указанията и критериите за заверка на отчетите на другите бюджетни организации. Отчетите са представени в съответните срокове в Министерството на финансите и в Националния статистически институт.

Законът за Сметната палата не предвижда извършването на външен одит на нейните отчети. Като изхожда от практиката в страните-членки на Европейския съюз, Сметната палата счита за целесъобразно Народното събрание ежегодно да определя независим външен одитор за заверка на годишните й отчети. По този начин ще се постигне прозрачност на разходването на средствата по бюджета на Сметната палата и ще се гарантира достоверността на изготвяните от нея отчети.