Отчет за дейността на Върховния административен съд Нормативна дейност на Върховния административен съд


ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ



страница23/23
Дата22.08.2017
Размер4.23 Mb.
#28490
ТипОтчет
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ


ПРИЗОВАВАНЕ
Да бъде променен чл. 137 от АПК и институтът на призоваване да се регламентира изцяло в АПК, като се уредят всички хипотези и максимално се ограничи приложното поле на ГПК. Промяната е наложителна, т.к. при действието на новия ГПК възникват проблеми относно субсидиарното му прилагане, във връзка с призоваването. Така например, в чл. 47 от ГПК се урежда нов начин за връчване на съобщения и призовки - връчване чрез залепване на уведомление. Разпоредбата подробно регламентира по отношение на коя страна, при какви обстоятелства и по какъв начин се извършва този вид връчване, както и последиците от него. Спор в практиката на административните съдилища предизвиква приложението на тази разпоредба в административното производство по отношение заинтересованите страни в процеса. С изчерпателното уреждане на института на призоваването по административни дела в АПК би се ускорило приключването на съдебните производства.
ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ
Една от основните причини за бавното приключване на част от делата (особено тези по ЗУТ и ЗКИР) е големият брой заинтересовани страни, които в някои случаи са над 100. Тяхното издирване и призоваване затруднява производството. С оглед разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК съдът е длъжен да конституира служебно всички лица, за които обжалваният акт е благоприятен или които са засегнати от него. Практиката показва, че тези лица в повечето случаи не вземат активно участие в процеса. Ако едно лице е редовно уведомено за издадения административен акт, който по някакъв начин засяга интересите му, то може и следва да прецени дали да защити интересите си или не. В този смисъл е удачна законодателна промяна, съгласно която съдът служебно да конституира като страни по делата оспорващият и административния орган, а всяко заинтересовано лице да встъпва като страна в процеса по своя инициатива.

Друга възможност е да се приеме задължението на заинтересовано лице, ако в рамките на административното или съдебно производство промени адреса си и не уведоми компетентния орган, съобщенията до него да се връчват на стария адрес и съответно да се прилага към делото като редовно връчени по аналогия на чл. 41 от ГПК.

Проблеми възникват и във връзка с приложението на чл. 162 от АПК - отново съдът служебно съобщава административния акт на всички засегнати лица, ако това не е направено от административния орган. Това създава допълнителни затруднения за съда, тъй като означава, че в административната преписка липсват не само имената, но и адресите на тези лица, т.е. съдът следва служебно да ги установява. Би могло да се помисли за промяна в следната насока - ако административният орган не е изпълнил това свое задължение, вместо съдът да издирва лицата и да ги конституира, да прекрати производството и да върне преписката на административния орган за извършване на всички дължими от него действия.

СРОК ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ ОРГАН
Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне на горестоящия административен орган, пред който е оспорен административният акт, започва да тече от получаването на преписката. Непроизнасянето в срок слага началото на срока за съдебно оспорване (чл. 97, ал. 1 от АПК). В тази връзка за жалбоподателя се създават значителни затруднения. За него остава неизвестен моментът, в който преписката ще бъде получена от упражняващия административен контрол орган. Не следва да се изисква от жалбоподателя ежедневно да проверява кога е получена преписката и така да следи за съответните срокове. От друга страна, възникват условия за забавяне на производството.


СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
В АПК липсва регламентация на много от правилата, свързани със съдебното производство, особено в частта за доказателствата, като се прилагат субсидиарно тези, уредени в ГПК, съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК. С новия ГПК се създадоха доста проблеми в административното съдопроизводство по отношение на това кои норми са относими и до каква степен. В тази насока следва да се обсъди промяна, при която съдебното производство да бъде изрично уредено в АПК и максимално да се стесни приложното поле на ГПК.

Видовете доказателства, допустими в административния процес, трябва да бъдат изчерпателно уредени. Служебното начало изисква от съда да допуска служебно доказателствени средства, включително и експертизи. Това обаче следва да става за сметка на жалбоподателя или на административния орган, в зависимост от разпределението на доказателствената тежест, но в никакъв случай за сметка на бюджета на съда.

Друг проблем е, че в действащия АПК не е предвиден срок за отговор по постъпила касационна жалба, поради което при изпращане на преписи от жалбата административните съдилища предоставят различни срокове за отговор по нея - 14-дневен, както е установен в АПК срокът за отговор по постъпило оспорване на административен акт, или едномесечен, какъвто срок е уреден в ГПК. Посоченият в чл. 287, ал. 1 от ГПК едномесечен срок (ако се прилага във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК) е необосновано дълъг, като се имат предвид законово установения 14-дневен срок за обжалване на съдебното решение и стремежът за разумно бързо съдопроизводство.

Предлагаме също в АПК да се предвиди правомощие на административния съд да връща нередовни или недопустими касационни и частни жалби и протести на прокурора, а неговото разпореждане да подлежи на обжалване пред ВАС. По този начин ще се осигури бързина в съдопроизводството и ще се разтовари ВАС.

Проблем в исковото производство по чл. 203 от АПК е дали участието на прокурор е задължително. Едната теза е, че предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, участието му е задължително, а според другата - участието му не е задължително, предвид разпоредбите на АПК, който е нормативен акт от по-висока степен и при противоречия със закон са приложими неговите разпоредби.

Особено проблемно е участието на прокурора в производствата на чл. 104 от Закона за държавния служител, когато при редовно призоваване на прокуратурата тя не изпраща представител за участие в производството, това от своя страна води било до отлагане на производството, било до постановяване на порочен съдебен акт.

Освен това чл. 84, ал. 1 от АПК не урежда хипотезата, в която прокурорът подава протест, без да е участвал в производството по издаване на административния акт и поради това актът не му се съобщава. В тази хипотеза неясен остава началният момент, от който започва да тече срокът за протестиране.

Проблеми поради липсата на изрична уредба съществуват при искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в случаите, когато оспорването е отхвърлено. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК на насрещната страна следва да се присъди минимално възнаграждение за един адвокат, ако е ползвала такъв. В кодекса не е уредена хипотезата при процесуално представителство от юрисконсулт - дали се дължи или не заплащане на възнаграждение за него от оспорващия. Липсата на регламентация създава затруднение, включително и противоречива практика. Дори и да се приеме, че във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК следва да се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, то тя също не дава отговор на този въпрос, тъй като участници в производството по административни дела са административни органи, които невинаги имат качеството на юридическо лице, а в ГПК се визират само юридически лица. Проблем в тази е и какъв да е размерът на минималното адвокатско възнаграждение в случай на положителен за жалбоподателя изход от делото. Дали това да е този размер, определен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, или този по чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с параграф 2 от Наредбата.


ОБНАРОДВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА НОРМАТИВЕН АКТ
С разпоредбата на чл. 194 от АПК е предвидено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът. С деня на обнародване на решението е свързано и влизането му в сила.

Проблем при прилагането на тази разпоредба възниква относно субекта, който следва да извърши обнародването. В правната норма той не е конкретизиран, а по пътя на тълкуването може да се изведе в две насоки. Ако се тръгне от начина на обнародване на отменения нормативен акт, се стига до извода, че това е органът, който го е приел. Ако се прави преценка на момента на обнародване, а именно след като се установи, че в срок няма подадена касационна жалба или протест, или те са отхвърлени от касационния съд, може да се направи извод, че съдът следи за наличието на тези предпоставки, при което той или обнародва решението, или разпорежда на органа да извърши обнародване. Доколкото органът, чийто акт е отменен, няма интерес да публикува своевременно решението, дори да му е разпоредено с диспозитива от съда, следва, че е необходимо конкретизиране на субекта, отговорен за публикуването, както и срока за това.


ДЪРЖАВНИ ТАКСИ
Като се съобразяваме с основния принцип за достъпност на правораздаването по административни дела, намираме, че събираните от административните съдилища такси за оспорвания - в размер на 10 лв. за физически лица и 50 лв. за юридически лица и еднолични търговци, са изключително ниски.

Освен това, проблеми в работата на административните съдилища създава липсата на изрични текстове, които да определят държавните такси, събирани в различните производства по АПК. В неотменената част от Тарифа № 1 се съдържа само една разпоредба (чл. 2б), в която е посочено, че при жалба против административни актове се събира проста такса в посочените по-горе размери. Това производство е по чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК. В административните съдилища се разглеждат и други производства, визирани в чл. 128, ал. 1, т. 2 - т. 8 и ал. 2 от тази разпоредба, за които няма регламентирана държавна такса, с изключение на таксата по искове за обезщетения за вреди по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като и в тази хипотеза се събира първоначално проста такса в размер на 10 лв., респективно 50 лв., а едва при приключване на производството се присъжда такса съобразно цената на иска. Установените такси в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, са несъотносими в голямата си част и не могат да се прилагат. Този проблем би могъл да се разреши чрез допълване на разпоредбите на Тарифа № 1, като се регулират държавните такси, дължими в различните административни производства, или като се приеме отделна тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по реда на АПК. Следва да се има предвид голямото разнообразие на административните спорове като видове и материален интерес - искове (установителни и осъдителни); жалби срещу индивидуални, общи и подзаконови административни актове; жалби срещу актове на органите по изпълнението и др. Друг въпрос, който следва да се уреди е дали се събират такси по административнонаказателни дела в касационната инстанция, предвид различната практика относно тяхната дължимост в административните съдилища в страната.



Липсва и регламентация на размера на държавната такса при подаването на частни жалби, които съставляват значителен дял от постъпленията в административните съдилища и ВАС.
ДОПК
Делата от този вид следва да се разпределят между административните съдилища, като подсъдността стане по „постоянния адрес или седалището на жалбоподателя”. Посочените промени биха довели до по-равномерна натовареност на административните съдилища. Подобна реформа би спестила и съдебни разноски за водене на процеса като разходи за свидетели, експерти и др. Производствата биха приключили и значително по-бързо във времето предвид призоваването на страните по тях, което ще изисква минимални усилия и време.
Този доклад е изготвен на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 122, ал. 2 от Закона за съдебната власт.


Председател на Върховния административен съд:

ГЕОРГИ КОЛЕВ




Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница