Отчет за изпълнение на етап 2 „ Структурирано описание на археологическите паметници съгласно критериите за класификация и предложение за възможни тематични маршрути

Project CB005.1.22.166 “Development of common cultural tourism destination in the Strandzha (Yildiz)/ Sakar area based on archaeological and historical objects”

„Структурирано описание на археологическите паметници съгласно критериите за класификация

Увод

Втората част представлява предложение за възможни тематични маршрути, избрани на базата на най-значимите археологически обекти от различни епохи. Предложени са 5 възможни тематични маршрута, като за всеки от тях са посочени най-значими археологически обекти, описани в отчетите за изпълнение на етап 1 и 2 на проекта.

Събирането и подготовка на материали за археологическите обекти, документирани в настоящия отчет, е извършено след обработка на съответната научна литература, съхранявана  в библиотека на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, както и на научно-популярна литература и архивни материали, съхранявани в Етнографско-археологически музей, гр. Елхово, Общински исторически музей, гр. Царево, Исторически музей, гр. Малко Търново,  Регионални исторически музей, гр. Ямбол и Общински исторически музей, гр. Средец.

Описания на обекти от Мегалитната култура (1-та половина I хилядолетие пр. Хр.)

Долмен в м. „Лозята” край с. Белеврен

• 
  Държава: България
  
• 
  Област: Бургаска
  
• 
  Община: Средец
  
• 
  Населено място (землище): с. Белеврен
  

• 
  Местност: м. Лозята (Шарап йолу)
  
• 
  Координати:
  

• 
  Географско описание на обекта: Долменът е разположен на склон с югоизточно изложение, който се спуска от връх Попкуру, към руслото на Лозянска река, която е един от притоците на Селската (Караевренската, Белевренската) река. НВ 478 м
  
• 
  Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:
  

• 
  Повърхност: обрасъл с трева
  
• 
  Пътна инфраструктура до обекта: От селото 2,3 м стабилизиран път; следва 1 км черен път.
  

Могилният насип на долмена се състои от малки и средно големи ломени необработени камъни. Той е с диаметър 15 м и височина около 1 м.

Долменът е двукамерен с дромос и фасада. Той е сравнително добре запазен. От разрушаване е пострадала покривната плоча на камерата, а покривната плоча на първата камера липсва. Изграден е от гранит.

• 
  Гробната камера е с дължина 2, 25 м. Ширина 1 ,75 м. Стените на камерата са изградени от по една масивна каменна плоча. Горният край на стените е леко наведен навътре. Следи от обработка се забелязват върху горните основи на стените, където ляга покривната плоча. Процепите между стените в основата са запълнени с необработени камъни. Подът на гробната камера е бил настлан с плочести камъни, плътно подредени един до друг.
  
• 
  Покривът на гробната камера е съставен от една масивна каменна плоча изместена в североизточния и ъгъл. Следи от обработка липсват.
  
• 
  Предгробна камера: Стените на камерата са изградени от по една масивна плоча. Тази камера е с размери: дължина 1,46 м, ширина 1,52 м. Покривната плоча липсва, голяма част от вероятната покривна плоча се открива на 4,20 м на юг от източната фасада на долмена. Тя е с размери: 1,30 х 0,95 м и дебелина 0,31 м. Подът на тази камера е бил покрит с плочести камъни.
  
• 
  Дромос. За основа на западната лява стена на дромоса е използван един камък с размери: дължина 0,90 м, височина 0,50 м, дебелина 0,20 м, ширина 1,15 м. Няма данни за покритие на дромоса.
  
• 
  Западна фасада. За първи камък на фасадата служи южното лице на камъка от стената на дромоса. След това е иззидана от камъни с различни размери в неправилни редове, като са подбирани възможно най-плочести по форма камъни. Във височина размера на плочестите камъни се увеличава. Запазена височина на фасадата 0,50 м; запазена дължина 3,10 м от лицето на дромоса.
  
• 
  Източна фасада. Тя е по-прецизно изработена, подбирани са камъни с по-големи размери от западната фасада. Градена е в неправилни редове.
  

В долмена е открито голямо количество керамични съдове, бронзови накити, маниста от кехлибар.

На база на откритите материали изграждането на долмена следва да се отнесе към началото на VІІІ в. пр.Хр.

Долменът е функционирал известен период от време, като пред фасадата му са се извършвали различни тризни, свързани с поменалната практика.

Долменът е проучен изцяло през 2005 г.

7. Литература:

Мегалитите в Тракия, част 2. Т ІІІ. София, 1982, 329-330.

Странджа. Древност и Съвремие. С., 1990, 166.

Д. Агре. Археологически разкопки на долмен в м. “Лозятай с. Белеврен, община Средец. - В: Археологически открития и разкопки през 2005 г. София, 2006.

С долмените в м. „Цървъндакови къшли”, „Киряк Стояновата къшла”, долмените в землището на с. Кирово и Граничар.

Долменът е проучен през 2005 г. Този долмен, заедно с останалите проучени долмени в сземлището на с. Белеврен, както и култовите места – тракийски светилища в този район- са с изключително голям потенциал за развитието им в туристическа дестинация.

Марков камък” (Големият камък); Големите скали”; Скалите при Белевренското аязмо, намират се на около 1,5 км югоизточно от Големите скали

Материалите от долмена са в ИМ- Средец, НИМ-София.