Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2014 г



страница1/3
Дата23.07.2016
Размер0.55 Mb.
#1828
ТипОтчет
  1   2   3




БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ


бул. „Цар Освободител” № 1, София 1000

тел./факс 988-28-94; http://www.nmnhs.com


ОТЧЕТ




ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА, УЧЕБНАТА И ФИНАНСОВАТА ДЕЙНОСТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ ПРИ БАН ПРЕЗ 2014 г.



1. Проблематика
1.1. Преглед на изпълнението на целите и оценка на постигнатите резултати в съответствие с мисията и приоритетите, утвърдени от ОС на БАН

През 2014 година Националният природонаучен музей отбеляза 125-я си юбилей. Това е най-старият музей в България и най-богатият природонаучен музей на Балканите. Още преди да премине към БАН, с която е свързан вече 67 години, той има над половин век традиции като национален център на природните науки и международно признание сред европейските музеи. Мисията на Националния природонаучен музей (НПМ) е свързана със съхраняването и обогатяването на природните колекции, развитието на класическите естествени науки, популяризирането на знанията за природата и опазване на околната среда. Музеят е национална институция, която има научна и културно-образователна роля. Приоритети в неговата дейност са изучаването на биологичното разнообразие, еволюцията на организмите, геологичното наследство, консервационната биология и антропогенното въздействие върху околната среда. Приоритетни направления за НПМ са фундаменталните проучвания в областта на природните науки и природозащитните изследвания. Развиваните научни направления в музея са таксономия, фаунистика и зоогеография на животните, флористика, фитогеография, инвазивни видове, палеоантропология, еволюция на фосилните бозайници и птици и минералогия. НПМ е център по ентомология, малакология, херпетолотия, палеонтология на гръбначните животни, археозоология, биоспелеология, по проучване и опазване на херпетофауната и прилепната фауна. Развиваните направления определят НПМ като един от основните природозащитни центрове.

НПМ подготвя висококвалифицирани кадри в областта на зоологията, ентомологията, консервационната биология и филогенията на гръбначните животни. Експертите от НПМ са търсени на всички нива на обществените и държавните дейности а работата им има значим социално-икономически ефект. В чест на своя юбилей музеят остана отворен в продължение на 125 часа без прекъсване от 19-ти до 24-ти август и предложи на своите почитатели разнообразна програма с темите, по които работят изследователите в музея. Националният природонаучен музей отбеляза своя 125-годишен юбилей с тържествено събрание в Големия салон на Българска акдемия на науките на 1 декември 2014 г., на което председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров връчи на музея Почетния знак на председателя на БАН. Поздравителни адреси бяха изпратени от Президента на Република България Росен Плевнелиев, Министър-председателя на служебното правителство проф. Георги Близнашки, кмета на София Йорданка Фандъкова, министри, ръководители на научни и висши учебни институции и др.

През 2014 г. специалистите продължиха експертната си дейност на национално и международно ниво към МОСВ, в международни конвенции или национални комисии. Постигнатите резултати съответстват на политиката и програмите на БАН по приетите от ОС стратегически направления и приоритети във връзка с Националната страгегия за развитие на научните изследвания 2020.

Дейностите на НПМ получиха значителен отзвук в медиите, бяха създадени нови експозиции и представени за първи път пред публика първите останки от динозаври от България и най-новия експонат в минералогичната колекция – късче от Марс. Специалистите и експертизите на НПМ бяха търсени от редица национални институции, във фондовете на музея постъпиха стотици образци, продължи изготвянето на нови препарати, обновяването на фондохранилищата, работата по базата данни за дигитализация на колекциите и засилването на експозиционната мобилност. Обявени бяха нови конкурси за докторанти. Броят на излезлите от печат през годината публикации е 92 (средно 5 публикации на учен). В над 400 публикации през 2014 г. са цитирани трудове на специалисти от музея (средно по 22 цитата на учен). Предадени за печат са 73 публикации, от които 19 имат IF а 15 са в съавторство с известни чуждестранни учени. Така на учен от НПМ се падат по 4 предадени за печат публикации. Направеният анализ на научната продукция показва, че НПМ е на челните места между институтите на БАН по брой  публикации от учен (средно).
1.2. Изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020. Извършвани дейности и постигнати резултати.

През 2014 г., както и предходните години, Националният природонаучен музей е в позицията на национална институция, определена да съхранява природонаучни колекции и да развива класическите естествени науки, както и да допринася за образованието на обществеността и опазването на околната среда. Приоритетите в неговата дейност и мисията му са свързани с програми от Стратегическите направления на БАН.



Устойчиво развитие, рационално и ефективно използване на природните ресурси. Основната задача на НПМ и през тази година бе свързана с изследване, поддържане и опазване на биологичното и минералното разнообразие, на геологичното и ландшафтното природно наследство в България като част от изследването на околната среда. Проучванията на фауната и флората обхващат Балканския полуостров и други части на света. Отделя се особено внимание за изследване на разпространението и биологията на редки и застрашени видове животни и растения в България с оглед на тяхното опазване за да могат да се ползват рационално. По проект „Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна - I фаза”, „Теренни проучвания на разпространение и численост на безгръбначни животни” са събрани данни за численост и идентифициране на влияния и заплахи в местообитанията на около 100 консервационно значими вида безгръбначни животни. Резултатите са приложими, от съществено значение са по приоритет „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал на Националната програма за развитие 2020 и ще бъдат използвани от редица общини.

Повишаване на социалната роля и значимост на научните изследвания. Информационно, експертно и оперативно обслужване на българската държава и общество. Учените от НПМ извършват експертна дейност в областта на околната среда, участват в изготвянето на планове за управление на защитени територии (планове за управление на редица резервати в Южна България и НП „Пирин”), планове за действие на защитени видове, изготвят експертни оценки и становища на природозащитна тематика по поръчка на държавните институции (експерно становище за водохващанията по р. Влахинска и др.), методики за съставяне на оценки за въздействие върху околната среда (Министерство на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и води и др.). По оперативна програма „Околна среда” са изготвени или се изготвят планове за действие по опазването на видове и защитени природни територии, проучвания за разпространение на видове, поддържане и възстановяване на благоприятното състояние на природни местообитания в моделни територии от безлесната зона. Наблюдението на земноводни, влечуги и прилепи към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие осигурява информация, необходима за докладването по чл. 17 на Директива 92/43/ЕС – ангажимент на всяка страна от ЕС в областта на опазването на природата. Уточнени са методите за мониторинг на водни безгръбначни животни. Довършено е картирането и определянето на природозащитното състояние на природни местообитания и видове. Работи се по реинтродукцията на изчезнали в някои защитени територии видове.

Укрепване на връзките между институциите за образование и реалния сектор. Качествено и конкурентноспособно обучение. Активните международни контакти и високата квалификация на специалистите от НПМ гарантират обучение в съвременни, привлекателни и перспективни направления. Разностранните ангажименти на учените от НПМ като рецензенти, консултанти, членове на научни журита, научни и редакторски съвети, участието в национални и чуждестранни специализирани научни организации и други структури показват тяхната ерудиция като специалисти, които компетентно и успешно осъществяват подготовка на докторанти. НПМ има акредитация за обучение на докторанти по научните специалности „Зоология” и „Ентомология”. През годината са зачислени двама редовни докторанти в областта на зоологията. Ръководени са докторанти от други институции по специалностите ентомология, зоология и екология, както и дипломанти от различни университети с дипломни работи в областите паразитология, херпетология, орнитология, екология и палеонтология. За Министерството на образованието, младежта и науката се изготвят учебни помагала за учители и ученици, пътуващи изложби и др.

Повишаване качеството и ефективността на научните изследвания. Качество на живота и интердисциплинарни изследвания на човека и живата природа. Целта е създаване и развитие на системи за управление на природните ресурси на България, съобразени със социалните, екологичните и икономическите аспекти на устойчивото управление на земите, горите, водите и защитените територии. Изследването и научният анализ на природните дадености и суровинните ресурси на България подпомагат природосъобразното и устойчиво развитие на икономиката. Качеството на живота зависи от антропогенното влияние върху природната среда, което може да се оптимизира в резултат на проучване на негативните последствия върху биотата и начините за намаляването им чрез съкращаване на вредното им въздействие върху околната среда.

Развитие на научния потенциал и интегриране в европейското изследователско пространство. Развитие на научно изследователската дейност чрез програмно-конкурсно финансиране. Учените от НПМ участват в над 30 проекта, свързани с приетите стратегически направления и приоритети на БАН и насочени към изучаване на биоразнообразието, естествените природни съобщества, защитените територии, мониторинг на застрашени видове животни и растения.

Описан е нов род едра изкопаема котка (първият „опит“ на природата да създаде гепард), живяла преди около 7-8 млн. г. от Балканите до Китай. Направена е ревизия на род саблезъби котки (Metailurus), широко известен и дискутиран от двадесети век насам. Описани са 16 нови таксона за науката (мириаподи от Нова Гвинея и редица нови родове и видове карабиди от Китай, Ориенталската област и други райони на Стария свят). При анализ на близките видове Erebia ottomana и Erebia cassioides от Балканския полуостров са установени генетични данни, показващи структури, с ниска генетична диференциация, но високо генетично разнообразие при E. ottomana и с по-силна генетична диференциация и по-ниско ниво на генетично разнообразие, включително ендемични алели, ограничени до отделни планински масиви при Е. cassioides. Така географски ограниченото в отделни планински масиви разпространение при Е. cassioides срещу панмиксията на E. ottomana дава два контрастни еволюционни сценария. Резултатите от изследването са с фундаментално значение.

Проекти, финансирани от други европейски и международни програми са свързани с разкриване на географските и еволюционни фактори, определящи разнообразието на леарктичните колеоптери и с р. Дунав като коридор за чужди инвазивни видове. Изяснява се съвременното разпространение на инвазивните сладководни безгръбначни животни във водните басейни на България като резултатите са в съответствие с Европейската стратегия за инвазивните чужди видове.
1.3. Полза за обществото от извършените дейности

Плановете за действие по опазване на консервационно значими видове; познанията за фаунистичното и флористичното разнообразие; определянето на локалитети за провеждане на национален мониторинг на целеви видове и съобщества; оценките за съвместимост, свързани с редица проекти; експертната дейност за прилагане на Вашингтонската конвенция (CITES) за регулиране на международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора са свързани с изпълнение на националната програма за хармонизиране на българското прородозащитно законодателство с европейските изисквания. Оказвана е помощ на МОСВ, МЗХ, РИОСВ, други административни, междуведомствени, държавни и надправителствени органи с изготвяне на становища и експертизи. Докладите с изводи и предложения за корекции по трасетата на редица национални проекти са мярка за максимално редуциране на отрицателното въздействие от работите по проектите върху съобществата и местообитанията. Анализирани са данните за редица инвазивни видове, появили се на територията на страната през последните години. Оценена е ролята им за местните съобщества, икономическото им значение и възможностите за тяхното ограничаване. Новите експозиции „Светът на насекомите”, QR кодове в експозиция „Бозайници”, „Неземни минерали” и изложбата „Находки от динозаври” представят уникални експонати, които се посрещат с голям интерес от посетителите в музея. Публикуването на многобройни статии, монографии, доклади и популярни книги, интервюта във водещи научно-популярни издания и национални медии, представянето на редица презентации на наши и международни научни форуми са отговор на необходимостта от изучаване, съвременно управление, популяризиране и опазване на науката и биологичното разнообразие в частност.


1.4. Взаимоотношения с институции

Националният природонаучен музей оказва съдействие на държавата при изпълнението на ангажиментите, поети към Европейския съюз, за опазване на биоразнообразието и природата на България. Специалисти от музея оказват помощ на МОСВ, МЗХ, РИОСВ, Дирекциите на защитените територии, Държавната агенция за горите, Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, Националната служба за растителна защита, Министерството на правосъдието, други административни, междуведомствени и държавни органи както и редица стопански субекти, ангажирани с проблемите на околната среда с изготвяне на становища, експертизи и участие в национални комисии. За нуждите на Агенция Митници са извършени експертизи, с които се подпомага дейността на Агенцията за предотвратяване на вноса и износа на защитени и карантинни видове.

Признание за авторитета на учените от НПМ са ангажиментите им като рецензенти, консултанти, членове на научни журита, научни и редакторски съвети, участието им в национални комитети и комисии и международни специализирани научни организации [IUCN, МАВ, CATAF, Работна група по инвазивни и чужди видове, Мрежа за инвазивни и чужди видове, Български национален комитет по редките видове (BUNARCO), Междуведомствена координационна експертна група по биоразнообразие към МОСВ, участие в комисии за обсъждане и предлагане на защитени територии, участие в експертни групи към НАОА, експерти към CITES и др.].

Учените от НПМ имат голяма натовареност като преподаватели и ръководители на дипломанти в различни университети (в София, Пловдив, Шумен, Стара Загора). Те участват в съвместни изследвания както с колеги от други институти на БАН и университети в страната, така и с изследователи от редица европейски страни, САЩ и Канада. Изследванията са финансирани от 7РП на ЕС, AUCN, EEA FM, University of Applied Science (Erfurt - EMAP), университетите в Солун, Ню Йорк и Тюбинген, Европейското икономическо пространство, Норвегия, Ирландия, Canadian Centre for DNA Barcoding (CCDB), Европейския парламент в Брюксел, Австрийската академия на науките, Немската агенция за околна среда, Глобалeн екологичен фонд, Унгарското лепидоптероложко дружество, Swiss National Science Foundation (програма SCOPES), холандското правителство (програма MATRA) и др. Основни насоки за съвместната работа са проучването на биоразнообразието, опазването на околната среда и развитието на образованието.

Дейността на музея е свързана с редица държавни документи: Приоритетите на НФ „Научни изследвания“ към МОМН; Национална стратегия за биологично разнообразие; Оперативни програми „Околна среда”; Закон за биологичното разнообразие; Закон за защитените територии; Закон за горите; Закон за водите и др. Дейността на музея съответства на приоритетите на ООН (Climate change); ФАО (Cities, emergencies and food security); СЗО (Въздействие на рисковите фактори, формиращи начина на живот), на три основни приоритета на Дирекцията по околна среда (EDG) към Европейската Комисия „Опазване и подобряване на околната среда за настоящите и бъдещи поколения”, на Директивата за природните местообитания и дивата флора и фауна (92/43/EEC), на Бернската и Бонската конвенции, Седма рамкова програма; СМО (Protection of other natural resources and improved environmental quality; Mitigation of natural disasters); WHO (Effects of sulfur dioxide on vegetation: critical levels); на Конвенциите за биоразнообразието, борбата с опустиняването, противодействието на климатичните промени, оценката на екологичния риск, Регионалната инициатива за опазване на черноморските влажни зони на Рамсарската конвенция и др.
1.5. Общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата

1.5.1. Практически дейности, свързани с получаваната субсидия

През годината учените в НПМ са действали като експерти по биоразнообразие и околна среда. НПМ е един от двата центъра в България за прилагане на Вашингтонската конвенция за регулиране на търговията със застрашени видове от дивата фауна и флора. Музеят е научната организация, която партнира на Консултативния комитет към Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS). Чрез експертното си звено (Център за изследване и защита на прилепите) НПМ изготвя национални доклади за прилагане на Споразумението в България, работи по научни проекти и образователни програми за изследване и популяризиране на прилепите в страната. Специалисти от музея участват в съставяне на 10 годишните планове за управление на националните и природните паркове. Работено е по проекти, финансирани от оперативни програми на структурните фондове, свързани с теренни проучвания на безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, висши растения, мъхове и гъби, възстановяване и управление на местообитания и популации на редки и застрашени видове, опазване на защитени територии и създаване на планове за тяхното управление, развитие на човешките ресурси (ръководство на стажанти). За нуждите на МОСВ са съставени оценки за въздействието върху околната среда, оценки за съвместимост, становища за качеството на такива оценки, становища до РИОСВ, оценки за степен на въздействие на устройствени планове, оценки на популации на застрашени видове, планове за управление на защитени територии, съдебни и биологични експертизи на вещи лица. Извършени са експертни консултации по искане на РИОСВ и РИОКОЗ. Подготвени са оценки на въздействието на предвидените технически дейности върху съобществата, свързани със строежа на ВЕЦ като са препоръчани компенсаторни мерки, а строителната дейност на практика бе спряна. С това специалисти от НПМ допринасят за съхраняването на природни обекти.

Освен в областта, свързана с практиката, учените работяв и в редица фундаментални направления: По проект на НПМ с участието на НАИМ (спонсориран в началото от „Америка за България“, а през тази година от български източници) е направено откритие, при разкопки в пещерата Мишин Камък, за което в момента се предполага, че разкрива първата в света ритуална дейност при европейските неандерталци. По проект: „В търсене на най-късните предчовешки хоминиди в Европа и проучване на средата им на живот” бяха разкрити и консервирани няколкостотин останки от хипариони, жирафи и антилопи и степен носорог (хилотерий) от продължаващите разкопки в находището на най-късните европейски хоминиди (Азмака, Чирпанско). За пръв път там бяха намерени и два практически цели черепа от маймуната мезопитек, с важно биохроноложко и палеоекологично значение. Установени са 15 нови таксона за науката безгръбначни животни и са намерени над 100 вида, нови за фауната на страни от Европа и Азия. В колекциите на музея са постъпили над 9023 членестоноги от различни страни и около 1102 костни останки от бозайници, птици и влечуги, инвентаризирани са голям брой минерални образци. Специалисти от музея са осъществили реализирането на обществено значимия проект „Теренни проучвания на разпространение на видове, оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна (DIR-5113024-1-48): Събрани са данни за числеността и идентифицирането на заплахи в местообитанията на голям брой консервационно значими животински видове. Определени са площадки за провеждане на националния мониторинг на целеви видове гръбначни и безгръбначни животни съгласно утвърдените схеми за мониторинг. Специалисти от НПМ са работили в помощ на комплексни археологични изследвания с опредеянето на животински костни останки от археологически обекти.
1.5.2. Проекти, свързани с общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата и обществото, финансирани от национални институции

По проект Теренни проучвания на разпространение и численост на бегръбначни животни, риби, земноводни и влечуги с ръководители доц. д-р Хр. Делчев, гл. ас. Н. Цанков и маг. Т. стефанов са събрани данни за численост и идентифициране на влияния и заплахи в местообитанията им в България за над 100 консервационно значими видове. Резултатите са приложими и от съществено значение по приоритет 3 „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал”, подприоритет 3.5 „Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към настъпващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси”, „Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие като част от природния потенциал за устойчиво развитие на регионите” на Националната програма за развитие: България 2020 и ще бъдат използвани от редица общини и население от защитени зони и територии в България; НПО; публични институции у нас и Европейския съюз. Теренни проучвания за разпространение и численост на гнездящите видове птици с ръководител доц. д-р П. Шурулинков [програма ОПОС, изпълняван от ИАОС/към МОСВ/ и фирма ЕНВЕКО - България. Срок 2013-2015]. Съставен е екип от над 30 професионални орнитолози, организиран за полево проучване на гнездещите птици в 75 UTM-квадрата от територията на България през юли 2013 г. Изготвени са методика на проучването и обработването на получените данни от извършеното проучване. Основна цел на проекта е събиране на сведения за определяне на природозащитния статус на птиците, гнездещи у нас, във връзка с докладването по чл. 12 за Директивата за птиците на ЕС през следващите периоди.



Природното богатство на Природен парк „Витоша”. Дирекция на Природен парк „Витоша”, София. Издаването на тази книга е осъществено по проект „Дейности по устойчиво управление на Природен парк „Витоша”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”. Книгата се посвещава на 80-годишнината на Природен парк „Витоша”,на 125-годишнината на Националния природонаучен музей – БАН и на всички, които са допринесли за опознаването, проучването, опазването и популяризирането на Витоша. Тази книга поднася на своите читатели една цялостна картина на природата на Витоша, като обръща внимание на нейното богатство. Съдържа информация в достъпен научнопопулярен стил с много илюстрации за географията и геологията в миналото и сега, за животинския свят, растителността и гъбите, за опазването на природния парк. Книгата е написана от 22 специалисти в съответните области, предимно от научни институти и университети. Предназначена е за туристи, природолюбители и природозащитници, изследователи и естествоизпитатели. Те заслужават тази книга, в която интересуващите се от природата ще намерят и нещо непознато за най-посещаваната българска планина и първия в България и на Балканите природен парк.

Изготвяне на „Определител на земноводните и влечугите в ПП Витоша” (гл. д-р Н. Цанков и маг. А. Стоянов). № DIR-5113326-4-98 „Дейности по устойчиво управление на Природен парк Витоша”, финансиран с Договор № DIR-5113326-C-010, дейности № 3.4. Оперативна програма „Околна среда” чрез Европейския фонд за регионално развитие и Държавния бюджет на Република България. Дирекция на Природен парк „Витоша” чрез „Д и Г Екосистемс консулт” ООД.

Оценка на състоянието на популацията на кафявата мечка в България на база на математически, статистически и биологични анализи на данни от мониторинги. [Проект на основа на договор между ПУДООС и ИИКТ-БАН. Срок 2013-2015 г. НПМ е съизпълнител с ръководител на екипа проф. Н. Спасов]. Започнато е изследване на числеността на мечката (вид от Червената книга на България, включен в Европейската Директива за хабитатите) на основата на данни за присъствието на вида по следите и последващ анализ на тези данни с математически и статистически методи. Екипът от НПМ е направил нови теренни проучвания в Западни Родопи и е идентифицирал присъствието, числеността и плътността на мечката в избрани ловни сдтопанства. Създадена е усъвършенствана таблица за определянето на възрастта и пола на мечките по размерите и пропорциите на следите им.

2. Резултати от научната дейност

Учените от НПМ участват в над 30 проекта, които са във връзка с приетите стратегически направления и приоритети на БАН. За разработването на нови проекти и за високото ниво на изследванията спомага постоянно осъвременяваната материална база, осигурявана по проектите. Те не са равнопоставени и броят им не дава реална представа за приходите на музея. По вътрешно-музейните договори и проектите по ЕБР не постъпват средства.

Научната продукция запазва високо ниво (табл. 1). Броят на излезлите от печат през годината публикации е 92 (5 публикации на учен). В над 400 публикации през 2014 г. са цитирани трудове на специалисти от музея (средно по 22 цитата на учен). Предадени за печат са 73 публикации, от които 19 имат IF а 15 са в съавторство с известни чуждестранни учени (табл. 1). Така общо на учен от НПМ се падат средно по 4 приети публикации. Изследванията са предимно в областта на палеонтологията, морфологията, таксономията, фaунистиката и флористиката. Публикуваните резултати надхвърлят границите на България и Европа и включват изследвания на отдалечени райони от други континенти. Същевременно е обърнато внимание на консервационно важните видове за България, дискутирано е тяхното състояние и възможности за опазване.
Таблица 1

Публикационна дейност на НПМ за последните 4 години (2011-2014 г.)



Публикации

Излезли

Приети

2011

2012

2013

2014

2011

2012

2013

2014

Публикации, които са реферирани и индексирани в световната система

43

53

47

47

39

31

33

29

Публикации, включени в издания с импакт фактор (част от посочения по-горе брой)

19

18

30

25

22

13

18

19

Публикации без рефериране и индексиране в световната система

15

36

16

32

16

11

7

31

Монографии

4

3

1

4

3

1

4

2

Учебници, учебни помагала, публицистика, научно-популярни произведения

31

8

6

11

5

14

11

11

Публикации с чуждестранни специалисти

21

19

27

18

15

16

15

15

Цитати, публикувани последните 4 години

129

243

197

400













Специалистите от НПМ публикуват в престижни списания, повечето от които с импакт фактор: Acta Zoologica Academiae Scientiarum Hungaricae, Acta zoologica bulgarica, Arachnologische Mitteilungen, Acrocephalus, Quaternary science review, Avian Biology Research, Biologia (Bratislava), Entomologica Fennica, Folia Malacologica, Geodiversitas, Herpetology Notes, International Journal of Myriapodology, Mertensiella, Rivista Italiana di Paleontologia e Stratigrafia, Parasitology Research, Insect Conservation and Diversity, Journal of Human Evolution, Journal of Fish Biology, J. of Mammal Evolution, Neues Jahrbuch für Geologie und Paläontologie, Paläontologische Zeitschrift, Revue Suisse de Zoologie, Zookeys и др. В специализираните национални научни списания Biorisk, Geologica balcanica, Forest Science, Historia naturalis bulgarica, Phytologica Balcanica, Zoonotes и др. също са отпечатани значителен брой статии. Публикациите утвърждават международното значение на музея и определят мястото му на водеща институция в България по въпросите на биоразнообразието.


2.1. Най-важно научно постижение

Spassov N. & D. Geraads. 2014 [on line version]. A New Felid from the Late Miocene of the Balkans and the Contents of the Genus Metailurus Zdansky, 1924 (Carnivora, Felidae). – Journal of Mammal Evolution DOI 10.1007/s10914-014-9266-5 [IF над 2.6]. Описан е нов род едра изкопаема котка (нови родове изкопаеми едри хищници се описват доста рядко в световната литература). Показано е, че това е първият „опит“ на природата да създаде фелид, който да заеме в екологичната верига мястото на гепарда: ориентация чрез зрението и развиване на висока скорост. Установено е, че е живяла в края на миоцена (преди около 7-8 млн. год.) от Балканите до Китай. Заедно с това е направена ревизия на древен род саблезъби котки (Metailurus), широко известен и дискутиран още от първата третина на двадесети век насам.

Guéorguiev B. 2014. Two new related oodine genera in the Oriental Region, with remarks on the systematic position of the genera Hololeius and Holosoma (Coleoptera: Carabidae). – Deutsche Entomologische Zeitschrift, 61(2): 87-104. ISSN: 1435-1951, doi: 10.3897/dez.61.7754. Описани са два нови рода и един нов вид за науката от все още слабо изследвания трибус Oodini LaFerté-Sénectére, 1851 [разред твърдокрили насекоми: Coleoptera, семейство: Carabidae] от Ориенталски биогеографски регион. Това са монотипичните родове Bamaroodes Guéorguiev, 2014 за вида Bamaroodes cyaneus (Facchini, 2011), който до момента е известен от Бирма и Тайланд, и Thaioodes Guéorguiev, 2014 за вида Thaioodes piceus Guéorguiev, 2014, който до момента е известен от Тайланд. И двата рода (респ. вида) принадлежат към една и съща, вероятно монофилетична линия на трибуса. Освен това, след анализ на характерни състояния на морфологични белези е обсъдена и племенната позиция на други два рода от семейство Carabidae. Монотипичният род Hololeius LaFerté-Sénectére, 1851 е преописан и неговата таксономична позиция в трибусът Chlaeniini Brullé, 1834 е потвърден. Род Holosoma Semenov, 1889, който до монента включва 11 описани вида от Китай, е преместен от трибус Oodini в трибус Chlaeniini. В допълнение на това, за първи път е представен определителен ключ, с помощта на който лесно става разпознаването на видовете от 13-те известни до момента родове от трибус Oodini обитаващи Ориенталски биогеографски регион.
2.2. Най-важно научно-приложно постижение

Бешков С. 2014. Определител на дневните пеперуди в Природен парк „Витоша“, том I. Библиотека Витоша, Дирекция на Природен парк „Витоша“. София, Военно издателство, 295 с., ISBN 978-954-92829-9-3

Бешков С. 2014. Определител на дневните пеперуди в Природен парк „Витоша“, том II. Библиотека Витоша, Дирекция на Природен парк „Витоша“. София, Военно издателство, 222 с., ISBN 978-954-92829-9-3

Първият определител за пеперуди на обособен район от България, достъпен за природолюбители. Съдържа много богата информация за всички 155 вида дневни пеперуди, установени на Витоша. Представя видовото богатство на планината и възможност за разпознаване на наблюдаваните пеперуди. Направен е преглед на систематиката, устройството, биологията, методите за събиране, видовия състав, опазването, консервационното значение и предишните изследвания на Витоша. Всички видове са илюстрирани богато с цветни снимки от високо качество.



Светът на насекомите – финансиран от ЮНЕСКО. Музеят е водеща организация в проекта. Ръководител е д-р Н. Симов. Проектът приключи с официалното посещение на Генералния директор на ЮНЕСКО И. Бокова в НПМ за откриването на създадения детски кът в зала Ентомология и съпътстващата го образователна програма. Финансирането по проекта е на стойност 21500 щатски долара, които са целево за НПМ и реализацията на дейностите по проекта. Една от целите на проекта е да преведе науката на достъпен език, да запознае обществото с насекомите и значението им като най-богат клас животни. Опазването на биологичното разнообразие на планетата е приоритет в концепцията за устойчиво развитие. Образованието за опознаване и съхраняване на биологичното разнообразие има значение за постигане на целите на устойчивото развитие и за участие на младите хора. „Защо насекомите имат важно място в природата” и „Ако изчезнат хората, това няма да се отрази съществено на живота на земята, но ако изчезнат насекомите, животът в сегашния му вид би престанал да съществува до 5 години” са едни от многото послания, които се отправят към публиката. Насекомите са най-многобройната група животни по видове и са незаменима брънка от кръговрата на живота. Учените от музея, съвместно с варненския арх. Т. Даскалов представят по атрактивен и забавен начин значимостта за биоразнообразието и околната среда на тези обитатели на нашата планета. Експозицията е адресирана основно към детската и младежка публика (6-16 г.) и цели да обогати знанията на учениците като предостави възможност за пълноценно споделяне на свободното времe на деца и родители.

3. Международно научно сътрудничество

Международното научно сътрудничество допринася съществено за повишаване нивото на научните разработки и увеличава възможностите за публикуване в списания с по-висок импакт фактор. Осъществяват се важни контакти, необходими за съвместни изследвания, придобива се научен материал и се работи с уникална и трудно достъпна апаратура. Повишава се мобилността и нивото на развитие на младите специалисти. С участието си в международни проекти НПМ е партньор за сътрудничество в различни области с интернационален приоритет. Проектите са финансирани от оперативни програми на структурните фондове (EEA и Norway Grants – Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство в област Защита на околната среда, Royal Norwegian Embassy; ОП Околна среда, ФМ на ЕИП; Европейски социален фонд „Развитие на човешките ресурси”; програма LIFE+ на Европейската Комисия; чуждестранни фирми (European Association of Zoos and Aquaria и Университета в Братислава); рамкови програми на ЕС (EMAP – VII Европейска рамкова програма; Общоевропейска инфраструктура за информация за видовете животни и растения, Европейския фонд за регионално развитие; ЕБР; Националните природонаучни музеи в Стокхолм, Виена, Берлин и др.); други международни и европейски програми, Университета в Тюбинген, Австрийска академия на науките, Шведски и Британски природонаучен музей, ТГС по ИПП България-Сърбия, IAD и Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа, ESENIAS).

През годината специалисти от НПМ са работили по съвместни проекти в различни държави (Белгия, Германия, Дания, Италия, Киргизия, Англия, Словения, Франция, Румъния, Хърватия, Чехия, Швейцария, Швеция, Англия, Япония и Китай) и институции (Кралски белгийски природонаучен музей в Брюксел, Природонаучен музей в Лондон и в Париж, природонаучните музеи в Стокхолм, Женева, Скопие и Краков, музея Натуралис в Лайден, университетите в Белград, Солун, Тюбинген, Института по палеонтология и палеоантропология на китайската академия на науките и др.). Съвместната работа е свързана с проучването на биоразнообразието, опазването на околната среда, еволюцията на организмите, палеонтологията, молекулярната таксономия, музейното дело и развитието на образованието.

НПМ участва в мрежата за инвазивните чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS: East and South European Network for Invasive Alien Species). Тя се реализира от БАН и МОСВ (председател за Югоизточна Европа ас. Т. Тричкова от ИБЕИ). Поддържа база данни за инвазивните чужди видове, за повишаване на информираността на обществото и на управляващите по проблема; за подпомагане на ранното откриване, контрол и унищожаване на инвазивните чужди видове и смекчаване на последствията от тяхното въздействие. Членове на Мрежата са институции от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора. През декември в Турция се проведе 4-та работна среща на ESENIAS и под печат е сборник с материалите от срещата.

Перспективите за участие в международни проекти пред НПМ са добри поради важната роля на музея в областта на палеозоологията на гръбначните животни, биоспелеологията, таксономията, фаунистиката и зоогеографията на безгръбначните животни; богатите колекции и желанието на чуждестранни специалисти да работят с тях; добрата способност на учените на НПМ за работа в международен екип.
3.1. В рамките на договори и спогодби на ниво Академия

Зоологически изследвания на Китай. Ръководител е проф. д-р П. Стоев, финансиране по ЕБР (2013-2015 г.). Проект по линия на международно сътрудничество на БАН с други академии. НПМ е единствен изпълнител от страна на БАН. По време на посещение в Хъджън и Пекин проф. Н. Спасов установи, че в палеонтологическите колекции на китайските институти се съхранява уникален череп на непознат вид късномиоценска котка, останки от който са известни и от Южна България (при с. Хаджидимово). Бе проведено съвместно изследване с китайски колеги за описването на този неизвестен до момента вид изкопаема котка. По време на осъществената през настоящата година командировка, по покана на проф. Дън Тао (Зам. Директор на Пекинския институт по палеонтология на гръбначните животни), българският фосилен материал и китайският бяха сравнени помежду им и с всички други известни фосилни саблезъби котки (сем. Machairodontinae). Изследването завърши с описването на нов вид, даващо представа за еволюцията на живелите през мио-плиоцена саблезъби котки. Предстои окончателното завършване на съвместната публикация. Предвижда се разширяване на сътрудничеството с отделен проект.
3.2. В рамките на договори и спогодби на институтско ниво

Проектите Късноплейстоценскaта палеосреда и човешките адаптации към климатични промени на Балканския полуостров и Разкопки и проучвания в пещерата Мишин камък се провеждат в сътрудничество между НПМ и НАИМ. Първият е по междуранордно сътрудничество с Белгия (Кралският инст. По биология в Льовен). Водеща институция от България е Институтът по археология. НПМ участва с палеонтоложки екип от 3 души, ръководен от проф. Н. Спасов. Научните цели са насочени към поведенческата екология на най-ранните представители на човешкия род в Европа и разкриването на късноплейстоценския палеоклимат и природна обстановка. Вторият е също с международно участие. Спонсориран е през 2014 г. от ОББ. Водеща институция е НПМ. Проектът има за цел да разреши загадката на комплекс от черепи на рядък вид пещерна мечка, с вероятна възраст от края на средния плейстоцен. Черепите са подредени вероятно от човешка ръка. Направени са трасологични изследвания от тафоном от института по палеонтология на човека в Париж. Проведени са нови разкопки, при които са извадени над 400 костни останки от пещерни мечки и други плейстоценски видове бозайници. Нови черепни останки не бяха намерени – резултат, който изглежда подкрепя предложението, че черепите са били умишлено извадени от купа с кости и подредени в близост до тях. Работи се по хипотезата, че е открита находка на ритуална дейност при неандерталския човек в Европа. Ако тази хипотеза се потвърди, това ще е първата сигурна находка илюстрираща духовен живот при неандерталците.



Обзор на базата данни Fauna Europaea, съвместно с водещи европейски таксономи. De Jong Y., Verbeek M., Michelsen V., Bjørn P., Los W., Steeman F., Bailly N., Basire C., Chylarecki P., Stloukal E., Hagedorn G., Wetzel F., Glöckler F., Kroupa A., Korb G., Hoffmann A., Häuser C., Kohlbecker A., Müller A., Güntsch A., Stoev P., Penev L. 2014. Fauna Europaea – all European animal species on the web. – Biodiversity Data Journal, 2: e4034. doi: 10.3897/BDJ.2.e4034. От НПМ участва проф. П. Стоев. Fauna Europaea е основната зоологическа таксономична база данни за научните наименования и разпространение в Европа на всички живи, известни досега, многоклетъчни животни, която обхваща около 260 000 таксона. Fauna Europaea започва през 2000 г. като проект, финансиран от ЕС и предоставя уникален модел за таксономична база данни, приета като стандарт от INSPIRE за Европа, която осигурява уебпортал с връзки към други ключови услуги на биологичното разнообразие.

Потенциални заплахи за устойчивото развитие в Дунавския и Черноморския район: р. Дунав като коридор за чужди инвазивни видове (2012–2014 г.). Финансиране от Международната асоциация за изследване на р. Дунав (IAD) и Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS), ръководител: ас. Т. Тричкова от ИБЕИ. От НПМ участват маг. Т. Стефанов и доц. д-р З. Хубенов. Направен е преглед на р. Дунав като коридор за инвазивни чужди видове като за пример са представени резултатите за популациите на мидите, раците и рибите от двугодишния мониторинг в българския участък на реката. Изследванията през 2014 г. са акцентирани върху 6 вида местни и 3 вида чужди миди (Dreissena bugensis, Corbicula fluminea, Anodonta woodiana). Най-масов и с най-голяма численост е видът C. fluminea. Той се среща навсякъде като доминира в местата с едър пясък и чакъл. Следващият по численост вид е A. woodiana - доминира на места с тинест субстрат. През последните години C. fluminea е установен в кариерното езеро при с. Негован (до София) и яз. Ивайловград. Механизъм за разпространение на вида във вътрешните водоеми на страната е зарибяването. Резултатите са публикувани и презентирани на научни форуми. В София бе проведена 40-та Юбилейна конференция на Международната асоциация за изследване на р. Дунав - IAD 40th Anniversary Conference: The Danube and Black Sea Region: Unique Environment and Human Well-Being Under Conditions of Global Changes, 17-20 юли 2014 г., София, България, http://www.iad40.org/.

В ход са също така съвместни изследвания (без да са свързани с официални договори) в областта на генетичната (молекулярната) таксономия на едри бозайници (с изследоваели от университетите в Нотингам, Великобритания и Хокайдо, Япония), а също в областта на палеонтологията и палеоантропологията с учени от университета в Тюбинген.



4. Участие на звеното в подготовката на специалисти

Разностранните ангажименти на учени от НПМ като рецензенти, консултанти, членове на научни журита, научни и редакторски съвети, национални и чуждестранни специализирани научни организации и други структури е показател за тяхната висока ерудиция като специалисти. През 2013 г. учени от НПМ са били членове в 50 специализирани научни организации и са рецензирали над 67 научни статии (редица от тях за международни списания), монографии или дисертационни разработки. Консултирани са над 30 научнопопулярни филма, научнопопулярни статии, преводи на книги и интернет сайтове. Изнесени са лекции пред студенти и ученици, консултирани са десетки граждани и организации. Част от служителите в НПМ са участвали в 46 медийни изяви с природозащитна и природонаучна тематика. Учените от НПМ имат натовареност като преподаватели във водещите университети в страната, ръководители са на докторанти и дипломанти.

В НПМ се обучават 5 докторанти (4 редовни и един задочен) по специалност „Зоология” и „Ентомология” с дисертации на орнитологична, археозоологична и ентомологична тематика. Обявени бяха нови конкурси за докторантури по зоология и от 01.01.2015 г. в музея се обучават двама нови редовни докторанти (общо 7 човека).

Петима учени от НПМ са ръководители на трима редовни и един задочен и един докторант на самостоятелна подготовка от други институции: по специалност Ботаника (БФ на СУ „Кл. Охридски” и ФЕЛА на Лесотехнически университет), по специалност Хидробиология (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН) и по специалност Зоология (БФ на СУ „К. Охридски” и Пловдивски университет „П. Хилендарски”).

Ръководени са 3 дипломанти от БФ на СУ „К. Охридски” и 2 от Лесотехнически университет с дипломни работи в областта на херпетологията, както и един от БФ на Пловдивския университет по палеонтология.

В редица висши учебни заведения са изнесени курсове: СУ „К. Охридски, БФ (катедра Зоология и антропология) – херпетология (24 ч.); Зоология на гръбначните животки, лятна учебна практика (35 ч.); Лесотехнически университет (ФЕЛА) – учебна практика по ботаника, специалност "Ландшафтна архитектура" (30 ч.); ПУ „П. Хилендарски”, БФ (катедра Зоология) – лекции по фаунистично разнообразие на България (15 ч.).

НПМ поддържа и развива стажантски програми в 3 направления: 1) Стажантска програма за студенти от биологически специалности; 2) Стажантска програма за студенти от специалност „Туризъм”; 3) Стажантска програма за студенти по изкуства. По програмата „Студентски практики” към МОН (Развитие на човешките ресурси на Европейския социален фонд) е работено с 2 стажанти по палеорнитология от БФ на СУ „К. Охридски” – общо 240 ч. В продължение на 3 месеца в остеологичната колекция от птици работи стажант от Университет в Глазгоу, а от октомври и стажант от ИФ на СУ „К. Охридски”. Ръководени са 2 стажанти в област биоспелеология (240 ч. – ПУ „П. Хилендарски”) и прилепарство (240 ч. – СУ „К. Охридски”). Приключило през 2014 г. е ръководството на 16 стажанта (7 от СУ „Климент Охридски”, 9 от Лесотехническия университет) в различни направления: инвентаризация на музейни колекции, структуриране и попълване на бази данни, разработване на научни теми. Студенти от БФ на СУ „Кл. Охридски” и Лесотехническия университет бяха обучени в различни методики за улов, определяне, измерване и класифициране на различни групи животни. Редица музейни инициативи по подреждане, почистване, етикетиране и дигитализиране на колекциите преминаха с активното участие на стажантите. Програмите се водят от музейни специалисти, които привличат мотивирани студенти от различни специалности, готови да помогнат за развитието на музея като участват в изследователски проекти, образователни програми и творчески инициативи.

Осъществени са природозащитни беседи с ученици от различни училища (от София, Враца, Видин, Перник и Радомир) като еднодневни маршрути сред природата, в музея или в Зелени училища и уроци сред природата с екологична насоченост в рамките на 120 часа, а също лекции и беседи на организирани групи от гости на музея.



Преподавателска и образователна дейност към училищата

Участие в програма ПРАКТИКИ на МОН като ментор на практикантите екскурзоводи с тема: „Подготовка и провеждане на екскурзоводски беседи пред посетителите на Националния природонаучен музей”.

Нов Български университет – 48 часа (6 стажанта);

Международно висше бизнес училище – 8 часа (1 стажант);

Софийски университет – 80 часа (10 стажанта);

Лесотехнически университет – 8 часа (1 стажант).

Участие в програма ПРАКТИКИ на МОН като ментор на практикантите организатори на специални събития с тема: „Подготовка и провеждане на специални събития в Националния природонаучен музей”.

Софийски университет – 16 часа (2 стажанта).



Лекции и беседи, изнесени в музея (тематика, брой часове, заявители).

През 2014 г. в НПМ са проведени 70 екскурзоводски беседи (69 на български език и 1 на английски език) по заявка на частни лица, ръководители на групи от детски градини, преподаватели от училищата от цялата страна и туроператори.



Други специализирани курсове, семинари, школи и др.

Каталог: downloads -> varia
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
varia -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
varia -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2015 г


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница