Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2015 г

ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА, УЧЕБНАТА И ФИНАНСОВАТА ДЕЙНОСТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ ПРИ БАН ПРЕЗ 2015 г.

Националният природонаучен музей при БАН е най-старият музей в България и най-богатият природонаучен музей на Балканите. Още преди да премине към БАН, с която е свързан вече 68 години, той има над половин век традиции като национален център на природните науки и международно признание сред европейските музеи. Мисията на Националния природонаучен музей (НПМ) е свързана със съхраняването и обогатяването на природните колекции, развитието на класическите естествени науки, популяризирането на знанията за природата и опазване на околната среда. Музеят е национална институция, която има научна и културно-образователна роля. Приоритети в неговата дейност са изучаването на биологичното разнообразие, еволюцията на организмите, геологичното наследство, консервационната биология и антропогенното въздействие върху околната среда. Основни направления за НПМ са фундаменталните проучвания в областта на природните науки и природозащитните изследвания. Развиваните научни дисциплини в музея са таксономия, фаунистика, екология, еволюция и зоогеография на животните, флористика, фитогеография, инвазивни видове, палеоантропология, еволюция на фосилните бозайници и птици и минералогия. НПМ е основен център по ентомология, малакология, херпетолотия, палеонтология на гръбначните животни, археозоология, биоспелеология, по проучване и опазване на херпетофауната и прилепната фауна. Развиваните направления определят НПМ и като един от основните природозащитни центрове.

НПМ подготвя висококвалифицирани кадри в областта на зоологията, ентомологията, консервационната биология и филогенията на гръбначните животни. Експертите от НПМ са търсени на всички нива на обществените и държавните дейности, а работата им има значим социално-икономически ефект.

През 2015 г. специалистите продължиха експертната си дейност на национално и международно ниво като експерти към МОСВ, в международни конвенции или национални комисии и консултативни съвети. Специалистите и експертизите на НПМ бяха търсени от редица национални институции. Постигнатите резултати съответстват на политиката и програмите на БАН по приетите от ОС стратегически направления и приоритети във връзка с Националната страгегия за развитие на научните изследвания 2020.

Дейностите на НПМ получиха значителен отзвук в медиите (националното радио, националната телевизия, пресата, природонаучни списания).

Националният природонаучен музей отбеляза 25 години от създаването на своя асеновградски филиал с тържествено честване съвместно с община Асеновград. Филиалът бе наименуван Палеонтологически музей “Димитър Ковачев”, заради заслугите на учителя Димитър Ковачев, който има значителен принос в създаването на филиала и неговите колекции и който е бил първият и неизменен до смъртта си, уредник на този музей. На официалната церемония, директорът на НПМ, проф. д-р Николай Спасов откри барелефна плоча в негова памет и новата зала в Палеонтологичния музей в присъствието на проф. д.б.н. Димитър Иванов, научен секретар на направление „Биомедицина и качество на живот” в БАН и кмета на Асеновград, д-р Емил Караиванов. Асеновградското поделение на НПМ съхранява една от най-значимите в света колекции от т. нар. „Пикермийска хипарионова фауна”, в която има уникални фосили от отдавна изчезнали животни: жирафи, антилопи, носорози, хоботни, хипариони и маймуни.

Във фондовете на музея постъпиха стотици образци, продължи изготвянето на нови препарати, обновяването на фондохранилищата, работата по базата данни за дигитализация на колекциите и засилването на експозиционната мобилност. Бяха създадени нови експозиции и бяха изработени и представени нови експонати на: росомаха (нов вид, експониран в музея), благороден елен, кафява мечка, див заек. Открити бяха две нови витрини в зала Птици: „гнезда“ и „яйца“ с общо 6 табла и около 80 нови експоната на представители на българската гнездова орнитофауна. В палеонтологическия филиал в Асеновград бе подготвена и открита нова експозиционна зала: „Природата преди 5 млн. години - палеонтологическото находище Дорково“.

Обявен беше нов конкурс за докторант. Успешно приключиха и два конкурса за придобиване на нови академични длъжности, един за „професор“ и един за „доцент“. Броят на излезлите от печат през годината публикации е 115, което е средно близо 6,4 публикации на учен. Осем от трудовете представляват научни монографии, а други 34 са публикации в списания с импакт фактор (IF) и имакт ранг (SJR). В 304 публикации през 2015 г. са цитирани 190 трудове на специалисти от музея (средно по 16,7 цитата на учен). 44 публикации са приети за печат, от които 26 в списания с IF или SJR. Публикуваните трудовете в съавторство с известни чуждестранни учени са 31, а приетите за печат 19. В края на годината музеят получи програмна акредитации по докторските програми “Зоология” и “Ентомология” със срок на валидност на акредитацията шест години.

Основната задача на НПМ и през тази година бе свързана с изследване, поддържане и опазване на биологичното и минералното разнообразие, на геологичното и ландшафтното природно наследство в България като част от изследването на околната среда. Проучванията на фауната и флората обхващат Балканския полуостров и други части на света. Отделя се особено внимание за изследване на разпространението и биологията на редки и застрашени видове животни и растения в България с оглед на тяхното опазване, за да могат да се ползват рационално.

По проект „Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна - I фаза” са събрани данни за численост, влияния и заплахи в местообитанията им в България за 466 консервационно значими видове безгръбначни гръбначни животни. Събраните данни от над 7000 формуляра са въведени в Информационната система към НСМБР. Извършен е статистически и пространствен анализ на събраните данни и е определено състоянието на видовете на национално ниво. Изготвени са 4 встъпителни доклада, разработени са 56 методики за мониторинг, 47 методики за оценка на състоянието, над 3000 карти, 466 доклада с моментни оценки на състоянието. Участвали са 18 човека от НПМ.

Наблюденията и прилагането на схемите за мониторинг на безгръбначни животни, риби, земноводни, влечуги и прилепи към НСМБР (Нациналната система за мониторинг на биологичното разнообразие на видове и места за мониторинг) осигурява основна информация, необходима във връзка с докладването по чл. 17 на Директива 92/43/ЕС – ключов ангажимент на всяка страна членка на ЕС в областта на опазването на природата. Получените резултати от четирите проекта са приложими и от съществено значение по Подприоритет 3.5 на Националната програма за развитие: България 2020. Тези резултати ще бъдат използвани от редица общини и население от защитени зони и територии в България, НПО, публични институции у нас и Европейския съюз.

Важен приложен характер има публикуването на обзорна статия за проекта PESI, който интегрира четири от основните и най-достоверни таксономични бази данни за зоология, ботаника и микология в Европа в специално разработена уеб-среда. Трите основни цели на PESI включват стандартизация на таксономичните референтни системи, подобряване на качеството и пълнотата на таксономичните данни и създаване на интегриран достъп до таксономична информация. Статията е разработена от голям екип от учени, трима от които са от НПМ.

Проведена е зоологична експедиция (3 човека от НПМ) в планинските райони на Североизточна Турция. Проучването е проведено в сътрудничество с университета Кара дениз в Трабзон и спонсорирано основно от ОББ и Moto Pfohe. Събрани са данни за други редки и застрашени птици и бозайници. Резултатите от изследването, широко отразени в медиите се подготвят за публикуване.

Приоритет 1: Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.

Подприоритет 1.3. Повишаване качеството и ефективността на научните изследвания.

Област на въздействие: Повишаване на социалната роля и значимост на научните изследвания.

През 2015 г. учените от НПМ са извършили експертна дейност в областта на околната среда, участвали са в изготвянето на планове за управление на защитени територии (планове за управление на редица резервати в Западна Стара планина, НП „Централен Балкан“, Средна гора, Витоша, Югозападна България и НП „Пирин”, Източни Родопи; Проект за актуализация на Плана за управление на НП “Рила“; и др.), планове за действие на защитени видове и реинтродукция на изчезнали видове в защитени територии (Планове за действие за глухар, трипръст и белогръб кълвачи; Проект за реинтродукция на египетския лешояд; Подготвителни дейности за реинтродукция на глухаря в НП Централен Балкан; и др.). Изготвени са експертни оценки и становища на природозащитна тематика по поръчка на държавните институции и по своя инициатива (Становище за плана за управление на НП Пирин до МОСВ; Становище относно ПУП на курортния комплекс „Паничище“; Становище до МОСВ относно строежа на магистрала Струма през Кресненския пролом; Доклад по ОВОС и ОС относно изграждане на скоростна жп-линия по трасето Радомир-Кулата; 4 експертни становища относно изграждане на ветрогенератори; и др.), методики за съставяне на оценки за въздействие върху околната среда (Министерство на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и води и др.).

Учените от НПМ участват в различни европейски програми и публикуват в реферирани издания. Очакваните резултати са свързани с широк достъп в реално време до научните достижения, високо ниво на мобилност и стимулиране на тяхното по-нататъшно активно участие в европейски и международни проекти. През годината учени са участватвали в 35 проекта, свързани с приетите стратегически направления и приоритети на БАН и насочени към изучаване на биоразнообразието, естествените природни съобщества, защитените територии, мониторинг на застрашени видове животни и растения.

Направен е преглед на безгръбначната фауна от крайбрежието на Черно море. От българското Черноморие са известни 19 типа, 39 класа, 123 разреда, 470 семейства и 1537 вида животни. Издадени са том 4 и том 5 от серията “Acarorum Catalogus” (световни каталози за акарите) с което е направен важен принос към опознаването на малко известни до момента групи членестоноги. В колектив с колеги от Австрия, Хърватско, Англия и Италия, учен от НПМ е описал нов вид уникална пещерна стоножка, намерена в пещери в Хърватия. Открита е хиазматична мейоза при насекоми от подсем. Cymatiainae, което е спомогнало да бъде изградена нова хипотеза за филогенията и систематиката на сем. Corixidae. Описани са един род и 7 вида нови за науката твърдокрили насекоми (Coleoptera) от Турция, Непал и Китай. Публикуван е каталог на македонските бръмбари-бечаги (Carabidae), в който са включени 626 вида и подвида от 104 рода. Два рода и 14 вида пеперуди са събщени като нови за фауните на Черна гора, Сърбия и Гърция. Установен е нов род и вид пеперуда от България – инвазивният Cydalima perspectalis, който е регистриран е като вредител, причинил сериозни щети по чемшира (Buxus). Установен е нов вид за фауната на България птица от род Lanius от планината Славянка и ез. Дуранкулак. В северна Гърция са открити първите останки на Балканския полуостров от ергилорниси (Ergilornithinae) – измрял вид гигантски жеравоподобни птици живели през Късен Миоцен. Описани като нови за науката са 2 вида фосилни птици (орел-змияр и дърдавец) от Плейстоцен. Събрана и обобщена е изчерпателна информация за разпространението, популациите и гнездовата биология на дъждосвирцоподобните птици (рибарки и дъждосвирцови) гнездещи по островите и пясъчните коси на българо-румънския участък на р. Дунав. Изследвана е митохондриална ДНК на популациите на домашно говедо (Bos taurus) и неговия изчезнал предшественик известен под името тур (Bos primigenius) от Новокаменната, Медна и Бронзова епоха (6000-3000 г. пр. н.е.) както и от Средновековието (9 век), в резултат на което е установена нова, специфична за Балканския п-в генетична линия, което дава основание да разглеждаме съвременни местни автохтонни породи говеда (Българско родопско говедо) за най-старата европейска одомашнена порода говеда.

По проект “Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлени, за първи път за фауната на България e установен представител на ново семейство инвазивни сладководени раци – Orconectes limosus в долните течения на три реки в северозападна България.

Активните международни контакти и високата квалификация на специалистите от НПМ гарантират обучение в съвременни, привлекателни и перспективни направления. Разностранните ангажименти на учените от НПМ като рецензенти (вкл. на престижни международни списания), консултанти, членове на научни журита, научни и редакционни съвети (у нас и в чужбина), консултанти, членове на научни журита, научни и редакторски съвети, участието в национални и чуждестранни специализирани научни организации и други структури показват тяхната ерудиция като специалисти, които компетентно и успешно осъществяват подготовка на докторанти. НПМ има акредитация за обучение на докторанти по научните специалности „Зоология” и „Ентомология”. През годината е зачислен един редовен докторант в областта на зоологията. Ръководени и консултирани са докторанти от други институции по специалностите ентомология, зоология и екология и археозоология, както и дипломанти от различни университети с дипломни работи в областите херпетология, орнитология и мамалиология. НПМ поддържа и развива три стажантски програми: 1) Стажантска програма за студенти от биологически специалности; 2) Стажантска програма за студенти от специалност „Туризъм”; 3) Стажантска програма за студенти по изкуства. По трите програми бяха ръководени общо 8 стажанти – общо 1920 часа. Програмите се водят от музейни специалисти, които привличат мотивирани студенти от различни специалности, готови да помогнат за развитието на музея като участват в изследователски проекти, образователни програми и творчески инициативи.

http://www.nmnhs.com/internship-biology-bg.html

http://www.nmnhs.com/internship-tourism-bg.html

http://www.nmnhs.com/internship-art-bg.html

Всичките резултати имат фундаментално значение, а много от тях и извършваните дейности имат важно научно-приложно значение, като всички са приложими и от съществено значение по подприоритет 1.3 “Повишаване качеството и ефективността на научните изследвания“, на Националната програма за развитие: България 2020 и ще бъдат от полза за засилване интереса на младите хора към научни занимания и предприемане на научна кариера.

По проект „Изследване на поведението на есетровите риби, във връзка с възстановяване на техните миграционни пътища през хидровъзела Железни врата“ е извършено маркиране на есетрови риби с хидроакустичен трансмитер. В рамките на проекта бяха монтирани и приемници на сигнала излъчван от трансмитерите. През 2015 г. са засечени сигнали от общо 11 маркирани есетрови риби от екипите на България и Румъния, работещи по проекта. Получените данни са първите по своя характер в българския участък на река Дунав и са от изключително значение за изследване поведението и миграцията на есетровите риби в Долен Дунав и възстановяване на техните популации.

Плановете за действие по опазване на консервационно значими видове; познанията за фаунистичното и флористичното разнообразие; определянето на локалитети за провеждане на национален мониторинг на целеви видове и съобщества; оценките за съвместимост, свързани с редица проекти; експертната дейност за прилагане на Вашингтонската конвенция (CITES) за регулиране на международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора са свързани с изпълнение на националната програма за хармонизиране на българското прородозащитно законодателство с европейските изисквания. Оказвана е помощ на МОСВ, МЗХ, РИОСВ, други административни, междуведомствени, държавни и надправителствени органи с изготвяне на становища и експертизи. Докладите с изводи и предложения за корекции по трасетата на редица национални проекти са мярка за максимално редуциране на отрицателното въздействие от работите по проектите върху съобществата и местообитанията. Анализирани са данните за редица инвазивни видове, появили се на територията на страната през последните години. Оценена е ролята им за местните съобщества, икономическото им значение и възможностите за тяхното ограничаване. Новата експозиция „Палеонтологическото находище Дорково, от преди 5 млн. год.“ във музейния филиал в Асеновград представя богата фосилна сбирка, която се посреща с голям интерес от посетителите. Публикуването на 94 научни статии (вкл. 7 монографии), 2 специализирани сборника, 19 научно-популярни произведения (вкл. 3 книги), научни доклади, интервюта във водещи научно-популярни издания и национални медии, представянето на редица презентации на наши и международни научни форуми са отговор на необходимостта от изучаване, съвременно управление, популяризиране и опазване на науката и биологичното разнообразие в частност.

Националният природонаучен музей оказва съдействие на държавата при изпълнението на ангажиментите, поети към Европейския съюз, за опазване на биоразнообразието и природата на България. Специалисти от музея оказват помощ на МОСВ, МЗХ, РИОСВ, Дирекциите на защитените територии, Държавната агенция за горите, Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, Националната служба за растителна защита, Министерството на правосъдието, други административни, междуведомствени и държавни органи както и редица стопански субекти, ангажирани с проблемите на околната среда с изготвяне на становища, експертизи и участие в национални комисии. За нуждите на Агенция Митници са извършени експертизи, с които се подпомага дейността на Агенцията за предотвратяване на вноса и износа на защитени и карантинни видове.

Признание за авторитета на учените от НПМ са ангажиментите им като рецензенти, консултанти, членове на научни журита, научни и редакторски съвети, участието им в национални комитети и комисии и международни специализирани научни [IUCN, МАВ, CATAF, Работна група по инвазивни и чужди видове, Мрежа за инвазивни и чужди видове, Български национален комитет по редките видове (BUNARCO), Междуведомствена координационна експертна група по биоразнообразие към МОСВ, участие в комисии за обсъждане и предлагане на защитени територии, участие в експертни групи към НАОА, експерти към CITES и др.] и културни организации [Експертен съвет за паметниците на културата към Министерството на културата], консултативни съвети към природозащитни организации.

Учените от НПМ имат натовареност като преподаватели и ръководители на дипломанти в различни университети (в София, Пловдив). Те участват в съвместни изследвания както с колеги от други институти на БАН и университети в страната, така и с изследователи от редица европейски страни, САЩ и Канада, Китай и Япония. Изследванията са финансирани от 7РП на ЕС, EEA FM, University of Applied Science (Erfurt - EMAP), университетите в Солун и Тюбинген, Европейското икономическо пространство, Норвегия, Ирландия, Canadian Centre for DNA Barcoding (CCDB), Европейския парламент в Брюксел, Австрийската академия на науките, Немската агенция за околна среда, Глобалeн екологичен фонд, Унгарското лепидоптероложко дружество, Swiss National Science Foundation (програма SCOPES), холандското правителство (програма MATRA), ОББ и др. Основни насоки за съвместната работа са проучването на биоразнообразието, опазването на околната среда и развитието на образованието.

Дейността на музея е свързана с редица държавни документи: Приоритетите на НФ „Научни изследвания“ към МОМН; Национална стратегия за биологично разнообразие; Оперативни програми „Околна среда”; Закон за биологичното разнообразие; Закон за защитените територии; Закон за горите; Закон за водите и др. Дейността на музея съответства на приоритетите на ООН (Climate change); ФАО (Cities, emergencies and food security); СЗО (Въздействие на рисковите фактори, формиращи начина на живот), на три основни приоритета на Дирекцията по околна среда (EDG) към Европейската Комисия „Опазване и подобряване на околната среда за настоящите и бъдещи поколения”, на Директивата за природните местообитания и дивата флора и фауна (92/43/EEC), на Бернската и Бонската конвенции, Седма рамкова програма; СМО (Protection of other natural resources and improved environmental quality; Mitigation of natural disasters); WHO (Effects of sulfur dioxide on vegetation: critical levels); на Конвенциите за биоразнообразието, борбата с опустиняването, противодействието на климатичните промени, оценката на екологичния риск, Регионалната инициатива за опазване на черноморските влажни зони на Рамсарската конвенция и др.
1.5. Общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата

1.5.1. Практически дейности, свързани с получаваната субсидия

През годината учените в НПМ са действали като експерти по биоразнообразие и околна среда. НПМ е един от двата центъра в България за прилагане на Вашингтонската конвенция за регулиране на търговията със застрашени видове от дивата фауна и флора. Музеят е научната организация, която партнира на Консултативния комитет към Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS). Чрез експертното си звено (Център за изследване и защита на прилепите) НПМ изготвя национални доклади за прилагане на Споразумението в България, работи по научни проекти и образователни програми за изследване и популяризиране на прилепите в страната. Специалисти от музея участват в съставяне на 10 годишните планове за управление на националните и природните паркове. Работено е по проекти, финансирани от оперативни програми на структурните фондове, свързани с теренни проучвания на безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, висши растения, мъхове и гъби, възстановяване и управление на местообитания и популации на редки и застрашени видове, опазване на защитени територии и създаване на планове за тяхното управление, развитие на човешките ресурси (ръководство на докторанти, дипломанри и стажанти). За нуждите на МОСВ са съставени оценки за въздействието върху околната среда, оценки за съвместимост, становища за качеството на такива оценки, становища до РИОСВ, оценки за степен на въздействие на устройствени планове, оценки на популации на застрашени видове, планове за управление на защитени територии, съдебни и биологични експертизи на вещи лица. Експерти на НПМ участват в национални комисии към МОСВ. Извършени са експертни консултации по искане на МОСВ, РИОСВ и РИОКОЗ. Подготвени са оценки на въздействието на предвидените технически дейности върху съобществата, свързани със строежа на ветрогенератори. С това специалисти от НПМ допринасят за съхраняването на природни обекти.

Освен в областта, свързана с практиката, учените работят и в редица фундаментални направления: По проект “Разкопки и проучвания в пещерата Мишин камък: загадката на подредените мечи черепи” на НПМ с участието на НАИМ-БАН е направено откритие, за което в момента се предполага, че разкрива първата в света ритуална дейност при европейските неандерталци. По проект: „В търсене на най-късните предчовешки хоминиди в Европа и проучване на средата им на живот” бяха разкрити и консервирани няколко стотин останки от хипариони, газели, отделни останки от маймуни и хиени, свинеобразни. По обществено значимия проект „Теренни проучвания на разпространение на видове, оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна” са събрани са данни за числеността и идентифицирането на заплахи в местообитанията на голям брой консервационно значими животински видове. Определени са площадки за провеждане на националния мониторинг на целеви видове гръбначни и безгръбначни животни съгласно утвърдените схеми за мониторинг. Специалисти от НПМ са описали 2 нови вида за науката изкопаеми птици и 8 нови за науката таксони безгръбначни животни. Над 120 други вида безгръбначни животни са нови за фауната на страни от Европа и Азия. В колекциите на музея са постъпили 16 броя минерални образци, 104 броя растения от флората на Рила, над 3100 членестоноги от различни страни, 544 спиртни и скелетни препарати на гръбначни животни.
1.5.2. Проекти, свързани с общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата и обществото, финансирани от национални институции

Проект №1: “Теренни проучвания на разпространение и численост на бегръбначни животни, риби, земноводни и влечуги” на проект DIR - 5113024-1-48 „Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза” с координатори доц. д-р Хр. Делчев, доц. д-р Н. Цанков и маг. Т. Стефанов [финансиран по ОПОС и изпълняван от Консорциум Фортис-НПМ-ИБЕИ; срок 2013-2015] са събрани данни за численост и идентифициране на влияния и заплахи в местообитанията им в България за 202 консервационно значими видове безгръбначни животни, риби, земноводни и влечуги (Фиг. 1). Резултати: Kaртирани са местата за мониторинг; събрани са данни за всички видове от трите групи; събраните данни са въведени в в Информационната система към НСМБР; извършен е статистически и пространствен анализ на събраните данни; определено е състоянието на видовете на национално ниво; изготвени са 3 встъпителни доклади; разработени са 54 методики за мониторинг; разработени карти – около 2000 броя; при теренните проучвания са въведени над 3000 полеви формуляра в Информационната система към НСМБР; разработени са 45 методики за оценка на състоянието на видовете; изготвени са общо над 250 доклада с моментни оценки на състоянието.

Проект №3: “Оценка на състоянието на популацията на кафявата мечка в България на база на математически, статистически и биологични анализи на данни от мониторинги”, с координатор проф. д-р Н. Спасов [финансиран по ОПОС и изпълняван от ПУДООС и ИИКТ-БАН; срок 2013-2015 г.]. Проектът има за цел проучване състоянието и числеността на кафявата мечка, вид от Червената книга на България (включен в Европейската Директива за хабитатите) на основата на данни за присъствието на вида по следите и последващ анализ на тези данни с математически и статистически методи. Резултати: През годината бе подготвена осъвременена методика за национален мониторинг на мечката, във връзка със задълженията на България по опазването на вида (вследствие от европейското природозащитно законодателство), поради включването му с приоритет в списъка видове от Натура-2000 и Европейската директива за хабитатите. Подготвено, проведено и публикувано е научно изследване, свързано с разработената методика на теренно проучване на статуса на вида. Предложени са осъвременени трансекти за теренно наблюдение на вида в Стара планина и Родопите.

Проект №4: По проект “Теренно наблюдение на прилепи съгласно схемата за мониторинг към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие”, с координатор маг. Б. Петров [финансиран по ОПОС и изпълняван от ПУДООС; срок 2013-2015 г.] са събрани данни за численост и състояние за 10 вида прилепи в 118 убежища (Фиг. 2). Оценени са и промените в техните местообитания на национално ниво за периода 2014-2015 г. Данните са сравнени със състоянието им през предишни периоди на наблюдение. Актуализирани са местата за наблюдение, както и методиката за мониторинг на пещеролюбивите видове прилепи. Изпратени са 5 сигнала до РИОСВ и МОСВ за установени нарушения. Участват 3 учени от НПМ.
Фигура 2. Провеждане на мониторинг и преброяване на прилепи в пещерата “Зандана”, Шуменско.



2. Резултати от научната дейност

Учените от НПМ участват в 35 проекта, които са във връзка с приетите стратегически направления и приоритети на БАН. За разработването на нови проекти и за високото ниво на изследванията спомага постоянно осъвременяваната материална база, осигурявана по проектите. Те не са равнопоставени и броят им не дава реална представа за приходите на музея. По вътрешно-музейните договори и проектите по ЕБР не постъпват средства.

Специалистите от НПМ публикуват в престижни списания, повечето от които с импакт фактор: Acta zoologica bulgarica, Acrocephalus, Arthropoda Selecta, Bird Conservation International, BMC Evolutionary Biology, Bulgarian Journal of Agricultural Science, Contribution to Zoology, Folia Zoologica, Deutsche Entomologische Zeitschrift, Global Ecology and Biogeography, Herpetology Notes, Mitochondrial DNA, Paläontologische Zeitschrift, PeerJ, Quaternary Geochronology, Willdenowia, Zookeys, Zootaxa и др. В специализираните национални научни списания Archaeologica Bulgarica, Biorisk, Geologica balcanica, Forest Science, Historia naturalis bulgarica, ZooNotes и др. също са отпечатани значителен брой статии. Публикациите утвърждават международното значение на музея и определят мястото му на водеща институция в България по въпросите на биоразнообразието.

Най-важните научни постижения на Националния природонаучен музей са в областта на биоразнообразието: 1/ световни каталози на акарите (Beron 2015а, 2015b), в които са обобщени данни за литературата, синонимите, географското разпространението и гостоприемниците на 1180 вида акари от 4 надсемейства, паразити по членестоноги и гръбначни животни (Фиг. 3); 2/ каталога на безгръбначните животните от българския сектор на Черно море (Hubenov 2015), който включва 1537 вида животни от 470 семейства и 19 типа и в който има анализи на вертикалното и зоогеографското разпространение на видовете, информация за инвазивните имигранти, както и за видовете с икономическо и консервационно значение; 3/ намирането на нова, специфична за Балканския полуостров митохондриална генетична линия (Hristov et al. 2015), срещаща се както при тура (изчезналия прародител на съвременно говедо), така и при одомашнените говеда, запазена и при съвременни Балкански автохтонни породи (Българско родопско говедо), което дава основание последните да бъдат разглеждани като най-старата европейска одомашнена порода говеда; 4/ намирането на първите останки в Балканския полуостров на ергилорниси (Ergilornithinae) – измрял вид гигантски двупръсти жеравоподобни птици от Късен Миоцен, екологичен еквивалент на днешните щрауси (Zelenkov et al. 2015).

Hristov P., N. Spassov, N. Iliev, G. Radoslavov. 2015 (on line) An Independent Event of Neolithic Cattle Domestication on the South-Eastern Balkans. Evidence from Prehistoric Aurochs and Cattle Populations - Mitochondrial DNA, Taylor & Francis Group, ISSN:1940-1744, DOI:10.3109/19401736.2015.1127361

Zelenkov N., Z. Boev, G. Lazaridis. 2015. A large ergilornithine (Aves, Gruiformes) from the Late Miocene of the Balkan Peninsula. – Palaontologische Zeitschrift. DOI 10.1007/s12542-015-0279-z
Фигура 3. Том 5 на световния каталог на известните 487 вида акари от надсемействата Sarcoptoidea и Analgoidea (Beron 2015б).

2.2. Най-важно научно-приложно постижение

Димитров Д., В. Вутов. 2015. Определител на висшите растения в НП “Рила” и резерват “Риломанастирска гора”. Дирекция „Национален парк Рила” (БИК – Българска издателска компания), София, 158 с. ISBN 978-691-90533-1-7

Попов А., Игнатов А. 2015. Определител на животните в Национален парк „Рила” и резерват „Риломанастирска гора”. Дирекция „Национален парк Рила” (БИК – Българска издателска компания), София, 145 с. ISBN: 978-619-90533-2-4

Разработването на двете книги (Фиг. 4) е част от работата на служители на НПМ по проект № DIR 51 13325-18-116 „Устойчиво управление на Национален парк „Рила“ I-ва фаза“ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, финансиран от ЕФРР и от държавния бюджет на България.

Определителят на висшите растения съдържа информация за 119 вида висши растения от 32 семейства, срещащи се в Националния парк Рила и резервата Риломанастирска гора. Той е първият, който с качествени оригинални цветни илюстрации и подробни морфологични, фенологични, екологични и фитогеографски данни представя богатата и интересна флора на най-високата на Балканския полуостров планина. Представена е краткa историческа справка на изследванията, категориите на видовете по IUCN, природните местообитания, които се срещат в района, начина за определяне на различните таксони. Засегнати са и основните категории на флорогенетичния анализ - ендемитите и реликтите. Даден е и кратък терминологичен речник. Таблицата на 207 вида висши растения - ендемити и реликти, срещащи се в Рила, съдържа техните латински и български имена, тип флорен елемент и природозащитен статус.

В книгата за животните са разгледани 100 вида от различни групи гръбначни и безгръбначни животни в Националния парк Рила и резервата Риломанастирска гора. Подбрани са както редки, ендемични, реликтни, застрашени и защитени видове, така и обикновени и широко разпространени видове. Информацията за всеки вид съдържа снимка, описание, отличителни белези спрямо близки рилски видове, разпространение в парка и данни за екологията, биологията и природозащитния статус. Анализирано е и фаунистичното разнообразие на парка, като са установени 3484 вида (без протистите). Най-многобройни са бръмбарите (873 вида), двукрилите (386 вида) и хоботните насекоми (376 вида), а между гръбначните животни – птиците със 112 вида. По отношение на вертикалното разпространение най-богата е фауната на иглолистния пояс. Уникалност на националния парк придават ендемитите. Те са 278 вида и подвида, като по този брой Рила е между първите три района в България. Реликтите са 254 вида и подвида, от които 37 са предледникови реликти. Характерен е по-големият брой арктоалпийски видове в сравнение с другите български планини.

Международното научно сътрудничество допринася съществено за повишаване нивото на научните разработки и увеличава възможностите за публикуване в списания с по-висок импакт фактор. Осъществяват се важни контакти, необходими за съвместни изследвания, придобива се научен материал и се работи с уникална и трудно достъпна апаратура. Повишава се мобилността и нивото на развитие на младите специалисти. С участието си в международни проекти НПМ е партньор за сътрудничество в различни области с интернационален приоритет. Проектите са финансирани от оперативни програми на структурните фондове (EEA и Norway Grants – Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство в област Защита на околната среда, Royal Norwegian Embassy; ОП Околна среда, ФМ на ЕИП; Европейски социален фонд „Развитие на човешките ресурси”; програма LIFE+ на Европейската Комисия; чуждестранни фирми (European Association of Zoos and Aquaria и Университета в Братислава); български фирми (Асарел-Медет ООД), рамкови програми на ЕС (EMAP – VII Европейска рамкова програма; Общоевропейска инфраструктура за информация за видовете животни и растения, Европейския фонд за регионално развитие; ЕБР; Националните природонаучни музеи в Стокхолм, Виена, Берлин и др.); други международни и европейски програми (Дунавско-Карпатската програма на WWF, Българо-Швейцарска програма за сътрудничество), Университета в Тюбинген, Австрийска академия на науките, Шведски и Британски природонаучен музей, ТГС по ИПП България-Сърбия, IAD и Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа, ESENIAS), Royal Society for the Protection of Birds, Столична община, ОББ.

През годината специалисти от НПМ са работили по съвместни проекти в различни държави (Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Италия, Казахстан, Китай, Македония, САЩ, Сърбия, Румъния, Русия, Туркменистан, Турция, Франция, Хърватия, Чехия, Швейцария, Швеция, Япония и др.) и институции (Кралски белгийски природонаучен музей в Брюксел, природонаучните музеи в Атина, Лондон, Париж, Прага и Скопие, музея Натуралис в Лайден, университетите в Белград, Солун, Тюбинген, Института по палеонтология и палеоантропология на китайската академия на науките и др.). НПМ беше домакин на посещението на делегация на Института по палеонтология и палеоантропология на Китайската Академия на Науките, водена от проф. Денг Тао, зам.-директор на института, с който бяха обсъдени идеи за бъдещ съвместен проект. Съвместната работа с учените от посочените държави и институции е свързана с проучването на биоразнообразието, опазването на околната среда, еволюцията на организмите, палеонтологията, молекулярната таксономия, музейното дело и развитието на образованието.

НПМ участва в мрежата за инвазивните чужди видове в Югоизточна Европа (ESENIAS: East and South European Network for Invasive Alien Species). Тя се реализира от БАН и МОСВ (председател за Югоизточна Европа ас. Т. Тричкова от ИБЕИ). Поддържа база данни за инвазивните чужди видове, за повишаване на информираността на обществото и на управляващите по проблема, за подпомагане на ранното откриване, контрол и унищожаване на инвазивните чужди видове и смекчаване на последствията от тяхното въздействие. Членове на Мрежата са институции от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора. През декември в Турция се проведе 4-та работна среща на ESENIAS и под печат е сборник с материалите от срещата.

Перспективите за участие в международни проекти пред НПМ са добри поради важната роля на музея в областта на палеозоологията на гръбначните животни, биоспелеологията, таксономията, фаунистиката и зоогеографията на безгръбначните животни; богатите колекции и желанието на чуждестранни специалисти да работят с тях; добрата способност на учените на НПМ за работа в международен екип.

Проектът “В търсене на най-късните предчовешки хоминиди в Европа и проучване на средата им на живот” е проект на НПМ-БАН, спонсориран и през 2015 г. от ОББ и ръководен от проф. Н. Спасов. Същевременно в проучванията има сериозен дял международно сътрудничество: с Естественоисторическия музей в Париж (в разкопките в България) и с група от Университета в Тюбинген (Германия) в проучването и финансирането му в разкопките при Пиргос Василисис край Атина (Гърция). Проектът включва теренни проспекции и палеонтоложки и геоложки проучвания и разкопки на палеонтологични обекти, свързани с времето на възможните най-късни предчовешки хоминиди на Балканите и в Европа. През настоящата година бяха проведени разкопки в находището Азмака с цел събиране на нови фосили от късномиоценски бозайници за изучаване на природната обстановка от времето на най-късните европийски хоминиди, както и с цел – търсене на нови останки от хоминиди. Бяха разкрити и консервирани няколко стотин останки от хипариони, газели, отделни останки от маймуни, хиени и др. Разкрита и консервирана е най-добре запазената от всички известни в Евразия, а с това и в света ръка на древната маймуна Mesopithecus (Фиг. 5). Получени са и предварителните резултати, в съавторство с други европейски учени, които показват важната роля на Балканите в развитието на най-ранните представители на човешката линия (резултатите ще бъдат публикувани през настоящата година). В резултат на съвместни дейности (проф. М. Бьоме – тюбингенски университет и проф. Н. Спасов – НПМ-БАН) беше открита загубената преди десетилетия челюст на хоминид, намерен през втората световна война край Атина, както и фосилните животински останки от находището, които могат да го датират. Предприетите проучвания показват някои впечатляващи резултати: вече разполагаме с данни за това, че възрастта на гръцкия хоминид е много близка до тази на чирпанския от Азмака и би трябвало да принадлежи на хоминид, от групата на тези, стоящи в основата на човешкатна линия (!). Предстои прецизиране на тези анализи и резултати, но вече има основания да се предположи, че това е най-ранният известен, изправен хоминин.

Разностранните ангажименти на учени от НПМ като рецензенти, консултанти, членове на научни журита, научни и редакторски съвети, национални и чуждестранни специализирани научни организации и други структури е показател за тяхната висока ерудиция като специалисти. През 2015 г. учени от НПМ са били членове в 10 специализирани научни организации и са рецензирали над 102 научни статии (редица от тях за международни списания), монографии или дисертационни разработки. Консултирани са 19 български и чуждестранни документали и игрални филми и сериали, 11 реклами и 7 музикални клипове, много научнопопулярни статии, преводи на книги и интернет сайтове. Изнесени са лекции пред студенти и ученици, консултирани са десетки граждани и организации. Служителите в НПМ са участвали в 107 медийни изяви с природозащитна и природонаучна тематика в БНР, БНТ, пресата и интернет. Музеят поддържа собствен сайт, профил в социалните мрежи, канал в youtube. Учените от НПМ имат натовареност като преподаватели във водещите университети в страната, ръководители са на докторанти, дипломанти и стажанти.

Във висши учебни заведения са изнесени курсове и лекции: Ихтиология (6 ч.) със студенти от СУ „Св. Кл. Охридски”; Морска биология (16 ч.) и Физиология на гръбначните животни (10 ч.) – със студенти от НБУ (Нов български университет). Проведена е учебна практика в НБУ по специалнотите Обща зоология и Морска биология (общо 30 ч.).

В НПМ се обучават 7 докторанти (6 редовни и един задочен) по специалност „Зоология” и „Ентомология” с дисертации на орнитологична, археозоологична, херпетологична и ентомологична тематика. Обявен беше нов конкурс за докторантура по зоология и от 01.01.2016 г. в музея се обучава още един редовен докторант (общо докторантите на НПМ са 8 човека).

През годината трима учени от НПМ са били научни ръководители или консултатнти на 4 редовни докторанти от други институции: по специалност Зоология, двама от докторантите са от БФ на СУ „Кл. Охридски”, един е от БФ на Пловдивски университет „П. Хилендарски” и един е от НАИМ-БАН. Двама учени са били консултанти на двама докторанти: един от специалност Ентомология от Института по биоразнообразие и системни изследвания – БАН) и един специалност Зоология от Белградския университет (Сърбия).

Ръководени са 4 дипломанти от колеги от НПМ. Трима от дипломантите работят в областта на гръбначните животни, като двама са от БФ на СУ „Кл. Охридски”, един е от БФ на Пловдивски университет „П. Хилендарски”. Четвъртият дипломант е от Природно-математичния факултет при Университет „Св. Кирил и Методий“ (Скопие, Република Македония) и работи в областта на ентомологията.

Стажантски програми

НПМ поддържа и развива стажантски програми в 3 направления: 1) Стажантска програма за студенти от биологически специалности; 2) Стажантска програма за студенти от специалност „Туризъм”; 3) Стажантска програма за студенти по изкуства. По програмата „Студентски практики” към МОН (BG051PO001-3.3.07-0002 Развитие на човешките ресурси на Европейския социален фонд) бяха ръководени 4 стажанти по ентомология от БФ на СУ „К. Охридски” – общо 960 ч., които работиха в различни направления: инвентаризация и подреждане на музейни колекции, структуриране и попълване на бази данни, разработване на научни теми. Ръководени са 2 стажанти от НБУ в практика по екскурзоводство (480 ч.), а други 2 стажанти от СУ „Кл. Охридски” бяха обучени в тема: „Подготовка и провеждане на специални събития в Националния природонаучен музей” (480 ч.). Програмите се водят от музейни специалисти, които привличат мотивирани студенти от различни специалности, готови да помогнат за развитието на музея като участват в изследователски проекти, образователни програми и творчески инициативи.

Осъществени са природозащитни беседи с ученици от различни училища (от София, Враца, Видин, Перник, Радомир, Пазарджик и Панагюрище) като еднодневни маршрути (респ. Зелени училища) сред природата в рамките на 172 часа.

През 2015 г. в НПМ са проведени 82 екскурзоводски беседи (78 на български език и 4 на английски език) по заявка на частни лица, ръководители на групи от детски градини, преподаватели от училищата от цялата страна и туроператори.

От м. септември, след успешно завършен специализиран курс, двама от пазителите в НПМ предоставят интерпретативни екскурзоводски услуги в музея и са преназначени като екскурзоводи.

Други специализирани курсове, семинари, школи и др.