Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г



страница1/3
Дата22.07.2016
Размер454.83 Kb.
#382
ТипОтчет
  1   2   3




БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ


бул. „Цар Освободител” № 1, София 1000

тел./факс 988-28-94; http://www.nmnhs.com

ОТЧЕТ




ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА, УЧЕБНАТА И ФИНАНСОВАТА ДЕЙНОСТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ ПРИ БАН ПРЕЗ 2013 г.




1. Проблематика
1.1. Преглед на изпълнението на целите и оценка на постигнатите резултати в съответствие с мисията и приоритетите, утвърдени от ОС на БАН

Мисията на Националния природонаучен музей (НПМ) е свързана със съхраняването и обогатяването на природните колекции, развитието на класическите естествени науки, популяризирането на знанията за природата и опазване на околната среда. Музеят е национална институция, която има научна и културно-образователна роля. Приоритети в неговата дейност са изучаването на биологичното разнообразие, еволюцията на организмите, геологичното наследство, консервационната биология и антропогенното въздействие върху околната среда. Приоритетни направления за НПМ са фундаменталните проучвания в областта на природните науки и природозащитните изследвания. Развиваните научни направления в музея са таксономия, фаунистика и зоогеография на животните, флористика, фитогеография, инвазивни видове, палеоантропология, еволюция на фосилните бозайници и птици и минералогия. НПМ е център по ентомология, малакология, херпетолотия, палеонтология на гръбначните животни, археозоология, биоспелеология, по проучване и опазване на херпетофауната и прилепната фауна. Развиваните направления определят НПМ като един от основните природозащитни центрове.

НПМ подготвя висококвалифицирани кадри в областта на зоологията, ентомологията, консервационната биология и филогенията на гръбначните животни. Експертите от НПМ са търсени на всички нива на обществените и държавните дейности а работата им има значим социално-икономически ефект.
През 2013 г. специалистите продължават експертната си дейност на национално и международно ниво към МОСВ, в международни конвенции или национални комисии. Постигнатите резултати съответстват на политиката и програмите на БАН по приетите от ОС “Стратегически направления и приоритети за периода 2009-2013 г.

Дейностите на НПМ получиха значителен отзвук в медиите, бяха създадени нови експозиции (по минералогия, в голямата зала „Бозайници” и във фоайето „Птици”) и ново депо по зоология. Специалистите и експертизите на НПМ бяха търсени от редица национални институции, във фондовете на музея постъпиха стотици образци, продължи изготвянето на нови препарати, обновяването на фондохранилищата, работата по базата данни за дигитализация на колекциите и засилването на експозиционната мобилност. С решение на Ръководството на БАН и с оглед развитието на музея стопанисването на сградата беше прехвърлено от ИБЕИ на НПМ. Обявени бяха нови конкурси. Научният съвет, който наброява 16 члена и решава всички основни проблеми на институцията, се увеличи с учени с академично звание професор. Броят на излезлите от печат през годината публикации е 70 (средно 4 публикации на учен). В над 190 (предимно чуждестранни) публикации през 2013 г. са цитирани трудове на специалисти от музея (средно по 11 цитата на учен). Предадени за печат са 55 публикации, от които 18 имат IF а 14 са в съавторство с известни чуждестранни учени. Така общо на учен от НПМ се падат по 3 предадени за печат публикации. Направеният анализ на научната продукцияпоказва, че НПМ е на челните места между институтите на БАН по брой  публикации от учен (средно).


1.2. Връзка с политиката и програмите от приетите от ОС на БАН на 23.03.2009 г. ”Стратегически направления и приоритети на БАН през периода 2009-2013 г.”

През 2013 г., както и предходните години, Националният природонаучен музей е в позицията на национална институция, определена за съхраняване на природонаучни колекции, развитие на класическите естествени науки, образование на обществеността и опазване на околната среда. Приоритетите в неговата дейност и мисията му са свързани с 4 програми от Стратегическите направления на БАН през следващите години.



Програма 1.2. Устойчиво развитие, рационално и ефективно използване на природните ресурси. Основната задача на НПМ и през тази година бе свързана с изследване, поддържане и опазване на биологичното и минералното разнообразие, на геологичното и ландшафтното природно наследство в България като част от изследването на околната среда. Проучванията на фауната и флората обхващат Балканския полуостров и други части на света. Отделя се особено внимание за изследване на разпространението и биологията на редки и застрашени видове животни и растения в България с оглед на тяхното опазване в и извън защитените територии, за да могат да се ползват рационално.

Програма 1.5. Информационно, експертно и оперативно обслужване на българската държава и общество. Учените от НПМ извършват експертна дейност в областта на околната среда, участват в изготвянето на планове за управление на защитени територии, планове за действие на защитени видове, изготвят експертни оценки и становища на природозащитна тематика по поръчка на държавните институции, методики за съставяне на оценки за въздействие върху околната среда (Министерство на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и води и др.). За Министерството на образованието, младежта и науката се изготвят учебни помагала за учители и ученици, пътуващи изложби и др.

Програма 1.6. Качествено и конкурентноспособно обучение. Активните международни контакти и високата квалификация на специалистите от НПМ гарантират обучение в съвременни, привлекателни и перспективни направления. Разностранните ангажименти на учените от НПМ като рецензенти, консултанти, членове на научни журита, научни и редакторски съвети, участието в национални и чуждестранни специализирани научни организации и други структури, показват тяхната ерудиция като специалисти, които компетентно и успешно осъществяват подготовка на докторанти. НПМ има акредитация за обучение на докторанти по научните специалности „Зоология” и „Ентомология”.

Програма 2.3. Качество на живота и интердисциплинарни изследвания на човека и живата природа. Целта е създаване и развитие на системи за управление на природните ресурси на България, съобразени със социалните, екологичните и икономическите аспекти на устойчивото управление на земите, горите, водите и защитените територии. Изследването и научният анализ на природните дадености и суровинните ресурси на България подпомагат природосъобразното и устойчиво развитие на икономиката. Качеството на живота зависи от антропогенното влияние върху природната среда, което може да се оптимизира в резултат на проучване на негативните последствия върху биотата и начините за намаляването им чрез съкращаване на вредното им въздействие върху околната среда.
1.3. Извършвани дейности във връзка с точка 1.2

Учените от НПМ участват в 35 проекта, свързани с приетите стратегически направления и приоритети на БАН и насочени към изучаване на биоразнообразието, естествените природни съобщества, защитените територии, мониторинг на застрашени видове животни и растения. За пръв път е направен обзор на състоянието (минало и съвременно разпространение, данни за биологията, въздействащи антропогенни фактори, консервационен статус и мерки за опазване) на слабо изучен европейски хищник (степен пор), вид от Червената книга на България и уязвим в Европейски мащаб – в целия му европейски ареал. Представена е нова илюстрационна техника за визуализация на таксономични белези, наречена rSEM. Предложеният нов модел позволява снимки със сканиращ електронен микроскоп, да бъдат интегрирани в интерактивен въртящ се модел (rSEM), което спомага за визуализирането на сложни морфологични белези и представя по-цялостна и вярна картина за видовата принадлежност на изследвания таксон. Демонстрирано е как класическото таксономично описание на нов вид може да бъде значително обоготено чрез прилагане на най-съвременни технологии и ново поколение генетични и морфологични методи. Установени са 12 нови таксони за науката от Европа (Черна Гора) и Азия (Пакистан, Индия, Папуа Нова Гвинея и Индонезия) и са намерени нови видове за фауната на страни от Европа, Африка и Азия. Обобщени са сведенията за разпространението, числеността, заплахите и мерките за опазване на консервационно значими видиве животни от фауната на България. Изготвени са или се изготвят с активното участие на специалисти от НПМ планове за действие по опазването на видове и защитени природни територии. Публикувани са данни за пещерните организми и заплахите за подземните екосистеми на България и Гърция. Тази информация е обединена в 2 монографии. Проучвана е фауната на Родопите, Беласица и Странджа. В колекциите на музея са постъпили фосили на едри бозайници от късния миоцен и над 11000 екземпляра бегръбначни животни от България и други страни. Открита е новата постоянна минералогична експозиция, която представя над 90% от съществуващите видове скъпоценни и декоративни камъни. Подготвена е мащабна експозиция към проект на община Ракитово по линия на Министерство на регионалното развитие и в присъствието на Президента, г-н Росен Плевнелиев бе открит музея „Палеонтологично находище – с. Дорково”. След 30 години българо-френски палеонтологически разкопки, организирани от Националния природонаучен музей при БАН, днес този музей, подготвен от екип на НПМ в сътрудничество с художници, представя находището при с. Дорково, което е световно известно като „репер”, маркиращ началото на плиоценската геоложка епоха в Източна Европа. Изяснява се съвременното разпространение на инвазивните сладководни безгръбначни животни във водните басейни на България. Резултатите са в съответствие с Европейската стратегия за инвазивните чужди видове. Продължава картирането и определянето на природозащитното състояние на природни местообитания и видове.

През годината е защитил един редовен докторант и са зачислени двама редовни докторанти в областта на зоологията и ентомологията. Ръководени са докторанти от други институции по специалностите ентомология, зоология и екология, както и дипломанти от различни университети с дипломни работи в областите паразитология, херпетология, орнитология и екология.


1.4. Полза за обществото от дейностите по точка 1.3

Плановете за действие по опазване на консервационно значими видове; познанията за фаунистичното и флористичното разнообразие; определянето на локалитети за провеждане на национален мониторинг на целеви видове и съобщества; оценките за съвместимост, свързани с редица проекти; експертната дейност за прилагане на Вашингтонската конвенция (CITES) за регулиране на международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора са свързани с изпълнение на националната програма за хармонизиране на българското прородозащитно законодателство с европейските изисквания. Оказвана е помощ на МОСВ, МЗХ, РИОСВ, други административни, междуведомствени, държавни и надправителствени органи с изготвяне на становища и експертизи. Докладите с изводи и предложения за корекции по трасето на газопровода Южен поток са мярка за максимално редуциране на отрицателното въздействие от работите по проектите върху съобществата и местообитанията. Анализирани са данните за редица инвазивни видове, появили се на територията на страната през последните години. Оценена е ролята им за местните съобщества, икономическото им значение и възможностите за тяхното ограничаване. Новата минералогична експозиция представя над 80% от известните минерали и скъпоценни камъни. Експонирани са най-големите кристали, намерени в България. Публикуването на многобройни статии, монографии, доклади и популярни книги, представянето на редица презентации на наши и международни научни форуми са отговор на необходимостта от изучаване, съвременно управление, популяризиране и опазване на биологичното разнообразие.


1.5. Взаимоотношения с институции

Националният природонаучен музей оказва съдействие на държавата при изпълнението на ангажиментите, поети към Европейския съюз, за опазване на биоразнообразието и природата на България. Специалисти от музея оказват помощ на МОСВ, МЗХ, РИОСВ, Дирекциите на защитените територии, Държавната агенция за горите, Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, Националната служба за растителна защита, Министерството на правосъдието, други административни, междуведомствени и държавни органи както и редица стопански субекти, ангажирани с проблемите на окръжаващата среда с изготвяне на становища, експертизи и участие в национални комисии. За нуждите на Агенция Митници са извършени експертизи, с които се подпомага дейността на Агенцията за предотвратяване на вноса и износа на защитени и карантинни видове.

Признание за авторитета на учените от НПМ са ангажиментите им като рецензенти, консултанти, членове на научни журита, научни и редакторски съвети, участието им в национални комитети и международни специализирани научни организации [IUCN, МАВ, Работна група по инвазивни и чужди видове, Мрежа за инвазивни и чужди видове, Български национален комитет по редките видове (BUNARCO), Междуведомствена координационна експертна група по биоразнообразие към МОСВ, участие в комисии за обсъждане и предлагане на защитени територии, участие в експертни групи към НАОА, експерти към CITES и др.].

Учените от НПМ имат голяма натовареност като преподаватели и ръководители на дипломанти в различни университети (в София, Пловдив, Шумен, Стара Загора). Те участват в съвместни изследвания както с колеги от други институти на БАН и университети в страната, така и с изследователи от редица европейски страни, САЩ и Канада. Изследванията са финансирани от 7РП на ЕС, AUCN, EEA FM, University of Applied Science (Erfurt - EMAP), Фондация Fyssen, L. Leakey Foundation, университетите в Солун, Ню Йорк и Тюбинген, Европейското икономическо пространство, Норвегия, Ирландия, Canadian Centre for DNA Barcoding (CCDB), Европейския парламент в Брюксел, Австрийската академия на науките, Немската агенция за околна среда, Глобалeн екологичен фонд, Унгарското лепидоптероложко дружество, Swiss National Science Foundation (програма SCOPES), холандското правителство (програма MATRA) и др. Основни насоки за съвместната работа са проучването на биоразнообразието, опазването на околната среда и развитието на образованието.

Дейността на музея е свързана с редица държавни документи: Приоритетите на НФ „Научни изследвания“ към МОМН; Национална стратегия за биологично разнообразие; Оперативни програми „Околна среда”; Закон за биологичното разнообразие; Закон за защитените територии; Закон за горите; Закон за водите и др. Дейността на музея съответства на приоритетите на ООН (Climate change); ФАО (Cities, emergencies and food security); СЗО (Въздействие на рисковите фактори, формиращи начина на живот), на три основни приоритета на Дирекцията по околна среда (EDG) към Европейската Комисия „Опазване и подобряване на околната среда за настоящите и бъдещи поколения”, на Директивата за природните местообитания и дивата флора и фауна (92/43/EEC), на Бернската и Бонската конвенции, Седма рамкова програма; СМО (Protection of other natural resources and improved environmental quality; Mitigation of natural disasters); WHO (Effects of sulfur dioxide on vegetation: critical levels); на Конвенциите за биоразнообразието, борбата с опустиняването, противодействието на климатичните промени, оценката на екологичния риск, Регионалната инициатива за опазване на черноморските влажни зони на Рамсарската конвенция и др.
1.6. Общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата

1.6.1. Практически дейности, свързани с получаваната субсидия

През годината учените в НПМ са действали като експерти по биоразнообразие и околна среда. НПМ е един от двата центъра в България за прилагане на Вашингтонската конвенция за регулиране на търговията със застрашени видове от дивата фауна и флора. Музеят е научната организация, която партнира на Консултативния комитет към Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS). Чрез експертното си звено (Център за изследване и защита на прилепите) НПМ изготвя национални доклади за прилагане на Споразумението в България, работи по научни проекти и образователни програми за изследване и популяризиране на прилепите в страната.

Специалисти от музея (15 експерти от НПМ) са осъществили реализирането на обществено значимия проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове”, изпълняван от консорциум Натура България [Дикон груп (България) и Агрикънсълтинг (Италия)].

Работено е по 14 проекта, финансирани от оперативни програми на структурните фондове, свързани с теренни проучвания на безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, висши растения, мъхове и гъби, възстановяване и управление на местообитания и популации на редки и застрашени видове, опазване на защитени територии и създаване на планове за тяхното управление, развитие на човешките ресурси (ръководство на стажанти), определяне на площадки за провеждане на националния мониторинг на целеви видове гръбначни и безгръбначни животни съгласно утвърдените схеми за мониторинг. За нуждите на МОСВ са съставени оценки за въздействието върху околната среда, оценки за съвместимост, становища за качеството на такива оценки, становища до РИОСВ, оценки за степен на въздействие на устройствени планове, оценки на популации на застрашени видове, планове за управление на защитени територии, съдебни и биологични експертизи на вещи лица. Извършени са експертни консултации по искане на РИОСВ и РИОКОЗ. Подготвени са оценки на въздействието на предвидените технически дейности върху съобществата по проектотрасето на газопровода Южен поток като са препоръчани смекчаващи и компенсаторни мерки.

Открита е експозиция-диорама на палеонтологическия музей край Дорково, на основа на широко известните разкопки, проведени от българо-френска експедиция. Всички изображения представляват възстановка на древните видове и експозицията е направена с използване на най-новите палеонтологични познания за тях и за древната придода на плиоцена. Благодарение на банка ОББ, през 2013 г. са експонирани по съвременен начин образците, включени в залата „Систематика на минералите” като всички експонати (над 800 бр.) са подредени в 15 нови витрини, оборудвани със съвременно диодно осветление. Обновената зала бе отворена през месец декември и носи името на видния български минералог академик Иван Костов.

Обработени са кости отпреди 100000 год. и е установен изключително рядък вид пещерна мечка. Допуска се, че е установена първата в света ритуална дейност при неандерталците в Европа. Установени са 12 нови таксона за науката и са намерени 110 вида, нови за фауната на страни от Европа и Азия. В колекциите на музея са постъпили над 11000 членестоноги от различни страни и около 1500 костни останки от късноплейстоценски бозайници, инвентаризирани са голям брой минерални образци. Открит е и публикуван въз основа на костни останки нов за науката вид орел (Aquila kurochkini Boev, 2013) от късния плиоцен от околностите на гр. Вършец.


1.6.2. Проекти, свързани с общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата и обществото, финансирани от национални институции

Теренни проучвания на разпространението на видове и оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна. I фаза - лот Теренни проучвания за разпространение и численост на гнездящите видове птици с ръководител доц. П. Шурулинков [програма ОПОС, изпълняван от ИАОС/към МОСВ/ и фирма ЕНВЕКО - България. Срок 2013-2015]. Съставен е екип от над 30 професионални орнитолози, организиран за полево проучване на гнездещите птици в 75 УТМ квадрата от територията на България през юли 2013 г. Изготвени са методика на проучването и обработването на получените данни от извършеното проучване. Основна цел на проекта е събиране на сведения за определяне на природозащитния статус на видовете птици, гнездещи у нас, във връзка с докладването по чл. 12 относно Директивата за птиците на ЕС през следващите периоди.

В търсене на най-късните предчовешки хоминиди в Европа и проучване на средата им на живот. [проект на НПМ-БАН, финансиран до скоро от БАН, а през последната година от Фондация „Асен Николов”, ръководител проф. Н. Спасов]. Проектът е стимулиран от откритието на останки от най-късните хоминиди в Европа (Азмака, край Чирпан) от времето на късния миоцен (около 7 млн. год.). През настоящата година бяха проведени разкопки в находището Азмака 6 с цел събиране на нови фосили от късномиоценски бозайници за изучаване на природната обстановка от времето на най-късните европейски хоминиди, както и с цел търсене на нови останки от хоминиди.

Better managment and implementation of NATURA 2000 sites (BE-NATUR) (По-добро управление и осъществяването на обекти по "Натура 2000). Финансиране по Оперативна програма за транснационално сътрудничество "Югоизточна Европа 2007-2013; Ръководител ДПП “Странджа”. Проектът има екологична насоченост и е свързан с програма за хармонизиране на българското с европейското законодателство в областта на природозащитата. Гл. ас. Н. Цанков и доц. д-р П. Шурулинков са експерти за написването на планове за действие по опазването на блатната костенурка, белия щъркел и малкия корморан в Югоизточна Европа.

Оценка на състоянието на популацията на кафявата мечка в България на база на математически, статистически и биологични анализи на данни от мониторинги. [Проект на основа на договор между ПУДООС и ИИКТ-БАН. Срок 2013-2015 г. НПМ е съизпълнител с ръководител на екипа проф. Н. Спасов]. Започнато е изследване на числеността на мечката (вид от Червената книга на България, включен в Европейската Директива за хабитатите) на основата на данни за присъствието на вида по следите и последващ анализ на тези данни с математически и статистически методи. Използват се данни за присъствието на вида, събрани по време на националния мониторинг в представителни райони и лични сведения от специфични райони. Тези данни се анализират и идентифицират по пол и възраст, след което се обработват статистически и се прави екстраполация на резултатите върху цялата обитаема територия в България.
2. Резултати от научната дейност

Учените от НПМ участват в над 35 проекта, които са във връзка с приетите стратегически направления и приоритети на БАН. За разработването на нови проекти и за високото ниво на изследванията спомага постоянно осъвременяваната материална база, осигурявана по проектите. Те не са равнопоставени и броят им не дава реална представа за приходите на музея. По вътрешно-музейните договори и проектите по ЕБР не постъпват средства. За проектите, по които музеят не е базова организация средствата, изразходвани от участниците в тях, също не постъпват в музея.



Таблица 1

Публикационна дейност на НПМ за последните 3 години (2011-2013 г.)



Публикации

Излезли

Приети

2011

2012

2013

2011

Каталог: downloads -> varia
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
varia -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2014 г
varia -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2015 г


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница