Отчет за постигнатия напредък в структурираното обсъждане на въпроси, свързани с данъчната политика, в контекста на пакта „Евро плюс



Дата14.01.2019
Размер269.12 Kb.
ТипОтчет


За първи път докладът за благоприятстващите растежа данъчни политики в държавите-членки и по-добрата данъчна координация е част от пакета на Комисията, с който се открива европейският семестър за 2012 г. Настоящият доклад произтича също от заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г., който поиска от Комисията да представи до декември 2011 г. отчет за постигнатия напредък в структурираното обсъждане на въпроси, свързани с данъчната политика, в контекста на пакта „Евро плюс“1, по-специално да гарантира „обмен на добри практики, избягване на вредни практики, както и предложения за борба с данъчните измами и укриването на данъци.“ В качеството си на основен елемент за укрепване на икономическото ръководене докладът следва подготви установяването на данъчно сътрудничество, с което да бъдат разработени по-ефикасни данъчни системи за по-добър и по-бърз изход от кризата. В него се формулират най-важните послания, съдържащи се в годишния обзор на растежа, и той следва да помогне на държавите-членки да задълбочат своите структурирани дискусии относно координацията на данъчната политика по последователен и ефикасен начин в съответствие с препоръките, дадени или които ще бъдат определени в контекста на европейския семестър2 и на целите на стратегията „Европа 2020“.



1. Контекст

Данъчното облагане е от особено значение в сегашния икономически контекст, в който държавите-членки трябва да ускорят своите усилия за консолидация. Държавите-членки трябва да обмислят приемането на мерки за увеличаване на приходите, като същевременно запазят все още крехкия икономически растеж в Европа. По-добрата данъчна координация на равнище ЕС играе важна роля в този контекст, тъй като тя може да бъде от полза както за справянето с общите предизвикателства, така и за постигането на целите на националната политика.

Подобряването на качеството на данъчното облагане в рамките на европейския семестър за координация на икономическата политика ще помогне на държавите-членки да постигнат баланс между повишаването на приходите и растежа. В конкретните препоръки, приети от Съвета на 12 юли 2011 г. и отправени към всяка държава-членка при закриването първия европейски семестър, се подчертава значението на по-нататъшните данъчни реформи, които дават предимство на благоприятстващи растежа източници на данъчно облагане, като същевременно се запазва общото равнище на данъчните приходи. Като потенциално важен въпрос се посочва намаляването на данъците върху труда, за да бъде осигурена неговата финансова привлекателност. Обменът на най-добри практики и задълбоченият диалог между Комисията и държавите-членки биха могли да бъдат особено полезни в този контекст. Междувременно необходимостта от подобряване на качеството на данъчното облагане, както и необходимостта да се обърне внимание на цялостното качество на данъчната консолидация и на нейното въздействие върху растежа станаха още по-големи.

С оглед да бъдат подпомогнати икономическият растеж и данъчната устойчивост, в европейския семестър се разглежда възможността за реформи на данъчната политика на равнище държави-членки. В същото време обменът на най-добри практики ще укрепи европейския семестър в областта на данъчните политики, ще бъде от полза за всички държави-членки и ще им предостави полезни насоки за предприемането на общи стъпки към по-устойчиви данъчни системи, благоприятстващи растежа и заетостта, като едновременно отговори на нуждата от съществена данъчна консолидация, отстрани нарушенията, които допринасят за макроикономическите неравновесия, и запази способности на държавите-членки за (пре)разпределение.

Данъчната координация е особено необходима при трансгранични проблеми. Предвид факта, че най-важните пречки пред вътрешния пазар понастоящем произтичат от некоординираните данъчни политики на държавите-членки, тя може да спомогне за повишаването на неговата ефективност. Интегрирането на единния пазар на ЕС и мобилността на определени фактори означават, че данъчното облагане оказва влияние върху трансграничните решения на икономическите агенти. Несъответствията между националните данъчни разпоредби могат да се превърнат в препятствия и да не позволят на гражданите и предприятията да се възползват пълноценно от предимствата на интегрирания пазар. (3Освен това координацията може също да спомогне за изпълнението на националните стратегии за данъчни политики, благоприятстващи растежа, например когато тя води до премахване на вредните данъчни практики и предотвратяване на измамите и укриването на данъци. Съвместните усилия за борба с укриването на данъци и данъчната измама може да направят данъчните основи по-сигурни на държавите-членки и да спомогнат за събирането на приходи без увеличаване на данъчната тежест.

2. Предизвикателства пред данъчната политика в държавите-членки, които да бъдат разгледани в европейския семестър

В момента държавите-членки на ЕС са изправени пред две големи предизвикателства в областта на данъчната политика. Първото предизвикателство е борбата с данъчните измами и укриването на данъци, намаляването на данъчните различия и подобряването на ефикасността на събирането на данъците, като всичко това може да изиграе важна роля за намирането на допълнителни приходи. Второто предизвикателство е свързано с подобряването на предпоставките за икономически растеж в цялостната данъчна структура, което е важен аспект от всеобщото предизвикателство за увеличаване на потенциала за растеж на икономиките на ЕС. Макар това предизвикателство да представлява цел само по себе си, то е и условие за устойчивостта на публичните финанси. Освен това много държави-членки трябва да подобрят отделните видове данъци inter alia чрез разширяване на данъчната основа, както и да засилят спазването на данъчното законодателство и усъвършенстват функционирането на данъчната администрация. Ако след намирането на успешно решение за тези предизвикателства бъде все още има нужда от допълнителни приходи, може да се наложи да бъдат увеличени данъчните ставки с цел публичните финанси да бъдат оздравени.

Този раздел се основава на констатациите в публикувания неотдавна доклад на Комисията, озаглавен „Tax reforms in EU Member States 2011“ („Данъчните реформи в държавите-членки на ЕС през 2011 г. “). (4В него са използва хоризонтален преглед, основан на макроикономически показатели, в опит да бъдат установени горепосочените предизвикателства пред данъчната политика в отделните държави-членки. С цел да бъдат дадени осъществими съвети за политиката, съобразени с нуждите на отделните държави-членки, тази предварителна оценка на националните данъчни политики трябва да бъде допълнена за всяка държава-членка със съответните конкретни данни от по-микроикономическо и по-качествено естество.

2.1. Принос на по-високите данъчни приходи за консолидацията

Последиците от финансовата и икономическата криза вече се отразяват и ще продължават да се отразяват чувствително на постъпленията в бюджетите на държавите-членки. След въвеждането на множество разнообразни данъчни мерки за стимулиране на икономическата активност през периода 2008—2010 г. акцентът на данъчната политика вече несъмнено е пренасочен към така необходимата консолидация. За оздравяването на своите обществени финанси, освен контрола върху разходите, някои държави-членки биха могли да обмислят увеличаване на данъчните приходи. Това важи особено за държавите, които се намират в неустойчиви бюджетни ситуации, но същевременно разполагат с възможността да увеличат данъчните приходи. Изследванията показват, че има по-голяма вероятност консолидацията, основана на приходите, да бъде успешна, когато първоначалното съотношение между данъци и БВП е ниско. Когато е необходимо данъчните приходи да нараснат, приоритетно трябва да бъдат подобрени спазването на данъчното законодателство и функционирането на данъчната администрация, а не данъците да бъдат увеличавани по преценка на съответната държава. Когато спазването на данъчното законодателство вече е на високо равнище и/или когато нуждите от повишаване на приходите не могат да бъдат задоволени само чрез по-строга данъчна дисциплина, следва да се обмисли увеличаването на ефикасността на данъчното облагане посредством мерки за разширяване на данъчната основа като преразглеждането на данъчните облекчения и на намалените ставки на ДДС (вж. раздел 2.3). Като последна възможност повишаването на данъчните ставки или въвеждането на нови данъци може да се окаже неизбежно в някои случаи. За да бъде оценена целесъобразността на консолидацията, основана на данъчната система, трябва да бъде проверено наличието на възможности за данъчни действия и да се определи i) дали мерките за повишаване на приходите вече са били активно използвани в близкото минало и ii) дали съществува възможност да бъдат увеличени приходите от данъчни категории, които вредят най-малко на растежа. Когато набелязват приоритетите за консолидация, основана на данъчната система, държавите-членки със сигурност ще искат да направят своя избор в зависимост от наличните възможности за действие в областта на данъчното облагане, положението, в което се намират, и други микроикономически или институционални фактори.



2.2. Данъчна структура, благоприятстваща в по-голяма степен икономическия растеж

Потенциал за изместване на данъчната тежест

Високата данъчна тежест върху наемния труд, особено за уязвимите групи, в съчетание с ниските равнища на непряко облагане и на облагане на потреблението може да означава, че е необходимо да се преосмисли структурата на данъчната система. В икономическата литература се подчертава значението на данъчната структура за икономическия растеж и се предлага основните категории данъци да бъдат класирани в зависимост от влиянието, което оказват върху него. Съгласно това класиране данъците върху недвижимото имущество пречат най-малко на растежа, следвани от данъците върху потреблението (включително данъците, свързани с околната среда), а на последното място са данъците върху доходите (подоходен и корпоративен данък), които са най-вредни за растежа.

Както вече беше посочено в годишния преглед на растежа за 2011 г., изместването на данъчната тежест от труда към други фактори, за да се стимулира търсенето на работна ръка и създаването на работни места, следва да бъде приоритет за повечето държави-членки. По-специално, степента на трудова заетост на работниците с ниски доходи и на втория член на домакинството е притеснително ниска, което отразява необходимостта да се осигури финансовата привлекателност на труда за тези уязвими групи. Необходими са също реформи на данъчните и на социалните системи, за да бъде улеснено участието на втория член на домакинството на пазара на труда ида бъдат намалени недекларираният труд и зависимостта им от социални помощи.

От анализа, направен в доклада „Tax reforms in EU Member States 2011“ („Данъчните реформи в държавите-членки на ЕС през 2011 г.“) (5) относно възможностите данъчната структура да благоприятства в по-голяма степен растежа, става ясно, че някои държави-членки биха могли да увеличат икономическия растеж, като изместят данъчната тежест в своите данъчни структури от трудовата заетост (подоходния данък за физически лица и социалноосигурителните вноски). Наскоро някои държави-членки изместиха в известна степен данъчната тежест към облагането на потреблението, главно като увеличиха ставките на ДДС и на акцизите. В редица държави-членки обаче високата данъчна тежест върху труда все още е съпроводена от сравнително нисък дял на приходите от данъци върху потреблението и от други косвени данъци. Увеличаването на данъците върху потреблението, околната среда и/или жилищата може да бъде начин за облекчаване на голямата данъчна тежест върху труда, като същевременно се засилва потенциалът за растеж на икономиката. Всяко намаляване на данъчната тежест върху труда трябва да бъде съсредоточено върху нискоквалифицираните работници и/или втория член на домакинството, който получава доходи от труд, тъй като тези групи често са под влиянието на изключително силни фактори, които ги демотивират да започнат работа, а същевременно се характеризират с доста висока еластичност на предлагането на работна ръка в зависимост от възнаграждението за положения труд.



Би могло да се обмисли данъчното облагане на доходите от труда да бъде преразпределено между различните равнища на доходите. За подобряването на мобилността на работната ръка и на ефективното разпределение на жилищния фонд може да е оправдано облагането на жилищата да бъде уравновесено с постоянни данъци вместо с облагане на сделките за покупко-продажба. Може да се предвиди и увеличаване на данъците, свързани с околната среда, тъй като те могат да допринесат за данъчната консолидация благодарение на своето средносрочно въздействие върху растежа, доходите и данъчни приходи (6 ), производителността без обаче да се пренебрегва фактът, че тяхната данъчна основа като цяло остава сравнително ниска и че основната им цел е да бъде преустановено замърсяването на околната среда.

Като се има предвид, че резултатите от емпирични проучвания сочат, че корпоративните данъци са най-вредни за икономическия растеж като цяло, държавите-членки с относително голяма данъчна тежест върху корпоративните доходи следва да се опитат да избегнат увеличаването на ставките на корпоративните данъци в сегашната конюнктура. С промяната на профила риск/възвръщаемост на предприемаческите решения данък печалба може да попречи на натрупването на капитали и да предизвика спад в инвестициите.

2.3. Разширяване на данъчните основи

Освен изложените по-горе основни макроикономически предизвикателства за устойчивостта и растежа специално внимание заслужават редица по-специфични предизвикателства, свързани със замисъла на отделните данъци, с което да бъде увеличена ефикасността на данъчната система. Това важи особено за случаите, в които данъчните основи се подкопават от неоправдани данъчни облекчения и честата употреба на намалени данъчни ставки. Както се посочва по-горе, с цел да се отговори на нуждите на консолидацията чрез приходите, вместо да бъдат увеличавани (допълнително) данъчните ставки, на челно място в дневния ред следва да бъде разширяването на данъчните основи.



Преразглеждане и намаляване на данъчните разходи в областта на прякото данъчно облагане.

Равнището на данъчните разходи в областта на прякото данъчно облагане е показател за това колко широка е данъчната основа. В данъчните разходи, които фактически представляват субсидии, попадат прихващанията, освобождаванията или отклоненията от широко определената данъчна основа. Макар да се оправдават от съображения за безпристрастност и преразпределение и да се използват с цел да бъдат коригирани външни фактори или да се създадат положителни или отрицателни стимули, те често представляват необосновани преференциални режими, които вредят на икономическата среда и отслабват ефективността на данъчната система. Намаляването на данъчните разходи в областта на подоходното и/или корпоративното облагане разширява данъчната основа и намалява сложността на данъчната система. Така ще бъдат събрани допълнителни приходи при неизменени (или дори по-ниски) данъчни ставки. Освен това намаляването на трудностите, произтичащи от спазването на данъчните разпоредби, може значително да подобри бизнес средата. Това означава увеличаване на прозрачността и намаляване на сложността на данъчните закони и нормите за съответствие, опростяване на разплащателните процедури, включително чрез използването на електронно управление, и осигуряване на стабилността на данъчното законодателство.



Повишаване на ефективността на ДДС

ДДС представлява по-голямата част от облагането на потреблението. Ограничаването на освобождаванията от ДДС и прилагането на намалените данъчни ставки при спазване на директивата за ДДС (2006/112/ЕО) ще допринесе за разширяване на данъчната основа и за подобряване на данъчната ефективност като цяло7. В много държави-членки действителните приходи от ДДС са далеч под нивото, което теоретично би могло да се достигне, ако бъде установен единен данък върху потреблението (вж. графика 2 за средните стойности за ЕС/EA). На практика съществуващата система на ДДС е доста разнородна, което отразява предимно целите на социалната политика, които биха могли да бъдат постигнати по-ефективно чрез други инструменти. Държавите-членки прилагат значително различаващи се ставки на ДДС, като по този начин създават много разнообразна и сложна система на ДДС.

Относително ниските приходи от ДДС може да се дължат и на данъчни измами и укриване на данъци, така наречената „разликата по отношение на събираемостта“, което важи в особено голяма степен за някои държави-членки. Увеличаването на ефективността и събираемостта на ДДС чрез премахването на намалените данъчни ставки, както и борбата с укриването на данъци и данъчните измами биха могли да подобрят значително събирането на приходи и намаляването на вредите за икономическата среда в много държави-членки.



2.4. По-добра структура на отделните данъци

В доклада „Tax reforms in EU Member States 2011“ („Данъчните реформи в държавите-членки на ЕС през 2011 г. “) бяха определени два други специфични проблема, които са от значение за повишаване на икономическата ефективност в много държави-членки.



Намаляване на склонността към задлъжнялост в корпоративния данък и в облагането на жилища

Системите за корпоративен данък и облагането на жилищните инвестиции в държавите-членки водят до „склонност към задлъжнялост“ във финансирането на инвестициите.

Склонността към задлъжнялост в корпоративното облагане отразява факта, че плащанията на лихва по корпоративен дълг може да се приспадат от облагаемата печалба, докато възвръщаемостта на собствения капитал не може. Разходите за обществото/социалните разходи, породени от тази склонност към задлъжнялост, вероятно не са пренебрежими. Още по-важно е, че равнищата на свръхзадлъжнялост увеличават вероятността от неизпълнение, а неотдавнашната финансова криза показа, че разходите за адаптиране може да са значителни.

Склонността към задлъжнялост при придобиването на жилищата се дължи също на приспадането на плащанията на лихви по ипотечни кредити (или дори плащанията на главницата) от подоходния данък на физическите лица, което създава стимули за натрупването на задължения и за свръхинвестирането в жилища, т.е. неправилно разпределение на ресурси за сметка на (по-големи) производствени инвестиции. Смята се, че този вид данъчни облекчения е допринесъл за увеличаването на цените на жилищата и за мултиплицирането на дълга, а по този начин за образуването на балон на пазара на жилища. Има данни, че държави, които насърчават придобиването на жилища чрез благоприятно данъчно третиране на дълговото финансиране на ипотечните кредити, също имат по-високи съотношения на ипотечен дълг спрямо БВП.

И двата вида склонност към задлъжнялост карат домакинствата и предприятията да вземат финансови решения в полза на високите нива на ливъридж, като те са мотивирани от данъчни стимули, а не от икономически съображения. Тези нарушения увеличават риска и несигурността в икономиката и може да влошат отрицателните икономически резултати в случаите, когато тези рискове се превръщат в действителност.

Изграждане на данъчна система, целяща опазване на околната среда

В контекста на строги икономии и оздравяване на националните бюджети изглежда изключително трудно да се предприемат мерки, свързани с околната среда, по разходната част на бюджета. Поради това е важно рамката за данъчно облагане да се използва възможно най-ефективно за целите на политиката в областта на околната среда. Следователно вредните за околната среда субсидии трябва да бъдат постепенно премахнати, а данъците за нейното опазване трябва да бъдат правилно замислени. Сериозно безпокойство будят субсидиите за потребление на енергия чрез намалени ставки на ДДС, благоприятното данъчно третиране на служебните автомобили8 и непоследователните цени за емисиите на CO2 (например намаляване на косвените субсидии за дизелово гориво). Наличието им в много държави-членки (9) налага преосмислянето на структурата на данъчното облагане в областта на околната среда с цел да се осигурят подходящи стимули за нейното опазване и да бъдат отразени по-добре загубите на благосъстояние. Освен това следва да бъде засилена международната координация и координацията на равнище ЕС, за да бъде постигнато оптималното за обществото равнище на данъчно облагане, свързано с околната среда, за да бъдат извлечени ползи от опита на държавите-членки, които използват интензивно данъците за опазване на околната среда, и за да бъдат създадени условия на равнопоставеност между предприятията в ЕС.



2.5. Ролята на европейския семестър и на обмена на най-добри практики

Активният диалог между Комисията и държавите-членки на ЕС може да спомогне за запазването на качеството на насочването на политиката в рамките на европейския семестър и може също да помогне на държавите-членки да прилагат това насочване по подходящ начин при надлежно отчитане на своите особености. Диалогът може да протича на различни форуми:



  • В рамките на работната група на високо равнище в областта на данъчното облагане държавите-членки следва да обменят своите мнения относно процеса и съдържанието, така че своевременно да бъдат изготвени проектодоклади с перспективи бъдещето, които могат да послужат като пътни карти за бъдещата работа в областта на координацията на данъчната политика.

  • В рамките на групата за данъчна политика Комисията проведе дискусии с държавите-членки относно благоприятстваща растежа структурата и оценката на данъците. Бяха обсъдени също някои най-добри практики, като акцентът беше поставен по-специално върху опита, придобит при изместването на данъчна тежест към данъците за опазване на околната среда. С цел да се помогне на държавите-членки да гарантират по-добре събирането на своите данъци, следва да бъдат провеждани повече дискусии от този вид, които може да бъдат посветени на inter alia въпроси, свързани данъчната администрация.

  • В рамките на Съвета по икономически и финансови въпроси, по-специално на прикрепения към него Комитет за икономическа политика (КИП) (10), следва да бъдат проведени технически дискусии относно хоризонталните принципи на насочените към растеж и устойчивост политики, както и въз основа на опита на държавите-членки допълнително да се укрепят методологичните и аналитичните устои на управлението на данъчната политика.

Качествените и надеждни данни също ще имат ключова помощна роля. Те са необходими за анализа, оценката и сравняването на минали и бъдещи данъчни реформи, както и за улесняването на обмена на добри практики. Работата по обмена на най-добри практики би могла да бъде засилена чрез (i) по-нататъшното разработване на уебпортала на Европейската комисия (11), посветен на основните характеристики на националните данъчни реформи, включително оценката на тяхната ефективност, и чрез ii) определянето на примерни цели, ако това е необходимо.

3. Данъчна координация и законодателство на ЕС

Данъчната координация в рамките на ЕС законодателството на ЕС, чието приемане може да се счита за целесъобразно в области от особено значение за доброто функциониране на вътрешния пазар, може да подкрепят усилията на държавите-членки техните данъчни системи да благоприятстват в по-голяма степен икономическия растеж и да подобрят ефикасността на събирането на данъци.

Данъчната координация и законодателството на ЕС са от особено значение за справянето с три различни вида проблеми. Първо, данъчната координация може да допринесе за отстраняването на препятствията пред единния пазар, като така се създават равноправни условия на конкуренция за предприятията и физическите лица. По този начин съгласуваните данъчни мерки позволяват да се намери решение на двойното данъчно облагане, както и за други данъчни мерки, които представляват трансгранични препятствия пред вътрешния пазар и пред инвестициите в ЕС. Второ, данъчната координация може също да играе важна роля за ограничаването и предотвратяването на необлагането с данък и злоупотребите, тъй като тези дейности застрашават обективността и ефикасното взаимодействие между данъчните системи на държавите-членки. Това може да доведе до по-добро спазване на данъчното законодателство и до така необходимите допълнителни постъпления в националните бюджети. Накрая, координацията може да спомогне за предотвратяването на вредната данъчна конкуренция и произтичащата от нея „надпревара за достигане на най-ниски равнища“, която намалява капацитета на държавите-членки да облагат мобилни основи и ги принуждават да събират приходи от най-малко мобилните основи, като труда и особено нискоквалифицирания труд. Това вероятно ще увеличи разходите на работодателите за работна ръка и ще има значителен отрицателен ефект, изразяващ се във фактори на демотивация за започване на работа. Координацията може отново да даде на държавите-членки известно поле за маневри, за да подобрят организирането на своите данъчни политики.

Комисията представи няколко законодателни предложения (вж. каре 1 по-долу), които, ако бъдат изпълнени, биха могли да подобрят единния пазар, както и данъчните системи на държавите-членки.



Каре 1: Предложения на Европейската комисия

Преразглеждането на Директивата за данъчното облагане на енергийни продукти има за цел да адаптира механизмите на вътрешния пазар и на съществуващата директива към новите екологични изисквания. Неговото приемане ще помогне на държавите-членки да преразгледат своите данъчни системи в тяхната цялост, което би могло да позволи преминаването към данъчно облагане, което благоприятства в по-голяма степен икономическия растеж.

Предложението за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) има за цел да улесни трансграничната дейност на предприятията чрез единен набор от правила за изчисляване на данъчната основа на едно предприятие или група от предприятия и чрез създаването на единна и обща система за попълване на данъчни декларации. Предприятията, които изберат тази система, биха могли да намалят значително разходите за постигане на съответствие, които понастоящем са високи поради наличието на различни национални системи. Системата би могла да подобри също данъчната прозрачност в ЕС. ОКООКД не е свързана с хармонизиране на националните данъчни ставки и би могла да се приложи по неутрален за доходите начин. Тя ще допринесе за конкурентоспособността на европейските предприятия.

Направеното наскоро предложение за система на данък върху финансовите сделки ще осигури правилното функциониране на вътрешния пазар в съответната област и ще генерира значителни допълнителни данъчни приходи от финансовия сектор в полза на публичните финанси.

С преразглеждането на Директивата за спестяванията нейният обхват ще бъде разширен и ще бъде осигурено по-широко данъчно покритие на плащанията за лихви. В процес на разглеждане е и възможността съществуващите споразумения с трети държави в областта на спестяванията да бъдат предоговорени, за да бъдат взети под внимание измененията на директивата.

Целта и на четирите предложения, които понастоящем се обсъждат в Съвета, е да бъде създадена по-голяма равнопоставеност между предприятията в Европа, да бъде подобрено съвместното функциониране на данъчните системи, като в същото време бъдат намалени възможностите за вредни данъчни практики, укриването на данъци и измамите.



Обновяването на директивата за ДДС, както е представено в зелената книга и предстоящото съобщение за „Бъдещето на ДДС“, следва да бъде разгледано от държавите-членки с оглед на осъвременяването и подобряването на съществуващите в момента системи и на заздравяването на единния пазар.


3.1. Вредни данъчни практики и стабилна бизнес среда

Решение за вредната данъчна конкуренция може да бъде намерено само чрез международно сътрудничество както в ЕС, така и извън него. Кодексът на поведение в областта на данъчното облагане на предприятията — незадължителен правен инструмент, в който не се съдържа набор от задължителни правила, изигра важна роля за премахването на редица вредни данъчни мерки.

Неотдавна групата по въпросите на етичния кодекс започна обсъждането на повече хоризонтални въпроси. Пример за това е популяризирането на принципите на кодекса в трети държави. По покана от Съвета миналата година Комисията започна дискусии с Швейцария и Лихтенщайн относно прилагането на принципите и критериите на кодекса в тези две държави. Друг аспект, чиято цел е да бъде ограничено избягването и укриването на данъци, е свързан с координацията на мерките за борба със злоупотребите.

Освен това Комисията смята, че данъчното планиране на фирмено равнище е станало все по-усъвършенствано през последните 15 години: вместо да се задоволят с преференциалните данъчни режими на определена държава, някои предприятия се впускат в сложно данъчно инженерство, благодарение на което извличат данъчни предимства от несъвършеното уеднаквяване на данъчните системи на две или повече държави. Тези явления предизвикаха дебат относно настоящата и бъдещата роля на групата по въпросите на етичния кодекс. Един нов тласък и разширяването на мандат на групата биха се отразили благоприятно на нейната ефективност. Приоритетно трябва да бъде засилена общата работа по вредните данъчни практики. По-специално, дейността на групата по въпросите на етичния кодекс следва да бъде разширена, за да се гарантира, че несъответствията между данъчните системи не водят до вреди за данъчните администрации или предприятията. По-конкретно, несъответствията могат да създадат ситуации на двойно данъчно облагане, които могат да бъдат използвани за намаляване на данъчните постъпления на държавите-членки и да предоставят необосновани предимства за определени предприятия. Тези пропуски противоречат също на духа на единния пазар и трябва да бъдат отстранени в сегашните тежки времена. Ако до края на 2012 г. не бъдат постигнати резултати, Комисията възнамерява да се възползва от своето право на инициатива, за да реши тези важни въпроси.

Освен към борбата с вредните данъчни практики сътрудничеството в областта на данъчното облагане е насочено и към премахването на съществуващите данъчни препятствия, които все още пречат на икономическите оператори да се възползват от предимствата, които им предоставя единният пазар. Двойното данъчно облагане беше посочено като една от най-вредните пречки, които все още съществуват на единния пазар. Двойното данъчно облагане има много различни аспекти и в момента се работи за справяне с някои страни на проблема. Например Комисията създаде форум от експерти, който да намери решения на проблемите, свързани с трансферните цени. От друга страна тя проучва мащаба на проблемите, свързани с двойното данъчно облагане, пред които се изправени фондовете за рисково инвестиране, за да бъде намерено решение за тези фондове, които могат да представляват ценен източник на финансиране за МСП. В своята решимост да се справи с останалите проблеми Комисията прие съобщение относно двойното данъчно облагане, в което посочва на какво се дължат основните проблеми в тази област в ЕС и в което представя конкретни мерки, с които да ги разреши. По този начин Комисията се стреми да премахне реалните пречки пред повишаването на конкурентоспособността на икономиката и да улесни инвестициите и стопанската дейност в ЕС12. Един от вариантите, които са в процес на проучване, е възможността да бъде въведен правнообвързващ механизъм за решаване на спорове с цел да се премахне двойното данъчно облагане в ЕС по всеобхватен начин.

По-голямата интеграция на пазарите и отстраняването на нарушенията в ЕС могат да бъдат постигнати също и чрез финализирането на инициативи като предложението за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. С тази схема засегнатите предприятия ще разполагат с възможността да изберат обща система, като по този начин ще избегнат съществени данъчни пречки пред осъществяването на трансгранични дейности. Освен това приемането на Директивата за данъчното облагане на енергийни продукти, която ще отстрани недостатъците в сегашната директива, не само ще допринесе за създаването на действителна равнопоставеност в ЕС, но и ще улесни преминаването към данъчни системи, които благоприятстват в по-голяма степен икономическия растеж.



3.2. Борба с измамите и с укриването на данъци

Редица държави-членки са изправени пред предизвикателството да предприемат политически мерки, с които да се стимулира намаляването на данъчните различия чрез подобряване на ефикасността на системите за събиране на данъци и чрез подобряване на мерките срещу укриването на данъци. Първо, качеството на административното управление и по-доброто разбиране на поведението на данъкоплатците са от ключово значение за оптимизиране на цялостната дейност на данъчната система и за намаляване на разходите на данъчната администрация. Второ, ефективността на дейностите за изпълнение ще зависи от действителните ресурси (персонал и ИТ), заделени за откриване на нарушенията на законодателството, за налагане на наказания при нарушение на правилата и за контрол на ефективността на процеса на изпълнение. Въпросът, свързан с доброто управление в областта на данъчното облагане, бе обсъден от групата за данъчна политика и от работната група на високо равнище на Съвета в областта на данъчното облагане. Специално внимание в дискусиите бе обърнато на това как да се подобри прозрачността, обменът на информация и лоялната данъчна конкуренция.

На равнище ЕС се предприемат много дейности, по-конкретно чрез използването на разпоредби за административно сътрудничество, обхващащи всички области на данъчното облагане. В ЕС държавите-членки следва да използват по най-добрия начин съществуващите инструменти за борба с данъчните измами. На практика тези дейности могат да бъдат подкрепяни от програмата „Фискалис“ (13), по-конкретно чрез съвместни действия в подкрепа на сътрудничеството между държавите-членки.

Освен това в рамките на ЕС държавите-членки в момента обмислят преразглеждането на Директивата за спестяванията с цел нейното приложното поле да бъде разширено и да бъде гарантирано по-добре данъчното облагане на изплащането на лихви, които минават през необложени междинни структури. Те обмислят също възможността съществуващите споразумения с трети държави в областта на спестяванията да бъдат предоговорени, за да бъдат взети под внимание измененията на директивата. Към настоящия момент Съветът би трябвало да приключи своята работа по Директивата за данъчното облагане на спестяванията и бързо да одобри мандата за преговори, позволяващи на Комисията да открие дискусии с трети държави в тази област.

Извън ЕС преговорите по споразуменията на ЕС с трети държави, като споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС) и споразуменията за икономическо партньорство (СИП), следва да се превърнат във възможност да се гарантира, че третите държави се ангажират с принципите на доброто управление в областта на данъчното облагане. В цялостния подход трябва да бъдат включени и инициативи, които имат за цел да защитят държавите-членки срещу юрисдикции, които отказват да сътрудничат. На международните форуми, като ОИСР и Г—20, започна допълнителна дейност, насочена към доброто управление в областта на данъчното облагане. С цел да остане натискът върху юрисдикциите, които отказват да сътрудничат, да продължи да дава резултати,следва да бъде увеличена степента, в която държавите-членки координират своите подходи. За тази цел може да бъдат наложени общи ответни мерки срещу тези юрисдикции. Уеднаквяването на мерките и по-добрата координация на позициите, които държавите-членки поддържат на международните форуми, са от съществено значение за борбата с данъчните измами.

В неотдавнашното си съобщение „Към наказателна политика на ЕС: гарантиране на ефективно прилагане на политиките на ЕС чрез наказателното право“ Комисията подчерта важността на наказателното право, за да се гарантира ефективното изпълнение на политиките на ЕС. Комисията счита, че работата в тази рамка може да представлява стъпка напред в борбата с данъчните измами и по-специално с тяхното трансгранично измерение. Следователно Комисията ще проучи по какъв начин рамката, създадена в неотдавнашната ѝ инициатива в областта на наказателното право, може да се използва за набелязване на засилени мерки срещу данъчните измами.



4. Заключения

Данъчната координация и обменът на най-добри практики са от жизненоважно значение за растежа и за усилията за консолидация особено в сегашния икономически контекст, в който качеството на доходите е от значение и в който на много държави-членки може да се наложи да обмислят приемането на мерки за генериране на данъчни постъпления. Голям брой данъчни реформи, стимулиращи растежа, могат да бъдат проведени поотделно от държавите-членки. Задълбоченият диалог между държавите-членки на ЕС може обаче да се окаже полезен при изпълнението на националните стратегии в областта на данъчните политики, например когато това води до обмен на най-добри практики или до отстраняване на несъответствията между националните системи. В допълнение координацията между държавите-членки и законодателството на ЕС е от полза за някои реформи, тъй като трансграничните странични ефекти могат да ограничат капацитета на отделните държави-членки да облагат с данъци.

Европейският семестър, заедно с различните европейски форуми, позволява да бъдат обсъдени реформи на данъчните политики в държавите-членки в подкрепа на икономическия растеж и данъчната устойчивост, като същевременно се въвежда интегрирана координация на икономическата политика в ЕС. Задълбоченият диалог между държавите-членки и с Комисията, включващ обмен на най-добри практики, би могъл да спомогне за аналитичното качество на съветите към политиката в рамките на европейския семестър при надлежно отчитане на особеностите на всяка държава. Този диалог може и трябва да бъде проведен в съществуващите форуми на ЕС, включително работната група на високо равнище на Съвета в областта на данъчното облагане, групата за данъчна политика и мрежата на Съвета по икономически и финансови въпроси, по-специално Комитета за икономическа политика.

Координираните действия на равнище ЕС и законодателните инициативи на Съюза следва да направят различните данъчни системи по-съвместими с единния пазар и да ограничат отрицателните ефекти на националните данъчни политики. Те подкрепят усилията на държавите-членки да преминат към данъчни системи, които благоприятстват в по-голяма степен икономическия растеж, и допринасят за премахване на значителните препятствия пред единния пазар. В области от особено значение за доброто функциониране на единния пазар, като данъчното облагане на спестяванията, енергийните продукти и корпоративните доходи, бяха предприети законодателни инициативи на ЕС. За да допринесе за икономическата ефективност и за доразвиването на единния пазар, Съветът се приканва да финализира бързо тези предложения. Нещо повече, като се има предвид нейната важност за правилното функциониране на единния пазар, бъдещата система на ДДС заслужава особено внимание. Борбата срещу данъчните убежища и двойното данъчно облагане остава друго ключово предизвикателство, за които трябва да бъдат мобилизирани съществуващите и новите инструменти.



1() Пактът за еврото, наречен по-късно пактът „Евро плюс“ с цел към него да се присъединят на доброволен принцип държави извън еврозоната, беше създаден на 11 март 2011 г. от държавните и правителствените ръководители на държавите от еврозоната и беше одобрен от Европейския съвет на 24—25 март 2011 г. Пактът гласи: „Прагматичната координация на данъчните политики е необходим елемент на една по-солидна координация на икономическите политики в еврозоната, която да подпомага фискалната консолидация и икономическия растеж. В този контекст държавите-членки се ангажират да започнат структуриран диалог по въпросите на данъчната политика, по-специално с цел обмен на добри практики, избягване на вредни практики, както и предложения за борба с данъчните измами и избягването на данъци.“

2() Нуждата от укрепване на Европейския семестър за координация на икономическите политики с цел засилване на надзора на икономическите и фискалните политики, включително чрез интегрирането на пакта „Евро плюс“ в процедурите на Европейския семестър, беше определена в Съобщението на Комисията „Пътна карта за стабилност и растеж“, COM (2011) 669 окончателен.

3() Monti, M. (2010 г.), Нова стратегия за единния пазар.

4() European Economy 5/2011 и Taxation Papers No. 28.

5() Пак там.

6() Вследствие на икономическата криза много държави използваха по-високи данъци, свързани с околната среда, като част от своите стратегии за данъчна консолидация. Ирландия е нагледен пример за това: по-високите данъци върху горивата, въвеждането на такса CO2 от 15 EUR на тон (която до 2014 г. ще бъде удвоена) и таксите за потребление на вода представляват ключова вноска в бюджетите от последните години.

7() За разлика от намалените данъчни ставки на ДДС повечето освобождавания не са факултативни за държавите-членки, а са предвидени в директивата за ДДС.

8() Според приблизителните изчисления на Комисията благоприятното данъчно третиране на служебните автомобили води до преки загуби от около 0,5% от БВП на ЕС (54 млрд. EUR) и значителни загуби на благосъстояние от 0,1 до 0,3% от БВП на ЕС (12—37 млрд. EUR).

9() Европейска комисия 2011 г., Данъчните реформи в държавите-членки на ЕС през 2011 г.

10() Създаденият с решение на Съвета от 1974 г. комитет предоставя съвети и допринася за работата на Съвета по икономически и финансови въпроси и на Комисията. Основната дейност на комитета е структурирана около следните два взаимодействащи стълба: i) стълб за икономическата политика, който по същество се отнася до стратегията „Европа 2020“, ii) стълб за публичните финанси, в който КИП отговаря по-специално за качеството и устойчивостта. Предвид настоящата икономическа ситуация КИП съсредоточава своята дейност върху растежа и заетостта, в частност върху тези реформи, които допринасят за конкурентоспособността и капацитета за приспособяване, както и за осигуряването на устойчивост на публичните финанси.

11() База данни за данъчните реформи.

12() Европейска комисия (2011), COM(2011) 712.

13() Програмата „Фискалис“ осигурява значителна подкрепа за данъчната координация между държавите-членки, като предоставя рамка за сътрудничество между националните данъчни администрации и като засилва в допълнителна степен координацията между съществуващите национални системи на данъчно облагане. Предложената от Комисията програма „FISCUS 2020“ има за цел да направи националните данъчни администрации по-ефективни и по-ефикасни при обработката на трансгранични операции. По този начин администрациите ще могат да се борят по-успешно с данъчните измами и ще могат да увеличат данъчните постъпления.


Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница