Отчет за първата година от работата на Ивайло Калфин като член на Европейския парламент Ивайло Калфин



Дата13.03.2017
Размер187.18 Kb.
ТипОтчет

ГОДИНА ПЪРВА: КРИЗАТА - В ТЪРСЕНЕ НА ИЗХОД


Отчет за първата година от работата на Ивайло Калфин като член на Европейския парламент

Ивайло Калфин е член на Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на Социалистите и демократите. Избран е с листата на БСП като неин водач на изборите за Европейски парламент на 5 юни 2009 г.

Ивайло е лидер на българската делегация на социалистите в Европейския парламент.

Работи в седем парламентарни комисии и делегации. Като икономист по образование, основният му интерес е насочен към Комисията по бюджети, на която е заместник-председател. Пълноправен член е на извънредната Комисия по финансовата, икономическата и социалната криза, както и на новосформираната Специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г., която ще изготви позицията на парламента по приоритетите на следващата бюджетна рамка на ЕС.

Член е на Делегацията за връзки с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово.

Ивайло работи като заместник член в комисиите по бюджетен контрол и по промишленост, изследвания и енергетика. Заместник член е на Делегацията за връзки с държавите от Южна Азия.
През първата година от мандата си като член на Европейския парламент Ивайло Калфин стана автор на един доклад и на пет становища, изразяващи позицията на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Той е внесъл изменения в девет доклада и е отправил три питания към Европейската комисия и е съинициатор на три парламентарни резолюции. Подписал е три писмени декларации с искане за незабавни действия на Европейската комисия и Съвета. Калфин е направил девет изказвания в пленарна зала. Като член на парламентарната делегация той посети Газа. Пратениците на Европейския парламент имаха за за задача да проверят разходването на европейски средства, тъй като ЕС сред най-големите донори в региона. През изминалата година Ивайло Калфин беше домакин на три групи от български граждани от Дунавските общини и от младежки и студентски организации у нас и в Германия, които посетиха по негова покана Европейския парламент и се запознаха с работата му. Като член на Европейския парламент Калфин участва в няколко десетки семинари конференции, и работни срещи и беше лектор в международни конференции в Германия, Франция, Гърция и Белгия.

Годината за ЕС


  • Първата година от работата на Европейския парламент премина под тежкия знак на световната икономическа и финансова криза. Броят на безработните в ЕС достигна 15 милиона, а делът на сивата икономика в някои държави от ЕС е 10% .

Финансовата криза, обхванала Европа, разкри някои проблеми във функционирането на ЕС - слабата координация между страните-членки, липсата на контрол, особено във финансовата сферата. Сериозно бе поставен въпроса ще устои ли ЕС на икономическата криза? Съюзът предприе редица действия за спасяване на финансовата система, за стимулиране на търсенето и за повишаване на доверието. От ЕП бяха предприети стъпки за приемане на законопроекти и по-строги регулации за функционирането на финансовите пазари, и координирането на съвместни действия при овладяването на икономическата криза;


  • След три години пълноправно членство на 1 януари 2010 г. отпадна възможността Европейския съюз да налага предпазни клаузи на България. Механизмът за сътрудничество и контрол, прилаган от ЕК по отношение на България и Румъния в областта на вътрешните работи и правосъдието, остава в сила;

  • Жозе Мануел Барозу беше преизбран за втори мандат начело на Европейската комисия. Той предложи състав на новата комисия, който беше избран от Европейския парламент на 9 февруари 2010 г.;




  • На 1 декември 2009 г. влезе в сила Лисабонският договор. България бе една от първите, чийто парламент го ратифицира. Лисабонският договор донесе много нововъведения, сред които е значителното засилване на ролята на Европейския парламент. Евродепутатите вече имат думата по отношение на 95 на сто от законодателната работа;

  • По силата на Лисабонския договор бяха избрани постоянен председател на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой и върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън;

  • Лидерите на ЕС приеха програмата „Европа 2020” - стратегия за икономически растеж за десет години напред, която ще замени Лисабонската икономическа стратегия от 2000 г.;

  • На 1 януари 2010 г. приключи шведското ротационно председателство на ЕС и новото бе поето от Испания. Основните му приоритети бяха: излизането от икономическата криза, прилагането на Лисабонския договор, превръщането на ЕС в глобален играч, разрешаването на Близкоизточния конфликт, активизирането на отношенията с Латинска Америка и по-широкото участие на гражданите на 27-те страни-членки във формирането на политиките на съюза;

  • На 1 юли Испания предаде на Белгия председателството на ЕС в труден за общността момент на продължаваща икономическа криза и важни институционални промени, свързани с прилагането на Лисабонския договор. Една от централните теми за Белгия ще бъде заетостта. Особено внимание страната ще обърне върху въпроса със зелените и белите работни места (става дума за държавния сектор).



Годината за Калфин



КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТИ
1. Допълнителни компенсации за АЕЦ "Козлодуй" в Комисията по бюджети:

В качеството си на заместник-председател на Комисията по бюджети в ЕП Ивайло Калфин, беше единственият български депутат, който имаше възможност на 18 ноември 2009 г., да участва в състава на парламентарната делегация в Помирителна процедура за съгласуване на позициите на ЕП и Съвета относно Бюджет 2010 на общността.

Процедурата се наложи, защото трябваше да бъде постигнато съгласие за източниците, с които да бъдат осигурени допълнително 767 милиона евро. Тази сума бе необходима, за да се финансират втората част от плана на Европейската комисия за икономическо възстановяване, одобрените нови помощи за млечния сектор в Европейския съюз от 300 милиона евро, и компенсациите за затварянето на I-IV блок на АЕЦ "Козлодуй".

В ситуация на икономическа криза всеки един лев беше предмет на значителни спорове и задължения. Между ЕК, Съвета и ЕП имаше солиден спор за бюджета за следващите години. Помирителната процедура беше първият и най-важен етап от дълго продължилата битка за стартирането на изплащане на допълнителните компенсации за затваряне на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй". Решено бе средствата да бъдат осигурена чрез икономии от разходи на Съвета на Европейския съюз и на Европейския парламент по различни програми.

От страна на Европейския парламент в приетия документ е включен текст "под черта", който да изключи отпускането на следващите да става след задължителното им включване в бюджетите на Европейския съюз за съответните години.

Участието на Ивайло Калфин на тази среща, както и последвалия му доклад за АЕЦ "Козлодуй" в Комисията по бюджети беше решаващо за започване на изплащането на първата част от 75 милиона евро още от Бюджет 2010 г. /от общата сума 300 милиона евро - три плащания по 75 милиона евро годишно за страната ни през 2011-2014 г../. След доклада и решението на Комисията по бюджети за АЕЦ "Козлодуй", се отвори пътя към приемането на окончателното становище на ЕП - първоначално в Комисията по промишленост, транспорт и енергетика през април, а след това и в пленарната зала през май.


2. Разработване на С&Д документ за реформиране на бюджета

В Комисия по Бюджети Ивайло Калфин участва със свое становище по разработването на документ на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите за реформата на бюджета на ЕС. В своята работа Калфин акцентира върху:



  • необходимостта от реформиране на европейската икономическа политика - да има визия и стратегия за общо европейска икономическо управление - за необходимостта от общностен вместо междуправителствен подход, както и за повече задължителни мерки, вместо отворена координация и партньорски проверки. Търсене на правилния баланс между европейската идея, националния суверенитет и солидарността;

  • средносрочният преглед на текущата многогодишна финансова рамка (МФР), 2007-2013 г. - осигуряване на гъвкавост на рамката и адекватното финансиране на новите компетенции на ЕС, съгласно Договора от Лисабон;

  • разработването на нови инструменти за финансиране на бюджета; засилване на ролята на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за подкрепа на инвестициите в инфраструктурата, екологичните технологии, иновации и малките и средни предприятия, както и привеждане в пълно съответствие на политиките на ЕИБ и ЕБВР с приоритетите на ЕС;

  • По-голяма синергия между бюджета на ЕС и националните бюджети - координация между европейските и националните бюджетни усилия;


3. Европейската инвестиционна банка

Ивайло Калфин е постоянен главен докладчик /standing reporter/ в Комисията по бюджети по въпросите на Европейската инвестиционна банка.

През изминалия политически сезон започна ключова дискусия относно бъдещото развитие и работа на ЕИБ. Представен беше доклад, разработван в продължение на година и половина Комитет на Мъдреците, ръководен от френския финансист Мишел Камдесю - бивш директор на Международния валутен фонд - с препоръки към работата на банката и нейния мандат за операции извън ЕС.

Ивайло Калфин представи своето виждане по доклада и изрази мнение, че търсенето на нови инструменти за финансиране и разширяване на възможностите на бюджета, са приоритет. Европейската инвестиционна банка е безспорно един от механизмите, които трябва да бъдат използвани по-активно, за да подпомогнат усвояването на фондовете и борбата с икономическата криза.

Ивайло Калфин посочи, че ефективността на работата на ЕИБ извън ЕС може да се увеличи значително, като това, заедно с повишаването на прозрачността и видимостта в нейната дейност, ще бъдат в основата на обсъжданията в парламента по средносрочния преглед. Банката може да допринесе още повече за провеждането на политиката на ЕС в различни региони на света.

През септември 2010, в ЕП започва разработването на доклад за ЕИБ с главен докладчик Ивайло Калфин, чиято крайна цел е определяне на нов мандат на ЕИБ, както и на хоризонтални цели на високо равнище, които да придадат по-ясна идентичност на мандата, насочвайки го към области, в които банката притежава конкурентно предимство и особено силни позиции. Ще бъде активиран и специален финансов пакет в размер на 2 млрд. евро, предназначен за финансиране на проекти в областта на изменението на климата.

В момента се обсъжда процедурата, по която ще се реализира доклада. Не е изключено прилагането на процедура, която е първа по рода си по новите правила след влизането в сила на Лисабонския договор, и която ще включва паралелна работа в няколко комисии.




  • Калфин предложи поправки в проекта за Директива за забавените плащания, които защитават българските общини. С този законодателен акт, за първи път се включва задължението органите на държавната власт да изплащат задълженията си към доставчици на стоки и услуги в определен срок - не повече от 60 дни след доставката. Същото задължение ще имат и фирмите, които доставят комунални услуги – електроенергия, топлоенергия, вода и т.н. С този нормативен акт ще се помогне на много фирми в ЕС, голяма част от тях - малки и средни предприятия, да се справят по-лесно с икономическата криза. В своите изменения Калфин предлага да се задължат централните бюджетни власти да превеждат редовно дължимите субсидии към местните власти, за да могат общините от своя страна да плащат редовно на фирмите, доставчици на стоки и услуги.



СПЕЦИАЛНА КОМИСИЯ НА ЕП ПО ФИНАНСОВАТА И ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА:

Ивайло Калфин бeше избран за постоянен член на специалната комисия на ЕП по финансовата и икономическата криза. Основните й дейности са свързани с анализиране и оценяване на обхвата на социалната, икономическа и финансова криза, последиците й за Съюза и неговите държави-членки, оценка на прилагането на законодателството на общността във всички засегнати области, както и координацията на действията, предприети от държавите-членки.

Специалната комисия също така има правомощията да дава препоръки относно мерките или инициативите, които трябва да се предприемат за справяне с последствията от финансовата и икономическата криза, в тясно сътрудничество с постоянните комисии на ЕП. Мандатът на 45-членната специалната комисия е 12 месеца. След широки дебати в ЕП беше решено мандатът на комисията да бъде удължен до юли 2011 г.

В работа на комисията до тук бяха проведени множество дебати и изслушвания, които насочиха към проблеми, провокираха инициативи, както и размисли за новите икономически и управленски предизвикателства, пред които ни изправя световният пазар.

Бяха изготвени един междинен и един окончателен доклад, съдържащи препоръки за действия или инициативи за справяне с последствията от финансовата и икономическата криза. Ивайло Калфин взе активно участие в работата на комисията и даде над 20 предложения за изменения и допълнения към крайния доклад.

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТЕН КОНТРОЛ
1. Становище по Специален доклад на Европейската Сметна Палата/ЕСП/:

В своето становище по доклада "Ефикасност и ефективност на проведените от Службата за подбор на персонал на Европейските общности дейности за подбор на персонал /EPSO/" Ивайло Калфин подкрепи заключенията на ЕСП и подчерта като най-значими проблемите, свързани с дългата продължителност на процеса на подбор на персонал /повече от 9 месеца/, което обезсърчава кандидатстването на много млади специалисти; ненужното наблягане на специфични езикови изисквания; неясното обявяване на конкурсите и тестовете за предварителен подбор.

Калфин изтъкн, че процесът на подбор не постига най-широкото възможно географско разпределение на лауреатите и препоръча EPSO да идентифицира подробно степента на географски дисбаланс, да анализира причините за него и да направи предложения как да се подобри географското разпределение. В своя документ Калфин призова да се направят последващи стъпки за широко използване на компютризирани тестове и специализирани конкурсни комисии, както и прилагането на стриктни механизми за контрол на качеството, за да гарантира публикуването на точни и ясни обявления за конкурси.
2. Европейска дипломатическата служба:

Ивайло Калфин беше докладчик в Комисията по бюджетен контрол по една, изключително важна след Лисабонския договор за ЕС тема, а именно създаването на Европейската служба за външни действия (ЕСВД). Работата на подобна служба ще позволи на Европа да се превърне в глобален играч и в пълен размер да координира и направи ефективна външната си политика, така че да е с по-силен глас на международната сцена.

Проектът за Европейска дипломатическа служба беше в центъра на дискусиите и работата на ЕП за повече от 9 месеца. Изискваше се координация в дейността на редица комисии, за да бъдат уредени организацията и функционирането й. Проектът за дипломатическата служба беше изготвен от върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън, но Европейският парламент остро го критикува. Особеният институционален характер на Европейската служба за външна дейност поставяше много въпроси, свързани с прозрачността, икономичността и ефективността на нейния бюджет. Депутати от различни политически семейства изброиха множество причини като: не е посочена политическата отговорност на Европейската служба за външни действия към ЕП, службата трябва да включва всички области на външната политика, включително и развитие, както и, че предложената структура с един генерален секретар и негови заместници не осигурява политическата легитимност на заместниците, от която се нуждае върховният представител, за да изпълнява задълженията си.

Един от най-важните въпроси, свързан с Европейската служба за външни действия беше нейният бюджет и контрола върху изпълнението му. През последните месеци един от основните проблеми, пред които беше поставена Европейската служба за външни отношения беше свързан с възможността ЕП да получи всички инструменти, необходими за осъществяване на строг контрол върху разходите от европейския бюджет за външна дейност.



Ивайло Калфин беше отговорен за изготвяне на становище именно по отношение на контрола при разходването на тези средства - за установяването на ясни правила за отчетност и механизми, които да работят добре на практика и да защитават интересите на европейските данъкоплатци.

КОМИСИЯ ПО ПРОМИШЛИНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА
1. Цифров дневен ред:

Ивайло Калфин бе докладчик за Групата на социалистите и демократите по доклада за цифровия дневен ред, целящ развитието. на информационните и телекомуникационни технологии /ИКТ/ до 2015 г. и на тяхното използване в ЕС. Докладът, гласуван с голямо мнозинство от Европейския парламент, призовава за развитието на широколентовия интернет, за преминаването на следващото поколение интернет чрез оптични връзки, както и за осигуряването на високо ниво на сигурност в киберпространството и на цялостен достъп до интернет за европейските граждани, включително живущите в отдалечените географки региони, социално уязвимите хора и хората с увреждания.


2. Компенсациите за АЕЦ "Козлодуй"

Ивайло Калфин беше докладчик от Групата на социалистите и демократите за АЕЦ "Козлодуй" в главната парламентарна комисия, разглеждаща проектодокада - Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Основната цел на доклада беше да се определят критериите, по които да бъдат разпределени средствата от допълнителния за България финансов пакет (в размер от 300 млн. евро). В резултат на работата по доклада ЕП одобри 180 млн. евро да бъдат насочени за извеждане от експлоатация на реакторите I-IV на АЕЦ "Козлодуй" и 120 млн. евро - за финансиране на проекти за енергийна ефективност в България.

Българските интереси срещнаха твърда опозиция в лицето на главния докладчик Ребека Хармс, съпредседател на Групата на Зелените в ЕП. Тя предложи средствата за финансиране на проекти да бъдат изцяло предназначени за изграждане на трайно хранилище за високо радиоактивни ядрени отпадъци на територията на Република България. Стратегическият акцент се състоеше в това България да получи нужната подкрепа сред парламентарните групи и национални делегации в ЕП, с оглед отхвърлянето на крайно неприемливото за нашата страна предложение. В резултат на многобройните консултации на Калфин с докладчиците от различните парламентарни групи и множеството предложени от него компромисни изменения, докладът бе гласуван в комисия и на пленарно заседание с много голямо мнозинство. Всички национални позиции бяха успешно защитени.

СПЕЦИАЛНА КОМИСИЯ ПО ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

В края на този политически сезон Ивайло Калфин бе избран за член на Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. Задачата на тази комисия ще е да прогнозира какво ще стане през 2011 г. с икономиката на ЕС. Амбицията на ЕК е да гради по-общи политики, без да облага допълнително европейския данъкоплатец.

Ивайло Калфин беше избран за докладчик за Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, за да изготви лявата визия за окончателния доклад от работата на тази временна комисия.


ПИЛОТЕН ПРОЕКТ - КИБЕРСИГУРНОСТ
В качеството си на зам.-председател на Комисията по бюджети и на зам.-член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика Ивайло Калфин направи предложение за пилотен проект и за подготвителен акт за насърчаване на ролята на ЕС в изграждане на хармонизирана стратегия по киберсигурност. Предложението цели създаване на проучване относно възможността за нова бюджетна линия от бюджета на ЕС за финансиране на дейности в областта на борбата с киберпрестъпленията. В своят проект Калфин изтъква необходимостта от спешно предлагане от страна на Европейската комисия на европейски законодателна акт в тази насока, който да засили ролята на ЕС в международното сътрудничество с движещите сили в тази сфера, изграждането на общи работни инструменти и терминология, както и за създаване на позиция европейски координатор по киберсигурността.

Калфин направи сходни предложения и в качеството си на докладчик за Групата на С&Д по цифровия дневен ред, гласуван в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и в участието си като лектор и председател на дискусионен панел на водещи международни конференции по темата. Сред тях: Третата конференция по киберсигурността в Европа, Четвъртият международен форум по киберсигурност, организирана в Гармиш-Партеркирхен, Германия, от Московския държавен университет Ломоносов и международната организация за Интернет домейни ICANN и на годишния форум на Телекомуникационната организация на Британската общност.




  • Ивайло Калфин подкрепи декларацията на ЕП за издаването на стандартизирани и разбираеми фактури за консумацията на енергия. Чрез нея ЕП предвижда да се създадат правила, по които потребителите да получават разбираеми сметки за изразходената от тях енергия, които включително да им позволяват да пестят по-ефективно, както и да сменят доставчика на енергия, когато това е възможно. Приемането на подобна европейска регулация ще даде възможност на гражданите да управляват по-добре използването на енергия, да съобразяват потреблението с възможностите си и да търсят сметка за всяка начислена в сметките им стотинка.



ПИЛОТЕН ПРОЕКТ: ДУНАВСКА СТРАТЕГИЯ
Ивайло Калфин бе съавтор на предложение за създаване на пилотен проект за Дунавската стратегия. Главният акцент на проекта е ЕК да определи необходима финансова подкрепа за общата стратегическа визия за Дунавския регион, позволяваща финансирането на проекти в следните области: трансграничното сътрудничество, социално развитие и опазване, устойчиво икономическо развитие, развитие на туризма, транспортните мрежи и енергийната инфраструктура, на културата и на образованието, опазването на околната среда. Калфин е член на "Дунавския форум"в ЕП и взе участие в няколко международни конференции във връзка с дунавската стратегия, организирани от Генерална дирекция "Регионално развитие" на Европейската комисия в Улм, Германия на 1 февруари 2010 г. и в Русе на 10 май 2010 г.

ЕС – ОБНОВЕН, СОЛИДАРЕН, СИЛЕН МЕЖДУНАРОДЕН ПАРТНЬОР

Стратегия "Европа 2020":

Институциите на ЕС се обединиха около мнението, че изходът от кризата трябва да ни отведе към нова устойчива социална пазарна икономика — една по-интелигентна и по-екологична икономика, в която благополучието ни ще бъде резултат от иновациите и от по-доброто използване на ресурсите и в която ключовият фактор ще бъде знанието.

Беше приета програмата „Европа 2020”, която е стратегия за икономически растеж в следващите десет години и има за цел да позволи на ЕС да се възстанови напълно от кризата и да ускори развитието на "зелена" икономика.

Ивайло Калфин взе активно участие в изработване на документ на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите по приоритетите на по-социална стратегия 2020 - "Визия за стратегия 2020 - за една Европа, която не е само пазар". По-специално Калфин допринесе за разработването на документа с конкретни предложения към създаване на единна европейска инвестиционна стратегия, като съставна част от изпълнението на целите на Стратегия "Европа 2020". Ивайло Калфин сподели своите виждания за: средносрочния преглед на текущата многогодишна финансова рамка (МФР) 2007-2013г.; адекватното финансиране на нови компетенции на ЕС, съгласно Договора от Лисабон; разработването на нови инструменти за финансиране на бюджета; засилване на ролята на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за подкрепа на инвестициите в инфраструктурата, екологичните технологии, иновации и малките и средни предприятия, както и привеждане в съответствие на политиките на ЕИБ и ЕБВР с приоритетите на ЕС; координация между европейските и националните бюджетни усилия; създаване на подходяща европейска рамка за публично-частни партньорства;

МЛАДИТЕ
1. Младежка интергрупа в ЕП:

Ивайло Калфин е единственият български депутат, който подкрепи създаването на интергрупа „Младеж” в Европейския парламент. Такава група се създава за първи път в историята на институцията. Темите, с които се занимава тя, са социалното включване, активното гражданство, образованието и мобилността на младите хора. Приоритетна задача на членовете й е да идентифицират най-неотложните проблеми в период на криза и да изработят предложения за решаването им.

Интергрупите формално не са част от структурата на Европейския парламент. В тях освен депутати от различни политически сили могат да участват представители на различни организации, експерти и обществеността, обединени от общ проблем. Те обаче са не само платформа за дискусии, а и работещ инструмент за ангажиране на евродепутатите с конкретни проблеми и теми. Публичните дискусии, които са основна част от работата на интергрупите, са гаранция за адекватността на законодателството в последствие.


2. Актуален проблем свързан с младежта, по който Ивайло Калфин е активен:


  • Относно признаването на дипломи и квалификации, издадени от университети в рамките на ЕС:

Ивайло Калфин отправи призив към Европейската комисия да разгледа въпроса със затрудненията пред които са изправени гражданите в България при признаване на дипломи и квалификации, издадени от университети в рамките на ЕС.

  • В изказване в рамките на юлската пленарна сесия в Страсбург той обърна внимание, че въпреки многократните обсъждания и ясното европейско законодателство, някои страни-членки продължават да създават трудности, а в някои случаи, да не признават квалификацията, посочена в дипломите, издадени от европейски университети. В България, признаването на образователна степен, получена от университет в друга страна - член на ЕС не става автоматично, както е редно. Изисква се представяне на редица допълнителни документи, които се разглеждат от специална комисия. Освен значителните разходи на средства и време, гражданите, които искат да легализират своите дипломи, рискуват да получат отказ. С това се изземат правата на университетите да преценяват обстоятелствата за издаване на дипломата, което е в пряко противоречие с Директива 89/48/ЕЕС на Съвета от 21.12.1988, както и с а практиката на Съда на Европейските общности. Калфин призова Европейската комисия да вземе мерки за прекратяване на тази несправедливост. Той запозна представители на кабинета на европейския комисар за образованието, културата, многоезичието и политиката за младежта Андрула Василиу с проблема. През юли Калфин започна кампания в Интернет за отмяна на процедурата за легализиране на дипломи от европейски университети.



Със задълбочаването на кризата у нас младите станаха една от уязвимите групи на пазара на труда. Това не е проблем само в България, но и във всички страни на Евросъюза.

Повече от 5,5 милиона млади хора под 25 години са били безработни към декември 2009 г., което се равнява на 21,4%, или на една пета от всички млади европейци. Въпреки, че са най-добре образованото поколение, днешните младежи все по-трудно си намират добра и стабилна работа

Безработицата сред младите е два пъти по-висока от средната. Само донякъде това е в резултат на кризата. Въпросът е структурен. Младите хора все по-трудно намират първо работно място. В условията на криза този проблем се задълбочава допълнително заради уволненията, съкращенията, липсата на желание на предприятията да наемат нови работници.



От 45 000 безработните младежи в България за 1 година са станали над 70 000. И това не е случайно, защото сътресенията на пазара на труда имат по-негативно въздействие върху тях, отколкото върху останалите групи.

  • В тази връзка беше и участието на Ивайло Калфин в национален младежки дебат - Варна - Младежката заетост.

За трета поредна година град Варна беше домакин на Национална младежка среща, организирана от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите и Община Варна – дирекция „Младежки дейности и спорт”. Гост лектор на специално организирано европейско дискусионно студио беше Ивайло Калфин. В срещата участваха още представители на Европейския парламент, Европейски младежки форум, национални младежки съвети от ЕС и  международни организации. Обсъдени бяха мерки за повишаване на заетостта на младите, с идентифициране на проблемите, свързани с младежката заетост и социалното включване на младежите.


  • Насърчаване на младежка гражданска активност - младежки посетителски групи - срещи с обучение, за да се популяризира дейността на неправителствените организации и институциите, които работят за осмисляне на свободното време на младите хора и активното им включване в обществения, социален и политически живот.

  • Представители на младежки неправителствени организации посетиха Европейския парламент по покана на Калфин. Младежите се срещнаха с колегите си от Европейския младежки форум и обсъдиха Младежката стратегия на Европейския съюз 2010-2018 г. с представители на Европейската комисия.

Основен акцент на посещението беше срещата на младите българи с евродепутати от новосъздадената интергрупа „Младеж” на Европейския парламент. В нея участваха членовете на ЕП основатели на групата, както и представители на Генерална дирекция "Образование и култура" на Европейската комисия. Това беше първа среща на младежки организации с членовете на интергрупата, ден след нейното официално сформиране. Българската делегация даде своите първи предложения и препоръки за работата на интергрупата.






Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница