Отчет за работата по изследователски проект за периода 2005-2006 г.    I. Тема на проекта : Създаване на Речник на българската лингвистична терминология



Дата08.06.2018
Размер132.48 Kb.
#72321
ТипОтчет


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ПОДЕЛЕНИЕ “НАУЧНА И ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ”

ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И МОБИЛНИ ПРОЕКТИ”




ОТЧЕТ ЗА РАБОТАТА ПО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ

за периода 2005–2006 г.

  

I. Тема на проекта:

Създаване на Речник на българската лингвистична терминология

(с английски, немски, френски и руски съответствия)


II. Автори на проекта:

1. Доц. д-р Красимира Ангелова Чакърова

(Катедра по български език) - ръководител



2. Проф. дфн Диана Петрова Иванова

(Катедра по български език)



3. Николай Йорданов Желязков

(председател на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” при ПУ)


III. Сътрудници на проекта:

членовете на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” при ПУ

(вж. Приложение № 1)


IV. Базова организация:

Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”



гр. Пловдив

2006г.
1. Описание на работния процес

Обект на изследователския проект е създаването на нов речник на термините, използвани в българската лингвистика, с паралелни съответствия на четири от най-популярните европейски езици - английски, френски, немски и руски език. Той е замислен като синхронен по характер, с предимно учебна насоченост.

По време на работата следвахме предварително поставените пред колектива цели, а именно:

1. Формирахме работния екип и го запознахме с основните методологични и технически въпроси, свързани със събирането на терминологичния фонд. При изпълнението на тази задача по причини от обективен характер се наложи актуализиране на състава от сътрудници, членове на Лингвистичния клуб “Проф. Борис Симеонов”, заявили участие в проекта (вж. Приложение № 1).

2. С оглед на поставените в проекта задачи беше извършена обработка на всички достъпни у нас справочници на лингвистичните термини, системни граматики и учебници по български език за средното училище с цел осигуряване на необходимата пълнота при съставянето на предварителната база данни. След ексцерпцията на таксономичния фонд стана ясно, че обемът на съществуващите български словници (вж. Манолова 1993; Манолова 1999) трябва да бъде разширен значително с неописани до момента терминологични единици, отнасящи се към някои от най-новите области на съвременното езикознание - прагматика, лингвокултурология, функционална граматика, генеративна граматика, социолингвистика и пр.

3. При обработката на създадената база данни се стремяхме да разграничим същинските термини от термините без референти в нашата езикова действителност, използвайки честотно-статистическия метод, чрез който се гарантира прецизност, надеждност и обективност при определяне окончателния състав на терминологичния корпус. В речника са включени само словни единици, отговарящи на изискването за достатъчна фреквентност в използваните източници.

4. В процеса на работа прецизирахме концепцията си за оформянето на речниковите статии, като въведохме единна система от специални графични, символни и шрифтови означения, улес­ня­ващи изпол­зването на подобен справочник.

5. Опитахме се да разрешим някои важни теоретични въпроси, свързани с лексикографската теория: определяне границите на понятието лингвистичен термин (с оглед преодоляването на опасността от еклектичност при комплектуването на словника); разработване на надеждни критерии за обема, съдържанието и графичния вид на речниковите статии, използване на най-актуалните методи и похвати, съществуващи в съвременната лексикографска практика.

6. В етапа на окомплектоване на терминологичния словник възникнаха някои сериозни концептуални проблеми, свързани с организирането на работния процес, които успяхме да овладеем:

6.1. Изработването на дефинициите се осъществяваше от ръководителите на проекта, на които бяха предоставени предварително събраните от техническите сътрудници извадки от речници и справочници и енциклопедии по лингвистика, системни граматики за ВУЗ и школски учебници по български език. От тези извадки след внимателно обмисляне бяха ексцерпирани само отделни дефиниции, които отговаряха на нашето разбиране за съдържанието на понятието лингвистичен термин, за обема на речниковата статия, за нейната достъпност, точност и еднозначност. Специален акцент бе поставен върху подбора на примери, които да илюстрират конкретния езиков факт.

6.2. Не липсваха и случаи, когато наличните дефиниции не отразяваха точно и в цялост същността на дадено явление или не представяха адекватно съвременната езиковая ситуация в България; не бяха и в контекста на модерните тенденции в развитието на световната лингвистика. Откриваха се фактически грешки, необяснима едностранчивост при тълкуването на отделни реалии; често срещани (основно в българските речници) примери на буквален превод от руски източници, без да бъдат синхронизирани (дори само с илюстрация) с българската езикова действителност. Това наложи актуализирането на някои от съществуващите определения (поради тяхната традиционност и остарялост), както и изработването на нови дефиниции.

6.3. Тълкуването на понятия от по-модерните лингвистични области наложи необходимостта от разширяване на източниците за ексцерпция чрез включване на по-тясно специализирана литература (монографии, студии, статии), като на тази основа се включиха нови дефиниции, ненамерили място в досегашните терминологични справочници.

6.4. При наличието на термин, чиято интерпретация в науката е дискусионна, сме представяли алтернативни становища, независимо от предпочитанията си към една или друга теза.

7. С цел да бъде улеснена работата с многоезичния речник бе съставен подробен тематичен индекс на включените в словника български термини (вж. Приложение №2).


2. Използвани методи
1. Главните ни усилия през отчетния период бяха насочени към формиране и обучение на членовете на работния екип, както и изясняване на методологичните въпроси, свързани с набора на терминологичния фонд.

2. Основен метод при съставянето на българоезичния словник бе дедуктивният. Изходната база на ексцерпцията бяха достъпните у нас справочници на лингвистичните термини.

3. При обобщаването на базата данни бяха игнорирани спорадично употребяваните в българската лингвистика термини, както и несъщинските термини (напр. наименованията на отделни езици, езикови групи и др.). При наличие на синонимия между българска и чужда дума за изходен при тълкуванието бе приет домашният термин.
3. Резултати от работата през отчетния период

През отчетния период бяха реализирани следните основни резултати:

1. Сформирахме екип по изработването на речника (автори на лексикографския проект и сътрудници – членове на Лингвистичния клуб “Проф. Борис Симеонов” към Пловдивския университет), като провеждахме редовно сбирки на членовете му с цел теоретична, методическа и техническа подготовка.

2. Беше събран и обработен целият наличен таксономичен лексикографски фонд на български и руски език (речници, справочници, енциклопедии, помагала) с цел извличане на речниковия запас. Изборът на рускоезичните речници и енциклопедии бе мотивиран от факта, че според авторския колектив на проекта тези източници се отличават с най-голяма пълнота и точност при представянето на терминологичния инвентар, с който се работи не само в руската, а и в други лингвистични практики.

3. Оформихме събрания терминологичен фонд в електронен формат с обем около 1100 лексикални единици (вж. Приложение № 3).

4. Бяха закупени с лични средства на Лингвистичния клуб и включени като източници за ексцерпция ценните справочници: Jean Dubois etc. “Dictionarnaire de linguistique”, Paris 2002; David Crystal “The Cambridge Encyclopedia of Language”, Cambridge 2003.

5. Бяха ексцерпирани лингвистичните термини от издадените през последните години учебници по български език за среден курс (на издателствата “Просвета”, “Анубис”, “Булвест”, “Иван Богоров”), което е тясно свързано с практическата насоченост на речника – да се превърне в ценно помагало не само за специалисти и студенти филолози, но и за ученическата аудитория.

6. Ексцерпиране на останалите системни университетски граматики с цел да компенсираме евентуалните пропуски при настоящото окомплектоване на терминологичния фонд.


7. Събраният терминологичен фонд бе прецизно систематизиран посредством честотно-статисти–ческия метод.

8. Базата данни бе обработена допълнително, за да се прецизира съставът на словника, да се синхронизират отпратките към отделните термини (с оглед изработването на индекса).

9. Унифицирахме критериите за отразяване на синонимията в българската лингвистична термино­логична система – резултат не само от проявите на актуалните развойни тенденции в съвременното езикознание, от тясното специализиране на дадени негови области, но и от различията в теоре­тическия, практиктическия и методологическия опит на отделни школи и направления.

10. Съставихме дефинициите на термините, прецизирайки съдържанието и формата им. Особено важно беше стандартизирането на терминологичните единици, което според нас има съществена научно-приложна роля. То се основава на отношението към термина като към езиков знак, представляващ единство от две страни: значение, отразено в неговата дефиниция, и езикова форма. Правилното и точно формулиране на дефиницията е съществено за усвояването на термина и за точното му възприемане в съответната терминологична подсистема на лингвистиката.

11. Бе уточнен комплексът от съпътстващи графични знаци, които използвахме при техническото оформление на речниковите статии.

12. Направихме подробна ексцерпция на достъпните чуждоезикови речници, енциклопедии и спра­вочници на лингвистичните термини с цел да се открият най-точните преводни съответствия на всяка единица от понятийния инвентар:



а) на английски език

Crystal, David. The Cambridge Encyclopedia of the English Language, Cambridge University Press, 1995

Crystal, David. The Cambridge Encylopedia of Language, Cambridge University Press, 1997

Crystal, David. A dictionary of Linguistics and Phonetics, Blackwell Publishers, 2003

Mathews, P.H. Cambridge Textbooks in Linguistics: Morphology, Cambridge University Press, 1991

The Oxford English Dictionary (23 volumes), Second Edition, Oxford University Press, 1993-1997


б) на немски език

Handbuch der Linguistik. Allgemeine und angewandte Sprachwissenschaft. Zusammengestellt von Harro Stammerjohann. Műnchen: Nymphenburger Verlagshandlung 1975

Lexikon der germanistischen Linguistik. Hrsg. von Hans Peter Althaus, Helmut Henne und Herbert Wiegand. 2., vollst. neu bearb. u. erw. Aufl. Tübingen: Niemeyer 1980

Lewandowski, Theodor: Linguistisches Wörterbuch. 3 Bde. 6., Aufl. Heidelberg: Quelle & Meyer 1994

Welte, Werner: Moderne Linguistik. Terminologie, Bibliographie. Ein Handbuch und Nachschlagewerk auf der Basis der generativ-transformationellen Sprachtheorie. 2 Bde. Műnchen: Hueber 1974

Abraham, Werner: Terminologie zur neueren Linguistik. Zusammengestellt von Werner Abraham. 2., völlig neubearb. u. erw. Aufl. Tűbingen: Niemeyer 1988

Bußmann, Hadumod: Lexikon der Sprachwissenschaft. 2. neubearb. Aufl. Stuttgart: Kröner 1990

Kűrschner, Wilfried: Taschenbuch Linguistik. Ein Studienbegleiter fr Germanisten. Berlin: E. Schmidt 1994

Kűrschner, Wilfried: Taschenbuch der germanistischen Linguistik. Vechtaer Vademekum. Studi­um, Seminararbeiten, Typoskripte, Prűfungen, Bűcher, Überblick. Cloppenburg: Runge 1991
в) на френски език

Dubois J., M.Giacomo, L.Guespin, C. Marcelli, J.P.Mevel. Dictionnaire de linguistique. Paris, 2002, Larousse.

Dubois J., M.Giacomo, L.Guespin, C. Marcelli, J.P.Mevel. Dictionnaire de linguistique et des sciences de language. Paris, 1999, Larousse.

Ducrot O., T.Todorov. Dictionnaire encyclopédique des sciences du language. Paris, 1972.

Martinot, A. Le language. Paris, 1960, Gallimard.

Mounin, G. Dictionnaire de la linguistique. Paris, 2004, PUF.

Pottier, B. Le language. De Ferdinand de Saussure à Noam Chomsky. Paris, 1973, Denoël.
г) на руски език

Ахманова,О.С. Словарь лингвистических терминов. Москва 1976.

Розенталь,Д.Э., М.А.Теленкова. Словарь-справочник лингвистических терминов. Москва 1976.

Лингвистический энциклопедический словарь. Москва 2002 (под ред. на В.Н.Ярцева).



Словарь словянской лингвистической терминологии. Прага, част I, 1977; част II, 1979

13. Включихме в речника и основната част от чуждоезиковите съответствия, като поставихме специален акцент върху онези от тях, които именуват български езикови явления без аналог в съответния чужд език. При решаването на подобни казуси приложихме единна стратегия: в някои от случаите асиметричният термин бе калкиран, а в други бе представен описателно.


4. Перспективи

Проектът беше предвиден да протече в 2 календарни години и съответно етапите бяха разчетени за такъв срок. Както обемът на работа, така и нейната специфика се оказаха по-големи и по-трудоемки, отколкото допускахме. Невъзможността да закупим компютър и компютърна техника през първия етап забави изпълнението на някои от набелязаните задачи. Затова в перспектива предстои осъществяването на следните задачи:



  1. Консултиране с изтъкнати езиковеди от Секцията по терминология към Института по български език при БАН, както и от университетските центрове за уточняване на спорните казуси. Причините за това са следните:

2.1. Тъй като една част от термините са в сферата на по-малко познати у нас съвременни лингвистични направления и теории, възникват възможности за различни интерпретации в българската наука. Това изисква допълнително запознаване със съответната тясно специализирана проблематика и нейното задълбочено анализиране, както и допитване до водещи специалисти в тази област у нас и в чужбина.

2.2. Многообразието и нееднозначното тълкуване на някои термини в чуждоезичната лингвистичната традиция също изисква сериозна допълнителна работа с цел уточняване на адекватността им спрямо българските им съответствия. За тази цел се нуждаем от консултации с наши колеги, работещи в областта на контрастивната лингвистика (в секторите по английски, френски, немски език).

3. Доокомплектоване на индекса с някои чуждоезикови термини (съответствия на българските) поради невъзможност на този етап да ги определим с категоричност поради тяхната дифузност или полисемантичност.

4. Окомплектоване на окончателната база данни, допълване на дефиниции, прецизиране на съдържанието и формата на някои от съществуващите в настоящия етап, както и на илюстративните примери, и подготвянето на целия корпус и приложенията за публикуване.

5. Предвиждаме да публикуваме резултатите от проекта във вид на книжно тяло и като електронен продукт. Тези два канала на информация биха разширили достъпа до речниковия корпус и биха подпомогнали работата на специалистите езиковеди, а също и на по-широката читателска аудитория.

СЪДЪРЖАНИЕ
1. Описание на работния процес 2

2. Използвани методи 4

3. Резултати от работата през отчетния период 4

4. Перспективи 7

5. Приложения 8

Приложение № 1. Списък на членовете на Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов”, участващи в екипа по изработване на речника 10

Приложение № 2. Публикации по темата на проекта 12

Приложение № 3. Речник на българската лингвистична терминология (с английски, немски, френски и руски съответствия) с тематичен индекс на български език (в самостоятелно книжно тяло)
Приложение № 1.
Списък на членовете на Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов”,

участващи в екипа по изработване на речника



Име

Образователен статус

Владеене на чужди езици

Борислав Славов Борисов

хоноруван преподавател по методика на българския език в ПУ „Паисий Хилендарски”

чешки език,

руски език,

словашки език,

полски език



Валентина Димитрова Христова

бакалавър по български език и английски език

английски език,

немски език,

руски език


Величка Василева Божикова

студент в бакалавърска програма по българска филология

английски език

Диана Николова Нецова


магистър по английска филология - лингвистика и превод

английски език,

немски език



Ирена Русева Русева

студент в бакалавърска програма по български език и английски език

английски език,

полски език



Иванка Петрова Петрова



магистър по актуална българистика; докторант по компютърна лингвистика в Института за български език към БАН


английски език,

немски език,

португалски език,

испански език,

руски език


Лалиана Ангелова Груева

студент в бакалавърска програма по български език и френски език

френски език,

английски език



Мария Стоянова Ненова

магистър по български език и руски език; магистър по английски език и методика

руски език,

английски език



Николай Йорданов Желязков

магистър по английска филология - лингвистика и превод

английски език

Светлана Димитрова Парашкевова

магистър по актуална българистика

английски език,

немски език,

руски език


Светлана Владимирова Стаменова

магистър по английска филология – лингвистика и превод

английски език


Станислава Николова Мирчева

бакалавър по руски език и немски език; студент в магистърска програма по превод и интеркултурна комуникация (с немски език)

немски език,

руски език



Таня Стоянова Ламбрева

докторант по историческа лингвистика на руския език в ПУ „Паисий Хилендарски”

руски език,

полски език,

английски език,

немски език



Таня Станкова Станкова

магистър по славянска филология – сърбо-хърватски език, студент в бакалавърска програма по български език и новогръцки език

сърбо-хърватски език,

гръцки език,

английски език


Тенчо Йорданов Дерекювлиев

бакалавър по българска филология;

студент в магистърска програма по актуална българистика



руски език,

английски език



Цветелина Димитрова Бояджиева

студент в бакалавърска програма по български език и английски език

английски език




Приложение № 2
Публикации по темата на проекта


  1. Чакърова Кр., Д. Иванова. Създаване на Речник на българската лингвистична терминология (с английски, немски, френски и руски съответствия). В: Българска електронна лингвистична библиотека.



Каталог: lingvclub slovo -> files -> 2010
2010 -> Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов
2010 -> Старинна домашна лексика от западнорупски говор, регистрирана в Търлиското евангелие
2010 -> Думи срещу догми” (20-21 май 2010 г., гр. Пловдив)
2010 -> В чешкия език през ХVІІ век
2010 -> Върху материали от “Пъленъ руско – български рэчникъ“ от 1914 г
2010 -> Борислав борисов
2010 -> Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов
2010 -> Наблюдения върху функционирането на трипредложни съчетания в съвременния български език


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница