Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми за



страница1/22
Дата18.09.2016
Размер3.8 Mb.
#10231
ТипОтчет
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22



МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА,

ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

ОТЧЕТ ЗА СТЕПЕНТА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА УТВЪРДЕНИТЕ ПОЛИТИКИ И ПРОГРАМИ ЗА

2009 г.

НА МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА



І. ПРЕГЛЕД НА НАСТЪПИЛИТЕ ПРОМЕНИ В ОРГАНИЗАЦИОННАТА СТРУКТУРА ПРЕЗ ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД

Две от структурните промени в Министерския съвет, настъпили през 2009 г. и свързани със закриване на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) са в основата на преминаване на специфични дейности и персонал към Министерство на транспорта, преобразувано в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Промените се изразяват в:


1. Преминаване на функции и съответстващият им числен състав, свързани с развитието на електронното управление и административното обслужване по електронен път от закритото Министерство на държавната администрация и административната реформа към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.(ПМС № 194/06.08.2009 г., обн., ДВ бр. 64/11.08.2009 г., доп., бр. 73/11.09.2009 г., изм., бр.78/02.10.2009 г., доп., бр. 98/11.12.2009 г.)
В отговорностите на новосъздадената дирекция „Електронно управление” на МТИТС попадат разработването на политика и стратегии за изграждането и развитието на електронно правителство по отношение на: електронни услуги за гражданите и бизнеса, електронен документооборот в администрацията, електронни бази данни и интеграцията им, както и работата по програми в областта на информационната сигурност и оперативната съвместимост на информационните системи.

2. С Постановление на Министерския съвет № 232 от 28 септември 2009 г. се закрива Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и се създава Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ИА „ЕСМИС”) – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Дейността, имуществото, архивът на ДАИТС, както и служебните и трудови правоотношения на служителите, свързани с подпомагане на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на политиката в съобщенията, информационните технологии и информационното общество, преминават към министерството.


3. Тежкото финансово състояние на българските железници наложи преструктуриране на НК”Железопътна инфраструктура” (НК „ЖИ”). С цел оптимизиране на разходите на Компанията и за подобряване на резултатите, заложени в Антикризисната програма на НК „ЖИ” с решение на Управителния съвет в края на м. октомври 2009 г. е извършена промяна в управленската и организационна й структура. Намален е броят на заместник- генералните директори от 3 на 2. Закрити са 5 дирекции и са трансформирани 2 дирекции. Броят на отделите е намален от 51 на 21. Вследствие реализираните мерки са съкратени 150 души, а на 50 души ръководен персонал е извършена промяна в длъжността, в резултат на което разходите за заплати намаляват. Общия размер на годишната икономия от заплати, осигурителни вноски, социални плащания възлиза на 1 539 х.лв.
Регионалните структури към Централно управление на НК „ЖИ” са намалени с 26 броя, като са запазени структурите по безопасност на превозите и технически надзор. Числеността на персонала в Централно управление на НК „ЖИ” е намалена от 625 на 280 души. Промени са извършени и в регионалните поделения на НК „ЖИ”, като е определен лимит за числеността на общата администрация за всяка от трите категории поделения. В резултат на предприетите мерки административния персонал е намален от 505 на 350 души. Премахнати са административните служби и длъжности в производствените звена. Постигнатият икономически ефект е годишна икономия от 2 125 х.лв.
От 01.04.2010 г. след закриване на дейности – охрана, почистване, дезинфекция, озеленяване, ремонт и поддръжка на сгради, ще се намалят още 244 души от персонала на НК „ЖИ”. Очакваният икономически ефект от последния етап на извършената оптимизация ще възлезе на 1500 х.лв.
ІІ. ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА 2009 Г.
Транспортният сектор на България е призван да съдейства за икономическото и социално развитие на страната. В тази връзка, мисията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е да осигурява ефикасен (с максимални ползи), ефективен (с минимални разходи) и устойчив (с минимални външни влияния) транспорт, да подпомага балансираното регионално развитие и отчитайки кръстопътното положение на България и нейния транзитен потенциал, да съдейства за пълноценното интегриране на страната в европейските структури.
Ефективните транспортни системи са важни за просперитета на Европа и оказват голямо влияние върху икономическия растеж, социалното развитие и опазването на околната среда. Транспортната политика на ЕС е насочена към изграждането на устойчива транспортна система, отговаряща на икономическите, социални и екологични нужди на обществото.
Световната финансова криза неминуемо оказа негативно влияние върху транспортния сектор, но през последните години се наблюдават повишени изисквания към качеството на предоставяните транспортни услуги – товарни и пътнически.. В този смисъл, целта на държавната администрация, в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е да създаде законови и икономически условия за предоставянето на обществени транспортни услуги и съответна инфраструктура, които да отговорят на очакванията на потребителите.
В изпълнение на програмата на правителството и свързаното с членството на Република България в Европейския съюз интегриране на транспортната ни система в европейската, през изминалата 2009 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията концентрира усилията си към провеждане на целенасочена, мотивирана и съобразена с европейските принципи транспортна политика. Опитахме се да постигнем по-добра координация в действията си и да обезпечим ефективната връзка между дейността на министерството и предварително дефинираните приоритети, която да гарантира развитието на транспортната система на Република България. Стремим се и да продължим политиката на стриктен контрол върху разходите на дружествата от системата на МТИТС, както и да насърчаваме инвестиционната активност на бизнеса в транспорта, включително и чрез развитие на нормативната уредба.
Мисията на транспортния сектор е доразвита в целите и мерките на транспортната политика и се изразява в:


  • Постигане на икономическа ефективност, посредством:

  • Укрепване на конкурентоспособността на българската транспортна система

  • Създаване на подходящи условия за устойчив ръст на вътрешните и международните превози при повишена енергийна ефективност

  • Осигуряване на условия за лоялна конкуренция между и в различните видове транспорт.




  • Развитие на устойчив транспортен сектор, посредством:

  • Намаляване на отрицателното влияние на транспорта върху околната среда и климата

  • Интегриране на българската транспортна система в европейската

  • Осигуряване на висока степен на безопасност и сигурност на транспортната система.




  • Подпомагане на регионалното и социално развитие и обвързаност, посредством:

  • Координирано развитие на транспортния сектор, в съответствие с икономическото и социално развитие на национално и регионално ниво

  • Подобряване на регионално ниво на достъпа до транспортните коридори и стимулиране развитието на граничните райони

  • Осигуряване на задължителните обществени превозни услуги на достъпни за населението цени.

Изхождайки от формулираните мисия и цели на българския транспортен сектор и при отчитане на ролята на държавата, институционалната рамка, тенденциите за развитие, както и произтичащите от европейската транспортна политика инициативи, са определени стратегически приоритети, които екипът на министерството изпълнява през 2009 г.:



  • Интегриране на българската транспортна система в европейската;

  • Прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортния пазар. Осигуряване на добра бизнес среда;

  • Осигуряване на адекватно финансиране за функциониране и развитие на транспортния сектор. Ефективно усвояване на средствата от европейските фондове;

  • Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;

  • Развитие на интермодален транспорт;

  • Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната

  • Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт.


Стратегическата цел на министерството, за изграждане на устойчива транспортна система, се постига посредством провеждането на следните три основни политики в компетенциите и отговорностите на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

  • Политика за модернизиране на транспортната инфраструктура

  • Политика за подобряване на организацията и управлението на транспорта

  • Политика за безопасност, сигурност и екологосъобразност в транспорта.


III. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКИТЕ
Всяка политика намира конкретен израз в постигането на целите и ползите, основно чрез изпълнението на заложените в нея програми, но също така и с редица действия от административен, нормативен, организационен или публичен характер. Изпълнението на програмите е разгледано в отделни точки, затова в този раздел ще се отчетат дейностите, които са пряко свързани с политиката, но не са обвързани с една конкретна програма, и които подпомагат тяхното изпълнение и постигане на целите на политиката.
С цел повишаване ефективността на транспорта, при съблюдаване на принципите за неговото устойчиво, сигурно и безопасно развитие, отговарящо на изискванията на потребителите, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията разработи Проект на Стратегия за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г., подложен в момента на съгласувателна процедура по чл. 34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Това е дългосрочен стратегически документ, който цели да очертае най-важните насоки за развитие на транспортната система в следващия десетгодишен период. След извършване на обстоен анализ на наличните европейски документи в областта на транспорта, както и на съществуващото положение и тенденции за развитие, вътрешните и външните за отрасъла фактори, бяха определени мисията, стратегическите цели, основните приоритети и мерки, които ще бъдат изпълнявани до 2020 г.
Всички разработени стратегически документи в министерството от м. август до този момент, като: Приоритети в дейността на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за периода 2009-2013 г., Тригодишна бюджетна прогноза за периода 2010-2012 г., Визия за развитието на транспортния сектор до 2010 г., както и Антикризисен план, са тясно обвързани и изготвени в съответствие с мисията, целите и приоритетите, определени в Стратегията.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията заедно с консултантите от „Фейбър Монсел” ООД разработва Общ генерален план за транспорта (Master Plan), който цели създаването на стратегическа и ясна база от технически проучвания за идентифициране на проекти в транспортния сектор на Република България. Договорът бе сключен на 10.03.2008 г. До момента успешно са приключили Етап 1 и Етап 2 от изпълнението на разработката. Управляващият комитет е приел докладите по Етап 3, като последващият Етап 4 ще обобщи направените до момента анализи, с което ще приключи изготвянето на Общия генерален план за транспорта.

ПОЛИТИКА ЗА МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Тази политика е насочена към развитие на базисната транспортна инфраструктура, която е важно условие за поддържането на устойчив икономически растеж.

Независимо от факта, че България вече е член на Европейския съюз, успешното интегриране на страната ни предполага наличие на национална транспортна система, съответстваща на европейската.
Основните цели на министерството в рамките на тази политика са:


  • Интегриране на българската транспортна система в европейската и утвърждаване на приоритетната й роля в региона

  • Повишаване на икономическата ефективност

  • Повишаване на конкурентоспособността на българската транспортна система.


Очакваните ползи от изпълнението на политиката са свързани с:

  • Увеличен капацитет на транспортната инфраструктура и подобрено качество на предлагания капацитет

  • Намалени средства за поддържане и експлоатация на транспортната инфраструктура

  • Свободен и равнопоставен достъп до различните инфраструктурни мрежи и обекти

  • Повишено качеството на транспортното обслужване – по-висока скорост, по-кратко времепътуване и по-висок комфорт

  • Повишена безопасност

  • Нови работни места

  • Общо подобряване на условията за търговия и туризъм в страната.


Показатели за полза/ефект


Показатели за полза/ефект

Мярна единица

План за 2009

Отчет към 31.12.2009

Изменение

на отчет/план

(в %)

1. Повишаване скоростите на движение по жп мрежата в ремонтираните участъци

км/ч

95

100.2

105.47

2. Повишаване качеството на железопътната инфраструктура измерено чрез балната оценка

в %

44.7

47.76

106.85

3.Повишаване на производителността на труда на база усвоени средства за инвестиции

хил.лв./

1 зает


12.14

12.66

104.28

Министерството изпълнява следните четири основни програми за постигане целите на тази политика:



  • Развитие на железопътната инфраструктура и комбинирания транспорт

  • Развитие на инфраструктурата във водния транспорт

  • Развитие на инфраструктурата във въздушния транспорт

  • Планиране и контрол на пътната инфраструктура.

Изпълнението на мащабните инфраструктурни проекти в областта на транспорта в България се осъществява посредством Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. (ОПТ). ОПТ е една от седемте оперативни програми на Република България, които се финансират от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС. ОПТ е оперативната програма с най-голям бюджет в България – 2 003 481 163.68 евро.


Целта на ОПТ е развитието на железопътната, пътната и водна инфраструктура, както и стимулиране развитието на комбиниран транспорт в съответствие с транспортната политика на Европейския съюз и установените изисквания за развитие на Tрансевропейската транспортна мрежа, за постигне на устойчивост на българската транспортна система.
Оперативната програма се фокусира върху няколко стратегически приоритета, които ще допринесат за интегрирането на националната транспортна мрежа в тази на ЕС. Постигането им ще има основен принос за устойчивия и балансиран икономически растеж на страната в средносрочен и в дългосрочен план.
Съгласно Регламент № 1083/2006 на ЕС Оперативна програма "Транспорт" 2007 -2013 г. е дефинирана на ниво приоритетни оси, подчертавайки най-важните операции. ОПТ има пет приоритетни оси, четири от които се отнасят за отделните транспортни сектори:

  • Развитие на железопътната инфраструктура по Трансевропейските и основните национални транспортни оси – с бенефициент Национална компания „Железопътна инфраструктура”;

  • Развитие на пътната инфраструктура по Трансевропейските и основните национални транспортни оси – с бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура”;

  • Подобряване на интермодалността при превозите на пътници и товари – с бенефициенти Столична община – „Метрополитен” ЕАД и Национална компания „Железопътна инфраструктура”;

  • Подобряване на корабоплаването по морските и вътрешните водни пътища – с бенефициенти ИА „Проучване и поддържане на река Дунав” и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”;

  • Техническа помощ – с бенефициенти Управляващ орган на ОПТ и всички останали бенефициенти.

Отчетът на реализирания напредък в изпълнението на мащабните инфраструктурни проекти е разгледан подробно в Прегледа на изпълнението на програмите.
Изграждането на модерна транспортна инфраструктура изисква време, дългосрочен подход и осигуряване на стабилни финансови потоци. Необходимо е и да се създадат условия за засилване ролята на частния сектор в развитието на инфраструктурата, включително и чрез различни форми на публично-частно партньорство. Във тази връзка през 2009 г. бе отдаден на концесия Пристанищен терминал Сомовит, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе – процедурата за предоставяне на концесия на терминала е открита с Решение № 669 от 29.10.2008 г. на Министерския съвет. Министерският съвет, с Решение № 233 от 06.04.2009 г., определи „Октопод – С” ООД за спечелил откритата процедура за предоставяне на концесия. На 28.05.2009 г. бе подписан договор с избрания концесионер. Договорът е сключен за срок от 22 години, като размерът на инвестициите за срока на концесията ще възлезе на 6 445 000 лв.
Заложените цели на министерството за модернизация и развитие на транспортната инфраструктура чрез механизмите на публично-частното партньорство се изпълняват, макар и с известно забавяне, произтичащо от процедури по обжалване, както и свързано с промяна на нормативната уредба в областта на концесиите.
Решение № 820/12.12.07 г. на МС за определяне на участник, спечелил откритата процедура по предоставяне на концесия на Пристанищен терминал Видин-север и пристанищен терминал Фериботен комплекс Видин, части от пристанище за обществен транспорт с национално значение Видин, не е влязло в сила, поради обжалване пред Висшия административен съд (ВАС). С Решение № 14624/02.12.09 г., ВАС е върнал процедурата по предоставяне на концесия, на етап „извършване на преценка на допустимост на офертите”.
Решението на Комисията за провеждане на процедурата за Интермодален пристанищен терминал Лом, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Лом е оспорено в съда. Съгласно Решение № 14461/30.11.2009 г. на ВАС, комисията следва да продължи работата си по класиране на участниците и определяне на концесионер.
Във връзка със значителния размер на влаганите в ж.п. предприятия публични средства, както и политиките на някои правителства от новоприсъединилите се страни-членки, да използват само средства от ЕС, без да заложат реални механизми за стимулиране на ж.п. транспорт в собствените си бюджети, Европейската комисия издаде през м.април 2008 г. „Ръководни насоки на Общността за държавните помощи за железопътните предприятия”, чрез които се регламентира на Европейско ниво задължението на държавата да подпомага развитието на ж.п. транспорт, приоритетно в сравнение с другите видове транспорт, както и механизмите за подпомагане, които да са еднакви и приемливи за всички страни, членки на ЕС.
Политиката за модернизиране на българската транспортна инфраструктура е насочена към развитие на базисната железопътна инфраструктура, която е важно условие за поддържането на устойчив икономически растеж.
Национална компания “Железопътна инфраструктура” изпълнява основната програма “Развитие на железопътната инфраструктура и комбиниран транспорт” за постигане целите на Политиката за модернизиране на българската транспортна инфраструктура по най-важните направления от европейско и национално значение.

Програмата включва ежегодни дейности за поддържане на железопътната инфраструктура, целящи подобряването на енергийната система на НК ЖИ, модернизация на сигнализацията, телекомуникациите и електрозахранването на железопътната инфраструктура. Последващите стъпки включват:



  • въвеждането на нови системи и технологии за управление движението на влаковете, позволяващи достъп до европейски превозвачи;

  • повишаване на скоростите и намаляване на времепътуването, подобряване графика за движение на влаковете, увеличаване пропускателната способност на ж.п. мрежата.

За постигане на целите Повишаване на икономическата ефективност и Повишаване на конкурентоспособността, през периода бяха извършени следните действия:



  • Актуализиране на Договора между държавата и НК „Железопътна инфраструктура” за развитие, експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура;

  • Изпълнение на процедура, във връзка с уведомително писмо от ЕК за нарушение (infringement) № 2008/2102, относно транспониране на Директива 2001/14/ЕО;

  • Изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт /ДВ бр.22 от 24.03.2009г./;

  • Изменения и допълнения в Наредба № 41 и Наредба № 46 /ДВ бр.44 от 12.06.09 г.

  • Подписване на ново Междуправителствено споразумение между България и Гърция, регламентиращо трансграничния железопътен трафик;

  • Въвеждане в експлоатация от 01.02.2009 г. на FPT-сървър, чрез който се автоматизира и стандартизира процесът по въвеждане и отчитане на извършената влакова работа по железопътната инфраструктура и изчисляване на инфраструктурните такси;

  • Въвеждане на „Аварийни групи” в дейности „Сигнализация и телекомуникации” и „Енергетика”, като се отчита намаляване на времето за отстраняване на повреди с около 30% и отстраняване на аварии с около 45%;

  • Успешно сертифициране по Система за управление на качеството ISO 9001:2000 на Централно управление на НК ЖИ от 13.03.2009 г.;

  • Одобряване от Управителния съвет на НК ЖИ, с протокол № 101 от 01.04.2009 г., на Система за финансово управление и контрол;

  • Изготвяне на Средносрочна програма 2009 – 2013 г. за развитието на железопътната инфраструктура – утвърдена от Министъра на транспорта на 01.04.2009 г.;

  • Изработена е и се прилага, одобрена на заседание на Министерския съвет с протокол № 17 от 30.04.2009 г., Антикризисна програма на НК ЖИ за работа в условия на финансова криза;

  • Преразглеждане и преоценка на приоритетите за усвояване на предоставяните средства по линия на капиталови трансфери и субсидия. Отпускане на средства само при ясен ефект от инвестицията. Недопускане на дублиране и заявяване на средства за един и същи проект от различни източници;

  • Осигуряване и усвояване на заявените в Бизнес плана средства за възстановяване и поддържане на техническите параметри на железопътната инфраструктура;

  • Осигуряване на средства от международните финансови институции, в т.ч. и безвъзмездна помощ за подготовка и реализация на приоритетните стратегически проекти по международните Трансевропейски коридори. През месец ноември 2009 г. Министерският съвет одобри държавно гарантиран заем с кредитор Международна банка за възстановяване и развитие в размер на 127 822 970,30 евро (до 250 000 000 лева) за финансиране на проект “Стабилизиране на железопътната инфраструктура в периода 2009 – 2012 г.” по кредитно споразумение за заем от Световната банка със заемополучател НК „Желеопътна инфраструктура”;

  • В сила е нов Устройствен правилник на ДП НК ЖИ, обнародван в ДВ, бр. 39 от 26.05.2009 г., изменен и допълнен, бр. 98 от 11.12.2009 г.;

  • Изготвена е нова Методика и Модел за изчисляване на инфраструктурни такси. С ПМС № 327 от 30.12.2009 г. е обнародвано изменение на Тарифата за инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, одобрена с ПМС № 302/2001 г.

Целта на тези действия е правилното и пълно използване на средствата от Европейските фондове и повишаване качеството на железопътните превози чрез намаление на времепътуването, конкурентни цени на услугите и други.


Повишаването на скоростите на движение по ж.п. мрежата в ремонтираните участъци достига 100,2 км/ч, което надхвърля заложените в плана за 2009 г. – 95 км/ч. Повишаването на качеството на железопътната инфраструктура, измерено чрез бална оценка е 47,76%, при заложени в плана 44,7%.
На 06.01.2009 г. е подписан договор за безвъзмездна финансова помощ между МТ и НК ЖИ по проект „Проектиране и внедряване на Географска информационна система (ГИС) за нуждите на НК ЖИ”, регистриран под № BG 161РО004-5.01-0015, който ще бъде финансиран по приоритетна ос № 5 „Техническа помощ” на ОП „Транспорт”, като стойността на проекта възлиза на 12 млн. лв. На 25.05.2009 г. беше подписан договорът с изпълнителя на проекта – консорциум „ЕвроГеоРейл”. Крайната дата за финализиране на проекта е 25.11.2010 г.

До момента са реализирани следните дейности по етапите на изпълнение на проекта:



  • Одобрен е Ревизиран Доклад за Етап 1 на проекта – 17.11.2009 г.;

  • Стартирал е Етап 2 – Заснемане на железопътната инфраструктура и нейните елементи;

  • Стартирал е Етап 3 – Изграждане на ГИС;

  • Предаден е от Изпълнителя актуализиран план за оценка на рисковете по проекта.

Изпълнението на договора е в съответствие с графика за изпълнението на проекта.


Други институции, допринесли за постигането на ползата ефекта:

  • Министерски съвет

  • Министерство на финансите

  • Министерството на регионалното развитие и благоустройството

  • Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

  • Министерство на околната среда и водите

  • Министерство на земеделието и храните

  • Министерство на отбраната

  • Органи на местното самоуправление.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница