Отчет за стопанския резултат, таблица на паричните потоци и отчет за промените в нетните активи 13



страница1/23
Дата13.11.2017
Размер2.61 Mb.
#34510
ТипОтчет
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23



СЪДЪРЖАНИЕ

СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ 6

6


ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР 7

а) бюджетни сметки, които предоставят подробен запис за изпълнението на бюджета; както и 9

б) общи сметки, които се използват за изготвяне на баланса и финансовия резултат. 9

1. ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 8-И, 9-И И 10-И ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ


13

1.1 8-И, 9-И И 10-И ЕФР: КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ, ТАБЛИЦА НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ 13

1.2 8-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ 17

1.3 9-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ 20

1.4 10-И ЕФР: СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС, ОТЧЕТ ЗА СТОПАНСКИЯ РЕЗУЛТАТ И ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ 23

1.5 БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА 8-И, 9-И И 10-И ЕФР 26

2. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ 46

2.1 РАЗПРЕДЕЛЕНИ СРЕДСТВА 49

2.2 КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ 52

2.3. ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО 57

3.1 ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 61

3.2 ОТЧЕТ ЗА ВСЕОБХВАТНИЯ ДОХОД ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 62

3.3 ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИТЕ НА ВНОСИТЕЛИТЕ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 63

3.4 ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 64

3.5 БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. 65

2.4.1 Конвертиране на чужда валута 67

2.4.2 Пари и парични еквиваленти 67

2.4.3 Финансови активи, различни от деривати 67

2.4.4 Обезценка на финансови активи 69

2.4.5 Дериватни финансови инструменти 70

2.4.6 Вноски 70

2.4.7 Приходи от лихви върху заеми 71

2.4.8 Лихвени субсидии и техническа помощ 71

2.4.9 Приходи от лихви от пари и парични еквиваленти 71

2.4.10 Такси, комисионни и дивиденти 71

2.4.11 Данъчно облагане 71

3.2.1. Политика за кредитния риск 72

3.2.2. Максимална изложеност на кредитен риск, без да се вземат предвид обезпечения и други кредитни подобрения 73

3.2.3. Кредитен риск на заеми и вземания 73

3.2.4. Кредитен риск на паричните средства и паричните еквиваленти 78

3.2.5. Кредитен риск на дериватите 79

3.2.6. Кредитен риск на финансови активи, държани до падежа 80

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЧАСТ 1 — ГЛАВА 2 (ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ): СЪСТОЯНИЕ ПО ДЪРЖАВИ И ПО ИНСТРУМЕНТИ 97


СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ

Годишните отчети за 8-ия, 9-ия и 10-ия Европейски фонд за развитие за 2012 г. са изготвени в съответствие с дял VIII от Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие, и в съответствие със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в приложението към финансовите отчети.


Потвърждавам своята отговорност за изготвянето и представянето на годишните отчети за 8-ия, 9-ия и 10-ия Европейски фонд за развитие в съответствие с член 125 от Финансовия регламент за 10-ия Европейски фонд за развитие.
От разпоредителя с бюджетни кредити и от ЕИБ, които гарантират нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския фонд за развитие и изпълнението на бюджета.
С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Европейските фондове за развитие във всички съществени аспекти.

(подпис)
Manfred Kraff
Счетоводител

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР



1. КОНТЕКСТ
Европейският съюз поддържа отношения на сътрудничество за развитие с голям брой развиващи се страни. Главната цел е насърчаване на икономическото и социалното развитие, като се наблегне специално на намаляването и облекчаването на бедността в дългосрочен план чрез предоставяне на помощ за развитие и техническа подкрепа на развиващите се страни. За постигане на това Съюзът изготвя стратегии за сътрудничество заедно със страните партньори и мобилизира финансови ресурси за тяхното изпълнение. Ресурсите на Съюза, предназначени за развитието, произхождат от три източника:

  • бюджета на Европейския съюз

  • Европейския фонд за развитие

  • Европейската инвестиционна банка

Европейският фонд за развитие (ЕФР) е основният инструмент за предоставяне на помощ от Съюза за сътрудничество за развитие на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и с Отвъдморските страни и територии (OCT). Договорът от Рим от 1957 г. предвижда неговото създаване с цел предоставяне на техническа и финансова помощ, първоначално само на африканските държави, които тогава все още бяха колонизирани и с които някои държави членки имаха исторически връзки.
ЕФР не се финансира от бюджета на Европейския съюз. Той се финансира от държавите членки, подчинява се на свои собствени финансови правила и се управлява от специален комитет. Европейската комисия отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР, а Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) управлява Инвестиционния механизъм.
През периода 2008—2013 г. географската помощ, предоставена на държавите от АКТБ и ОСТ, ще продължи да се финансира главно от ЕФР. Всеки ЕФР обикновено се учредява за период от около пет години. От сключването на първата конвенция за партньорство през 1964 г. програмните цикли на ЕФР в общи линии следват циклите на споразумението/конвенцията за партньорство. Всеки ЕФР се урежда от свой собствен финансов регламент, който налага изготвяне на финансови отчети за всеки отделен ЕФР. Така финансовите отчети се изготвят поотделно за всеки ЕФР по отношение на частта, която се управлява от Европейската комисия. Тези финансови отчети се представят и в консолидиран вид, за да се даде обща представа за финансовото състояние на ресурсите, за които е отговорна Европейската комисия.
В рамките на Споразумението от Котону бе създаден Инвестиционният механизъм. Този Инвестиционен механизъм се управлява от Европейската инвестиционна банка и се използва за подкрепа на развитието на частния сектор в страните от АКТБ чрез финансиране главно, но не изключително, на частни инвестиции. Механизмът е създаден като подновяем фонд, така че плащанията по заеми да бъдат наново инвестирани в други операции, като по този начин механизмът се подновява самостоятелно и е финансово независим. Тъй като Инвестиционният механизъм не се управлява от Европейската комисия, той не се консолидира в първата част на годишните отчети — финансовите отчети за 8-и, 9-и и 10-и ЕФР и свързаните отчети за финансовото изпълнение. Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм са включени в отделна част на годишните отчети (част 2), за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР. Десетият ЕФР обхваща периода 2008—2013 г. и има общ бюджет от 22 682 млн. EUR. От тази сума 21 966 млн. EUR са предоставени за страните от АКТБ, 286 млн. EUR на ОСТ и 430 млн. EUR — на Комисията като разходи за подкрепа на планирането и изпълнението на ЕФР1.


2. КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕФР?

Европейският съвет от 15 и 16 декември 2005 г. прие финансовите перспективи за 2007—2013 г. В този контекст бе решено, че географското сътрудничество с АКТБ няма да бъде включено в бюджета на Европейския съюз (бюджетирано), но ще продължи да се финансира чрез съществуващия междуправителствен ЕФР за периода 2008—2013 г.
Бюджетът на Европейския съюз е годишен и според бюджетния принцип на ежегодност разходите и приходите се планират и разрешават за една година. За разлика от Европейския съюз, ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР се сключва чрез вътрешно споразумение между държавите членки, с което се създава общ фонд за осъществяване на сътрудничество за развитие обикновено за период от пет години. Тъй като ресурсите са разпределят на многогодишна база, разпределените средства могат да се използват през целия период на ЕФР. Липсата на бюджетна ежегодност е подчертана в бюджетното отчитане, където бюджетното изпълнение на ЕФР се измерва спрямо общите средства.
Ресурсите на ЕФР са вноски „ad hoc“ от държавите — членки на ЕС. Приблизително на всеки пет години представителите на държавите членки се срещат на междуправителствено равнище, за да вземат решение за общата сума, която ще бъде предоставена на фонда, и да инспектират неговото изпълнение. След това Комисията управлява фонда в съответствие с политиката на ЕС за развитие, която тя предлага и Съветът приема. Тъй като държавите членки имат свои собствени политики на развитие и помощ паралелно с политиката на Съюза, държавите членки трябва да координират своите политики с ЕС, за да се гарантира тяхната допълняемост. До 2010 г. бяха поискани вноски от 15-те участващи държави членки. През 2011 г. бяха поискани първите вноски за 10-ия ЕФР, в който участват 27-те държави членки.
Докато някои средства от 10-ия ЕФР бяха заделени за непредвидени нужди, повечето се планират в индикативни многогодишни рамки, главно по географски признак, но също и тематично, като в момента тази рамка е за периода 2008—2013 г. Комисията прие съответни стратегически документи по държави, по региони и между държавите от АКТБ. Тяхното прилагане се наблюдава ежегодно и стратегиите се преразглеждат в средата на периода (финализирани) и в края на периода (в ход). В резултат на междинния и крайния преглед Комисията може, от името на Европейския съюз, да преразгледа стратегиите и разпределението на ресурсите според текущите нужди и резултатите на съответните държави или региони от АКТБ.
В допълнение към посочените по-горе вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР.
3. КАК СЕ УПРАВЛЯВАТ И ИЗРАЗХОДВАТ РЕСУРСИТЕ НА ЕФР?


3.1 Оперативни разходи

Оперативните разходи на ЕФР са под различни форми в зависимост от това как средствата се изплащат и управляват. В съответствие с Финансовия регламент Комисията използва ресурсите на ЕФР посредством следните методи:
Децентрализирано управление: това са случаите, при които Комисията делегира на трети държави, в по-голяма или по-малка степен в зависимост от ситуацията на място на съответната страна бенефициер, някои задачи за изпълнение на бюджета.
Централизирано управление: когато бюджетът се изпълнява или пряко от службите на Комисията, или косвено — когато Комисията възлага задачи за изпълнение на бюджета на органи по европейското или националното право, като агенциите на Европейския съюз.
Съвместно управление с международни организации: при този метод Комисията поверява определени задачи, свързани с изпълнението, на международна организация.


3.2 Различните финансови участници

Отговорността на оправомощения разпоредител с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да се постигнат определените цели на политиката, до управлението на започнатите дейности както от оперативна, така и от бюджетна гледна точка, включително подписване на документи за поемане на правни задължения и/или наблюдаване на изпълнението, извършване на плащания и дори, при необходимост, събиране на средства.
Ръководителят на делегацията на Европейския съюз е местната връзка между Комисията и националните или регионалните органи на АКТБ/ОСТ на място. Той работи в тясно сътрудничество с националните или регионалните разпоредители с бюджетни кредити, като определя стратегията за прилагане и секторните политики, подготвя, проучва и преразглежда програмите и проектите на ЕФР.
Националният разпоредител с бюджетни кредити в страната получател е висш държавен служител, назначен от правителството на всяка страна от АКТБ/ОСТ. Той представлява властите на своята страна за всички дейности, финансирани от фонда и управлявани от Комисията и от ЕИБ. В повечето случаи тези функции се изпълняват от член на правителството, обикновено държавен министър на планирането или финансите. Националният разпоредител с бюджетни кредити изпълнява административните, техническите и финансовите задължения по управлението на програмите и проектите на ЕФР.
Счетоводителят на Комисията изпълнява платежните нареждания и нарежданията за събиране на вземания, изготвени от разпоредителите с бюджетни кредити на Комисията, и отговаря за управлението на касата, за определянето на счетоводни правила и методи, за валидирането на счетоводните системи, за воденето на сметките и изготвянето на съответните годишни отчети. Освен това счетоводителят трябва да подпише отчетите, заявявайки, че те предоставят вярна и честна представа за финансовото състояние.

3.3 Прилагане на ресурсите на ЕФР
По-голямата част от финансовите ресурси, предоставени на държавите от АКТБ и ОСТ чрез ЕФР, се предоставят като безвъзмездни средства. В началото на всеки ЕФР Европейският съюз уведомява държавите от АКТБ и ОСТ за индикативните средства, които трябва да им бъдат предоставени през периода на фонда. Ресурсите се разпределят въз основа на потребностите на страната и критериите за резултатите.
На национално ниво стратегическият документ за държавата (СДД) е документ, който се изготвя от съответната държава от АКТБ и от Комисията. Той се изготвя след предварителни консултации с широк кръг участници, включително недържавни участници, местни власти и, когато е подходящо, парламентите на държавите от АКТБ. СДД е инструмент за приоритизиране на дейности и за изграждане на местна собственост върху програмите за сътрудничество.
След това се съставя Национална индикативна програма (НИП) въз основа и в съответствие с целите за развитие и приоритетите, определени в СДД. НИП е насочена към секторите и областите, които ще получат помощта, като в нея се обяснява как помощта ще изпълни своите цели и се посочва график на изпълнението. СДД и НИП са предмет на годишен преглед, междинен преглед и преглед в края на периода на ЕФР и се правят подобрения и промени, когато е необходимо по време на оперативния ѝ период.

3.4 Поемане на задължение за разходване на ресурсите на ЕФР

Не могат да се изразходват ресурси на ЕФР, докато Комисията и предвиденият получател на средствата от ЕФР не са сключили писмен правен ангажимент. Писмен правен ангажимент може да представлява договор (за безвъзмездни средства, услуга или други), сключен с образувания по частното право, като например НПО или икономически оператори, или може да се състои от административни и/или финансови договорености, сключени от Комисията с образувания по международното публично право, като например държави и техните публични органи или международни организации, които притежават юридическа правосубектност и правоспособност.
Преди да бъде поет правен ангажимент с трета страна, трябва да има бюджетен ред с достатъчно средства, разрешаващ въпросната дейност. Ако това условие е спазено, нужните средства трябва да се запазят в бюджета посредством бюджетно задължение, отразено в счетоводната система. Това обаче не оказва влияние на общите сметки (или главната счетоводна книга), тъй като все още не е направен разход. Това е така, защото счетоводната система на ЕФР обхваща два отделни, но свързани елемента:

      а) бюджетни сметки, които предоставят подробен запис за изпълнението на бюджета; както и

      б) общи сметки, които се използват за изготвяне на баланса и финансовия резултат.



Бюджетните сметки посочват задълженията и извършените плащания. Те са основани на принципа на касовата отчетност, при който даден елемент се записва в сметките едва когато за парите е поето задължение, парите са платени или получени. Този тип счетоводно отчитане е типично за публичния сектор, който исторически има склонност да се съсредоточава върху бюджета и неговото изпълнение.
Общите сметки (основани на принципа на текущото начисляване) показват всички разходи и приходи през финансовата година (и по този начин финансовия резултат) и установяват финансовото състояние на ЕФР под формата на счетоводен баланс на активите и пасивите към 31 декември на дадена година.


3.5 Извършване на плащане

Не може да бъде извършено никакво плащане, освен ако разпоредителят с бюджетни кредити предварително не е одобрил бюджетно задължение.
Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко вноски за период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат — ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на ЕФР. Следователно отпуснатото предварително финансиране не е окончателен разход, докато не бъдат изпълнени съответните договорни условия, и затова се записва в счетоводния баланс като актив, когато бъде извършено първоначалното плащане. Стойността на актива по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи (които се вписват като разходи в отчета за стопанския резултат) и върнатите суми.
В края на годината трябва да се направи оценка относно допустимостта на разходите, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но които още не са вписани. След тези изчисления за разделяне на финансовите периоди очакваните допустими суми се записват като начислени разходи, докато очакваните недопустими части остават неприключени в сметките „Предстояща проверка на допустимостта“. Тези суми са показани като текущи задължения, за да не се завиши стойността на активите и пасивите.


3.6 Събиране на недължими плащания

Допустимостта на разходите, поети от ЕФР, се проверява въз основа на оправдателните документи, посочени в приложимите правила или в условията на безвъзмездните средства. С цел оптимизиране на връзката между разходите и ползите от системите за контрол проверките на оправдателните документи за окончателните декларации за направени разходи имат тенденция да са по-подробни от проверките на междинните декларации за направени разходи, и следователно могат да открият грешки в междинните плащания, които се поправят с корекция на окончателното плащане. Освен това Комисията има право да проверява достоверността на оправдателните документи чрез проверки в помещенията на декларатора по време на извършването на финансираната дейност и/или след това (последваща проверка). Откритите през периода на изпълнение грешки могат да се поправят с корекция на последващите декларации за направени разходи. За откритите при последваща проверка грешки се издава нареждане за събиране на вземания.


4. ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА



4.1 Годишни отчети

Отговорност на счетоводителя е да изготви годишните отчети и да гарантира, че предоставят вярна и честна представа за финансовото състояние на ЕФР.

Годишните отчети са представени, както следва:



Част I: Средства, управлявани от Европейската комисия

  • Финансови отчети за 8-и, 9-и и 10-и Европейски фонд за развитие

  • Отчет за финансовото изпълнение на 8-и, 9-и и 10-и Европейски фонд за развитие

Част II: Средства, управлявани от Европейската инвестиционна банка

  • Финансови отчети на Инвестиционния механизъм

Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм са включени в отделна част на годишните отчети, за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР.
След одит от Сметната палата годишните отчети се приемат от Комисията до 31 юли на следващата година и се представят на Съвета и Европейския парламент за освобождаване от отговорност.


4.2 Годишен отчет за дейността

Разпоредителят с бюджетни кредити е длъжен да изготви годишен отчет за дейността (ГОД) за дейностите, за които отговаря. В този ГОД разпоредителят с бюджетни кредити докладва за резултатите в областта на политиката и за достатъчната си увереност, че ресурсите, отпуснати за дейностите, описани в неговия отчет, са били използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление и че въведените процедури за контрол предоставят необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции.
5. ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА


5.1 Одит

Годишните отчети и управлението на ресурсите на ЕФР се надзирават от неговия външен одитор — Европейската сметна палата, която изготвя годишен доклад за Съвета и Европейския парламент. Главната задача на Палатата е да направи външен, независим одит на годишните отчети на ЕФР. Като част от своите дейности Сметната палата изготвя:

  1. годишен доклад, представящ подробно нейните забележки относно годишните отчети и свързаните с тях операции;

  2. становище, базирано на нейните одити и представено в годишния доклад под формата на декларация за достоверност относно i) надеждността на отчетите, както и ii) законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции;

  3. специални доклади с резултатите от одитите на специфични области на управлението.

Сметната палата има право на достъп до всички необходими документи при извършването на своя одит. Палатата прави одит на всички области на дейностите на ЕФР, като се задълбочава до проверката на законосъобразността и редовността на отделните операции и плащания. Тя прави одит и на самите годишни отчети, като преглежда отделни елементи на счетоводния баланс и отчета за стопанския резултат, както и цялостното представяне на финансовите отчети. Следователно Палатата може да излезе със становище не само относно представените цифри, но и относно използваната система и проверки.
5.2 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета
Окончателната проверка е освобождаването от отговорност във връзка с финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година. За ЕФР Европейският парламент е органът, който освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Това означава, че след одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Парламентът решава дали да освободи Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на ресурсите на ЕФР за предходната финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите и на годишния доклад на Сметната палата (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията, като следва също въпросите и исканията за допълнителна информация, отправени към Комисията.
Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета представлява политическият аспект на външния контрол върху финансовото изпълнение и е решението, с което Европейският парламент, действайки по препоръка на Съвета, "освобождава" Комисията от нейната отговорност във връзка с управлението на финансовото изпълнение за дадена финансова година. Тази процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета може да доведе до един от два резултата: освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета или отлагане на това освобождаване. Когато освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, Парламентът може да наблегне на забележки, които смята за важни, като често прави препоръки за действия, които Комисията следва да предприеме по тези въпроси. Комисията излага взетите мерки в последващ доклад и план за действие, които изпраща както на Парламента, така и на Съвета.


Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница