Отчетни измерители, ползвани от стопанската отчетност



Дата04.09.2017
Размер75.38 Kb.
#29482
ТипОтчет
Същност и роля на стопанската отчетност. Видове стопанска отчетност.

Отчетни измерители, ползвани от стопанската отчетност.
За да осигури своето съществуване, човек трябва да задоволява най-разнообразни потребности от храна, дрехи, обувки, жилище и др. Тези потребности са субективни, но имат обективен характер и са движещ мотив за всяка човешка дейност. Това е така, защото, за да се потребява, е необходимо най-нап-ред да се създадат съответните материални блага. Оттук и разбирането, че основа на човешкото същест-вуване е производството на материални блага (стопанския живот на хората).

Всяко общество е заинтересувано стопанската дейност да протича по възможно най-рационален и ефективен начин. Това налага нейното системно наблюдаване, изучаване и направляване, тоест нейното управляване.

Под управление, в най-общия смисъл се разбира целенасочено въздействие върху определена система, за да може нейното поведение съобразно с обективните условия да отговаря на предварително поставените цели.

В хода на развитието на стопанския живот на хората и на неговото управление се появява стопанската отчетност. Тя е свързана също с потребностите, но тези потребности са на стопанското управление и имат информационен характер. Следователно стопанското управление е причината, а стопанската отчетност – следствието.

Стопанската отчетност е човешка дейност, свързана с наблюдаването, регистрирането, количественото измерване и качественото характеризиране на стопанските факти, явления и събития с цел тяхното ефективно управление. Тя възниква на базата на общественото разделение на труда и е ориентирана към информационното осигуряване на стопанското управление.

Има две важни предпоставки, които трябва да съществуват обективно, за да се смята, че хората са осъ-ществявали отчитане на своята стопанска дейност. Това са: общественото разделение на труда, в резултат на което се оформят занаятите и формирането у човека на способността да се абстрахира от всички други свойства на предметите, освен от тяхното число.

В развитието на стопанската отчетност могат да се очертаят главно 4 етапа, които имат по-съществено значение в качествено отношение:

- първият етап е свързан с най-ранния стадий и е реализиран предимно в Египет, Вавилон, Индия, Китай и други древни страни. Характерни за него са твърде примитивните средства за водене на отчет-ността – въглени, въжета, възли и др.

- вторият етап е в епохата на т. нар. „класическа древност”, за който е характерно бурното развитие на занаятите, разширяване на стоковото производство, а оттук и засилване на стопанските връзки. В него се оформят и първите отчетни длъжности, които са били изпълнявани от специално обучени лица.

- третия етап обхваща средните векове. Тук в унисон с общественото развитие се извършват и някои революционни промени в системата на използваната до този момент цифрова система. На мястото на идеографическата, буквена система, постепенно и трайно се настаняват арабските цифри, с което се създава възможност за по-точно количествено изразяване на стопанските факти, явления и процеси. Последователно в практиката се въвеждат дробните и отрицателните числа, възвратните редове, математическите знаци и други подобни.

- четвъртият етап е свързан с научно-техническата революция, извършена в края на 19 век и началото на 20 век, в резултат на която се усъвършенстват най-вече средствата, с помощта на които се регистрират и съхраняват информационните съвкупности.

Днес стопанската отчетност се е формирала като една съвременна и надеждна система за информацион-но осигуряване на управлението на всяко стопанско звено. С помощта на тази система се получава необходимата очетна информация, с която се дава обективен израз на онова, което е извършено и което се извършва в стопанския живот на обществото.

Каква е ролята на отчетната информация в процеса на стопанското управление?

Отчетната информация може да се преценява от различни гледни точки, но като правило в икономическата теория и практика се използват главно три, на които съответстват и оформилите се 3 езикови нива на изследване: семантично, синтактично и прагматично. Характерно за отчетната инфор-мация е, че се създава в самата система за управление. Източник и причина за нейното съществуване е извършваната стопанска дейност. Обикновено чрез нея управляващият орган се осведомява за това, как протича тази дейност в обекта на управление, как се изпълняват взетите решения, какви изменения и отклонения настъпват и какви тенденции се зараждат.

На определен етап от развитието в стопанската отчетност се заражда една тенденция на диферен-циация. Причина за това е постепенното и непрекъснатото разширяване, задълбочаване и усложняване на стопанския живот на хората, в резултат на което нарастват значително информационните потребнос-ти на управлението. Като следствие на тази тенденция в системата на стопанската отчетност се обособя-ват с извества относителна самостоятелност 3 вида: оперативно-техническа, статистическа и счетоводна отчетност.

- оперативно-техническа отчетност – тя е най-късно формиралата се – в края на 19 век и началото на 20 век. Причината е бурното развитие на обществения живот и необходимостта от информация за текущо регулиране на някои стопански процеси. Оперативно-техническата отчетност е ориентирана към отделно избрани събития. Следователно тя няма всеобхватен характер. Целта е да се осигури информа-ционно ходът на тези събития, за да може да се оказва непосредствено въздействие върху тях. При оперативно-техническата отчетност информацията се обхваща още в момента на възникването и се използва веднага. Оттук и една от характерните черти на тази система за информация – навременността на получаването на сведенията. При оперативно-техническата отчетност се използват и трите вида отчетни измерители (натурален, трудов и стойностен), но предимство имат натуралните. Тук точността не е задължителна.

- статистическа отчетност – този вид на стопанската отчетност се оформя през 17 век и е свързан с необходимостта от наблюдаване и изучаване на стопанските явления с подчертан еднороден, масов и обществен характер. Целта е да се разкрият закономерностите и тенденциите в развитието им, за да може обществото да ги насочва в желана посока. Макар и изборна, статистическата отчетност има твърде широк обхват. Посредством нея се изучават производителността на труда, средните добиви по видове култури, стокооборотът по стокови групи и т.н. Следователно тя е освободена от специфичните особености на отделните явления и процеси и търси разкриване на еднотипните, количествено еднород-ните процеси в тяхната обществена форма на проявление. Наред със специфичното документиране статистическата отчетност има и собствена методологическа база, която включва различни методи и технически начини, както групировка, сводка, средни величини, индекси и др. Посредством тях може да се осигури точна представа за характера и протичането на дадено стопанско събитие.

- счетоводна отчетност – това е най-рано обособилият се вид в системата на стопанската отчетност. Причината е била необходимостта от точна и всеобхватна информация за материалните, трудовите, финансовите и природните ресурси на отделния собственик и начинът, по който те се използват.

Счетоводството възниква най-напред като практическа човешка дейност. Историческите паметници свидетелстват, че това е станало през 9 век. Първоначално то е било използвано е неговия прост, елементарен вид, известен като „камериално счетоводство” или „аплография”. Малко по-късно се ражда истинското счетоводство, което се гради на принципа на двойствеността при отразяването на стопанс-ките операции. На определен етап от развитието на счетоводната практика се оформя и счетоводната теория. Това става в 15 век. Различията във времето се дължат на обстоятелството, че хората не са могли да описват и разпространяват своя опит, знания, умения и практически навици.

Едно гениално откритие в периодна 1448-1450 г. – книгопечатането, извършено от германеца Йохан Гутенберг, дава на човечеството възможността за възпроизвеждане и разпространение на всичко, което желае. Пръв, който се възползва от създадената възможност в областта на счетоводството, е италианс-кият свещеник Бенедикт Котругли. През 1458 г. той написва книга „За търговията и за съвършения търговец”, в която отделя специално внимание на счетоводната практика. Ръкописът на тази книга се публикува 115 години по-късно, поради което за родоначалник на счетоводната теория се смята друг италианец – Лука Пачиоли.

За получаване на необходимата количествена и качествена характеристика на наблюдаваните явления и процеси в системата на стопанската отчетност трябва да се използват съответните измерите-ли. Това са относителни мерни величини, с които се дава количествен израз на фактите и явленията от обективната действителност. Отчетните измерители са мерни величини за количествено измерване и качествено характеризиране на стопанските факти, явления и процеси. Към тях се отнасят натуралните, трудовите и стойностния. Използват се в система, което се обуславя от разнообразието в стопанските обекти и от нееднаквите цели и задачи на стопанското управление.

- натуралните отчетни измерители дават числена характеристика на отчетните обекти в натурал-ни количествени единици – брой, литри, метри и др. Те характеризират количествено потребителната стойност на обектите. С помощта на натуралните измерители обектите на отчитането се изразяват по обем, дължина, маса и др., тоест осигурява се информация за конкретния веществен състав и количест-вен израз на тези обекти, а също и измененията, които настъпват в тях в резултат на осъществяваната дейност. Натуралните измерители имат голямо практическо приложение в системата на стопанската отчетност, не само защото са възникнали най-рано, но и поради обстоятелството, че посредством тях стопанските обекти се индивидуализират строго и метрифицират много точно. Независимо от това те притежават 2 сериозни недостатъка:

* първият е свързан с обстоятелството, че не всички обекти на отчитане имат натурално-веществен характер и следователно не всички могат да бъдат измерени количествено с помощта на натуралните измерители – например паричните средства, вземанията, капиталът и др.

* вторият недостатък се свежда до невъзможността да се получи обобщена количествена характеристика на обекти с разнородна натурално-веществена форма. Щом в рамките на дадено стопанско звено се използват различни натурални измерители, то автоматически се изключва възмож-ността да се даде обобщена количествена представа на неговото имущество.

- трудовите отчетни измерители характеризират обектите на стопанската отчетност чрез количеството на вложения труд, който се изразява посредством продължителността на работното вре- ме – минути, часове, човекочасове и др. Те приличат на натуралните, но са възникнали по-късно от тях. Значението на трудовите измерители е свързано най-вече с определянето на ефективността на трудови-те разходи – трудоемкост, производителност, интензивност и с рационалната организация на труда. Със съчетаването на натуралните и трудовите измерители се осигурява допълнителна информация за произ-водителността на труда, за съблюдаване или изпълнението на нормите за изработка, за определянето на размера на работната заплата и др.

- стойностния отчетен измерител има всеобхватен характер по отношение на обектите на стопанската отчетност. Тази универсалност се дължи на неговата абстрактна природа. Той изразява средното необходимо количество абстрактен човешки труд, вложен в производството, за създаването на даден продукт, тоест трудът, който се признава от обществото и служи като мярка за размяна.



Паричният измерител е универсален, защото посредством него могат да се измерват почти всички обекти, подлежащи на отчитане, включително и тези, за които не е изразходван обществено-необходим абстрактен човешки труд, но с помощта на цената са измерими. Неговото използване е обективно необходимо, защото е свързано с действието на закона за стойността.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница