Отчитане и анализ на Фонд Работна Заплата. Подходи при формирането в "Прайд Пропърти Сървисис"

Осигурителите/осигуряващите се внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на компетентната ТД на НАП.

Осигурителите/осигуряващите се, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции.

Разликата между социалните разходи и удръжките, които се правят от брутната работна заплата за бременност и раждане, и удръжките за временна неработоспособност е, че социалните разходи са за сметка на работодателя като една част от тях са регламентирани с Кодекса на труда, а друга част може да се договори с работодателя. Обезщетенията за бременност и раждане са за сметка на фондовете на Държавно обществено осигуряване и те не се облагат с данъци.

Ефективността на изпълняването и дейността в “Прайд Пропърти Сървисис” ЕООД до голяма степен зависи от състоянието на работата с документите, организирането на деловодните процеси и документооборота. Всичко което се решава и извършва във фирмите и организациите в крайна сметка се оформя с документи, затова равнището на документационното осигуряване влияе съществено върху качеството и културата на административно - управленската дейност.
3.4.Договаряне на работната заплата

Договарянето на работната заплата е елемент на индустриалните отношения в съответната страна⁶. С термина “индустриални (трипартитни) отношения” се обозначава “взаимодействието между правителството, синдикатите и работодателите по повод и във връзка с уреждането на трудовите правоотношения на работниците и служителите и със създаване на задоволителни условия на живот. Те се основават на общата воля на трите страни да си сътрудничат”. По своята същност договарянето на работната заплата е процес на водене на преговори между представители на държавата, работодателите и работниците и служителите, в хода на които се съгласуват основните принципни положения, отнасящи се до работната заплата. В случай, че бъде постигнато съгласие се сключва договор за съответен период от време. Тъй като факторите, които влияят върху работната заплата имат динамичен характер, този срок е не повече от 1-2 години. В повечето случаи в договора се съдържат и клаузи за периодичното му преразглеждане.

Договарянето на работната заплата е колективно и индивидуално.

Колективното трудово договаряне е метод на определяне на условията на труд и наемните отношения по пътя на преговорите между работодателя, група работодатели или техните организации, от една страна, и една и повече организации представляващи работниците, от друга. То се осъществява на принципа на социалното партньорство чрез сключване на колективен трудово договор и споразумения между работодатели, синдикати и представители на държавата.

Колективния трудов договор е институционалната рамка, с помощта на която страните по договарянето могат да вземат, прилагат и следят решенията си. Ако страните държат на постигнатите договорености и разчитат на споразуменията като регулатор на отношенията им, тези споразумения се изготвят на всички равнища на договаряне – национално, отраслово, регионално, в предприятията, в техните клонове, цехови, бригади. В тях могат да участват само един работодател от синдикат, както и повече представители на двете принципни страни по договарянето или техните федерации, асоциации и други.

С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Независимо от формата на преговорите и равнището на договаряне колективният трудов договор включва следните задължителни клаузи:

1)Клаузи по заплащането – минималните или основни заплати за длъжностите, системите за оценка на длъжностите, длъжностните характеристики, системите за оценка на персонала, допълнителни трудови възнаграждения, плащания при особени случаи (престой, дежурства, работа на ненормиран работен ден, спешни повиквания в извън работно време) и други;

2) Клаузи по условията и режимите на труд – включва смеността, дневното и седмичното работно време, продължителност и начин на ползване на платения годишен отпуск, отпуските по майчинство, специалното облекло, охрана и безопасните условия на труд.

3) Клаузи по социалните придобивки – такива са пенсиите, застраховките, медицинското обслужване, помощ при наемане, закупуване и строителство на жилище, почивни и спортни бази и начин на ползването им, поемането на транспортните разходи, осигуряване на кредити при преференциални условия и други.

Колективният трудов договор в предприятията се сключва между работодателя и синдикалната организация, като проектът се изготвя и представя от синдикалните организации. Той се сключва в писмена форма в три екземпляра – по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда. След подписването му от страните, колективния трудов договор се вписва в специален регистър на инспекцията по труда, в населеното място, където се намира седалището на фирмата. Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му в инспекцията по труда. При възникването на спор относно текста на договора, достоверен остава текстът, който е регистриран. По взаимно съгласие колективния трудов договор може да бъде изменен по всяко време, като се спазва реда на неговото сключване.

Колективния трудов договор влиза в сила от деня на сключването му и има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикалната организация, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател, с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора.

Кодексът на труда определя и задълженията на работодателите за преговаряне и предоставяне на необходимата информация при подготовката на колективния трудово договор. В едномесечен срок от постъпването на покана, работодателят е длъжен да преговаря с представители на работниците и служителите, както и да им предостави информация за вече сключени колективни трудови договори на отраслово, териториално или национално равнище също и своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансово състояние, която е от значение за сключването на колективния трудово договор. При неизпълнение на тези задължения, работодателят е дължи парични обезщетения за причинените вреди.

При неизпълнение на задълженията по колективния трудово договор искове пред съда могат да предявяват и двете страни по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото договорът има действие.

Индивидуалното трудово договаряне се извършва между работодателя и работника в съответствие с Кодекса на труда, нормативните актове за неговото приложение и постигнатите договорености в колективния трудов договор. То намира израз в подписването на индивидуален трудов договор. С него се определят:

- мястото на работа;

- характерът на работа;

- времетраенето на договора;

- трудовото възнаграждение на работника;

- други условия свързани с трудовото възнаграждение, които не са уредени в закона, както и условията, които са по-благоприятни за работника от установените с колективния трудово договор.

Индивидуалния трудов договор се сключва в писмена форма. Кодексът на труда допуска възникване на трудово правоотношение и когато без да е сключен писмен трудово договор, работодателят е приел на работа работника и той е започнал да я изпълнява. При констатиране на такива случаи, органите на инспекциите по труда съставят акт и дават задължителни предписания на работодателя да предложи трудов договор в писмена форма. За да защитят интересите си работниците имат две възможности:

1) на основание чл. 357 от КТ да подадат иск до Районния съд за доказване на трудовото правоотношение;

2) на основание чл. 405а от КТ да подадат жалба до Инспекцията по труда в населеното място, където е седалището на фирмата. За установяване на съществуващо правоотношение се използват всички доказателствени средства както писмени, така и гласни (форми за присъствие на работа, ведомост за заплати, свидетелски показания, заповед за командировки и други).

В хода на индивидуалното трудово договаряне е важно да се определи началото но изпълнението на трудовия договор. То може да се съвпада с датата на подписването на трудовия договор, но може и да не съвпада. Ако страните не уговорят друг срок, работникът е длъжен да постъпи на работа в едномесечен срок от сключването на трудовия договор. В случай, че работникът не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се счита за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини (например болест), за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.

Трудовия договор може да бъде сключен за неопределено време (безсрочен) или с определен срок (срочен).

• 
  за неопределен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години;
  
• 
  до завършване на определена работа;
  
• 
  за заместване на работника или служителя, който отсъства от работа;
  
• 
  за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде назначен избраният чрез конкурс;
  
• 
  за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.
  

Срочният трудово договор може да се превърне в безсрочен⁷, ако работникът (служителят) продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни и няма писмено възнаграждение на работодателя.

С последните изменения Кодекса на труда се сложи край на т.н. “верижни” срочни трудови договори и практиката да се сключват трудови договори с едно и също лице за една и съща длъжност, когато работата не налага това. Тази практика нарушава редица национални и международни актове, които задължават работодателя да осигури на работника (служителя) справедливи и достойни условия на труд.

Когато двете страни искат да проверят възможностите си за изпълнение на трудовия договор или когато работата налага това, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и по предложение на работника (служителя), когато той желае да провери дали работата е подходяща за него. В договора задължително се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване - в полза на работодателя или в полза на работника (служителя). Договорът със срок за изпитване може да се сключи само веднъж с един и същ работник, за една и съща работа в едно и също предприятие. През времето за изпитването и работодателят и работникът имат всички права и задължения както при окончателен трудово договор. Трудовият договор се счита за окончателно сключен ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване. Уговорката за изпитване може да се направи за срочните, така и за безсрочните трудови договори.

Прекратяването на трудовия договор може да бъде поискано както от работодателя (с предизвестие или без предизвестие), така и от работника или служителя (с предизвестие или без предизвестие).

1. Прекратяване на трудовия договор от работодателя (нарича се още уволнение) – работодателят има право на свободна преценка на причинете за уволнение по негова инициатива. Това означава, че трудовия договор може да бъде прекратен от работодателя само при наличието на изчерпателно изброените обстоятелства и факти, определени в Кодекса на труда като задължителни причини за уволнение.

а) Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие⁸ – работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, а срокът на предизвестие за прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка на договора. Законът допуска такова прекратяване в следните случаи:

- при закриване на предприятието;

- при закриване на част от предприятието или съкращаване на част от щата му;

- при намаляване на обема на работа;

- при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

- при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

-когато работникът не притежава необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа;

- при отказ на работника да последва предприятието, когато то се премества;

- когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;

- за освобождаване на заеманата длъжност поради завръщане на работник или служител, който е предсрочно освободен или отложен от редовна военна служба и е заемал преди това същата длъжност;

- при придобиване право на пенсия;

- при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът не отговаря на тях;

- при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

б) Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие⁹ – работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие в следните случаи:

- работникът (служителят) бъде задържан за изпълнение на присъда;

- работникът (служителят) бъде лишен с присъда или по административен ред от правото да упражнява професия или да заема длъжност, на която е назначен;

- работникът (служителят) бъде лишен от право на местоживеене в населеното място, където работи;

- работникът (служителят) откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;

- работникът (служителят) бъде дисциплинарно уволнен.

- не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;

- работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение;

- работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, освен в случаите, когато има право да извършва такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или установени с нормативен документ;

- преминаване на платена изборна работа или постъпване на научна работа въз основа на конкурс;

- постъпване за отбиване на редовната си военна служба;

- продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура;

- работи като заместник на отсъстващ работник или служител и премине на друга работа за неопределено време;

- постъпва на държавна служба.

Особен случай на прекратяване на трудовото правоотношение на трудовия договор е прекратяването му по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение¹⁰. Работодателят може да предложи на работника прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение, което не може да бъде по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Работодателят отправя поканата писмено и работникът е длъжен да отговори в писмен вид. Счита се, че предложението не е прието, ако в 7-дневен срок не постъпи писмено съгласие от работника.

1) забележка;

2) предупреждение за уволнение;

3) уволнение.

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника. Преди да наложи наказанието, работодателя е длъжен да изслуша работника и да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени всички обстоятелства. Ако той не извърши това, наказаното лице може да обжалва в съда наложеното наказание и съдът да го отмени без да разглежда спора по същество.

Нарушенията на трудовата дисциплина са изчерпателно изброени в Кодекса на труда:

• 
  закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
  
• 
  явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
  
• 
  неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила;
  
• 
  произвеждане на нискокачествена продукция;
  
• 
  неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
  
• 
  неизпълнение на законните нараждания на работодателя;
  
• 
  злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
  
• 
  увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на суровини, материали, енергия и други средства;
  
• 
  неизпълнение на други трудови задължения.
  

• 
  три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
  
• 
  неявяване на работа в течение на 2 последователни работни дни;
  
• 
  системни нарушения на трудовата дисциплина;
  
• 
  злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
  
• 
  ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството но стоката или услугата;
  
• 
  участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват разходете в пълен размер;
  
• 
  други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
  

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност е регламентиран в Глава четвърта “Обезщетения”, Раздел I "Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване" на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО).

Това са лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и/или за фонд “Трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване , а именно:

1. 
   работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, както и лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта;
   
2. 
   държавните служители;
   
3. 
   съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
   
4. 
   военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
   
5. 
   членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
   
6. 
   лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
   
7. 
   управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;
   
8. 
   лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
   
9. 
   специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение -за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
   
10. 
    кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
    
11. 
    самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите;
    
12. 
    съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
    
13. 
    морските лица.
    

Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните условия:

1. 
   към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение;
   
2. 
   лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест;
   
3. 
   да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.
   

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност се включва:

• 
  времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
  
• 
  времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
  
• 
  времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО;в
  
• 
  ремето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4, ал. 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО;
  
• 
  времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата;
  
• 
  времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  
• 
  времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и на отпуск за бременност и раждане;
  
• 
  времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
  
• 
  времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.
  

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност не се включва:

• 
  времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест като наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец,
  
• 
  времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като работещи без трудово правоотношение;
  
• 
  времето, зачетено за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;
  
• 
  времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
  

Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Ако лицето няма изискуемия 6 месечен осигурителен стаж, то няма право на парично обезщетение, но осигурителят изплаща възнаграждение за първите 3 работни дни от временната неработоспособност. Осигурителят не изплаща възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите, в които:

• 
  след първите 3 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване (независимо дали е констатирана с първични болнични листове, или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това дали болничните листове са за едни и същи или за различни заболявания и причини за неработоспособност);
  
• 
  временната неработоспособност е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на правоотношението или осигуряването;
  
• 
  в случаите при бременност и раждане.
  

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

1. 
   не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
   
2. 
   е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
   
3. 
   е ползвало отпуск за отглеждане на дете;
   
4. 
   е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
   

За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.

За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.

За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията; за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията и за специализантите по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. За лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.

Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и всички доплащания на такива суми за съответния месец.

При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.

За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.

За лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност, месечното нетно възнаграждение е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители - минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

За морските лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски.

Среднодневното нетно възнаграждение за 18-месечния период, а при бременност и раждане - за 24-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 от КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни по календар за същия период.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при работа по личен или групов дневен сменен график се изплаща за работните дни по индивидуалния или груповия график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност.

Средночасовият доход за 18-месечния период, а при бременност и раждане - за 24-месечния период, от който се изчислява часовото парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 от КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане за периодите по чл. 41, ал. 3 от КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.

Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането, за които лицето има право на парично обезщетение.

Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на временната неработоспособност са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.

Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от един договор или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни екземпляри болнични листове.

Срок за изплащане на обезщетението

Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Когато временната неработоспособност е поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест и е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.

В случай, че временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

1. 
   времето, за което осигуреният е под карантина;
   
2. 
   времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.
   

На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:

1. 
   гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
   
2. 
   гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 - 5;
   
3. 
   гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;
   
4. 
   гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
   
5. 
   гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.
   

Дължимите от държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.

Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

• 
  умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
  
• 
  нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;
  
• 
  са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
  
• 
  са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
  
• 
  са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
  

Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

• 
  болнични листове, придружени задължително от декларация, по образец приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парични обезщетения;
  
• 
  анкетен лист в следните случаи: умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение; нарушаване на режима, определен от здравните органи; временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства; временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред; временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
  

Осигурените лица представят болничните листове и приложенията към тях на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. От 1 януари 2013 г. документите се представят в съответното ТП на НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.

В случай, че осигурителят забави или не представи документите в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, от същия се търси административнонаказателна отговорност.

От 1 януари 2013 г. самоосигуряващите се лица представят необходимите документи в съответното ТП на НОИ в срок до 15-о число на месеца, следващ този, през който е издаден болничния лист за изплащане на обезщетението, съответно от който се иска изплащане на обезщетението със заявление-декларацията.

Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят документите в дружеството, чрез което се осигуряват, а то от своя страна ги представя в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Преди представянето на болничните листове в териториалното поделение на Националния осигурителен институт осигурителите са длъжни да проверяват дали те са издадени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза и Инструкцията за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност. При установяване на несъответствие болничните листове се връщат на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето. В случаите на обжалване осигурителите представят на органите на медицинската експертиза само оригиналните болнични листове и едва след произнасянето на компетентните органи, болничните листове се представят в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Болничните листове за временна неработоспособност, настъпила в срок 30 календарни дни от прекратяване на правоотношението или осигуряването се представят в териториалното поделение на Националния осигурителен институт до 5 работни дни след представянето им на осигурителя.

Начин на представяне на необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспобност в териториалното поделение на Националния осигурителен институт

Необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

Документите се номерират и подреждат в съответствие с представения опис поотделно за болничните листове, заявленията и декларациите за промяна на обстоятелствата. При едновременно представяне на повече от 2 болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата данните от придружителното писмо - приложение № 8, от описа - приложение № 9, от декларациите за банковите сметки - приложение № 7, и от декларацията – приложение № 15, задължително се представят на електронен носител, изготвен с програмен продукт, предоставен от Националния осигурителен институт, или по утвърден от него формат.

С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя болнични листове и/или заявления, и/или декларации за промяна на обстоятелствата.

Осигурителните каси представят данните от придружителното писмо, описа на документите и от декларациите за банковите сметки, и от декларациите - приложение № 15 задължително на електронен носител независимо от броя на представените документи.

Придружителното писмо, подписано и подпечатано от осигурителя, а за самоосигуряващото се лице - подписано от лицето, се подава в два екземпляра, върху които в териториалното поделение на Националния осигурителен институт се вписва входящият номер и датата на подаването му. Единият екземпляр се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице, а другият остава в териториалното поделение.

След получаване на документите териториалното поделение издава справка за приети и върнати документи по образец съгласно приложение № 10 към наредбата. Справката се подписва и подпечатва от длъжностно лице в териториалното поделение и се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице.

Представяне на документите за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност в териториалното поделение на Националния осигурителен институт от самите лица

Случаят, в който лицата сами представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи е, когато правоотношението или осигуряването им е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя. В този случай лицата представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното териториално поделение със заявление по образец съгласно приложение № 11 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетенвия и помощи от ДОО болничните листове за временна неработоспособност, заедно със заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.

При липсващи или нередовни документи териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.

Когато лицата не са намерени на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството.

Липсващите и коригираните документи се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по общия ред с придружително писмо и опис на документите в срок 7 работни дни от получаване на уведомителното писмо.

Ако в срок 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните, свързани с осигуряването на лицата, които осигурителите представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1.

Задължения на лицата да уведомяват териториалното поделение на Националния осигурителен институт за настъпили обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на паричните обезщетения при временна неработоспособност

В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица са длъжни да уведомят за това осигурителя си и да му представят декларация по образец съгласно приложение № 12 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО и съответните доказателства към нея. Осигурителите са длъжни да представят декларацията и приложените към нея документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт също в срок 3 работни дни от получаването им по общия ред, т.е. с придружително писмо и опис на документите.

Самоосигуряващите се лица и лицата, които сами подават необходимите документи за изплащане на парични обезщетения и помощи, представят декларация по образец съгласно приложение № 12 и приложените към нея документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят декларацията на дружеството, чрез което се осигуряват.

Начин и срокове за изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност

Паричните обезщетения при временна неработоспособност се изплащат на правоимащите лица в срок 15 работни дни от представяне на необходимите документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Изплащането на обезщетението се извършва само по банков път. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки.

Когато правоимащото лице пребивава в държава – членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по посочена банкова сметка в държавата по пребиваване. В този случай разноските по превода са за сметка на лицето.

Отказ за изплащане на парично обезщетение

Ако лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

Дирекциите по персонала всекидневно се сблъскват с проблеми при прилагането на трудовите и осигурителните норми. Някои от тях са предизвикани от остарели законови текстове или просто от недостатъчно добро познаване на нормативните документи. Други са чисто технически, свързани с изчисления и разнообразни формуляри, изисквани от Националния осигурителен институт (НОИ).