Отчитане на разходите за основна дейност


Целта на настоящото изследване



страница2/25
Дата04.08.2022
Размер246 Kb.
#114887
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25
1299007149-diplomna sk tetradka bg-19doc
Свързани:
MPRA paper 97680
Целта на настоящото изследване е да се акцентира на някои особености, свързани със счетоводното отчитане на разходите, обхванати в националното и международното законодателство.
Обект на изследване са разходите за дейността.
Основните задачи на изследването са свързани с проблемите, които съществуват в практиката по отношение отчитането на разходите за дейността.
Основната застъпена теза е, че правилното отчитане и управление на разходите е от първостепенно значение за постигане на желания финансов резултат и съответно рентабилност.


ГЛАВА ПЪРВА
СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБИЧАЙНА ДЕЙНОСТ
1.Същност на разходите
Влагането на ресурси за една или друга икономически обоснована и обществено необходима цел се нарича извършване на разходи или накратко разходи. Това е едно общо икономическо или общотеоретично тълкуване или изясняване на разходите като изразно средство с общоикономическа, общотеоретична, макроикономическа значимост. По подходящ начин същността на разходите се свързва с усвояването, използването, трансформирането, преобразуването на ресурси в стопанския живот на обществото в пределите на едни или други структури. А тези ресурси не са нищо по-различно от елементите на трудовия процес – средствата на труда, предметите на труда и живия труд на работещите. Когато елементите на производствения процес се разглеждат обезличено и като относителни самостоятелности в определени технологични, организационни и други взаимовръзки и зависимости, а не конкретно и като абсолютни дадености, те се наричат разходи. Същността на разходите се проявява по различни начини и формите на тези проявления са в зависимост от различни условия, прдпоставки, предположения, фактори, принципи и изисквания.именно от такава гледна точка се налага конкретизиране на общотеоретичното или общоикономическото разбиране за разходите съобразно функционално икономическите особености на отчетността. Тук значение имат законово регламентираните постановки за разходите в Закона за счетоводството, в Националните счетоводни стандарти, в Международните счетоводни стандарти и в други подзаконови нормативни актове и разпоредби. Като проявление на същността на разходите се определят и различните техни разновидности, изразени чрез прилагателни. В предговор към изложението на МСС, чл.78,79,80 четем: „Дефиницията за разход включва загубите и онези разходи, които възникват в хода на нормалната дейност на предприятието...обикновено разходите са под формата на намаляване на активи – пари и парични еквиваленти,инвентар,имущество, производствени средства и оборудване...79.Загубите са други статии, които отговарят на дефиницията за разходи и могат или не могат да възникнат в хода на нормалната дейност на предприятието...“ В общите положения на НСС се въвежда следното определение: „Разход – намаляване на икономическата изгода през отчетния период под формата на изваждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала и преоценката, отразена в собствения капитал.“1 Законодателят прави някои конкретизации с една или друга цел, с едно или друго предназначение. Така например в чл.17 от ЗС се изисква разходите да се отчитат по икономически елементи, а в чл.17,ал.5 се регламентират положения по отчитането на разходите за бъдещи периоди. В СС 2 се уточняват някои положения за конкретни видове разходи: разходи за закупуване, разходи за преработка, други разходи. Всички тези словосъчетания, в които участва думата разходи, представляват изразни средства, понятия или форми в които се проявява външно същността на категорията „разходи“. С познавателна цел проявленията на тази същност представляват особен интерес. На тази база следва да се търсят и взаимовръзката на категорията „разходи“ с такива изразни средства като: разноски, издръжка на производството, себестойност, стойност и други. Тук следва да се вземат предвид и изследванията на множество теоретици, изразили отношението си към тази проблематика с желание да се постигне по-голяма пълнота, достоверност, научност и убедителност на използвания понятиен апарат. Извършените проучвания позволяват да се твърди , че по съдържанието на изтъкнатите вече изразни средства в икономическата литература често се срещат различни и дори противоречиви становища.едни отъждествяват производствените разходи със себестойността, други подхождат към изразните средства в зависимост от това дали може да се използва стойностният(паричният) измерител.
След извършените сравнения, съпоставки и анализи може да се сподели мнението, че категорията „разходи“ изразява производствени отношения, породени от влагането на ресурси за целите на производството. Точно в производството те се обезличават като абсолютно определени разновидности и изпъкват в отчетно икономическата действителност като ново качество, наричано разходи. В отчетно-икономически план категорията „разходи“ изразява отношения, предизвикани от намаляването на икономическата изгода за предприятието чрез извеждане (намаляване) на активи или увеличаване на пасиви, отделно от дължимото чрез разпределение за капиталовложителите. Разходите се използват като понятие във функционално и в отраслово икономически план. В този случай се решават и въпроси със семантичен, филологичен,тезаурусен, фрагментен характер, произтичащи от особеностите на конкретните обстоятелства.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница