Отчитане на стоките


ОТЧИТАНЕ НА КРАТКОСРОЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ



страница12/14
Дата11.04.2018
Размер2.24 Mb.
#66842
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

4.ОТЧИТАНЕ НА КРАТКОСРОЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ


Както вече беше посочено ясен и категоричен критерии за класифициране на притежаваните ценни книжа като дългосрочни и краткосрочни не съществува. При третирането им като текущи (краткосрочни) инвестиции следва да се изхожда от два фактора:

1. Наличието на пазар (фондова борса) на тези книжа, където те могат да бъдат продадени за сравнително кратко време без извършване на значителни разходи

2. Намерението на управленския екип на предприятието за продажбата им когато възникне необходимост от налични пари, или когато конюнктурата на пазара е подходяща за извършване на подобна операция.

Оттук може да се направи извода, че ценните книжа, които отговарят на посочените критерии могат да се характеризират като пазарни ценни книжа (временни инвестиции),36 които счетоводно следва да се представят като текущи финансови активи. Пo своята същност те представляват трансформирани в ценни книжа парични средства. Най-общо тези активи включват корпоративните капиталови ценни книжа (обикновени и привилегировани акции), както и корпоративните облигации и ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит. Следователно ценните книжа, които имат ограничен пазар и тези които се характеризират със значителни колебания на техните цени не могат да се третират като временни инвестиции. Освен това като пазарни ценни книжа не следва да се отчитат и :

1. Изкупените собствени капиталови ценни книжа (освен в случаите когато изкупуването се осъществява с оглед повишаване на курса на намиращите се в обрaщение акции, като по този начин се цели привличане на нови инвеститори);

2. Капиталови ценни книжа, придобити с цел контрол или значително влияние върху финансовата и оперативна политика на предприятието в което се инвестира;

3. Акции, държани с цел поддържане на добри делови отношения с други предприятия.;

4. Всички други ценни книжа, които не могат да се ползват като обичаен източник на пари.

Инвестирайки в пазарни ценни книжа, инвеститорът се ръководи от следните цели:

1. Възможността да се инвестират свободните парични средства, което ще доведе до реализиране на допълнителни доходи за предприятието. Тези активи са за предпочитане пред наличните пари, тъй като по притежаваните ДЦК например се начислява лихва, която е по-висока от лихвата по разплащателната сметка. Това дава основание на някои автори да третират ДЦК като “вторичен паричен ресурс.”

2. Парите се инвестират в подобни активи с цел формиране на допълнителен “паричен запас,” който да се използва за покриване на непредвидени разходи.

3. Ползване на данъчни преференции (ако има такива).

Пазарните ценни книжа могат да се превърнат в налични пари както непосредствено след тяхното придобиване, така и след определен период от време. И в двата случая те следва да се класифицират като краткосрочни финансови инвестиции до момента на тяхната продажба или падеж. Следователно тези активи трябва да се третират като текущи, независимо от техния срок (матуритет). На тази база следва да се осъществява и тяхната оценка и счетоводно отчитане.

Имайки предвид всичко посочено до тук може да се стигне до извода, че краткосрочните инвестиции също следва да се разглеждат като част от финансовите инструменти на предприятието. Като краткосрочни инвестиции следва да бъдат представени най-вече онези финансови активи, които са държани за търгуване. На практика това са активи, черпенето на изгода от които се изразява в реализиране на печалби от разликата между цената на придобиване и продажната цена. Тук обикновено се включват бързоликвидни инвестиции производните финансови инструменти. Като краткосрочни финансови инвестиции могат да се представят и финансовите активи, обявени за продажба. На практика това са онези финансови активи, които не могат да се отнесат към никоя от останалите групи финансови активи.

Първоначалната оценка на краткосрочните инвестиции (финансовите активи, държани за търгуване и финансовите активи, обявени за продажба) е тяхната цена на придобиване, към която се прибавят всички разходи по придобиването – хонорари, такси, брокерски възнаграждения и др. Не се включват премии, отбиви, финансирания, както и разпределени административни и други общи разходи.

Финансовите активи, държани за търгуване като вид краткосрочна финансова инвестиция се преоценяват по справедлива цена, която може да бъде котировка на активен пазар (фондова борса), офертна цена, продажна цена и др. Разликата от преоценката се отчита като текущ финансов разход или финансов приход.

За разлика от тях по отношение на финансовите активи, обявени за продажба предприятието може да избере един от следните два подхода :

1. Преоценката да се третира като текущ финансов разход или текущ финансов приход. В този случай сметките, отчитащи съответните финансови активи се дебитират/кредитират срещу кредитиране на сметка Приходи от последваща оценка на финансови активи и инструменти или дебитиране на сметка Разходи за последваща преоценка на финансови активи и инструменти.

2. Преоценката да се отрази в увеличение или намаление на капитала, т.е да се използва сметка Резерв от последваща оценка на финансови инструменти. При увеличение стойността на актива, сметката по която той се отчита се дебитира, а се кредитира сметка Резерв от последваща оценка на финансови инструменти. При намаление стойността на актива, сметката по която той се отчита се кредитира, а се дебитира Резерв от последваща оценка на финансови инструменти.

5.Прехвърляне на активи между категориите

Случаите на прехвърляне на активи от категорията на „държани до падеж“ следва да бъдат редки, предвид нуждата от доказване на положително намерение те да се държат до падежа. Предвидени са определени санкции за случаите на такова прехвърляне. Предвид същността на ценната книга за търгуване (въз основа на целта на първоначалното (придобиване), прехвърлянията на активи от тази категория са недопустими. Прехвърляне към тази категория може да е възможно, ако например дейността по покупки и продажби на ценните книжа в един портфейл се засили значително и се очаква тя да остане висока (портфейлът започва да се състои по същество от ценни книжа за търгуване). Друга възможност е прехвърляне на активи за продажба към категорията на държаните до падеж, ако например станат ясни намерението на предприятието и възможността му да държи актива до падежа. По принцип, стандартът предполага, че всички прехвърляния на активи между категориите следва да бъдат изключения.
5.1.Трансфери на активи, държани до падеж, към други категории

Активите могат да бъдат прекласифицирани, защото има промяна в намерението или възможността те да бъдат държани до падеж, или съществуват доказателства, че реално съществува тенденция и стремеж да бъдат реализирани краткосрочни печалби. Прехвърлянето на активи от категорията „държани до падеж“ поставя под въпрос първоначалната им класификация и довежда до предвидените в стандарта санкции за цялата категория. Инструментите следва да се преоценят по справедлива стойност и разликата между отчетната и справедливата стойност се отнася в отчета за приходи и разходи (ако активите са прекласифицирани „за търгуване“) или алтернативно - в отчета за приходи и разходи или собствения капитал (ако активите са прекласифицирани „за продажба“, в зависимост от възприетата политика). Правилата, които стандартът предвижда като санкция, в случай че се прекласифицира актив, държан до падеж, изискват всички активи от категорията да бъдат прекласифицирани.

5.2.Прехвърляне на „активи за продажба“ към категорията „активи държани до падеж“

Прекласифицирането на финансов инструмент може да се налага поради следните причини:

има промяна в намерението или възможността (с други думи, съществува вече намерение да бъде държан до падежа); или

предвидената като санкция прекласификация на цялата категория активи, държани до падеж, прекратява своето действие поради изтичане на предвидения двегодишен период.

5.3.Прехвърляне на „активи за продажба“ в категорията „активи за търгуване“

Всички активи за продажба, които бъдат прекласифицирани като активи за търгуване, вече ще се отчитат по справедлива стойност. Всички печалби или загуби, които са били признати в собствения капитал, трябва незабавно да се прехвърлят в отчета за приходи и разходи.

6.Обезценка на финансови активи

Обезценяването на финансовите активи представлява риска или несигурността, че прихода, дивидента или първоначалната стойност на инструмента няма да бъде получена изцяло. Финансовите активи се обезценяват и загуби от обезценка възникват само в случаите когато съществуват убедителни доказателства за това, които са настъпили след датата на първоначално признаване на актива. Очакваните обстоятелства, които биха били настъпили в бъдеще и в резултат на които евентуално ще се наложи да бъде обезценен съответния финансов инструмент не се вземат предвид до момента на реалното им настъпване.

Финансовите активи се обезценяват поради наличието на риск (или неопределеност) по отношение на това, че част от лихвите, дивидентите или номиналната стойност на актива няма да бъдат получени изцяло. Финансовите активи се обезценяват и се признава загуба от обезценка само в случаите когато съществуват обективни доказателства за необходимостта от извършването на преоценка, в резултат на събития, настъпили след първоначалното признаване на финансовия актив. В края на всеки отчетен период ръководството на предприятието следва да прецени съществуват ли обективни доказателства, пораждащи необходимостта от извършването на преоценка. За целта е анализират значителен брой фактори, с по-съществено значение от които са:


  • значителни финансови затруднения на емитента,

  • липсата на активен пазар на който инструмента да бъде търгуван в резултат на наличието на финансови затруднения на емитента

  • наличие на достатъчно висока степен на вероятност за банкрутиране на емитента

-реално неизпълнение на клаузите на договор, като например неизплащане на лихви и др.

-съществено влошаване на кредитния рейтинг и др.

Намалението на пазарната стойност или липсата на пазара за определен инструмент, които не са съчетани със спад в кредитния рейтинг или някои от другите гореспоменати фактори, не дават основание за обезценка на финансовия инструмент. Като причина за обезценяването на актива може да се посочи продължителното понижаване на неговата справедлива стойност в сравнение с първоначалната му оценка. При наличие на обективни доказателства и когато балансовата стойност на инструмента превишава значително неговата възстановима стойност се приема, че са налице условия за обезценка.
Финансовият актив подлежи на обезценка, ако отчетната му стойност надвишава оценката за неговата възстановима стойност. Ако съществува основание за обезценка, дружеството следва да определи възстановимата стойност на актива или групата активи и да признае загубата от обезценката.

6.1.Обезценка при несъбираемост на финансови активи

1. Извършва се проверка към всяка дата на изготвяне на баланс.



112. Засяга всички финансови активи с изключение на финансовите активи, които се

отчитат по справедлива стойност чрез финансовия резултат.

3. Загуби от обезценка се признават само ако съществуват обективни доказателства,

че активът е обезценен. При преценката за обезценка на актив или група активи следва да се

анализират събития като:

• значителни финансови затруднения на издателя;

• неизпълнение или пресрочване на плащанията;

• силна вероятност от банкрут или друга финансова реорганизация на издателя;

• опит от миналото за събиране на вземанията, показващ, че няма да бъде събрана

цялата сума;

• обезценки на този актив и през минали периоди;

• изчезване на активния пазар за инструмента поради финансови затруднения и др.

4. Изискванията за обезценяване са различни при отделните групи активи. При теста

за обезценка балансовата сума на финансовите активи се съпоставя със:

• сегашната стойност на очакваните парични потоци, дисконтирани с първоначалния

ефективен лихвен процент, ако активите се отчитат по амортизирана стойност (кредити и

вземания или инвестиции, държани до падеж). Загубата се отчита или чрез сметка за

намаление (корективна), или чрез директно намаляване на стойността на актива и се признава

в отчета за доходите.

• сегашната стойност на очакваните парични потоци се определя с използване на

текущия пазарен лихвен процент, ако активите се отчитат по себестойност (например

капиталови инструменти, за които няма пазарна котировка на активен пазар и чиято

справедлива стойност не може да се определи надеждно);

Когато намалението на справедливата стойност на активи на разположение за

продажба се признава директно в капитала и са налице обективни доказателства, че активът е

обезценен, кумулативната загуба, призната директно в капитала, трябва да се отстрани и да се

признае в отчета за дохода, въпреки че активът не е изписан.

Възстановяване на загуба от обезценка се признава, ако в следващ период размерът

на обезценката или загубата на несъбираемо вземане намалее. Новата отчетна стойност не

бива да превишава стойността, която би била, ако нямаше обезценка. За активи, които се

отчитат по себестойност като капиталови инструменти, за които няма пазарна котировка на

активен пазар и чиято справедлива стойност не може да се определи надеждно, загуби от

обезценка не могат да се възстановяват.



7.Отписване на финансови инструменти според МСС 39

Преди да бъде създаден МСС 39 нямаше правила относно обстоятелствата, при които активите се отписват от баланса и как се признават произтичащите от това печалби или загуби. МСС 39 съдържа подробни изисквания относно обстоятелствата, при които активите се отписват от баланса и как се признават произтичащите от това печалби или загуби в тази област, включително принципи относно:

отписване на финансови активи

частично отписване (запазване на права за обслужване и поддръжка), и

отписване, съчетано с признаване на ново задължение (гаранции срещу кредитен риск).

Стандартът обхваща още отписването на финансови пасиви, включително третирането на преструктурираните заеми.

Отписване на финансови активи и пасиви

Две са основните концепции при преценка на основанията за отписване на финансов

актив – рискът и изгодите от собствеността и контрола. Преработеният МСС 39 пояснява, че

оценката на прехвърлянето на риска и изгодите от собствеността предхожда оценката на

прехвърлянето на контрола за всички операции по отписването. Предприятието преценява

как активът да бъде изписан.



Финансов актив се отписва:

• при изтичане на срока на договорните права върху паричния поток или при

тяхното прехвърляне;

• при прехвърляне на риска и изгодите от собствеността;

• ако не са налице посочените обстоятелства, се преценява контролът и

ангажираността.



Финансов пасив се отписва от баланса на предприятието:

• при реализиране на правата по инструмента;

• при изтичане на срока на правата;

• при отказ от тези права.



Пълно отписване на актив

Възможни са разнообразни форми на прехвърляния на финансови активи. Прехвърлящата страна може да продаде финансовия актив и в замяна да получи парични средства или друг актив, без да има повече отношение с продадения актив. Отчитането на такова прехвърляне например продажба и съответното отписване остава непроменено от МСС 39.



Активът не се отписва

Обратната операция е когато купувачът има безусловна опция да върне активите на договорената цена, обикновено придружено с лихва. Той може да се насочи към такава опция, ако например закупеното от него вземане се окаже трудно събираемо. Операцията се счита за финансиране, като и активът и пасивът остават в баланса, защото не се прехвърля контролът върху актива.


Отписването на финансовите инструменти ще продължим да разглеждаме в следващата статия, където ще започнем и темата за хеджирането като икономическа концепция.

Правилата за отписване наблягат върху това дали конт­ролът върху договорните права, които включва един актив, са прехвърлени от продавача на купувача. МСС 39 дефинира контрол като правото да се получават изгодите от един актив и способността да се ограничи достъпът на други лица до тези изгоди.


МСС 39 приема принципа на „съдържанието пред формата“ за определяне дали предположението следва да се отхвърли чрез изискване да бъдат взети под внимание позициите и на двете страни по сделката.
Примери за обстоятелства, при които активите не се отписват:

а) Продавачът притежава правото за обратно изкупуване на актива по цена,

различна от справедливата му стойност.
б) Продавачът притежава и право и задължение за обратно изкупуване на актива при условия, които предоставят на купувача доходност на заемодател.
г) Продавачът запазва по същество всички рискове и изгоди от собствеността чрез безусловна опция на купувача за обратно изкупуване на активите.
По принцип финансовите активи се отписват само в случаите, когато купувачът може свободно да продава или залага актива, което свидетелства за прехвърлянето на контрола върху актива от продавача на купувача. В случаите, когато има противоречиви индикатори, определящо е състоянието на продавача.
При отписване разликата между получената цена и отчетната стойност на актива се включва в отчета за приходите и разходите. Всички преоценки на справедливата стойност на актива, които са били отчетени в собствения капитал, преминават през отчета за приходи и разходи.
По отношение на контрола МСС 39 използва подхода на „финансовите компоненти“. Това означава, че щом контролът върху актив е прехвърлен, активът се отписва. Всички компоненти на актива, които са запазени (например права на обслужване или задължение за обезщетение на купувача по отношение на кредитни загуби), се признават и оценяват самостоятелно. Поради тази причина контрол върху актива може да бъде прехвърлен дори ако продавачът продължава да управлява вземанията от името на купувача или ако продавачът запазва част от кредитния риск.

Частично отписване

Ако част от един финансов актив е продадена или погасена, отчетната стойност се разделя въз основа на относителните справедливи стойности на частта, която е продадена, и частта, която е запазена. Постъпленията от продажбата се признават като печалба/загуба.

8.Подходи за счетоводно третиране на изкупените собствени акции и/или облигации

Съществени финансово-счетоводни проблеми могат да възникнат по отношение на представянето във финансовите отчети на изкупените собствени акции и облигации. Основният счетоводно ориентиран въпрос, който би възникнал тук е дали изкупените обратно акции и облигации следва да се разглеждат като краткосрочна финансова инвестиция? За да се отговори на така поставения въпрос трябва да анализираме мотивите за подобно изкупуване, които могат да бъдат следните:

1. Да се увеличи дохода на една акция, посредством намаляване на броя им в обръщение;

2. Поддържане на пазарната цена на акциите;

3. Придобиване на акции, които да се използват за придобиване на друго предприятие, прилагайки метода “обединяване на участия.”

4. Инвестиране на временно свободните парични средства;

5. Възможност за предсрочно погасяване на облигационен заем и др.

По отношение счетоводното третиране на изкупените собствени акции са възможни два подхода.

1. Дружеството-емитент не следва да третира изкупените собствени акции като актив. Не може да се твърди, че притежаването на собствени акции за продължително време представлява инвестиция. Това е така тъй като един от най-характерните белези на инвестицията е стремежът за реализиране на печалба от инвестираните средства. В случая операциите по изкупуване на капитала не водят до реализиране на печалба или загуба. Финансовият резултат възниква при използването на действително инвестираните активи, а не от операции с акционерите (инвеститорите). Следователно няма икономическа логика да се твърди, че изкупувайки собствените акции дружеството инвестира в самото себе си, откъдето следва, че изкупеният собствен капиталов пакет трябва да бъде изваден от обръщение посредством намаление на собствения (основния) капитал. Подобен подход е възприет в законодателството на страните от англо-саксонския правен кръг, където изкупените собствени акции се разглеждат не като инвестиция, а като коректив на собствения капитал.

2. Приема се, че изкупените собствени акции са напълно реален актив. Подобен подход се възприема от 4-та Директива на ЕС. Единственият аргумент в подкрепа на това становище е факта, че изкупените собствени акции могат да бъдат продадени отново и подобен акт ще се разглежда като своеобразна инвестиция в капитала на друго дружество. Следователно, подходът, възприет в 4-та Директива на ЕС е насочен към разглеждане на изкупените собствени акции като актив, който не се различава от останалите краткосрочни финансови инвестиции. Третирани по този начин, изкупените ценни книжа ще могат да се продават на други инвеститори, както и да се преоценявате в съответствие със счетоводното законодателство. Прилагането на този вариант на отчитане налага включването в индивидуалния сметкоплан на сметки “Изкупени собствени акции” и сметка “Изкупени собствени облигации.”





Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница