Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.



Дата26.09.2018
Размер60.46 Kb.
#83350
Кому се зловидя всичко това?


Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

(Мат. 22:21. Лук. 20:25)

Българските архитекти следят конфликта около комплекса "Св. Св. Кирик и Юлита" с много горчиво чувство, предполагам. За човек, който е съхранил някакво уважение към Българската православна църква, е тягостно да наблюдава острия сблъсък на САБ с висш православен духовник по повод на имот. Та нали една от най-привлекателните страни на християнската доктрина е отказът от материалното, от обогатяването - в полза на духовното извисяване!

Българската църква в своята история има велики моменти, за които заслужава да бъде уважавана! Като започнем с учениците на Св. Св. Кирил и Методий - Св. Климент и Св. Наум, и с духовниците, създали Симеоновия Златен век; минем през величавото дело на Патриарх Евтимий и на неговите ученици и следовници; на хилендарския монах Паисий; на дейците на Екзархията и обикновените свещеници, участници в национално-освободителното движение и Възраждането; за да стигнем до действията на българското духовенство за спасяването на българските евреи.

За мен един от най-висшите образци на благородство и достойнство е поведението на бъдещия патриарх Кирил, тогавашен Митрополит Пловдивски (каква ирония, че нашият спор е именно с днешния Пловдивски Митрополит!), който заявява, че пръв ще легне върху релсите, но няма да допусне ешелоните с нашите съграждани да потеглят към лагерите на смъртта!

За съжаление, не всичко и не всички в Българската православна църква отговарят на този висок стандарт! Българският народ с неговото чувство за справедливост отдавна е произнесъл своята присъда над алчните попове и развратните калугери. Ще я намерите и в творчеството на писатели като Елин Пелин; да не говорим за Христо Ботев. Впрочем още Презвитер Козма сурово заклеймява порока, настанил се в манастирите. А самите ние още си спомняме скандалните сцени, срамните свади, недостойните боричкания от не толкова отдавна.

Така че уважението на народа не идва автоматично с расото и калимявката; то може да бъде дадено в аванс, но може и да бъде отнето, ако не е защитено с достойно поведение.

Българските архитекти са показали своето уважение към Църквата и към религиозните чувства на гражданите въобще. И то не от днес, когато на мода е флиртът с духовенството, нежели истинската почит и вяра. Както и да го извъртат, нашите опоненти няма да могат още дълго да изопачават или да премълчават огромните заслуги на архитектурната колегия за възстановяването на религиозните паметници (не само християнски!) и за строителството на нови храмове; за развитието на значителна научно-изследователска, популяризаторска и преподавателска дейност, свързана с култовата архитектура. Съюзът на архитектите в България обнародва списък на проекти за православни храмове, изработени от архитектите безкористно, като дарение. И този списък расте с всеки изминал ден!

Затова е ясно, че конфликтът ни не е с Българската православна църква като цяло, като духовна институция с исторически заслуги пред народа. Тук става дума за група лица, обладани от сребролюбие или гордост; ако проявим снизходителност, ще допуснем, че са изпаднали в заблуждение и упорстват в него. За последния случай Спасителят казва: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат".

Пловдивският митрополит Николай, решен да "върне" на Църквата творческия комплекс на САБ, се превърна в истинска медийна звезда. Да сте чули в някое от телевизионните му участия или многобройни интервюта една дума на признателност към българските архитекти? Една дума на благодарност, например, за 42-те икони от черквата "Св. Параскева", останала от разрушения манастир "Св. Св. Кирик и Юлита", реставрирани от САБ и предадени на Пловдивската митрополия? Вместо това обвинения: че САБ е занемарил храма; че не използва комплекса по предназначение. Следователно, архитектите не изпълняват Договора; следователно той може да бъде развален, а построеното от самите тях - секвестирано от Митрополията.

Много се изписа и изговори вече около историята с творческия комплекс, издигнат преди четвърт век върху руините на бившия манастир, напълно изоставен от своя стопанин. Изглежда всички факти са вече известни, а когато фактите говорят, казваха древните, и боговете мълчат, та какво остава за техните служители! Оказва се, обаче, че фактите могат да се поднасят по определен начин и така да се правят, къде по-тънко, къде не чак толкова, определени внушения.

Един пример. Негово високопреосвещенство навсякъде споменава, че спорният имот е предоставен на САБ с договор за безвъзмездно ползване, макар прекрасно да знае, че думата "ползване" в договора я няма: "предоставя се безвъзмездно" - и край! Стилистична подробност - ще кажете. Едва ли. Работата е там, че са му подшушнали: има ли "ползване", то договорът е "за ползване" и по-лесно може да бъде развален. Всъщност там "за ползване" има, но не Митрополията предоставя "за ползване", а точно обратно, САБ предоставя за ползване на Митрополията част от своя комплекс.

Такова представяне на фактите на мен ми прилича на лукавство.

Негово високопреосвещенство няма как да не признае, че бившият манастир е бил напълно разтурен още преди войната, защото това е факт, за който има безброй свидетелства и документи. Тези каменни отоломки ли иска той да си върне обратно? Много се съмнявам. Или черковната сграда? Та нейната собственост никой никога не е оспорвал. Затова той привежда съмнителния довод, че щом там някога е имало манастир, то всичко, построено върху него, по право принадлежи на Църквата. Вярно, "святое место пусто не бывает", казват руснаците. И каквото сме построили, нагледно демонстрира респект към genius loci, към духа на мястото. Но значи ли това, че ако вие откриете под пода на мазето във вилата си останки от манастирски конюшни, то трябва да я предоставите безвъзмездно на клириците? Сякаш още живеем във времето на тоталитаризма!

Разгеле, като стана дума за тоталитаризма. Прави се внушение, че Договорът е подписан под натиск от властта и по този начин се поставя под съмнение моралната устойчивост на тогавашния Пловдивски митрополит, блаженопочиналия Варлаам.

Разбира се, за тогавашната власт Църквата беше идеологически противник. Но тя, властта, отдавна беше преодоляла примитивната конфронтация и беше намерила по-изтънчени начини да упражнява своя тотален контрол. Лишавайки, от една страна, Църквата от собствени източници на доходи, Държавата, от друга страна, съвсем не оставяше духовенството, особено висшето, да тъне в мизерия. Отпускаше средства и за поддържане на църковните паметници на архитектурата.

Напълно възможно е в случая да е имало намеса на властта, но едва ли тя е била определящата. Тогавашният председател на САБ арх. Г. Стоилов си спомня, че конкретното предложение за предоставяне на този точно терен е дошло именно от средите на клира. И това е напълно разбираемо и оправдано! Че нали така се връща към живот една архитектурна светиня - черквата "Св. Параскева", чиято реставрация едва ли е била по силите единствено на Църквата. Така че не принуда или незаинтересованост, а обратно - искрена пастирска грижа - са диктували тогавашните действия на Пловдивската митрополия. В специално писмо дядо Варлаам изразява своето и на целия епархийски съвет дълбоко задоволство от това решение. Да не би и то да е писано под партийна диктовка? Такова предположение намирам за оскърбление към паметта на достойния старец. Също толкова оскърбително е пренебрегването на ясно и недвусмислено изразената воля на тогавашното епархийско ръководство: да се съгради творчески комплекс за архитектите от страната и чужбина, а възстановеният храм да заживее отново.

Това е и желанието на САБ, подкрепено с конкретни действия вече четвърт век.

Не твърдя, че всичко е било изрядно; сигурно има пропуски и в стопанисването на комплекса, и в реставрацията на храма. Всички сме грешни, дядо Николай - също; само Господ Бог е безгрешен. Но не е ли дълг на истинския пастир да отправи своевременно своя благ бащински укор по повод забелязани нередности? Не е ли негов дълг да предложи искрена помощ и съдействие за тяхното отстраняване? Вместо това, вместо добронамерен диалог и загриженост - нотариална покана за напускане. Остава впечатлението, че злорадо са наблюдавани отстрани някои временни затруднения на САБ, за да бъдат използвани впоследствие в съда. Но нима временните затруднения и случайни пропуски могат да заличат усилията и средствата, влагани в продължение на години за развитието на българската архитектура и за съхранението на българското православно наследство?

В една от медийните си изяви (във в. "Поглед", 2008г) Пловдивският митрополит прави следното признание: "Годишните приходи на епархията са достатъчни да покрият нищожните заплати на свещенослужителите, но не са достатъчни за ремонта и поддръжката на близо 800-те църкви в епархията, за строителството на нови храмове и манастири".

Не са достатъчни! Тогава кому беше нужна тази безсмислена война, този ирационален стремеж на всяка цена да придобиеш нещо, построено от друг? Ако САБ беше оставен да довърши реставрацията на "Св. Параскева" и да стопанисва своя комплекс при едни братски отоношения с Църквата, спестените средства от обезщетения и преустройства можеха да отидат за възстановяването на друг манастир, за изграждането на още един храм за прослава на Бога.



Кому се зловидя всичко това? Боя се, че отговорът, който се натрапва, е: на Лукавия.

Може би все още не е късно да му се даде отпор.

Арх. Лило Попов

септември 2008 г. – януари 2015



 
Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница