Отдавна се обсъжда нов модел за Вселената, който можем да наречем

Отдавна се обсъжда нов модел за Вселената, който можем да наречем

Осцилираща Вселена. Привърженици на този модел се опитват да убедят научната общественост, че Вселената е съществувала винаги и ще е вечна.

Това схващане се базира на следните съображения. След Големия взрив преди милиарди години нашата вселена е започнала да се разширява.

С течение на времето скоростта на отдалечаването на звездите и галактиките намалява и съгласно този сценарий след време тя ще стане

нула, и Вселената отново ще започне да се свива. По такъв начин Вселената съществува вечно и „Големите взривове” се сменят от свивания,

последвани от ново разширяване.

„Космологията е наука, която може би никога няма да достигне до определени и еднозначни заключения – пише един космолог. Ние можем само да изказваме хипотези , които с някаква вероятност ще описват онова, което става във Вселената.” За сега наблюденията не дават възможност да се каже кой от моделите действа във Вселената и можду тях не може да се направи избор.

Развитието на Вселената след началния момент днес се описва от т. нар.

Стандартен модел на горещата Вселена, който разглежда няколко ери в развитието. Първата е планковата, обхваща времето от началото до след него. Простото екстраполиране на закона на Хъбл в миналото дава, че в

началото на планковата ера радиусът на Вселената е бил нула, а плътността изключително голяма. Съвременните теории не могат да дават

никакви физични белези за този начален момент и те са наречени просто

сингулярни. При условие на висока температура от порядъка на милиарди К са съществували само протони и неутрони и техните античастици.

Протичали са процеси на анихилация на частиците с образуване на частици от високоенергетични хотони. Количеството от актовете от първия

процес е било равно на количеството актове от втория процес, така че веществото било в термодинамично равновесие.

Една милионна от секундата след началото започва лептонната ера, продължава до t = 1 секунда. Условията в нея позволяват описание на физични процеси въз основа на добре известни физични закони.

Плазмената ера обхваща интервала от 1 секунда до около милион години след началото. В нейното начало преобладавали фотоните, затова тази ера напичат още ера на фотонната плазма или ера на лъчението. При t ≈ 100 секунди температурата пада достатъчно, за да започнат да се образуват ядра на хелий, а плазмата да премине в неутрално състояние. В края на тази ера температурата спада до 4000 К, а плътността до 10^-21g/cm^3.

От t = 10⁶ години започва съвременната епоха или ера на рекомбинация, на водорода, образуването на устойчиви атоми на веществото, така че тази ера е също ера на веществото. С течение н времето гравитацията създала кондензации, представляващи протозвездите. Последващото развитие довела до съвременната макроструктура на Вселената с купове от галактики, обхващащи огромни празнини.

С разширяването, температурата на Вселената непрелъснато спадала. В средата на XX век теоретично бе предсказано, че сега трябва да се наблюдава остатъчно или реликтово излъчване, породено от висока температура в момента, когато Вселената и спадане то на температурата

Това излъчване, трябва да се търси в радио-диапазона. През 1965 г. то бе регистрирано като изотропен микровълнов (λ = 7,35 cm) радиошум с температура около 3 К. Откриването на реликтовото излъчване потвърждава теорията на горещата Вселена и е едно от най-големите открития на XX век.

Бъдеще на Вселената

Непрекъснато ли ще се разширява Вселената? За да се отговори на този въпрос, се разглежда огромно кълбо вътре в нея. Неговата маса ще прилича на телата, разположени по сферичната повърхност, ограничаваща кълбото. Останалото извън кълбото вещество би трябвало да привлича кълбото еднакво от всички страни, така сфера ще се определя от привличането на веществото вътре в нея. То може да забави разбягването на разположените по сферата галактики и постепенно разширяването да спре. Ако, обаче това вещество е малко, това няма да стане.