Отдръпнете се от шатрите

Ако отхвърлим закона, това е същото, да отхвърлим Сина.

Отхвърлянето на Сина е същото, като отхвърлянето на Отца.
УДИВИТЕЛНИ ОТКРИТИЯ
Професор УОЛТЪР ФАЙТ
Ние сме на самия праг на последния конфликт и светът трябва да бъде предупреден. Това движение няма да се разпадне на отделни църкви. Това движение ще проникне във всички тях.

Светът вижда бунтове.

Кой направлява тези събития?

Те не се случват само в арабския свят, но и в Европа. Ще дойдат и тук.

На хората им е писнало от всичко, което се случва в този свят. Това е развалината, която трябва да бъде възстановена във времето, в което живеем. Можем да изучаваме пророчествата, можем да разбираме какво се случва по света и да знаем всичко, но АКО НЕ ЗАПОЧНЕМ ОЩЕ ТУК И СЕГА С ИСУС, НЯМА ДА СТИГНЕМ ДО НИКЪДЕ.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗВАЛИНИТЕ
Названието на тази лекция е

„ОТДРЪПНЕТЕ СЕ ОТ ШАТРИТЕ”

С тежко сърце ми се налага да се обърна към тази тема. Но искам да остана на твърда основа. Искам да имам Библейска основа, искам да имам за основа Духа на пророчеството. Знаете, че във всички времена Бог е имал избрани хора, които са можели да общуват с Него лично, за да разпространяват благоуханието на познанието и да разнасят евангелието на спасението в умиращия свят. Той има избрани хора на различни места.

Неемия 9:7 казва: „Ти Си Господ Бог, Който Си избрал Авраам, извел си го от Ур Халдейски и Си му дал име Авраам”.

Псалм 135:4 „Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израеля за Свое собствено притежание”.

И Той ги издържа като Свой народ, който трябва да разпространява Божието благоухание и да не се приобщава към света.

Втор.7:7 казва: „Господ не ви предпочете, нито ви избра, задето сте по-многочислени от всичките други племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена”.

Втор.7:8 „Но понеже ви възлюби Господ и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви, затова Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на египетския цар фараон”.

„Сега прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание; защото Мой е целият свят” Изх.19:5.

Така Господ продължава да прави във всичките векове.

„Защото сте люде свети на Господа, вашия Бог и вас избра Господ измежду всичките племена, които са по лицето на земята, за да Му бъдете собствени люде” Втор.14:2.

Затова Бог прави разлика между прибягналите към Неговата благодат и обърналите се към Словото Му, разпространяващи евангелието Му, и всички останали хора.

„По времето на Новия завет тези обещания били преадресирани към църквата и църквата станала глашатай за спасение”.

И тя отишла при езичниците.

„И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещанието…” Гал.3:29.

В НЗ, в 1 Петр.2:9 четем: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестявате превъзходствата на Тогова, , Който ви призва из тъмнината в Своята чудесна светлина”.

Достатъчно ясно е казано за това.

„Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела” Тит 2:14.

Така Бог прави разлика между хората, които слушат или отговарят на Неговия призив и тези, които не правят това.

„Преди закриване на вратата на благодатта последната вест на предупреждение и надежда ще бъде провъзгласена от тези, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исуса”.

Така следвайте Библията, така следвайте пророчествата! В Духа на пророчеството четем:

„Адвентистите от седмия ден бяха избрани от Бога като особен народ, отделени от света. Но с голямата секира на истината Той ги отряза от каменоломната на света и ги съедини със Себе Си. Той ги направи Свои представители и ги призова да бъдат Негови пратеници, и ги покани за последната работа за спасението. Най-голямото богатство на истината, поверено някога на смъртни човеци, най-тържественото и страшно предупреждение, изпратено някога от Бог до човека, им беше връчено за предаване на този свят. И за изпълнението на тази работа, нашите издателски къщи са едни от най-ефективните организации” Свидетелства към църквата, т.7, стр.138.

Ние трябва да донесем истината тук, да не я търсим там, а да я донесем тук.

„Нашата мисия е да дадем на света вестта за предупреждение и милосърдие” Свидетелства, т.7, стр.163.1.

А не тази вест, която противоречи на поръчението. Духът на пророчеството се явява част от нашата самобитност и не трябва да бъдем особено оригинални. Всички се страхуват да говорят за Духа на пророчеството, тъй като това може да предизвика разделение. Казват ни: „Използвайте това в домашните молитвени четения, или нещо подобно. Но само моля ви, не се месете с „това” назад-напред, т.е., в тълкуването на Писанието”.

„Новообърнатите трябва да имат ясното разбиране, че краят се приближава и работата за издигането в света на последното предупреждение се разширява. И за тези, които приемат истината за днешното време, става по-важно да имат ясното разбиране на природата и влиянието на заповедите…”

По-важни, а не по-малко важни.

„…които Бог в Своята премъдрост обедини с работата на третия ангел от самото начало на нейното възвестяване…” Свидетелства, т.5, стр.654.

„В древните времена Бог говори с хората чрез устата на пророците и апостолите, а ако погледнем в Божиите наставления за днешните дни - в тези дни Той говори на нас чрез Свидетелствата. Не е имало такова време, когато Бог да е наставлявал Своя народ по-убедително, отколкото днес, относно Своята воля и този курс, който Той би искал те да намерят” Свидетелства, т.5, стр. 661.

Затова заключавам, че ако вие изучавате Свидетелствата и видите наставления в тези предупреждения, то за нас най-добре ще е да се отнесем към тях с доверие.

„Поръчано ми е да кажа на адвентистите от седмия ден от целия свят: „Бог ни е призвал като народ, за да бъдем Негово особено съкровище. Той е установил, че Неговата църква на земята ще пребивава съвършено в единството в Духа и съвета на Господа на войнствата до края на времето” Избрани вести, т.2 3:97.

Това е Божий народ, не се шегувайте с това, за да не се случи нещо там. Ние говорихме за типологията и отстъплението на древния Израел, и повтаряме тази история без никакви съмнения в това.

„През вековете на духовна тъмнина църквата Божия била като на град на хълм. От век на век в продължение на много поколения чистото небесно учение (кое, кое?), чистото небесно учение се разкривало в нейната среда. Слаба и несъвършена, както изглежда, тази църква се явява такъв обект, на който Бог излива в особен смисъл Неговата най-висша грижа. Това е проява на Неговата благодат, в която Той желае да покаже силата Си в преобразуването на сърцата” Деяния на апостолите 12.1.

Каква е мисията на църквата? Древният Израел трябвало да доведе хората до тези отношения с Бога. Когато Рут трябвало да напусне моавците, казала: „Твоят Бог е и мой Бог, и твоят народ - мой народ”. Това е призив за излизане.

„Спасителят на света не разрешава да има опити и упражнения в религиозните работи, независимо къде, освен организирани и потвърдени в църквата…” Очерци от живота на Павел,31.1.

Искам думите ми сега да бъдат записани. Аз вярвам, че това е Божията църква на остатъка. Говорих за това в предната лекция. Ако не сте залепнали на местата си, залепете се и така останете тук.

Но….Дан.11:45 „И ще постави шатрите на палата си (това е северния цар) между моретата, върху славния свят хълм (английският превод на крал Яков казва: „Между моретата на планината на преславното светилище”); но при все това, ще постигне края си и не ще има кой да му помогне”.

Възможно ли е Вавилонските идеи и папските доктрини до такава степен да навлязат в църквата, че тази сила да установи шатъра си в самата Божия църква? Възможна ли е такава църква?

„… Сега, когато дотолкова сме се приближили до края, трябва ли практически така да се уподобим на света, че хората да останат безуспешно търсещ народ, наречен „Божи”? Трябва ли всеки да разменя особените си черти на Божи избран народ с някакво преимущество, предоставено от този свят? Трябва ли да търсим благосклонност от тези, които нарушават Божия закон, гледайки на тях като на голяма ценност?”

Може ли да сме благосклонни към тези, които нарушават Божия закон и се считат за голяма ценност?

„Трябва ли тези, които Господ нарече „Свой народ” да мислят, че имат някаква по-голяма власт, отколкото Великият Аз Съм? Трябва ли да се стараем да замазваме отличителните черти на вярата, които ни направиха адвентисти от седмия ден?” Евангелизъм, 121.3.

Не мисля така. Ако искаме да изпратим на някого някаква вест, определено няма да му се хареса, ако друг започне да я смалява.

„Ние трябва да занесем на света прогласяването на чистите, благородни и свети принципи, които трябва да отделят Божия народ от света. Вместо Божият народ да се установи в семейни имения, отделени от тези, които не съблюдават седмия ден – събота…”

Т.е. ние трябва да станем по-отличаващи се, а не по-малко отличаващи се от света.

„… и ние сме призвани към това, да разобличим човека на греха. Именно в това време, когато живеем, Бог призова народа Си и му поръча да занесе вестта. Той ги е призва да разобличат порочността на човека на греха, който направи неделния закон отличителен знак на своята власт” Манускрипт 162, 1903.

И когато веднъж един от деканите по теология, в един от най-големите наши университети в света, ми заяви лично, че това не е необходимо, аз му казах: Моля за извинени. Защо не? - Той ми отговори: Това не ни е необходимо. Не е включено до този момент в „27 принципа на вярата”. Поразмислих се за това и по-късно ми се удаде възможност да му кажа: Знаете ли, наистина имаме принципите на вярата, които казват, че ние вярваме в Духа на пророчеството. И Духът на пророчеството казва, че Той ги е призвал да разобличават порочността на човека на греха. Затова, боя се, че това се намира в принципите на вярата, без значение харесва ли ни това или не.

„Трите вести са обединени. Тройната ангелска вест трябва да бъде обединена, за да даде тройна светлина на този свят. В Откровението Йоан казва: „…и видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от славата му..” Откр.18:2-5; АБК, т.7, 958.8.

Ние знаем тези вести. Ангелът се спуснал над земята и земята се осветила от славата му. Това провъзгласяване на всичките три вести е големият вик в трите ангелски вести.

„Тази ужасна картина, нарисувана от Йоан за апокалипсиса, демонстрираща мълвата за пълна земна власт да подчини злото на себе си, трябва да покаже на тези, които имат общопризнатата истина, доколко опасно е да се свързват с тайните общества, или да влизат в общение по какъвто и да е начин с тези, които не пазят Божиите заповеди” АБК, т.7, 985.7

Говорят ми отново и отново, че лекциите за тайните общества, са нещо като конспиративна теория, и трябва да се избавим от това, доколкото няма отношение към пророческата ни вест. Но тук четем, че всичко в Откровение говори на Божият народ, че не трябва да се петни с връзки с тайните общества. Освен това, тя (ЕГВ) споменава масоните по име. Има от строга по-строга предпазливост какво ще правят в последното време тези общества. Затова те се явяват част от вестите. Кого трябва да слушаме? Слушаме ли Божието слово или човешкото слово? А това не е лесен избор. За съжаление ни е казано, че не взирайки се в тези предупреждения, мнозина ще обърнат лице към това, за да правят именно онова, което те, незнайно как правят.

„Не се лъжете, много ще си отидат от вярата, слушайки духа на прелъстителя и сатанински учения. Сега пред нас е алфа опасност. Омега ще бъде просто поразителна” Писмо 263, 1904, стр. 4.

„Не оставайте в облака на скептицизма, за да не стане късно да търсите своето поведение. Нужно ни е пълно посвещение на Бога и не са ни нужни безплодни хипотези и фантазии” Манускрипти, т.7, стр.188.3.

Какво ни казва Словото? На него трябва да бъде основана нашата вяра. Нека да изследваме това малко по-дълбоко.

„В отстъплението алфа Джон Харви Келог, доктор по медицина, представил пантеистичните си идеи в книгата си Живият храм. Той се опитал да принесе тези идеи в главния стълб на адвентното мислене” Бюлетин на ГК, 6 март, 1899, абзац 6.

Елън Уайт се възпротивила на тези идеи.

„Христос дойде като Спасител на свта като Личност…”, а не като някакво пантеистично разтваряне във всичко.

„Той представлява Бога като Личност. Той се възнесе на небесата като Спасител Личност и Той ще дойте отново така, като се възнесе на небесата – като Спасител Личност. Необходимо ни е внимателно да разгледаме това, доколкото в човешката си премъдрост, мъдреците на света, непознавайки Бога, неразумно обожествяват природата и законите на природата” пак там.

Те преценяват и Го правят присъстващ във всичко. И Божият народ е бил предупреден за това. Как мислите, дали сатана ще остави всичко просто така или отново ще донесе пантеизма в нов облик, правейки го във вид, като нещо съвършено различно? Ако алфа беше това, то и омега трябва да бъде същото.

„Затова отстъплението омега трябва по естество да бъде подобно, само че по-обиграно и по-опасно”.

„Злото във всичките му форми търси удобен случай, за да ни атакува. Ласкателства, подкупи, примамки, обещания за чудесни екзалтации, ще бъдат задействани постоянно. Какво правят Божиите слуги, за да издигнат бариери от „така казва Господ” против това зло. Вражеските агенти работят неуморно, за да превъзмогнат истината. Къде са верните пазители на Божиите стада? Къде са стражите на кулите? Необходимо е да бодърстваме в очакването” Избрани вести, т.1, 194.3-4.

„Днес, разбира се, се предприемат крачки, за да донесат превъзходна нова духовност, в средите на адвентистите от седмия ден…”.

И как ще действа това?

„…Това е разширено отстъпление на алфа и то включва в себе си нещо много по-опасно, наречено панентеизъм”.

Когато чух за пръв път, че някой публично заявил за своята привързаност към панентеизма, това беше един от деканите на един от нашите най-големи университети. Той също е доктор по медицина и публично провъзгласи за пантеизма и поддръжката си на него. Това ме потресе до дъно и аз не можех да повярвам, че е възможна такава поддръжка. А там присъстваха само поддържащи тази идея. Беше невероятно. Да погледнем какво говори речникът за това.

„Английският теологичен речник определя панентеизма като световно виждане, което обединява „силата на класическия теизъм със силата на класическия пантеизъм”. В панентеизма вие имате все още Бога като Личност (както в теизма), обединен с Божието всеобхватно присъствие във всяко творение (както в пантеизма)”.

Т.е. Бог се намира във всичко. Бог вдъхновява всеки. Но в този случай Бог, види се, вдъхновява даже и дявола.

„С други думи, в панентеизма Бог е едновременно и Личност и всичко в обединяващата субстанция, в противоположност на неличностния Бог. Субстанция, която включва в себе си цялото творение (както в пантеизма)”.

Това е много по-опасно. Това е много по-коварно, доколкото можете да Го скриете за ваш личен Бог. Вие просто Го преопределяте. Но ние знаем, че има личностен Бог и нямаме нищо общо с пантеизма.

„И ако Бог присъства във всичко, тогава Бог трябва да е и в сатана, а също и в неговите последователи. Затова всемирното сливане, което те искат, в някой момент може действително да стане реалност”.

Защото те всичките са братя. Дали в Библията има разлика между братя и ближни?

„Единствената защита против такива идеи се заключава в постоянната преданост на „писано е”. Словото трябва да стане норма, а не чувствата и не емоциите”.

Защото тези религии често се асоциират е емоции.

Лука 10:25 „И ето, един законник стана, та Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?”

Лука 10:26 „А Той му рече: Какво е писано в закона? Как четеш?”

Ето и отговорът. Какво да направя? – Това, което е писано!

„Сатана работи изобретателно отначало да обърне разума от същността към чувствата и после внедрява доктрините си, за да представи новата духовност. Последствията от това ще бъдат неизбежно възмущение против съществуващия ред”.

Това е, което ще получите. Вярата е осъществяване на това, за което се надяваме и потвърждение на нещата от невидимото. Ето ви „духовност”, която включва всичко това.

„Твърде често религиозното пробуждане се постига по пътя на обръщането към въображението”.

Т.е., ако започнете да използвате въображението си, вие вече се заблуждавате.

„Пътят на заблудата чрез емоции е присъщ на хора, които ги тегли към новото и загадъчното”.

Хората, обърнати благодарение на подобна манипулация, са малко предразположени да слушат Библейската истина. Защото сега те имат стандарти, те имат посредник, те имат очистване. „О, духът ме води към това направление!” Това е опасна основа. Дръжте се по-далеч от това. Какво говори за това Библията?

„Те нямат интерес към Свидетелствата на пророчеството и апостолите. Ясните предупредителни Божии думи, отнасящи се именно до техните вечни интереси, са пренебрегнати” Великата борба, 463,2.

Ако в богослуженията не се съдържа нищо сензационно, не ги привличат. И всичко крещящо към здравия разум, не замъглен от страстите, не намира отклик у тях. Бог казва: „Елате да разискваме!”. Павел казва: „Даже ако тръгнете, не изключвайте разума си”. Но тръгнете и задействайте разума си така, че да сте смислени, верни и с почит към Бога за това, което се явява реално, а не нещо емоционално, което ви хипнотизира до такава степен, че очите ви да започнат да се въртят като въртележка на панаир.

Нека да разгледаме урока от древния Израел.

Числа 16:24 „Говорете на обществото, казвайки: Отдръпнете се от всички страни на жилищата на Корей, Датан и Авирон…” KJV.

Ние вече говорихме за този проблем, но нека погледнем на него и в този контекст. Новият превод на крал Яков казва: „Говорете на обществото, казвайки: Отдръпнете се от шатрите на Корей, Датан и Авирон…”.

„Отдръпнете се от шатрите!”. Това не означава да излезем от Израел. Ние трябва да се разпръснем настрани. А Корей, Датан и Авирон бяха погълнати. Те не отстъпиха. Но първо хората трябваше да се отдалечат от шатрите им. Отстъпете от тях, дръжте се по-далеч от техните теологии и започнете да приключвате с тези, които се оказват предатели. Това движение било осъществено от тях. То било организирано от князете на Израел. Затова не може ли антитипът отново да бъде осъществен от Израелевите князе?

„Съдът над тази акция се състоял в следното: да се обърнат с него към синовете си с това, как Бог ръководи чрез пророка. И те поискали нов път”.

Може ли това да означа, че много лидери обърнали гръб на Духа на пророчеството, ще поведат църквата в друга посока?

„Цялото събрание било „свято” и Корей, Датан и Авирон се представили сами като ново духовно и политическо единство, което трябвало да отдалечи „потисничеството” от старото управление”.

Това е тази опасност, с която и ние днес се сблъскваме. Цялото събрание е „свято”. Това значи, че всеки от нас е пронизан от Божия Дух. Не е ли това една от формите на пантеизма? И ако у вас има още и личностен дух, не означава ли това, че имаме работа с форма на панентеизма?

2 Кор.11:19 „Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите глупците”.

Това е толкова разумно, че се правим на по-умни от Бога.

2 Кор.11:20 „Понеже търпите, ако някой ви поробва, ако ви изпояжда, ако ви подмамя в примка, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето”.

Както забелязахте, харесва ми М. Лутер. Каня се да го цитирам още веднъж. Той казва:

„Лошите проповедници имат оная сполука, че се мерят с глупостта и дори я търпят, даже да разберат и чувстват, че са глупаци; нещо повече - вменяват си го завинаги. Истинските проповедници също нищо не могат да направят правилно; по-скоро всичките им думи и труд се превъртат, когато ги поогледат могат ли да ги омаловажат. И ако се намери някакъв чеп, той се раздува в образцова греда. За тях няма снизхождение, само празно осъждане, проклятие и презрение. Затова да си проповедник е мъчна работа и е невъзможно да бъдеш издръжлив в тая работа, ако е само едната издържливост, без Божия слава и никаква благост към неговия ближен.

Той трябва да се труди, а други да получават благо и чест. За награда трябва още да носи неудачи и насмешки. Тук е нужна любов, а не развлечение. Не им е позволено да изпадат в депресия. Божият Дух трябва да го извърши; плът и кръв не са достатъчни за това” Martin Luther, Christlicher Wegweiser fuer jeden Tag, s.181.

Мисля, че той е прав.

Исая 28:17 „Ще направя правосъдието връвта и правдата отвеса; и градушка ще помете прибежището на лъжи, и водата ще наводни скривалището”.

Това е сериозно библейско предупреждение. Древният Израел е изминал този път. И изглежда, че ние повтаряме тяхното безразсъдство. Духът на пророчеството казва, че у нас това се получава и… даже по-добре, отколкото при тях.

Езек.34:5 „Те се разпръснаха, понеже нямаше пастир и като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове”.

Езек.34:6 „Моите овце се скитаха по всичките планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири”.

Езек.34:7 „Затова, слушайте, пастири, Господното слово”.

Езек.34:8 „Заклевам се в живота си, казва Господ Йеова, понеже стадото Ми стана корист и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир, и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, но пасяха себе си, и не пасяха овцете”.

Езек.34:9 „Затова, слушайте, пастири, Господното слово!”

Езек.34:10 „Така казва Господ Йеова: Ето, Аз Съм против пастирите; и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще ги направя да не пасат вече овцете; пастирите няма да пасат вече себе си, защото ще избавя овцете Си от устата им, да не им бъдат за храна”.

Това е сериозно предупреждение.

Езек.34:11 „Защото така казва Господ Йеова: Ето, Аз Съм Аз, ще потърся овцете Си и ще ги подиря”.

Езек.34:12 „Както овчар дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите си овце, така и Аз ще подиря овцете Си, и ще ги избавя от всичките места, дето бяха разпръснати в облачния и мрачен ден”.

Бог е достатъчно силен, за да помогне на стадото Си. Неразпръснати, но събрани на едно място. Нека да разгледаме накъде се движи всичко това.

В този сайт, Християнството днес, това е сериозен ресурс за евангелското християнство днес, говорят за мистиката, проявяваща се в църквите. Движението, проявено в църквата, произвежда голямо въодушевление, но създава малко конгрегации. Виждате ли, това движение не създава отделни деноминации. Но това движение трябва да проникне във всички тях. Това движение нашето бъдеще ли е или е просто преходна прищявка? Те пишат:

„… растящото число на църквите се присъединява към регистрите на изявените църкви („изплувалите църкви” – бележка на преводача).

Както във всички етикети, те скриват толкова, колкото и разкриват. Така е написано на собствения им сайт – Християнството днес.

„Но фразата „изявената църкви” обхваща не толкова важни особености от новото поколение на църквите. Тяхната работа се придвижва и често потресаващо импровизационно с подходите си към всичко – от служенето до лидерството, от проповядването до молитвите. Подобно на членовете си, те живеят наполовина в бъдещето на младите, ориентирани повече на своята надежда повече, отколкото на миналото си…

... културна връзка… Това е културен скок за нашите приятели да дойдат в църквата. Това е културен скок за нас и ние пораснахме в църквата”.

Говоря за музиката и всички тези неща. Често това е много шумен вид служене.

Един от изтъкнатите водачи на изявената църква е Браян МсЛарен. Той изцяло се приема като баща на движението на изявените църкви. Тук има още една статия от Християнството днес за това, как днес трябва да се проведе евангелизация. Браян МсЛарен е пастор на обществена църква вътре в конфедерацията в Седър Рич, в Пансарвил, Мериленд, и автор на бележити книги. Готови, повече отколкото мислите, за евангелизъм и танци по постмодерен калъп, и популярен говорител на националната пасторска конвенция и т.н., и т.н. Така е описан. А ето и уебсайта. Аз исках да ги попитам за какво говорят и за какво учат.

„От Newbigin (това е названието на тяхната организацията), МсЛарен получил идеята за мисионерска църква, ориентирана повече за нуждите на света, отколкото за съхранението си. Т.е. църквата вече не е толкова важна, нуждите на света – ето кое е важното. От Поланий и Макентайер той дошъл до заключението, че изявената църква трябва да бъде монашеска – (а какво значи това?) фокусирана повече за подготовка на практикуващи ученици, отколкото за простите убеждения и вяра.

Той цитира