Отговорен редактор



страница1/4
Дата02.04.2017
Размер0.5 Mb.
#18314
  1   2   3   4

благодат,бр.3,2011г.

Благодат


Християнско тримесечно списание за търсещи читатели

Издава, отпечатва и разпространява

Християнски център за хора с увреждания „Благодат"

Брой 3(37) есен 2011


Отговорен редактор:

Стефка Стойчева – Пловдив



Редакционен съвет:

Иво Фердинандов – Годеч

Илияна Киркова – Враца

Мукадер Яшарова - София

Негослав Събев – Трявна

Николай Георгиев – Самоков

Павлина Тачева – Сандански

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.

Коректор на брайловото издание:

Керанка Милушева



Коректор и предпечат за уголемен шрифт:

Мария Костова



Технически редактор:

Здравко Лекишев



Четец на аудиоварианта:

Антония Гидулска – Събева;



Аудиообработка:

Негослав Събев

Контакти на координатора за София, Мукадер Яшарова:

Тел.: 02/827-09-85, GSM: 0898-48-39-43



Адрес:

Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Пощенска кутия 11

Тел./факс: 032/28-11-37,

GSM: 0898-54-71-16

E-mail: stefka@gracebg.org

Web: www.gracebg.org

С ъ д ъ р ж а н и е

С няколко думи……………………………………….3
Грижата за изоставените деца, сираците

и хората с увреждания…………………………..….4


«…Но за да се явят в него Божиите дела…»…..16

Мая Стоицева


Мемфивостей………………………………………….30

Из книгата на Макс Лукадо»Облак свидетели»


Да се покориш, независимо какво ще ти струва

Емилия Куриян………………………………….……49


Дългият път към блаженството…………………….55

Йордан Младенов


Поезия…………………………………………………..60
Провери филтрите си……………………………..…62

Неизвестен автор


Благодарност………………………………………….65

И ние познаваме, и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.”



(1 Йоан 4 16)

С няколко думи



Здравейте приятели!

Благодарим ви, че отново сте с нас!

Този брой е посветен на любовта. На любовта, без която сме „…мед що звънти, или кимвал що дрънка.» (1 Кор13 1Б). Нека любовта ни към нуждаещите се и към нашите близки да бъде подкрепена с дела. Да не се притесняваме да жертваме от собственото си време и удобство, за да помогнем на някого. Хората да виждат в нас Исус Христос и любовта, която е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух.

Стефка Стойчева

Грижата за изоставените деца, сираците и хората с увреждания


От 6 до 8 юни в Банкя се проведе конференция организирана от Баптисткия евангелски съюз. Темата беше Грижата за изоставените деца, сираците и хората с увреждания. Участниците бяха водачи на различни организации и църкви. От Благодат бяхме поканени Илияна Киркова и аз – Стефка Стойчева. В този брой поместваме това, което споделихме там, както и доклада на една жена, която има дете с увреждане.

Преди двете с Илияна да започнем да говорим, Тео Ангелов – председател на Баптисткия съюз и доскоро секретар на Българско Библейско дружество, ни представи с няколко изречения:

Стефка Стойчева е от Пловдив, тя има университетско образование по педагогика, Българска филология, международна диплома за работа с компютри и няколко специализации в чужбина. Работим с нея от много години. В Пловдив има голям национален рехабилитационен център за зрително затруднени, където тя е преподавател по компютърна и брайлова грамотност. На деветгодишна възраст тя губи зрението си напълно. Изключително активна личност, в момента е председател на християнски център „Благодат” за хора с увреждания. Чрез тях българско библейско дружество разпространява Библията Стар и Нов завет на брайл и аудио формат, а също и детската Библия в аудио формат. Те Разпространяват книги и издават списание „Благодат”. Това е краткото ми представяне за Стефка.

С нея тук е Илияна Киркова. Тя е помощник на Стефка. Живее и работи в гр. Враца с деца със специални образователни потребности, които са интегрирани в масовите училища.

Стефка Стойчева:

Благодаря за поканата и за възможността да присъствам на тази конференция. За мен лично беше много интересно и полезно това, което чух. Тук много се говореше за доброволци, които да се включат в различни дейности. Искам да ви кажа, че в екипа на „Благодат” участват само доброволци – включително и аз. Всеки от нас изпълнява определена роля.

Като учител в Национален център за рехабилитация на слепи имам възможност да контактувам с много хора. Преподавам компютърно обучение и брайл. От екипа на Благодат тук е и Илияна. Тя е от Враца, където е учителка на незрящи деца, които учат в масови училища. Тя ще ви разкаже за трудностите, които срещат децата. В екипа на Благодат работим незрящи и зрящи от цялата страна: от гр. Трявна е семейството на Негослав и Антония Събеви. Той е незрящ и обработва аудио варианта на списанието, а неговата съпруга е четеца на списанието ни; координатор за незрящите в София е Мукадер Яшарова; в гр. Годеч е Иво Фердинандов, който е проповедник в местната църква; в гр. Самоков Николай Георгиев също е служител в местната църква и; в гр. Сандански Павлина Тачева - зряща, която ни помага и ни служи; и не на последно място участват хората от моето семейство – дъщеря ми Мария, внучката ми Симона и съпругът ми Здравко. Не казвам това, за да изтъкна как и колко работим като доброволци. Не се чувствам удобно да разказвам за нашата дейност, защото никога не съм я приемала за самоизтъкване и самоизява. Приела съм това като призив от Господ да служа или по-точно Бог да служи на незрящите хора чрез мен и чрез екипа, който Той събра.

Както и тук се каза, че големите неща първо са малки, така е и при нас. В началото бях сама, но после Бог прибави екипа. Много сме благодарни на Бог, че ни свърза с българско библейско дружество и германското библейско дружество - нашите по-големи братя помощници, от които получаваме финансовата подкрепа за разпространението на Библията за страната и чужбина. Тя се отпечатва на брайл в София в печатницата на Съюза на слепите, а се записва в mp3 формат в студио 865.

Благодарни сме и на всички, които с малки суми ни подпомагат, защото чрез техните дарения можем да издаваме списание «Благодат». То излиза на хартиен носител с уголемен шрифт, на брайл, аудио и електронен вариант. Списанието и Библията разпространяваме не само в нашата страна, но и в чужбина – Македония, Украйна, Молдова, Франция, Германия, Испания, Белгия и САЩ. Намират ни хора от всякъде.

Може да се каже, че служението е започнало от една касета, от една проповед. Закупих си дву-касетъчен касетофон и започнах да записвам проповеди, които вярвах, че ще бъдат полезни не само на мен, но и на други хора. Презаписах Новия завет, който беше подарък на рехабилитационния център. Не можех още да кажа, че това е служение, усещах вътрешно в себе си, че трябва да го правя. Зная, че Божиите планове са съвършени планове. Още като ме е поставил като учителка в Националния рехабилитационен център за слепи в Пловдив, Бог е знаел какво ще последва. Аз не знаех, даже не съм си мислила да стана учителка, защото никога не съм си мечтала за това. Но след като познах Господа Исуса Христа приех тази работа като служение - служение на Господа чрез мен към хората. Казвах си: Господ ме е научил, за да мога аз да помагам на хората в нужда. Виждах късно ослепели хора, колко трудно се справят без зрение, защото уверявам ви, че за децата, които са родени незрящи е по-лесно да приемат този начин на живот, отколкото човекът, който си е устроил живота като виждащ и изведнъж някаква болест или злополука му отнема зрението. Някои хора цял живот не могат да излязат от тази дупка. В момента познавам една жена, която е на 45 г. И от 4 години не вижда, завършила е английска филология, но като е ослепяла семейството й я изоставя. С нея остава само баща й, който е пенсионер. С колегите от рехабилитационния център се опитваме да й помогнем, но е много трудно. За съжаление има и други такива хора. При нас идват деца и възрастни.

Бог ме е поставил на такова стратегическо място, че като учителка и ръководител на християнски център „Благодат” се срещам с много хора. Така мога да ги окуражавам и да им помагам да се справят с трудностите в създалата се житейска ситуация и и да намерят Бога. Много от моите ученици са намерили Бог чрез нашето служение. Незрящите от екипа на Благодат също са ми били ученици и така Бог ни е събрал да служим заедно. Вчера споменах, че в България преди 10 ноември слепите бяха затворени в общества, в гета, в специализирани училища и обществото не знаеше много за тях. Само понякога случайно се срещаше на улицата човек с бял бастун и той им се струваше като че ли е от друг свят. Държавата беше направила съюза на слепите държава в държавата. Беше му дала предприятия, работа, комплекси с жилища и беше му казала не ни занимавай със себе си. Справяйте се, дали сме ви всичко. Така незрящите си работеха в системата – като работници, директори на предприятията, учители в специализираните училища, или икономически ръководители, но всичко беше в системата на съюза на слепите. Извън системата можеха да работят само масажистите и научните работници. Незрящите деца учеха в специалните училища в София и Варна, нямаше интегрирано обучение. Ще ви дам пример със себе си. Исках да уча в езикова гимназия, но директорът на гимназията не искаше да чуе за мен. Казваше: „Как така сляп ще учи език!” Тогава моите учители ходиха до София да искат специално разрешение от министерството, за да мога да кандидатствам. След мен това стана възможно и за други незрящи. Когато майка ми ме заведе в гимназията за първия учебен ден, една от учителките й е казала: „Защо я водиш?” Представяте ли си какво е чувствала тя в сърцето си, чувайки такова нещо. След това станах любимката на учителите и на директора.

Такава беше системата. Незрящите не бяха познати. Но след 10 ноември какво се случи? Хвърлиха децата в обществото без то да е подготвено да ги приеме, без учителите и децата да са подготвени да общуват с тях. Аз съм изпитала това, защото съучениците ми в езиковата гимназия отначало не искаха да разговарят с мен, избягваха ме, но класната ги научи да общуват с мен и да ми помагат. Тя беше учителка по призвание. Имаше педагогически такт и умения, а също и голямо и добро сърце. За съжаление не всички учители са такива.

Ние от служението сме готови да помагаме на незрящите деца, които учат в масови училища. За тази цел ни е необходима финансова подкрепа. Бихме могли да сканираме учебници, да ги отпечатваме на брайл, да ги записваме в аудио формат или да ги предоставяме за ползване в електронен формат. Незрящите деца имат нужда освен от учебници, също така и от асистенти, които да ги водят на училище, за да останат родителите свободни да работят или да извършват други дейности.

Работата ми като учителка е насочена по-специално към възрастните, но моите колеги обучават и деца интегрирани в масовите училища.

За „Благодат” мога да кажа още, че имаме група, която се събира всеки четвъртък. Каним хора от комплекса на слепите да слушат Божието слово. Бог прави съвършени неща и Той ни е поставил в този комплекс, да разпространяваме Библията и списанието, както и друга християнска литература като сканираме много книги и ги преобразуваме в електронен и аудио вариант с гласа на екранния четец.

Все още помня времената, когато нямаше кой да ми чете и „Бог видя сърцето ми, че е предразположено да помагам и на другите хора.

Като се събраха много касети попитах Бог: Ами сега какво ще правя с толкова много касети? На кого ще ги дам? Църквите си имат библиотеки. Какво да правя? И тогава Господ ми каза: “Център „Благодат”. Така минаха вече 10 години.

Илияна Киркова:

Нека да кажа няколко думи за себе си. Изгубила съм зрение, защото съм се родила в седмия месец и съм поставена в кувиоз, за да се покачат жизнените ми функции и килограми, тъй като съм била едва 1.200 кг. Там са били изгорени ретините ми от предозирането на кислород. Поради тази причина не виждам. За огромна моя жалост това е нещо като епидемия за страната ни. Има бум на изгорените ретини. Само във Враца са открити 13 деца, а не се знае още колко има. Девет от тях са мои ученици. Възможно е да се намерят и още деца, които умело са скрити от своите родители. Те често се страхуват да ги покажат, защото животът им ще се преобърне. Няма да могат да работят и да имат своя си живот, а ще трябва да водят детето си на училище. Обикновено дават детето при бабите и когато то стане на 12-13 г, разбира, че всички учат и започва и то да иска да учи. На 20 г. е в 7-ми клас, на 17 в 6-ти клас. После родителите на тези деца стават амбициозни и се стремят да наваксат пропуснатите години. Закъснението се отразява зле на самочувствието на тези деца, защото са по-големи от съучениците си.

Болезнена истина е, че много голям процент от семействата с деца с увреждания са разделени. Грижата поема само единият родител. От 9 деца, с които работя, само 4 са с двамата родители. Във Врачанска област има около 400 деца със специални образователни потребности – деца с увреждания, които се обучават в масовите училища. Аз работя към ресурсен център Враца за работа със деца със соп.

Какви са трудностите? Липсата на актуални брайлови учебници, по които обучават отделните училища, липса на специални технически средства – брайлови пишещи машини на първо място. Цената на една машина е около 500 евро. За ефективното сканиране на учебниците е нужен А-3 скенер, за да е по-лесно и качествено. Такъв няма. На учениците след 8-ми клас не им се полагат учебници. Всеки трябва сам да си ги закупи, а после да ги сканира и тогава има вероятност да му го принтират на брайл в някоя организация като нашата. Мисията трудна, почти невъзможна. Хартията е скъпа. Издаването на брайлови учебници също е скъпо.

До скоро децата не се придвижваха сами в училище и все още има такива, които не могат, но радостното е, че има няколко смелчаци, които преодоляха бариерата и ползват сензорен бастун. Ушите им слушаха обиди, но предизвикателство е да живеят над обстоятелствата и личната им ситуация. Като човек без зрение мога да разбирам детето без зрение, мога да го науча на това, което умея – да се бори в живота и да не се спира пред трудностите.

В работата ми с две от най-малките ме впечатли това, че те са като глината в ръцете на грънчаря. Можеш да моделираш детето както е по-добре за него и да го научиш на всички тънкости и то ще попива и ще се поддаде на оформяне. Чудото на Господа е, че помогна на мен и на едно дете от 5-ти клас, което не можеше да чете и пише на брайл, да се научи. Сега то е щастливо.



Стефка Стойчева:

Искам да разкажа повече за услугите, които предлага Националния рехабилитационен център в Пловдив. Ако някой от вас има незрящ познат, който се нуждае от рехабилитация, можете да го насочите към този център. Той е единственият рехабилитационен център в страната с интернат. В много от градовете има дневни рехабилитационни центрове, но те нямат леглова база. Нашият център има най-широк спектър от рехабилитационни дейности. За основна рехабилитация предлагаме - ориентиране и мобилност, полезни умения, брайлово обучение, готварство и начална компютърна грамотност. Предлагаме професионална рехабилитация – обучение за компютърни специалисти с изпити към организацията E C D L, което преведено на български означава Европейски лиценз за компютърни умения. Придобива се международен сертификат. Други професии са офис секретари, масажисти и тапицери. От есента към НЦРС ще започне да функционира дневен рехабилитационен център. Наред с дисциплините от основната рехабилитация, ще се провежда и арттерапия - обучение за работа с глина и други материали.

В НЦРС даваме на хората не само възможност за самостоятелен живот, но и за професионална реализация. Определен е човек от персонала като медиатор между нашите курсисти и работодателите. Не изоставяме учениците си след приключване на обучението им. Продължаваме да им помагаме, винаги когато имат нужда от нас.

Илияна Киркова:

Приготвих Подарък за присъстващите тук - едни малки глинени сърчица, изработени от мен. Когато разбрах, че ще бъда сред вас се молих и знаех, че Бог има нещо за вас. Всичко започва от сърцето, приятели! Ако сърцето не бъде променено и докоснато, ако то не стане активната част, няма да е онзи извор, за който говори словото, от който излиза живот. Писано е: „И от всичко, което пазиш, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” Притчи 4:23. От нашите сърца може да излезе извор на живот. Затова искам този подарък да ви напомня затова. Вътре има едно несъвършено сърце. Няколко пъти минаваха тези сърца през ръцете ми, първо да ги направя, после да ги лакирам, но лакът от едната страна падна и така реших да залепя ароматната подправка карамфил. Нека бъдете аромат за Господа. За да не падне карамфилът, ги увих в целофан. И докато ги опаковах си мислех за нещо – твърде често ние сме опаковани в нашия си свят, мен, мен и само мен. Понякога нашият свят изглежда пред хората много красив, но нека знаем, че зад опаковката стои моето и твоето сърце, което се нуждае от Господа. Когато гледате тези несъвършени сърца, мислете за съвършения Бог и за Неговата съвършена любов, защото ни е заповядал да бъдем съвършени, както е съвършен нашият небесен Отец.

Благодарим на всички, които ни подадоха ръка докато бяхме сред вас. Ние бяхме като тест между вас за интеграцията и помощта. Неволно се случи. Благодарим за смелите и благославяме тези, които не успяха да опитат да ни помогнат. Дерзайте, когато видите незрящ му подайте ръка.

Тео Ангелов:

Трудно ми е да им кажа, че им благодарим за това свидетелство. Вие повечето сте пастири и не зная дали ще сте толкова убедителни, колкото бяха те. Всички се оплакваме, колко ни е трудно да работим. Трябват ни пари и спонсори? Мислите ли, че им е лесно да работят? Стефка има 15 доброволни сътрудника от цялата страна, които разпространяват Божието слово между незрящите. Нека се молим за тях:

Господи, Ти Си светлината на света и си огрял сърцата ни, това е най-голямото богатство, което имаме. Молим Те да го опазим и да осветяваме хората. Ето те имат тази светлина, нищо, че не виждат физически. Моля Те дай ни и на нас, които физически виждаме да имаме по-голяма прозорливост и мъдрост как да служим на тези, които са в затруднено положение, особено тези, които си призвал да бъдат инструмент в твоята ръка и да бъдат на разположение за благовестието. Помогни ни да ги насърчим по най-добрия начин. Благослови Стефка, Илияна и всички хора, които са свързани с тях и които те обучават. Благодарим Ти, че ни ги прати днес за наше насърчение и разобличение. Нека Твоята любов, чрез тези малки сърца, наистина да бъде отново обновена. В името на Исус, Амин.


Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница