Отговори на въпроси от вестник „труд към ръководството на комисията за финансов надзор
Въз основа на подадения сигнал от СГП е
Изтегляне 487.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- финансови инструменти
- ), съгласно която лицата, извършили подобни деяния ще носят освен административна и наказателна отговорност
- Сега командата към тези фирми е било спешно да си изтеглят парите в петък, разказа представител на една от компаниите .”
- В рамките на проверката, публикуваната в статията информация е опровергана и от самото засегнато публично дружество.
Въз основа на подадения сигнал от СГП е образувано досъдебно производство и към настоящия момент се извършват активни действия по разследване по случая. Както е известно по правилата на наказателното право и процес досъдебно производство се образува, когато са намерени достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Подробности относно етапа на проверката и предприетите до момента следствени действия би могла да даде само и единствено Прокуратурата по преценка от нейна страна и доколкото това няма да навреди на разследването.
КФН не разполага с подобна информация.
КФН, съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), е независим държавен орган, който, при осъществяване на надзорната си дейност, се ръководи изцяло от действащото национално и европейско законодателство, и отчита дейността си регулярно пред Народното събрание. Неговата независимост и равна отдалеченост от всякакви форми на външно влияние е регламентирана и в редица европейски нормативни актове, задължителни за Република България. Съгласно чл. 6, ал. 1, т.3 от ЗПЗФИ, манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез Интернет, или по какъвто и да е друг начин на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини, когато лицето, което разпространява информацията, знае или е длъжно да знае, че информацията е невярна или подвеждаща. ЗПЗФИ практически транспонира Директива 2003/6/ЕО (Директива за пазарна злоупотреба), която се прилага в целия Европейски съюз и в държавите-членки се предвиждат сериозни санкции за противоправно поведение, което засяга публични компании, права и интереси на инвеститорите и съответно създава опасност за финансовата система. Директивата изрично подчертава, че гладкото функциониране на пазарите на ценни книжа и доверието на обществеността в тези пазари са необходими предпоставки за икономически растеж и за благоденствие. Пазарните злоупотреби вредят на интегритета на финансовите пазари и разколебават доверието на обществеността в ценните книжа и в деривативните инструменти. Целта на законодателство, насочено срещу манипулирането на пазара е да се гарантира интегритетът на финансовите пазари на Общността и да се укрепи доверието на инвеститорите в тези пазари. Съответно, санкциите в ЕС при констатирани нарушения на законодателството за пазарни манипулации са доста сериозни. Например във Франция, санкцията за същото нарушение може да достигне до 1 500 000 евро, а в Германия до 1 000 000 евро, но само в случай, че няма промяна в цената на финансовия инструмент. Ситуацията не е по-различна и в страните от Централна и Източна Европа - в Чехия санкциите стигат до 700 000 евро, в Гърция 2 000 000 евро, а в Румъния нарушаването на посочения член е престъпление и се наказва с до 6 години лишаване от свобода. И не само това - от 2016 г. в целия ЕС ще влезе в сила новата Директива 2014/57/ЕС на европейския парламент и на съвета от 16 април 2014 година относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (директива за пазарната злоупотреба) (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32014L0057&from=EN), съгласно която лицата, извършили подобни деяния ще носят освен административна и наказателна отговорност. Разпространените внушения и откровени лъжи, че се налагат санкции за неразкриване на източник на информация, която е била публикувана и разпространена, и се отнася за публична компания, освен неверни, са и манипулативни. КФН не е наложила санкции на „Икономедиа” АД, или на цитираните други медии, за неразкриване на източник на информация, а за разпространяване на невярна информация, която може да създаде подвеждаща представа за публично дружество. Според съдебната практика, отправянето на запитване до журналисти, касаещо искане за разкриване на източник на информация, във връзка с установяване на нарушителя по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПЗФИ, не противоречи на правото на журналиста да не разкрие източника си на информация. Надзорните органи са длъжни да упражнят правомощието си по разкриване на нарушение чрез изискване на информация от журналист. Дали журналистът ще се възползва от правото си да не разкрие своя източник на информация, е негово решение, което е независимо от задължението на държавния орган да упражни свое законоустановено правомощие. Тоест, правото на журналистите да запазят източника си на информация не дерогира правомощието на заместник – председателя на КФН и на самата комисия да изискват информация и документи от журналисти, когато това е необходимо за установяване на нарушение и неговия извършител. ЗПЗФИ възлага като индивидуално правомощие на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, да осъществява надзор върху борсовата търговия и свързаните с нея нарушения, включително да извършва проверки и да санкционира при констатиране на пазарна манипулация. Председателят на КФН няма никакви законови правомощия по извършването на тези проверки и налагането на санкции за установени пазарни манипулации по ЗПЗФИ. Законът изрично постановява, че тези правомощия са изключителна самостоятелна компетентност на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН, който е независим и самостоятелен орган, неподчинен на председателя, и същия се избира от Народното събрание, като гаранция за неговата независимост. Самостоятелна компетентност на индивидуалните органи по ЗКФН, а именно заместник-председателите, ръководещи съответните управления на КФН, са и всички действия по извършване на проверки и разследвания за евентуални пазарни манипулации, включително налагането на санкции за такива нарушения в областта на надзора на небанковия финансов сектор. Съгласно закона, действията, актовете, мерките и решенията на тези самостоятелни административни органи не подлежат на съгласуване и на одобрение от страна на председателя на КФН в нито един момент от фазите на административните производства по издаването им. Извън правомощията за установяване и санкциониране на възпрепятстването на надзора на КФН и нейните органи, възложени от чл. 32 от ЗКФН, председателят на КФН не участва в нито един етап от извършваните проверки и не може да влияе на свободната преценка и индивидуалните решения на заместник-председателите. Дали това е добра практика и допринася за правилното и еднакво прилагане на закона спрямо всички субекти не е въпрос на преценка, а е въпрос от компетентността на законодателния орган. Още от встъпването ми в длъжност като председател на КФН, през юни 2010 г., аз многократно публично съм се обявявал за промяна в структурата и начина на вземане на решения с цел ограничаване на индивидуалните правомощия на заместник-председателите и предоставянето им на колективния орган, включително издаването на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Фактите за извършените от „Икономедиа” АД нарушения на ЗПЗФИ, за които дружеството е санкционирано, са следните: 1. В публикувана на 27.06.2014г. във вестник „Капитал” статия със заглавие „Паниката е по-голяма от проблема”, се твърди, че „Извън криминалния сюжет в казуса с ПИБ също бе завъртяно името на Делян Пеевски. При раздора с Цветан Василев той е преместил строителните фирми, които контролира – дружества като „Водстрой98”, „Промишлено строителство холдинг”, „Техноеспортстрой”, както и цигарените операции основно в ПИБ, разказаха няколко независими източника още преди седмици. Сега командата към тези фирми е било спешно да си изтеглят парите в петък, разказа представител на една от компаниите.” По повод горната публикация в КФН са постъпили жалби от засегнатите страни, които опровергават и представят доказателства срещу разпространената чрез статията информация. От представените доказателства, става ясно, че един от жалбоподателите никога не е имал банкова сметка в посочената банка, а другият доказва, че не само не е теглил суми, а на посочената дата е внесъл средства. В рамките на проверката, публикуваната в статията информация е опровергана и от самото засегнато публично дружество. Тъй като с публикуването на статията е разпространена невярна информация, която може да подведе инвеститорите при вземане на техните инвестиционни решения, е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за манипулиране на пазара на финансови инструменти съгласно ЗПЗФИ, и впоследствие е издадено наказателно постановление. В този закон е транспонирана Директива 2003/6/ЕО (Директива за пазарна злоупотреба), която се прилага в целия Европейски съюз. 2. В друга статия, публикувана на 13.05.2014г. в онлайн изданието на вестник „Капитал” със заглавие "Софарма" планира да разпредели над 30 млн. лв. за дивидент” се твърди следното: „Акционерите на " Софарма " ще гласуват за предложението на ръководството на събрание на 20 юни. То е общо 31.54 млн. лв. да отидат като дивидент.”. Видно от публикуваната покана за свикване на редовното общото събрание на акционерите на „Софарма” АД за 2014 г. посоченото в статията, като предложение за разпределяне на дивидент е невярно. Тъй като с публикуването на статията е разпространена невярна информация относно предложената сума за разпределение под формата на дивидент, на „Икономедиа” АД е съставен АУАН за манипулиране на пазара на финансови инструменти съгласно ЗПЗФИ и впоследствие е издадено наказателно постановление. Важно е да се подчертае, че със статиите е разпространена невярна информация, отнасяща се до публични дружества, чиито акции се търгуват на българската фондова борса и инвеститорите се влияят при вземането на инвестиционни решения от разпространената публично информация. Затова закона е възложил на КФН санкционирането на разпространението на невярна и подвеждаща информация за публични дружества. При извършените проверки по получените сигнали, съставените актове и издадени наказателни постановления, КФН е спазила точно цитираното българско и европейско законодателство, упражнила е прецизно правомощията си и е санкционирала нарушителите за извършени пазарни манипулации, създаващи предпоставки за подвеждане на участниците на капиталовия пазар. Обратното би било липса на надзор и опасност от дестабилизация на финансовата система, което КФН няма да допусне, изпълнявайки законовия си мандат. Регулаторът се ръководи от убеждението, че върховенството на закона би трябвало да е приоритет на всички политици и граждани у нас, в това число и на журналистите. Република България е правова държава, в която всяко лице има право, съгласно Конституцията и законите, да оспори и да обжалва всеки акт, който създава права или задължения за него, включително и издадени наказателни постановления, пред компетентния съд. Коментирането на издадените актове преди произнасянето на съда, при евентуално им обжалване, е силно преждевременно и е излишно и вредно да се правят политически оценки. Издадените наказателни постановления подлежат на съдебно обжалване – съответно би могло те да бъдат изменени или отменени от съда, но едва след потвърждаването им от всички съдебни инстанции влизат в законна сила и едва тогава подлежат на изпълнение, като по никакъв начин това не възпрепятства дейността на санкционираните лица. КФН по никакъв начин не ограничава свободата на словото. Упражняването на тази свобода, доколкото е съпроводена със задължения и отговорности, може да бъде обусловенo от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество - в интерес на националната и обществена сигурност. В случая, регламентацията в ЗПЗФИ се явява именно подобно условие за запазване на финансовата стабилност. Искането за разкриване на източник на публикуваната информация се прави, за да се установи кое лице разпространява невярната или подвеждаща информация. КФН никога не е санкционирала журналист или медия за неразкриване на своите източници на информация. В случаите, в които дадено лице е санкционирано за неоказване на съдействие на КФН или нейните органи, това се е случило за това, че същото не е предоставило документи, които са от значение за извършваната проверка, но които не включват отказ за разкриване на източника на информация. Санкция се предвижда само при разпространяване на подвеждаща и манипулативна информация, а не в случаите на почтен и честен журналистически материал, базиран на правдиви факти и обстоятелства, отразяващи истината и обективната ситуация. В подкрепа на действията на КФН говори и фактът, че в процеса на събиране на доказателства, от страна на г-жа Галя Прокопиева в съда бяха подадени жалби срещу предприетите от компетентния заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН, действия. Със свое Определение № 11632 от 2.10.2014 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. д. № 11389/2014 г., VII о (достъпно и тук - http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/612bd52aea6cb7d9c2257d5f003140f1?OpenDocument), ВАС постанови, че КФН има право да изисква информация и обяснения от авторите на публикациите, тъй като това е част от процеса по събиране на доказателства, които впоследствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган, с цел изясняването на факти и обстоятелства, необходими за извършване на проверки. КФН не е наложила санкции на „Икономедиа” АД, или на цитираните други медии, за неразкриване на източник на информация, а за разпространяване на невярна информация, която може да създаде подвеждаща представа за публично дружество. Разпространените внушения, че се налагат санкции за неразкриване на източник на информация, която е била публикувана и разпространена, и се отнася за публична компания, освен неверни, са и манипулативни. Следва да се има предвид, че издадените наказателни постановления подлежат на съдебен контрол, т.е. законът предвижда възможността лицето, на което е наложена глоба/санкция, да защити своето право чрез обжалване на издадените постановления. Съдът е органа, който може да отмени, потвърди или измени наложената в наказателните постановления санкция/глоба. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 487.42 Kb. Сподели с приятели:
|