Откъс от „Робърт колеж и българите“, Орлин Събев

Откъс от „Робърт колеж и българите“, Орлин Събев

Ако се пренесем в края на XIX век, откогато датира една рекламна брошура на колежа, озаглавена „Защо трябва да проявя интерес към Робърт колеж?“ (Why Should I Interest Myself in Robert College?), можем да прочетем следните аргументи: „защото е принципно християнски колеж, в никакъв случай сектантски...; защото е американски колеж, плод на американската филантропия и усърдие...; защото е в Цариград, един от най-важните регионални центрове...; защото вече е придобил висока репутация като учебно заведение...; защото има здрава основа, върху която да се надгражда...; заради това, което вече е постигнал...; защото е дал християнско образование на стотици младежи, които един ще бъдат водачи на народите си...“¹

Всъщност, използвайки матрицата на тази брошура, можем да отговорим на въпроса „Защо трябва да проявяваме интерес към историята на Робърт колеж?“ по следния начин: защото от самото си основаване и през историята си колежът впечатлява със своята уникалност. Макар и по презумпция да е християнски и американски (с други думи, иманентно протестантски), колежът се прославя преди всичко като учебно заведение с високи академични стандарти, предоставящо несравними възможности за интелектуално развитие и личностно израстване на представители на народи, които в определен исторически момент имат нужда точно от това. Колежът, за който се смята, че е първият от този тип, основан извън пределите на Съединените щати, действително е разкрит като християнски и американски, той е възприеман като такъв в самата Америка, но в нашия регион той е известен чисто и просто като Робърт колеж. Зад това неутрално наименование „христянското“ и „американското“ остават на заден план за сметка на „академичното“ – това, което в крайна сметка се цени най-много от хората тук. Друг е въпросът, че „академичната“ репутация на колежа в голяма степен се дължи и се гради на „християнския“ дух и „американския“ либерализъм, втъкани в неговите образователна концепция и практика.

Робърт колеж е основан в Цариград, столицата на Османската империя, който заради стратегическото си географско положение винаги е бил зона на контакт и сблъсък между Изтока и Запада, между християнството и исляма, между традиционализма и модерността, между консерватизма и либерализма. Колежът е основан в годините след Кримската война (1853–1856), когато самата Османска държава вече е приета за пълноправен член на т.нар. Европейския концерт.² С други думи, колежът е основан в политическо време, облагодетелстващо го да изиграе немаловажна роля в последните епизоди от османския исторически сериал. Заченат с финансовата помощ на нюйоркския богат търговец и щедър благодетел Кристофър Робърт (поч. 1878) и с просветителския плам на бившия мисионер Сайръс Хамлин (поч. 1900), и двамата ревностни протестанти, колежът въплътява образователни идеали, които са предизвикателство не само за функциониращите в региона учебни заведения, но и за идеологиите, които османските власти се стремят да наложат в обществото, в частност и чрез образованието.