Отлики и единство на цивилизациите От праистория към история



Дата20.03.2017
Размер160.9 Kb.
#17391
Отлики и единство на цивилизациите
От праистория към история
По времето на плиоцена в продължение на 2 500 000 години се появяват различни варианти на рода Hомо. В края на последното заледяване заедно с възникването и триумфа на сегашния човек Homo sapiens sapiens се умножават и културните открития, създаващи първите цивилизации. В първия населен ойкумен (включващ и териториите на Америка и Австралия), човекът постига серия от технически открития. Сами по себе си те са нов феномен на натрупване, довел за няколко хилядолетия до излизането на човечеството от праисторическата епоха. Краят на вюрмското заледяване около 8 000 година пр. н. е. бележи прехода към холоцена (съвременния кватернер). Към същото време се отнася и появата на новокаменната епоха – неолита, заменила старокаменния палеолит.
Още през ранния палеолит процъфтяват някои форми на изкуствата и преди всичко пещерните рисунки. С появата на брадвата, мотиката и лъка, с опитомяването на кучето и търговията с някои суровини (кремък, обсидиан) се влиза в мезозоя. Започва сериозен културен поврат. Около 10 000 –та година той е видим в Средния Изток, а около 4 000 –та година се разпространява в Европа. Средният Изток, включващ Египет и района на Палестина-Сирия-Месопотамия, се утвърждава като главния център на обновление и прогрес. Оттам започва „революцията" на неолита, която превежда човечеството от икономиката на преследване (лов, риболов събирателство) към икономиката на производство. Изразява се в овладяване на земеделието и скотовъдството, допълнено от техниките на керамиката, преденето и тъкането. Пряко следствие е появата на първите големи селища - Йерихон в Палестина през VIII хилядолетие, Чатал-Хьоюк в Анатолия през VII хилядолетие. През VІ-V хилядолетие цивилизацията на уседналото селячество вече се е разпространила из цяла Европа и Иран. Тогава през V хилядолетие най-вече в Средния Изток се появяват новооткрития от решаващ характер – постоянни култури, напояването в долините на Месопотамия, колелото, платното и то­пенето на медта. Заражда се халколита - епохата на медта н камъка. През IV хилядолетие заедно с мегалита на запад и обработката на злата на изток в Европа се появяват първите каменни сгради. През IV- ІІІ хилядолетие на свой ред халколитът се разпространява а Египет, Европа и Иран. Следва металургията на бронза и желязото.
Отбелязва се че начинът на живот се променя бързо, но разпространението на нововъведенията не е в състояние да догони ри­тъма на тяхната поява. В началото палеолитът се характеризира с повсеместното разпространение на новооткритията. Впоследствие обаче много от технологическите изобретения, създадени в Африка и Средния Изток, не преминават Индия и не достигат Далечния Изток, а напротив, навлизат в средиземноморско-евроазиатския район. Така в момента на последното заледяване, когато късният палеолит се разпространява в Европа, хората, достигнали до Австралия, отнасят със себе си само сечива, характерни за средния палеолит.
От ерата на мезолита и халколита, нововъведенията вече не разполагат с време да се разпространяват навсякъде поради което това става на вълни, достигащи до отделни части от човечеството, които стоят на пътя им и са отворени за промени.
Докато цивилизациите на палеолита са последователни и повсеместни, тези на неолита и след него са едновременни и местни. Те се развиват паралелно и при наличието на елементи, някои от които са общи, а други специфични. Така се появяват различия между отделните части на човечеството, тъй като няма време нововъведенията да се разпространят повсеместно. От една страна се диференцират развиващите се изолирано в различните части на ойкумена цивилизации, като всяка го бележи със своята оригиналност (връзките помежду им в повечето случаи са твърде слаби). От друга страна възниква пропаст между големите исторически еволю­ционни и технологически кумулативни цивилизации и онези, които остават на предишния производствен и организационен стадий. Този факт не само маргинализира последните, но ги поставя и извън еволюцията на така наречените висши цивилизации. От различните начини на живот, свойствени за неолита и ерите на металургиите, възникват историческите цивилизации, които ще създадат градовете и писмеността. Вече отбелязахме, че появата на писмеността днес е общоприет признак за навлизане в т. нар. историческа епоха. В същото време са многобройни обаче и групите, които остават откъснати от хода на историята и навлизат „в глуха линия", застивайки в ранния стадий на събирателство и лов вече в епоха, познала производството, земеделието и пр.
Така след палеолита културите започват все по-настойчиво да се индивидуализират, като едни от тях остават неизменни, а други се развиват с различна скорост и стигат повече или по-малко надалеч според специфичните си особености. Цивилизациите се диференцират, както по своето съдържание (с различна степен на сложност и съвършенство), така и по формата си (съчетала местни и общи елементи).
Диференциация на цивилизациите е специфичен културен феномен. Тя се дължи на колективната мисловна нагласа на различните общества, а не на причини от генетичен или физиологичен характер. Оказва се, че най-определящият елемент е човешката среда. Това е вече споменаваната социална конфигурация със своите традиции, мисловни структури и поведения, предавани от поколение на поколе­ние. Това е и пътят за поддържане на известна социокултурна стабилност. От този момент насам неравномерното развитие на цивилизациите се изразява в различната им способност да създават свои собствени постижения, както и да усвояват чуждите нововъведения, вграждайки ги в собствените си социокултурни структури.
През IV хилядолетие неолитът навлиза в Европа и Средния Изток до Индия, преминава в Китай и достига чак до Средна и Южна Америка. През следващите две или три хилядолетия обаче трите металургии - на медта, бронза и желязото -проникват твърде неравномерно в същия тези райони без този на Америка. За тези постижения тя ще научи чак след откриването й от европейците.
Първи исторически цивилизации
През ІІІ хилядолетие в долината на Нил и Месопотамия, а после в Крит и долината на Инд, заедно с първите градове възникват и първите държави и империи. В тях се зараждат първите писмени цивилизации, което ги определя и като исторически. По същото време Западна Европа (където силно се развива металургията на бронза и цивилизацията на мегалита), лишена от градове, дър­жави и писменост, продължава да пребивава в праисторическата ера. Първата китайска държава, управлявана от историческа династия на Шан-Ин — възниква в средата на II хилядолетие със специфичната си форма на писменост. По същото време по крайбрежието на Мексиканския залив се ражда „предкласическата" цивилизация на олмеките — майка на всички класически средноамерикански цивилизации, които се вдъхновяват от нейните пирамиди, статуи и глифи (писменост), но също като нея не познават колелото и металургията.
През I хилядолетие в Андите се развива цивилизацията Шевен, призната за основа на веригата от южноамерикански цивилизации, които достигат до развитие на градове и държави, но и те като нея не познават колелото, металургията и писмеността.
Така за последните три хилядолетия, предшествали нашата ера, неолитът, който се появява само четири-пет хилядолетия по-рано, дава живот във всяка от основните части на ойкумена на напреднали в цивилизационно отношение центрове. Отначало те са организирани около общите култови места, а по-късно в градовете, от които се раждат държавите. От своя страна държавата е тази, която организира изграждането на големите съоръжения, свързани с овладяването на водите и строежа на култови и други видове сгради. Тя засилва разделението на труда, гарантира на слоеве от обществото част от икономическия продукт, служи като щит за културата, материализирала се чрез писмеността. От петте центъра, (1)средиземноморско-средноизточния (включващ Месопотамия, Египет, Крит), (2) Индия, (3)Китай, (4)Мексико и (5)Перу — градските цивилизации постепенно ще се разпространят с различна ско­рост в четирите посоки на ойкумена. От III век пр. н. е. средноизточните цивилизации ще се слеят в една — елинистическата, която ще завладее цялото Средиземноморие, а по-късно и Европа, като в политически план ще приеме облика на Рим, а в духовен - този на християнството. След период на застой през II хилядолетие, индийската цивилизация ще разцъфти през I хилядолетие и окончателно ще се разпростре над целия подконтинент. Китай ще се обедини културно и политически през I хилядолетие пр. н. е. От началото на I хилядолетие целият централно американски провлак ще се изпълни с цивилизации, произлезли от тази на олмеките, така както районът на Андите с наследници на цивилизацията Шавен.
Неисторически маргинални цивилизация
В продължение на дълги периоди обширни райони ще останат настрани от историческите цивилизации. Това са слабо населени райони в които ниският технологически стадий не е достатъчно ефективен за да позволи натрупване на запаси, които водят до нарастване на населението. В тях се намират общности, останали в икономиката на преследване (събирателство, лов и риболов), в примитивното земеделие (неуседнало и с първобитни сечива) или номадското скотовъдство.
Така в двете Америки извън мексиканското и перуанското плато, където шестват градските цивилизации и държавите, породени от тях, съществуват земеделски общности с племенна организация, живеещи в малки селища сред горите между Амазонка и Атлантическия океан, по северозападните крайбрежия, колорадските плата, земите на провлака, Антилите, Северните и Южните Анди, Амазоиия и бразилските плата, докато арктическите брегове, големите канадски гори, прериите и обширните равнини, веригите на Скалистите планини, мексиканските пустини, Чако, Пампасите и Патагония остават преходни територии за различните народи, изхранващи се с лов и събирателство.
Северната част на евроазиатския континент с арктическата тундра и големите полярни гори на практика ще останат до наше време територии на племена, отглеждащи северни елени или преживяващи от лов и риболов, докато степите между Дунав и Китайско море ще бъдат заети от номадски племена, които подобно на скитите и монголите хилядолетия наред ще се насочват или към Европа, или към Средния изток, Иран и Индия, или към Китай.
Огромните тибетски планини между Китай и Индия, както и обраслите с гори планински вериги на полуостров Индокитай, представляват бариера, но също така и дом за планинските народи, развиващи се под влиянието на двете големи цивилизации, които разделят една от друга.
На юг от Средиземно море и Средния изток, Сахара, превърнала се в пустиня още през IV хилядолетие, става съществена, но не и непреодолима бариера, тъй като редовно е пресичана от големите номадски племена, послужили за връзка с народите на Черна Африка.
Така разположената на юг от Сахара част на Африка получава през пустинята и по горното течение на Нил последователните нововъведения на неолита - скотовъдството, практикувано през VI хилядолетие в Сахара, отглеждането на някои зърнени и кореноплодни култури през IV хилядолетие, желязната металургия през I хилядолетие. В началото на нашата ера народите от Черна Африка като цяло преминават към уседнал. начин на живот и се появяват първите градове-държави. Съществуват обаче големи разлики между племената, обработващи земята с рало (Нубия и Етиопия) и мнозинството негроафрикански общности, останели на стадия на примитивното земеделие. Това разделение е още по видимо в срлавнение с изтласканите скотовъди-номади към пустинните области на Африка, както и с племената, прехранващи се с лов и събирателство. Това са основно пигмеите и бушмените ограничени ограничени в екваториалните гори и пустинните области на Калахари.
Накрая народите на Австралия, отделени от Стария свят след края на ледниковия период, когато нивото на световния океан започва да се повишава (процес, завършил около 4 000 година пр. н. е.), остават на стадия иа палеолита, тъй като не познават мореплаването. Благодарение на последователните миграционни вълни и морските връзки, в океанските архипелази навлизат някои нововъведения от времето на неолита, които стават все по-оскъдни отдалечавайки се териториално от Азия. Няма металургия, писменост, градове.
Различия
Диференциацията на културите и цивилизациите, се увеличава с броя на технологическите, икономическите, социалните и културните нововъведения, които навлизат в обществата и се надграждат едно над друго. Нововъведенията могат да задълбочат различията между историческите цивилизации, доколкото всяка от тях приема само част от онова, което е създадено от другите цивилизации.
Наред с установимите различия в стадия на еволюция — палеолит и неолит, а след тях и историческите общества, открили писмеността и характеризиращи се с различни начини на производство и на социална организация е необходимо да се отбележат и различията, дължащи се на материалните дадености, които всяка цивилизация намира или избира в околнат среда.
Неолитът се характеризира преди всичко със земеделието. Но какви растения се отглеждат? Напрактика основните зърнени култури отразяват постиженията на всяко отделно общество. В Средния изток се отглежда жито и ечемик. В Южна Азия основна култура е оризът. В Китай - просото и елдата. В Северна Европа се отглежда основно ръж и овес. В Африка най-много внимание се отдава на метлата (сорго), а в Америка на царевицата. Същото се отнася и за животните. Във всеки сектор на ойкумена вниманието се насочва към малко на брой широко разпростра-нени и лесно адаптиращи се животни, които впоследствие започват да се отглеждат приоритетно. В Месопотамия това са козата и овцата, в Египет е магарето, в Южна Европа - вола и гъската, в Индия - кравата, а вероятно също кокошката и свинята, в Югоизточна Азия - бивола, в Тибет - яка, в пустините на Централна Азия се отглежда татарската камила, а в тези на Арабския полуостров - двугьрбата камила В евроазиатските степи се отглеждат коне, в тундрата северния елен, в Северна Америка - пуйката, в Южна Америка - индийската свиня, ламата и алпаката. Някои от тези животински видове като козата, овцата, свинята, бивола, кокошката, коня и пр. се адаптират в множество райони на ойкумена, докато други остават ограничени в тесни географски области. Някои цивилизации започват отрано да отглеждат голям брой животни, а други какъвто е случаят с Южна Америка, се ограничават с определени видове. В Централна Америка съществуват цивилизации, които изобщо не познават скотовъдството. Други като Китай наречен “цивилизация на растителния свят” го практикуват съвсем слабо. Трети го възприемат късно и частично, както в географски, така и в социокултурен план, какъвто е случаят с Черна Африка. Същото може да се каже и за земеделските култури, които са основен ресурс за изхранване на всяка цивилизация. В крайна сметка това се отнася до всичко върху което се гради всекидневието и което се променя най-бавно в бита на хората. Тук включваме елементите които определят облика на едно общество, тези, които оформят стила на живот обичаен за членовете му и непривичен за чужденците. Масата от тези елементи са включени в културния избор определен от природата, а после поддържан от традицията. Видимо не е достътчно само да се опитоми едно животно или култивира едно растение. По-важно е да се развие необходимостта свързана с максималната полза от усилята. Много са цивилизациите, които опитомяват кравата, но едни от тях хилядолетия не се научават да я доят, а други съответно да ядат месото и. Вероятно според способността си да усвоява нововъведенията, може да се съди за еволюционния цивилизационен потенциал.
Въпреки това различията в цивилизационните елементи се отчитат като че ли повече за да се подчертае и обратната страна на медала – приликите.
Прилики
Вероятно трябва да се започне от това, че модерната епоха, наред със стесняването на света и засилването на взаимния обмен, разпространява и обичаите, които постепенно придобиват универсален характер. Това се извършва както в рамките наложени от естествената среда (екологически бариери), така и в тази засягаща нравите (етологични бариери). “Рамките” обаче стават все по-гъвкави и мобилни. Растителните и животинските видове се разпространяват навсякъде и се адаптират към всякакви среди, така че в крайна сметка ние забравяме дори откъде са произлезли. Вълнува ли ни, че ябълката, крушата, сливата, прасковата, черешата или кайсията произхождат от Средния изток и дори от по-далече? По този повод Люсиен Февр отбелязва: „Не е необходимо да се връщаме кой знае колко назад във времето, за да си представим Италия, която не познава маслината и лозата, кипаиса, явора и лавъра, нито лимона и портокала".
Достатъчно е да се върнем назад с около три хиляди години, във времето на егейско-критската цивилизация, която предава на Гърция онова, което е заела от Изтока. Кой се сеща за това, че всички кактуси са дошли от Америка преди по-малко от пет века, а евкалиптът от Австралия преди по-малко от два? В индустриалните общества, унифицирани от „стреса", където човек постоянно се лута между стимулирано успокоение и възбуда, кой си спомня за времето, когато не сме разполагали нито с тютюн и какао, дошли от Америка, нито с арабско кафе, нито с китайски чай, нито, разбира се, с кока, кола, опиум, канабис и пр.? Истина е, че в замяна Западът дава на останалите цивилизации виното, бирата и концентрирания алкохол, които навсякъде изместват палмовото вино, бирата от просо и останалите по-слабо алкохолни местни напитки. След хилядолетия на диференциране, сега пътищата на глобализация са трудно предвидими. Всекидневният чаен ритуал, който така дълбоко се е вкоренил в бита на племената, обитаващи Сахара, всъщност датира едва от XX век и произхожда от Мароко, където е пренесен от европейците. Културните заемки естествено са дела на комуникационни отношения, част от които историята е проучила, а други не. Това също може да бъде само един реторичен въпрос. Нима отликите и приликите не са част от проблема за унификацията?
Унификация и бъдеще
Изглежда всяка цивилизация непрестанно е задвижвана от две противоположни тенденции - едната към раздробяване, другата към единение. Първата се дължи на технологическите и социокултурните нововъведения, които диференцирайки някои райони или човешки общности, се стремят да ги превърнат в полюси на тези промени като ги противопоставят на всичко останало. Това са процеси, които произвеждат и стимулират различия и центробежни движения. Втората тенденция се основава върху способността на цивилизацията да поддържа равновесие, ако без съпротива усвоява нововъведения, или запазва хомеостазиса си в рамка, затворена за външно влияние и враждебна към вътрешни промени. Тези две тенденции дават възможност да се обясни произхода на цивилизациите, техния разцвет и залез. Феномените, свързани с тях, имат аналогия с биологичните механизми, задвижващи живите същества и отнасящи се до процесите на хомеостазис, действащи във всяка система. Става дума за регулиращи механизми, които се стремят да осигурят стабилност и единство в системата, като осигуряват интегрирането на новите и приспособяването на старите елементи.
Всяка цивилизация се характеризира с наличието на черти от различен порядък, които я отличават от останалите цивилизации и чиято специфична комбинация задава характерния й облик. Тези различни черти са следствие от физическите условия (екологичната рамка), антропологичните особености (расов състав на населението), технологическите и икономическите характеристики (оръдията на труда, начин на производство), социалната структура (обществените институти), урбанистичната организация (инфраструктура, концен­трация на градското население), етническия състав (етноси и националности), политическата централизация (държави и империи) и културата в тесния смисъл на думата (езици, литература, изкуства, религия, философия, идеология). Във всевъзможните факти от една и съща цивилизация можем да установим сложни разнородности, дължаща се на натрупване и взаимодействие на черти от различен произход. Сред тях обикновено се установява една (а понякога и няколко) особено типична характеристика. Тя може да бъде типичен климат, антропологически архетип, преобладаваща обществена структура и организация на производството, доминираща урбанистична схема, основно население, тенденция към унифициране, основен език, носител на културата, основополагащ мит, класически стил, „универсална" религия, преимуществена система на мислене и пр. Същевременно е ясно, че не всеки тип феномени е в състояние да отчете спецификата на всяка цивилизация, тъй като всяка цивилизация е получила свои собствени основни белези. Те могат да отразяват за една цивилизация религията, за друга езика и писмеността, трета – народа обединител или основния град, за четвърта обществената структура и пр. За това се оказва много трудно да се структурира морфология на цивилизациите, която да прави паралел между характерните им черти във всеки тип феномени. Доколкото няма консенсус между изследователита за валидността на стандартна схема, според която цивилизациите да бъдат анализирани и преценени според най-типичното за тях, следващата стъпка – типологията като че ли стъпва на пясъчна основа..
Изхождайки от тези съображения, една типология на цивилизациите ни води до заключението, че според материалното развитие и степента на комплексност, цивилизациите се преценяват според критерии от различно естество. Малките цивилизации, останали прекалено зависими естествената среда, очевидно са по-силно белязани от екологическата си рамка и нерядко съвпадат с един-единствен етнос, какъвто е случаят с тази на ловците от арктическото крайбрежие на Америка, ограничена в етноса на инуитите (ескимосите). Някои по-широко разпространени цивилизации, като тази на евроазиатските арктически скотовъдци, отглеждащи северен елен, включват няколко етноса (лапландци, самодийци, якути и пр.), говорещи езици от различни езикови семейства. По същия начин цивилизациите на ловците от големите полярни гори на Канада и Сибир или тези на пастирите номади от евроазиатските степи са не само многоетнически, но са формирани и от различни религиозни традиции - шаманизъм, будизъм, християнство, ислям. Наблюдавайки големите уседнали земеделски цивилизации установяваме, че основното значение на биогеографските рамки, както и на етническата им идентичност, сякаш намалява в полза на мощните обединяващи ферменти, каквито са големите религиозни и идеологически системи. Такива са конфуцианския морал, таоистката мистика и будистките ритуали за Китай и страните на китайската цивилизация, социокултурната система на индуизма за Индия и страните на индийската цивилизация, гръко-латинската мисъл и юдеохристиянската религия за Запада и пр. Самото индустриално общество, след като до голяма степен превърна света в едно цяло по отношение на материалната цивилизация, сега очевидно търси такива обединяващи ферменти, които ще му позволят да овладее съпътстващите го напрежения.
През петте хилядолетия регистрирана история на човечеството, дълбоките процеси на външно разграничаване и на вътрешно уеднаквяване на цивилизациите се проявяват с непрестанна и вечно подновяваща се динамика. Тя ги довежда до това да заемат във времето и в пространството неравнопоставени роли, които непрекъснато са се променяли. От една страна историческият процес на тяхната консолидация, развитие, разцвет или упадък се вписва в периоди с различно времетраене. От друга страна, тяхното географско разпространение може да се разширява или свива, заемайки различни по големина зони от планетата.
Едни от цивилизациите са заемали цели континенти в продължение на хилядолетия, докато други са били сведени до слабо населени биогеографски зони, или до ограничени територии, обитавани от един или няколко етноса. Отвъд тези големи времеви и териториални неравномерности, съществуват и сериозни различия по степен на организация, ефикасност на структурата, стремеж за утвърждаване и разпространение и пр. Затова и вероятно в паметта на човечеството са малко на брой цивилизациите оставили трайни спомени, а още по-малко са тези обстоятелства, които от предишни цивилизации се вземат предвид в настоящия живот на планетата. Всички малки етнически цивилизации, останали в предурбанистичен или в преддържавен стадий, са игнорирани, смятат се за лишени от стойности или са поставени в глуха периферия за съвременния интерес.
Така в зората на XXI век в рамките на геополитическия дискурс и сред любителите на планетарните геостратегии, са оцелели само няколко „големи" цивилизации. Тези цивилизации са обусловени преди всичко от своя централен и централизаторски характер. От него възниква полицентристкото схващане за света. В най-добрия случай то произлиза от подкастреното филогенетично схващане на Арнолд Тойнби за историята, в по-лошия се вдъхновява от опростения сравнителен метод на Освалд Шпенглер.
Говорейки за трите основни центъра на земеделската, урбанистичната и държавната революции, разположени около големите реки на Стария свят — Месопотамия-Нил, Инд и Жълта река, — забелязваме две цивилизации, останали една до друга в един ограничен район: индийската и китайската, първата в азиатския югоизток, а втората в Далечния изток. За разлика от тях третата (след елинистическото й обединение) дава началото на няколко разклонения с различни по значимост последици. Най-трайното е разделението ислям-християнство, следва това на католицизъм-православие, което днес е изгубило почти целия си смисъл, разделението Америка-Европа, което е преди всичко географско и

накрая приключилото в края на XX век разделение между марксистко-ленинските и западните режими, оказало се най-ефимерно.


В зората на XXI век вече основателно се предполага, че ускорената глобализация на транспорт, обмен, инвестиции, комуникации, мода и обичаи неминуемо води до симбиоза на интересите и сходство в поведението. В тази ситуация различията от цивилизационен характер като че ли губят смисъл и реалност. В днешния свят изглежда, че една-единствена цивилизация ще властва над цялата планета. Това е цивилизацията на индустриалната и постиндустриалната технология, отьждествявана в последните десетилетия особено на запад от линията Белград-Виена с определено потребителски начини на живот.
За XXI век най-често се обсъждат две перспективи. Първата е ползотворен сблъсък на цивилзациите, което ще доведе до положителни конвергенционни мотиви. Втората - е свързана с вероятността да изчезнат, дори анихилирайки. Струва ни се че и в двата сценария крайностите не внушават доверие.
Каталог: files -> su files
su files -> "Икономиката е история на човешката трудова дейност." Маршал
su files -> Календар и хронология Астрономични основи на календара
su files -> 1. предмет и задачи на историчната геология
su files -> Икономика на околната среда: Преглед
su files -> Регулиране на пазара: информация и несигурност
su files -> 1. Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение
su files -> Карл Велики е един забележителен за времето си властелин
su files -> Панславизмът е културно-политическо движение, имащо за цел освобождението, а след това политическото, културното и икономическото обединение на славяните


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница