Отношения на република българия с държавите от азиатско -тихоокеанския регион

Нарастващото значение на Азиатско-тихоокеанският регион (АТР) в световната политика, икономика и финанси обуславя необходимостта от укрепване на външнополитическото, икономическо и културно присъствие на България в региона, съобразно нашите възможности. Важен аспект на връзките ни с държавите от АТР е борбата срещу тероризма. Политиката на България в АТР е в духа на и представлява част от активните ангажименти на ЕС в този регион, в т.ч. в рамките на форума ASEM, регулярния диалог на най-високо равнище на ЕС с Япония, Китай, Индия, и др.

Основните цели на българската политика в АТР са:

• 
  поддържане на редовен диалог на държавно и правителствено равнище с най-влиятелните страни от региона - Китай, Япония, Индия, Иран, Р Корея, Австралия, Виетнам, Индонезия, Тайланд; търсене на допирни точки по международни въпроси и осигуряване на подкрепа за реализиране на основните ни външнополитически приоритети; насърчаване на контактите между неправителствени, академични, културни и спортни организации;
  
• 
  търсене на нови форми и възможности за увеличаване на износа на български стоки и услуги; разширяване на достъпа до местни пазари и енергийни източници; привличане на инвестиционни и финансови ресурси и технологии; участие в евро-азиатски инфраструктурни и енергийни проекти; създаване на широка институционална рамка за активизиране на търговско-икономическите контакти; разширяване на икономическите параметри на научно-техническото сътрудничество.
  

Посещения в Япония на:

• 
  президента Петър Стоянов (ноември 1997 г.): постигнати десет конкретни договорености за сътрудничество в различни области;
  
• 
  председателя на Народното събрание Огнян Герджиков (ноември 2001 г.);
  
• 
  министъра на външните работи Соломон Паси (март 2003 г.).
  
• 
  министър-председателя Симеон Сакскобургготски (декември 2004 г.)
  

• 
  председателя на Долната камара на японския парламент Т.Ватануки и делегация на Горната камара (септември 2000 г.);
  
• 
  държавния секретар на външните работи на Япония (септември 2000 г.);
  
• 
  председателя на Горната камара на парламента Х.Курата (септември 2002 г.)
  
• 
  специален съветник на министър-председателя по външна политика Йорико Кавагучи (декември 2004 г.)
  

• 
  вицепремиера Евгений Бакърджиев (април 1999 г.);
  
• 
  министъра на финансите Муравей Радев (април 2000 г.);
  
• 
  министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов (март 2000 г.);
  
• 
  председателя на ДААЕР Иван Шиляшки – (ноември 2000 г.);
  
• 
  министъра на финансите Милен Велчев за участие в международна донорска конференция за възстановяване на Афганистан (януари 2002 г.).
  
• 
  вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев (октомври 2002 г.).
  
• 
  министъра на икономиката Милко Ковачев (март 2005 г.)
  

Отправена е покана до японския министър-председател и до престолонаследника принц Нарухиго и съпругата му за посещение в България. Редовно се разменят визити по парламентарна линия.

В изпълнение на съвместната Декларация за сътрудничество между МВнР на България и Япония, се провеждат политически консултации между двете външни министерства /февруари 2000 г. в Токио и май 2002 г. в София/.

Япония оказва категорична подкрепа на процесите на демократизация и преход към пазарна икономика в България. Япония е най-големият индивидуален донор и кредитор на България, размерът на помощта под формата на нисколихвени заеми, безвъзмездна помощ и техническо сътрудничество, възлиза на 520 млн.щ.д. Получаваме заеми за преструктуриране на икономиката и за подпомагане на платежния баланс (1993 г. - 100 млн.щ.д. заем SAL; 1998 г. - заем в йени FESAL-1 в размер на 50 млн.щ.д., в кофинансиране със Световната банка; 2000 г. FESAL-2 за нови 50 млн.щ.д.). Отпусната бе безвъзмездна помощ в размер на 4.7 млн.щ.д. за преодоляване на негативните последствия от Косовския конфликт.

Получени са кредити за наши инфраструктурни и екологични обекти от национално значение на обща сума 362 млн.щ.д. (КЦМ - Пловдив, “Елисейна”, пристанище Бургас, Софийското метро), както и безвъзмездна помощ (водопречиствателна станция “Бистрица” – 10 млн.щ.д.). През юли 2004 г. в София бе подписано гаранционно споразумение с Японската банка за международно сътрудничество за експортен кредит за проект за рехабилитация на ТЕЦ “Марица изток 2” в размер на 25 млрд. йени (190 млн. евро). Получаваме ежегодна безвъзмездна помощ за културата в България (от 1991 г.); безвъзмездни помощи за проекти на местно равнище в областта на здравеопазването, социалните грижи и културата (от 1998 г.) на обща стойност 22 млн.щ.д. Безвъзмездната помощ за културата за 2004 г. на стойност близо 43 млн.яп. йени се отпуска на Софийската национална опера и балет.

Важно място заема техническото сътрудничество (изпращане на японски експерти и доброволци в България, приемане на български специалисти на обучение в Япония, разработка на съвместни проекти).

Стокообменът между двете страни (2004 г. – 201 млн.щ.д. с голям дефицит в наша вреда) не отговаря на японския икономически потенциал. Засега японските инвестиции у нас са незначителни – около 24.5 млн.щ.д. от 1992 г. насам. За обсъждане на възможностите за разширяване на двустранното икономическо сътрудничество, насърчаване на преки инвестиции в България и осигуряване на външно финансиране, през април 1999 г. в Токио бе наша икономическа делегация, водена от вицепремиер, а през април 2000 г. – от министъра на финансите. На посещения в Япония през 2000 г. бяха и министърът на земеделието и председателят на ДААЕР. През юли 2002 г. в София се проведе поредната сесия на неправителствения Българо-японски икономически комитет.

Отношенията с Китай, влиятелен член на международната общност, притежаващ огромен икономически потенциал, са с приоритетно значение за България. Политическите контакти са активни, включително на най-високо равнище. Посещения в Китай на:

• 
  президента Петър Стоянов (май 1998 г.): подписана Съвместна декларация за принципите и насоките на развитие на българо-китайските отношения;
  
• 
  председателите на Народното събрание Йордан Соколов (май 1999 г.) и проф. Огнян Герджиков (декември 2002 г.);
  
• 
  министрите на външните работи Надежда Михайлова (юни 1999 г.) и Соломон Паси (април 2002 г.);
  
• 
  вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев (април 2002 г.);
  
• 
  през октомври 2004 г. година вицепремиерът и министър на икономиката г-жа Лидия Шулева ще осъществи официално посещение в Китай.
  

• 
  премиера Джу Жундзи (юни 2000 г.): подписани четири междуправителствени спогодби;
  
• 
  зам.председателя на Общокитайското събрание на народните представители /ОСНП/ Ли Пейюн (август 1998 г.).
  
• 
  заместник-председателя на ОСНП Чун Цинвей (септември 2001 г.);
  
• 
  председателя на Политическия консултативен съвет на китайския народ и член на ПК на Политбюро Ли Жуйхуан, четвърти в китайската йерархия (16-19 май 2002 г.);
  
• 
  държавния съветник с ранг вицепремиер, президент на Академията за държавна администрация при Държавния съвет Ван Джунюй (8-11 юни 2002 г.);
  
• 
  държавния съветник и вицепремиер на КНР г-жа У И (13-17 юли 2002 г.);
  
• 
  председателя на Постоянния комитет на ОСНП г-н У Бангуо, втори в китайската йерархия (28-31 май 2004 г.)
  

Активно е сътрудничеството в областта на образованието, културния и научен обмен. По случай 55-годишнината на дипломатическите отношения, през май 2004 г. бяха официално открити Дни на китайската култура в България; предстои провеждане и на Дни на българската култура в Китай през есента на 2004 г. (за първи път в историята на двустранните отношения).

Традиционно приятелски са отношенията с Индия, с която България желае да развива отношения на стратегическо партньорство. През 2004 г. отбелязваме 50-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни. Политическите контакти са активни на всички равнища, включително на най-високо. През последните години са осъществени следните посещения:

В Индия на:

• 
  председателя на Народното събрание Йордан Соколов начело на парламентарна делегация /декември 1997 г./;
  
• 
  президента Петър Стоянов /октомври 1998 г./;
  
• 
  министъра на отбраната Бойко Ноев /октомври 2000 г./;
  
• 
  министъра на земеделието В.Върбанов за 13-та сесия на СКИНТС /ноември 2000 г./;
  
• 
  зам.министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев /март 2001 г./;
  
• 
  зам.председателя на Народното събрание Асен Агов /януари 2003 г./, за участие в международна конференция по повод 50-годишнината на индийския парламент;
  
• 
  министъра на външните работи д-р Соломон Паси /27-30 юли 2004 г./.
  

• 
  президента Шанкар Даял Шарма /май 1994 г./;
  

• 
  спикера на Долната камара на индийския парламент П.А.Сангма /октомври 1997 г./; в състава на парламентарната делегация бе А.Б.Ваджпаи, тогавашен лидер на опозицията в Долната камара, министър-председател на Индия от 1998 до май 2004 г.;
  

• 
  държавния министър на земеделието Сомпал за 12-та сесия на СКИНТС /септември 1998 г./;
  
• 
  вицепрезидента Кришан Кант /юни 2000 г./;
  
• 
  държавния министър на отбраната Харин Патхак /юли 2000 г./;
  
• 
  държавния министър на науката и технологиите Б.С.Рават /април 2002 г./;
  
• 
  министъра на земеделието Аджит Сингх за 14-та сесия на СКИНТС /юли 2002 г./;
  
• 
  министъра на парламентарните въпроси, здравеопазването и благосъстоянието на семейството Сушма Сварадж начело на парламентарна делегация /юни 2003 г./;
  
• 
  президента на Индия Абдул Калам /октомври 2003 г./.
  
• 
  министъра на съобщенията и информационните технологии Арун Шоури /февруари 2004 г./;
  

Индия оценява високо конструктивната политика на България като фактор на стабилността в Югоизточна Европа и усилията й за развитие на регионалното сътрудничество, и подкрепя усилията на България за интегриране в Европейския съюз.

Изхождайки от важната роля на Индия и близките отношения с нея, България подкрепя кандидатурата на Индия за постоянно членство в разширен състав на Съвета за сигурност на ООН.

Позицията на България по Кашмирския проблем - за неговото решаване на двустранна основа между Индия и Пакистан, против неговото интернационализиране и поставянето му за разглеждане в ООН и на други международни форуми – се оценява положително от индийска страна.

Налице е значителен неизползван потенциал за по-нататъшно развитие на търговско-икономическите връзки. Стокообменът е на ниско равнище: 2001 г. – 28 млн.щ.д.; 2002 г. – 23.7 млн.щ.д.; 2003 г. – 31.6 млн.щ.дол., с постоянно отрицателно салдо за България. Индийските инвестиции в българската икономика досега възлизат само на около 2 млн.щ.дол. Предприемат се стъпки за активизиране на сътрудничеството в областта на софтуера и информационните технологии. Развива се ползотворно сътрудничество в областта на науката и технологиите, както и във военно-икономическата област. Създадена е широка институционална рамка на двустранните икономически и научно-технологични връзки.

Индия предоставя ежегодно на България безвъзмездна техническа помощ под формата на стипендии за краткосрочни специализации. В български висши учебни заведения на собствени разноски се обучават около 350 индийски студенти.

Посещения в Иран на:

• 
  министъра на външните работи Соломон Паси /януари 2002 г./;
  
• 
  министъра на образованието и науката Владимир Атанасов /януари 2002 г./;
  
• 
  председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков /февруари 2003 г./.
  

• 
  председателя на иранския парламент Мехди Каруби /януари 2001 г./;
  
• 
  министъра на външните работи Камал Харази /септември 2003 г./.
  

От 1997 до 2002 г. България е съавтор на гласуваните в Трети комитет на ОС на ООН и в КПЧ резолюции по състоянието на правата на човека в Иран, внасяни от ЕС и САЩ, като същевременно не поставя въпроса за правата на човека в двустранния диалог. През ноември 2002 г. ЕС решава да не внася антииранска резолюция в ОС на ООН, а през март 2003 г. съюзът се ангажира да не внася общ проект на резолюция и на 59-та сесия на КПЧ. България подкрепя резолюцията по правата на човека в Иран, внесена от Канада и гласувана на 21 ноември 2003 г. в рамките на Трети комитет на ОС на ООН, но не става неин съавтор.

Независимо от спада в търговско-икономическата област през 90-те години, България се стреми да запази позициите си на перспективния ирански пазар. Водят се преговори за транзит на ирански природен газ за Западна Европа през българска територия. Съществуват добри възможности за развитие на сътрудничеството в областта на транспорта и за осъществяване на инфраструктурни проекти, свързващи Иран с Европа през българска територия.

Активно функционира СКИНТС, ръководена от министрите на транспорта (последна сесия – април 2004 г. в Техеран).

След установяването на дипломатически отношения с Република Корея през 1990 г., връзките между двете страни се развиват в приятелски дух, динамично и ползотворно в различни области.

Най-важни посещения от българска страна на:

• 
  президента д-р Желю Желев (1995 г.);
  
• 
  вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев (април 2002 г.).
  

Посещения от корейска страна на:

• 
  министъра на търговията в Министерството на външните работи и търговията Хуан Ду-юн (август 2002 г.), което беше първата визита на корейски министър у нас след 1990 г.;
  
• 
  председателя на Националното събрание Парк Куан-йон (ноември 2002 г.);
  
• 
  заместник-председателят на новоизбраното НС на Р Корея Парк Хи-де, начело на парламентарна делегация (август 2004 г.).
  

По обстановката на Корейския полуостров България заема позиция в подкрепа на диалога между двете корейски държави. Приветствахме срещата на техните ръководители в Пхенян през юни 2000 г. и подкрепяме политиката на Р Корея насочена към нормализиране на положението на полуострова, чрез активизиране на икономическите и политическите контакти между двете страни. Нашата страна подкрепя международните усилия за преодоляване на кризата, предизвикана от решението на КНДР да излезе от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (януари 2003 г.).

През последните години стокообменът следва тенденция към нарастване, като през 2003 г. той достигна 87.8 млн.щ.д. (след 55.5 млн.щ.д. през 2002 г. и 36.5 млн.щ.д. през 2001 г.). Традиционно салдото е отрицателно за нашата страна. След като в последните години обемът на корейските инвестиции спадна (от 59.8 млн.щ.д. през 2001 г. до 6.9 млн.щ.д. през 2003 г.), Република Корея падна на второ място в листата на азиатските инвеститори в българската икономика (след като до края на 2002 г. страната заемаше първо място сред азиатските и 14-то място от всички чуждестранните инвеститори). През октомври 2004 г. беше проведена Петата сесия на неправителствения Съвет за икономическо сътрудничество между България и Р Корея.

Корейски фирми проявяват интерес към участие в изграждане на инфраструктурни обекти в България. По линия на Корейската агенция за международно сътрудничество (KOICA) Република Корея ежегодно ни предоставя безвъзмездна икономическа и техническа помощ под формата на оборудване, финансиране на социални обекти, стипендии за специализация. През 2000 г. корейската страна потвърди своя ангажимент от 1990 г. да бъде улеснен достъпът на български проекти до нисколихвени кредити от корейския Фонд за икономическо сътрудничество и развитие (EDCF). Пречка пред получаването на такъв кредит обаче е изискването за осигуряване на държавна гаранция по него.

Динамичното развитие на района на Югоизточна Азия налага отделяне на по-голямо внимание на страните от АСЕАН в нашата външна политика. С тази цел през септември 2003 г. президентът Георги Първанов осъществява посещения в Индонезия, Тайланд, Сингапур и Малдивите. Основни цели на визитата са активизиране на политическия диалог и на икономическото сътрудничество. През последните години нараства значението на страните от АСЕАН и в търговско-икономически план, като общият стокообмен с Индонезия, Сингапур и Малайзия е на второ място в Азия.

Приоритетни са отношенията с Индонезия като най-голяма страна в района, с наше традиционно присъствие. Важна предпоставка за поддържането на приятелски отношения е неутралната позиция на България по Източен Тимор.

По-важни посещения от българска страна:

- вицепремиерът и министър на търговията (1993 г.)

- държавно посещение на президента Георги Първанов (септември 2003 г.);

Посещения от индонезийска страна:

- министърът на външните работи Али Алатас (май 1994 г.);

- зам.председателя на Камарата на представителите (октомври 1995 г.);

- държавният министър на кооперативите, малките и средни предприятия (юни 2003 г.);

От българска страна има отправени покани за посещения към бившия президент Мегавати Сукарнопутри, министъра на външните работи Хасан Вираюда, бившия председател на Народната консултативна асамблея. От индонезийска страна е отправена покана до председателя на Народното събрание. Политически консултации между министерствата на външните работи се провеждат през 1984 г., 1988 г. и 2003 г. В Народното събрание и в индонезийската Камара на представителите съществуват групи за приятелство.

През 2003 и 2004 г. е отбелязано значително активизиране на отношенията – държавното посещение на президента Г. Първанов, провеждането след 14-годишно прекъсване на Втората сесия на Смесената българо-индонезийска комисия за икономическо и техническо сътрудничество (януари 2004 г.); посещения на индонезийска парламентарна делегация (декември 2003 г.) и на индонезийския заместник-министър на кооперативите, малките и средните предприятия (ноември 2004 г.). Подписани са и редица двустранни споразумения: Договор за защита и насърчаване на инвестициите, Меморандум за сътрудничество между МВнР и индонезийския Департамент на външните работи, Споразумение за сътрудничество между търговско промишлените палати; нова Търговска спогодба и др. В началото на 2005 г. България изпрати спешна хуманитарна помощ за Индонезия под формата на медикаменти, одеала, палатки и дезинфектанти на обща стойност около 270 000 лв. за преодоляване на последиците от наводненията на 26.12.2004 г.

По обем на стокообмена Индонезия е сред основните ни партньори в азиатския регион. През 2003 г. стокообменът достига 101.1 млн.щ.д., отбелязвайки увеличение от близо 30% спрямо предходната година. Въпреки силно намалелия стокообмен през 2004 г. – 64.8 млн.щ.д. при негативно за България салдо от -35.1 млн.щ.д., се запазва тенденцията за увеличаване на износа - 14.8 млн.щ.д. /срещу 8.4 млн.щ.д. за 2003 г./.

България поддържа традиционно добри отношения с Виетнам (стокообмен през 2003 г. - 17 млн.щ.д.), които очакваме да получат ново измерение, предвид значителните успехи на икономическата реформа в страната и наличието на голямо и влиятелно българско лоби в СРВ. Тласък в двустранното сътрудничество дава посещението у нас на виетнамския министър-председател Фан Ван Кхай (септември 2000 г., подписани 4 междуправителствени спогодби). През март 2003 г. е проведена поредната сесия на СКИНТС в Ханой и е осъществено посещение на министъра на здравеопазването Б.Финков. През март 2004 г. във Виетнам е осъществено много успешно посещение на българска парламентарна делегация, ръководена от председателя на Народното събрание на Република България проф. Огнян Герджиков. Има отправена покана от виетнамския министър-председател Фан Ван Хай до министър-председателя Симеон Сакскобургготски за официално посещение в СР Виетнам.

Предприемат се стъпки за активизиране на отношенията с Кралство Тайланд. През последните години са реализирани посещения на: принцеса Маха Чакри Сириндорн в България (април 1999 г.), политически консултации между МВнР и посещение на зам.министър на търговията на Тайланд (юни 2000 г.); на министъра на образованието и науката Владимир Атанасов и подписване на Културна спогодба (март 2003 г.); официално посещение на президента Георги Първанов по покана на министър-председателя Таксин Шинаватра (септември 2003 г.), в рамките на което е подписано Споразумение за насърчаване и защита на инвестициите; посещение в България на Кантати Супамонгкон, търговски представител на Кралство Тайланд /с ранг министър/ начело на представителна тайландска бизнес делегация (октомври 2003 г.). През 2003 г. са назначени почетни консули в София и Банкок. От българска страна са отправени покани за посещения до министър-председателя Таксин Шинаватра и новоназначения министър на външните работи Кантати Супамонгкон. От тайландска страна са отправени покани до тогавашния председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков и до министъра на външните работи Соломон Паси. Двамата външни министри се срещат през септември 2004 г. в рамките на 59-та редовна сесия на ОС на ООН. Тайландска делегация на ниво заместник-министър участва в 12-та Среща на министрите на страните-членки на ОССЕ в София /6-7 декември 2004 г./ Стокообменът ни с Кралство Тайланд през 2004 г. възлиза на 32.0 млн.щ.д.

Полагат се усилия за активизиране на политическите контакти и за възстановяване на присъствието ни в Малайзия и Сингапур - две страни с мощен потенциал за развитие на търговски връзки (стокообмен за 2004 г. – съответно 36.0 и 110.8 млн.щ.д.) и инвестиционни възможности. Осъщественото през септември 2003 г. посещение на президента Георги Първанов в Сингапур, като част от негова азиатска обиколка, е първата визита на български държавен глава в Сингапур, по време на която е подписан Договор за насърчаване и защита на инвестициите. През януари 2005 г. за първи път в историята на двустранните отношения официално посещение в Малайзия осъществява председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков. През февруари 2004 г. българска делегация, начело с министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова взема участие в седмата среща на Конференцията на страните по Конвенцията за биологично разнообразие в Куала Лумпур. Министърът на външните работи Соломон Паси осъществява срещи с министъра на външните работи на Сингапур Шунмугам Джаякумар на 58-та сесия на ОС на ООН през септември 2003 г. и с министъра на отбраната на Сингапур Teo Чи Хеан, в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2004 г. От българска страна са отправени покани за посещения до министър-председателя на Малайзия Абдула Ахмад Бадави, председателя на Камарата на представителите, министъра на природните ресурси и околната среда и са разменени покани между външните министри. Има разменени покани за посещения между министър-председателя Симеон Сакскобургготски и министър-председателя на Сингапур Ли Сиен Лун, както и между външните министри на двете страни. От юни 2004 г. функционира почетен консул на България в Малайзия. Разглежда се възможността за назначаване на почетен консул на Сингапур в България. Предстои подписване на Споразумения с Малайзия и Сингапур за премахване на визите за притежатели на всички видове паспорти. През 2004 г. България бе включена в списъка на Сингапурската програма за техническо сътрудничество.

Не следва да бъдат забравяни традиционните ни връзки с Камбоджа и Лаос и използване потенциала на българските възпитаници в тези страни. Има възможности за установяване на по-активни контакти с Филипините (стокообмен за 2004 г. – 12.6 млн.щ.д. с положителен за България баланс +1.4 млн.щ.д.), където от 1999 г. година имаме свой почетен консул. През юли 2003 г. на посещение в България е филипинска парламентарна делегация, ръководена от председателя на Сената на Филипините Франклин Дрилон. Това е първото посещение на високо равнище от около 30 години. На 10 октомври 2003 г. е отбелязана 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Филипините. В поздравителни послания по повод юбилея, президентът на Р България Георги Първанов и министърът на външните работи Соломон Паси отправят покани за посещение в България до техните омолози – президента г-жа Глория Макапагал-Аройо и тогавашния секретар по външните работи Блас Опле. Разглежда се възможността за назначаване на почетен консул на Филипините в България.

България признава Демократична република Източен Тимор и на 21 януари 2003 г. установява дипломатически отношения с нея.

Сред партньорите ни важно, макар и не приоритетно, място заема Пакистан (стокообмен за 2003 г. - 7 млн.щ.д.). Постигнат е известен напредък в осъвременяването на договорно-правната база (подписани Търговска спогодба - 1998 г. и Споразумение за взаимно насърчаване и защита на инвестициите - 2002 г.). Процесът на възстановяване на демократичните институции в Пакистан след парламентарните избори през ноември 2002 г., ролята на Пакистан в борбата с международния тероризъм и очерталите се тенденции на подобряване на индийско-пакистанските отношения, създават възможности за разширяване на връзките ни с Пакистан.

В контекста на антитерористичната кампания в Афганистан стана възможно възстановяването на нашето присъствие в тази страна, за което има значителен потенциал. България се ангажира активно с възстановяването на Афганистан: български военен контингент е включен в състава на Международните сили за подкрепа на сигурността (ISAF); български военни специалисти участват в подготовката на афганистанската армия; български военни лекари работят във военна болница в Кабул; направени са дарения за афганистанските въоръжени сили и е предоставена хуманитарна помощ; български фирми са сключили договори за изграждане на жилища в Кабул и за телефонизация на някои градове. Осъществени бяха посещения в Кабул на министрите на отбраната Н.Свинаров (август 2002 г.) и на външните работи С.Паси (октомври 2002 г. и април 2004 г.), а в България – на афганистанския външен министър д-р Абдулла Абдулла (август 2003 г.) и на министъра на водите и енергетиката д-р Мохаммад Шакер Каргар (октомври 2003 г.). Изпратена е покана от президента Георги Първанов до президента Хамид Карзай за посещение у нас. Имаме готовност и възможности за участие в икономическото възстановяване на страната. Стокообменът за 2003 г. е 5.7 млн.щ.д.

Известни традиции и перспективи има и в отношенията ни с Бангладеш и Шри Ланка (стокообмен за 2003 г. – съответно 2355 и 4866 млн.щ.д.).

Посещението на президента Г.Първанов в Малдивите (септември 2003 г.) беше първо в двустранните отношения с тази държава. В момента тече процедура за назначаване на почетен консул на Малдивите у нас.

В източноазиатския район има реални възможности за развитие на отношенията с Монголия. През юни 2000 г. монголският президент посети България. През декември 2002 г. бе осъществено посещение на наша парламентарна делегация, а през февруари 2003 г. в София бе проведена сесия на СКИНТС. Икономическата криза в КНДР през последното десетилетие, както и излизането на страната от ДНЯО и стремежът й да получи статут на ядрена държава, доведе до логичен спад в икономическите и политическите контакти. Израз на желанието на КНДР да поддържа добри отношения с нашата страна беше подкрепата за българската кандидатура за непостоянен член на СС на ООН за периода 2002–2003 г. Икономическите връзки през последните години запазват ниски равнища (стокообмен за 2003 г. – 3.81 млн.щ.д.). В съответствие с официалното си становище България развива отношения с Тайван само на неправителствена основа (стокообмен 2002 г. – 58.9 млн.щ.д., 2003 г. – 87.4 млн.щ.д. при силно отрицателно салдо), като отчита позицията на Пекин.

Отношенията ни с Австралия се развиват положително; през последните години политическият диалог бележи известно активизиране. През август 2004 г. беше повишен ранга на българското дипломатическо представителство в Австралия, като Генералното консулство в Сидней беше преобразувано в посолство в Канбера. Българската страна многократно е поставяла въпроса за откриване на посолство на Австралия в София. По време на посещението си за Олимпийските игри в Сидней (септември 2000 г.), президентът Петър Стоянов осъществи среща с генерал-губернатора на Австралия. По време на 58-та сесия на ОС на ООН през септември 2003 г. министър Паси проведе среща с австралийския министър на външните работи Ал.Даунър, като на срещата бяха разменени покани за посещения. През последните две години тенденция към активизиране отбелязват парламентарните контакти: в двата парламента съществуват групи за приятелство; през април 2003 г. посещение в България направи австралийска парламентарна делегация, а през юли 2004 г. посещение в България направи парламентарна делегация, водена от Спикера на камарата на представителите Нийл Андрю, което беше първото австралийско посещение на такова равнище през последните 10 години. През юни 2003 г. в София бяха проведени политически консултации на ниво директор. Стокообменът е на относително ниско равнище, но през 2003 г. бяха регистрирани най-високите стойности от 1995 г. насам – 77.3 млн.щ.д. (увеличение над 100% спрямо 2002 г.). Салдото е отрицателно за българската страна (- 62.8 млн.щ.д. за 2003 г.). Австралийските инвестиции до момента са едва 0.7 млн.щ.д. В Австралия има сравнително голяма българска колония, чийто потенциал може да бъде използван за развитие на двустранните отношения. Политическите и икономическите контакти с Нова Зеландия не са активни (стокообмен за 2002 г. – 1.2 млн.щ.д.).

Дирекция “Азия, Австралия и Океания”