Относно: данъчно третиране на доставка на спедиторски услуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (зддс)



Дата25.03.2018
Размер76.56 Kb.
#63235
3_3123/10.10.2012 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 1 и ал. 2;

ЗДДС, чл. 22;

ЗДДС, чл. 86, ал. 3

Относно: данъчно третиране на доставка на спедиторски услуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, „А” ЕООД има намерение да извършва спедиторска дейност.

Във връзка с това са поставени следните въпроси:

1. Когато товародателят на дружеството е от страни извън Европейския съюз /ЕС/ като например: Русия, Украйна, Молдова, Турция, Естония, Литва, Сърбия, Македония, Беларус, Армения и превозвачът е българска фирма или фирма от държава членка на ЕС каква е процедурата при фактуриране? Каква е данъчната система на гореспоменатите държави?

2. В случай, че товародателят е от Русия, Украйна, Молдова, Турция, Естония, Литва, Сърбия, Македония, Беларус, Армения и превозвачът, който е ангажиран за превоза на стоките е от Турция или от посочените трети страни, как трябва да фактурира дружеството и какво е данъчното третиране по ЗДДС?

3. Когато товародателят на дружеството е от страни членки на ЕС като например: Австрия, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Испания, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, а превозвачът е българска транспортна фирма или от посочените държави членки на ЕС, как трябва да се фактурира и какво е данъчното третиране по ЗДДС? Каква е данъчната система на гореспоменатите държави?
При така изложената непълна фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното принципно становище:

Данъчният режим при доставка на спедиторски услуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, в сила от 01.01.2010 г., е в пряка зависимост от статута на получателя на услугата - данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.

В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българското дружество, доставчик на спедиторските услуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.

За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които същият следва да предостави на доставчика. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят-в Общността или извън нея.

Когато получателят на дадена услуга е установен в държава членка на Общността, по силата на чл. 18, ал. 1 от регламента доставчикът й може да приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:

- получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Потвърждението се получава по електронен път, чрез интернет - страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет - страницата на НАП; или

- получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но уведоми доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В този случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.

При определяне на данъчния статут на получател на услуга, установен извън Общността, за доставчика са налице хипотезите, определени в чл. 18, ал. 3 от регламента. Той може да приеме, че получател на услугата му е данъчно задължено лице (освен ако разполага с информация за противното), ако:

- е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където е установен, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите - членки, в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността (съгласно чл. 18, ал. 3, б "а" от регламента); или

- получателят на услугата не му е предоставил такова удостоверение, издадено от неговите компетентни данъчни органи, но доставчикът разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на данъчното задълженото лице, както и, ако разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е данъчно задължено лице или с проверена информация по въпроса, предоставена му от получателя (проверката съгласно чл. 18, ал. 3, б. "б" от регламента предвижда прилагането на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания).

По отношение данъчното третиране по ЗДДС на предоставяни спедиторски услуги следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от същия закон мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва. Когато услугата е по транспорт на стоки, осъществяван извън Европейския съюз и същата е предоставена на данъчно незадължено лице, то предвид ал. 2 на чл. 22 от ЗДДС мястото на изпълнение е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

По силата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, когато транспортът на стоки се осъществява в рамките на Европейския съюз или извън него и се предоставя на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случаите, при които тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Необходимо е да се отбележи, че дефиницията на понятието "постоянен обект" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС.

Изключение от горепосоченото правило е налице, когато получателят използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците или служителите си. В този случай мястото на изпълнение на доставката по транспорт на стоки на основание чл. 21, ал. 3 от ЗДДС се определя по реда на ал. 1 от същия член и е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗДДС за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.  Спедиторска услуга по ал. 4 от същата правна норма е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане. Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС не се прилага.

Цитираните законови разпоредби, регламентиращи мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки, респективно на спедиторски услуги, оказвани във връзка със същия ще намерят следното практическо приложение в посочените от дружеството хипотези:

1. Когато получателят на извършваната от дружеството спедиторска услуга, оказвана във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, е данъчно задължено лице, което е установило независимата си икономическа дейност извън страната /ЕС или трета страна/, мястото на изпълнение на доставката на услуга е извън територията на страната, когато услугата не се предоставя на постоянен обект на получателя на територията на страната. За доставки с място на изпълнение извън територията на страната данък не се начислява, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. За доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата като основание за неначисляване на данъка се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В тези случаи като основание за неначисляване на данъка в издаваната фактура се посочва "чл. 21, ал. 2 от ЗДДС".

Във връзка с чл. 113 от ЗДДС за извършени доставки с място на изпълнение извън територията на страната дружеството е длъжно да издаде фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 от закона. Издадената фактура се описва в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че когато се осъществяват доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка, за дружеството възниква задължение за подаване на VIES-декларация за съответния данъчен период, съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.

2. В случай, че спедиторските услуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се предоставят на постоянен обект на получателя, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то тогава мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. В тези случаи при положение, че постоянният обект на получателя не се намира на територията на РБългария, доставката следва да се документира по аналогичен на горепосочения начин в предходната точка.

3. При положение, че като доставчик на спедиторските услуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него се определи, че получателят има статут на данъчно незадължено лице, предвид регламент 282/2011 г, следва да се приложат съответно разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.



В заключение уведомяваме, че по поставените въпроси относно данъчната система на посочените от дружеството в писменото запитване държави от ЕС и трети страни, Национална агенция за приходите не е компетентна да изрази становище.






Каталог: docs-polezno -> normativni-aktove
normativni-aktove -> Национална агенция за приходите централно управление
normativni-aktove -> Г допк, чл. 169, ал. 1; допк, чл. 169, а
normativni-aktove -> От 19 октомври 1994 година относно правните аспекти на електронния обмен на данни
normativni-aktove -> Пк 4004 гр. Пловдив факс 032 / 679-700
normativni-aktove -> Дирекция “оуи” гр. Копие: тд на нап
normativni-aktove -> Относно: Данъчното третиране по зддс „задатък” и други предварителни плащания по доставки
normativni-aktove -> Република българия министерство на финансите
normativni-aktove -> До дирекция оуи
normativni-aktove -> Закон за данък върху добавената стойност


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница