Относно дисертационния труд „Темпорално-цикличен жанр в Ади Грантх на Александър Елизариев, редовен докторант по професионално направление 1

относно дисертационния труд „Темпорално-цикличен жанр в Ади Грантх” на Александър Елизариев, редовен докторант по професионално направление 2.1. Филология (Средновековна индийска литература), за присъждане на образователната и научна степен “доктор”

Ще подчертая, изборът на такъв възлов паметник на индийската средновековна литература като „Ади Грантх” е истинско предизвикателство за съвременния изследовател. Не само, защото отделните текстове още със самата поява на книгата в началото на ХVІІ век са обект на различни проучвания и интерпретации в науката. Но и защото свещеният характер на „Ади Грантх” предполага изясняване на онези субординационни взаимовръзки, чрез които се постигат закодираните послания, ениматичността, проектира се вертикалната иконика и символна значимост на изказа. По подобие на други свещени книги като Библията, например, „Ади Грантх” се възприема като откровение, сложен комплекс от значения, практики и ритуали на религиозната общност, отразяващ духовните характеристики и насоченост на културния контекст. Не случайно книгата носи заглавието „Ади Грантх” (“Изначалната Книга”), а в последствие получава названието "Гуру Грантх Сахиб" (“Книгата ГУРУ ”), чрез което се акцентира върху своеобразната трансформация на книгата в гуру (учител). По такъв начин, според изследователите, книгата започва да се оценява и като последния Гуру (единадесети) от поредицата учители в религията на сикхите. Книгата има 1430 части (анга), а за началото на нейното създаване се счита положеното от първия гуру - гуру Нанак.

Тези характеристики на „Ади Грантх” са разработени в Глава 1 от дисертационния труд на Александър Елизариев. Но с уточнението, че като текстово цяло „Ади Грантх” трябва да се разглежда и като своеобразен ориентир в жанровата прагматика на средновековната индийска литература, като пример за лингвопоетичните подходи, чрез които се постигат образите и художествените внушения. Във връзка с това се коментира и необходимостта от въвеждането на нови методологични подходи и терминологични понятия, чрез които да се обособи и самостоятелно проучи жанровото своеобразие и композиционното структуриране на текстовете в „Ади Грантх”: „Предметът на настоящата дисертация са структурно съставляващите черти на определен набор от текстове, включени в свещената книга на сикхите – АГ, и обединени в общ жанр (жанроподобна група или комплекс) с темпорално-циклична характеристика” (стр.10). Позитивен е и акцентът, който изследването поставя върху сравнителния анализ и съпоставка на самостойните семантични компоненти,постигнатото обобщение за макроструктурата на творбата и опитът да бъде обхваната функционалната значимост въобще на сикхиската сакрална литература.

В „$ 1.Обосноваване на темпорално-цикличния жанр” Александър Елизариев подчертава, че под жанр в случая „ще разбираме тип художествено произведение, който в рамките на своя собствена система от подвидове, намерила място в АГ, има външен формален и вътрешен съдържателен план. От една страна, жанрът в АГ е завършен и кристализиран (запечатан завинаги в канона – синхрон), от друга –м може да наблюдаваме опит за игра вътре в жанра от различни автори (диахрон) – (стр.19). Според докторанта подобна дефиниция е перспективна, тъй като тя дава възможност за анализ както на традиционните представи – унаследени по линия на фолклора, така и на идеологическия заряд, резултат от религиозните обобщения, В този смисъл считам за основателно възприетото от Елизариев разбиране на М.Бахтин за жанра като носител на творческата памет. В същото време ми се струва, че тепърва ще е необходимо да бъде обяснено и с привличане на други примери терминологичното съотнасяне на понятието жанр като „тип художествено произведение” с представата за времето и неговото циклично възприятие.

Считам за продуктивно осъщественото изследването на граматичните характеристики на отделните текстовете и въз основа на това постигане на знанието за смисъла и значението на образите. Новаторски за българската наука е опитът на докторанта да бъде въведена в употреба индийската поетика (стр.49-стр.53), осветляването на индийското разбиране за поетична реч и постигането на образност. За приносно считам наблюдението за метричните особености на индийските поетични текстове в „Ади Грантх”. Показателен в това отношение е преводът, който докторантът осъществява, с нюансиране на отделни думи и постигане на вътрешния смисъл на образите. За качествата на превода обаче би следвало да изразят своето мнение специалисти, които познават в дълбочина езика на тази епоха.

Предмет на Глава 2 от дисертацията на Александър Елизариев са наблюденията, свързани със същностните характеристики на индийската култура и нейните отражения в Ади Грантх. Интерес представлява осветляването на сикхиския канон, с конкретизиране на фундаменталните му специфики и проявленията в анализираната книга. Ще отбележа и разгледаното от докторанта значение на фолклорния компонент (87-93) като основен смисловогенериращ механизъм. Но за мен принос на дисертацията е във въвеждането на характерни текстове от Ади Грантх в българската хуманитаристика чрез обособяване и интерпретиране на смисловите ядра, чрез открояване и анализ на типичната образност и метафорика за индийската поезия от този период.

За българската хуманитарна наука дисертационният труд на Александър Елизариев -„Темпорално-цикличен жанр в Ади Грантх”, е приносен, тъй като въвежда нов корпус от текстове, които тепърва ще бъдат откривани и подробно анализирани в съпоставителен план. Имам обаче и няколко въпроса, които надявам се, ще попаднат в обсега на бъдещи научни занимания. Така разбирането на категорията „време” в отделните култури предполага и съответните композиционни решения. Например в античните текстове усещането за цикличност на времето се проявява в разработването на различни пространствени конструкти, изразява се в идеята за фатума, за силата на съдбата и предопределеността, както и в концепцията за сводобното предвиждане както по хоризонтал, така и въввертикал. В средновековната православна книжнина обаче се формира есхатологичната концепция за времето, която, както е известно, е надарена с историчност и необратимост, с началото и края на земното човешко общежитие. В ценност се превръщае движението по вертикал, постигането на духовните задачи, търсенето на изгубеното подобие с Бог. Дискусионно обаче е твърдението дали жанрът може да бъде дефиниран само от гледна точка на едно възприятие на времето. По-скоро ми се струва, че представите за времето следва да бъдат разглеждани на друго ниво – на нивото на идеите. А не толкова да се търсят рефлексиите на нивото на поетиката.

В този аспект ме интересуват отговорите на два въпроса. На първо място, какви други жанрове характеризират индийската средновековна литература от този период, които могат да бъдат обособени като дефинирания от докторанта темпорално-цикличен жанр? На второ място. В изследването се употребяват понятия и термини, които не са в достатъчна степен изяснени. На стр.13, в бел.14 се извежда концепция за "раса-бхава" – какво точно се има предвид под този термин и с какво въвеждането на това понятие допринася за по-аргументираната защита на авторовата теза?

В заключение: дисертационният труд на Александър Елизариев „Темпорално-цикличен жанр в Ади Грантх” е резултат на задълбочени познания върху спецификата на индейската средновековна култура. Смятам, че дисертацията е завършено цяло, притежава стройна композиционна структура, снабдена е с необходимия понятиен апарат. Предлагам на уважаемите членове на научното жури да присъди образователната и научна степен „доктор” на Александър Елизариев.

10 март 2014 г. Проф. дфн Ваня Добрева