Относно: Икономиката на Виетнам през 2015 г



Дата23.10.2018
Размер115.7 Kb.
#94542
ИНФОРМАЦИЯ
Относно: Икономиката на Виетнам през 2015 г.
През 2015 г. Виетнамската икономика се стремеше към стабилност и се характеризираше с относително постоянен темп на нарастване на индустриалното производство, повишено вътрешно потребление, ниска инфлация, контролиран бюджетен дефицит и сравнително стабилен растеж на инвестиционното кредитиране.

Брутен вътрешен продукт (БВП). През 2015 г. растежът на БВП се върна на предкризисните нива, надхвърлящи 6 % и достигна впечатляващ ръст от 6.68 %, което надхвърли предварителните, считани дори за оптимистични, очаквания от 6.2 %. Това е най-високият ръст след 2008 г., когато започна глобалната финансова и икономическа криза. Катализатори на растежа бяха основно повишеното вътрешно търсене, увеличаването на експортноориентираните производства и публичните инвестиции. Лидери на растежа бяха индустрията и строителния сектор, които нараснаха с 9.64 % - значително повече в сравнение с минали години. Услугите, които обикновено са водещи по отношение на растежа през последните години, отбелязаха по-скромния ръст от 6.33 %. Селското стопанство нарасна само с 2.41 %, основно заради глобалния спад в цените на селскостопанските продукти, но правителството положи усилия за интензифицирането и технологичното обновление на селскостопанския сектор. Вътрешното потребление на стоки и услуги нарасна с 9.5 % до 147.75 млрд. щ.д.

Правителството отбеляза успех в подобряване на жизнения стандарт. БВП на глава от населението достигна 2 109 щ.д., което е увеличение с 57 щ.д. в сравнение с 2014 г. От 01.01.2016 г. прага на бедността беше увеличен на 33 щ.д./месец в селските и 42.4 щ.д./месец в градските райони. За сведение, през периода 2011-2015 г. границата на бедността беше месечен доход под 20 щ.д. в селските и 25 щ.д. в градските райони.



Инфлацията беше под пълния контрол на правителството и достигна едва 0.6 % на годишна база, което контрастира значително с двуцифрената инфлация от 20 % през 2008 г. и 18.13 % през 2011 г. Значителна роля за ниския индекс на цените изиграха понижените цени на петрола, които намалиха значително цените на горивата, респ. на енергоемките производства и на транспортните услуги.

Бюджет. През 2015 г. фискалният дефицит беше под контрол, но достигна предела на безопасност. Правителството положи усилия за увеличаване на бюджетните приходи чрез някои промени в данъчните закони. Въпреки това обаче събираемостта на данъците към 31.12.2015 г. остана с 2.9 % по-ниска от планираното в началото на годината и достигна 39.77 млрд. щ.д. Фискалният дефицит възлезе на 6.1 % от БВП, с 1.1 % повече от предварително заложените 5 % от БВП в Плана за икономическо развитие през 2015 г. Основните причини за данъчния недобор бяха намалените приходи от експорта на суров петрол (- 32.9 % на годишна база) и занижените приходи от входни такси и импортни мита с влизането в сила на Споразумения за свободна търговия (ССТ) с някои държави.

Бюджетните разходи достигнаха 47.84 млрд. щ.д., което е с 7.2 % по-ниско от Плана. Трябва да се подчертае, че правителството успя значително да намали бюджетните разходи в публичния сектор, с което компенсира до известна степен по-малките бюджетни приходи. 7.28 млрд. щ.д. от бюджетните разходи бяха разходвани за инвестиционно развитие, което пък е с около 7 % по-малко от предварително планираното. Вероятно това се дължи на започналото официално през 2015 г. публично-частно партньорство в различни инвестиционни обекти от обществено значение, т.е. на нарасналата роля на частното финансиране, както и на увеличените плащания по външния дълг, който тепърва предстои да се преструктурира. По данни на Световната банка външният дълг на страната вече е достигнал критичните 50 % от БВП.

С цел балансиране на бюджета през 2015 г. започна административна реформа, вследствие на която бяха съкратени 4000 бюджетни служители, и която вероятно ще продължи и през 2016 г. Друга мярка, която правителството е принудено да предприеме, е бързата приватизация на печеливши предприятия. Финансовият министър апелира през октомври 2015 г. пред НС за продажба на държавните дялове в над 10 предприятия, за да се осигурят 1.77 млрд. щ.д. за предстоящи плащания през 2016 г. След като правителството беше изправено пред ликвидна криза в края на 2015 г., то беше принудено да заеме 1.33 млрд. щ.д. от валутните резерви на страната. Очевидно бързата приватизация, дори и на печеливши предприятия, изглежда неизбежна стъпка за консолидиране на бюджета.

Приватизация. През периода 2011–2015 г. Виетнам преструктурира 558 бр. и направи оценка с цел приватизация на 478 държавни предприятия. Въпреки поставената цел за приватизация на 289 предприятия чрез публично предлагане на акции през 2015 г., само 70 предприятия на стойност 326.2 щ.д. бяха раздържавени чрез този метод. Основна причина за бавния процес на приватизация е липсата на инвеститорски интерес, като само 36.1 % от всички предложени акции бяха закупени от инвеститорите. До настоящия момент не повече от 15 % от публичната собственост е раздържавена. Въпреки всички положителни законодателни промени, които правителството успя да прокара през НС, то не положи необходимите усилия за премахване на основната пречка пред чуждестранните инвеститори, желаещи да участват в процеса на приватизация – да премахне праговете за чуждестранно участие в приватизираните предприятия, които се запазиха относително високи – между 30 и 49 % в различните сектори.

Банкова система. Правителството успя да намали размера на лошите дългове до 2.55 % от общия размер кредити, което може да се оцени като голям прогрес като се сравни тази цифра с 17.43 % през 2012 г (11.18 млрд. щ.д.). Банковата система претърпя значително преструктуриране чрез намаляване на броя, но увеличаване на оперативната ефективност на банковите институции. От 40 банки през 2012 г. броят им беше сведен до 28 през 2015 г. През периода банките постепенно подобриха кредитната си активност, като размерът на индустриалното кредитиране се увеличи с 18 % на годишна база.



Други.

През 2015 г. бяха регистрирани 94 754 стопански предприятия със записан капитал в размер на 27 млрд. щ.д. Този показател представлява увеличаване с 26.6 % на броя и с 39.1 % на размера на записания капитал, което е свидетелство за постепенно възстановяване на най-уязвимите от икономическите флуктуации средни и малки предприятия (СМИ). Новорегистрираните предприятия създадоха 1.47 млн. работни места.



Безработицата беше умело контролирана от правителството и по официални данни беше сведена само до 2.31 %, като по-високи бяха нейните показатели (3.29 %) в градските райони за разлика от селските (1.83 %). Най-засегната от безработицата е възрастовата група на младежите до 25 години, завършили висше образование (около 30 %). Със свиването на държавния сектор, колкото и бавен да е този процес, вероятно ще намалее способността на държавата да създава работни места и тогава този показател ще се влоши.

Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). През периода се наблюдаваше позитивен тренд на ПЧИ след четири години на относителен спад. Бяха лицензирани 2013 проекта с общ капитал в размер на 15.58 млрд. щ.д., което е +26.8 % увеличение в броя, но -0.4 % спад в размера на ангажирания капитал). Ако се вземат предвид и одобрените в края на 2014 г. 814 инвестиционна проекта с общ капитал от 7.18 млрд. щ.д., чието реализиране е започнало да се осъществява през 2015 г., то общият размер на ангажираните ПЧИ през периода възлиза на 22.76 млрд. щ.д., което е 12.5 % повече от 2014 г. Разбира се, отчитайки че инвестиционният процес е многогодишен, то действително завършените проекти са на стойност 14.5 млрд. щ.д., което е ръст от 17.4 % спрямо предходната година. Най-големи инвестиционни партньори на Виетнам през 2015 г. са Република Корея с 2.678 млрд. щ.д. (17.2 % от всички лицензирани проекти); Малайзия с 2.447 млрд. щ.д. (15.7 %), Самоа с 1.314 млрд. щ.д. (8.4 %) и Япония с 1.285 млрд. щ.д. (8.2 %).

Международна търговия. Виетнамската икономика е експортно ориентирана. Тя постигна търговски дефицит на стойност от 3.2 млрд. щ.д. (по данни на Главния статистически офис на Виетнам) и 3.5 млрд. щ.д. (по данни на Генерална дирекция „Митници“), който се дължеше основно на небалансираната външнотърговска дейност на предприятията със 100 % местен капитал, чиито дефицит възлезе на 16.87 млрд. щ.д., докато предприятията с чуждестранни инвестиции реализираха излишък в размер на 13.33 млрд. щ.д. Тенденцията за влошаващ се външнотърговски баланс на виетнамските предприятия продължава да се проявява за поредна година. Увеличава се традиционната небалансираност във външната търговия с Китай (32.3 млрд. щ.д.) и с Корея (18.7 млрд. щ.д.), съответно нарастване с 33 % и с 28 %. Основна роля за значителния растеж в дефицита с Китай изигра обезценката с над 17 % на китайската валута, която подобри значително конкурентноспособността на китайските стоки на външните пазари, вкл. във Виетнам. В същото време дефицитът в двустранната търговия с Корея, който се дължи на пребазиране на корейски производства (Samsung и LG) във Виетнам, има положителен ефект върху виетнамската икономика, защото на следващ етап увеличава експортния потенциал на страната. В същото време външнотърговското салдо на Виетнам с ЕС и САЩ се запази положително, възлизайки съответно на 20.6 млрд. щ.д. и 25.5 млрд. щ.д., като по този начин компенсира хроничния дефицит в двустранната търговия с Китай и Корея.

През 2015 г. обемът на експортният стокооборот възлезе на 162.4 млрд. щ.д., което беше значително относително нарастване от 8.1 % в сравнение с 2014 г. Компаниите с национален капитал допринесоха само с 47.3 млрд. щ.д., което е намаление с 3.5 % спрямо предходната година. В същото време приносът на компаниите с чуждестранни инвестиции беше 115.1 млрд. щ.д. или 70.1 %-ов дял (+ 13.8 %). Основни причини за слабото участие на държавните предприятия и на тези с частен национален капитал в положителната тенденция на виетнамския експорт бяха намалената в световен мащаб цена на суровия петрол (-48.5 % стойностно и – 1.3 % като обем до 3.72 млрд. щ.д.), както и понижаващата се цена на агропродуктите.

Номенклатурата на основните експортни продукти продължи да бъде доминирана от трудоемки и селскостопански продукти. Продуктово водещи са телефонните и телекомуникационната техника (30.18 млрд. щ.д.), текстилът и изделията от текстил (22.81 млрд. щ.д.), електрониката и компютърните компоненти (15.6 млрд. щ.д.), обувките (12 млрд. щ.д.), машините и аксесоарите (8.17 млрд. щ.д.), морските продукти и рибата (6.57 млрд. щ.д.), суровият петрол (3.72 млрд. щ.д.), кафето, каучукът, оризът и др. Основни експортни пазари за виетнамската продукция се запазиха САЩ, ЕС, АСЕАН, Китай, Япония и Република Корея.

Общият обем на импорта през 2015 г. възлезе на 165.6 млрд. щ.д., което представлява 12 % увеличение в сравнение с 2014 г. Компаниите с национален капитал осъществиха внос на стойност 67.6 млрд. щ.д., а тези с чуждестранно участие – 98 млрд. щ.д. (+ 16.4 %).

Основната номенклатура на импорта е силно свързана с експортноориентираните отрасли. Най-голямата част внасяни стоки се формира от категорията на машините и машинното оборудване – 48 %, а 50.5 % е делът на суровините и материалите. Много малка част - само 8.7 % от общия внос, е използвана за внос на потребителски стоки. Внесените машини и аксесоари формират 27.6 млрд. щ.д. (+23.1 % с сравнение с 2014 г.), следвани от електроника, компютри и аксесоари – 23.3 млрд. щ.д. (+ 24.2 %), телефони и компоненти – 10.6 млрд. щ.д. (+ +25.4 %), тъкани – 10.2 млрд. щ.д. (+ 8.2 %), , стомана – 7.49 млрд. щ.д. (+ 33.2 % като обем, но -2.9 % като стойност), пластмаси – 5.96 млрд. щ.д. (+13.7 % като обем, но – 5.7 % като стойност), рафинирани петролни продукти - 5.34 млрд. щ.д. (+ 18.9 % като обем, но -29.1 % в стойностно изражение) и др.

Най-големият вносител във Виетнам продължава да е Китай с внесени стоки на стойност 49.3 млрд. щ.д. (+12.9 % на годишна база или 28.8 % от брутния импорт на страната). Други стратегически важни търговски партньори на Виетнам са Република Корея, АСЕАН (основно Сингапур и Тайланд), Япония, САЩ и ЕС.

Международните донори – Световната банка и Международният валутен фонд, неколкократно призоваха правителството да преразгледа ролята на държавния сектор в икономиката, като считат, че именно неговото неефективно управление е причина за съществени недостатъци в икономическата структура и отношения в страната. И двете организации са единодушни, че забавянето на структурните реформи ще е причина за обществено недоверие и недоволство, увеличаване на бюджетния дефицит и невъзможност за провеждане на адекватна социална политика.

През 2015 г. Виетнам постигна значителен напредък по пътя на световната икономическа интеграция. Завършиха преговорите за сключване на споразумения за свободна търговия (ССТ) – с Република Корея, с Евразийския икономически съюз (ЕИС), с ЕС (04.08.2015 г. споразумение по принцип) и със страните от Транстихоокеанското партньорство (ТТП) (05.10.2015 г. по принцип и подписано в окончателен вариант на 04.02.2016 г.). Поведението на виетнамската страна по време на преговорите беше принципно, последователно и със стремеж да защити родните производители и икономическите интереси на страната. Преговорните процеси бяха катализирани от индивидуалната амбиция на бившия министър-председател Нгуйен Тан Зунг да продължи политическата си кариера. Предстоящият процес на ратификация, особено в ЕС и САЩ, се очаква да бъде сложен и да бъде обвързан със състоянието на правата на човека. В частност, в ТТП са заложени политически клаузи за демократизация на страната чрез изграждане на свободни профсъюзи и повишаване на екологичните норми, които към настоящия момент на политическа конюнктура във Виетнам изглеждат непреодолима пречка за влизане в сила на международния акт.



Енергетика. Виетнам е сравнително богат на въглеводороди. Петролните запаси на страната се оценяват на 4.4 млрд. барела. През 2015 г. обаче този размер беше поставен под съмнение от „Лукойл“, който прекрати дейностите си във Виетнам. Страната не внася суров петрол, а средногодишните темпове на нарастване на експорта възлизат на около 10.2 %. Най-голям добив на суров петрол се осъществява от „Виетсовпетро” - смесено предприятие между „Зарубежнефт” (Русия) и „Петровиетнам”, което разработва богатите офшорни зони Бак Хо, Ронг и Ронг Югоизток (Южен Виетнам).

Парадоксът в нефтодобиващата и нефтопреработващата промишленост на Виетнам, че страната експортира суров петрол, а внася рафинирани петролни продукти. От 2011 г. в експлоатация е пусната рафинерия „Зунг Куат“ с капацитет от 150 000 барела дневно в провинция Куанг Нам. Нефтопреработвателното съоръжение осигурява 6.5 млн. тона петролни продукти за вътрешния пазар. Започналата през 2014 г. модернизация на рафинерията на стойност 3 млрд. щ.д., която би трябвало да увеличи капацитета й от 6.5 млн. т до 10 млн. т/годишно се забавя поради влошената конюнктура на пазара на горива и декапитализацията на основните инвеститори „Газпром” и „Зарубежнефт”, които вероятно ще се откажат от проекта. В момента рафинерията покрива едва 3 % от пазарните нужди в страната. Среднодневната консумация на нефтопродукти във Виетнам е около 260 000 барела/ден.

Все още не е пусната в експлоатация рафинерията с химически комплекс – смесено предприятие между кувейтски, японски и виетнамски фирми, на стойност 7 млрд. щ.д. с годишен капацитет 8.4 млн. т суров петрол до гр. Нги Сон, провинция Тханх Хоа. Започналото през 2014 г. строителство на рафинерия с годишен капацитет за преработка на 8 млн. т суров петрол от смесеното предприятие („Вунг Ро Петролиум”) между руски и английски компании е прекратено и бъдещето на проекта е неясно. Продължават процедурите по лицензиране на рафинерия с капацитет 10 млн. т суров петрол/година в Лонг Сон, провинция Вунг Тау-Ба Риа.

Резервите от природен газ на Виетнам се оценяват на малко под 700 млн. куб. м. Експертите считат, че въпреки усилените проучвателни работи, възложени на руски, датски, индийски, арабски и др. фирми, не може да се очаква значителен пробив в посока откриване на нови значителни резерви. Годишният добив на газ през 2015 г. възлезе на над 8 млрд. куб. м. (спад от около 1 млрд. куб. м в сравнение с 2014 г.) и задоволява в значителна степен консумацията на националните потребители – електроцентрали и промишлени консуматори. Страната потребява годишно около 10 млрд. куб. м., което наложи внос от 2 млрд. куб.м. на годишна база. Във Виетнам все още не е установено наличие на шистов газ.

През 2015 г. не беше установено разширяване на газопреносната система на Виетнам.

Виетнам разполага с два големи въглищни басейна, намиращи се в северните провинции – Куанг Нинх и делтата на Червената река. Резервите от въглища се разчитат на 6,141 млрд. тона, от които 70 % са антрацитни и са в басейна на Куанг Нинх. Страната изнася около 20 млн. т въглища годишно в направления: Китай, Япония, Корея, Тайван, Тайланд, Индия. Правителствената програма за развитие на сектора до 2030 г. предвижда да се достигне годишен добив от 75 млн. т. Енергийните експерти считат, че с наблюдаваното нарастване на темповете на потребление на въглища след 2020 г. Виетнам от износител ще се превърне във вносител на продукта.

През 2015 г. Виетнам произведе около 125 млрд. кВтч електроенергия, чиито източници са структурирани в следните относителни дялове: природен газ – 43 %, водна енергия – 30 %, въглища – 25 % и нефт – 2 %. Тенденцията е до 2029 г., когато се очаква въвеждане в експлоатация на двете ядрени централи, да се увеличава делът на електроенергията, произведена от въглища за сметка намаляване на относителния дял на природния газ. За покриване на енергийния дефицит страната внася средно около 2.7 млрд. кВтч електроенергия, основно от Китай и изнася 964 млн. кВтч за Лаос и Камбоджа.

Ядрената енергийна стратегия на страната, която предвижда построяване на четири АЕЦ с по три реактора, всеки с мощност от 1000 МВт до 2030 г., вече изглежда ревизирана до две АЕЦ, чието построяване е възложено на руска („Росатом”) и японска („Тошиба”) фирми. Проектната мощност на двете централи е 4 000 Мвтч. След инцидентите с ядрената централа във Фукушима виетнамското правителство взе решение за повишаване на изискванията за безопасност, в резултат на което се очаква фактическият процес на строителство да започне през 2020 г.

Очевидно виетнамската икономика излиза от неблагоприятното влияние на глобалната икономическа криза. Положителен ефект върху предвидимостта на икономическата среда оказват политическата стабилност, контролът върху инфлацията, снижаването на банковите лихви, положителният ръст на индустриалното производство и публичните инвестиции. Темпът на нарастване на инвестиционното кредитиране е показателен за положителната тенденция на бизнеса да инвестира, а частните лица да потребяват предимно стоки произведени в страната. Въпреки ръстът в размера на ПЧИ сложността и неадекватността на виетнамското законодателство не е положителна предпоставка за окончателни прогнози относно техния тренд в краткосрочен план. Фискалният дефицит и огромният натиск върху бюджета вероятно ще ускорят процесите на приватизация в икономиката и може да се очаква промяна и в доказано неефективните методи на раздържавяване, които не успяват да привлекат чуждестранни инвестиции в технологично изостаналия, но съществен като размер държавен сектор на икономиката.

Енергийният сектор се намира под силното неблагоприятно въздействие на световния спад в цените на горивата. Декапитализацията на основни инвеститори, както и настоящата безперспективност в отрасъла са основна пречка за осъществяване на стратегически важни за виетнамската енергетика проекти.





/9




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница