Относно изграждането на аеробните функции на състезателите в някои циклични спортове за издръжливост



Дата18.09.2016
Размер108.15 Kb.
#10198
ТипАнализ
ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕТО НА АЕРОБНИТЕ ФУНКЦИИ НА СЪСТЕЗАТЕЛИТЕ В НЯКОИ ЦИКЛИЧНИ СПОРТОВЕ ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ
ст. ас. Валентин Гърков, доктор

доц. Даниела Дашева, доктор

доц. Петър Бонов, д.п.н.
Ключови думи: спортове за издръжливост, аеробни възможности, методика за развитие.

В последните години, България значително отстъпи от своите позиции в спортовете за издръжливост (с изключение на две-три състезателки по биатлон и няколко гребци). Логично възниква въпросът – Защо? Къде е причината за това отстъпление?

Трудно може да се дефинира еднозначен отговор на този въпрос!

Анализът на спортните постижения в средните и дългите бягания в леката атлетика, биатлона, ски-бягането и гребането през последните години, както и прякото ни участие в подготовката на състезателите по ориентиране, ски-ориентиране и биатлон от НСА насочват вниманието към две основни причини:



  • много ниски стойности на основни функционални показатели;

  • неспазването на основни, от гледна точка на теорията на спортната тренировка принципи при изграждането на базовата и специалната издръжливост.

Високото ниво на максималната кислородна консумация (МКК) е основа и задължително условие за успех в тези спортове (1, 9, 10, 11, 31).

Средните стойности на световния елит по този показател за дисциплини като ски-бягане, ориентиране, ски-ориентиране, биатлон, дълги бягания, кросово бягане и др. е в границите на 78-82 мл/кг/мин за мъжете и 64-70 мл/кг/мин за жените (1,3,8,12,14,17,23,31).

Методиката на тренировката в различните дисциплини изобилства от средства и методи за развитие на този важен за спортовете за издръжливост показател.

Основния проблем, обаче се свежда до това – как работим, за да подобрим МКК?

В научно-методичната литература като основа за построяване на тренировъчните въздействия са определени т. нар. работни зони въз основа на тяхната биоенергетичната характеристика. Основни критерии за идентифицирането на тези зони и за управлението на тренировъчните натоварвания са количеството на лактата в кръвта и пулсовата честота.

От гледна точка на енергоосигуряването, интензивността на натоварването при тренировка за издръжливост се редуцира в най-общ вид до три зони - аеробна, смесена и анаеробна /фиг. 1./.



Фиг. 1. Зони на интензивност (области на въздействие) на натоварването при тренировка за издръжливост при стойности на АП-150 уд/мин, АнП – 180 уд/мин и ЧССмакс – 200 уд/мин. (Karrcainen & Paakkonen, 1986)
Съдържателната страна на тази класификация е добре известна, но за управлението на тренировъчните въздействия е необходима по-детайлна диференциация. За тази цел В. Борилкевич (1982) предлага да се използват пет работни зони, които разкриват по-пълно връзката между интензивността на натоварването и енергетиката на мускулната дейност. В систематизиран вид те са представени на табл. 1:



Зони

Енергетичен режим

ЧСС Лактат

1.

2.
3.


4.
5.

Аеробен режим

Смесен аеробно-анаеробен

(устойчиво състояние)

Смесен анаеробно –аеробен

(некомпенсирана умора)

Анаеробен – гликолитичен

(висока ацидоза)

Анаеробен - алактатен



120-140 уд/мин

140-165 уд/мин


165-180 уд/мин
180-195 уд/мин

170-175 уд/мин



до 2 ммол

до 4 ммол


до 7 ммол
над 10 ммол
до 2-3 ммол

(Желязков, 1998; Желязков, Дашева, 2000)

Какво става на практика?

Като основен ориентир за определяне на тези зони, за повишаване на МКК, треньорите използват протоколите от функционалните изследвания проведени в НЦСЗ, където зоната до индивидуалния аеробен праг (АП) е определена като “компенсаторна”!?! Тази между АП и АнП като “аеробна”!?! А зоната над АнП като предимно анаеробна /виж копие на протокол/.



Ако приемем, че тези зони на натоварване определени лабораторно са основа на тренировъчния процес в спортовете за издръжливост, то не е чудно, че нашите най-добри състезатели в отделните спортни дисциплини имат максимална кислородна консумация (МКК) като на “средностатистически здрави българи” - около 50-55 ml/кг/мин. за жените и 60-65 ml/кг/мин за мъжете (с малки изключения).

Такова разпределение на зоните на натоварване в светлината на новите изследвания и постижения в методиката на тренировката за издръжливост спъва ефективното повишаване на МКК и води до грешки в планирането на тренировъчния процес.

Водещите специалисти по отношение изграждането на аеробните функции на организма (1,2,4,5,6,9,10,11,13,16,17,19 и 31) са категорични, че основна зона за изграждане на базова (основна) аеробна издръжливост е зоната до ИНДИВИДУАЛНИЯ АЕРОБЕН ПРАГ – пулс около 150 - 165 уд/мин при концентрация на LA - 2 ммол/л!!!.

Това е работната зона, в която се активизират влакна от тип ІІ-а. В такава среда митохондриите на оксидативно-гликолитичните мускулни влакна могат пълноценно да функционират и се размножават, т.е. да променят своя метаболически профил като увеличават своя аеробен потенциал /приближават се до бавните мускулни влакна/ (15).

Успоредно с това все по-често в методичната литература намира място твърдението, че за изграждане на аеробните функции на организма, съществено значение има и работата за обща физическа подготовка – ОФП (1, 2, 10).

Добре развитата основна издръжливост е и добра основа за развитие на всички други качества, необходими на състезателите във функционалните спортове. Продължителният състезателен период изисква голяма по обем тренировъчна работа за ОИ. Тренировките трябва да бъдат с продължителност от 1 до над 3 часа, а ЧСС по-ниска от АП.

Като главен енергоизточник при тези тренировки се явяват мазнините. Такива тренировки предизвикват забележими структурни промени в организма, като намаляване съдържанието на масти, нарастване на ударния обем на сърцето и разширяване на капилярната мрежа. Функционалните изменения са свързани предимно с усилен аеробен обмен и нарастване икономичността и техниката на бягане.

Ефективната област на въздействие на ОИ е доста широка - от ниво на ЧСС - 110 уд/мин. до АП. За трениране на ОИ могат да се прилагат няколко различни вида упражнения, чиято цел е активирането на аеробните процеси на енергоосигуряване, посредством гореспоменатите функционални и морфологични промени.

На таблица 2 е представен примерен модел за организация на тренировката в тази зона на интензивност за лятно ориентиране, а на таблица 3 за ски-ориентиране :


Таблица 2


Вид упражнение

ЧСС

(уд/мин)

Време

(часа)

Път

(км)

Място на изпълнение

разходка

110-150

2-6

15-50

местност

ски-разходка

100-140

2-7

25-80

ски-следи

бягане

120-140

1-3

10-35

пътища и пътеки

бягане

130-150

1-2,5

5-30

пътеки, местност

ски-бягане

125-150

1-3

10-40

равнинна местност

велосипед

120-140

1-4

20-100

шосе

спортни игри

110-160

1-2

_

на открито или в зала

В таблица 3 е представен модел за организация на тренировката в тази зона на интензивност за ски-ориентиране : Таблица 3



Вид упражнение

ЧСС (уд/мин)

Време (часа)

Път(км)

Място на изпълнение

разходка с щеки

110-150

2-6

15-50

местност, в планината

ски-разходка

100-140

2-7

25-80

ски-следи

ролери

120-140

1-3

20-35

пътища и ролбани

бягане

130-150

1-2,5

5-30

пътеки, местност

ски-бягане

125-150

1-3

10-40

равнинна местност

велосипед

120-140

1-4

20-100

шосе

спортни игри

110-160

1-2

_

на открито или в зала

Заб. Приети са стойности за АП- 150 уд/мин, за АнП – 180 уд/мин и за ЧССмакс – 200 уд/мин.

Към ОИ може да се прибави и физическа работа като сечене на дърва, събиране на сено и др. с продължителност 4 - 8 часа и ЧСС около 120 уд/мин. Tя има общоукрепващо значение за организма.

За да проверим възприетата от нас нова концепция беше създадена и апробирана методика, съобразена с основните закономерности на адаптацията на организма към натоварвания с аеробна насоченост. Експериментът беше проведен със състезатели по ориентиране и ски-ориентиране от НСА в периода 1994 –2002 г. :

Съкращаване на подготвителния период на подготовката до 3,5 - 4 месеца, като за това време бе реализирана бегова работа в рамките на 1500-2000 км (200 часа или 1/3 от общия бегови обем) в аеробен режим на енергоосигуряване (ДО индивидуалния аеробен праг на всеки състезател, определен лабораторно!). За същия период бе извършена също така и голяма по обем (50 часа) работа за обща силова подготовка (ОФП).

Преди изследвания период (І изследване) и две седмици след приключването му (ІІ изследване) бе направено пълно функционално изследване на състезателите, изпълняващи тази тренировъчна програма.

Принципно, натоварванията през този период се характеризират с голям обем и ниска интензивност. Самият тренировъчен процес обаче, бе интензифициран от честото прилагане на еднопосочните тренировъчни въздействия, съчетани със сериозната силова работа.



Коментар:

При направеното сравнение на получени резултати от изследваните показатели се наблюдава значително повишение на нивото на МКК (Табл. 4), както и подобрение в резултатите за ергометрична работоспособност, аеробна мощ и КПД на аеробния метаболизъм.



Изследваните състезатели достигат ново по-високо ниво на бегови възможности (потвърдено с резултати от тест 5000 м. писта), като според нас основа за това подобрение са повишените аеробни възможности на всеки един от изследваните състезатели.
Таблица 4

Състезател

МКК – Іизследване

л/мин – млл/кг/мин

МКК – ІІ изследване

л/мин – млл/кг/мин

Калин Карачоров

3 800 – 63.0

4 950 – 74.2

Петър Тодоров

4 100 – 62.7

4 700 – 72.0

Николай Димитров

4 200 – 61.0

4 850 – 69.4

Иван Георгиев

4 000 – 62.5

4 500 – 66.7

Кирил Николов

4 250 – 64.3

4 700 – 70.5

Илиан Тодоров

3 100 – 53.1

3 900 – 59.7



ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


  1. Борилкевич, В. и кол. Основы беговой подготовки в спортивном ориентировании. Санкт-Петербург, 1994.

  2. Верхошанский, Ю.В. Нова тренировъчна система в цикличните спортове. София. С и Н - бр. 4 и 5, 1994

  3. Георгиев, А. и съав. Ориентиране за всички. София. М и Ф, 1989.

  4. Гилязова, В. Класификация тренровочных средств висококвалифициранных пловцов. Научные основы управления подготовки висококвалифициранных спортсменов. Тезисы докладов. Талин, 1986.

  5. Головачев, А. Современные подходы к оценке специальной выносливости спортсменов, специализирующихся в циклических видах спорта. Человек в мире спорта. Москва, том 1, 1998.

  6. Грънчаров, Н. Анаеробният праг - същност и приложна стойност в спорта. София. 1997.

  7. Гьрков В. Д. Дашева. Нестандартный подход к построению тренировки лучших болгарских ориентировщиков. Человек в мире спорта. Москва, том1, 1998.

  8. Гърков В. Усъвършенстване беговата подготовка на състезатели по ориентиране. Дисертационен труд. София, НСА – 2001.

  9. Желязков, Ц. Основи на спортната тренировка. София. НСА, 1998.

  10. Желязков, Ц., Д. Дашева. Тренировка и адаптация в спорта. София, 2000.

  11. Илиев, И. и съав. Приложна физиология в спорта. София. М и Ф, 1982.

  12. Михайлов, В., Ю. Рыбаков. Дыхание лыжника - гонщика. Москва. Лыжный спорт - 1/1984.

  13. Нехвядович, А. Новы подход к оптимизации тренировки в плавании по индивидуальным показателям анаэробного порога. Человек в мире спорта, том1, 1998.

  14. Попцов, В. Некоторые акспекты спортивной физиологии применительно к видом спорта на выносливость. Москва. Лыжный спорт - 1/1998.

  15. Селуянов, В. и кол. (1996). Теория и практика применения дидактики развивающего обучения в подготовке специалистов по физическому возпитания. Москва.

  16. Холник, Ф. Л. Хермансен. Биохимичната адаптация към физическо натоварване. Анаеробен метаболизъм. София. бюлетин на БСФС - бр. 1, 1984.

  17. Холоши, Д. Биохимическая адаптация к физической нагрузке: аеробны метаболизм. Наука и спорт Москва, 1982.

  18. Adams, D. B. Saltin. Physical work capacity in orienteering. IOF Report, 1980.

  19. Billat, L. Use of blood lactate measurements for prediction of exe performance and for control of training: Recommendations for long distance ru. Sport medicine 22/1996.

  20. Daniels, J., et al. Ventilatory frequency and the respiratory anaerobic threshold. Med.and Sci. in Sports Exercise. 1983. Vol.15, №2.

  21. Karrcainen, O., O. Paakkonen. Suunnistus valmonnus. Sarijarvi, 1986

  22. Kindermann, W., G. Simon. J. Kuel. The significance of the aerobic - anaerobic determination of work load intensities during endurance training. J. Appl. Phisiol. 1/1979.

  23. Londeree, B. Effect of training on lactate/ventilatory thresholds: A meta-analysis. Mwd. And Sci. in Sports and Exercise. 1997.№ 29.

  24. Mackenzie, B. Sports Coach. 1998. http://www.brianmac.demon.co.uk

  25. Moser, T. et al. Aerobic and anaerobic demands in orienteering. Sci.J.Orienteering 1995/11.

  26. Nummela, A., H. Rusko. Time course of anaerobic and aerobic energy expenditure during short - term exhaustive run in athletes. The Way to win. Helsinki 1995.

  27. Pansold, B. et al. Die laktat - leistungs - kurve - ein grundprinzip sportmedizinicher leistungsdiagnostik. Med. u Sp. 4/1982.

  28. Paavolainen, L. Aerobic Power and Running Economy of Endurance athletes with Different Distance running Performance. Third IOC World congress on Sport Sciences, 1995.

  29. Powers, S. et al. Ventilatory threshold running economy and distance running performance of trained athletes. Research quarterly for exercise and sport. 1983. Vol. № 54.

  30. Ranucci, M., et al. Anaerobic threshold in orienteers as an index of the aerobic - anaerobic relative contributions to the total power output - a comparison with other endurance sports. Sci. J. of orienteering. Vol. 2/1986.

  31. Rusko, H. Measurement of Maximal and Sub maximal Anaerobic Power: An Introduction. Int.J.Sports Med. 17/1996.

  32. Seiler, S. Masters Athlete Physiology and Performance. 1997. http:// www.krs.hia.no/~stephens/index.html






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница