ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕТО НА АЕРОБНИТЕ ФУНКЦИИ НА СЪСТЕЗАТЕЛИТЕ В НЯКОИ ЦИКЛИЧНИ СПОРТОВЕ ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ
ст. ас. Валентин Гърков, доктор
доц. Даниела Дашева, доктор
доц. Петър Бонов, д.п.н.
Ключови думи: спортове за издръжливост, аеробни възможности, методика за развитие.
В последните години, България значително отстъпи от своите позиции в спортовете за издръжливост (с изключение на две-три състезателки по биатлон и няколко гребци). Логично възниква въпросът – Защо? Къде е причината за това отстъпление?
Трудно може да се дефинира еднозначен отговор на този въпрос!
Анализът на спортните постижения в средните и дългите бягания в леката атлетика, биатлона, ски-бягането и гребането през последните години, както и прякото ни участие в подготовката на състезателите по ориентиране, ски-ориентиране и биатлон от НСА насочват вниманието към две основни причини:
-
много ниски стойности на основни функционални показатели;
-
неспазването на основни, от гледна точка на теорията на спортната тренировка принципи при изграждането на базовата и специалната издръжливост.
Високото ниво на максималната кислородна консумация (МКК) е основа и задължително условие за успех в тези спортове (1, 9, 10, 11, 31).
Средните стойности на световния елит по този показател за дисциплини като ски-бягане, ориентиране, ски-ориентиране, биатлон, дълги бягания, кросово бягане и др. е в границите на 78-82 мл/кг/мин за мъжете и 64-70 мл/кг/мин за жените (1,3,8,12,14,17,23,31).
Методиката на тренировката в различните дисциплини изобилства от средства и методи за развитие на този важен за спортовете за издръжливост показател.
Основния проблем, обаче се свежда до това – как работим, за да подобрим МКК?
В научно-методичната литература като основа за построяване на тренировъчните въздействия са определени т. нар. работни зони въз основа на тяхната биоенергетичната характеристика. Основни критерии за идентифицирането на тези зони и за управлението на тренировъчните натоварвания са количеството на лактата в кръвта и пулсовата честота.
От гледна точка на енергоосигуряването, интензивността на натоварването при тренировка за издръжливост се редуцира в най-общ вид до три зони - аеробна, смесена и анаеробна /фиг. 1./.
Фиг. 1. Зони на интензивност (области на въздействие) на натоварването при тренировка за издръжливост при стойности на АП-150 уд/мин, АнП – 180 уд/мин и ЧССмакс – 200 уд/мин. (Karrcainen & Paakkonen, 1986)
Съдържателната страна на тази класификация е добре известна, но за управлението на тренировъчните въздействия е необходима по-детайлна диференциация. За тази цел В. Борилкевич (1982) предлага да се използват пет работни зони, които разкриват по-пълно връзката между интензивността на натоварването и енергетиката на мускулната дейност. В систематизиран вид те са представени на табл. 1:
Зони
|
Енергетичен режим
|
ЧСС Лактат
|
1.
2.
3.
4.
5.
|
Аеробен режим
Смесен аеробно-анаеробен
(устойчиво състояние)
Смесен анаеробно –аеробен
(некомпенсирана умора)
Анаеробен – гликолитичен
(висока ацидоза)
Анаеробен - алактатен
|
120-140 уд/мин
140-165 уд/мин
165-180 уд/мин
180-195 уд/мин
170-175 уд/мин
|
до 2 ммол
до 4 ммол
до 7 ммол
над 10 ммол
до 2-3 ммол
|
(Желязков, 1998; Желязков, Дашева, 2000)
Какво става на практика?
Като основен ориентир за определяне на тези зони, за повишаване на МКК, треньорите използват протоколите от функционалните изследвания проведени в НЦСЗ, където зоната до индивидуалния аеробен праг (АП) е определена като “компенсаторна”!?! Тази между АП и АнП като “аеробна”!?! А зоната над АнП като предимно анаеробна /виж копие на протокол/.
Ако приемем, че тези зони на натоварване определени лабораторно са основа на тренировъчния процес в спортовете за издръжливост, то не е чудно, че нашите най-добри състезатели в отделните спортни дисциплини имат максимална кислородна консумация (МКК) като на “средностатистически здрави българи” - около 50-55 ml/кг/мин. за жените и 60-65 ml/кг/мин за мъжете (с малки изключения).
Такова разпределение на зоните на натоварване в светлината на новите изследвания и постижения в методиката на тренировката за издръжливост спъва ефективното повишаване на МКК и води до грешки в планирането на тренировъчния процес.
Водещите специалисти по отношение изграждането на аеробните функции на организма (1,2,4,5,6,9,10,11,13,16,17,19 и 31) са категорични, че основна зона за изграждане на базова (основна) аеробна издръжливост е зоната до ИНДИВИДУАЛНИЯ АЕРОБЕН ПРАГ – пулс около 150 - 165 уд/мин при концентрация на LA - 2 ммол/л!!!.
Това е работната зона, в която се активизират влакна от тип ІІ-а. В такава среда митохондриите на оксидативно-гликолитичните мускулни влакна могат пълноценно да функционират и се размножават, т.е. да променят своя метаболически профил като увеличават своя аеробен потенциал /приближават се до бавните мускулни влакна/ (15).
Успоредно с това все по-често в методичната литература намира място твърдението, че за изграждане на аеробните функции на организма, съществено значение има и работата за обща физическа подготовка – ОФП (1, 2, 10).
Добре развитата основна издръжливост е и добра основа за развитие на всички други качества, необходими на състезателите във функционалните спортове. Продължителният състезателен период изисква голяма по обем тренировъчна работа за ОИ. Тренировките трябва да бъдат с продължителност от 1 до над 3 часа, а ЧСС по-ниска от АП.
Като главен енергоизточник при тези тренировки се явяват мазнините. Такива тренировки предизвикват забележими структурни промени в организма, като намаляване съдържанието на масти, нарастване на ударния обем на сърцето и разширяване на капилярната мрежа. Функционалните изменения са свързани предимно с усилен аеробен обмен и нарастване икономичността и техниката на бягане.
Ефективната област на въздействие на ОИ е доста широка - от ниво на ЧСС - 110 уд/мин. до АП. За трениране на ОИ могат да се прилагат няколко различни вида упражнения, чиято цел е активирането на аеробните процеси на енергоосигуряване, посредством гореспоменатите функционални и морфологични промени.
На таблица 2 е представен примерен модел за организация на тренировката в тази зона на интензивност за лятно ориентиране, а на таблица 3 за ски-ориентиране :
Таблица 2
Вид упражнение
|
ЧСС
(уд/мин)
|
Време
(часа)
|
Път
(км)
|
Място на изпълнение
|
разходка
|
110-150
|
2-6
|
15-50
|
местност
|
ски-разходка
|
100-140
|
2-7
|
25-80
|
ски-следи
|
бягане
|
120-140
|
1-3
|
10-35
|
пътища и пътеки
|
бягане
|
130-150
|
1-2,5
|
5-30
|
пътеки, местност
|
ски-бягане
|
125-150
|
1-3
|
10-40
|
равнинна местност
|
велосипед
|
120-140
|
1-4
|
20-100
|
шосе
|
спортни игри
|
110-160
|
1-2
|
_
|
на открито или в зала
|
В таблица 3 е представен модел за организация на тренировката в тази зона на интензивност за ски-ориентиране : Таблица 3
Вид упражнение
|
ЧСС (уд/мин)
|
Време (часа)
|
Път(км)
|
Място на изпълнение
|
разходка с щеки
|
110-150
|
2-6
|
15-50
|
местност, в планината
|
ски-разходка
|
100-140
|
2-7
|
25-80
|
ски-следи
|
ролери
|
120-140
|
1-3
|
20-35
|
пътища и ролбани
|
бягане
|
130-150
|
1-2,5
|
5-30
|
пътеки, местност
|
ски-бягане
|
125-150
|
1-3
|
10-40
|
равнинна местност
|
велосипед
|
120-140
|
1-4
|
20-100
|
шосе
|
спортни игри
|
110-160
|
1-2
|
_
|
на открито или в зала
|
Заб. Приети са стойности за АП- 150 уд/мин, за АнП – 180 уд/мин и за ЧССмакс – 200 уд/мин.
Към ОИ може да се прибави и физическа работа като сечене на дърва, събиране на сено и др. с продължителност 4 - 8 часа и ЧСС около 120 уд/мин. Tя има общоукрепващо значение за организма.
За да проверим възприетата от нас нова концепция беше създадена и апробирана методика, съобразена с основните закономерности на адаптацията на организма към натоварвания с аеробна насоченост. Експериментът беше проведен със състезатели по ориентиране и ски-ориентиране от НСА в периода 1994 –2002 г. :
Съкращаване на подготвителния период на подготовката до 3,5 - 4 месеца, като за това време бе реализирана бегова работа в рамките на 1500-2000 км (200 часа или 1/3 от общия бегови обем) в аеробен режим на енергоосигуряване (ДО индивидуалния аеробен праг на всеки състезател, определен лабораторно!). За същия период бе извършена също така и голяма по обем (50 часа) работа за обща силова подготовка (ОФП).
Преди изследвания период (І изследване) и две седмици след приключването му (ІІ изследване) бе направено пълно функционално изследване на състезателите, изпълняващи тази тренировъчна програма.
Принципно, натоварванията през този период се характеризират с голям обем и ниска интензивност. Самият тренировъчен процес обаче, бе интензифициран от честото прилагане на еднопосочните тренировъчни въздействия, съчетани със сериозната силова работа.
Коментар:
При направеното сравнение на получени резултати от изследваните показатели се наблюдава значително повишение на нивото на МКК (Табл. 4), както и подобрение в резултатите за ергометрична работоспособност, аеробна мощ и КПД на аеробния метаболизъм.
Изследваните състезатели достигат ново по-високо ниво на бегови възможности (потвърдено с резултати от тест 5000 м. писта), като според нас основа за това подобрение са повишените аеробни възможности на всеки един от изследваните състезатели.
Таблица 4
Състезател
|
МКК – Іизследване
л/мин – млл/кг/мин
|
МКК – ІІ изследване
л/мин – млл/кг/мин
|
Калин Карачоров
|
3 800 – 63.0
|
4 950 – 74.2
|
Петър Тодоров
|
4 100 – 62.7
|
4 700 – 72.0
|
Николай Димитров
|
4 200 – 61.0
|
4 850 – 69.4
|
Иван Георгиев
|
4 000 – 62.5
|
4 500 – 66.7
|
Кирил Николов
|
4 250 – 64.3
|
4 700 – 70.5
|
Илиан Тодоров
|
3 100 – 53.1
|
3 900 – 59.7
|
ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА -
Борилкевич, В. и кол. Основы беговой подготовки в спортивном ориентировании. Санкт-Петербург, 1994.
-
Верхошанский, Ю.В. Нова тренировъчна система в цикличните спортове. София. С и Н - бр. 4 и 5, 1994
-
Георгиев, А. и съав. Ориентиране за всички. София. М и Ф, 1989.
-
Гилязова, В. Класификация тренровочных средств висококвалифициранных пловцов. Научные основы управления подготовки висококвалифициранных спортсменов. Тезисы докладов. Талин, 1986.
-
Головачев, А. Современные подходы к оценке специальной выносливости спортсменов, специализирующихся в циклических видах спорта. Человек в мире спорта. Москва, том 1, 1998.
-
Грънчаров, Н. Анаеробният праг - същност и приложна стойност в спорта. София. 1997.
-
Гьрков В. Д. Дашева. Нестандартный подход к построению тренировки лучших болгарских ориентировщиков. Человек в мире спорта. Москва, том1, 1998.
-
Гърков В. Усъвършенстване беговата подготовка на състезатели по ориентиране. Дисертационен труд. София, НСА – 2001.
-
Желязков, Ц. Основи на спортната тренировка. София. НСА, 1998.
-
Желязков, Ц., Д. Дашева. Тренировка и адаптация в спорта. София, 2000.
-
Илиев, И. и съав. Приложна физиология в спорта. София. М и Ф, 1982.
-
Михайлов, В., Ю. Рыбаков. Дыхание лыжника - гонщика. Москва. Лыжный спорт - 1/1984.
-
Нехвядович, А. Новы подход к оптимизации тренировки в плавании по индивидуальным показателям анаэробного порога. Человек в мире спорта, том1, 1998.
-
Попцов, В. Некоторые акспекты спортивной физиологии применительно к видом спорта на выносливость. Москва. Лыжный спорт - 1/1998.
-
Селуянов, В. и кол. (1996). Теория и практика применения дидактики развивающего обучения в подготовке специалистов по физическому возпитания. Москва.
-
Холник, Ф. Л. Хермансен. Биохимичната адаптация към физическо натоварване. Анаеробен метаболизъм. София. бюлетин на БСФС - бр. 1, 1984.
-
Холоши, Д. Биохимическая адаптация к физической нагрузке: аеробны метаболизм. Наука и спорт Москва, 1982.
-
Adams, D. B. Saltin. Physical work capacity in orienteering. IOF Report, 1980.
-
Billat, L. Use of blood lactate measurements for prediction of exe performance and for control of training: Recommendations for long distance ru. Sport medicine 22/1996.
-
Daniels, J., et al. Ventilatory frequency and the respiratory anaerobic threshold. Med.and Sci. in Sports Exercise. 1983. Vol.15, №2.
-
Karrcainen, O., O. Paakkonen. Suunnistus valmonnus. Sarijarvi, 1986
-
Kindermann, W., G. Simon. J. Kuel. The significance of the aerobic - anaerobic determination of work load intensities during endurance training. J. Appl. Phisiol. 1/1979.
-
Londeree, B. Effect of training on lactate/ventilatory thresholds: A meta-analysis. Mwd. And Sci. in Sports and Exercise. 1997.№ 29.
-
Mackenzie, B. Sports Coach. 1998. http://www.brianmac.demon.co.uk
-
Moser, T. et al. Aerobic and anaerobic demands in orienteering. Sci.J.Orienteering 1995/11.
-
Nummela, A., H. Rusko. Time course of anaerobic and aerobic energy expenditure during short - term exhaustive run in athletes. The Way to win. Helsinki 1995.
-
Pansold, B. et al. Die laktat - leistungs - kurve - ein grundprinzip sportmedizinicher leistungsdiagnostik. Med. u Sp. 4/1982.
-
Paavolainen, L. Aerobic Power and Running Economy of Endurance athletes with Different Distance running Performance. Third IOC World congress on Sport Sciences, 1995.
-
Powers, S. et al. Ventilatory threshold running economy and distance running performance of trained athletes. Research quarterly for exercise and sport. 1983. Vol. № 54.
-
Ranucci, M., et al. Anaerobic threshold in orienteers as an index of the aerobic - anaerobic relative contributions to the total power output - a comparison with other endurance sports. Sci. J. of orienteering. Vol. 2/1986.
-
Rusko, H. Measurement of Maximal and Sub maximal Anaerobic Power: An Introduction. Int.J.Sports Med. 17/1996.
-
Seiler, S. Masters Athlete Physiology and Performance. 1997. http:// www.krs.hia.no/~stephens/index.html
Сподели с приятели: |