Относно научната дейност на гл асистент д-р Аспарух Аспарухов

на гл. асистент д-р Аспарух Аспарухов

за присъждане на научното звание „доцент”

Проф. дфн Весела Кацарова

Катедра „Англицистика и американистика”

ФКНФ, СУ „Климент Охридски”

Най-характерната черта в научноизследователската дейност на главен асистент д-р Аспарух Аспарухов е подчертаната последователност. Както знаем, дисертационният му труд за научната степен „доктор” е върху творчеството на Джозеф Конрад. Най-естественият обект на следващия му по-пространен труд е писателят Форд Мадокс Форд поради тясното сътрудничество помежду им. Освен това и двамата възприемат романа преди всичко като произведение на изкуството, а не главно като средство за представяне на идеи. Така също и двамата определят себе си като импресионисти и съответно представят свои теории за това литературно течение. Най-важното обстоятелство обаче е, че поради донякъде чуждия си произход и Форд Мадокс Форд попада в категорията на така наречените аутсайдери в британската литература редом с писатели като Джоузеф Конрад и Хенри Джеймс. Тъкмо поради този факт те не се чувстват задължени да следват сляпо литературния канон и смело експериментират, като по този начин допринасят извънредно много за развитието на модернизма в британската литература. Те всъщност проправят пътя на най-изявените модернисти като Джеймс Джойс и Вирджиния Улф. Всъщност Форд е важна фигура в британската литература и незаслужено е пренебрегван от българските критици на англоезичната литература. Доколкото съм осведомена, трудът на д-р Аспарухов е единственото пространно и задълбочено изследване в България на този значим автор. Смятам, че е необходима голяма творческа и научна смелост, за да се задълбочиш върху труден и не особено четивен автор. Д-р Аспарухов очевидно я има.

За мене донякъде е озадачаващо, че д-р Аспарухов подминава роман като Добрият войник, най-известната творба на автора, заела достойно място сред стоте най-велики романи в английската литература, като се спира основно върху трилогията Петата кралица и четирилогията Краят на парада. Очевидно д-р Аспарухов проявява пристрастие към многотомниците.

Определено пристрастие проявява и към философията, като в анализа си на споменатите многотомни творби многократно се позовава на Шопенхауер, Фройд, а в анализите си на войната се обръща и към Клаузевиц, като, разбира се, изтъква различията и допирните точки между него и Форд. И все пак основната философска фигура в изследването е Хегел. Главната задача, която д-р Аспарухов си поставя, е да изследва диалектическото движение в многотомниците на Форд. Той е убедителен в тезата си, че диалектиката е част не само от философските възгледи на автора, но и от художествения му метод. Както се изтъква в дисертационния труд, хегелианските контрасти и конфликти между различните социални типове са основна структурна схема в романите на Форд. А самите герои на автора са личности, които духовно принадлежат към отминала епоха, поради което често влизат в конфликти с тази, в която живеят. Поради това обстоятелство те до голяма степен са въплъщение на т. нар. homo duplex, защото поради постоянното си чувство на несигурност и колебание проблематизират всяка ситуация. Тази особеност на героите действително изисква прилагането на диалектическия метод, а най-изявеният представител на диалектиката безспорно е Хегел. За да открои релефно героите си като раздвоени личности, д-р Аспарухов най-подробно изследва мисловния им процес, както и речевата им характеристика, като подчертава честата употреба на тавтологията и вербалните противоречия. Той ясно и убедително откроява определени симетрични схеми в структурно отношение като АВА.

Важно е също да се отбележи, че въпреки подчертаната абстрактност на мисълта, езикът на д-р Аспарухов е извънредно богат и ясен. В най-общи линии хабилитационния му труд е компетентно написан, изследва значим автор, а също и особено значими проблеми, които в днешно време са извънредно актуални. Затова с пълна убеденост изразявам становището си на д-р Аспарух Аспарухов да се присъди научното звание „доцент”. Надявам се, че занапред той ще разчупи кръга Конрад-Форд и ще се насочи и към други автори от този толкова важен период в британската литература.