Относно търговско представителство на чуждестранно лице

Търговското представителство е уредено в гл. VІ на Търговския закон. То може да бъде представено със следните правни фигури:

1. 
   търговски пълномощници /прокурист, търговски пълномощник и търговски помощник/
   
2. 
   търговски представител;
   
3. 
   търговски посредник.
   

Но в правния мир съществува и институтът на Търговското представителство на чуждестранно лице, който е уреден в чл. 6 на Закона за чуждестранните инвестиции.

Съгласно чл. 6, Търговските представителства не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. За нуждите на търговското си представителство, чуждестранното лице може да сключва сделки с местни лица, които се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица. Такива сделки могат да се сключват и от самото търговското представителство на чуждестранното лице, но от името и за сметка на чуждестранното лице.
От посочената разпоредба могат да се направят следните изводи:

1. 
   Търговското представителство не е нов правен субект, различен от чуждестранното лице
   
2. 
   Търговското представителство няма право да извършва стопанска дейност. Той действа от чуждо име и за чужда сметка
   
3. 
   Търговският представител по-конкретно може да рекламира дейността на представляваното от него чуждестранно лице, да сключва договори от негово име, но то не може да получава приходи от тази дейност, тъй като неговата издръжка се осигурява от чуждестранното лице. Търговското представителство не може да извършва търговска дейност.
   
4. 
   Търговското представителство има офис, където се намира неговото седалище. Може да открие банкова сметка в страната за обслужване на офиса, може да посочи и сметка в чуждестранна банка
   
5. 
   Чуждестранното търговско представителство може да извършва банкови преводи за чужбина, само в рамките на налични по сметката му предварително преведени от чуждестранното лице валутни средства на негово име за издръжката му и в случай, че е изрично упълномощено от представляваното от него чуждестранно лице. Търговските банки служебно следят за наличието на такова упълномощаване на търговското представителство.
   
   
   

в регистър “БУЛСТАТ”, съгласно Закона за статистиката, в тридневен срок от датата на решението на Председателя на Българската Търговско-промишлена палата, като се заплаща и съответната такса;

в Националния осигурителен институт в седемдневен срок от горепосочената дата;

данъчна регистрация в съответното Данъчно подразделение по адреса на седалището на Търговското представителство, след заплащане на необходимата такса.

За регистрациите в регистър “БУЛСТАТ”, в Националния осигурителен институт и в съответното Данъчно подразделение е необходимо изрично пълномощно от търговското представителство за лицето, което ще подава съответните документи и ще следи хода на регистрациите, както и подпис на представляващия търговското представителство на необходимата документация, като: Формуляр за регистрация в Националния осигурителен институт, Данъчна декларация и др.

Търговското представителство на чуждестранно лице попада сред лицата, подлежащи на задължително вписване в данъчния регистър чрез подаване на декларация и тук логично идват въпросите - следва ли да се плаща:

1. 
   Данък върху социалните разходи на персонала, нает по трудови правоотношения и за управление;
   
2. 
   Данъци върху представителните разходи;
   
3. 
   Данъци върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили;
   
4. 
   Други данъци?