Отпечатано в България преводач



страница1/11
Дата13.01.2017
Размер1.52 Mb.
#12472
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
he Jesus Style Copyright @ 1983, 1988 by Gayle D. Erwin All rights reserved. No portion of this book may be used or reproduced in any form without written permission of the publisher except in the case of brief quotations within critical articles and reviews. Library of Congress Cataloging in Publication Data Erwin, Gayle D. The Jesus style. Reprint. Originally published: Palm Springs, Calif. R. N. Haynes Publishers, c 1983. 1. Jesus Christ - Person and offices. 2. Service (Theology). 3. Christian life - 1960. I. Title. BT202. E78 1985 232.9'04 95-10562 ISBN 0-8499-0509-5 ISBN 0-8499-2989-X (pbk.) Scripture references, unless otherwise specified, are from the Holy Bible: New International Version, Copyright @ 1978 by the New York International Bible Society. Used by permission of Zondervan Bible Publishers. Scripture references, where noted, are from The Revised Standart Version of the Bible (RSV), Copyright @ 1964, 1952, @ 1971 and 1973 by the Division of Christian Education of National Council of the Churches of Christ in the U.S.A.

Отпечатано в България преводач:

Снежана Илиева Славкова

богословска редакция:

Людмил Ятански

редактор:

Вили Рашева

ISBN 954-90682-1-8


На жена ми Ада и моите деца Валери, Клайд, Питър и Глория, Марк и Анджела, които, въпреки всичко, ме обичат.
"Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; А който изгуби живота си заради мене и за благовестието ще го спаси." (Марко 8:35) ...А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо познаването на моя Господ Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет само Христос да придобия... (Филипяни 3:8)
Бележки за автора:

В продължение на тридесет години, Гейл Ъруин е бил пастор, преподавател в колеж, основател и редактор на списание. Сега той е посветил времето си на това да поучава и пише за природата на Исус.


СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

СОБСТВЕН СТИЛ Исус - да

Подходът на Исус

ОСНОВАТЕЛЯТ НА СТИЛА Номер едно

Един за всички Всички за един

Един от многото

СТИЛЪТ НА ИСУС

Достъпни за нас

На ваше разположение

Пирамидата на властта

Предпочитам да видя проповедта на практика

Нито повече, нито по-малко

Детето е...

Износването на стари дрехи

Издигане на последния

Стая в обора

Сбогом на насилническата тактика

Здравейте, аз съм Преподобният...

До земята Като баща и син

Пасторите не бягат

Способност за случайни открития на ценни неща

Посредникът на сила

ЖИВОТ В СТИЛА НА ИСУС

Сладко и горчиво

Костта на глезена, свързана с костта на стъпалото

Затворници на историята

Свързвайки ни в едно Да се чувстваме като у дома в тялото

Споделяне на болката

Едно слово следва друго

Стил за всички сезони

РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗУЧАВАНЕ


Предговор
Тази книга е плод на един кризисен период от живота ми (ранните години на пастируването ми), когато преосмислих разбиранията и целите си. Тогава не знаех колко голямо ще бъде въздействието на тази криза в живота ми. Дойде момент, в който честността изискваше да започна да съобразявам дейността си на пастир с това, което разбирах, че Библията поучава, вместо да разрешавам на традиция и културни очаквания да ръководят действията ми. Открих, че мостът между действителността и идеала изглежда несигурен - можеш да го пресечеш на собствена отговорност, но без да вземеш със себе си излишен багаж от навици в миналото. Прекосяването на този мост може да се превърне в източник на разочарование от повечето обичайни неща и граничи опасно с пропастта на апатичния цинизъм. Често съм искал да мога да задам на Бога един конкретен въпрос и да знам, че Той ще ми отговори изчерпателно: "Защо си разрешил на църквата си да стигне до такова печално състояние - да бъде изпълнена с различни фракции, битки и ереси?" Не зная отговора, но стигнах до такива разбирания на принципи и цели, които ме избавиха и които, според, мен крият потенциална сила да освободят църквата, така че тя да стане такава, каквато Исус е предначертал да бъде. Към моя драг български читател: Вие държите в ръката си книга за Природата на Исус. Надявам се да видите четиринадесетте точки от Неговата натура, да ги запомните и да се вглеждате в тях. Направете си личен плакат, изброяващ тези качества и го сложете пред очите си. Открих, че когато видим Исус ясно, всички други части от нашия живот заемат своето правилно място. Докато четете книгата, вярвам, че ще откриете нови неща за Исус и вашата радост ще нарасне. Истински желая това да се случи. Приятно четене!
Собствен стил

Исус - да


Видяхме само един от многото плакати, развявани от протестиращите през шестдесетте години, но той силно ме впечатли. Там пишеше с прости думи: "Исус - да! Християнство - не!" Замислих се: "Защо, през всичките тези години, действителното съществуване на Исус все още така естествено привличаше хората, докато тълкуванията ни във връзка с Него бяха много по-малко завладяващи?" Някъде бяхме пропуснали нещо в разбирането си за Него, което правеше портрета неточен. Но какво? Възможно ли е да има нещо за Него, което да не сме изследвали или развили досега? Има ли някакъв ключ? Ще споделя с вас това, което открих. Прицелната точка през вековете, на цялата история и на всички изследвания (явно е накъде клоня), е личността на Исус Христос. Но, независимо от това, тази книга не е за всезнанието, всемогъществото и вездесъщието на Исус, нито за предопределението или предузнанието от Бога. Тези атрибути, за които чета в систематичните теологии и тълкуването им за Неговата природа, поставят Исус над моите разбирания и понякога си мисля, че така е по-добре. Какво повече може да се каже за Неговото осезаемо величие от това, което рисува Словото в първата глава на Откровението.

Вместо за тези завладяващи, величествени описания, в които се крият безкрайни възможности за теологически завои, аз искам да говоря за въплъщението на Исус. Искам да обхвана Неговата невероятна сила, да я вместя в тяло - Неговото, да поставя ръката ви върху кожата Му и ако умът ви може да го схване (за духа ви знам, че може), да ви помогна да разберете, че топлината, която чувствате, е самият Бог. Когато се чу първото проплакване от обора във Витлеем, и когато Мария и Йосиф поеха грижата за набръчканото, покрито с кръв бебе, настъпи повратен момент в цялата вселена. За първи път хората можеха да видят и да докоснат този Бог и Създател, за когото дотогава само бяха слушали. Всичко, което беше Той, сега се бе вместило в човешка плът... Той бе на разположение на хората, достъпен и уязвим. Но човечеството предпочита невидимия, далечния Бог. Трудно ни е да приемем Бог, който живее в плът. Предпочитаме да се борим с принципи, догми и идеи, вместо да го чуем да ни вика при себе си като личност. Но Бог не иска да сме такива. Исус - повратната точка в историята на човечеството - можеше да бъде докоснат и Той ни свърза с Бога. Това показват и историческите документи - Исус е ходел навсякъде и е докосвал хората, дори и тези, които никой не бил докосвал дотогава. С ирония документите показват, че докоснатите от Него също не разбраха кой е Той. Дори и найблизките Му сподвижници, често не бяха сигурни.


Царство, обърнато с главата надолу

Йоан Кръстител, братовчедът на Исус, е пример за това съмнение. В началото на своето служение той каза за Исус: "Това е Той!" По-късно, в резултат на съмненията си, той попита: "Ти ли си Този?" Какво се бе случило междувременно? Защо той се обърка за това, кой всъщност е Исус? Йоан ни дава ключ към това, което би могло да бъде източника на неговото объркване. С първото си изявление, той показа, че не би разпознал Исус, ако Святият Дух не бе слязъл и останал върху Него. С други думи, нямаше нищо във външността на Исус, което да подсказва, че Той е Месия (нещо, което е трудно да се повярва, когато погледнем художествените портрети на Исус), а и действията Му не отговаряха на традиционните очаквания за Месия. Въпреки че Йоан проповядваше посланието, което му беше възложено и с което трябваше да направи подготовка, той също като другите ученици, които непрекъснато питаха Исус кога ще събори Рим и установи царството Си, може би таеше в себе си традиционното разбиране за Месия. Но, независимо от това какви бяха техните очаквания, Исус не отговори нито на тяхното, нито на нашето общоприето разбиране за Месия. Въпросът е: "Как ние съобразяваме нашето разбиране с истината?" Учениците непрекъснато се бореха с това, което Исус се стремеше да ги научи за царството на Бога. Те се бореха да получат определен пост или за да спечелят благоволението Му, спореха кой от тях е най-велик. Честно казано, аз ценя тяхната човешка природа. Естествено, смятам себе си за достатъчно изискан, за да се унижа дотам, че да използвам техния груб подход. Вместо това, когато ходя на събранията на ръководството, точно пресмятам как мога да накарам другите да направят това, което аз искам, а те си мислят, че правят това, което те искат и накрая биват признателни. Или се присъединявам към другите, в добре замислени политически маневри зад кулисите на църковните събрания и оставам сляп за истинската си мотивация. Исус отговори ясно и категорично на учениците, които се надпреварваха в спорове (и на моите собствени мотиви):


"Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; Този човек каза, че дойде да служи, вместо да Му служат. Той управлява, както казва един автор, в "царство, обърнато с главата надолу". Изучавайки Го, ние ще се натъкнем на толкова много изненади, на колкото се натъкнаха и учениците. Когато Йоан Кръстител запита: "Ти ли си Този?" Исус отговори като изброи изцеренията, проява на грижата Му - действия много по-малко драматични от това, което по традиция се очаква от един Месия. Йоан все още беше в затвора, не беше избавен. Рим все още бе управляващата власт. Къде беше Исус-царят? Или нещо не беше в ред, или недоразумението бе пълно. Исус, който знаеше за противоречието между реалността и нашето разбиране, каза: "И блажен е оня, който не се съблазни в Мене". Това е Този Исус, за Когото искам да говоря, Исус, който нарече Себе Си слуга. По причини, които не мога да разбера, в моята изследователска работа не съм открил качествата на човека, който слугува, толкова явни и основни за Исус, освен ако не са разгледани повърхностно и накратко. Единственото, което знам е, че тяхното осъзнаване и дори минималното им практикуване в живота има сила, която не мога да опиша, мога само да ви поканя да го сторите. Ще разгледаме тези характеристики в следващата глава.
и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото наистина Човешкия Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота си откуп за мнозина." (Марко 10:42-45)
ПОДХОДЪТ НА ИСУС
Нека ви задам един спекулативен въпрос. Какво щяхте да направите, ако бяхте Бог и искахте да разкриете себе си в пълнотата на някаква планета? Знаейки за огромното несъответствие между вас и хората от тази планета, кое щеше да бъде първото ви действие? Иронията и нестандартният начин, по който Бог избра да открие Себе Си, са невероятни. Нека разгледаме някои от парадоксалните събития, които се случиха, когато Исус влезе в нашия свят.
Роден в обор

Колко необичайно място за раждането на цар! След изморителния път, за жена, бременна в деветия месец, яслите са последното място, където един грижовен съпруг би искал тя да бъде. Сцените на раждането на Исус, които красят стените по време на празника Рождество Христово, са доста необективни. Никоя от тях не представя нещата в истинската им светлина. Мисля, че не разбираме напълно нехигиеничните условия в обора, където трябва да пристъпваш внимателно, да заобикаляш нечистотиите от животните и след това с още неотминали болки от раждането да положиш току-що роденото бебе в яслите с фураж, пропит от слюнката на животните. Едва ли можем напълно да разберем объркването, което Йосиф е изпитал, виждайки жена си да преминава през такава скръб в тази обстановка. Синът на Бога заслужаваше нещо по-добро. Моите четири деца бяха родени в изключително стерилни условия - толкова стерилни, че присъствието ми бе нежелателно. Бях станал баща и се смаях, когато видях, че сестрите моментално изнасят новороденото ми дете от стаята на съпругата ми, защото влизах аз. Ако Бог се бе обърнал към мен, тъй като имам известен опит в организирането на обществени мероприятия, бих Го посъветвал да щракне с пръсти и да издигне една величествена, модерна болница, на няколко етажа, ярко светеща отвън, с огромен диамант на върха на покрива, който да улавя слънчевите лъчи и после да ги разпръсква наоколо. И естествено, Синът Му щеше да бъде единственият, Който да я използва. Така целият свят щеше да ходи и да се прехласва от удивление, наблюдавайки рожденото място на Сина на Бога. Но Бог не се посъветва с мен. Вместо това, Синът му се роди в обор. Така раждането му не би впечатлило никого и със сигурност никой нямаше да се почувства заплашен. Повечето хора дори биха могли да се похвалят, че са се родили в по-добри условия. Може би името на града, в който бе роден, ще бъде някаква утеха. Но дали е така? А какво да кажем за избора му на място? Ако градът беше известен, хората лесно биха го запомнили и репутацията му би се подобрила. Но такъв град ли бе Витлеем? Там няма достатъчно хотели, мотели и конгресни центрове, които да го направят място, подходящо за посещение, където можеш да почетеш паметта на Царя. Не, Витлеем не бе достатъчно голям, за да има привилегията Синът на Бога да се роди там. Но Той се роди там. Никой не се чувства заплашен от родното Му място. Но царското Му потекло с нищо не би могло да бъде заличено и изискаността на родителите Му все някога щеше да проличи. Дали това е така?

Какво да кажем за родителите Му? Днес ние вярваме, че Той е бил роден от девица. Тази доктрина е била обсъждана и одобрена от повечето християни. Но, по времето на раждането на Исус, не се е знаело, че е роден от девица. И Исус израсна сред шушуканията, че е незаконородено дете и позора на това, че е бил заченат извънбрачно. Какво ще кажете, ако най-забележителното младо момиче от младежката група на известна църква, внезапно се появи бременна? Нищо в живота й досега не е показвало, че това би могло да стане, така че всички са шокирани. След огромно колебание и смущение, водачът на групата събира кураж и я запитва кой е бащата. Тя отговаря: "Святият Дух". Църквата жестоко ще й се присмее за тези думи. Мислите ли, че приятелите и съседите на Исус никога не са го запитвали защо не оказва нужното благоволение към Йосиф? Мислите ли, че приятелите Му от детските години не са се събирали, за да се присмеят на твърдението Му, че Святият Дух е баща му? Мислите ли, че фарисеите никога не са му напомняли това? В библейски времена незаконородения и поколението му до десето коляно не са били допускани в събранието на Божиите хора. Незаконородените не можели да изискват родителска грижа, или обичайните привилегии и възпитание на законородените деца. Макар да знаем, че Исус не е бил незаконороден, светът го е гледал с различни очи. Ако си искал да бъдеш признат като Бог, едва ли би искал да ти бъдат приписани подобни неща. Всеки опонент щеше да плисне кофи кал в лицето ти. Вълната от шушукания щеше да бъде опустошаваща. Но хиляди хора, които дотогава бяха търпели подигравките на света, сега вече щяха да намерят човека, чийто произход с нищо не ги заплашва, щяха да намерят Този, който бе дошъл да ги изкупи. Колко дълбоко уязвим Бог направи Себе си за един толкова язвителен свят. Роден от девица. Е, ако това не беше достатъчно, поне прадедите Му бяха оставили нещо, с което да се гордее.
Изпълненото с превратности минало на семейството Му

Родословията никога не са ме вдъхновявали особено и съм чувал, че много хора се уморяват от четене на Библията, когато трябва да преминат през тях. Но родословието на Исус е нещо повече от списък с имена на хора. Също, както изучавайки собственото си потекло, можем да се натъкнем на един или двама конекрадци, така и Исус, ако не беше "Бог с нас", би се смутил от хората, от които произлиза. Така почитаната от евреите чистота на потеклото, бе компрометирана от моавката Рут и ханаанката Раав. Дори имаше и нещо още по-срамно! Раав беше блудница. Яков, както посочва и името му, беше известен с мошеничествата си. Юда беше поклонник на жените. Давид, на чийто трон седи Христос и чието име взе, беше прелюбодеец и убиец, а изцапаните му с кръв ръце попречиха да издигне храма. От връзката между Давид и Витсавее, заради която той уби Урия, произлезе Соломон, който независимо от това, че бе мъдър, имаше стотици жени и наложници и отклони сърцето си от Бога. Ние може и да се гордеем с царствени или величествени жилки в потеклото си, но този невероятен Исус стои над този лукс, да не би потеклото Му да представлява заплаха за нас и за да не може никога скептикът да твърди, че Той просто е крайният продукт на някаква свръх раса. Исус също така изпълняваше ролята си на Месия без да се ползва от привилегията да носи необикновено име. Може да ми опонирате като кажете, че името Исус не е обикновено име и със сигурност не е израз на слабост. Но трябва да разберем неговия произход, за да направим каквито и да било изводи.

Ще започнем с това, че Неговото име не беше всъщност Исус. Името Му бе Йешуа. Това е хубаво име, което означава "ЙАХВЕ е спасение", но е било много често срещано име, неподходящо за цар. Името Йешуа е дошло при нас като Исус от гръцки. И ние го използваме по този начин без да го подлагаме на проверка. Лесно е да се види разликата, когато разберем, как името Яков се превежда на испански като Яго или Жеме. Тъй като обикновеното име Йешуа не изпъква сред останалите имена, то е и ключ към Неговата природа, защото Той също е бил наричан и Емануил, което означава "Бог с нас". Той избра да се отъждестви със Своите хора, вместо да стои настрана от тях. Какво щяхме да предложим, ако трябваше да дадем по-подходящо име за цар? Нямаше ли да искаме то да звучи гладко, привлекателно, пищно, уникално, като на Холивудска звезда? Но Йешуа? Може би имаше вече двама-трима с това име в блока Му. Защо въобще да си правим труда за това как да съобщим за раждането Му, след като началото е толкова лошо. А и начинът, по който това се съобщи, не беше много впечатляващ. Отново може да протестирате. "Чакай малко! Ангели не са пели, когато аз съм се раждал. Как можеш да наречеш това събитие слабо разгласяване?" Ще разберете как.
Начинът, по който дойде

Първо, ако Бог се бе консултирал с мен, щях да му предложа да организира съобщаването с малко повече усет, като например да стои на луната със скъп микрофон в ръка, да провеси в пространството два говорителя по милион вата и да оповести: "Здраве-е-е-й, Свя-я-я-т! Говори Бо-о-о-г!" Или, тъй като Бог избра хор като средство за оповестяване на тази вест, бих Му препоръчал да последва поредицата от заповеди и да отиде първо при Синедриона или поне да използва разумно възможностите си и да отиде на пазара, където съобщението ще бъде отправено към най-много хора за съвсем кратко време. Но, не. Той настояваше да избере обезлюдено място. Как щяхте да се чувствате, ако бяхте един от членовете на ангелски хор, избран да оповести рождението? В продължение на 200 години сте репетирали и очаквали това величествено представление. Всичко вече е напълно уредено за концерта на вековете. Сто години е била строена сцена в небето за този велик момент. И тогава Гавраил казва: "Роди се! Сега е ваш ред, приятели!" Завесите се дърпат и пред вас е тълпата, съставена от... шест овчаря!? Какво разочарование! "Е, добре", ще каже някой. "Кой отговаряше за плакатите?" Овчарите не бяха специалисти в комуникационни центрове. Техните слушатели можеха да споделят това, което чуват, единствено с другите овце. Освен това, овчарите не бяха най-добрите пратеници, които да разгласят тази толкова важна вест. По времето на Исус бяха загубили уважението, което може би са имали по времето на Давид. Сега те бяха група мъже със съмнителна репутация. Бяха склонни да крадат от собствеността на други хора. Идването им в града със сигурност не е било приветствано. Хората не отдаваха голямо значение на думите им. Чувате ли разговора в една от къщите във Витлеем? След посещението си в обора, овчарите хлопат от врата на врата и викат: "Йешуа се роди! Йешуа се роди!" "Боже мой! Още един Йешуа в махалата! Само това липсваше. Ама, кой го каза?" "Нашият местен, приятелски настроен крадец." "Какво каза?" Четейки за това примитивно съобщение за раждането, ние се удивляваме кой се издига в присъствието на слугата Исус. Но, както и да е, почакайте да видим лицето Му, тогава наистина ще бъдем удивени... нали?


Начинът, по който изглеждаше

Исус не беше красив. Може би ще ви е трудно да приемете това. Сигурно ще възкликнете: "Сега вече отиде твърде далеч. Имам негова снимка на стената си и не е грозен. Той е удивителен - изглежда наистина много добре." Съжалявам, но Исайя ни казва как изглежда Той:


Исус беше толкова обикновен на външен вид, че често можеше да го изгубиш от поглед в тълпата. Юда трябваше да покаже кой е Исус, като го целуна, независимо от това, че 3 години Той прекара сред хората. Кой знае, възможно е дори предателят да е изглеждал по-добре от предадения? Това е добър начин за разбиране на подхода на Исус към хората. Знам как се чувствам в присъствието на необикновено красиви мъже - завиждам. Но видът на Исус никого не заплашваше. Всички около Него се чувстваха спокойни. Видът Му по никакъв начин не го изолираше от обикновените, бедни хора, за които бе изпратен. Но, ако видът му не Го отделяше, може би домът Му изпълняваше тази функция. Нека разгледаме тази страна на Неговото идване. Чудели ли сте се някога какво бихте направили, ако Месия се бе родил във вашето семейство? С вас да живее най-скъпоценното нещо, което някога е съществувало. Какво щяхте да направите с Него? Каква къща щяхте да купите? Кой град щяхте да изберете? Кой район от града? Какви хора, щяхте да разрешите, да Му бъдат приятели? Някои неща са толкова ценни, че не знаете какво да правите с тях. Вие не бихте разнасяли диаманта на
"... Нямаше благообразие нито приличие та да Го гледаме, нито красота та да Го желаем." (Исайя 53:2)
Надеждата в джоба си, нито бихте си го сложили на верижка около врата, когато сте на обществени места.
Може ли да произлезе нещо добро от Назарет?

Но Йосиф и Мария притежаваха Сина на Бога. Какво трябваше да направят? Те Го заведоха в Назарет (след бягството в Египет, за да спасят живота си). Но Назарет със сигурност не беше подходящо място за отглеждане на Сина на Бога. Моралната и религиозна репутация на Назарет бе толкова лоша, че ето как откликна Натанаил на поканата да се срещне с Исус от Назарет:


Така че, Исус непрекъснато се движеше и се оприличаваше с най-нищожните в света. Но Неговият Отец притежаваше добитък, който пасеше на хиляди хълмове. Нека да видим какво става, когато Исус започва да харчи парите Му. Да бъдеш собственик е първостепенно значение за западното общество. Когато пътувам през Бевърли Хилс в Холивуд, щата Калифорния, аз съм потресен от показността на богатството там масивни къщи, автомобили, охрана. Съвсем явна е значимостта на притежателя. Но Исус никога не е притежавал повече от това, което е носил на гърба си. Никой не би бил впечатлен, нито заплашен от това. Той казва за Себе си:
"От Назарет може ли да произлезе нещо добро?" (Йоан 1:46)
По какъв ли начин Той очаква, че ще впечатли този промишлен свят като няма дори къща, в която да спи? Исус просто не гледа на богатствата по същия начин, както ние гледаме. В Проповедта на Планината Той говори съвсем директно за това:
"Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони." (Матей 8:20)

Исус не Го блазнеха парите. Те не бяха важни за Него. Този, който можеше да си плаща данъците с монети, намерени в устата на риба и да превръща камъни в хляб, можеше лесно да стане финансовият крал на всички времена. Проблемът с богатството е, че то оказва влияние на взаимоотношенията ни с хората. Ако знам, че някой е богат, на мен ми е трудно да бъда естествен, когато съм с него. Ставам прекалено "учтив". (Все пак, човек не знае, кога ще му се наложи да поиска заем.) Решението на Исус да остане настрани от световните блага, Го освободи от една скрита завист, която би оказала влияние на разговорите Му с по-богати или по-малко богати от Него хора. Така, Той можеше да насочи всичката Си енергия и чувствителност към действителните нужди на човека, на когото служеше и по този начин, действията Му бяха породени единствено от любов към него. Павел във II Коринтяни 8:9 пише, че "богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия". Исус, избирайки да ходи по земята, необременен от богатства, избра нищо да не застане на пътя Му, за да може да се раздава на хората. Той не бе дошъл да изкупи предмети. Той бе дошъл да изкупи хората и той напълно отдаде Себе Си на нас. "Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец ни ръжда не ги изяжда, и дето крадци не подкопават нито крадат; защото дето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти." (Матей 6:19-21)




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница