Отвъд вратата на смъртта д-р Морис Ролингс

д-р Морис Ролингс

причината за моето занимаване и поводът за моето спасение.

Има ли нещо по-важно от собствения ти живот? Смъртта край ли е на живота ти, или начало на нов живот? Знае ли някой какво става след смъртта? Бил ли е някой там? Какво чувствува човек?

Всеобщият интерес към тези въпроси расте непрекъснато, тъй като все повече хора преодоляват смъртта чрез съвременните възстановителни способи, наречени ресусцитация (от лат. глагол "ресушито", което значи събуждам, съживявам - бел.пр.), включващи изкуствено дишане на пациента и поддържане сърдечния му пулс, докато той възстанови нормалните си функции. Някои от тези пациенти ни дават поразителни описания на някакъв непосредствен "живот отвъд". След такива приятни преживявания на жертвата често Много хора изразиха учудването си защо публикуваните досега сведения се представят изключително като добри преживявания. Те питаха защо преживяванията след смъртта не представят и нещо неприятно или лошо.

Като кардиолог, занимаващ се с пациенти в критично състояние в отделенията за сърдечно-болни в няколко болници, съм имал много възможности да ресусцитирам (използува се в англо-немската медицинска литература; реанимирам - бел.пр.), хора, изпаднали в клинична смърт. Установил съм, че един разговор непосредствено след съживяването на пациентите разкрива както добри, така и лоши преживявания. Именно тези наблюдения доведоха до замисъла на тази книга, която ще се занимае с преживяванията на няколко пациента след тяхната смърт и ще представи както добрите, така и лошите преживявания на преценена на читателя. Ще се позовавам също така и на моя личен опит на преподавател, и на изследванията на Американската асоциация по кардиология, за да представя пони пунически спосои за възстановяването на живот.

Тъй като бях включен през 1976 г. към Националния преподавателски състав на Американската асоциация по кардиология, имах необикновената възможност да разговарям с лекари, медицински сестри и персонал на "Бърза помощ" в много страни, включително Холандия, Финландия, Централна и Южна Америка. Освен това имах привилегията да чета лекции в няколко медицински училища в САЩ и пред много колективи от лекари, зъболекари, медицински сестри и медицински техници. Доста от тези хора бяха любезни да ми предоставят голямо количество сравнителен материал от техния личен опит с пациенти. Несъмнено преживяванията на пациенти, върнати от смърт, се докладват навсякъде по света, откакто спешните медицински служби започнаха да използуват новите ресусцитативни технически способи и напреднали подкрепителни мерки.

Подновеният интерес към феномена .смърт" и сродните теми стана международна тенденция в медицинската професия. Този предмет се популяризира сега и ангажира мислите на американската публика. ПровеЖдат се много семинари и публикации, занимаващи се със смъртта, процеса на умиране и живота след смъртта.

Преди да събера материала за тази книга, лично аз смятах повечето преживявания след смъртта за фантазия, предположения или въображение. Повечето от случаите, за които бях чувал или чел, ми изглеждаха като евфористични (гр. ез. означава безпричинно весел, присъщ на душевно болни хора - бел.нр.), пътувания на аноксичен (лишен от кислород - бел.пр.) мозък. Но една вечер през 1977 г. ресусцитирах един ужасен пациент, който ми разказа, че бил наистина в ада. Той ме помоли да го изведа от ада и да не го оставям да умре. Когато разбрах напълно колко истински и дълбоко изплашен е той, аз също се изплаших. Следващите случаи, при които имаше също ужасяващи преживявания, ме натовариха с чувството, че трябва да побързам да напиша тази книга. Сега аз съм напълно сигурен, че има живот след смъртта и не всичко от него е нещо добро.

В следващите глави ще бъдат разгледани подробно сведенията за ресусцитативни случаи. Ще се постарая да създам у читателя лично познание за един друг свят, към който бях тласнат случайно. Чрез това непреднамерено изложение ще се опитам да пресъздам преживяванията на пациенти, преминали през клинична смърт, като ще се опитам да класифицирам и обясня някои от различните видове смърт, включително случаите на възвратимост и невъзвратимост.

На личната преценка и размисли налагащи бъдат предоставени данни, включително и някои древни преживявания на живот след смъртта с илюстрации на сходни случаи от съвремието за сравнение.

Забележително по своята повтаряемост, протичане на събитията и паралелните преживявания в напълно несвързани помежду си случаи, очевидно изключва възможността за каквото и да било съвпадение или влияещи обстоятелства по време на това съществуване извън тялото.

Докладите за тези случаи ще съдържат и някои смущаващи сведения за припомняне на специфични събития, станали действително в ограниченото пространство на помещението през периода на клинична смърт. Някои видни личности от миналото са разказвали подобни преживявания, въпреки че нагледната литература е оскъдна.

Размишленията за смъртта ще бъдат тема, разгледана отделно. Необходимо е този предмет да бъде разграничен от действителното изпитване на смърт. Хората, когато бъдат информирани за предстоящата им смърт, може да преживеят различни видения, мними опитности или емоции, които понякога е трудно да преценим обективно, въпреки че такива преживявания могат да бъдат документирани подробно. От друга страна, записаните преживявания след смъртта имат големи сходства във външната верижност на събитията и очевидно се поддават на сравнителен анализ.

Целта на тази книга следователно е да опише преживяванията на хора, преминали през клинична смърт и върнали се към живота, за да ни разкажат за нея. От възвърнатите от смъртта лица чрез възстановяване на сърдечния пулс и дишането само около 20 на сто разказват доброволно за преживявания отвъд смъртта. Тези пациенти се връщат, за да ни кажат, че смъртта - една смразяваща мисъл за обикновения човек - не представлява край или забвение, а едно преминаване от един живот към друг, едно съществуване, което понякога удовлетворява, а в други случаи ужасява. Когато преживяването е приятно, такива хора ни уверяват, че процесът на смъртта е сам по себе си безболезнен - един обикновен припадък, прескачане на сърдечния пулс - нещо като заспиване.

Макар че смъртта е определена за всички нас, човек все пак отказва да приеме неизбежността й. Той не остава доволен от тази заплаха за възприетото от него безсмъртие - едно потвърждение, че на него може действително да му липсва сигурността за друг живот.

ДО АДА И ОБРАТНО

Все повече от моите пациенти, които се възстановяват от сериозни заболявания, споделят с мен, че има живот след смъртта. Че има небе и ад. Винаги съм смятал смъртта за безболезнено угасване. Бих се обзаложил с живота си за това. А сега трябваше да преценя своята участ, за да разбера, че тя не би била добра. Установих, че наистина не би било безопасно да умра!

Повратният момент в собственото ми мислене дойде поради онова събитие, за което споменах преди. Бях помолил един пациент да извърши т.нар. "тест на натоварване", за да окачествя оплакванията му от болки в гръдната област. При този тест ние упражняваме пациента и едновременно отчитаме сърдечния пулс. Един механизъм, задвижван чрез ходене, определя скоростта на упражнението на пациента, който бавно преминава в тръс, а след това в бяг. Ако отчитането на сърцето (ЕКГ) "полудее" по време на упражнението, обикновено сме сигурни, че болките в гръдната област на пациента се дължат на сърцето, което обяснява произхода на неговата "ангина пекторис" или болка в гръдния кош.

Пациентът, за когото става дума, бе 48-годишен бял мъж, по професия селски пощальон. Той бе с нормално телосложение, тъмнокос и въобще бе една много приятна личност. За нещастие той представляваше един от онези редки случаи, при които не само "полудяваше", но сърцето въобще спираше. Сърцето му спря и той падна мъртъв в моя кабинет. Вместо да получи спазъм сърцето просто бе спряло. Той се строполи безжизнен на пода.

Поставяйки ухо на гърдите му, не чух никакъв сърдечен удар. Прокарвайки ръка по адамовата му ябълка, не можах да напипам никакъв пулс. Той въздъхна един-два пъти и въобще спря да диша. Забелязах на различни места по тялото мускулни спазми, а после се появиха конвулсии- Постепенно започна да посинява.

Макар в същата клиника да работят като сътрудници още шестима лекари, те бяха заминали за други болници, където трябва да повикам сестри. Но те знаеха как да постъпят и тяхната намеса беше похвална.

Докато правех външен масаж на сърцето, упражнявайки натиск върху гръдния му кош, една сестра започна изкуствено дишане "уста в уста". Друга сестра намери кислородна маска, което улесни раздвижването на дробовете му. Трета сестра докара количката за спешни случаи, на която имаше съоръжение за възбуждане на пулса. За нещастие сърцето не искаше да поддържа своя пулс. Беше се получило пълно блокиране на сърцето. Възбудителят бе нужен, за да преодолее блокирането и да увеличи сърдечния пулс от 35 удара в минута на 80 или 100 удара в минута.

Трябваше да поставя един кабел на възбудителя в голямата вена под ключицата, която отвежда право към сърцето. Едининият край на този електрически кабел бе манипулиран през венозната система и оставен да трепти вътре в сърцето. Другият край бе прикрепен към акумулаторче, което регулира сърдечния пулс и превъзмогна блокирането на сърцето.

Пациентът започна "да идва на себе си". Но щом посягах към инструментите или прекъсвах по някакъв начин компресията върху гръдния му кош, пациентът пак губеше съзнание, обръщаше очи, извиваше гръб в болка конвулсия и умираше пак.

Всеки път, когато възвръщаше сърдечния си пулс и дишане, пациентът изпищяваше: "Аз съм в ада!" Той изразяваше ужас и ме молеше да му помогна. Самият аз бях изплашен до смърт. Всъщност този епизод буквално породи у мен страх за ада! Той ме ужаси дотолкова, че реших да напиша тази книга.

Тогава пациентът ми отправи една странна молба: "Не спирайте!" Трябва да кажа, че първото нещо, което ми казват повечето пациенти, които ресусци гирам, е: "Махнете ръцете си от гърдите ми! Причинявате ми болка!" Аз съм едър мъж и моят метод на външно масажиране на сърцето поняко чупи ребра. А този пациент ми казваше: "Не спирайте!"

Тогава забелязах по неописуемо смущение на лицето му. Изгледът му бе по-ужасен от изгледа на човек, изправен пред смъртта! Този пациент имаше гротескна гримаса, изразяваща огромен ужас! Зениците му се бяха разширили и той, плувнал в пот, трепереше. Изглеждаше така, сякаш косата му се беше "изправила".

Случи се още нещо странно. Той каза: "Не разбирате ли? Аз съм в ада! Всеки път, когато спирате, аз се връщам в ада! Не ме пускайте да изпадна пак в ада!"

Тъй като бях свикнал с пациенти, намиращи се в такъв емоционален стрес, не обърнах внимание на оплакването му и му казах да запази своя "ад" за себе си. Спомням си, че промълвих: "Имам си ангажименти. Не ме занимавай с твоя ад, докато не приключа с възбудителя!"

Но човекът бе сериозен и аз се убедих накрая, че той наистина се намираше в особена беда. Бе изпаднал в паника, която ми бе непозната до този момент. Поради това започнах да работя трескаво и бързо. Досега пациентът бе преживял три-четири епизода на пълно изпадане в

безсъзнание и клинична смърт, поради спиране на сърдечния пулс и дишането.

След няколко епизода на умиране, той ме попита накрая: "Как да изляза от ада?" Казах му, че според мен това ще стане на същия принцип, научен в неделното училище: "Исус Христос е Онзи, Когото можеш да помолиш да те избави!"

Тогава той ми каза: "Не знам как. Помолете се за мен!"

Да се моля за него! Ама че работа! Казах му че съм лекар, а не проповедник.

"Помолете се за мен!"- повтори той.

Разбрах, че нямам друг избор. Това бе молбата на умиращ. Затова го накарах да повтаря след мен думите, докато работех - там върху пода. Това бе много простичка молитва, защото нямах голяма представа от молитви. Тя гласеше нещо такова:

"Господи Исусе, моля Те да ме извадиш от ада.

Прости греховете ми.

Обръщам живота си към Теб.

Ако умра, искам Ако оживея, ще бъда с Теб довека."

Накрая състоянието на пациента се стабилизира и той бе пренесен в една болница. Аз си отидох вкъщи, обърсах праха от моята Библия и почнах да я чета. Трябваше да установя в нея как е представен адът. В своята медицинска практика винаги бях гледал на смъртта като на шаблонно явление, възприемайки я като едно угасване, при което няма нужда от разкаяние или спасение. Сега вече бях убеден, че в крайна сметка има нещо, което касае този живот след нашата смърт. Всичките ми възгледи трябваше да бъдат ревизирани. Имах нужда от нещо повече. Това приличаше на намиране на още един къс в главоблъсканицата (авторът използува аналогия с широко разпространената игра на Запад "пъзел", при която се изисква сглобяването) на някакво изображение от различни по големина и форма късчета - бел. нр.), който да подкрепи истината на Писанията. Откривах постепенно, че Библията не е просто историческа книга. Всяка дума се оказваше вярна, затова реших да я прочета по- подробно.

След няколко дни отидох при моя пациент с бележник и молив в ръка. за да го интервюирам. Седнал на леглото му, го помолих да си спомни какво бе видял всъщност в ада. Имало ли е пламъци? Държал ли е дяволът вила? Как е изглеждал адът?

Той каза: "Какъв ад? Не помня никакъв ад!"

Припомних му всичките подробности, които бе представил преди два дни, докато лежеше на пода до съоръжението за възбуждане на пулса, когато аз се стараех да го ресусцитирам. Той обаче не можа да си спомни нито едно от неприятните преживявания! Очевидно те са били толкова ужасни и болезнени, че неговото съзнание не би могло да се примири с тях и поради това те са били подтиснати дълбоко в подсъзнанието му.

Между другото, този човек бе повярвал. Сега този човек е силен християнин, макар че преди инцидента бе ходил много рядко на църква. Макар, че е свенлив и сдържан, за да говори пред хора, той остана убедителен личен свидетел за Исуса Христа пред някои. Той си спомни още обаче молитвата, която произнесохме заедно, а също така, че бе примрял 1-2 пъти след това. Но той все още не си спомни преживяванията, които бе имал в ада, въпреки че помнеше как е стоял в ъгъла на стаята и ни е наблюдавал как работим над тялото му, намиращо се на пода.

Той помни как е срещнал майка си и мащехата си по време на един от епизодите на умиране. Мястото на срещата било някаква долина, изпъстрена с красиви багри. Видял е също и други роднини, които били умрели по-рано. Това преживяване било много приятно и срещата се състояла в една тясна долина с пищна растителност и отблясъци на светлина, идващи от голям светлинен сноп лъчи. Той "видял" майка си за първи път. Тя била умряла на 21-годишна възраст, когато той бил на 15 месеца, скоро след което баща му се оженил повторно. Този човек не бе виждал никога по-рано снимка на истинската си майка, а сега можеше да я разпознае сред други снимки, след като няколко седмици по-късно сестрата на майка му, която бе чула за неговото преживяване, му бе показала няколко семейни снимки за идентифициране. Той бе посочил майка си безпогрешно. Същата кестенява коса, същите очи и уста - лицето било идентично с жената, която той бе видял при своето преживяване. Тя била все още на 21 години. Нямало съмнение, че е майка му. Той бил удивен, а също и баща му.

Подобни обстоятелства могат да обяснят парадокса на наличието само на .добри случаи", които се описват в този вид литература. Ако интервюирането на пациента се забави по някакъв начин, това може да даде достатъчно време, за да се съхранят в паметта добрите преживявания, а лошите да се отхвърлят или въобще заличат.

Бъдещите наблюдения трябва да потвърдят тези открития, тъй като лекарите по спешни случаи и лекарите, занимаващи се въобще с критични случаи, придобиват куража да изследват духовните въпроси чрез интервюта на самото място, непосредствено след ресусцитацията на пациенти, върнати от състоянието на клинична смърт. Тъй като само една пета част от онези, които са били ресусцитирани, могат да докладват своите преживявания, много от тези интервюта може да се

10

окажат безплодни. Но когато бъдат открити преживявания, те придобиват стойността на скъпоценни камъни, които по-рано са били захвърляни като безполезна информация. Такива "бисери" са ме убедили, чеима живот след смъртта и не всичко от него е добро.

Коронарната катетеризация (процедура за проверка на сърдечните съдове), позволи да добием представа за ненормалните артерии по стените на сърцето на пациента, които предизвикваха неговите беди. Тъй като коронарните артерии са твърде малки, за да позволят премахването на обструктивния (причиняващ задушаване - бел. пр.), материал, е необходимо да се вземат кръвоносни съдове и да се присадят към сърдечната повърхност над и под обструктивните артерии, изпълнявайки ролята на .обходни" присадки. За тази процедура бе извикана нашата хирургическа група.

В качеството си на кардиолог моите задължения включват:

катетеризация, диагностика и лечение, но не и хирургическа намеса. При този изключителен случай обаче аз не можех да не се присъединя към хирургическата група, състояща се от неколцина лекари и спомагателен технически персонал. Общият разговор около операционната маса и преди това при катетеризацията протече в този смисъл:

"Не е ли любопитно това? - каза един от лекарите, които бяха останали. - Този пациент твърди, че е бил в ада, докато е бил ресусцитиран! Всъщност това не ме засяга. Ако има ад, това не би било много тревожно за мен. Водил съм почтен живот и винаги съм се грижил за семейството си. Други лекари са зарязвали жените си, но аз никога не съм го правел. Грижа се и за децата си, старая се да ги изуча. Тъй че не се тревожа. Ако има небе, ще отида там."

Това, което ми каза този мой колега, не бе вярно, но не можех да му цитирам Писанията, за да го опровергая. По-късно потърсих и намерих много цитати (Евангелие на Йоан 3:3; 3:16; 14:6; Притчи 14:12; Исая 64:6;

Послание до римляните 10:9). Аз обаче знаех, че този човек не може да отиде на небето, понеже е добър.

Друг лекар от другата страна на масата подължи разговора.

"Не вярвам, че има някакъв живот след смъртта. Мисля, че този пациент си е въобразил, че има ад. В действителност такова място

11
няма."

Когато го попитах на каква база изгражда този свой възглед, той ми отговори: "Три години съм бил в семинария, преди да следвам медицина. Напуснах семинарията, защото не можах да се убедя, че има живот след смъртта."

"Какво се случва според Вас с човека след неговата смърт?" - попитах аз.

"Когато човек умре, той става тор на цветята" - бе неговият отговор. Той бе сериозен и все още вярва, че това е така. Срам ме е да си призная, че и аз съм имал същата вина. Един от лекарите, който обича да ме дразни, се опита да разсмее останалите с въпроса: "Някой ми каза, Ролингс, че сте се кръстили в река Йордан. Вярно ли е?"

Опитах се да избегна въпроса, като променя цялата тема. Вместо да кажа нещо простичко като: "Да, това бе един от най-щастливите дни в живота ми", аз отклоних предизвикателството. Промених темата, което бе все едно, че я отричам! Винаги съм съжалявал после затова решение. И продължавам да си спомням пасажа, в който Исус каза, че ако ние Го отречем пред човеците, и Той също ще се отрече от нас пред Своя Отец на небето (виж Евангелие на Матея 10:33). Мисля, че отличителните ми белези днес са по-очевидни от тогава.

С възстановяването на този разговор искам да подчертая нуждата ни от мисионерска работа у дома. Освен, дето пращаме християни отвъд океана, трябва още да ги пращаме и в операционните зали на местните болници.

Нека подчертая пак, че противно на повечето случаи, които бяха публикувани във връзка с живота след смъртта, не всички са добри. Адът също съществува! След като сам разбрах този факт, започнах да събирам сведения за неприятните случаи, които другите изследователи - обикновено психиатри - никога не са ресусцитирали нито един пациент. Те не са имали въззможността да бъдат "на самата сцена". Неприятните преживявания в моето издирване се оказаха толкова чести, колкото и приятните.

Права ли е тогава Библията? Скоро отговорът ме убеди лично, затова ще го споделя и с теб, драги читателю, за да направиш своята преценка.

12

ВЪРНИ ГИ КЪМ ЖИВОТ

хората, разполагаме с една дума: ресусцитация.

Преди да навляза в областта на действителните репортажи ще посветя тази и следващата глави на обсъждане две основни области, които ще ти помогнат да разбереш по-добре самите преживявания след смъртта. Тази глава ще бъде ангажирана с ресусцитацията: как протича и каква е връзката й с преживяванията на умиращия пациент. След това искам в трета глава да фокусирам вниманието върху въпроса: "Защо умираме?" и някои специфични неща, които всички можем да правим,

за да поддържаме телата си здрави.

Преподавал съм ресусцитатиски методи на други хора в продължение на 15 години. Методите, изложени в тази книга, ще ти помогнат да реагираш ефикасно при случай на внезапна смърт на твой другар. Докато старите методи успяваха в редки случаи непрекъснатите подобрения в сферата на ресусцитацията сега могат да постигнат възвръщане на живота в повече от50на сто на всички случаи на внезапна смърт, като не се включват повреждания при катастрофи. Без особени съоръжения - просто с голи ръце - всеки може с минимално обучение да използува тези похвати с известен успех. Ресусцитацията е изкуството да възстановиш дишането на пациента с твоя дъх и да предизвикаш сърдечния му пулс с твоите ръце. Ресусцитацията е един великолепен и същевременно прост начин да бъде върнат клинично

мъртъв човек към живот.

Смъртта, преживяна непосредствено преди ресусцитацията, не се поддава лесно на определения и разбиране. По време на подобни преживявания могат да станат странни срещи. Възвратимата смърт (или клиничната смърт), е такъв вид смърт, който потенциално е преодолим вследствие "възстановяването функциите на сърцето и белите дробове. Мозъкът и принадлежните му жизнени тъкани още не са умствено когато мозъкът и жизнените тъкани умрат, настъпва необратимата смърт (или тъканна смърт. ресусцитация" възвратимата смърт не трябва, разбира се, да се смесва с възкресяването от необратимата смърт. Първата изисква обучение; втората - чудо!

Почти всеки може да види през живота си случай на внезапна смърт,

13

затова трябва всеки да знае как да бъде върната жертвата към живот. Може би няма да има време да се чака помощ от други.

Ресусцитацията се състои от изкуствено предизвикано дишане и кръвообръщение.

Дишането се постига чрез изкуствено дишане "уста в уста", като с ръка затваряш ноздрите на пациента, а вкарваш своя въздух в дробовете му през неговата уста. Ако това се извърши правилно, безчувственият гръден кош на жертвата ще се напълни с въздух. Издишването на този въздух настъпва автоматически от еластичното свиване на гръдния кош на мъртвия, след като отдръпнеш веднага устата си, за да позволиш излизането на дъха.

Кръвообращението се поддържа чрез външно масажиране на сърцето. Това се прави, като се поставя дланта на едната ръка върху долната част на гръдната кост, а другата ръка се слага на първата ръка и се натиска надолу, за да се притисне сърцето между подаващата се гръдна кост отпред и твърдата гръбначна кост отзад, предизвиквайки така сърдечен пулс.

Цикълът се прекъсва на всеки 15 компресии с две бързи вдишвания на жертвата (ако действуваш сам). Времето за масажиране се разпределя равномерно между компресия и релаксация (от лат."релаксацио" - отслабване, отпускане; противоположно действие на компресията - бел. пр.), като се правят 60-80 удара за минута. Тъй като сърдечните клапи действуват в една посока, сърдечната кръв се компримира (т.е. сгъстява - бел.пр.) напред в артерийните кръвоносни съдове и сърцето пасивно се напълва между компресиите. Ако това се извършва правилно, пулсът може да бъде почувствуван като разширение в шийния кръвоносен съд до адамовата ябълка (сънната артерия). Тази пулсация ще потвърди правилността на процедурата, освен съживяването на пациента, което ще последва.