Отворено писмо и on-line подписка подписката е открита на 24 февруари 2008 г. За иницииране национален референдум по въпроса за външнополитическата позиция на българия относно прецедента "независима държава косово"

ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ "ДВИЖЕНИЕ ЗА РЕАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ - ИДЕЯ ЗА БЪЛГАРИЯ" 

ДО

БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИТЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ПАРЛАМЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Д0

ПАРТИИ, СДРУЖЕНИЯ, МЕДИИ И ГРАЖДАНИ

"Независимо Косово" е пълен правен прецедент, който излиза вън от рамките на международното право, съблюдавано от ООН. От друга страна това е прецедент и в практиката на  Европа - първи опит за разместване на границите й след Втората Световна война  и създаване на нова мини-държава, която не може да бъде под юрисдикцията на международното право, като това прави тежка и почти невъзможна умиротворителната и градивна мисия, отредена на ЕС в Косово. Самият ЕС все още няма изградена обща армия, мисията ще се изпълнява от отделни държави и фактически тя ще бъде под командването на САЩ.

Последиците са тежки, актът дава храна на всички стари и нови сепаратистки тенденции в Европа и поставя под угроза мира и спокойствието в нея.

БСП с управленчески стил напомнящ тоталитарното минало на БКП да се изживява в ролята на държава, излезе със становище, в което се "препоръчва на правителството да признае Косово, но след като приеме конституция на новата държава и приеме планът "Ахтисаари". С това БСП признава съществуването на "новата държава" - Косово по плана "Ахтисаари" и е за пълна държавна независимост на Косово.

Така самонареклата се "опозиция" - ДСБ , ГЕРБ , ВМРО и дуги излезоха със същото становище, но пък апелира "да се бърза с признанието на Косово", като "бързането" за ТЯХ беше единствения аргумент за опозиционна политика.
Министърът на външните работи Ивайло Калфин повтори позицията на БСП като официална правителствена позиция и с това потвърди мнението, че е достоен представител на БСП във властта.

Президентът Първанов, като първи държавен глава - представител на суверена и упълномощен по конституция да гради външната политика на България, излезе с неясно многофакторно становище, в което главния момент беше, че България преди всичко "трябва да се съобразява с положението в Косово и позицията на геополитическите фактори". Погледнато обективно позицията на Първанов по никакъв начин не се различава от позицията на БСП, позицията на правителството и т.н. "опозиция", което показва, че правителството се колебае и над него е оказван външен натиск.

Европейските страни и стари членки на ЕС още веднъж доказаха неспособността си да градят обща външнополитическа позиция и да работят за общото благо на Европа, използвайки факта, че ЕС не е политически, а икономически съюз на този етап. Така още веднъж потвърдиха, че не са се избавили от стария синдром да се съобразяват единствено с вътрешно си положение и гонят своите национални интереси, за сметка на другите народи. Развитите европейски страни, между които Германия, Великобритания, Норвегия, Австрия, Швеция и  др. обявиха, че признават независимостта на Косово и новата държава на равнище посолства и в тази си позиция те изходиха от следните съображения: 
1) от силните си държави, със заложени силни демократични традиции в управлението им, силни икономики, висок жизнен стандарт и отворени граници за свободно придвижване, което естествено притъпява всички опити за вътрешен сепаратизъм; 
2)  да се противопоставят на политиката на Русия на Балканите единствено с цел непризнаване недемократичното Путиновото управление в Русия; 
3) страха от военната мощ на САЩ и недостатъчната военна мощ на Европа, с липса в ЕС все още на изградена общоевропейска военно- отбранителна система.

Американската позиция по "прецедента Косово" показа, че  САЩ няма интерес от обединена и мирна Европа, съсредоточена в творчески труд,  да гради своя икономически и обществен просперитет, напротив, в нея трябва да има вечни огнища на раздори, конфликти и войни.

И тъй като Западна Европа е непробиваема за американските интереси със своя висок жизнен стандарт и развити демокрации, то жертва могат да станат единствено Балканите със своите слаби държавички, без държавност, с нисък жизнен стандарт, с огромна корупция и липса на демокрация и място за най-тежкия сблъсък в Европа на две различни религии - християнската и мюсюлманската, изградили два коренно различни културно-цивилизационни модела.

Въпреки, че европейските страни повтарят егоистичната си от началото на 20 век политика "разделяй и владей", с проявеното отново пренебрежително и безразлично отношение към съдбата на Балканските народи, те могат да бъдат добър пример за България как се гради външнополитическа позиция, приоритетно насочена в защита единствено на своите национални интереси.

 

За това българското правителство трябва да гради външната си политика към "прецедента Косово", ползвайки опита на  развитите европейски държави и изхождайки единствено от вътрешно състояние на българската държава, нейните национални интереси, историческите традиции и памет, да прецени всички икономически, цивилизационни и геополитически фактори у нас, преди да направи решението.

Ние трябва внимателно да изучаваме и следваме състоянието на съседката ни Турция и нейните намерения, той като знаем много добре, че тя не е демократична държава, а с управлението на ислямката партия в Турция последните години се върви към съединяваме на религията с политическата власт и разрастване на великотурския национализъм, с агресивен стремеж към турцизация на мюсюлманското население в околните страни на Балканите и изградената нова доктрина"за мирно завземане на Европа през Балканите, с използване на турските емигрантски общности в нея". Българското общество и неговите политици и държавници трябва да се борят за ликвидиране турските "троянски коне" в България, накърняващи с поведението си националната сигурност и териториална цялост на държавата и ги наказваме с най-строгото наказание- държавна измяна, както постъпват развитите демокрации в Европа. За това ние трябва да следваме техния опит и го прилагаме в България, като поведение и мислене на реалната/истинска демокрация, а не фалшивата.

При взимане решения за Косово, България не трябва да се съобразява с искания на македонските националисти. Ако Македония реши да се разделя, то това тя трябва да свърши с узряло самосъзнание и вътрешно решение, неповлияно от външни сили и фактори. България няма правото да се меси отвън в проблемите на Македония, защото ще си навлече само омразата на народа й.

"Прецедентът Косово" е изключително опасен за България, защото дълбоко засяга нейния национален суверенитет и бъдеща териториална цялост и в случай че признаем"независима държава Косово", България автоматично се поставя в угрозата на война, тъй като се създава ситуация за активизиране на всички вътрешни и външни сепаративни сили за разпарчетосването на България. България трябва да направи своето решение без да се съобразява с Косово, нито със Сърбия, нито с Русия, нито със САЩ, нито пък с Македония, нито с коя да е страна на Европа, България трябва да направи своето решение единствено и само от страната на своите национални интереси!!!!

България трябва да завоюва неутрална и независима политика за "случая Косово" като каже "НЕ" на нова държава - Косово!

Неотдавна г-н Първанов и БСП заявиха своето желание да разширяват пряката демокрация в България и провеждат повече референдуми. Сега е време да докажат това и то да не остане само пожелание, а да стане реалност.

За да изгради независима и неутрална външнополитическа позиция, да избегне натиска на външните сили и опитите да се лавира, Българското правителство трябва да се допита до народа си чрез НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ.

И никоя Велика сила или външен фактор по нататък няма да може да оспори волята на Българския народ!

Народната воля трябва да бъде зачетена от българските управляващи, тя е най-правилния показател за посоката на движение.

Ако българските държавници не се допитат и не зачетат народната воля ще направят фатална и съдбоносна грешка за бъдещето на България. Нека да им припомним дългата 1400 годишна българска държавна традиция, в която народът ни е показал, че никога не е забравял, нито е прощавал на държавниците си подобни грешки.

Нека да не забравяме и сегашното международно право, съблюдавано от ООН и чийто член е Република България, което дава правото на гражданите да съдят управляващите си с презумпцията за вкарване на страната във война.