Овд и сиф създаване, организация и действие

I УВОД
Днес повече от едно десетилетие след разпадането на социалистическата система светът не е същият. Макар и употребявана по друг повод, приналдежаща на друго време и събитие тази клиширана фраза сякаш обхваща цялата сложност и комплексност на глобалната промяна, която бе извършена в края на 80-те години на миналия век. След половинвекови усилия , хиляди политически и икономически инициативи, идеологически борби и преговори и периферни военни конфликти, бе сложен край на едно изкуствено и уникално по рода си противопоставяне на две ядрени суперсили. За първи път светът бе изправен пред такова огромно предизвикателство, което не веднъж заплаши неговото съществуване. Краят на този исторически феномен, наричан Студена война, но с множество горещи следи, в литературата се свързва твърде еднозначно с разпадането на Социалистическия лагер и победата на САЩ и Западния блок в една безмилостна конфронтация. Доколко може да има победител в едно подобно противопоставяне е въпрос, който заслужава специално внимание, защото, когато на карта се залагат общочовешките ценности и застрашава се световния мир не може да има победител и победен. От продължаването на подобен конфликт несъмнено би загубило цялото човечество. И все пак какво взриви статуквото на една стабилно установила се система на международни отношения?

Разпадането на Съветския блок бе едно, колкото очаквано, прогнозиране събитие, толкова и внезапно и непредвидимо. Обхвата на промените трудно можеше да се предвиди. Съществуват хиляди трудове, статии, опити за оценки и цялостни разработки върху проблемите на Студената война, глобалното противопоставяне и неговите регионални и общочовешки аспекти, върху значението на промените за развитието на посткомунистическия свят, но дори от разстоянието на изминалото десетилитие все още е трудно да се даде обективна оценка. По отношението на предимствата и недостатъците на предишната система в обществото съществуват много и оригинални възгледи, които варират от крайно негативна оценка и дори нескрито презрение до романтизъм и носталгия към едни по-идилични отминали времена. Макар мнението на обществто да не е меродавно, да е лишено от научност, то ни дава възможност да разберем, преценим и анализираме много от истинските черти на една система, която нашето поколение малко познава, а предишните поколения не биха могли обективно да оценят.. Много учени и анализатори се опитваха да си дадат отговор на въпроса какво предизвика промяната, къде трябва да се потърсят нейните корени и, какво обуслови, както нейното съществуване, така и нейната гибел. Това са въпроси, на които още дълго ще търси отговор.
ЦЕЛИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
В настоящото изследване бих искала да разгледам и анализирам някои от аспектите на глобалната конфронтация в контекста на разпадането, развитието, функционирането и прекратяването на двата своеобразни организационни стълба на Съветския блок- Организацията на Варшавския договор (ОВД) и Съвета за икономическа взаимопомощ.(СИВ) Историческата съдба, ролята, която тези организации изиграха за осъществяването и регулирането на вътрешните и външни за социалистическия блок отношения биха могли да ни дадат отговор на редица въпроси. Изследването на тези две структури е изключително важно не само от гледна точка на научното познание, но най –вече от гледна точка на съставянето на една ясна и обективна представа за събитията, които се случиха и които до голяма степен обулавят условията, в които живеем сега и в които съвременния свят се развива.

Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ бяха двете основни структури на една система, която вече не съществува и преди да запратим нея и нейните стркуктури в мрака на миналото нужно е да изледваме, търсим анализираме и извлечем историческия урок , историческата поука ако не искаме да повтаряме грешките или откриваме отново вече открити постижения. Историята на човечеството за съжаление познава хиляди случаи, в които поради липсата на далновидност едни и същи грешки са се повтаряли и са имали не често фатален и гибелен ефект.

В изложението си ще се опитам още аналитично да се опитам да дам поне отчасти отговор на почти реторичния въпрос какво се случи, защо СИВ и ОВД, не надживаха политическото, идеологическо и икономическо противопоставяне, характерни за периода на Студената война? Защо се оказаха неспособни да се преборят с конфронтацията, чийто рожби всъщност бяха? Условията, глобалните промени ли предопределиха тяхната гибел или те както и основанието за самото противопоставяне бяха мъртвородени? Отговорът на въпроси от подобно естество би могъл да бъде много всеобхватен и сложен. Тематиката ни дава възможност за ръзгръщането на сериозни научни изледвания. В контекста на своето своеобразно изледване ще се опитам да се концентрирам върху вътрешните и външни причини, обуславящи развитието на процесите, които доведоха до прекратяването на двете социалистически структури- СИВ И ОВД.

Следвайки определена логика на първо място бих искала да направя един обощен исторически преглед на основните събития, които характеризират онзи исторически период, който ни е познат под лаконичното и до някъде иронично наименование Студена война.

На второ място ще се опитам да спра вниманието си на всяка една структура по отделно- нейното образуване, факторите, които го обуславят, функциониране, историческа роля.

На трето място имам за цел да направя съпоставка с техните конкурентни структури в противниковия лагер, основно НАТО и ЕИО Основната задача ще бъде да направя анализ на предимствата и недостатъците на двете системи в контекста на техните военнополитически и икономически структури.

Кризите в ОВД и пречките пред икономическото развитие на СИВ също представляват съществен елемент от логиката на противопоставянето , завършило с тяхното реално изчезване от международната сцена.

И не на последно място, за да си дадем отговор на един толкова сложен въпрос като защо ОВД и СИВ не надживяха конфронтацията ни е необходим един широк поглед не само върху предимствата и недостатъците СИВ и ОВД от една страна, но също и солидно познание и обективна оценка за предимствата , достиженията и недостатъците на конкурентните им структури- НАТО, ЗЕС, ЕИО.

В двата лагера се създадоха паралелни структури, които да обхванат и управляват противопоставането в различните сфери. Западният и Източният блок всъщност не бяха друго освен две страни на едно ново и уродливо явление- Студената война. На почти всяко действие също както в науката отговаряше определено противодействие. Учредяването на НАТО рефлектира в раждането на Организацията на Варшавския договор, политиката на първоначална икономическа изолация на СССР от страна на Запада, а впоследствеие на засиления интеграционен процес вътре в самия Западен блок обуслови съществуването на Съвет за Икономическа взаимопомощ. СИВ бе създаден, за да регулира отношенията в икономиката, а ОВД - военната стратегия и практика. И двете имаха отчетливо политически характер.

Следите на Студената война ни отвеждат до един много по- ранен период в историята на миналото столетие, но най интересните и драматични събития , свързани с нейните преки проявления се случват след края на Втората Световна война. Много историци, политици, уважавани учени са се опитали да маркират началото на Студената война с определено събитие или поредица от противопоставящи се стъпки. Трудно би било обаче да се отговори еднозначно кое точно събитие бележи началото на това ново глобално явление, което успява да разруши просъществувалата векове система на европейските и световни международни отношения и дипломация. Логично е за предвестници на продължилото половин век притивопоставяне да се споменават доктрината Труман, планът Маршал, създаването на Коминформбюро, разгромяването на вътрешната опозиция в страните от Източна Европа. В действителност още през 1946г в политическите кръгове на САЩ се оформя идеята за “сдържане на съветската експанзия”. Тя бива ясно формулирана от управляващия посолството в Москва Джордж Кенън в анализа за съветската външна политика от 22 февруари 1946 г. Речта на Уинстън Чърчил в Фултън от 5 март 1946г. по- скоро дава гласност на една вече съществуваща и добре разработена теза. Оригиналният Чърчил привлича вниманието към една нова поствоенна реалност и неговата реч става известна с образната характеристика, с която много точно описва разделението на два военнополитически блока. Крилатата фраза “желязната завеса” се използва до днес като синоним на крайното идеологическо противопоставяне ме пощадило нито една сфера на обеществения живот.

Управляващите в СССР приемат подобни изказвания като опит да се създаде изкуствена атмосфера на военна психоза, а обявения година по-късно план Маршал възприемат като средство за реализация на доктрината за “сдържане на съветската експанзия. Тяхната оценка не е далеч от обективнита действителност и предугажда много точно реалните намерения на американската дипломация. Планът представлява един добре обмислен външнополитически ход на американската външна политика. В първия момент ръководството на СССР не оценя реалистично значението и замисъла на тази инициатива и предложението на американския държавен секретар е посрещнато с интерес, а на източноевропейските делегации дори се препоръчва да вземат участие в организираното по този повод съвещание в Париж. Едва няколко дни по-късно, след получаването на допълнителна информация , осмисляне и анализ на истинските мотиви на предложението , в Кремъл се обявяват категорично за бойкотиране на съвещанието не само от страна на СССР, но и от страна на всички източноевропейски държави.

В отговор на тези събития два месеца по-късно в Шкларска Поремба 9-те компартии учредяват Коминформбюро-първият открит опит за изграждане на блок, който да се противопостави на американския “империализъм”

По същото време се ражда идеята за изграждане на западноевропейски съюз . Тя е обявена от министъра на външните работи на Великобритания в реч пред камарата на общините на 22 януари 1948г и среща мигновената подкрепа на министър –председателя Клемент Атли, както и на Чърил, който е известен като непримирим противник на комунизма. Веднъж пусната в ход машината на противопоставянето набира скорост. Едно действие от едната страна на “желязната завеса “бива мигновено последвано от друго действие, своеобразен отговор на другата страна. Дипломацията бива силно ограничена в идеологическите рамки на Студената война, губи своята гъвкавост и основно значение, а именно да регулира по мирен път отношенията между народите , да разрешава конфликтите и съчетава противоположните интерси в рамките на взаимно изгодни компромиси. Благодарение на необмислените и конфронтационни постъпки от двете страни съществуването на цялото човечество неведнъж бе заложено на карта.

Идеята на Бевин много скоро се реализира със създаването на военнополитическия Западен съюз между Великобритания, Франция, Белгия , Холандия и Люксембург на 17 март 1948г. Септември същата година е изградена и военната организация на Западноевропейския съюз.

Съветския отговор не закъснява. До края на 40-те години Кремъл успява да обвърже политически страните от Източна Европа в система от двустранни договори и да ги интегрира икономически посредством създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ януари 1949г в Москва. Непосредствено след Втората световна война се проявяват не само първите признаци на глобалното противопоставяне, но се изграждат и основните структури, които служат за своеобразен притегателен център на страните, попадащи под влиянието

на двете суперсили. Наблюдава се политическа, икономическа, военна културна и идеологическа интеграция в пределите на двата вече организационно сформирани блока.

Започва ерата на преките и косвени проявления на Студената война в отношенията мегжду двете свръх сили. Регионалните конфликти често проявяват тенденцията да се превърнат в световни и да заплашат мирното съществуване на цялото човечество. Най-малката искра в условията на противопоставяне от подобен мащаб и размери е способна да взриви лабилната политическа обстановка . Кризите с локален характер доказват опасенията на мнозина. Неприримостта на двете системи се проявява на –силно на локално ниво, за което свидетелства берлинската криза ( юни 1948-май 1949), както и Корейската война (1950- 1953г.)

В началото на 50-те години ситуацията се изостря още повече. 1951 г в Отава е поставен въпроса за вкючването на Гърция и Турция в НАТО, оформен в Лондонския протокол от 1951 г.1952 се поставя един друг много съществен въпрос за разполагането на военновъздушни бази на НАТО в Гърция и Турция и Близкия Изток. Конфронтацията заплашително наближава границите на Съветския лагер. Февруари 1953 г. В Анкара е сключен Балкански пакт за приятелство и сътрудничество между ФНРЮ, Гърция и Турция. 1953 г.умира и Сталин , събитие, което макар и не веднага променя вътрешната ситуация, а оттам и външната политика на СССР.

Германският въпрос и плановете за включванерто на Германия в западноевропейската отбранителна общност обаче и през 1954 продължава да бъде основен конфликт между страните от двата лагера. Този мотив се сочи като основен за последвалото създаване на Организацията на Варшавския договор, като своеобразна рекация на протичащите в Европа събития и най-вече интегрирането на Германия в ЗЕС и НАТО. Макар и не единствена тази причина никак не е маловажна и заслужава един по-задълбочен анализ и изследване . На плана “Идън”, който апелира за “свободно обединяване на Германия” е противопоставен план “Молотов”, който включва интересната инициатива за създаване на общоевропейска система за колективна сигурност. Предложено е дори участие на СССР в НАТО като опит да се неутрализират намеренията на САЩ и Западна Европа да привлекат Германия и окончателно да изградят Северноатлантическия пакт като една силна военна и политическа структура, способна да се противопостави и неутрализира всяка съветска заплаха или опит за хегемония.

Въпреки усилията обаче СССР не успява да постигне целта си. На 23 октомври 1954 г. в Париж е подписан протокола за присъединяването на Западна Германия към НАТО. Той влиза в сила на 5 май 1955. Няколко дни по-късно на 14 май във Варшава страните, участвали в Московското съвещание декември 1954г, (Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия), където се обсъжда основно въпроса за ремилитаризацията на Германия и нейното въвличане във военни групировки, подписват договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. Новата военно политическа организация предвижда провеждането на консултации по всички международни въпроси, незабавна помощт с всички средства, включително и прилагане на въоражена сила, създаване на обединено командване на въоръжените сили на Политически Консултативен съвет. Варшавският договор е открит за присъединяване и на други държави независимо от държавния им строй. Това е една съществена клауза, която цели да го противопостави на Атлантическия договор, който е затворен за участието на други страни.

Според Йордан Баев в развитието на ОВД биха могли да се откроят четири основни етапа Първият обхваща предисторията и процеса на формиране на източноевропейския военнополитически съюз от края на Втората светоевна война до подписването на варшавския договор през 1955г. Характеризира се с форсирано унифициране на обществените системи и въоражените сили към съветския модел. Вторият период условно обхваща противоречивите събития в периода 1956-1968. Третият период се характеризира с окончателно структуриране на на организацията до към началото на 70-те и най-силно развитие на на военнополитическо взаимодействие в рамките на съюза. Четвъртия се свързва със закъснелите опити за цялостна трансформация на характера и структурите на ОВД след 1985г, би могъл да се квалифицира и като перестроечен. Разделението на периоди би могло да бъде само условно с цел по- лесно изучаване на структурните елементи и функции на организацията, нейната историческа роля и значение. Класификации са полезен метод за разделяне на огромната материя с цел по лесното и изучаване, но по важен е цялостния поглед върху развитието на ОВД.

СЪЗДАВАНЕ НА ОВД-
ДОГОВОР ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМОПОМОЩ
В изледването на причините за краха на ОВД в резултат на промените, настъпили с разпадането на Източния блок бих искала на първо място да се спра върху текста и клаузите на самия Варшавски договор.”Буквата “на този юридически текст ни дава известна представа и за политическото му съдържание .

Още първото изречение ни дава много полезна информация относно факта, че целта на договора е да създаде система за колективна сигурност в Европа. Той е отворен за участието на всички европейски страни без значение към какъв политически и социален строй принадлежи, тъй като основната и висша цел е обединяването на усилията за постигането на сигурност и мир в Европа. Доколко тези думи изразяват реалните намерения на страните, подписали договора е трудно да се определи. Във почти всички документи от периода на Студената война, независимо на чия страна принадлежат е много трудно да се открие къде свършва пропагандата и започва истината. Отвореността на Договора би могло да има пропагандно значение, отново противопоставяйки демократичността и добрите намерения на консерватизма и дори егоизма на другата система. Непосредствената причина откриваме в следващите няколко изречения, които изясняват необходимостта от създаването и съществуването на едно подобно военнополитическо обединение. Създаването на ЗЕС по силата на Парижките споразумения и интеграцията на Германия в НАТО се цитират като фактори, които засилват напрежението и увеличават заплахата от бъдещ военен конфликт. От това съждение би могло да се направи извод, че страхът от засилването на могъща военна организация като НАТО и все по-видимото консолидиране на Запада в рамките на ЗЕС и НАТО са истинската непосредствена причина за създаването на ОВД. Съществуването на ОВД след промените в световната политическа обстановка може да се тълкува като безмислено поради отпадане на една от основните причини за неговото създаване, а именно заплахата от противопоставянето. Изчезва необходимостта да се защитава нещо, което вече го няма. На пръв поглед това обяснение се струва разумно, но вдействителност причините за разпадането на ОВД са много по-комплексни и не се дължат само на външни причини, породени от промени в световната политческа обстановка. Този аргумент обаче не бива да се подценява, защото ако не хвърля светлина върху целия проблем, то ни дава поне частична представа за случилото се, а смея да твърдя и за процесите, които се развиват в момента и предстоят да се развиват в бъдеще.

В договора още се казва, че в съответствие с Устава на ООН страните по договора се задължават да се въздържат от употребата на сила и да си служат с заплаха на сила и да разрешават международните конфликти с мирни средства с цел да не застрашават международната сигурност. Те също така декларират готовността си да участват във всички международни начинания, предназначени да опазят световния мир и сигурност, както и да работят за постигането на споразумения и прилагането на ефективни механизми за намаляване на въоражението и забраната на атомни, водородни и други видове оръжие за масово унищожение. Задължават се още да се съветват помежду си по всички важни въпроси, засягащи личната им и международна сигурност. Дали тези принципни предписания отговарят на действителността е един въпрос, който заслужава специално внимание не само във втъзка с във Врашавкия договор, но също така по повод подобни добронамерени декларации и в договора за НАТО. На последната няма да се спра подробно, тъй като не е предмет на изложението, но по отношение на ОВД бих искала по – нататък да цитирам поне две много известни събития, които влизат в разрез именно с тези принципи и най- вече с принципа за ненамеса във вътрешните работи на страните- членки.

Съгласно предписанията на член 4 в случай на въоражено нападение в Европа срещу една или повече от страните по договора, всяка страна, която също е страна по договора се задължава да окаже незабавна подкрепа съобразно член 51 от Устава на ООН. Ако се счете за необходимо допустима е и употребата на въоражена сила, но само в случаите на самоотбрана. Известно е, че ООН категорично заклеймява всякакъв вид проява на агресия.

Останалите 7 члена уреждат вътрешната организация и структурите на ОВД.
СЪПОСТАВКА С НАТО

Интересно би било да се отбележи, че същите тези принципи са залегнали и в договора за учредяването на Северноатлантическия пакт, така както и в самата идея за създаването на военна организация от подобен характер и мащаби.

За целта на съпоставката ще си позволя да разгледам и някои от по- важните предписания на договора за НАТО, тъй като от еднаквостта на принципите, заложени в двата договора следват редица изводи. Само познавайки общото бихме могли също так да откроим различното и да си отговорим на въпроса кое направи едната организация по- жизнеспосона от другата?

Общоизвестен факт е, че Организацията на Северноатлантическия договор се създава много по-рано от ОВД, което ни дава възможност да заключим че еднаквостта на принципите и структурите не е нищо повече от копиране и опит за изземване на функциите на едно сродно обединение. В това че и двата договора са създадени с една и съща цел-едва ли има съмнение. Не европейската сигурност, а стремежа за надмощие над другата система е неписания, но водещ принцип и на двата договора. Политическто значение не е буквално юридически записано и това е логично и типично за условията на Студената война и не само, но то има водещо значение за създаването, функционирането и ефективността на създадените организации.

НАТО се създава почти непосредствено след края на Световната война и е насочена срещу появилите се следвоенни напрежения в резултат на съветския “експанзионизъм”, както и във връзка с политическата и икономическа нестабилност в Западна Европа. На 4 април 1949 г във Вашингтон външните министри на Белгия, Холандия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия Люксембург, Норвегия , Португалия , Обединеното кралство и САЩ подписват Северноатлантически договор, който представлява политическата рамка на международен съюз за борба с агресията. По –късно през 1952 г към пакта се присъединяват Гурция и Турция, а 1955 Германия, 1982 –Испания. Постепенно влиянието му се разширява за сметка на Варшавския договор.

Издигат се вече познатите ни от изложението за Варшавския договор принципи като запазване и защита на взаимната сигурност, уважаване и зачитане принципите на индивидуална и колективна отбрана, заложени в устава на ООН. И двата договора се позовават на този документ, тъй като от една страна без този елемент съществуването им би било нелегитимно съобразно предписанията на устава на ООН. Осигуряването на справедилв и траен мир в Европа е основният идеал, залегнал и в основата на договора за НАТО. Този популярен следвоенен лозунг се превръща и в клише , с което си служат и двете системи за обосновка на политическите си ходове и машинации, оправдавайки с него и недотам справедливите си решения и действия. Става ясно , че на юридическо ниво трудно бихме могли да си обясним защо НАТО , а не ОВД надживя конфронтацията?