Овладяването на устната реч от деца с увреден слух се базира на теоритични положения известни на много науки

Изтегляне 91.5 Kb. страница 1/6 Дата 27.02.2022 Размер 91.5 Kb. #113289

Овладяването на устната реч от деца с увреден слух се базира на теоритични положения известни на много науки. В основата лежат сурдопедагогически възгледи предимно за степента и характера на слуховото увреждане, за възможностите от настъпването му и най-вече за развитието на речта , за възможностите за цялостното езиково и личностово развитие за по специфичните изисквания при отглеждането ,възпитанието, обучението, и рехабилитацията за вербалните и невербалните средства за комуникация, за социализацията и интеграцията на децата с увреден слух в обществото на чуващите. В сурдопедагогическата литература автори като:А.Балтаджиева(1972,1974,1993/, К.А.Волкова/1968/,Д.Фидьов и Д.Денев/1958/, К.Дионисиева /1996/,С.А.Зиков/1974/,Ц.Попзлатева/1992,1993,1999/, Ф.Ф. Рау/1976,1981/, В.Кацарска/1979,1980/,Б.Д. Корсунская/1969/. Mc Garr N.S.,Harrys,K.S./1982/,Osberger,J./1983/,Tye-Murrdy,N./1987/ и много други отделят внимание на устната реч,като ги разглеждат подробно, тъй като вследствие на невъзможността да се осъществи пълноценна слухова перцепция диапазонът им е изключително широк-от пълна липса на реч /не случайно дълги години е използван термина глухонемота/, до частични нарушения на звукопроизношението.По важно е да се открои зависимоста им от няколко по-важни фактори: -степен на слуховото увреждане -тип слухово увреждане -време на настъпването му -социална среда -ранна диагностика използване на сензитивния период за слухова перцепция и овладяване на речеви умения -психологически и емоционално-волеви особеност -компетентност на екипите за диагностика и слухо-речева рехабилитация -участието в рехабилитацията на семейството и близките. Действието на тези фактори,както и съобразяването с някои по-общи сурдопедагогически възгледи, изложени в различни литературни източници , в по-малка или в по- голяма степен оформят схващанията и методите и начините на езиковото развитие, за формирането на устната реч от децата с увреден слух и най-вече произносителната и страна. Предлаганата Методика за формиране на устната реч на лица със слухови нарушения се опира на данни от теоритични положения отт анатомията и физиологията и по отношение на органите на разглеждането на устройството и функциите на органите на слуха и речта. Формирането на произносителната страна на речта при деца със слухови нарушения има по-различна сетивна модалност от тази , която се осъществява при чуващите.Функциите на органите на сетивноста Л.Мавлов и В. Боянова свързват предимно с предоставянето на необходима информация.Преработката на различните нива в заисимост от характера на сетивните импулси, включително и на корово равнище. Общата и специализираната сетивност,сочат по горе посочените автори са свързани в сензорната модалност.Именно тази модалнодт лежи в основата на слухоречевата рехабилитация. Водеща роля при глухите деца играе зрителната сетивност.Ролята на слуховата нараства при слабочуващите. Дори и при минимални слухови остатъци се препоръчва те да се използват за целите на формирането на устна реч. Целта и задачите на обучението по произношение поизтичат от основите функции на устния език и особено комуникативната. Така правилния подбор на задачите в зависимост от общите и методически условия на обучение и рехабилитация, както и индивидуалните особености на децата, до голяма степен зависи постигането на общата цел на обучението по произношение-формиране на устна реч,разбираема за общуващите с детето с увреден слух хора, преодоляването на комуникативните нарушения на слуха и развитието на детската личност. В зависимост от сетивната база при овладяването на произносителната страна на речта методите са: моносензорен/използва се един сетивен канал, най-често зрителния/, бисензорен/ зрението и остатъчния слух/, полисензорен или мултисензорен /използват се всички сетивни канали, изцяло съхранени или частично запазени/. Взаимодействието на устната с останалите видове вербални или невербални средства за общуване е предмет на особено внимание при теоритическото обосноваване и прилагането на различни методи .Pedro Pons de Leon е считал за възможно обучението в устна реч и то само в експресивната и форма /без зрително възприемане/ изключително на основата на дактилната и писмената реч, а също така и на жестовата. Французинът de L’Eppe обучавал учениците си на елементарна устна реч.По-широко място отделял на други видове словесна реч-дактилна и писмена, кото ги формирал на базата на специално създадена система от жестове. Авторът на ,,чист устен метод``- S. Heinicke разглеждал въпроса за взаимодействие на устната реч с останалите видове словесна и несловесна реч изключително в полза на първата . Той и неговите последователи/срещат се и в днешно време/я издигнали в култ. Жестът и мимиката били напълно пренебрегнати, а дактилната и писмената играели незначителна роля-за затвърдяване на овладяния в устна форма речеви материал. Създателите на методите в т.ч. и на разновидностите на чистия устен метод, придавали важно значение на подходите при овладяването на лингвистичния материал. Изтегляне 91.5 Kb. Сподели с приятели: