РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ РАЗГРАД
П Л А Н
ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ
В ОБЛАСТ РАЗГРАД
РАЗГРАД
2012 г.
№ по ред
|
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНА
|
страница
|
|
ВЪВЕДЕНИЕ
|
4
|
|
І. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ
|
6
|
|
А. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЛАСТТА
|
6
|
|
1.Физикогеографска характеристика на областта.
|
6
|
|
2. Климатична характеристика на областта.
|
9
|
|
3.Демографска характеристика на областта.
|
9
|
|
4.Стопанска характеристика на областта.
|
11
|
|
5. Водностопанска характеристика на областта.
|
20
|
|
6. Транспортна характеристика на областта.
|
24
|
|
7. Eнергийна инфраструктура
|
27
|
|
8. Телекомуникации.
|
28
|
|
Б. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНИТЕ БЕДСТВИЯ И ПРОГНОЗА ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТЯХ.
|
29
|
|
В.ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА ВЪЗМОЖНИТЕ БЕДСТВИЯ.
|
34
|
|
ІІ. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ.
|
35
|
|
1. Превантивна дейност
|
35
|
|
2. Провеждане на дейности по защитата.
|
36
|
|
3. Подпомагане и възстановяване при бедствия.
|
36
|
|
ІІІ. МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО.
|
37
|
|
ІV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ И ЛИЦА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕДВИДЕНИТЕ МЕРКИ.
|
37
|
|
V. СРЕДСТВАТА И РЕСУРСИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО раздели ІІ, ІІІ и ІV.
|
38
|
|
VІ. НАЧИН НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА.
|
39
|
|
VІІ. РЕД ЗА РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА И НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ОПАСНОСТ ИЛИ ВЪЗНИКВАНЕ НА БЕДСТВИЕ.
|
40
|
|
1. Ред за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт при опасност или възникване на бедствие.
|
40
|
|
2. Ред за ранно предупреждение и оповестяване на населението от Област Разград при опасност или възникване на бедствие.
|
41
|
|
VІІІ. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕКИПИТЕ И СРЕДСТВАТА НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА.
|
41
|
|
ІХ. ВРЕМЕ ЗА ГОТОВНОСТ ЗА РЕАГИРАНЕ НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА.
|
44
|
|
ПРИЛОЖЕНИЯ:
|
|
|
1.Схема на област Разград.
|
45
|
|
2.Таблица с населението на област Разград по общини, по постоянен и настоящ адрес, актуални съобразно регистрите на ГРАО.
|
46
|
|
3.Списък на структуроопределящи фирми в общините на Област Разград.
|
47
|
|
4.Списък на язовирите в област Разград, водосборни и заливни зони и оттоци.
|
50
|
|
5. СПИСЪК на обектите по чл. 35 от ЗЗБ в област Разград
|
51
|
|
6. СПИСЪК на обектите по чл. 36 от ЗЗБ в област Разград
|
59
|
|
7. ИНФОРМАЦИЯ за наличните количества агресивни течности в обекти от критичната инфраструктура, в които може да възникне производствена авария
|
63
|
|
8.Разчет за необходимите финансови средства за осигуряване на плана.
|
64
|
|
9.Телефонен указател за уведомяване на органите на изпълнителната власт и силите за реагиране при заплаха или възникване на бедствия.
|
65
|
|
10.Силите и средствата на общините за реагиране и ликвидиране на последствията от бедствия, съгласно техните разчети
|
68
|
|
11. Райони за настаняване на допълнителни сили и средства от съседни и/или други общини за провеждане на СНАВР при бедствия
|
76
|
|
12.Медицинско осигуряване на СНАВР.
|
77
|
|
13.Налично имущество за временно настаняване на евакуираното население.
|
80
|
|
14.Разчет за необходимостта от хранителни продукти, вода, лекарствени средства и медицински изделия на 1 човек за три дни.
|
81
|
|
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПЛАНОВЕ
|
|
|
Част І План за защита при земетресение.
|
|
|
Част ІІ План за защита при наводнение.
|
|
|
Част ІІІ План за защита при ядрена или радиационна авария.
|
|
|
Част ІV План за защита при снегонавяване и обледеняване.
|
|
|
Част V План за защита при пожари.
|
|
|
Част VІ План за медицинско осигуряване при бедствия и действия при биологично и бактериологично замърсяване. (разработен от РЗИ)
|
|
|
Част VІІ План за защита при терористична дейност. (разработен от ОД на МВР)
|
|
ВЪВЕДЕНИЕ
Плана за защита при бедствия в област Разград е разработен на основание чл. 9 от Закона за защита при бедствия (обн. ДВ / бр. 102 от 19.12.2006г., с последни изменения ДВ. бр.80 от 14 Октомври 2011г.) в който е регламентирано, че:
§(1). Планирането на защитата при бедствия се извършва на общинско, областно и национално ниво.
§(2). Плановете за защита при бедствия се изготвят по части за всяка от опасностите, специфични за съответната територия, като частите за земетресение, наводнение и ядрена и радиационна авария са задължителни.
§(3). Плановете за защита при бедствия задължително съдържат:
- анализ и оценка на риска от бедствия;
- мерките за предотвратяване или намаляване на риска от бедствия;
- мерките за защита на населението;
- разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;
- средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на дейностите по т. 2, 3 и 4;
- начина на взаимодействие между съставните части на единната спасителна система;
- реда за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, на съставните части на единната спасителна система и населението при опасност или възникване на бедствия;
- информация за екипите и средствата на съставните части на единната спасителна система;
- време за готовност за реагиране на съставните части на единната спасителна система.
§(8). Областният управител организира разработването на областен план за защита при бедствия съвместно с териториалните структури на централната изпълнителна власт и кметовете на общини.
§(9). Областният план за защита при бедствия се утвърждава със заповед на областния управител след съгласуване с министъра на вътрешните работи.
Цели на плана за защита при бедствия в област Разград.
1. Да се изучи, систематизира и анализира информацията за възможните бедствия, крупни пожари, промишлени аварии, катастрофи и извънредни ситуации на територията на областта.
2. Да се прогнозират възможните преки и косвени краткосрочни, средносрочни и дългосрочни последствия за населението, околната среда и нормалното функциониране на стопанската и нестопанска дейност в областта при възникването на бедствия, крупни пожари и извънредни ситуации.
3. Да се изучи, систематизира, анализира и оцени демографската, социално-икономическата, инфраструктурната, селскостопанската и друга важна информация за областта за вземане на управленски решения в кризисни ситуации в условията на времеви и информационни ограничения.
4.Разпределение на задълженията между отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки в плана;
5. Координира взаимодействието между частите на единната спасителна система и осигурява възможност за поетапно привличане на сили и средства в
съответствие с развитието на бедствието;
6.Планиране на средства и ресурси за ликвидиране на последиците от бедствия;
8. Да се създаде предварителна организация за своевременно изпълнение предвидените в настоящите планове действия и мероприятия изпълнявани от местната власт и държавната администрация , юридическите и физически лица с цел успешно осъществяване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи / СНАВР / на територията на област Разград.
За постигане на поставените цели в плана за защита от бедствия в област Разград са планирани и разработени мероприятия за изпълнение на следните основни задачи:
1. Анализ на възможните бедствия , които биха възникнали на територията на областта и прогноза за последствията от тях.
2. Разработване на мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствия.
3. Планиране на мерки за защита на населението, националното стопанство и околната среда при бедствия.
4. Координиране на органите за управление за изпълнение на планираните мерки.
5. Осигуряване на средства и ресурси, предвидени за ликвидиране последствията от бедствията.
6. Взаимодействие на органите на държавната и изпълнителна власт.
7. Ред за навременно уведомяване на органите на изпълнителната власт и населението при опасност или възникване на бедствие.
8. Взаимодействието между частите на единната спасителна система.
Връзка с други планове.
Настоящият план предоставя данни за разработване на Национален план за защита при бедствия. Информацията в плана е обобщение на данните от плановете за защита при бедствия на структурите от единната спасителна система на територията на областта и общинските планове за защита при бедствия, което дава възможност за ползване на сили и средства, посочени в тях. Областния план за защита при бедствия координира и кореспондира с плановете на всички ведомства и организации в областта, задължени по Закона за защита при бедствия, да изготвят такива планове.
Въвеждане на плана в действие.
Въвеждането на плана в действие се осъществява чрез заповед на Областния управител на основание правомощията му от Закона за администрацията чл. 32, ал.1 във връзка с чл.31, т.7 от Закона за администрацията в съответствие с чл.64/2/, т. 2 от Закона за защита при бедствия, в който е регламентирано, че при възникване на бедствие на територията на областта областният управител въвежда със заповед в изпълнение областния план за защитата при бедствия.
І. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ
А. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЛАСТТА
1.Физикогеографска характеристика на областта.
Обща характеристика
Област Разград е разположена в североизточната част на България, заема 2,38% от територията на страната и 17,62% от територията на Северен централен район. Тя граничи с областите Русе, Шумен, Търговище и Силистра. (Приложение №1)
В границите на Област Разград влизат 7 общини: Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Лозница, Самуил и Цар Калоян.
Най-северната точка на Област Разград се намира в землището на село Юпер, на десет километра от река Дунав, а най-южната – в района на с. Манастирци на около 20 км от предпланините на Стара планина.
Релефът в областта е равнинно-хълмист, със средна надморска височина 250–270 м. Най-ниската точка се намира в землището на с. Юпер на 39,14 м. над морското равнище, а най-високата е на 485,7 м. до с. Самуил. Област Разград включва части от Дунавската равнина, Лудогорското плато, Разградските и Самуиловски височини и долината на р. Бели Лом. По-голямата й част се намира в Лудогорското плато, на юг е хълмиста, а на север се слива с Добруджанската равнина и крайдунавските полета.
Разнообразието на почвите е голямо. От извършените до края на ХХ век проучвания е установено, че 55,9% от тях са черноземни, като доминират оподзолените черноземи. Те се намират главно в землищата на селищата, разположени югоизточно и западно от Разград, северно от Кубрат и в околностите на Исперих. Слабо и силно излужени черноземи има в някои селища на Разградската и Лознишката общини. Сивите горски почви заемат 36,6% от територията. Те са главно в североизточната и югозападната част на областта. Други почвени видове заемат едва 7,5%.
Област Разград не е богата на полезни изкопаеми. На територията на Община Лозница има три находища на глина, която се използва в керамичното производство. Проучени са находищата на глина за производство на строителни керамични изделия – тухли и керемиди, разположени на юг – югозапад от Разград. Зърнестите варовици и пясъчниците се използват като трошен камък за настилка за пътища.
Област Разград е бедна на водни ресурси – всички реки, освен река Бели Лом, са временни реки. Най-големият изграден язовир е „Бели Лом” (25,5 млн.м³). На територията на Община Исперих се намира най-големият карстов извор в тази част на страната, като дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на уникален комплекс от карстови форми: пещери, понори, скални ниши и др.
В хълмистите части на областта коренната растителност е от габър, горун, сребролистна липа, а в равнините преобладават цер, благун, дъб и габър. Срещат се още дива череша, киселица и круша. На територията на областта виреят и много тревисти лечебни растения като бял равнец, багрилно подрумниче, вълча ябълка, обикновен пелин, зайча сянка, дяволска уста, теснолист живовляк и др.
Животинският свят е представен от сравнително богат евросибирски комплекс, предимно в горските части на областта. От бозайниците се срещат див заек, лисица, чакал, вълк, язовец, дива свиня, благороден елен, елен лопатар, сърна, дива коза, таралеж; от птиците – ястреб кокошкар, яребица, фазан, дива патица, пъдпъдък, кукувица, кукумявка, пчелояд, папуняк, зелен кълвач, полска чучулига и др. В реките се срещат речен кефал, червеноперка, бяла мряна, шаран, а в язовирите – толстолоб, шаран, сом и др.
Принадлежността на областта към Дунавската равнина и Лудогорието с типичния равнинно-хълмист релеф, умерено-континентален климат и плодородни почви са благоприятни за развитие на растениевъдството и животновъдството.
Поземлени ресурси
Общата площ на територията на Област Разград е 2 639,744 кв.км, която представлява 17,62% от територията на Северен централен район за планиране. С най-голяма площ е Община Разград (22,7% от територията на областта), следвана от общините Кубрат и Лозница, заемащи съответно 17,8% и 15,5%. С най-малка площ е Община Цар Калоян, чиято площ е 8,8% от територията на областта.
Характерно за областта е високият процент на земеделските територии (общо 1 907 934 дка), които заемат 70,7% от площта на областта, при средна стойност за страната 58,7%. Най-голям е относителният дял на земеделските територии в Община Кубрат – 74,0%, а най-малък в Община Завет – 59,5%.
В същото време горските територии са относително по-малко. С обща площ 547 142 дка те, представляват 22,4% от общата територия на областта, докато средният процент за страната е 33,6%. Най-голям е относителния им дял в Община Завет – 35,0%, а най-малък в Община Лозница – 17,8%.
Относителният дял на водните течения и водни площи (0,7%) е два и половина пъти по-малък в сравнение със средния за страната (1,8%), докато делът на останалите видове територии е близък до средните стойности за страната: населените места и другите урбанизирани територии заемат 5,4% (за страната 5,0%); териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци заемат 0,1% (за страната 0,3%), а площта на териториите за техническа инфраструктура представлява 0,7%, при средна стойност за страната 0,6%.
Размерът на обработваемата земя във всички посочени видове територии през 2010 г. е 1 461 585 дка, а земеделската е 1 609 246 дка.
Биологично разнообразие и защитени територии.
Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа.
На територията на областта под режим на защита са три категории защитени територии – резервати, защитени местности и природни забележителности:
- За резерват в областта е обявено поречието на река Бели Лом;
- За защитени местности в областта са обявени вековни гори и находища на див божур и пролетен гороцвет;
- За природни забележителности на територията на областта са обявени характерни образувания, разположени основно в Община Разград.
НАТУРА 2000 представлява Европейска екологична мрежа от защитени зони за опазване или възстановяване на природни местообитания на видове с национално и европейско значение в естествения им район на разпространение. Натура 2000 е изградена на базата на два основни документа на ЕС, свързани с опазване на природата. Изискванията на двете директиви са залегнали в Закона за биологичното разнообразие, с който в страната се обявяват защитени зони като част от Националната екологична мрежа (НЕМ). За територията на областта, контролирана от РИОСВ, Русе са одобрени и обнародвани 1 зона за дивите птици и 4 зони за местообитанията. Относителният дял на териториите за опазване на природните хабитати и дивата флора и фауна, включени в екологичната мрежа НАТУРА 2000, възлиза на 29,75% от площта на областта, като по този показател тя е на 13-то място в страната.
Културно-историческо наследство
В Област Разград са регистрирани около 1 200 недвижими паметници, които заедно с хилядите предмети и документи илюстрират богатата материална и духовна култура на племената и народите, живели в Лудогорието през хилядолетията. Първите следи датират от ранния период на старокаменната епоха (500 000 – 200 000 год. пр. н. е.) и са открити край Разград. Това са едни от най-големите находища на кремъчни оръдия в Югоизточна Европа. От каменно-медната (5 000 – 4 000 год. пр.н.е.) и бронзовата (3 000 – 2 000 год. пр.н.е.) епохи са известни повече от 100 поселения, оформени в селищни могили, като най-големите и високи могили са разположени в землищата на селата Свещари, Малък Поровец и Самуил.
Днес следите от древното минало са експонирани в архитектурно-археологически резервати, по-известни от които са:
Националният историко-археологически резерват „Сборяново” в Община Исперих (между селата Малък Поровец и Свещари) е с площ 6 470 дка и охранителна зона 13 304 дка. В границите на резервата се намира един от деветте паметници на културата в България под закрилата на ЮНЕСКО – Тракийската гробница при с. Свещари, обявена за паметник на културно-историческото наследство през 1985 г. В него са разположени и четири други проучени гробници, два големи могилни некропола от елинистическата епоха, некропол от старожелязната епоха, две селищни могили и некропол от халколита, светилища от старожелязната и елинистическата епоха, тракийски укрепен град-столица, няколко укрепени селища от различни епохи от Античността до Средновековието и Алианско теке.
Историко-археологическият резерват „Абритус”, Разград, с площ от 1 000 дка е паметник на културата с национално значение. Представя фортификационната система на античния град, която е проучена и частично възстановена, експонирана и достъпна за туристи. Други важни обекти на културно-историческото наследство са:
Часовниковата кула, един от символите на гр. Разград, е построена през 1764 г. от уста Тодор Тончев от тревненското село Дурча, реставрирана е през 1864 г. и 1998 г.;
Джамията „Ибрахим паша”, Разград е уникален паметник от ислямската култура (1 614 г.), втора по големина в България, след „Томбул” джамия в Шумен.
Естествените качества и отличителните особености в характеристиката на областната територия се определят от съхранените природни дадености и културно-историческо наследство.
Културно-историческите паметници са сред стратегическите фактори за устойчиво развитие. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за развитие. Интегрираният подход по опазването и валоризирането на културното наследство е важно условие за повишаване привлекателността на общините както за инвестиции, така и за изграждане на качествена жизнена среда при запазване на тяхната идентичност. Реконструкцията, реставрацията и консервацията на движими и недвижими паметници на културно-историческото наследство е предпоставка за развитие на културния туризъм и приоритетно обновяване на съществуващата туристическа инфраструктура.
Сподели с приятели: |