П л а н за защита при бедствия



страница1/9
Дата13.01.2018
Размер2.01 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ РАЗГРАД



П Л А Н

ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ

В ОБЛАСТ РАЗГРАД
РАЗГРАД

2012 г.




№ по ред

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНА


страница




ВЪВЕДЕНИЕ

4




І. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ

6




А. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЛАСТТА

6




1.Физикогеографска характеристика на областта.

6




2. Климатична характеристика на областта.

9




3.Демографска характеристика на областта.

9




4.Стопанска характеристика на областта.

11




5. Водностопанска характеристика на областта.

20




6. Транспортна характеристика на областта.

24




7. Eнергийна инфраструктура

27




8. Телекомуникации.

28




Б. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНИТЕ БЕДСТВИЯ И ПРОГНОЗА ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТЯХ.

29




В.ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА ВЪЗМОЖНИТЕ БЕДСТВИЯ.

34




ІІ. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ.

35




1. Превантивна дейност

35




2. Провеждане на дейности по защитата.

36




3. Подпомагане и възстановяване при бедствия.

36




ІІІ. МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО.

37




ІV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ И ЛИЦА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕДВИДЕНИТЕ МЕРКИ.

37




V. СРЕДСТВАТА И РЕСУРСИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО раздели ІІ, ІІІ и ІV.

38




VІ. НАЧИН НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА.

39




VІІ. РЕД ЗА РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА И НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ОПАСНОСТ ИЛИ ВЪЗНИКВАНЕ НА БЕДСТВИЕ.

40




1. Ред за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт при опасност или възникване на бедствие.

40




2. Ред за ранно предупреждение и оповестяване на населението от Област Разград при опасност или възникване на бедствие.

41




VІІІ. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕКИПИТЕ И СРЕДСТВАТА НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА.

41




ІХ. ВРЕМЕ ЗА ГОТОВНОСТ ЗА РЕАГИРАНЕ НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА.

44




ПРИЛОЖЕНИЯ:







1.Схема на област Разград.

45




2.Таблица с населението на област Разград по общини, по постоянен и настоящ адрес, актуални съобразно регистрите на ГРАО.

46




3.Списък на структуроопределящи фирми в общините на Област Разград.

47




4.Списък на язовирите в област Разград, водосборни и заливни зони и оттоци.

50




5. СПИСЪК на обектите по чл. 35 от ЗЗБ в област Разград

51




6. СПИСЪК на обектите по чл. 36 от ЗЗБ в област Разград

59




7. ИНФОРМАЦИЯ за наличните количества агресивни течности в обекти от критичната инфраструктура, в които може да възникне производствена авария

63




8.Разчет за необходимите финансови средства за осигуряване на плана.

64




9.Телефонен указател за уведомяване на органите на изпълнителната власт и силите за реагиране при заплаха или възникване на бедствия.

65




10.Силите и средствата на общините за реагиране и ликвидиране на последствията от бедствия, съгласно техните разчети

68




11. Райони за настаняване на допълнителни сили и средства от съседни и/или други общини за провеждане на СНАВР при бедствия

76




12.Медицинско осигуряване на СНАВР.

77




13.Налично имущество за временно настаняване на евакуираното население.

80




14.Разчет за необходимостта от хранителни продукти, вода, лекарствени средства и медицински изделия на 1 човек за три дни.

81




СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПЛАНОВЕ







Част І План за защита при земетресение.







Част ІІ План за защита при наводнение.







Част ІІІ План за защита при ядрена или радиационна авария.







Част ІV План за защита при снегонавяване и обледеняване.







Част V План за защита при пожари.







Част VІ План за медицинско осигуряване при бедствия и действия при биологично и бактериологично замърсяване. (разработен от РЗИ)







Част VІІ План за защита при терористична дейност. (разработен от ОД на МВР)




ВЪВЕДЕНИЕ
Плана за защита при бедствия в област Разград е разработен на основание чл. 9 от Закона за защита при бедствия (обн. ДВ / бр. 102 от 19.12.2006г., с последни изменения ДВ. бр.80 от 14 Октомври 2011г.) в който е регламентирано, че:

§(1). Планирането на защитата при бедствия се извършва на общинско, областно и национално ниво.

§(2). Плановете за защита при бедствия се изготвят по части за всяка от опасностите, специфични за съответната територия, като частите за земетресение, наводнение и ядрена и радиационна авария са задължителни.

§(3). Плановете за защита при бедствия задължително съдържат:

- анализ и оценка на риска от бедствия;

- мерките за предотвратяване или намаляване на риска от бедствия;

- мерките за защита на населението;

- разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;

- средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на дейностите по т. 2, 3 и 4;

- начина на взаимодействие между съставните части на единната спасителна система;

- реда за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, на съставните части на единната спасителна система и населението при опасност или възникване на бедствия;

- информация за екипите и средствата на съставните части на единната спасителна система;

- време за готовност за реагиране на съставните части на единната спасителна система.

§(8). Областният управител организира разработването на областен план за защита при бедствия съвместно с териториалните структури на централната изпълнителна власт и кметовете на общини.

§(9). Областният план за защита при бедствия се утвърждава със заповед на областния управител след съгласуване с министъра на вътрешните работи.
Цели на плана за защита при бедствия в област Разград.

1. Да се изучи, систематизира и анализира информацията за възможните бедствия, крупни пожари, промишлени аварии, катастрофи и извънредни ситуации на територията на областта.

2. Да се прогнозират възможните преки и косвени краткосрочни, средносрочни и дългосрочни последствия за населението, околната среда и нормалното функциониране на стопанската и нестопанска дейност в областта при възникването на бедствия, крупни пожари и извънредни ситуации.

3. Да се изучи, систематизира, анализира и оцени демографската, социално-икономическата, инфраструктурната, селскостопанската и друга важна информация за областта за вземане на управленски решения в кризисни ситуации в условията на времеви и информационни ограничения.

4.Разпределение на задълженията между отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки в плана;

5. Координира взаимодействието между частите на единната спасителна система и осигурява възможност за поетапно привличане на сили и средства в


съответствие с развитието на бедствието;

6.Планиране на средства и ресурси за ликвидиране на последиците от бедствия;

8. Да се създаде предварителна организация за своевременно изпълнение предвидените в настоящите планове действия и мероприятия изпълнявани от местната власт и държавната администрация , юридическите и физически лица с цел успешно осъществяване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи / СНАВР / на територията на област Разград.
За постигане на поставените цели в плана за защита от бедствия в област Разград са планирани и разработени мероприятия за изпълнение на следните основни задачи:

1. Анализ на възможните бедствия , които биха възникнали на територията на областта и прогноза за последствията от тях.

2. Разработване на мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствия.

3. Планиране на мерки за защита на населението, националното стопанство и околната среда при бедствия.

4. Координиране на органите за управление за изпълнение на планираните мерки.

5. Осигуряване на средства и ресурси, предвидени за ликвидиране последствията от бедствията.

6. Взаимодействие на органите на държавната и изпълнителна власт.

7. Ред за навременно уведомяване на органите на изпълнителната власт и населението при опасност или възникване на бедствие.

8. Взаимодействието между частите на единната спасителна система.
Връзка с други планове.

Настоящият план предоставя данни за разработване на Национален план за защита при бедствия. Информацията в плана е обобщение на данните от плановете за защита при бедствия на структурите от единната спасителна система на територията на областта и общинските планове за защита при бедствия, което дава възможност за ползване на сили и средства, посочени в тях. Областния план за защита при бедствия координира и кореспондира с плановете на всички ведомства и организации в областта, задължени по Закона за защита при бедствия, да изготвят такива планове.


Въвеждане на плана в действие.

Въвеждането на плана в действие се осъществява чрез заповед на Областния управител на основание правомощията му от Закона за администрацията чл. 32, ал.1 във връзка с чл.31, т.7 от Закона за администрацията в съответствие с чл.64/2/, т. 2 от Закона за защита при бедствия, в който е регламентирано, че при възникване на бедствие на територията на областта областният управител въвежда със заповед в изпълнение областния план за защитата при бедствия.



І. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ
А. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЛАСТТА

1.Физикогеографска характеристика на областта.

Обща характеристика

Област Разград е разположена в североизточната част на България, заема 2,38% от територията на страната и 17,62% от територията на Северен централен район. Тя граничи с областите Русе, Шумен, Търговище и Силистра. (Приложение №1)

В границите на Област Разград влизат 7 общини: Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Лозница, Самуил и Цар Калоян.

Най-северната точка на Област Разград се намира в землището на село Юпер, на десет километра от река Дунав, а най-южната – в района на с. Манастирци на около 20 км от предпланините на Стара планина.

Релефът в областта е равнинно-хълмист, със средна надморска височина 250–270 м. Най-ниската точка се намира в землището на с. Юпер на 39,14 м. над морското равнище, а най-високата е на 485,7 м. до с. Самуил. Област Разград включва части от Дунавската равнина, Лудогорското плато, Разградските и Самуиловски височини и долината на р. Бели Лом. По-голямата й част се намира в Лудогорското плато, на юг е хълмиста, а на север се слива с Добруджанската равнина и крайдунавските полета.

Разнообразието на почвите е голямо. От извършените до края на ХХ век проучвания е установено, че 55,9% от тях са черноземни, като доминират оподзолените черноземи. Те се намират главно в землищата на селищата, разположени югоизточно и западно от Разград, северно от Кубрат и в околностите на Исперих. Слабо и силно излужени черноземи има в някои селища на Разградската и Лознишката общини. Сивите горски почви заемат 36,6% от територията. Те са главно в североизточната и югозападната част на областта. Други почвени видове заемат едва 7,5%.

Област Разград не е богата на полезни изкопаеми. На територията на Община Лозница има три находища на глина, която се използва в керамичното производство. Проучени са находищата на глина за производство на строителни керамични изделия – тухли и керемиди, разположени на юг – югозапад от Разград. Зърнестите варовици и пясъчниците се използват като трошен камък за настилка за пътища.

Област Разград е бедна на водни ресурси – всички реки, освен река Бели Лом, са временни реки. Най-големият изграден язовир е „Бели Лом” (25,5 млн.м³). На територията на Община Исперих се намира най-големият карстов извор в тази част на страната, като дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на уникален комплекс от карстови форми: пещери, понори, скални ниши и др.

В хълмистите части на областта коренната растителност е от габър, горун, сребролистна липа, а в равнините преобладават цер, благун, дъб и габър. Срещат се още дива череша, киселица и круша. На територията на областта виреят и много тревисти лечебни растения като бял равнец, багрилно подрумниче, вълча ябълка, обикновен пелин, зайча сянка, дяволска уста, теснолист живовляк и др.

Животинският свят е представен от сравнително богат евросибирски комплекс, предимно в горските части на областта. От бозайниците се срещат див заек, лисица, чакал, вълк, язовец, дива свиня, благороден елен, елен лопатар, сърна, дива коза, таралеж; от птиците – ястреб кокошкар, яребица, фазан, дива патица, пъдпъдък, кукувица, кукумявка, пчелояд, папуняк, зелен кълвач, полска чучулига и др. В реките се срещат речен кефал, червеноперка, бяла мряна, шаран, а в язовирите – толстолоб, шаран, сом и др.

Принадлежността на областта към Дунавската равнина и Лудогорието с типичния равнинно-хълмист релеф, умерено-континентален климат и плодородни почви са благоприятни за развитие на растениевъдството и животновъдството.

Поземлени ресурси

Общата площ на територията на Област Разград е 2 639,744 кв.км, която представлява 17,62% от територията на Северен централен район за планиране. С най-голяма площ е Община Разград (22,7% от територията на областта), следвана от общините Кубрат и Лозница, заемащи съответно 17,8% и 15,5%. С най-малка площ е Община Цар Калоян, чиято площ е 8,8% от територията на областта.

Характерно за областта е високият процент на земеделските територии (общо 1 907 934 дка), които заемат 70,7% от площта на областта, при средна стойност за страната 58,7%. Най-голям е относителният дял на земеделските територии в Община Кубрат – 74,0%, а най-малък в Община Завет – 59,5%.

В същото време горските територии са относително по-малко. С обща площ 547 142 дка те, представляват 22,4% от общата територия на областта, докато средният процент за страната е 33,6%. Най-голям е относителния им дял в Община Завет – 35,0%, а най-малък в Община Лозница – 17,8%.

Относителният дял на водните течения и водни площи (0,7%) е два и половина пъти по-малък в сравнение със средния за страната (1,8%), докато делът на останалите видове територии е близък до средните стойности за страната: населените места и другите урбанизирани територии заемат 5,4% (за страната 5,0%); териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци заемат 0,1% (за страната 0,3%), а площта на териториите за техническа инфраструктура представлява 0,7%, при средна стойност за страната 0,6%.

Размерът на обработваемата земя във всички посочени видове територии през 2010 г. е 1 461 585 дка, а земеделската е 1 609 246 дка.



Биологично разнообразие и защитени територии.

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа.

На територията на областта под режим на защита са три категории защитени територии – резервати, защитени местности и природни забележителности:

- За резерват в областта е обявено поречието на река Бели Лом;

- За защитени местности в областта са обявени вековни гори и находища на див божур и пролетен гороцвет;

- За природни забележителности на територията на областта са обявени характерни образувания, разположени основно в Община Разград.

НАТУРА 2000 представлява Европейска екологична мрежа от защитени зони за опазване или възстановяване на природни местообитания на видове с национално и европейско значение в естествения им район на разпространение. Натура 2000 е изградена на базата на два основни документа на ЕС, свързани с опазване на природата. Изискванията на двете директиви са залегнали в Закона за биологичното разнообразие, с който в страната се обявяват защитени зони като част от Националната екологична мрежа (НЕМ). За територията на областта, контролирана от РИОСВ, Русе са одобрени и обнародвани 1 зона за дивите птици и 4 зони за местообитанията. Относителният дял на териториите за опазване на природните хабитати и дивата флора и фауна, включени в екологичната мрежа НАТУРА 2000, възлиза на 29,75% от площта на областта, като по този показател тя е на 13-то място в страната.

Културно-историческо наследство

В Област Разград са регистрирани около 1 200 недвижими паметници, които заедно с хилядите предмети и документи илюстрират богатата материална и духовна култура на племената и народите, живели в Лудогорието през хилядолетията. Първите следи датират от ранния период на старокаменната епоха (500 000 – 200 000 год. пр. н. е.) и са открити край Разград. Това са едни от най-големите находища на кремъчни оръдия в Югоизточна Европа. От каменно-медната (5 000 – 4 000 год. пр.н.е.) и бронзовата (3 000 – 2 000 год. пр.н.е.) епохи са известни повече от 100 поселения, оформени в селищни могили, като най-големите и високи могили са разположени в землищата на селата Свещари, Малък Поровец и Самуил.

Днес следите от древното минало са експонирани в архитектурно-археологически резервати, по-известни от които са:

Националният историко-археологически резерват „Сборяново” в Община Исперих (между селата Малък Поровец и Свещари) е с площ 6 470 дка и охранителна зона 13 304 дка. В границите на резервата се намира един от деветте паметници на културата в България под закрилата на ЮНЕСКО – Тракийската гробница при с. Свещари, обявена за паметник на културно-историческото наследство през 1985 г. В него са разположени и четири други проучени гробници, два големи могилни некропола от елинистическата епоха, некропол от старожелязната епоха, две селищни могили и некропол от халколита, светилища от старожелязната и елинистическата епоха, тракийски укрепен град-столица, няколко укрепени селища от различни епохи от Античността до Средновековието и Алианско теке.

Историко-археологическият резерват „Абритус”, Разград, с площ от 1 000 дка е паметник на културата с национално значение. Представя фортификационната система на античния град, която е проучена и частично възстановена, експонирана и достъпна за туристи. Други важни обекти на културно-историческото наследство са:

Часовниковата кула, един от символите на гр. Разград, е построена през 1764 г. от уста Тодор Тончев от тревненското село Дурча, реставрирана е през 1864 г. и 1998 г.;

Джамията „Ибрахим паша”, Разград е уникален паметник от ислямската култура (1 614 г.), втора по големина в България, след „Томбул” джамия в Шумен.

Естествените качества и отличителните особености в характеристиката на областната територия се определят от съхранените природни дадености и културно-историческо наследство.

Културно-историческите паметници са сред стратегическите фактори за устойчиво развитие. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за развитие. Интегрираният подход по опазването и валоризирането на културното наследство е важно условие за повишаване привлекателността на общините както за инвестиции, така и за изграждане на качествена жизнена среда при запазване на тяхната идентичност. Реконструкцията, реставрацията и консервацията на движими и недвижими паметници на културно-историческото наследство е предпоставка за развитие на културния туризъм и приоритетно обновяване на съществуващата туристическа инфраструктура.


Каталог: files -> info pages
info pages -> Възнагражденията на Секционните избирателни комисии ще се изплащат на 11 и 14 ноември 2011 г
info pages -> Кметства в общината Телефонен код Служебен телефон
info pages -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
info pages -> Технически спецификации технически изисквания за безоловен бензин а – 95Н
info pages -> Програма за развитие на читалищната дейност в община град добрич 2015
info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
info pages -> Програма за опазване на околната среда 2016 2020 г. Общинска програма за опазване на околната среда 2016 2020 година


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница