П о м а з а н и е т о б е н и Х и н

Предговор

Целта ми в книгата “Помазанието” е да ви заведа по-нататък в тези прекрасни не свършващи взаимоотношения и да ви покажа реалността на силата на това да служиш на Господ Исус в Неговия специфичен призив на твоя живот. Силата, която Исус е обещал след възкресението Си, е помазанието на Святия Дух. Той каза: “И ще приемете сила, когато Святият Дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за Мен.” (Деяния 1:8).

Мисля, че всички сме съгласни с това, че ако някога Христовото тяло се е нуждаело от сила, то това е сега. Единствено чудотворната сила на Всемогъщия Бог може да възпре нахлуването на греха и болестите във всяко ъгълче на света.

Немощта не е наше наследство като християни и все пак много от нас живеят в немощ. Библията казва, че нашето свидетелство може да бъде потвърждавано със знамения и чудеса (Марк 16:20).

Изпълнението на това обещание е целта на помазването с Духа. А целта на тази книга е да ви екипира за това скрито съкровище.

Първо трябва да дойде присъствието и едва след това може да дойде помазанието. Помазването не е кръщението в Святия Дух, въпреки че и то е изключително важно. Помазанието е силата, силата да се служи на Бог. Ти ще знаеш със сигурност, че присъствието на Святия Дух е дошло в живота ти по това, че ще имаш прекрасно общение. Незабавно ще разбереш кога Той те е направил способен – духовно, умствено и физически - да се бориш с демоните и болестите.

Не правете грешка, не изпускайте тези два велики дара, които Бог иска да ви даде. Това ще стане реалност за вас, когато започнете да четете тази книга. Очакват ви чудесни мигове, които ще променят живота ви. Нека Бог ви благослови във всичко, докато вървите напред стъпка по стъпка. Ние служим на чудесен и могъщ Бог!

Глава 1 - Провал в Детройт

След известно време Божието присъствие дойде в стаята ми толкова силно, че сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. Аз бях обгърнат от Неговата слава. Присъствието - това чудесно присъствие, което беше обърнало живота ми преди няколко години - беше толкова тежко, че аз забравих всичко друго. Неусетно беше станало 2.00 часа, а аз все още се молех.

На следващата сутрин станах бързо, като се чувствах отпочинал и силен. Отново се помолих, преди да тръгна за събрание. Беше ми ясно, че този път молитвата ми не беше нещо особено. Не почувствах нищо от това, което беше през нощта.

Отидох на службата и когато дойде времето, започнах да проповядвам. Отворих устата си да кажа първите думи и облакът на славата покри цялата сграда. Великото свято присъствие на Всемогъщия Бог почиваше на това място така, както в старозаветната скиния. Присъствието и славата бяха толкова тежки, че никой не можеше да помръдне.

Хората започнаха да плачат. Докато говорех, някои падаха от местата си на пода и също започваха да плачат. Това, което се случваше, беше смайващо.

Тогава аз затворих очи и казах само една дума: “Исус”. Уау! Божието присъствие и сила заля цялата зала дори по-мощно от първия път и хората навсякъде бяха докоснати. Нямаше нито един, който да не беше видимо докоснат.

Един човек до мен каза: “Никога преди не съм чувствал Божието присъствие така, както го чувствам сега.” Сълзи се стичаха по лицето му.

Знаех, че говореше истината. Аз също никога преди не бях чувствал присъствието и помазанието на Святия Дух толкова мощно на събрание.

Братовчедка ми и съпругът й ме посрещнаха и ние седнахме около масата, за да се видим. Прекарахме много приятно, разговорът беше оживен и весел.

Изведнъж, както си обядвахме, аз почувствах как Господ пробужда сърцето ми. Добре познавах това чувство. Той нежно ми казваше: “Отиди да се молиш.”

Изненадах се и отговорих в сърцето си: “Господи, не мога да тръгна сега. Обядвам с тези хора. Освен това не съм с кола, а хотелът е на 45 минути от тук. Няма да мога да стигна. Пък и как мога да стана и да напусна ей-така посред обяд?”

Тишина.

Приключихме обяда и роднините ми ме закараха обратно в хотела. Бях толкова изтощен, когато пристигнах, че легнах да поспя.

Когато дойдох на вечерното събрание, тълпата беше двойно по-голяма от сутринта. Божията сила на предишното събрание бе толкова осезаема, че хората все още бяха развълнувани и бяха изпълнени с очакване за вечерната служба. Какво ли ще бъде вечерта, щом още на сутрешното събрание беше толкова мощно.
Беше различно
Изправих се да проповядвам. Но когато си отворих устата, нямаше нищо друго освен голи думи. Нямаше присъствие. Нямаше свръхдоза помазание на Духа, нямаше сила.

Аз се борех. Не знаех какво да направя по-нататък. По изражението на хората можех да разбера, че много от тях се питат какво става. Истината беше, че всъщност нищо не ставаше.

Преди няколко часа само бях произнесъл думата “Исус” и Божията сила бе заляла залата. Хората бяха докоснати от Бог и плачеха в присъствието Му. Но сега... аз казвах всичко, за което можех да се сетя, но нищо не се случваше.

Най-сетне дойде краят на събранието. Беше пълен провал!

Постарах се да се върна в хотелската си стая по най-бързия начин. Затворих вратата след себе си и я заключих. Какво облекчение! Събранието ми се беше сторило дълго цяла вечност.

Седнах на леглото, като умът ми непрестанно прехвърляше отново и отново това, което се беше случило. Бях стреснат и объркан. “Господи, какво стана? Тази сутрин присъствието Ти беше толкова мощно и силата Ти беше толкова велика, че едва можех да остана прав в Твоята слава. Хората бяха докоснати до сълзи.”

Думите продължаваха да се изливат от мен. “Сутринта сякаш небето беше слязло. Но вечерта! Какво не беше наред? Защо службата беше толкова празна? Тебе Те нямаше.” Накрая спрях да говоря и мекият, нежен глас на Святия Дух прошепна: “Спомняш ли си този следобед, когато Аз те виках да се молиш? Ти избра да останеш с братовчедка си. Ти постави своите роднини на мястото, което принадлежи на Мен. Постави ги преди Мен.”

По-тихо, но все още защитавайки се, аз отвърнах: “Но, Господи, аз не можех да си тръгна. Какво щеше да си помисли братовчедка ми?”

Гласът беше все така нежен и мек: “Това е част от цената, Бени. Желаеш ли да платиш цената за помазанието?”
Беше ми казано предварително
Да, има сила в присъствието на Святия Дух, за което писах в книгата “Добро утро, Святи Душе”. Това, което искам да ви уча в тази книга, е за силата на помазанието. Но има цена, която всеки един от нас трябва да плати. Този случай в Детройт ни показва три основни факта. Присъствието на Святия Дух ни води в силата на помазанието, ако се съгласим да платим цената на покорството.

Кетрин Кулман, която изигра решаваща роля за запознанството ми със Святия Дух и ме въведе в истините както на присъствието, така и на помазанието на Духа, често говореше за “цената”. Тя я беше платила.

Също така никога няма да забравя срещите ми с един човек в Англия, който имаше огромно помазание на Духа в живота си. Всеки път, когато го приближавах, краката ми се разтреперваха. Понякога чувствах, че отмалявам дори само като го гледам.

Един ден аз се помолих: “Господи, нека Твоето помазание бъде върху мен така, както е върху него.”

Господ ми отвърна: “Плати цената и ще ти го дам.”

“Каква е цената?” - попитах аз.

Отговорът не дойде веднага, но един ден неочаквано Святият Дух ми проговори. Той ми показа Деяния 4:13 - “А те като гледаха дързостта на Петър и Йоан, и бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се и разбраха, че са били с Исуса.”

Това е тайната – да бъдеш с Исус непрестанно, не просто няколко минути на ден, не от време на време, а постоянно. В Детройт аз бях с Исус в онази съботна нощ, но по-късно, когато ме повика, аз отказах да бъда насаме с Него.

Присъствието и помазанието. Като четете нататък, ще разберете как Святият Дух може да ви заведе там, където ще преживявате пълнотата и силата на Троицата всеки ден. Щом веднъж грабнете помазанието, приготвено за вас, и преживеете дълбочината и великата реалност на Неговото скъпоценно докосване, вие никога повече няма да бъдете същите.