П р и л о ж е н и е стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 г



страница1/6
Дата03.09.2016
Размер0.99 Mb.
#8123
  1   2   3   4   5   6

П р и л о ж е н и е

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012 - 2027 г.


АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО

Дивите животни са общо наследство на човечеството и принадлежат на всички, независимо дали са ловци или не. Те не признават граници на отделните държави, на административни териториални структури, на собственици на земи и гори. Човекът е част от природата и ако уважава природата, значи уважава и себе си и зачита правото на своите наследници.

Дивите животни и в частност дивеча се влияят от изключително много фактори на средата. Фактори, които ние хората променяме особено през последното столетие твърде рязко и това е причината за намаляване на дивеча, за обездивечаване на огромни територии, за създаване на заплахи за изчезване на някои по чувствителни видове.
ОСНОВНИ КЛИМАТИЧНИ ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ДИВЕЧА

България има благоприятен умерено-континентален климат с елементи на преходно-средиземноморски. Почвите, релефа и водните ресурси са благоприятни за развитието на богато биологично разнообразие на видове и местообитания. Над една трета от територията на страната е покрита с обширни горски комплекси със запазени естествени екосистеми.

Досегашното развитие на запасите на дивеча у нас показва, че климатичните условия са благоприятни за успешното му развитие и ефективно стопанисване. Ще разгледаме само климатичните фактори, които трябва да анализираме ежегодно и да отчитаме влиянието им върху запасите на дивеча.



ТЕМПЕРАТУРА

а) ниски зимни температури и дълбочина на снежната покривка

Ниските зимни температури, продължителното им задържане и ако са съпроводени с дебела снежна покривка се отразяват крайно неблагоприятно на дивеча и особено на дребния. Загубите при него могат да достигнат и надвишат 80%, ако дивеча не се е охранил добре в подготовката си за зимата и нямаме ефективно зимно подхранване. При такива условия сърната, муфлона, дивата коза и дребния дивеч понасят най-високи загуби.

Контролните таксации, които проведохме през пролетта и есента на 2012 година показаха, че след тежката зима никъде у нас нямаме по-високи запаси от 5 броя на 100 ха при заека и яребицата. В такива случаи се налага незабавно да се спре ловуването и се набележат спасителни мерки за запасите – интензивно подхранване и значително регулиране на хищниците.

б) летни екстремни температури

Много често у нас високите летни температури, при които растителността изгаря и напълно пресъхват всички маломерни водоеми и поточета, водят до значителни загуби на дивеча и особено при заека, фазана, яребицата и кеклика. Липсата на сочна трева и на вода обезводнява и изтощава организма. Животните гладуват, отслабват и за да се спасят предприемат големи не привични миграции. За обездивечаването на района причина може да бъде именно липсата на вода и принудителната миграция.

Подхранването и осигуряването на вода са задължителни ловностопански мероприятия при такива лета с екстремно високи температури.

ВАЛЕЖИ

Малко обръщаме и почти не отчитаме влиянието на обилните валежи през май-юли и особено, когато съвпаднат с масовото излюпване на пиленцата на всички наши ловни видове птици – фазани, яребици и кеклици. Прирастът може да загине в значителна степен и дори напълно не само на ловните видове, но и на останалите гнездещи на земята птици и по малко на заека и това трябва да се отчете при есенния запас и на тази база да се коригира отстрела.



СЛЪНЦЕГРЕЕНЕ

повече слънчеви дни през април, май, юни и юли

Този фактор е свързан с валежите през този период. При по-малко валежи логично е да имаме повече слънчеви дни. Въпреки това този показател също следим внимателно, защото в периода на отглеждането на приплодите – птици и бозайници, често и при малко валежи имаме недостатъчно слънцегреене. Времето е мрачно, а младият организъм, непосредствено след излюпването и раждането се нуждае от слънчевите лъчи, под чието въздействие организма синтезира така нужния му витамин Д, който не може да набави чрез храната. Рахитът в природата причинява значителни загуби и това, ако не бъде отчетено се получава прекомерно ползване на базата на нереален, не съществуващ есенен запас.



ВЯТЪР - СНЕЖНИ ВИЕЛИЦИ

През зимата, а понякога и през последните месеци на есента от североизток в Добруджа внезапно нахлуват студени ветрове, често придружени и с обилен снеговалеж.Това се отразява пагубно не само на не изтеглилите се на юг ята от гривеци, които загиват масово, но и на останалия дивеч и особено на сърната. При такива условия дивечът понася значими загуби и особено дребният, но важното е след преминаване на природното бедствие да се положат значително по-големи грижи за изхранването на животните, с оглед на оцеляването им. От друга страна пълноценното изхранване на сърната в този период, е особено важно, тъй като съвпада с растежа на рогата на сръндака.

Такива природни явления може да има и в останалата част на страната, но те не се отразяват така пагубно на дивеча. Откритите пространства тук са по-малки, а наличието на по-големи горски комплекси с висок дървостой са надеждни убежища. Независимо от това, след преминаване на бедствието, дивечът се нуждае от по-засилени грижи.
СТОПАНСКИ УСЛОВИЯ

Начина и методите на стопанисване на селскостопанските площи и горите имат решаващо значение за наличието на един или друг вид дивеч на дадена територия.

В периода между 1960 и 1992 година, като начин на стопанисване и използване на земеделския фонд у нас се възприе монокултурното земеделие. Особено в Североизточна и в Северна България и отчасти в Тракия върху огромни територии се отглеждаше една култура. Специализацията към зърнените култури в Северна България създаде условия в средата на 70-те години първо в Североизточна, а по късно и в Средна да се обособи полският екотип сърна. Сърната зимуваше в есенниците, където се изхранваше, а откритото пространство й осигуряваше надеждна защита. Нормално беше в зимния период в откритите територии да се наблюдават стада от 120-150-170 животни. Тези територии се посещаваха и от елените – благородния и лопатара и бяха подходящи и за заека. Огромните площи засети с люцерна, цвекло и други фуражни култури също благоприятстваха и спомогнаха за нарастване на запасите на посочените видове дивеч. Този характер на земеделието, поради липсата на подходящи убежища ограничи запасите на яребицата, фазана и кеклика. От друга страна, в тези територии силно влияеше механизацията и химизацията, които нанасяха преки загуби на дивеча.

След 1992 поради реституцията извършена в земеделския фонд и с връщането на земите в реални граници, огромни територии от земеделския фонд престанаха да се обработват и се превърнаха в пустеещи земи. Те обраснаха и се покриха плътно с висока непроходима тревна растителност. Тези площи се превърнаха в пустиня за всички видове дивеч без хищниците – вълк, чакал, лисица. Така, освен силно влошените екологически условия на местообитанията, като неблагоприятен фактор за дивеча се добави и високият запас на хищниците. При тези условия запасите на сърната, заека и яребицата, като типични представители на културния ландшафт намаляха значително.

След 2008 година отново започна уедряването на земеделските земи. Въведе се арендната форма на стопанисване и монокултурното земеделие се върна бързо. Интересът на арендатора включва единствено стремежът към печалба, която минава през високите добиви. Ръководейки се от това слънчогледовите територии заеха огромни площи и при голямата им гъстота са безлюдни за какъвто и да било животински организъм. Специализираните хербициди изчистиха площите на слънчогледа, лозята, царевицата и всички останали култури от всякаква тревичка. Маломерните убежища, включително и по пътищата, както и самите пътища се разорават. Влоши се катастрофално защитната и хранителната база за дивеча върху селскостопанския фонд. Работи се с бързоходна и едрогабаритна техника, която не е снабдена с каквито и да било подплашващи устройства. Тази тенденция, ако не бъде нормативно възпрепятстване ще превърне в пустиня за дивеча огромни площи от земеделския фонд.

В планинските и предпланински части на страната се увеличават площите на младите гори за сметка на изоставени ниви и пасища. В тези територии значително се увеличи числеността на дивата свиня, а миграцията на населението от тези райони е фактор за увеличаване на хищниците. Много населени места не функционират, тъй като в тях няма население. В района на Осоговската планина, Краище, Кървав камък и други райони това е основната причина за връщането на мечката и увеличаването на вълците и другите хищници.

През последните 20 години площта на горите се е увеличила с над 3 764 700 дка. Липсата на паша от домашни животни последните две десетилетия е основна предпоставка пасищата и изоставени маломерни ниви и гори да се превърнат в млади гори, по естествен път чрез самозалесяване. Този процес е особено характерен за Средна Западна България – района на Трън, Брезник, Земен, Кюстендил и др. Природата се стреми да възстанови раните от човешката дейност, но сега хората трябва да са по-умни и да се адаптират към природата, а не да се стремят да променят природата единствено и само в своя полза.

На първо място, ако трябва да степенуваме заплахите за дивечовите популации, е промяната на местообитанията. Ако пресушим едно блато, ще изчезнат всички животни и растения свързани с него. Ако се залесят местообитанията на кеклика и заека, те ще изчезнат и на тяхно място ще дойдат сърната, дивата свиня и видове, които са свързани с горските местообитания.

На второ място, като фактор за намаляване на дивечовия ресурс е бракониерството. В миналото, единствено моралните принципи са защитавали дивеча през размножителния период и ловната преса е била незначителна. В Европейския съюз организираните ловци са 7 000 000 членове и въпреки това Европейския континент е най-богат на дивеч. Това е пример за устойчиво развитие и опазване на околната среда и дивеча.

В нашата страна бракониерството е основен фактор за намаляване на дивеча. В планинските и полупланински райони местообитанията не са променени, в отделни райони има и подобрение на условията, но въпреки това сърните и елените намаляват, а официалната статистика отчита минимален отстрел. Единствената причина е бракониерството и хищниците. Трябва да отбележим, че в много райони на страната няма вълци и въпреки това състоянието на сърните и елените не е добро. Това води до извода, че причината за намаляването на популацията им е бракониерството.



На трето място, е изменението на структурата и методите за ползване на земеделските култури. Този фактор е пряко свързан с изменението на местообитанията. В продължение на хилядолетия дивеча се е приспособил към традиционните селскостопански практики, но сега положението е коренно различно. Огромни площи само за няколко дни стават напълно негодни за обитание на всички диви животни. След жътвата на есенниците и царевицата тези територии се обработват и стават напълно негодни за всички диви животни и ловни и защитени от закона видове. Арендаторите на земеделските земи не полагат грижи за опазване на дивеча, тъй като нямат икономически интерес. Собствениците на земи и гори също нямат никаква заинтересованост, общините също и затова нашето ловно стопанство не се развива, а бавно замира. Това е една от основните причини арендаторите на дивечови територии да се стремят да изградят огради за предпазване на дивеча. Нужни са усилията на всички заинтересовани страни за излизане от този капан за дивеча и за природата.

Оградите, магистралите, напоителните канали и др. инфраструктурни обекти също оказват негативно влияние върху местообитанията, но те по- лесно се преодоляват с допълнителни съоръжения, като зелени мостове, виадукти, тунели, залесяване на подходящи места и др. съоръжения за улесняване преминаването на дивите животни през тези съоръжения. При изграждането на магистралите у нас се избират най щадящите варианти за преминаване на трасетата с оглед запазване на природата. Участието на обществеността, неправителствените организации и научните институции са гарант, че инвеститорите ще спазват екологичното законодателство и опазването на видовете и местообитанията.

Методите на лов, също могат да са фактор за ниското ползване, а поради непрекъснатото безпокойство водят и до влошаване на състоянието на дивеча. Забраната на груповия лов на сърни не доведе до желаното подобряване на състоянието на запасите им. Поради липсата на условия за подборен лов се провежда незаконен лов на сърни при групово ловуване на диви свине. Така сърните се ползват, но не законно и отстреляните животни не се отчитат. Ловът на дива свиня, по начина по който се провежда, също е фактор за намаляване на сърните и елените. В един ловен район, ако ловуват 2 или 3 групи в различни ловища със 7-8 или 10 кучета гончета, за сърните и елените настъпва истинска трагедия.

Безпокоенето на дивеча от нерегламентираното събиране на гъби, билки, горски плодове, както и от туристите и множеството съоръжения – ски писти, влекове, лифтове, хижи, туристически пътеки и други, също е причина за изтласкването на дивеча от територии, в които има благоприятни условия за развитието му, но практически те са обездивечени. Безпокойствието е основната причина мечката у нас да стане по-агресивна и проблемна в много райони на страната.

Исторически преглед на развитието на дивечовите популации
В развитието на дивечовите популации у нас могат да се очертаят няколко периода, а именно:

Първи период – от Освобождението до 1930 година;

Втори период – от 1930 до 1950 година;

Трети период – от 1950 до 1995 година;

Четвърти период – от 1995 до 2005 година;

Пети период – след 2005 година;

На първите два периода – от Освобождението до 1950 година ще бъде направен съвсем кратък анализ. През тези години страната ни участва в три войни – Първата и Втората световни войни и Балканската война и преминава през няколко икономически катастрофи. Това не може да не рефлектира върху ловностопанската дейност, поради което в този период запасите на дивеча у нас са много ниски. Особено едрия местен дивеч (бл.елен, сърна, дива коза и дива свиня) е почти напълно унищожен. Особено положително значение има Закона за лова приет през 1926 година. Принципите заложени в този модерен европейски закон позволиха да се постигнат значими положителни резултати . За този период няма запазени достоверни статистически данни за запасите на дивеча в страната ни, независимо, че вече има законово изискване още от 1904 година за водене на ловна статистика.

Третият период – от 1950 до 1995 година се характеризира с непрекъснато нарастване на дивечовите запаси. При някои видове дивеч този процес продължава до 1990-1992 година, а при други до 1995. Затова приемаме границата на периода до 1995 година.

В този период ловностопанската ни дейност достига най-значими резултати и международно признание, затова е особено важно да се анализират причините спомогнали за това, както и условията, които осигуриха непрекъснатото нарастване на запасите на дивеча.



ПРИЧИНИ СПОМОГНАЛИ ЗА НАРАСТВАНЕ НА ЗАПАСИТЕ НА ДИВЕЧА В ПЕРИОДА 1950 -1995 ГОДИНА

Несъмнено, причините спомогнали за нарастването на дивечовите запаси у нас трябва да се търсят в ефикасната държавна политика, изразяваща се в заложени правилни принципи за развитието на ловното ни стопанство и осигурената приемственост в законите от 1926, 1948 и 1982 години.



1. Създаване на специализирани ловностопански райони с приоритетно водене на ловностопанската дейност в тях и с възможност на естествено само разселване на дивеча от тях и заемането на нови територии.

Този въпрос е заложен още в Закона от 1926 година и получи приемственост и в следващите ловни закони -1948, 1982, 2000 г. Първото не оградено едродивечово ловно стопанство “Буковец”, Централната дивечовъдна база Шерба, Дивечовъдната станция Паламара, Ловен развъдник Кричим, Ловно стопанство Воден създадени в началото на 30-те години са началото. С дивеч уловен и взет от тях започва впоследствие и обособяването на Държавните ловни стопанства (трансформирани по-късно в Държавни дивечовъдни станции и обратно) и на Представителните ловни стопанства към окръжните съвети на БЛРС. На териториите на ловните дружества се обособяват ловни развъдници главно за дребен дивеч, в които не се ловува, но се водят интензивни ловностопански мероприятия. Всички тези територии изиграха важна роля за възстановяване на запасите на дивеча у нас и за равномерното му разпространение на територията на цялата страна. През този период бяха обучени висококвалифицирани ловностопански специалисти. Те изведоха ловното ни стопанство до ниво, признато от чуждестранните специалисти и ловци, като водещо в Европа.



2. Изграждане на мощна производствена база за изкуствено развъждане на дребен дивеч.

Първото голямо производствено фазаново стопанство у нас се строи край Ямбол в периода 1930-1935 година с доброволния труд на ловците от Ямболското дружество. Открива се през 1935 година и функционира и до днес.

След 1960 година изкуственото развъждане на дивеч и изграждането на мощна производствена база за това става държавен приоритет. Започва строителството на фазанови производствени стопанства, както от държавата, така и от ловната организация. Построяват се нови и се усъвършенстват старите производствени структури, като в Северна България работят фазановите стопанства край Русе, Плевен, Павликени, Ген.Тошево, Враца, Сеслав, Хотанца, а в Южна България - край Ямбол, Пловдив, Пазарджик, Елхово, Виница-Градина, Елин Пелин, Стара Загора. Ежегодно в природата се разселват над 500 000 фазанчета. Построяват се и две кекличеви производствени стопанства край Хасково и Сливен. В природата ежегодно се разселват над 50 000 кекличета. Развива се и мрежа от патичарски стопанства за полудива зеленоглава патица, като по-големите са край Костенец, Сеслав, Трънково, Твърдица. Ежегодно във водоемите на страната се разселват над 100 000 патета. Несъмнено, всичко това доведе до значително увеличаване на запасите на дребния дивеч и на отстрела му, което създаде и ново отношение на обществото ни към ловностопанската дейност и към работата на ловците и ловностопанските деятели.

3. Обединяване на усилията на държавните органи и на ловците за ефикасно стопанисване на дивеча и воденето на единна ловностопанска политика произтичаща от ловното законодателство, чрез ловната им организация и задължителното членство в нея.

Този процес се развива особено активно след приемането на Закона за лова през 1948 година. Членството на всички ловци в ловната организация става задължително. Законът от 1982 година потвърждава този принцип. Чрез двата закона ловната организация получава определени функции, преди всичко- задължения за стопанисване и поддържане на дивечовите запаси върху териториите, които ловците стопанисват. Ловната организация със собствени средства започва да изгражда производствени стопанства за изкуствено развъждане на фазана, кеклика и полудивата зеленоглава патица. Създава и собствена охрана върху площите, които стопанисва, което е европейски принцип – охранява този, който стопанисва, в Европа дори и в случаите, когато е физическо лице.

Всичко това доказва положителното значение на държавно-общественото начало за развитието на ловното стопанство, както и ролята и мястото на ловната организация при решаването на поставените задачи.

По инициатива на Ловната организация и с активното участие на държавата се провеждат големи национални форуми, които също имат решаваща роля за развитието на ловното ни стопанство.



4. Свеждане на запасите на вълка и на останалите хищници до стопански поносим минимум, който запасите на дивеча могат да понесат;

Запасите на вълка след Втората Световна война нарастват значително особено в Източна и Централна Европа. Започва безкомпромисна борба с него и той е унищожен напълно върху огромни територии в Централна Европа. Днес вълкът не се среща в Германия, Австрия, Швейцария, с единични екземпляри е във Франция, Испания, Португалия, Италия, рядък е в Чехия, Словакия, Словения.

Запасите на вълка у нас след войната също са високи. С постановление на Мин. Съвет през 1952 година се постановява вълкът да бъде унищожен напълно до 1957 година. За щастие това не става, но запасите му са сведени до стопански поносим минимум и вълкът от 1960 до 1990 година не влияе негативно на запасите на едрия дивеч у нас. В този период у нас се въвежда практиката за отстрела на хищниците и по специално на вълка, чакала и лисицата да се изплаща премия на ловеца. Въвеждат се и задължителни норми за отстрела на свраката и сивата врана. Всички тези мерки, независимо от оценката за тях, изхождайки от позицията на днешното време, спомогнаха запасите на хищниците да се регулират и сведат до разумен минимум, което несъмнено се отрази благоприятно на развитието на дивечовите запаси.

5. Стимулиране на ловностопанската наука чрез ведомственото й финансиране.

Ефективното стопанисване на дивеча е немислимо без участието на науката. Проучванията върху биологията и екологията на дивеча имат съществено значение за изводите, които се правят, за да се набележат правилните ловностопански мероприятия. Тези проучвания се осъществяваха от катедрата по ловно стопанство към ВЛТИ и се финансираха от горското ведомство, като повечето от тях бяха поръчвани от ведомството. Бяха финансирани теми за проучване на колхидския и монголския фазани, на благородния елен, сърната и заека, на изкуственото развъждане на глухаря и бе изведен опит за развъждане и аклиматизация на тетрева у нас. Така ловностопанската ни практика се ползваше от научните резултати и успехите не закъсняваха

След промяната на законодателството по Закона за обществени поръчки, почти от 1990 година и до днес, горското ведомство не е финансирало нито една чисто научна или научно-приложна тема, която по негова преценка да решава определени проблеми на ловностопанската ни практика.

6. Подготовката и обучението на кадри и стабилност и продължителност в ползването им.

Висшият лесотехнически институт преименуван по късно в Лесотехнически университет е единственото учебно заведение у нас, което готви ловностопанските кадри за нуждите на горското ведомство и на ловната организация. Студентите имащи желание да работят в ловностопанското направление се включваха в кръжока по ловно стопанство, ставаха дипломанти на катедрата по ловно стопанство и разработваха дипломни работи. Най-добрите от тях след съгласуване между горското ведомство и катедрата постъпваха на работа в специализираните ловни стопанства. Онези, които достигнеха до ръководни длъжности оставаха продължително време на тях и имаха възможност да израснат като ловностопански специалисти и да подготвят кадри и формират колективи.

Извън задължението за подготовка на студентите катедрата по ловно стопанство водеше и обучение на работещите в практиката – така наречените опреснителни курсове за повишаване на квалификацията. Провеждаха се ежегодни курсове на големи групи специалисти, определени от горското ведомство и ловната организация, както и курсове по региони и в отделни стопанства за опресняване и за получаване на нови знания по ловно стопанство.. Директорите на най-големите Държавни ловни стопанства преминаха през специализирани 18 месечни курсове на обучение.

Зачима роля за подготовката на кадрите, работещи в горското и ловното стопанство има учебния център в Боровец. Това е най-стария център за подготовка на лесовъдски и ловностопански кадри у нас с над 100 годишна история и закрит, за съжаление, през 1996 година. В него на преквалификационни курсове преминаваха и не ръководни кадри по ловно и горско стопанство.

Честата подмяна на директорите след 1990 година, а с тях и голяма част от специалистите се отрази пагубно на ловностопанската дейност у нас. От друга страна новоназначените ръководни кадри са без достатъчно познания и опит, а за тяхната допълнителна квалификация от 1990 година и досега не е проведен нито един квалификационен курс.


Каталог: data -> news -> 1172
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> ` министерство на земеделието и храните
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> Програма „Околна среда 2007-2013г." по приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие"
1172 -> Закон за лова 1880 г., до последния седми Закон за лова и опазване на дивеча от 2000 г
news -> Изпълнителна агенция по горите българско дружество за защита на птиците
news -> Наредба за сечите в горите глава първа общи разпоредби


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница