П р о г р а м а за управление на отпадъците

I. Въведение

II. Основни изводи от анализа на състоянието на управлението на отпадъците

III. SWOT анализ (анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите)

IV. Цели и приоритети

V. План за действие с подпрограми с мерки за постигането им:

VI. Координация с други общински и регионални планове и програми

VII. Система за наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на общинскатаа ПУО

VIII. Приложения:

1. Анализ на състоянието на управлението на отпадъците:

- Анализ и оценка на действащото законодателство и програмни документи

- Анализ на отпадъците

- Анализ на инфраструктурата за управление на отпадъците

- Анализ на институционалния капацитет в сферата на управлението на отпадъците с акцент върху контролните функции

- Анализ и информация за замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъците и осъществени мерки за тяхното възстановяване

- Анализ на организационните схеми за управление на отпадъците, планиране, финансиране и определяне на цени и такси за услугите

- Анализ за информирането на обществеността по въпросите на управление на отпадъците

- Анализ на информационното обезпечаване за отпадъците и дейностите с отпадъци

2. Прогнози

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ
   

Рамката, обхвата и съдържанието на общинската програма за управление на отпадъците са в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците.

Националният план за управление на отпадъците (НПУО) има ключова роля за постигане на ефективно използване на ресурсите и устойчиво управление на отпадъците, тъй като анализите на съществуващата ситуация показват, че в България съществува значителен потенциал за подобряване на предотвратяването и управлението на отпадъците, по-добро използване на ресурсите, разкриване на нови пазари и създаване на нови работни места, като същевременно бъдат намалени вредните въздействия на отпадъците върху околната среда.

НПУО се основава на следните основни принципи:

• 
  “Предотвратяване” - образуването на отпадъци трябва да бъде намалено и избегнато, където това е възможно.
  
• 
  “Разширена отговорност на производителя” и “замърсителят плаща” – лицата, които образуват или допринасят за образуването на отпадъци или замърсяват околната среда или сегашните притежатели на отпадъците трябва да покрият пълните разходи за третиране на отпадъците и да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве.
  
• 
  “Превантивност” – потенциалните проблеми с отпадъците трябва да бъдат предвиждани и избягвани на възможно най-ранен етап.
  
• 
  “Близост” и “самодостатъчност” – отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване, като отпадъците, генерирани в ЕС, трябва да бъдат третирани в рамките на Съюза.
  
• 
  „Участие на обществеността“ – съответните заинтересовани страни и органи, както и широката общественост имат възможност да участват в разработването на плановете за управление на отпадъците и на програмите за предотвратяване на отпадъците и имат достъп до тях след разработването им.
  

Община Трекляно се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Кюстендилска област. Тя попада в района на Осогово-Беласишката планинска група. Районът е планински, силно пресечен, известен с географското понятие Краище. Територията на община Трекляно е 257,8 кв. км., което представлява 8,4% от общата площ на област Кюстендил и 1,3% от територията на Югозападния район (ЮЗР, NUTS 2). В Трекляно живее около 0,5% от населението на област Кюстендил (629 души към 01.02.2011 г.) и едва 0.03% от населението на ЮЗР. Община Трекляно граничи с общините Кюстендил, Земен, Трън и с Република Сърбия.

Трекляно се намира на 41 км от областния град Кюстендил, на 93 км от столицата на страната София и на 597 км от морската ни столица Варна.

Урбанистичната структура на община Трекляно се състои от 19 населени места. Това са селата: Трекляно, Побит камък, Средорек, Сушица, Уши, Чешлянци, Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни коритен, Горно кобиле, Добри дол, Долни коритен, Долно кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия.

Община Трекляно е една от 9-те общини в област Кюстендил. Тя е на пето място по територия и на последно девето място по население сред общините в областта.

Трекляно е най-малката по население община в България.

В област Кюстендил най-голяма е концентрацията на населението в общините Кюстендил и Дупница – 77% от общия брой жители на областта. Най-малка по територия е община Бобошево (135,1 кв.км), а най-голяма община Кюстендил (959,4 кв.км).

Община Трекляно , като основна административно – териториална единица, граничи на юг с община Кюстендил, на север с община Трън, област Перник, на изток с община Земен, облас Перник, а на запад с община Босилеград, Република Сърбия.

През село Трекляно преминават следните пътища : третокласен път № 637 , Кюстендил – Трекляно – Трън, както и третокласен път Трекляно – Земен – Перник – София. Гр. Земен е и най-близката жп гара, свързваща община Трекляно с останалия свят.

Територията на община Трекляно е 257,8 кв. км., което представлява 8,4% от общата площ на област Кюстендил и 1,3% от територията на Югозападния район . Общинската пътна мрежа е с дължина 69 км. Границата с Република Сърбия е около 25 км.

Около 92% от територията на община Трекляно се състои от земеделски и горски площи. Най-голям е относителният дял на земеделските земи – 128 991 дка (50%). Обработваемата земеделска земя по официални статистически данни е 45 031 дка или около 35% от земеделските територии.

Фиг. 2: Разпределение на площта на община Трекляно по видове територии


Източник: Национален статистически институт

Територията заета от гори е 108 180 дка или 42%. Площта за добив на полезни изкопаеми заема 5,6% от територията на общината. Населените места и другите урбанизирани територии са само 2% от общата площ на Трекряно (5 034 дка).

Най-малък относителен дял съответно 0,2% и 0,3% имат водните течения и водни площи и териториите за транспорт и инфраструктура.
3.ПРИРОДНО - РЕСУРСЕН ПОТЕНЦИАЛ

РЕЛЕФ

Релефът на община Трекляно е изключително разнообразен - котловинно–хълмист, полупланински и планински. Полупланинският терен определя както заселването на населението, така и развитието на селското стопанство.

Територията на общината попада в Осогово – Малашевската планинска верита , която включва Милевската планина с най – висок връх Милевец ( Козяк) с надморска височина 1736 м. През най – високата част на върха приминава държавната граница между Република България и Република Сърбия.

Територията на община Трекляно е със сложен геоложки строеж изразяващ се в разнообразен по произход и възраст скален състав. Надморската височина варира от 710 до 1736 м.

Скалният състав е доста разнообразен както по вид, така и по своята принадлежност към различни геологически формации. Най–широко са разпространени кристалните шисти, варовиците и конгломератите. По–слабо са застъпени палеогенните вулканати, осоговският гранитопрофир и други. Характерно за скалите в територията на общината, е че са силно изветрели и напукани. Това е дало своето отражение върху образуването на добри почви и за растежа на горскодървесната растителност.
КЛИМАТ

Община Трекляно е в област с преходно-континентален климат. Храктеризира с прохладно лято и не много студена зима. Обикновенно месеците януари и февруари са най-студени, а юли и август – най-топли. Климатът се формира от специфичните георографски условия – високи планини и малки котловинни полета.

В планинските части над 1600 м по отношение на климатичните елементи се наблюдават характеристики, които се отнасят за планинския климат в България. Средногодишната температура е 8,2 С, като минимумът е през месец януари -0,8 С, а максимумът през месец юли - 21,8 С. Лятото е горещо, като не са рядкост и продължителните засушавания, зимата е умерено студена, а пролетта е прохладна и по-студена от есента. В планинските части снежната покривка се задържа около 60- 70 дни.

Средногодишният брой от дните с валежи обхваща една трета от годината като най-много валежни дни се наблюдават през месеците май и ноември, а най-малко през август и септември.

Годишната сума на валежите е около нормалната за страната.

Минималните температури са по–ниски по поречието на реките, където в условията на температурните инверсии става оттичане на студени въздушни маси.Характерни за общината са мразове , късните пролетни и ранните есенни слани.

Релефът в общината оказва сериозно въздействие на посоката и скоростта на ветровете. С най-голяма средна скорост на ветровете се отличават месеците април и май, а с най-малка октомври и ноември. Преобладават северозападните, северните и югоизточните ветрове, като случаите на тихо време са над 54 % годишно.
ВОДИ

Хидрографската мрежа в община Трекляно е добре развита. Водите преминаващи или формиращи се в общината могат да бъдат разделени на две групи - подземни и речни. Подземните води са представени от карстови и грунтови извори.

Река Треклянска е най-голявата река , която протича през територията на община Трекляно. Дълга 37 км и води началото си от връх Милевец с надморска височина 1736 м, намиращ се в Млевска планина. Реката преминава през селата Метохия, Долно Кобиле, Средорек, Трекляно и Габрешевци. Влива се в река Струма, край град Земен. По пътя си реката събира водите на Киселичка , Драгойчинка и Бъзовичка реки. Най-голямия приток на Треклянска река е Косовска река, която извира от меснността Кървав камък. . Максималната стойност на устойчивост е през април, а минималните стойности през август. Всички притоци имат непостоянен отток с дъждовно-снежно подхранване.

В териториите от общината където преобладават буковите и дъбовите гори водните ресурси са голями.

Има наличие на запаси от термоминерални води и субтермални води, които имат изключително голямо значение за развитието на общинския център.

На територията на общината има изградени един язовир, намиращ се в в с.Уши. Използва се с туристическа цел.

Разнообразието в релефа и скалната основа обуславя наличието на различни почвени типове и подтипове, поделени на дълбоки, средно ерозирани и фрагментирани.

Към дълбоките почви с помощта на А и В хоризонти повече от 80 см спадат алувиално - ливадните, делувиалните, псевдоподземните и кафяви горски почви.

Към средно ерозираните почви спадат варианти на излишните каменни почви и кафяви горски почви, ерозирани върху кората.

Към плитките почви спадат почвите с неразвит профил 10-15 см, които на места са ерозирани. Представени са от литосоли и ретосоли.

Почвените типове в района включват канелните, кафявите и горските почви.

Канелните горски почви са разположени по склоновете на Милевска планина в района северно от Трекляно, Шатковски рид и Драгойчински рид.

Азополни почвени видове са разположени върху заливаните речни терени по долината на Треклянска река.

Мозаечния релеф, сложната геоложка основа и пъстра почвена покривка създават условия за съществуване на различни фитоценози в района на Треклянско Краище.

В района на общината при селао Злогош са открити кварцови жили. За сега недостатъчно е изяснен произходът на желязното орудяване. Нечисти варовици има в района на Горни и Долни Кортен, Долно Кобиле и Злогош.

На територията на общината са установени следните полезни изкопаеми:

• 
  железни орудявания - Чешлянци, Сушица и Добри дол;
  
• 
  медни орудявания - Злогош, Сушица;
  
• 
  златни - Шатковица, Злогош, Киселица и Чешлянци.
  

• 
  фосфорни - Чешлянци;
  
• 
  въглища - Горни и Долни Кортен;
  
• 
  облицовъчни камъни, мрамори, гранити и варовици - Сушица, Брест;
  
• 
  инертни материали по поречието на Треклянската река.
  

• 
  полеогенско грубкластични скали - Злогош;
  
• 
  плиоценски чакъли - Треклянска река.
  

Интерес представля­ват само злато-съдържащите. Най-добре изразените полезни изкопаеми са железните. В миналото по тях са били извършвани и експлоатационни работи. Установено е металоморфогенно рудопроменяне в района на с. Чешлянци. То се проследява по протежението на Милевския навлек. Дължината на железнорудния хоризонт е 15 км.

На територията на община Трекляно попадат три защитени зони, включени в европейската екологична мрежа – „Натура 2000”

• 
  BG0001017 “Кървав Камък” - 3857,5 ха, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0001012 “Земен” - 1820,3 ха, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000295 “Долни коритен” - 137,4 ха, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
  

• 
  Природна забележителност “Корията”, в землището на с. Добри дол.
  

• 
  Вековно дъбово дърво — „Кръстато дърво“ в махала Тодоровци — място, на което са се извършвали езически и религиозни обреди.
  
• 
  Пещери „Училището“, „Цръквето“ и „Ямата“ в южната част на селото — махала Тодоровци и пещера в махала Стойковци.
  

• 
  В местността “Кръста” има цер на над 270 години и летен дъб на 170 години.
  

• 
  Пещера “Шупльи камик”.
  

Горските територии над 1000 м надморска височина в общината попадат към планинския климатичен район, като средно планинската му част е заета предимно от букови гори.

На територията на общината се срещат следните представители на флората;

• 
  бук расте на 1700 м надморска височина;
  
• 
  дъб - расте на места с южно изложение;
  
• 
  цер, горун, стешак, бор, благун и черен благун, топола, върба, ясен, кестен, елешка, глог.
  

Урбанистичната структура се състои от 19 населени места - селата Трекляно, Побит камък, Средорек, Сушица, Уши, Чешлянци, Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни коритет, Горно кобиле, Добри дол, Долни коритен, Долно кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия.

Според действащата функционална типизация на населените места в страната, община Трекляно е от V функционален тип. Центърът на общината с. Трекляно е също V функционален тип. От VII функционален тип са населените места Средорек, Злогош и Добри дол. От VIII функционален тип са останалите населени места на общината - 15 на брой. Урбанизираността на територията на общината е 100 % селско население.

Урбанистичната класификация на селищата се състои от 1 малко село – Трекляно(100 -200 жители) и 18 много малки села – под 100 жители, от които 6 села със затихващи функции – Побит камък, Брест, Горно кобиле, Драгойчинци, Метохия и Чешлянци. Последните шест села са застрашени от изчезване, което прави селищната система на община Трекляно неустойчива и уязвима.