Пациенти и фармацевти искат по-нисък ддс върху лекарствата



страница1/13
Дата11.09.2017
Размер0.97 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
27.08.2015
Национални вестници



Пациенти и фармацевти искат по-нисък ДДС върху лекарствата


Само 4 страни в Европа не диференцират ставката за медикаментите, твърдят от съсловната организация

Невена Цветкова

Сега  стр. 3  

Още гласове се появяват за намаляване на ДДС върху лекарствата. Както "Сега" писа, препоръки в тази посока ни дава Световната банка в анализ на сектора на лекарствени продукти в България. Вчера с подобни позиции излязоха съюзът на фармацевтите и една от пациентските организации.

Идеята на фармацевтите е да се намали само ставката за лекарствата, поемани от здравната каса, стана ясно от думи на председателя на фармацевтичния съюз проф. Илко Гетов пред БНТ. Според него данъкът трябва да се стопи наполовина, за да се усети ефект. Резултатът обаче няма да е за пациентите, а само за здравната каса. Така на практика напълно заплащаните от НЗОК лекарства ще струват по-малко на касата, а тези които се покриват частично от нея, ще са по-евтини за нея, но пациентите ще продължават да плащат ДДС на останалата част от медикаментите. Според проф. Гетов по-ниската ставка ще намали дефицита в бюджета на касата за лекарствени продукти. От обясненията му се разбра, че намалението ще се усети при по-скъпите лекарства.

"От януари до юли включително НЗОК е платила близо 460 млн. лв., като от тях 76 млн. лв. са ДДС върху лекарствата, т.е. те са върнати обратно в бюджета и това се явява втори път облагане, защото един път имат плащане на здравна осигуровка и втори път ДДС върху ползването на тази услуга - получаването на лекарства по здравна каса". Така Гетов обясни положението с лекарствата, покривани от касата, като го сравни с налагане на данък върху пенсиите. Той подчерта, че в края на годината очакваният дефицит по отношение на парите за лекарства по каса е приблизително 45 млн. лв. "За да няма всяка година актуализация на бюджета, за да се удържат разходите по отношение на лекарствата, най-лесният вариант е намаляването на ДДС върху частта, платена от НЗОК за лекарства по лекарско предписание", смята професорът.

По думите на Гетов само четири страни в Европа имат еднакви по стойност ДДС на лекарствата и останалите стоки - България, Ирландия, Германия и Дания. Той даде пример с лекарствената политика в съседките ни. В Гърция ДДС на лекарствата е 6.5% при стандартен ДДС от 23%, в Македония е 5% при стандартен 18%, в Сърбия е 10% при стандартен 20%, а в Турция е 8% при стандартен 18%.

Идеята за намаляване ставката на лекарствата подкрепи във вторник и председателят на Асоциацията на българите, боледуващи от астма, Диана Хаджиангелова. Според нея, ако се намали ДДС-то върху лекарствата, НЗОК ще има нужда от по-малък ресурс за медикаментите, които тя покрива, и по този начин в бюджета й биха се освободили средства за други пера.

Управляващите обаче засега не прегръщат препоръката на Световната банка. Според председателя на здравната комисия Даниела Дариткова(ГЕРБ) намаляването на ДДС върху медикаментите няма да подобри лекарствената политика, тъй като не е достатъчна мярка, за да се подобри достъпът на пациентите до лекарства.

ДДС върху лекарствата в България е твърде висок и трябва да се намали, съветва Световната банка в анализ на сектора на лекарствени продукти у нас. Според експертите пациентите плащат прекалено много от джоба си за медикаменти, а системата за включване и плащане на лекарства от здравната каса работи неефективно.

ЛИПСА

Междувременно стана ясно, че жизненоважното лекарство за астма Symbicort Turbuhaler, което се заплаща от НЗОК, е на изчезване от аптеките. "Проблемът е не само липсата на лекарството, но и това, че при изтичане на срока на безплатната рецепта, поради административни причини, пациентите губят правото си на месечната доза", алармираха от пациентска организация "Заедно с теб". За проблема с липсата на медикамента в аптечната мрежа са уведомени НЗОК и МЗ. Съществуват съмнения, че причина за липсата на медикамента е паралелен износ в страни от Западна Европа, където се препродава по-скъпо.



ДКЦ-тата нямат право да искат пари


Сега  стр. 5  

от пациентите, за да им дадат направление за рехабилитация в санаториум по линия на НОИ. Това съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването, които са отправили запитване до осигурителната институция след постъпили сигнали от пациенти, че са им искани пари. "Проверката ни показа, че искането на пари от пациенти в такива случаи е практика, която е официално обявена в някои столични ДКЦ. Лечебните заведения за извънболнична помощ изхождат от неправилното разбиране, че щом дейността не се заплаща от НЗОК, то следва и направленията да се заплащат от пациента. За да няма никакво съмнение и спор по този въпрос, отправихме писмено запитване до НОИ - институцията, която финансира профилактиката и рехабилитацията", съобщават от центъра. В отговор управителят на НОИ Бисер Петков е изложил становище, че направленията не следва да се заплащат от пациента, защото са част от лечебно-диагностичния процес. Тъй като съгласно Закона за нормативните актове тълкуването на разпоредбите се извършва от този, който е издал акта, то отговорът на НОИ представлява по същество такова тълкуване на нормативния акт и следва да се прилага в практиката, уточняват от центъра.



Данъчната дилема на здравния ни министър


Може ли акциз върху лимонадата, морените и чипса да спаси българите от кариеси и затлъстяване? Д-р Москов явно не познава опита на Дания и забравя за "бурканомиката"

Сега  стр. 12-13  

Може ли данък да ни направи по-здрави и по-красиви? Според министър Петър Москов може. От осем месеца той се кани да въведе данък върху "вредните" храни - като солените и мазни чипсове и снаксове, сладоледи, вафли, пасти, лимонади и други калорийни бомби. Замисълът на здравния министър е ясен като юлско небе - облага "лошите" храни, те поскъпват, българите ги купуват по-малко и така преборват всички злини - от излишните килограми и кариесите до сърдечносъдовите и раковите заболявания, за които медицината вини захарта, солта и мазното, когато са в прекомерни количества.

Нашият министър на здравето не е нито откривател, нито новатор. Вече дълги десетилетия разни правителства по целия глобус търсят начини да намалят болестите и разходите за лечение. Раждали са се и съвсем безумни идеи - например в САЩ не на шега обсъждали дебеланковците да плащат глоби за неразумното си трапезно поведение. Но това е било през 40-те години на миналия век. А ето един интересен щрих от съвремието - днешните германци смятат, че има повече логика в това хората с наднормено тегло да плащат по-високи здравни осигуровки, отколкото всички да бъдат наказвани с данъци. А Оклахома сити си има програмата "Градът минава на диета" - с много идеи за спорт и движение, с които жителите му да отслабнат с общо 500 тона. От началото на 2015 г. в Калифорния действа "данък тлъстини" (Fat Tax) - за масло, мляко, сирене, пици, бонбони и др. За ефект върху здравето е рано да се говори, но вече има шопинг туризъм - хората пазаруват от съседните щати Невада и Аризона, където такъв данък няма. ЕС също има богат опит с данък "вредни храни"- като тръгнем от север с Финландия и стигнем през Унгария до Белгия и Франция. Опитът дотук обаче е доста разколебаващ. Особено поучителен е продължилият над 80 години експеримент на Дания, приключил безславно с отмяна на специалното облагане. Затова е чудно, че нашият здравен министър упорства и през септември смята да предложи закон за новия данък.

Наскоро Институтът за пазарна икономика публикува прелюбопитен анализ за наказателния данък по света и в ЕС. Ето какво разказва авторът Краси Лаков за опита на

Дания - държавата с най-дълга история на данък "вредни храни"

Облагането на подсладените безалкохолни напитки беше в сила повече от 80 години. Между 1985 и 2009 г. броят на смъртните случаи, причинени от сърдечносъдови заболявания, намалява с впечатляващите 70%. Предполага се, че това се дължи на подобрения начин на живот. Но процентът на хората с наднормено тегло продължава да расте - от 9.5% през 2000 г. на 13.5% през 2010 г.

През 2007 г. правителството създава т. нар. "Профилактична комисия", която след две години труд публикува доклад с 52 мерки за повишаване на продължителността на живот на датчаните. В този доклад има и препоръки за въвеждане на нов данък - върху продукти, съдържащи определени количества наситени мазнини, алкохолни, тютюневи и др. Но това е само част от цялостна реформа на данъчната система, вкл. намаляване на други данъци, за да не се натоварват хората повече в условията на икономическата криза, обхванала Европа тогава.

На основата на този доклад Дания увеличава данъка върху сладките, сладоледа и шоколада с 25%. Променя се облагането на подсладените напитки - пропорционално на съдържанието на захар. През октомври 2011 г. се въвежда и "мазен" налог - около 2.14 евро за 1 кг месо, млечни продукти, растителни мазнини, съдържащи повече от 2.3% наситени мазнини. Продуктите с по-ниско съдържание, каквито са повечето видове млека, са изключени от облагане. Междувременно ЕК започна разследване, за да определи дали в Дания няма непозволена държавна помощ за производителите на храни, които са били "пощадени" от данъка. Преди да минат и 2 години, през януари 2013 г. новото датско правителство премахва данъка заради доста противоречивите резултати от прилагането му. Разследването на ЕК продължава и ако тя стигне до извода, че някои фирми неправилно са били освободени, те ще трябва да внесат данъка със задна дата, при това с лихвите.

Още в самото начало данък "вредни храни" предизвиква спорове. Първоначално е решено той да е около 3.36 евро на килограм за храни с повече наситени мазнини. Месата и прясното мляко са освободени, но се оказва, че точно от тях идва голямата част от консумираните от датчаните наситени мазнини. Освен това ЕК заявява, че изключването на месото от данък "вредни храни" нарушава честната конкуренция и представлява непряка държавна помощ. Така правителството решава данъкът да бъде намален на 1.81 евро и да обхване и месото.

Само че специфичните парчета месо от едно животно имат различно съдържание на наситени мазнини и еднаквият данък обезсмисля желанието на потребителя да избере по-качественото месо. Тази разновидност на данъка влиза в сила през ноември 2011 г. и е отменена още през август 2012 г. За това време във фиска влизат около 134 милиона евро. Няма точни данни колко е струвало въвеждането на данъка, но на частния сектор е коствало поне 30 млн. евро. Отделно са разходите по неговото въвеждане, направени от публичния сектор.

Още с въвеждането на данъка се активизира трансграничната търговия. Изследване на Датската търговска камара показва, че 80% от датчаните не са променили хранителните си навици след въвеждането на данъка и че много от тях са започнали да пазаруват хранителни стоки от съседна Германия. Според същото изследване за първите месеци от въвеждането на данъка са загубени около 1300 работни места. Наблюдава се изместване на потреблението към по-евтини и нискокачествени продукти и такива, които не попадат в обхвата на данъка. Смята се, че данъкът за маслото, маргарина и олиото е пренасочил купувачите към по-евтини марки.

Негативните реакции на обществото и на бизнеса надделяват и от 2013 г. данък "вредни храни" е премахнат. В миналото отива и съществувалият повече от 80 години данък върху безалкохолните напитки с добавена захар. Според датското агроминистерство fat tax - "мазният данък", е "най-вредният данък, въвеждан някога в страната".

И не само в Дания мислят така (виж карето "По света и в ЕС"). Но ето че нашият министър Петър Москов упорства за въвеждането на данък "лоши храни". Когато заговори по темата през февруари, той обяви, че

очаква не само здравни ефекти,

но и годишна "реколта" от новия данък в размер на около 200 милиона лева. Наскоро се разбра, че подчинените му усилено работят по въпроса и през септември ще се появи проект на закон. Тъй като проект още няма, не е ясно какъв ще е размерът на данъка и кои храни се планира да обхване. Първо д-р Москов говореше за една ставка от 10%, после добави и друга - 3 на сто. За кои храни ще е по-ниският данък и защо? Питал ли е министърът на здравеопазването колегата си по финансовите въпроси Владислав Горанов как ще се администрира такъв данък и какво мисли по въпроса НАП? Данъчните и сега не смогват да контролират шашмите с ДДС и акцизите, само специален данък за храните им липсва.

Практиката на други страни показва колко е трудно да се определи къде да се сложи чертата - за кои храни да има данък "сол", "мазно" или "захар" и за кои не. Чипсът е мазен и солен, а тортите - прекалено маслени и сладки. Но много от белите сирена по магазините ни също са пресолени и мазни. За тях данък ще има ли? Пируетите на Дания - държавата с най-дълъг опит в облагането на вредните храни, са показателни. След над 80 години експерименти и лутане "да бъде или не" в родината на Хамлет осъзнаха, че има нещо гнило в това облагане, и го отмениха. Ние по-умни ли сме от датчаните? Не е ли по-важно Агенцията за храните да бди по-зорко на българите да не се поднасят некачествени и нездравословни храни. Нима здравният министър Москов не вижда какви странни пълнежи има в някои от колбасите, колко Е-та и какви калорийни бомби и имитации, маскирани като полезни храни, ни дебнат по витрините на българските магазини? Тях данъкът ще ги пребори ли?

Министър Москов е длъжен, като публикува проекта, да го снабди с обосновка и оценка на въздействието на бъдещия данък. Обаче ще му е много трудно, защото чуждият опит показва, че данъкът почти не променя хранителните навици на нацията, не преборва затлъстяването и дори не осигурява сериозни приходи в бюджета. А в същото време разделя производителите на обложени и необложени, съсипва бизнеси и пренасочва и производители, и потребители към търсене на заместители, които могат да се окажат по-евтини, но и още по-вредни.

Освен това е под въпрос дали ако обложи швепса и кока-колата, "Зрънчо" и лимоновите резенки, шоколада и сладоледа, Москов ще развали апетита на почитателите им. Ако данъкът е 10%, бутилка газирана напитка, която струва левче, би станала 1.10. Дали заради 10 стотинки разлика хората масово ще спрат да купуват? А ако данъкът е 3%, поскъпването ще е още по-незначително. Това

трудно ще причини срив на потреблението

и едва ли ще подобри статистиката за масово ширещи се сред народа кариеси, високо кръвно и сърдечни проблеми.

И дори да допуснем, че ще има отлив от "вредни" купешки храни, как Москов ще се справи с домашните компоти и туршии? Лошото хранене и затлъстяването на българина - доколкото е факт, до голяма степен е свързано с така присъщата на нацията ни "бурканомика". Сладкото, компотите и лютеницата на баба са пълни със захар и сол. Пърженото тесто също е любимо и типично за българската трапеза. Мекици, палачинки, баници, тежки конфитюри и пресладки компоти, пушени меса - всичко това е от серията "апетит мой, враг мой".

И защо да има акциз върху вредните храни, а не например наказателен данък за рекламите за разни шоколадови и вафлени изкушения и захаросани и оцветени напитки? Националните телевизии облъчват зрителите в най-гледаното време с хазартни игри, като неспирно показват доволните физиономии и придобивки на поредните щастливци, спечелили от лотарията. А липсват предавания, които да обясняват на родители и деца защо сладоледът, палачинките и чипсът не са най-добрата храна и защо млякото, морковите, спанакът и ябълките са безценни за здравето ни. Държавата харчи толкова грешни пари за стадиони в села със стотина души, за велоалеи в населени места, където няма и един обитател "младша възраст", за басейни и чешми без вода и т.н., защо не отдели трохички от тях за добра кауза? По европейските фондове хвърчат толкова милиони евро за безсмислени брошури, наръчници и клипове, но защо липсват информационни материали за добрите и вредните храни? В детските градини и училищата трябва да има много учебни часове, които да помогнат на българчетата да се хранят разумно и умно.

Министър Москов изглежда мислещ човек. Не е късно да се откаже от идеята си за данък върху вредните храни и да не губи ценно време. В здравеопазването има толкова много проблеми, за които се налага спешна помощ и неотложна реформа. Данъкът е последната му грижа.

ПО СВЕТА И В ЕС

През 2011 г. Унгария въвежда "продуктов данък за обществено здраве" - за безалкохолни и енергийни напитки, сладкарски изделия, шоколад, солени закуски, подсладени бири и т.н. Първоначално данъкът включва и всички продукти на веригите за бързо хранене и пекарните, но след решителни протести на производители е отменен за тях. През 2013 г. облагането носи около 61.5 млн. евро приходи. Според проучване на здравното министерство продажбите на продуктите, засегнати от данъка, падат с 27%. Но производителите бързо преминават към заместващи съставки в продуктите си, за да избегнат облагането. Започва игра на котка и мишка - държавата постоянно разширява списъка, а частният сектор постоянно намира нови заместители. Това води до допълнителни разходи и на двете страни. Бизнесът заявява, че данъкът е причина за затваряне на работни места и дискриминира част от производителите.

Във Финландия храните с добавена захар и безалкохолните напитки се облагат от 1929 до 1999 г. През 2000 г. от данъка са изключени храните, ползващи определени подсладители вместо захар. ЕК обаче отсъжда, че има неравноправно третиране на различните подсладители. През 2010 г. нов закон въвежда облагане на бонбоните, шоколада и сладоледа. Извън обхвата му остават бисквити, печени сладкиши, пудинги, желета, както и гранулираната захар. Сега работна група обсъжда нови промени. През 2011 г. от данък "сладки храни" в бюджета на Финландия постъпват 134 милиона, а 2012 г. - 197 млн. евро. Засега няма анализи за това дали данъкът е въздействал върху хранителните навици на хората.

През 2011 г. Франция въвежда данък "безалкохолни напитки" за производителите и вносителите. Новият данък генерира приход от около 280 млн. евро на година. Цените на засегнатите напитки се увеличават средно с 5% - два пъти повече от средното нарастване на цените на хранителните стоки в страната. Все още няма изследване за ефекта на въведения данък върху здравето на потребителите. Усеща се обаче намаление на продажбите на подсладени напитки - с над 3% от януари 2012 г. до май 2013 г.

Преди три години премиерът на Великобритания Дейвид Камерън заяви, че обмисля въвеждането на данък "вредни храни" по подобие на този в Дания, защото не иска да допусне населението да е толкова затлъстяло, колкото е в САЩ например. Идеята първоначално е приета с въодушевление, което лесно може да се проследи в пресата, но през м. г. тя е изоставена. И не само заради провалилия се опит на Дания. Днес на Острова подобен данък се разглежда като неприемлива стъпка, защото ефектите от него са много противоречиви.

В Белгия правителството смята, че е много по-важно и успешно е да се доставя здравословна храна в училищата и да се създават условия за спорт и физическо натоварване. Според някои среди в Белгия данък върху "вредните" храни би имал смисъл само ако успоредно с въвеждането му се намали ДДС на здравословните храни, плодовете и зеленчуците. В противен случай данък "вредни храни" ще засегне белгийците с по-скромни финансови възможности, без да им предложи здравословни алтернативи.

Изследване на Eesti Paevaleht през 2014 г. показва, че естонците се отнасят все по-сериозно към хранителните си навици и водят все по-здравословен начин на живот, като не е нужно това да се направлява с данъци. Министърът на здравеопазването на Естония е убеден, че основна цел на кабинета трябва да бъде стимулирането на здравословен начин на живот и висока физическа активност, а не облагането на населението с нови данъци.

Наскоро говорителят на германското министерство по земеделие и храни написа в DieWelt: "Трябва да бъде забранено да се използват наказателни данъци върху храна и напитки, защото по този начин се генерира политически контрол върху потреблението и се стига до опекунство над потребителите." В Германия обществото не е склонно да приеме наказателен данък като цяло, защото той би натоварил и хора, които нямат проблеми с килограмите. Немците дори са по-склонни да приемат различни вноски за здравно осигуряване - по-високи за хората с наднормено тегло. Експерти изтъкват, че мазнините сами по себе си не са нездравословни и са необходими за усвояването на мастноразтворими витамини като А, D, E и К. Така че не е ясно кой от многото ефекти върху здравето ще се прояви най-силно при въвеждане на данъка.

Идеите за данъчно облагане срещу затлъстяването датират в САЩ от началото на 1940-те години, когато е предложена нещо като глоба за всеки паунд тегло, определено като наднормено. До това не се стига. Но дебатите в САЩ как да се намали епидемията от затлъстяване не стихват, защото две трети от възрастното население на страната и една трета от децата имат наднормено тегло или направо затлъстяване. Правят се ограничени опити и с въвеждане на данъци върху "вредната" храна и напитки, но само на щатско или дори по-ниско регионално равнище.

В Оклахома сити общинските власти са поставили за цел градът да отслабне с около 500 тона човешко тегло. И въвеждат програмата "Градът преминава на диета" - обществени организации, фирми и училища се състезават да променят градската среда, като комбинират образователни с насочени към здравето мерки като walkability - "подходящо за разходка".

Град Ню Йорк също води "война" срещу мазнините, като ресторантите са задължени да посочват калориите в предлаганите менюта. Бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг въведе забрана за големите порции газирани подсладени напитки в ресторантите, но тя не издържа в съда. Сега неговият приемник Бил де Блазио заявява, че ще продължи битката.

За разлика от цигарите, данъкът върху които беше повишен още в началото на първия президентски мандат на Обама с 62% и това доведе до намаляване на пушачите с над 3 млн. души за 5-6 години, промяната на хранителните навици на американците е доста по-трудна работа. За това говори и почти провалилата се програма за снабдяване на училищата със здравословна храна и забрана на храните с високо съдържание на захар, сол и мазнини. Децата масово престанаха да се хранят в училищата.

Въведеният още през 1991 г. данък "вредни храни" в Мейн е пълен провал - за 10 години затлъстелите се увеличават с над 7 процентни пункта и е безславно отменен. Проучване за хранителните навици на американците показва, че количествата консумирани подсладени напитки зависят повече от времето, прекарано пред телевизора, а не от данъка, който вдига цената им.



Източник: Анализ на Краси Лаков, Институт за пазарна икономика.

Пълният текст на анализа на Краси Лаков може да прочетете на сайта на ИПИ: http://ime.bg/bg/articles/danyk-hrani-e-nesystoyatelen/

КАКВО МИСЛИ БИЗНЕСЪТ

"Опитът на държавата да определя полезни и вредни храни е повече от смешен, абсурден и деспотичен", коментира пред агенция "Фокус" Мариана Кукушева, председател на УС на Съюз на хлебарите и сладкарите във връзка с данък "вредни храни". "Нашата позиция е категорична и окончателна. Твърдо отхвърляме желанието на което и да е министерство да налага допълнителни данъци и тежести върху и без това бедстващата хранително-вкусова промишленост в България. Според нас това е акция, чийто текст и мотив - да напълним част от липсващите милиони в здравната каса, няма да се случи. Дефицитът ще остане и дори ще се увеличи, защото когато един бизнес не е в състояние да плаща задълженията си към държавата, той не изчезва, а просто минава в сивото пространство на икономиката. България е в едно от челните места за наличие на сива икономика в ЕС. В момента е виден дефицитът в държавния бюджет, който не е малък. Неслучайно текат акции "Не на контрабандата". Има европейски регламенти и европейско законодателство, което определя риска за човешкото здраве при наличието на определени съставки в дадена храна", посочи Кукушева.




Д-р Слави Асов:

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница