Панславизмът е културно-политическо движение, имащо за цел освобождението, а след това политическото, културното и икономическото обединение на славяните



Дата25.09.2017
Размер59.59 Kb.
#30989
ПАНСЛАВИЗЪМ

Панславизмът е културно-политическо движение, имащо за цел освобождението, а след това политическото, културното и икономическото обединение на славяните. Започва непосредствено след Наполеоновите войни през 1815 година, и се разгръща доста интензивно през ХІХ век, когато намира значителен брой привърженици в редица славянски страни. Първоначално терминът се използва за определяне на лингвистична и културна общност между славяните. Притежавайки всички характерни черти на националистическите движения от епохата на романтизма, идеите на панславизма са породени и срещат разбиране в интелектуалните среди. Бързо развиващите се научни полета в областта на историята, филологията и фолклористката дават достатъчно аргументи в подкрепа на идеите за обединението на славяните. Не е случаен фактът, че едни от първите манифести на панславизма се свързва с имената на Адам Франц Колар (1718-1783) и Павел Йозеф Шафарик. Първият е историк и етнолог (с неговото име се свързва създаването на термина етнология, както и първата му дефиниция) а вторият е филолог и поет. По народност и двамата са словаци. Подобно на пангерманизма се проявява като реакция срещу доминацията на Наполеонова Франция и е насочен към организиране на националистически движения за обединение на етничен принцип. Отговор е и на самия пангерманизъм през ХІХ в, който надделява над романтическите идеи за славяните, възхвалени от Хердер например, и започва да ги провижда като заплаха. За първи път терминът се употребява от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г., който споделя идеите за създаване на универсален общославянски език. Основната дума е „взаимност”, тъй като само единението, ще ги доведе до политическа самостоятелност.

Политическата конфигурация е следната: западните славяни са под властта на Русия и Австрия, а южните – част от Османската или Хабсбургската империи.

Борис Йоцов употребява термина „коларизъм”, за да изрази същността на разбирането за „взаимност” при чехите и словаците, които акцентират на културното обединение на славяните. Поляците на свой ред поставят акцент върху религиозно-политическия месианизъм, а при балканските славяни движението към обединение е определено като илиризъм в статията на Борис Йоцов „Славянските литератури и славянското съзнание в България” (1929).

Поляците споделят идеята, че третата ера, пред която е изправена Европа и човечеството като цяло, е ерата на славяните. (Вронски 1831 „Месианизмът”). Илиризмът на свой ред проповядва най-напред езиковото и културното обединение на всички южни славяни. Основна цел на движението е обединението на Хърватия, Словения и Далмация в „триединно” кралство. Словенците и сърбите не подкрепят в мнозинството си подобна идея и се борят за развитието на собствените си национални езици. В Белград още преди 1848 година антихабсбургските настроения сред тайното „общославянско демократично общество” довеждат до зараждането на идеята за „южнославянска федеративна държава”.

Възстановеното предвоенно статукво в Европа в резултат на Виенския конгрес (11.1814 – 06.1815) връща на Хабсбургската империя статута на мултиетнична империя. Голяма част от поданиците й са славяни. Това е една от причините именно тук да се породят идеи за национално възраждане и политически права на гражданите. В първата четвърт на ХІХ век възникват две



концепции за осъществяване на славянско културно и политическо единство в рамките на Австрийската империя. Първата се основава на идеята за обединение на славяните под властта на Русия, която ще им помогне да се освободят. Това е същността на споменатата вече взаимност” (коларизъм). Втората (наричана също така и австрославизъм) е свързана с разбирането за превръщането на Австрийската империя във федерация, в която равни права да имат австрийци, унгарци и славяни. Първата идея се споделя от словаците (т. нар. Словашки въпрос), сред които водеща роля има Людевит Щур, а втората – от чехите, най-видният представител от които е Франтишек Палацки. Разликите между двете концепции е доста голяма: първата предвижда създаване на политически условия, които в крайна сметка биха довели до възникването на самостоятелни славянски държави. Според втората концепция (австрославистичната) се настоява на запазване и укрепване на Хабсбургската империя, в която чехите да имат представителна роля за намиращите в нея славяни. Словаците обаче отказват да бъдат представлявани от чехите в политическите органи на империята и настояват на своите искания, обособени в 14 точки. Най-важните от тях са: създаване на национален сейм (наред с общоавстрийския), въвеждането на словашки език в църквите и училищата, възможности за самостоятелно развитие в политически план. Те виждат империята на Хабсбургите като съюз от 8 равноправни национални или етнически „федеративни” части.

Първият панславистки конгрес се провежда в Прага през юни 1848 година. Резултат е от отказа на чехите да изпратят делегати в Народното събрание във Франкфурт1 (18 май 1848 – 31 май 1849), с мотива, че славяните имат интереси, различни от немците.

Конфронтацията по време на заседанията е доста силна, тъй като част от делегатите застъпват тезата, че Хабсбургската монархия е необходима за поддържане на равновесието в Централна Европа. Конгресът е съпътстван от безредици по улиците на Прага, в които е убита жената на командващия австрийския военен гарнизон в града. В резултат на това в Бохемия се налага военно положение. Радикалите на конгреса също участват в Пражката буря.

Поляците, подобно на чехите, също не са съгласни с идеята за обединение на славяните под властта на Русия, тъй като след Ноемврийското въстание (1830) Полското царство (с територия около 128 000 км2 и 3 млн. население) е подложено на жесток терор и русификация от страна на руската имперска администрация. От друга страна, поляците са резервирани и към предложенията на чехите за водеща роля на Хабсбургската империя, тъй като част от тяхната територия е под властта на Австрия, с което те не са съгласни.



Русия и панславистките идеи

За основоположник и теоретик на политическата концепция на руския панславизъм се смята Н. Данилевски, който предлага да се създаде общославянска федерация Русия. Руските славянофили също са месианисти. В работите на един от основоположниците на идеята в Русия М. Погодин, славяните превъзхождат всички останали народи. Русия трябва да установи хегемония над всички останали народи в Европа, обединявайки славяните. Руските славянофили смятат, че истинска нова ера може да се създаде само от истинските славяни – руснаците и южните славяни, които съхраняват истинската религия. Тези идеи правят руските славянофили враждебни към западните славяни. Съществува и т.нар. „демократическо” крило сред славянофилите в Русия, привържениците на които подкрепят идеите за сътрудничество между славяните, което да доведе до тяхното обединение. Бакунин, Херцен, Пипин и други споделят схващането за обеденението на славянските народи на федеративен принцип. По време на пражкия конгрес Бакунин предлага дори да се създаде общ „славянски съвет”. Това не се осъществява, но той организира тайно общество „Славянски приятели” с рязка антиавстрийска насоченост.

През 1863 година сред чешките политици възниква т.нар. „втора криза” на славянската идея, която се основава на спора между привържениците на полските въстаници и тези на Русия. Независимо от това, чешките представители се включват в организираната през 1867 година в Москва голяма етнографска славянска изложба, определена като Втори славянски конгрес. Това е знак на протест срещу широката автономия, която получават унгарците в рамките на Хабсбургската империя и отхвърляне исканията на чехи и словаци. В Сърбия също съществували противоречия по отношение на поканите от Москва. На срещите в Москва Палацки издига следните искания – разпространение на славянска наука и литература, пробуждане на националното съзнание и солидарност сред славяните, възпрепятстване на германизацията, укрепване на славяните в морално и психическо отношение, за да може западът да приеме славянските „стремежи към цивилизованост”. Уговорено е да се правят конгреси на всеки две години, на които да се обсъждат научни, литературни и – изобщо – духовни въпроси.

По инициатива на Сватковски през март 1906 година в Москва се основава „Славянски съюз”, в чийто Устав е записано: „Цел на Съюза е практическото осъществяване на всеславянското обединение като мирен противовес на агресивния пангерманизъм”. Като най-близка вътрешна задача на съюза е посочено решаването на славянския въпрос в Русия (Полша и Украйна), а най-близката външна – установяване на тесни връзки със задграничните славяни. Сватковски и неговите съмишленици са определени като неослависти. Сред целите, които си поставят, е свикването на конгрес.



През юли месец 1908 година в Прага се провежда конгрес на неославистите, който предизвиква силен интерес от страна на обществото. В икономически план обсъжданията стигат до идеята за основаване на общославянска банка и сътрудничество в областта на търговските отношения, докато сред политическите дискусии на преден план са изведени въпросите за статута на Полша и отношенията с Русия. Засяга се и въпросът за отношенията между българите и сърбите. През 1910 в София се свиква втори славянски конгрес.

1 Това е първото свободно избрано народно събрание в Германия, което приема конституция, обявяваща Германската империя за парламентарна демокрация. Гласуват се и редица актове, които са насочени към либерализация на обществения живот.


Каталог: files -> su files
su files -> "Икономиката е история на човешката трудова дейност." Маршал
su files -> Календар и хронология Астрономични основи на календара
su files -> 1. предмет и задачи на историчната геология
su files -> Икономика на околната среда: Преглед
su files -> Регулиране на пазара: информация и несигурност
su files -> 1. Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение
su files -> Отлики и единство на цивилизациите От праистория към история
su files -> Карл Велики е един забележителен за времето си властелин


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница